Изготвено в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман ^[1]

Това дело се отнася до отговора на Европейската комисия на искане за преразглеждане на решението ѝ за разрешаване на продукти, съдържащи генетично модифицирана маслодайна рапица. Такива искания могат да бъдат подавани от НПО съгласно т.нар. „Регламент относно Орхуската конвенция“. Жалбоподателят, германска неправителствена организация, работеща в областта на биотехнологиите, изрази несъгласие с начина, по който Комисията е разгледала опасенията, свързани с околната среда, изложени в нейното искане за преглед. Жалбоподателят също така заяви, че Комисията не е отговорила в рамките на приложимия срок от 18 седмици.

Омбудсманът проучи въпросите и поиска от Комисията да предостави на жалбоподателя допълнителни обяснения относно опасенията му във връзка с околната среда. Омбудсманът отбеляза, че особено в областите, които са предмет на значителен обществен дебат, какъвто е случаят с генетично модифицираните организми, публичните органи следва да бъдат особено удобни за гражданите и да разглеждат основателните опасения, изразени от обществеността. След това Комисията предостави на жалбоподателя допълнителни обяснения и разяснения. Омбудсманът установи, че Комисията е разрешила този аспект на жалбата.

Що се отнася до забавянето на отговора на искането за преразглеждане, Омбудсманът установи, че на Комисията е отнело неразумно дълъг период от време — 35 седмици вместо 18 седмици — за да отговори на искането на жалбоподателя. Това представлява лошо управление.

Поради това Омбудсманът препоръчва на Комисията да преразгледа своите процедури, за да гарантира спазването на сроковете за разглеждане на исканията за преразглеждане, отправени съгласно Регламента относно Орхуската конвенция. Тя също така препоръчва, ако по изключение Комисията не е в състояние да спази даден срок, тя да информира НПО за причините за това и за правото да започне съдебно производство.

Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбоподателят, германска неправителствена организация с дейност в областта на биотехнологиите, не е съгласен с решението на Европейската комисия от април 2015 г. за разрешаване на пускането на пазара на ЕС на продукти, съдържащи генетично модифицираната маслодайна рапица „MON 88302“^[2].

2. Разрешаването на такива продукти се урежда от правилата на ЕС относно генетично модифицираните организми (ГМО), използвани в храните и фуражите ^[3]. Съгласно тези правила такива продукти не се разрешават, освен ако дружеството, кандидатстващо за разрешение, не е доказало по подходящ начин и в достатъчна степен, че те, наред с другото, не оказват неблагоприятно въздействие върху здравето на хората, здравето на животните или околната среда [4]. След подаване на заявление от дружество Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) изготвя научно становище относно продукта. ЕОБХ проверява по-специално дали храните или фуражите на основата на ГМО отговарят на горепосочените критерии [5]. В рамките на ЕОБХ научната оценка се извършва от Експертната група по генетично модифицирани организми, чиито членове са учени от цяла Европа ^[6].

3. В този случай през август 2011 г. агрохимическо и селскостопанско биотехнологично дружество подаде заявление [7] за пускане на пазара на ЕС на продукти, съдържащи генетично модифицираната маслодайна рапица MON 88302. Заявлението не обхваща отглеждането [8]. Маслодайната рапица MON 88302 е разработена така, че да придава поносимост към хербицида глифосат.

4. През юни 2014 г. Експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми даде положително становище [9] по заявлението, като стигна до заключението, че MON 88302 е толкова безопасна, колкото конвенционалното ѝ съответствие и търговските сортове маслодайна рапица, които не са генетично модифицирани. Според експертната група е малко вероятно MON 88302 да окаже неблагоприятно въздействие върху здравето на хората и животните и върху околната среда в контекста на обхвата на заявлението.

5. Въз основа на това становище [10] Комисията представи проект на решение [11] за разрешаване на употребата на маслодайна рапица MON 88302 на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите — комитет, съставен от представители на всички държави членки и председателстван от представител на Комисията [12]. Този комитет гласува [13] по проекторешенията на Комисията относно заявленията за разрешение за търговия с генетично модифицирани храни [14]. По отношение на маслодайната рапица MON 88302 обаче комитетът не е представил (положително или отрицателно) становище относно проекта на решение на Комисията [15]. В такива случаи Комисията може след това да представи проекта на апелативен комитет [16].

6. През ноември 2014 г. апелативният комитет също така не е взел решение [17] дали да се съгласи или не с проекта на решение на Комисията [18]. Следователно Комисията е била свободна да реши дали да приеме своя проект за решение [19]. През април 2015 г., в съответствие със становището на ЕОБХ, Комисията издаде решение за разрешаване на вноса в ЕС на маслодайна рапица MON 88302 с цел последващата ѝ преработка в храни и фуражи и пускането на пазара на продукти (храни за консумация от човека и фуражи), съдържащи маслодайна рапица MON 88302 ^[20]. Той не разреши отглеждането на маслодайна рапица MON 88302.

7. През юни 2015 г. жалбоподателят подаде искане за вътрешно преразглеждане на решението на Комисията [21], което по-късно беше подкрепено от осем други организации [22]. Това искане е отправено в съответствие с правилата на Регламента относно Орхуската конвенция ^[23], който гласи, че „всяка неправителствена организация, която отговаря на критериите, посочени в член 11 [24], има право да отправи искане за вътрешно преразглеждане до институцията или органа на Общността, който е приел административен акт съгласно законодателството в областта на околната среда“. С Регламента относно Конвенцията от Орхус се прилага Конвенцията от Орхус [25] — международно споразумение относно отчетността на правителството, прозрачността и способността за реагиране по въпроси на околната среда.

8. ЕОБХ предостави на Комисията научно становище по искането на жалбоподателя. Този съвет беше публикуван и онлайн [26]. ЕОБХ стигна до заключението, че нито един от доводите, изтъкнати в искането, не обезсилва предишните заключения от оценката на риска и препоръките за управление на риска. Жалбоподателят предостави на Комисията своите коментари по научното становище на ЕОБХ.

9. През февруари 2016 г. Комисията отговори на искането на жалбоподателя за вътрешно преразглеждане. Тя заяви, че някои опасения, изразени от жалбоподателя, не са свързани с екологични въпроси и следователно не попадат в обхвата на Регламента относно Орхуската конвенция. Комисията предостави на жалбоподателя задълбочен отговор на тези опасения, които според нея попадат в обхвата на Регламента относно Орхуската конвенция. Комисията предостави своя отговор на своя уебсайт [27].

10. Недоволен от отговора на Комисията, жалбоподателят се обърна към омбудсмана през март 2016 г.

Проучването

11. Омбудсманът започна проверка по жалбата. Позицията на жалбоподателя е, че:

1) Отговорът на Комисията на искането за вътрешно преразглеждане на решението ѝ да предостави разрешение за пускане на пазара на генетично модифицираната маслодайна рапица MON 88302 е опорочен по отношение на екологичните въпроси, повдигнати в искането за преразглеждане.

2) Комисията не е отговорила на искането за вътрешно преразглеждане в сроковете, предвидени в Регламента относно Орхуската конвенция.

12. Омбудсманът първо поиска от жалбоподателя да изясни някои аспекти на жалбата. След това омбудсманът поиска от Комисията да отговори на редица въпроси въз основа на аргументите на жалбоподателя. Омбудсманът получи и коментарите на жалбоподателя относно отговора на Комисията. В препоръката на омбудсмана се вземат предвид аргументите и становищата, изложени от страните.

Отговор на Комисията на искането за вътрешно преразглеждане

Аргументи, представени на омбудсмана

13. Жалбоподателят твърди, че отговорът на Комисията на искането за вътрешно преразглеждане е опорочен. По-специално жалбоподателят заяви, че:

а) ЕОБХ не е оценил правилно новата информация относно потенциалната инвазивност и устойчивост на маслодайната рапица като цяло (по-специално проучване на популациите на дива маслодайна рапица [28]);

б) ЕОБХ не е проучил специфичната инвазивност и устойчивост на маслодайната рапица MON 88302 при диви популации;

в) ЕОБХ не е оценил рисковете за околната среда, както се изисква от закона и от собствените насоки на ЕОБХ (по-специално по отношение на характеризирането на риска и предполагаемото постоянно изпускане в околната среда); и

г) противно на твърденията на Комисията и ЕОБХ, планът за мониторинг на околната среда след пускането на пазара не е бил достатъчен (мерките, предвидени в плана за мониторинг, следва да продължат след изтичането на разрешението, което се предоставя за срок от 10 години).

Оценка на омбудсмана

Ролята на омбудсмана във връзка с научните оценки

14. Аргументите в жалбата до омбудсмана се отнасят главно до научната оценка по същество на заявлението за разрешаване на маслодайна рапица MON 88302, както и до последващата научна оценка по същество на искането на жалбоподателя за вътрешно преразглеждане.

15. Службата на Европейския омбудсман не е научен орган. Омбудсманът разглежда жалби относно административни дейности и не е в рамките на своя мандат ^[29] да разглежда основателността на научните оценки, извършвани от специализирани научни агенции.

16. Омбудсманът обаче може да се опита да прецени дали научни органи като ЕОБХ разполагат с необходимите процедурни гаранции, за да гарантират, че научните становища, предоставени от експертните комитети, са възможно най-пълни и независими, и дали тези гаранции са били правилно приложени в дадена процедура [30].

17. В настоящия случай жалбоподателят не твърди, че по време на процедурата за издаване на разрешение за търговия с MON 88302 са били нарушени процедурни правила или гаранции (аргументът на жалбоподателя, че приложимите срокове са били нарушени от Комисията при разглеждането на искането за вътрешно преразглеждане, е анализиран отделно по-долу).

18. Въпреки това, особено в области, които са предмет на значителен обществен дебат, какъвто е случаят с генетично модифицираните организми, публичните органи следва, доколкото е възможно, да бъдат съобразени с гражданите и да се опитват да отговорят на основателните опасения, изразени от обществеността [31]. Това ще послужи за повишаване на доверието на гражданите в правилата и действията на ЕС в областта на околната среда [32].

Допълнителни обяснения на Комисията

19. Въпреки че Комисията вече е предоставила на жалбоподателя подробен отговор на искането си за вътрешно преразглеждане (вж. точка 9), Омбудсманът е поискал от Комисията да предостави на жалбоподателя допълнителни обяснения относно останалите опасения, изложени по-горе.

20. Комисията отговори по същество по всички точки, като основно заяви, че опасенията на жалбоподателя вече са били разгледани в отговора на Комисията на искането за вътрешно преразглеждане. Комисията предостави допълнителни обяснения по някои от повдигнатите въпроси. Тя обаче заяви, че някои аспекти вече са били подробно разгледани в отговора на искането за вътрешно преразглеждане и поради това не е в състояние да предостави съдържателни допълнителни обяснения по някои от въпросите, повдигнати от жалбоподателя.

21. Комисията посочва по-специално, че ЕОБХ е взел предвид проучването, посочено от жалбоподателя. Всъщност това проучване е посочено многократно както в отговора на Комисията на искането на жалбоподателя за вътрешно преразглеждане [33], така и в научното становище на ЕОБХ по това искане [34].

22. По отношение на оценката на риска за околната среда Комисията заяви, че жалбоподателят изглежда счита, че целта на такава оценка следва да бъде да се докаже пълната липса на риск, така че дори много малката вероятност от вредно въздействие означава, че оценката на риска не е изчерпателна. Според Комисията това е погрешно разбиране на понятието за оценка на риска. Доказването на липсата на какъвто и да било риск би било едновременно нереалистично — доколкото по принцип е невъзможно да се представят такива доказателства от научна гледна точка, тъй като на практика не съществува нулев риск [35]— и в противоречие с принципа на пропорционалност [36].

23. В този контекст Комисията също така заяви, че разрешение, ограничено до вноса на генетично модифицирани организми и последващата им преработка в храни и фуражи, не позволява съзнателното освобождаване на генетично модифицираното растение в околната среда. Поради това оценката на риска за околната среда при заявленията за внос и преработка се съсредоточава върху възможните последици за околната среда от случайно разливане на жизнеспособни семена. Това може да се случи например, когато маслодайната рапица се транспортира, преди да бъде преработена в храни или фуражи [37]. Един от тези ефекти е възможната случайна поява на диви генетично модифицирани растения. Дивите растения не са несъвместими с обхвата на заявлението, тъй като според Комисията появата им би останала случайна. Комисията посочва, че въз основа на научната си оценка на риска ЕОБХ е стигнал до заключението, че този вид събитие само по себе си не представлява „вреда за околната среда“. Това научно съображение, че случайното случайно разпространение от научна гледна точка не представлява „вреда за околната среда“, обаче не е равнозначно на разрешаване на съзнателното освобождаване на генетично модифицираното растение.

24. По въпросите, повдигнати във връзка с плана за мониторинг на околната среда след пускането на пазара на маслодайна рапица MON 88302, Комисията заяви, че е добавила допълнителни мерки към плана за мониторинг, предложен от дружеството и одобрен от ЕОБХ, за да се предотвратят загубата и разпиляването на маслодайна рапица MON 88302.

25. Що се отнася до задълженията за мониторинг след изтичането на срока на действие на настоящото разрешение, Комисията заяви, че по принцип по закон стопанските субекти в областта на храните и фуражите не могат да пускат на пазара храни или фуражи, които не са обхванати от съществуващо разрешение. Освен това остава да се види дали ще има заявление за подновяване на разрешението за маслодайна рапица MON 88302. Може разумно да се предположи, че подновеното разрешение ще бъде придружено и от задължения за контрол.

Заключения на омбудсмана

26. Комисията предостави на жалбоподателя допълнителни обяснения и разяснения относно опасенията му и обясни защо някои въпроси не могат да бъдат допълнително изяснени. Омбудсманът заключава, че Комисията е разрешила този аспект на жалбата.

27. Тъй като жалбоподателят не е съгласен с научните оценки и заключения на Комисията, омбудсманът не следва да заема позиция по научни въпроси.

Забавен отговор на Комисията на искането за вътрешно преразглеждане

Аргументи, представени на омбудсмана

28. Жалбоподателят заяви, че на Комисията са били необходими повече от 30 седмици, за да отговори на искането му за вътрешно преразглеждане. Жалбоподателят твърди, че това представлява явно нарушение на Регламента относно Орхуската конвенция. През ноември 2015 г. Комисията заяви, че отговорът е в процес на финализиране. Отговорът обаче беше изпратен едва през февруари 2016 г.

29. Комисията обясни, че когато е разбрала, че няма да бъде в състояние да спази първоначалния 12-седмичен срок, предвиден в Регламента относно Орхуската конвенция [38], тя е изпратила изчаквателен отговор на жалбоподателя, като го е информирала за забавянето и е посочила, че може да се очаква отговор в рамките на удължения срок от 18 седмици [39].

30. Комисията обаче призна, че е пропуснала 18-седмичния срок с приблизително 17 седмици. Това се дължи както на конкретните обстоятелства по случая, така и на структурни проблеми. По-специално досието, представено от жалбоподателя заедно с искането за вътрешно преразглеждане [40], беше много дълго и подробно. Жалбоподателят също така е изпратил допълнителна информация по време на процедурата за преразглеждане. И накрая, отделът на Комисията, който разглеждаше искания за вътрешно преразглеждане, трябваше да разгледа няколко искания едновременно.

31. По отношение на структурните въпроси Комисията заяви, че е срещнала практически трудности при спазването на сроковете, предвидени в Регламента относно Орхуската конвенция. Исканията за вътрешно преразглеждане на разрешенията за ГМО обикновено повдигат сложни технически въпроси. Тези въпроси обикновено изискват съдействието на ЕОБХ, тъй като обикновено се отнасят до извършената от него оценка на риска. Както сложността на вътрешните процедури на Комисията, така и необходимостта от консултации с орган извън Комисията удължават процеса. Освен това в този случай Комисията реши да се консултира два пъти с ЕОБХ, тъй като жалбоподателят предостави допълнителна информация през септември 2015 г.

32. Когато Комисията получи втория отговор на ЕОБХ, 18-седмичният срок вече беше изтекъл. Като се има предвид, че на този етап е необходимо допълнително време, за да се анализира приносът на ЕОБХ и да се изготви отговор, Комисията изпрати електронно писмо до жалбоподателя, с което го информира за забавянето и се извинява за него. Голямото работно натоварване на съответната служба на Комисията през този период удължи това окончателно усилие. В същото време Комисията обработваше искания за вътрешно преразглеждане на разрешенията за три генетично модифицирани соя. Тя също така продължава да проучва дали шест организации, които са подкрепили [41] разглежданото в настоящата жалба искане за вътрешно преразглеждане, действително са квалифицирани съгласно Регламента относно Орхуската конвенция като НПО, които имат право да поискат преразглеждане.

33. Комисията обаче призна, че е била длъжна да спазва сроковете, определени в Регламента относно Орхуската конвенция за разглеждане на искания за вътрешно преразглеждане. Обясненията му за забавянето по настоящото дело не променят това задължение. Комисията заяви, че ще продължи да полага всички усилия за спазване на сроковете.

Оценка на омбудсмана, водеща до препоръка

34. Комисията признава, че е пропуснала крайния срок, определен в Регламента относно Орхуската конвенция, за разглеждане на искания за вътрешно преразглеждане на административни актове, приети съгласно законодателството в областта на околната среда. Регламентът относно Орхуската конвенция гласи, че „Във всеки случай институцията или органът на Общността действат в срок от 18 седмици от получаването на искането“[42] (подчертаването е добавено). От тази формулировка е видно, че законодателят е предвидил, че органът на Съюза, който разглежда искане за вътрешно преразглеждане, по принцип следва винаги да може да отговори на искането в срок от 18 седмици.

35. Омбудсманът разбира, че исканията за вътрешно преразглеждане на решения относно ГМО могат да повдигнат много сложни научни въпроси, което може да изисква консултации с външни органи, отговарящи за научната оценка (например ЕОБХ или Европейската агенция по химикали). В този случай обаче на Комисията са били необходими почти 35 седмици, т.е. почти два пъти повече време от предвиденото в Регламента относно Орхуската конвенция, за да отговори на искането.  Това очевидно е неприемливо превишаване на срока , особено като се има предвид, че решението на Комисията за преразглеждане е взето едва четири месеца след като ЕОБХ е предоставил последната си информация по искането.

36. Исканията за вътрешно преразглеждане съгласно Регламента относно Орхуската конвенция почти неизбежно ще включват въпроси, които са трудни от научна гледна точка, а понякога и от политическа гледна точка. При определянето на срока за преразглеждане в Регламента относно Орхуската конвенция трябва да приемем, че законодателят се е опитал да съгласува исканията, които тези прегледи отправят към Комисията, с правата на обществеността и на отговарящите на условията НПО, признати в Конвенцията от Орхус и Регламента относно Орхуската конвенция. Разумно е да се очаква, че Комисията ще адаптира своите процедури за преразглеждане, така че да отговарят на законоустановените срокове, а не едностранно да удължава сроковете, така че да отговарят на нейните процедури. Комисията изглежда твърди, че винаги е малко вероятно да се спази законоустановеният срок в случай на искания за вътрешно преразглеждане, свързани с ГМО. Ако Комисията счита, че случаят е такъв, според омбудсмана тя следва да предложи изменение на законодателството, като се стреми към график, който счита за по-реалистичен и постижим. Моделът на продължаващо непровеждане на прегледи в законоустановените срокове трябва да бъде неприемлив; тя лишава заявителите на преразглеждане от техните права и служи за подкопаване на общественото доверие в институциите на ЕС.

37. Омбудсманът счита, че забавянето на Комисията при разглеждането на искането на жалбоподателя за вътрешно преразглеждане представлява лошо управление. Омбудсманът отправя две препоръки към Комисията, произтичащи от тази проверка и от констатацията за лошо управление.

Препоръки

Въз основа на проверката по тази жалба омбудсманът отправя следните препоръки [43] към Комисията:

С оглед на спазването на законоустановените срокове, приложими за исканията за вътрешно преразглеждане съгласно Регламента относно Орхуската конвенция, Комисията следва да преразгледа своите процедури за разглеждане на такива преразглеждания, както и ресурсите, от които се нуждае в това отношение. Този преглед на процедурите и ресурсите следва по-специално да отчита факта, че много от тези прегледи ще включват сложни научни оценки, като например разрешения за продукти, съдържащи генетично модифицирани организми. В случай че Комисията стигне до заключението, че законоустановените срокове в много случаи не могат да бъдат спазени, тя следва да предложи законодателно изменение на сроковете.

Когато в изключителни случаи Комисията не е в състояние, въпреки че е положила дължимата грижа, да спази 18-седмичния срок за приключване на прегледите, предвиден в Регламента относно Орхуската конвенция, тя следва във възможно най-кратък срок (и най-късно в рамките на 18-седмичния срок) да информира НПО, която е отправила искането, за причините за забавянето на приключването на прегледа и за правото си да заведе дело пред Съда на Европейския съюз в съответствие с член 12, параграф 2 от Регламента относно Орхуската конвенция.

Комисията и жалбоподателят ще бъдат информирани за тези препоръки. В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман Комисията изпраща подробно становище до 16 март 2018 г.

Емили О'Райли
Европейски омбудсман

Страсбург, 12.12.2017 г.

 

[1] Решение на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом) (ОВ L 113, 1994 г., стр. 15), достъпно на адрес: https://www.ombudsman.europa.eu/en/resources/statute.faces

[2] Решение за изпълнение (ЕС) 2015/687 на Комисията от 24 април 2015 г. за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана маслодайна рапица MON 88302 (MON-883Ø2-9), съгласно Регламент (ЕО) No 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 112, 2015 г., стр. 22), достъпно на адрес: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=uriserv:OJ.L_.2015.112.01.0022.01.ENG

[3] Регламент (ЕО) No 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 година относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ L 268, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 3), консолидирана версия, достъпна на адрес: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?qid=1508832423352&uri=CELEX:02003R1829-20080410

[4] Член 4, параграф 3 и член 18, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 1829/2003.

[5] Член 6 от Регламент 1829/2003.

[6] https://www.efsa.europa.eu/en/panels/gmo

[7] Референтен номер EFSA-GMO-BE-2011-101.

[8] Заявлението беше за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от маслодайна рапица MON 88302, както и за пускане на пазара на маслодайна рапица MON 88302 в състоящи се от нея или съдържащи я продукти, предназначени за употреба, различна от употребата като храни и фуражи, както всяка друга маслодайна рапица (съображения 1—2 от Решение за изпълнение 2015/687 на Комисията).

[9] Експертна група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми (ГМО), 2014 г. Научно становище относно заявлението (ЕОБХ-

GMO-BE-2011-101) за пускането на пазара на устойчива на хербициди генетично модифицирана маслодайна рапица MON 88302 за употреба в храни и фуражи, внос и преработка съгласно Регламент (ЕО) No 1829/2003 от Monsanto („становището на ЕОБХ“). EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2014;12(6):3701, 37 стр. doi:10.2903/j.efsa.2014.3701, достъпен на адрес: http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.2903/j.efsa.2014.3701/epdf

[10] Член 7, параграф 1 от Регламент 1829/2003.

[11] Повече информация може да бъде намерена на адрес: http://ec.europa.eu/transparency/regcomitology/index.cfm?do=search.documentdetail&Dos_ID=10132&DS_ID=36170&Version=1

[12] Повече информация може да бъде намерена на адрес: https://ec.europa.eu/food/committees/paff_en

[13] Член 5 от Регламент 182/2011 (Регламент (ЕС) No 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията, ОВ L 55, 2011 г., стр. 13, достъпен на адрес: http://data.europa.eu/eli/reg/2011/182/oj). Комитетът дава становищата си с т.нар. „квалифицирано мнозинство“ от най-малко 55 % от държавите членки, което включва най-малко петнадесет от тях и представлява държави членки, които обхващат най-малко 65 % от населението на Съюза. Блокиращото малцинство трябва да включва най-малко четири държави членки (член 16, параграф 4 от Договора за Европейския съюз, достъпен на адрес: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?qid=1508835020492&uri=CELEX:12016M016).

[14] Член 35, параграф 1 от Регламент 1829/2003.

[15] Обобщен доклад на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, проведен в Брюксел на 24 октомври 2014 г., стр. 3—4, достъпен на адрес: https://ec.europa.eu/food/sites/food/files/plant/docs/sc_modif-genet_sum_20141024_en.pdf

[16] Член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент 182/2011. Апелативният комитет се състои също така от представители на всички държави членки и се председателства от представител на Комисията.

[17] 10 държави членки, представляващи население от 149 милиона души, гласуваха „за“, 12 държави членки, представляващи население от 150 милиона граждани, гласуваха „против“ 5 държави членки, представляващи 160 милиона души, се въздържаха (http://ec.europa.eu/transparency/regcomitology/index.cfm?do=search.documentdetail&Dos_ID=10383&DS_ID=37491&Version=1). Моделите на гласуване на отделните държави членки не се публикуват.

[18] Обобщен доклад на апелативния комитет относно генетично модифицираните храни и фуражи, 28 ноември 2014 г., стр. 2, достъпен на адрес: https://ec.europa.eu/food/sites/food/files/safety/docs/app-comm_gmffer_20141128_sum.pdf

[19] Член 6, параграф 3 от Регламент 182/2011.

[20] Решение за изпълнение 2015/687 на Комисията.

[21] Комисията направи искането (http://ec.europa.eu/environment/aarhus/pdf/requests/31/TestBiotech.pdf) и приложената техническа информация (http://ec.europa.eu/environment/aarhus/pdf/requests/31/TBT%20complaint%20_MON_88302_.pdf), достъпни на нейния уебсайт.

[22] Повече информация може да бъде намерена на адрес: http://ec.europa.eu/environment/aarhus/requests.htm

[23] Регламент (ЕО) No 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публична

Участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда в Общността

институции и органи, ОВ L 264, 2006 г., стр. 13, на разположение на адрес: http://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2006/1367/oj

[24] Член 11, параграф 1 от Орхуския регламент: „Неправителствена организация има право да отправи искане за вътрешно преразглеждане в съответствие с член 10, при условие че: а) е независимо юридическо лице с нестопанска цел в съответствие с националното право или практика на държавата членка; б) има за основна заявена цел да насърчава опазването на околната среда в контекста на законодателството в областта на околната среда; в) съществува от повече от две години и активно преследва целта, посочена в буква б); г) предметът, по отношение на който е отправено искането за вътрешно преразглеждане, попада в обхвата на неговите цели и дейности.“

[25] Конвенция на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, приета, включително от Европейския съюз, на 25 юни 1998 г. в датския град Орхус. Пълният текст на Конвенцията може да бъде намерен на адрес: http://www.unece.org/env/pp/treatytext.html 

[26] ЕОБХ (Европейски орган за безопасност на храните), 2015 г. Научно становище до Европейската комисия относно вътрешния преглед, представен съгласно Регламент (ЕО) No 1367/2006 относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция срещу Решение за изпълнение 2015/687 на Комисията за разрешаване на генетично модифицирана маслодайна рапица MON88302. Допълнителна публикация на ЕОБХ 2015:EN-864. 44 стр. На разположение на адрес: http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.2903/sp.efsa.2015.EN-864/epdf

[27] Състои се от писмо (http://ec.europa.eu/environment/aarhus/pdf/31/letter_TB_redacted.pdf), приложение относно правната рамка (http://ec.europa.eu/environment/aarhus/pdf/31/Annex_I.PDF) и приложение относно основанията за жалбата (http://ec.europa.eu/environment/aarhus/pdf/31/Annex_II.PDF).

[28] Banks G (2014) Популации на дива маслодайна рапица в рамките на шотландския пейзаж: Последици за съвместното съществуване на генетично модифицирани организми и оценка на риска за околната среда, на разположение на адрес: http://discovery.dundee.ac.uk/portal/files/4838849/Banks_phd_2014.pdf

[29] Член 228, параграф 1 от ДФЕС: „Европейски омбудсман, избран от Европейския парламент, е оправомощен да получава жалби от всеки гражданин на Съюза или от всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, относно случаи на лошо администриране в дейността на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнението на неговите съдебни функции. Той разглежда тези жалби и докладва за тях“(подчертаването е добавено).

[30] Вж. Решение по дело 1475/2016/JAS относно начина, по който Европейската агенция по лекарствата третира процедурата по сезиране, свързана с ваксините срещу човешки папиломавирус (HPV), точки 21—22, достъпно на адрес: https://www.ombudsman.europa.eu/en/cases/decision.faces/en/84736/html.bookmark

[31] Вж. също Решение по дело 1375/2016/JAS относно разглеждането от страна на Европейската комисия на опасения във връзка с подновяването на одобрението на хербицидната съставка глифосат, точки 15 и 18, достъпно на адрес: https://www.ombudsman.europa.eu/en/cases/decision.faces/en/75832/html.bookmark

[32] Вж. също Седма програма за действие за околната среда, точка 65, буква г) (Решение No 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Да живеем добре в пределите на нашата планета“, ОВ L 354, 2013 г., стр. 171, на разположение на адрес: http://data.europa.eu/eli/dec/2013/1386/oj).

[33] http://ec.europa.eu/environment/aarhus/pdf/31/Annex_II.PDF

[34] ЕОБХ, 2015 г.

[35] Решение на Първоинстанционния съд от 11 септември 2002 г. по дело Pfizer Animal Health/Съвет, T-13/99, ECLI:EU:T:2002:209, точка 145, достъпно на адрес: http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=47642&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=1127839 и решение на Първоинстанционния съд от 11 септември 2002 г. по дело Alpharma/Съвет, T-70/99, ECLI:EU:T:2002:210, точка 158, достъпно на адрес: http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=47643&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=1127240

[36] Решение на Първоинстанционния съд от 21 октомври 2003 г. по дело Solvay Pharmaceuticals/Съвет, T-392/02, ECLI:EU:T:2003:277, точка 130 и цитираната съдебна практика, достъпно на адрес: http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=48343&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=1125953

[37] Становище на ЕОБХ, стр. 2.

[38] Член 10, параграф 2 от Орхуския регламент: „Институцията на Общността [...] разглежда всяко такова искане, освен ако то е явно необосновано. Институцията на Общността [...] излага мотивите си в писмен отговор във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 12 седмици след получаване на искането“ (подчертаването е добавено).

[39] Член 10, параграф 3 от Орхуския регламент: „Когато институцията на Общността [...] не е в състояние, въпреки положената дължима грижа, да действа в съответствие с параграф 2, тя информира неправителствената организация, която е отправила искането, във възможно най-кратък срок и най-късно в рамките на срока, посочен в същия параграф, за причините за своето бездействие и кога възнамерява да направи това. Във всеки случай институцията или органът на Общността действат в срок от 18 седмици от получаване на искането“ (подчертаването е добавено).

[40] Вж. бележка под линия 21.

[41] Вж. бележка под линия 22.

[42] Член 10, параграф 3 от Орхуския регламент.

[43] В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман.