(Произведено в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман (1))

Жалбата

Контекст

Жалбоподателят е длъжностно лице в Европейския парламент. Преди да бъде командирован, в интерес на службата, от 1 януари 2002 г. той е работил в генерална дирекция (ГД) II.

Съгласно член 37 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности („Правилника за длъжностните лица“) командированото длъжностно лице „продължава да се ползва от всички свои права при условията, предвидени в членове 38 и 39 (...) като длъжностно лице на своята институция майка“. Съгласно член 38, буква е) това включва правото на повишаване на длъжностните лица, командировани в интерес на службата.

Повишенията в рамките на Парламента се извършват въз основа на годишна процедура за оценка на персонала, при която се изготвя атестационен доклад и се присъждат най-много три точки за заслуги.

На 3 май 2004 г. Бюрото на Парламента прие решение относно "Политика за насърчаване и програмиране на кариерата"(2) ("Решението на Бюрото"). Той съдържа следните разпоредби:

„I.1 Mérite et progression de la carrière

„Le mérite d'un fonctionnaire/agent définit le rythme de progression de sa carrière“. (...)

I.3 Continuité du mérite
(Продължение на срока)

(...) La notion de mérite recouvre, par exemple, la manière dont le fonctionnaire/agent s'acquitte des tâches qui lui sont confiées (...), le niveau des services rendus, une mobilité réussie, le niveau de responsabilité exercée, (...) la capacité d'assumer davantage de responsabilités.

I.4 Évaluation du mérite
(Оценка на пазара)

I.4.1 Le mérite du fonctionnaire/agent est évalué chaque année.

Tout fonctionnaire/agent méritant reçoit des points de mérite dans une fourchette de 1 à 3 points (...). (...)

I.4.5 Ces principes s'appliquent à:

- tout fonctionnaire et tout agent temporaire visé à l'article 2, буква a), du RAA (3), de grade 1 à 13;

- tout agent temporaire visé à l'article 2, буква б), du RAA, de grade 1 à 13, et lauréat d'un concours de la même catégorie/du même groupe de fonctions;

- tout agent contractuel visé à l'article 3 bis, paragraphe 1, et à l'article 87 du RAA et appartenant au groupe de fonctions I conformément à l'article 80, paragraphe 2, du RAA.

I.5 Annuelle des points de mérite
(Анулация на определянето на точките за измерване)

I.5.1 Chaque direction générale/unité autonome (...) reçoit, pour l'ensemble du personnel (4) visé:

- au point I.4.5, premier et deuxième tirets ci-dessus, un nombre total de points - à distribuer par grade - égal au double de son effectif (promouvable ou non), à l'exception des grades 14 à 16. À ce nombre s'ajoute une enveloppe de troisièmes points de mérite calculée sur la base de 1 point multiplié par 3% de l'effectif concerné (5). Le nombre total de points ainsi obtenu ne peut être dépassé;

- au point I.4.5, troisième tiret ci-dessus, un nombre total de points - à distribuer par grade - égal au double de cet effectif (promouvable ou non), à l'exception du grade 3.

I.5.3 Les points sont distribués au sein de chaque groupe de fonctions et grade à la suite d'un examen comparatif, grade par grade, des mérites des fonctionnaires/agents.

I.6 Обсерватория на Генералния секретар

I.6.1 Afin de corriger les distortions dues au nombre restreint de fonctionnaires d'un groupe de fonctions et d'un grade donnés existant dans certaines entités fonctionnelles, le Secrétaire général détient une réserve de points de mérite. Il peut l'utiliser, sur saisine dûment motivée des responsables d'entités fonctionnelles, en attribuant au plus, pour chacun d'entre elles, un point supplémentaire par grade dans un groupe de fonctions déterminé.

I.6.2 Cette réserve est également destinée à récompenser, le cas échéant, le mérite exceptionnel de fonctionnaires exerçant temporairement des fonctions spécifiques et dont le travail est difficilement comparable à celui d'autres notés. (...)

II.2 Les étapes de la procédure sont les suivantes:

La proposition d'attribution des points de mérite est établie par le responsable d'entité fonctionnelle lors d'une réunion du collège des notateurs de cette entité. Ce collège a pour mission d'assurer la cohérence entre les points de mérite qui sont proposés au fonctionnaire/agent et l'évaluation résultant du dernier exercice de notation (Целта на мисията за осигуряване на сътрудничество по отношение на точките за изпълнение на поетите задължения).

- Les propositions d'attribution de points sont communiquées aux notés et transmises, pour avis, au Comité des rapports.

Le Secrétaire général transmet, pour avis, au Comité des rapports les propositions d'attribution de points de mérite sur sa réserve, établies conformément au point I.6 ci-dessus.

- Le Secrétaire général arrête sa décision d'attribution de points de mérite sur sa réserve après avis du Comité des rapports.

- Les responsables d'entité fonctionnelle arrêtent les décisions d'attribution de points après avis du Comité des rapports et les communiquent aux notés. (...)“.

Приложението към настоящото решение съдържа подробен график за упражнението:

„1.6 Du 1er au 15 mars: валидиране, импресия и подпис des rapports de notation

Le notateur final valide les rapports (...). Enfin, le noté lui-même est invité à signer son rapport selon la procédure actuellement en vigueur (Енфин, le noté lui-même est invité син, подписал , син на докладчик selon la procédure actuellement en vigueur). (...)

1.7 Du 15 au 30 avril: délai de saisine du Comité des rapports sur le contenu du rapport de notation (Дела на саазин на Комитета на рапортите с оглед на контену на рапорта за нотация)

Le noté a 10 jours ouvrables pour introduire un recours auprès du Comité des rapports. (Забележка: 10 управляеми часа за интродуайър и рекурс аупрес на комисията за връзки).

1.8 Troisième semaine d'avril: établissement d'un classement par ordre de mérite et réunion du collège des notateurs au sein de chaque ГД (...)

Lors de la réunion du collège des notateurs par direction générale, les propositions d'attribution de points de mérite sont arrêtées (Лорс де ла réunion du collège des notateurs par direction générale, les propositions d'attribution de points de mérite sont arrêtées). (...)

1.9 Dernière semaine d'avril - première semaine de mai: information des notés sur les propositions de points de mérite (Информация за предложенията за точките от дневния ред)

Chaque noté reçoit (...) la proposition qui est faite en ce qui le concerne. (...) Sur ce courrier figurent de façon très précise les modalités et le délai de saisine du Comité des rapports, pour le cas où le noté serait en désaccord avec la proposition. (...)

1.10 Mois de mai: examen des recours sur le contenu des rapports par le Comité des rapports

1.11 Mi-mai - fin juillet: examen des recours quant aux propositions de points de mérite par le Comité des rapports (...)

1.12 Deuxième semaine de septembre: décision d'attribution des points de mérite par les DG (...)

Sur ce courrier [le courrier informant le noté de la décision] figurent aussi de façon très précise les modalités de réclamation (член 90, параграф 2, du statut des fonctionnaires), pour le cas où le noté serait en désaccord avec la décision. (...)“.

Жалбата до омбудсмана

В жалбата си до Европейския омбудсман жалбоподателят твърди, че за 2002 г. и 2003 г. са му били присъдени точки за заслуги преди изготвянето на атестационните му доклади и без подходяща оценка на работата му в сравнение с тази на колегите му от същата категория, които са получили трета точка за заслуги.

Освен това той твърди, че и за двете години е бил лишен от възможността да получи оценката на комисията по атестиране относно това дали предложеният брой точки за заслуги, които ще му бъдат присъдени, е в съответствие с неговия атестационен доклад, преди да бъде взето съответното решение. Той също така твърди, че при вземането на решение относно присъждането на точки за заслуги Парламентът не е взел предвид равнището на упражняваните от него отговорности.

Според жалбоподателя съответните факти са следните:

За 2002 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника той подава жалба по административен ред до Парламента, който решава да се консултира с комитета по атестиране. След като разгледа досието му и сравни атестационния му доклад с тези на колегите му от категория А, които са получили трета точка за заслуги, комисията стигна до заключението, че присъждането на трета точка за заслуги е обосновано, и след това генералният секретар реши да му присъди трета точка за заслуги.

Що се отнася до 2003 г., жалбоподателят е подал жалба до комитета по атестиране на 5 юни 2004 г., тъй като му е било изпратено предложение да му бъдат присъдени две точки за заслуги, но не му е бил изпратен атестационен доклад.

В становището си от 9 юни 2004 г. комитетът по докладите заключи, че съответната процедура не е била спазена. От това становище става ясно, че i) предложението за присъждане на точки за заслуги е било подписано на 18 май 2004 г. и изпратено на жалбоподателя на 24 май 2004 г., докато атестационният доклад е бил завършен едва на 18 май 2004 г. и е бил представен на жалбоподателя за становище едва на 9 юни 2004 г.; и ii) че оценителите от ГД на жалбоподателя са се срещнали още на 12 май 2004 г., за да обсъдят присъждането на точки за заслуги.

На 24 юни 2004 г. генералният секретар на Парламента информира жалбоподателя, че i) споделя становището на комисията по докладите, че съответната процедура не е била спазена; ii) той ще поиска от генералния директор на жалбоподателя да започне отново процедурата „от етапа на атестационния доклад“(„de reprendre la procédure au stade du rapport the notation“); и iii) на заседание на оценителите ще бъде направено ново предложение за присъждане на точки за заслуги.

На 16 юли 2004 г. му е изпратена нова версия на атестационния доклад на жалбоподателя, която е идентична с тази, която му е била изпратена преди това. Той подписва и връща този атестационен доклад на 19 юли 2004 г. Той изрично заяви, че възнамерява да се обърне към комисията по докладите, в случай че новото предложение за присъждане на точки за заслуги се различава от решението за 2002 г., т.е. в случай че не му бъдат присъдени три точки.

На жалбоподателя обаче не е изпратено ново предложение за присъждане на точки за заслуги. На 8 ноември 2004 г. той получава решението на своя генерален директор, че е получил две точки за заслуги за 2003 г.

На 14 януари 2005 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица. На 21 юни 2005 г. Парламентът отхвърля жалбата и го уведомява, че в неговия случай не са установени нито процедурни грешки, нито явни грешки в преценката. От решението на Парламента стана ясно, че атестационният доклад на жалбоподателя не е бил сравнен с този на неговите колеги. Вместо това генералният директор е поискал да му бъде присъдена трета точка от резерва на генералния секретар, която последният очевидно е отхвърлил. Освен това изглежда, че двама от неговите колеги са получили трета точка от резерва на генералния секретар, което е било оправдано въз основа на техните отлични и непрекъснато подобряващи се резултати.

Жалбоподателят счита, че са налице явни грешки както по отношение на процедурите, така и по отношение на решението на Парламента относно присъждането на точки за заслуги. Той ги групира в три аспекта: i) предполагаемата липса на сравнителна оценка на неговото изпълнение; ii) твърдението, че Парламентът не му е изпратил правилно изготвено предложение относно присъждането на точки за заслуги, което на практика го е лишило от възможността да се обърне към комисията по докладите; и iii) предполагаемото неотчитане от страна на Парламента на равнището на неговите отговорности.

а) По твърдяната липса на сравнителна оценка

Жалбоподателят заяви, че работата му не е била сравнявана с тази на колегите му в неговата генерална дирекция. В решението си по неговата жалба по член 90, параграф 2 Парламентът е обосновал това с точка I.6.2 от решението на Бюрото относно резерва на генералния секретар.

Жалбоподателят твърди, че формулировката и контекстът на разпоредбите относно резерва на генералния секретар предполагат, че този резерв е предвиден като допълнителна възможност в процедурата, предназначена да коригира евентуални несправедливости в отделни случаи след приключването на процедурата в рамките на генералните дирекции. Той допуска прилагането на процедурата по точка I.5, от която не са изключени длъжностните лица, командировани в интерес на службата. Нищо в тези разпоредби не позволява да се заключи, че командированите длъжностни лица трябва да бъдат изключени от самото начало от сравнителната оценка, както е направено в неговия случай.

Б) Твърдение за неизпращане на правилно направено предложение

Жалбоподателят заяви, че комисията по атестиране е имала решаващо влияние в негова полза върху решението на Парламента да му присъди точки за заслуги за 2002 г. От друга страна, фактът, че не му е била дадена възможност да се обърне към Комитета по отношение на това дали предложените точки за заслуги за 2003 г. са в съответствие с оценката на работата му и че за разлика от подхода, възприет през 2002 г., органът по назначаването очевидно не се е обърнал към Комитета, очевидно е имал отрицателни последици за него. Действията на Парламента представляват явно нарушение на съответните правила, по-специално на точка 1.9 от приложението към решението на Бюрото, в която се предвижда, че на оценявания служител трябва да бъде изпратено предложение за присъждане на точки за заслуги, като се обясняват условията за обжалване пред Комитета.

Нарушението на процесуалните правила представлява и нарушение на принципа, установен в член 43 от Правилника, съгласно който на длъжностното лице трябва да се предостави правото да подаде жалба в рамките на процедурата за атестиране, която трябва да бъде упражнена, преди да подаде жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2.

Жалбоподателят припомни, че в писмото си от 24 юни 2004 г. генералният секретар е заявил, че процедурните правила не са били спазени в неговия случай. В отговора на жалбата му по член 90, параграф 2 обаче не се споменава това писмо, нито се разглежда въпросът защо поетите в него ангажименти не са били спазени. Дори ако генералният секретар е сгрешил в оценката си относно процедурните правила - което едва ли е вероятно - жалбоподателят е можел основателно да очаква, че посочените ангажименти ще бъдат спазени.

(В) По твърдяното неотчитане на равнището на неговите отговорности

В жалбата си по член 90, параграф 2 жалбоподателят е посочил, че при сравнителната оценка на неговото изпълнение трябва да се вземе предвид естеството на изпълняваните задачи. Това задължение произтича от член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица, който предвижда, че „когато е целесъобразно, трябва да се вземе предвид нивото на упражняваните отговорности“. Що се отнася до 2002 г., комисията по атестиране е направила това, като е посочила високото равнище на упражняваните от него отговорности. Той добави, че това е една от причините, поради които счита, че следва да бъде присъдена трета точка за заслуги.

Неговите отговорности през 2003 г. са били дори по-високи, отколкото през 2002 г., тъй като е трябвало да изпълнява допълнителни задачи поради продължителното заболяване на директор. Освен това той е участвал в предоговарянето на важно междуинституционално споразумение и е извършил обширна работа във връзка с въвеждането на новия Финансов регламент.

Независимо от тези факти, които бяха посочени в неговия атестационен доклад и изричното му искане в неговата жалба по член 90, параграф 2, този въпрос изобщо не беше разгледан в решението на Парламента.

Жалбоподателят заяви, че следва да се намери приятелско решение, което би могло да се състои в приемането от страна на Парламента на действия, подобни на тези, предприети от генералния секретар за 2002 г. Поради това той заяви, че органът по назначаването следва да преразгледа неговия случай и да поиска становище от Комитета по докладите. Това становище следва да бъде формулирано въз основа на сравнение с всички негови колеги в същата генерална дирекция, които са получили трета точка за заслуги за 2003 г. На него следва да се даде възможност да представи своята гледна точка пред комисията. В окончателното решение следва надлежно да се вземе предвид равнището на упражняваните от него отговорности.

В обобщение жалбоподателят направи следните твърдения и твърдения (6):

1. Парламентът е нарушил приложимите процедурни правила, като не е сравнил заслугите му с тези на колегите му по отношение на 2003 г.
2. Парламентът е нарушил приложимите процедурни правила, тъй като не му е дал правилно изготвено предложение относно присъждането на точки за заслуги преди вземането на решението относно присъждането на точки за заслуги.
3. Ангажиментите, поети към него в писмото на генералния секретар от 24 юни 2004 г., не са били спазени, въпреки че той е можел основателно да очаква, че те ще бъдат спазени.
4. Парламентът е нарушил член 43 от Правилника, като не му е дал възможност да подаде жалба в рамките на процедурата за атестиране.
5. При преценката на работата му Парламентът неправилно не взел предвид размера на неговата отговорност през 2003 г., въпреки че този фактор бил изрично посочен в член 45, параграф 1 от Правилника.
6. Решението атестационният му доклад да не се сравнява с атестационните доклади на колегите му било в нарушение на принципа на равенство, тъй като членове 37 и 38 от Правилника предвиждали, че длъжностното лице продължава да се ползва от всички свои права в процедурата по повишаване.
7. Парламентът го е третирал несправедливо, като го е лишил от възможността да обжалва пред комисията по атестиране, що се отнася до въпроса дали предложените му точки за заслуги съответстват на неговите резултати.

Жалбоподателят заяви, че органът по назначаването следва да направи преоценка на работата му за 2003 г. и за тази цел да получи, както е направил във връзка с оценката за 2002 г., становище от Комитета по докладите. Това становище следва да се основава на сравнение с всички колеги на жалбоподателя, които са получили трета точка за заслуги за 2003 г. Във връзка с това жалбоподателят заяви, че му е била дадена възможност да представи своята гледна точка пред комисията.

Задачата

Становище на Парламента

В становището си Парламентът заяви, че колегиумът на оценителите в ГД „Външни политики“ е заседавал на 12 май 2004 г. и след като е взел предвид съответните им заслуги и броя на наличните точки, е решил да присъди трета точка за заслуги на девет длъжностни лица от категория А. Що се отнася до две от тези длъжностни лица, допълнителните точки са станали достъпни, след като е установено, че две длъжностни лица от една и съща категория заслужават само една точка. За пет други длъжностни лица третите точки са взети от допълнителните средства, отпуснати на генералната дирекция. И накрая, две длъжностни лица от категория А получиха по една точка от резерва на генералния секретар като признание за приноса им в работата на Конвенцията.

След писмото на генералния секретар до жалбоподателя от 24 юни 2004 г. и изпращането на окончателния вариант на атестационния доклад на 16 юли 2004 г., на 2 септември 2004 г. беше проведена допълнителна среща на оценителите в ГД „Външни политики“. След като разгледа трудностите при съпоставянето на заслугите между командированите длъжностни лица и длъжностните лица на ГД, генералният директор г-н N. предложи на жалбоподателя да бъдат присъдени две точки за заслуги и да бъде отправено искане за присъждане на трета точка от резерва на генералния секретар. Целта на този резерв беше да се възнаградят заслугите в много малки единици и в случай на командирован персонал. Генералният секретар обаче не е предприел действия по това предложение.

Относно процедурата

В този случай не беше оспорено, че не е имало сравнение на заслугите на жалбоподателя с тези на неговите колеги. Причината за това е, че сравнението би било неловко поради командироването му. Ето защо колегията на оценителите предложи да бъде присъдена допълнителна точка от резерва на генералния секретар, една от целите на която, съгласно точка I.6.2 от решението на Бюрото, е „да се възнаградят, когато е целесъобразно, изключителните заслуги, показани от колеги, командировани в структура, чиято работа трудно може да бъде сравнена с тази на други оценители“.

Поради командироването му е било трудно да се сравнят заслугите на жалбоподателя с тези на неговите колеги, които са работили в Парламента. Въпреки че критериите за оценка са идентични, би било неуместно да се сравнява работата, извършена в различни институции, по-специално тъй като в този случай позицията на жалбоподателя включва специфични задължения. Поради това беше целесъобразно да се приложи точка I.6.2 от решението на Бюрото и да се поиска точка от резерва на генералния секретар.

Във връзка с това Парламентът подчерта, че съответните заслуги на двете длъжностни лица от категория А на генералната дирекция, на които е дадена точка от резерва на генералния секретар, и на другите им колеги също не са били сравнени.

Освен това жалбоподателят не е доказал нарушение на членове 37 и 38 от Правилника за длъжностните лица. Всъщност той не е бил дискриминиран в резултат на командироването си. Освен това той запазва правото си на повишение.

Налице е установен прецедент, че равното третиране означава, че служителите при идентични правни обстоятелства трябва да бъдат третирани по идентичен начин. Напълно легитимно е обаче длъжностните лица при различни обстоятелства да бъдат третирани по различен начин. Що се отнася до присъждането на точки, резервът на генералния секретар беше специално предназначен за такива ситуации.

Поради тези причини нередностите, установени от Комитета по докладите в неговото становище от 9 юни 2004 г., на практика са несъществени. Във всеки случай сравнението с колегите от Парламента на жалбоподателя не е било необходимо и не би било от значение.

Съответно процедурата, предвидена във вътрешния правилник на Парламента, е била следвана правилно.

Относно невъзможността на жалбоподателя да оспори предложението за присъждане на точки и предполагаемото нарушение на член 43 от Правилника за длъжностните лица

Доводът на жалбоподателя за предполагаемо нарушение на член 43 от Правилника за длъжностните лица не е нито допустим, нито релевантен. Новият Правилник за длъжностните лица, който влезе в сила на 1 май 2004 г., не можа да бъде приложен към атестирането на персонала за 2003 г. Освен това, макар член 43 действително да предвижда, че всяка жалба, подадена преди подаването на жалба, трябва да бъде подадена като част от процедурата за атестиране, като в противен случай жалбата би била недопустима, всяка институция следва да приеме вътрешни правила относно тези жалби. Тези правила бяха приети от Парламента на 6 юли 2005 г. и следователно не бяха приложими към обстоятелствата на жалбоподателя. Новият член 43 ограничава допустимостта на жалбите. Жалбоподателят обаче е могъл да се възползва от член 90, параграф 2, за да защити правата си. Накрая Парламентът посочи, че жалбоподателят изобщо не е имал интерес да оспори предложението пред комисията по докладите, тъй като му е била предложена трета точка от резерва на генералния секретар. Следователно липсата на уведомление за предложение за присъждане на точки не представлява съществено процесуално нарушение.

Относно процедурата за присъждане на точки през 2002 г.

Жалбоподателят не е могъл основателно да твърди, че е било разумно да очаква заслугите му да бъдат систематично сравнявани с тези на неговите колеги от Парламента. През 2002 г. колегията на оценителите не е поискала трета точка от резерва на генералния секретар. Поради това е било целесъобразно да се провери дали е допусната явна грешка при присъждането на „обикновени“ допълнителни точки. Тъй като процедурата за 2003 г. е била различна, органът по назначаването по никакъв начин не е бил обвързан от вече приети решения.

Що се отнася до решението за присъждане на две точки за заслуги (по-специално с оглед на член 45 от Правилника за длъжностните лица)

Възможността сравнението на заслугите да бъде затруднено поради командироване в друга институция беше изрично предвидена в точка I.6.2 от решението на Бюрото. В такава ситуация генералният секретар би могъл, когато това е оправдано, да възнагради изключителните заслуги на командированите длъжностни лица. В този случай трябваше да се прецени дали за процедурата от 2003 г. заслугите на жалбоподателя са били изключителни или не.

Неговият атестационен доклад съдържа фактически коментари, сочещи висок стандарт на изпълнение. Неговата оценка на мениджъра е следната: „Като се има предвид естеството на [неговите] задачи и високият стандарт на работата му, силно препоръчвам да му бъдат присъдени общо три точки за повишение.“Крайният оценител заяви, че е впечатлен от нивото на оценката. Освен добавянето на две задачи обаче, атестационният доклад на жалбоподателя за 2003 г. е идентичен с този за 2002 г.

Жалбоподателят изглежда счита, че фактът, че докладите са равностойни, е достатъчен, за да оправдае присъждането на допълнителна точка за 2003 г., тъй като допълнителна точка е присъдена за 2002 г. Макар да е било напълно възможно длъжностно лице да получи три точки през последователни години в резултат на поддържането на много висок стандарт на изпълнение, това не може да се очаква по право. Поради това беше полезно да се разгледат атестационните доклади за 2002 г. и 2003 г. на двете длъжностни лица, на които беше дадена трета точка от резерва на генералния секретар и чиято работа също беше по-трудно сравнима с тази на техните колеги, като се има предвид, че те участваха в работата на Конвенцията. В техните доклади имаше няколко промени в забележките и най-вече в оценките на оценителите, което предполагаше подобряване на техните резултати. В случая на едно от длъжностните лица към тези задължения са добавени две задачи и оценката на оценителя е, както следва: „Доказа се, че е изключително способен и много силно мотивиран, както на Конвента (по време на заключителния етап), така и по време на сложните преговори на МПК, с много положителен резултат за позицията и имиджа на Парламента.“ В атестационния доклад за 2003 г. за другото длъжностно лице се вижда, че изпълняваните задачи са се разширили. Неговият/нейният ръководител е дал следната оценка: „Изключително способен при сложни обстоятелства и под постоянен натиск (IGC и Конвенцията). Добра способност за работа в екип." Безспорно и двамата служители са подобрили нивото си на представяне.

Присъждането на точки от резерва на генералния секретар беше възможност, която попадаше в обхвата на дискреционните правомощия на органа по назначаването: беше предвидено резервът на генералния секретар да се използва само по изключение. В този случай органът по назначаването основателно е счел, че заслугите на жалбоподателя за 2003 г. не са от такова естество, че да оправдаят присъждането на трета точка.

Във връзка с това Парламентът обърна внимание на Решение 1634/2003/(ADB)GG на омбудсмана вследствие на жалба от длъжностно лице, което не е получило трета точка от квотата от точки, разпределени за всяка категория. В това решение омбудсманът ясно е признал правото на преценка на органа по назначаването, при условие че не е допусната явна грешка в преценката. Разумно беше да се счита, че присъждането на точки от резерва на генералния секретар също е въпрос на преценка.

В този случай обаче, тъй като работата на жалбоподателя не се е подобрила, а работата на двамата му колеги, изпълняващи специфични задължения, се е подобрила допълнително, генералният секретар е бил прав в оценката си на атестационния доклад за жалбоподателя, като му е дал потвърждение, че ще бъдат присъдени две точки.

Накрая, що се отнася до твърдяното нарушение на член 45 от Правилника, съгласно който трябва да се вземе предвид степента на упражняваните функции, неизбежният извод е, че този довод е недопустим и неоснователен. Жалбоподателят отново се позовава на новия Правилник за длъжностните лица, който не е бил приложим за атестирането на персонала през 2003 г. Освен това член 45 се отнася изрично до повишенията. Присъждането на точки обаче е различна процедура, която не попада в обхвата на член 45.

В заключение, разглеждането на делото в неговата цялост показва, че решението за присъждане на две точки за заслуги е прието в края на надлежно проведена процедура и че то е основателно.

Забележки на жалбоподателя

В своите забележки жалбоподателят първо посочи редица неточности и грешки, които счита за неточности и грешки в становището на Парламента. Описанието на позицията му в Парламента и на новата му позиция е неточно. Предметът на жалбата, която той е представил на Комисията по атестиране на 5 юни 2004 г., е бил изопачен. Освен това в становището си Парламентът посочва, че г‐н N. е предложил на заседанието на оценителите от 2 септември 2004 г. да му бъдат присъдени две точки за заслуги. Въпреки това от протокола от това заседание, приложен към становището на Парламента, става ясно, че той всъщност е решил да му присъди две точки (7).

Това не е в съответствие с процедурните правила. Според тези правила първо трябваше да се направи предложение. Това предложение е трябвало да му бъде представено, след което е трябвало да му бъдат предоставени десет работни дни, за да се обърне към комисията по докладите.

В цитата на Парламента от решението на Бюрото липсват две бележки под линия. Бележките под линия са от особено значение за неговия случай, тъй като в тях се определя кой трябва да има право да получава точки и кой трябва да бъде изключен от упражняването от самото начало(8).

Протоколът от заседанието на оценителите от 2 септември 2004 г. съдържа следния цитат от един участник: „(...) M. X fait référence (...) au retard avec lequel le supérieur hiérarchique [du plaignant] (...) a soumis le projet de rapport.“ Всъщност от неговия ръководител е поискана оценка едва на 29 април 2004 г., която е предадена на 6 май 2004 г. Следователно забавянето не трябва да се приписва на неговия началник, а на Парламента.

Относно сравнението с колегите му

От становището на Парламента стана ясно, че неговата генерална дирекция е присъдила трети точки за заслуги на седем колеги от категория А, пет от които са от допълнително отпуснатите средства на генералната дирекция. Останалите две точки са на разположение, след като е установено, че две длъжностни лица от една и съща категория заслужават само една точка. Той е бил изключен от разпределението на тези седем точки от самото начало. В нито един момент не е имало поне опит да се сравни атестационният му доклад с този на колегите му.

Както е посочил в жалбата си, това е нарушение на принципите, установени в точка I.5 от решението на Бюрото. Парламентът не е коментирал тези правила и последиците от тях. Поради това той твърди, че нищо в разпоредбите относно резервата на генералния секретар не изключва процедурата по точка I.5 от самото начало. Ако намерението на Бюрото беше да изключи командированите длъжностни лица от процедурата по точка I.5 от самото начало, това щеше да бъде изрично посочено, както например беше направено в случая с длъжностните лица, които са в отпуск по лични причини.

Относно сравнимостта на неговото изпълнение

Жалбоподателят твърди, че със сигурност има случаи, в които работата на длъжностните лица, изпълняващи специални задължения, е трудно да се сравни с работата на другите оценявани лица, както например в случая на колеги, командировани в НПО. Той обаче твърди, че в неговия случай сравнителната оценка не би била много трудна. Настоящите му задачи са сходни с тези, свързани с определени длъжности в ГД II на Парламента. Жалбоподателят е приложил длъжностна характеристика за длъжността си.

Очевидно при изготвянето на атестационния му доклад не е имало трудности при оценката на работата му. Първият оценител изрично е потвърдил оценката на своя ръководител в нейната цялост: „Същата оценка като на прекия ръководител“. Окончателният оценител също не изглежда да е имал съмнения („Впечатлен съм от оценката [...]“).

Освен това комисията по атестиране не е срещнала никакви трудности при сравняването на работата му с тази на колегите му в ГД II, след като това е било изрично поискано от генералния секретар по време на процедурата от 2002 г.(9). За 2004 г. Комитетът отново е сравнил работата му с тази на колегите му без видими трудности. Жалбоподателят прилага копие от становище на Комитета, представено на 27 септември 2005 г., което съдържа следното изявление:

„Le Comité des rapports estime, sur la base d'une analysis comparative avec les trois fonctionnaires du grade A*11 ayant été proposés pour 3 points de mérite par sa Direction générale, que le noté a des mérites équivalents voire supérieurs au moins à deux d'entre eux.“

Писмо на генералния секретар от 24 юни 2004 г.

Както и в отговора на неговата жалба съгласно член 90, параграф 2, Парламентът отново не е коментирал значението на писмото на генералния секретар от 24 юни 2004 г.

Участието на Комитета по докладите

Жалбоподателят твърди, че фактът, че е бил лишен от възможността да се обърне към Комитета по докладите, е сериозна процедурна грешка, която е имала отрицателни последици за него. Парламентът не е обяснил защо комисията не е участвала по време на цялата процедура, въпреки че желанието му това да бъде направено е било ясно. По-специално няма обяснение защо дори не е било счетено за необходимо Комитетът да бъде включен при вземането на решение по неговата жалба съгласно член 90, параграф 2. Когато е подал жалбата си по член 90, параграф 2 във връзка с 2002 г., органът по назначаването се е обърнал към комитета. Това би бил очевиден начин да се процедира и по отношение на процедурата от 2003 г.

По приложимостта на Правилника

Парламентът твърди, че новият Правилник за длъжностните лица, влязъл в сила на 1 май 2004 г., не е приложим за референтния период 2003 г. Новият Правилник за длъжностните лица действително съдържа редица преходни разпоредби. Те обаче не се отнасят до членове 43 и 45 от Правилника за длъжностните лица. Поради това следва да се приеме, че те са в сила и се прилагат от 1 май 2004 г. Не може да се твърди срещу него, че в своето решение Бюрото на Парламента очевидно не е взело изцяло предвид новите разпоредби и че в случая с член 43 това очевидно е било взето предвид едва на 6 юли 2005 г. Освен това, ако се следва аргументът, че новият Правилник за длъжностните лица не е приложим, би трябвало също така да се заключи, че решението на Бюрото от 3 май 2004 г., на което Парламентът се позовава в становището си, не е приложимо за референтния период 2003 г.

Равнище на отговорностите

Жалбоподателят твърди, че що се отнася до разпределението на точки от резерва на генералния секретар, той е бил дискриминиран, тъй като при оценката не е било взето предвид равнището на упражняваните от него отговорности, въпреки че това е било изрично предвидено в член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица.

Парламентът е заявил, че разпределянето на точки е различна процедура, която не попада в обхвата на член 45. Разпределението на точките обаче изобщо не е предвидено в Правилника за длъжностните лица. Това беше процедура, разработена от Парламента с цел установяване на връзка между оценяването и повишаването.

Съгласно точки I.1 и I.4.1 от решението на Бюрото повишаването зависи в решаваща степен от броя на присъдените точки за заслуги. Равнището на упражняваните отговорности е трябвало да бъде взето предвид още при разпределението на точките за заслуги, за да може този критерий да играе ролята в решението за повишаване, което вече е изрично предвидено в новия Правилник за длъжностните лица.

Освен член 45 от Правилника за длъжностните лица, точка I.3 от решението на Бюрото съдържаше задължение за отчитане на нивото на отговорностите („La notion de mérite recouvre [...] le niveau de responsabilités exercée [...]“). Сравнението на неговите атестационни доклади с тези на неговите колеги, които са получили трета точка от резерва на генералния секретар, показва, че нивото на упражняваните отговорности очевидно не е било взето предвид в решението на генералния секретар. Беше лесно да се види, че нито един от тези двама колеги не е изпълнявал управленски задачи или задачи с финансова отговорност.

По оценката на атестационния му доклад

Парламентът заяви, че освен две нови задачи, неговите атестационни доклади за 2002 г. и 2003 г. са били „идентични“. Това беше основата за твърдението на Парламента, че работата му не се е подобрила, докато работата на колегите му се е подобрила. Атестационните му доклади за 2002 г. и 2003 г. обаче изобщо не са идентични. Докато неговият атестационен доклад за 2002 г. гласи в "Способност да ръководи своя отдел и да ръководи екип": „Изцяло се справя със задачите си дори при трудни обстоятелства“, вписването в същия раздел за 2003 г. беше: "Управлява успешно допълнителни задачи поради продължително отсъствие на директор". Поради това той успешно показа способността си да поеме нови отговорности, както се изисква съгласно точка I.3 от решението на Бюрото. Това показва, че представянето му се е подобрило през 2003 г., което органът по назначаването не е забелязал, тъй като очевидно не е разгледал надлежно атестационния му доклад. Това е очевидна грешка в оценката, която е имала отрицателни последици за него.

Жалбоподателят потвърди желанието си да бъде намерено приятелско решение. Тъй като Парламентът не е коментирал неговото предложение органът по назначаването да може да преразгледа неговия случай въз основа на участието на комисията по докладите, той е предположил, че Парламентът поне не е изключил тази възможност.

Усилията на Омбудсмана да постигне приятелско решение

Съображения на омбудсмана

След внимателно разглеждане на становището на Парламента и забележките на жалбоподателя омбудсманът не беше удовлетворен, че Парламентът е отговорил адекватно на аргументите на жалбоподателя. Това становище се основава на следните съображения:

1. Омбудсманът припомни, че от установената практика на общностните съдилища следва, че:

„при преценката на интереса на службата, както и на квалификацията и заслугите на кандидатите, които трябва да се вземат предвид при вземането на решение за повишаване съгласно член 45 от Правилника, органът по назначаването разполага с широко право на преценка и в това отношение контролът на общностния съд трябва да се сведе до въпроса дали с оглед на различните съображения, които са оказали влияние върху преценката на администрацията, последната е действала в разумни граници и не е използвала правомощията си по явно неправилен начин. Следователно общностният съд не може да замени преценката на органа по назначаването със своята преценка на квалификацията и заслугите на кандидатите“(10).

В решението си по жалба 1634/2003/(ADB)GG омбудсманът е изразил становището, че собственият му контрол следва да се основава на същия подход. Следователно контролът в настоящия случай се свежда до проверка дали Парламентът е следвал правилните процедури, за да стигне до решението си, и дали това решение е опорочено от явна грешка.

Жалбоподателят е направил седем твърдения и едно твърдение. Тъй като обаче някои от твърденията бяха свързани, те бяха разгледани в четири раздела: i) предполагаемата липса на сравнителна оценка на основателността на жалбоподателя; ii) предполагаемо неспазване от страна на Парламента на ангажиментите, поети в писмо от неговия генерален секретар от 24 юни 2004 г.; iii) предполагаемото неспазване на правилните процедури по време на оценяването на персонала във връзка с 2003 г.; и iv) предполагаемото неотчитане от страна на Парламента на равнището на отговорностите, упражнявани от жалбоподателя през 2003 г.

2. Що се отнася до предполагаемата липса на сравнителна оценка, омбудсманът отбеляза, че Парламентът не оспорва липсата на сравнение на заслугите на жалбоподателя с тези на неговите колеги. Парламентът заяви, че сравнението би било неудобно поради командироването на жалбоподателя. Ето защо колегията на оценителите предложи да бъде присъдена допълнителна точка от резерва на генералния секретар, една от целите на която, съгласно точка I.6.2 от решението на Бюрото, е „да се възнаградят, когато е целесъобразно, изключителните заслуги, показани от колеги, командировани в структура, чиято работа трудно може да бъде сравнена с тази на други оценители“.

Омбудсманът обаче отбеляза също така, че в решението на Бюрото изглежда няма нищо, което да показва, че длъжностните лица, командировани в други институции, трябва да бъдат изключени от сравнителната оценка съгласно точка I.5. Както жалбоподателят правилно отбелязва, бележка под линия 3 към точка I.5.1 изключва само членовете на персонала, които са отсъствали през целия референтен период поради болест или ККП (отсъствие по лични причини), от „групата на персонала“, за която се прилага точка I.5. Освен това текстът на френски език на точка I.6.2 от решението на Бюрото относно резерва на генералния секретар беше по-ясен от текста на английски език, цитиран в становището на Парламента. Той гласи: „Cette réserve est également destinée à récompenser, le cas échéant, le mérite exceptionnel de fonctionnaires exerçant temporairement des fonctions spécifiques et dont le travail est difficilement comparable à celui d'autres notés.“ (подчертаването е добавено) Това показва, че и двете условия, а именно упражняването на специални функции и трудността да се сравни работата, трябва да бъдат изпълнени кумулативно, за да се прилага тази разпоредба. Следователно самият факт, че длъжностните лица упражняват специални функции, сам по себе си не би обосновал заключението, че тяхната работа е трудно сравнима с тази на техните колеги, както изглежда е мнението на Парламента.

Въз основа на предоставените му материали омбудсманът не беше в състояние да установи дали работата, свързана с настоящата длъжност на жалбоподателя, и тази, свързана с определена длъжност в Парламента, наистина са сходни, както твърди жалбоподателят. Той обаче отбеляза, че комисията по докладите, която със сигурност е в по-добра позиция да даде становище по този въпрос, не изглежда да е срещнала трудности при сравняването на работата на жалбоподателя с тази на неговите колеги в Парламента. В становището си от 4 май 2004 г. относно процедурата от 2002 г. Парламентът стигна до своето заключение „après examen du dossier et comparaison de son rapport de notation avec ceux de ses collègues de catégorie A de la Direction Générale des Commissions et Délégations du Parlement européen ayant reçu un troisième point“. В становище от 27 септември 2005 г. относно процедурата от 2004 г., което жалбоподателят представи заедно със своите забележки, Парламентът направи „une analysis comparative avec les trois fonctionnaires du grade A*11 ayant été proposés pour 3 points de mérite par sa Direction générale“.

Освен това омбудсманът отбеляза, че що се отнася до процедурата от 2002 г., в писмо от 26 април 2004 г. генералният секретар изрично е поискал от Комитета по докладите да пристъпи към „à un examen comparatif de vos mérites avec ceux de vos collègues de catégorie A de la Direction Générale des Commissions et Délégations s'étant vus attribuer un troisième point de promouvabilité“. Следователно самият Парламент изглежда приема, че е възможно сравнение на заслугите на жалбоподателя с тези на неговите колеги.

Забележката на Парламента, че съответните заслуги на двете длъжностни лица от категория А на генералната дирекция, на които е дадена точка от резерва на генералния секретар, и на другите им колеги също не са били сравнени, също не изглежда да представлява валиден аргумент според омбудсмана. Фактът, че определена практика се прилага последователно при сходни обстоятелства, не означава непременно, че тя е правилна.

Поради това предварителното заключение на омбудсмана беше, че несъпоставянето от страна на Парламента на заслугите на жалбоподателя с тези на неговите колеги може да представлява неспазване на правилните процедури и следователно случай на лошо администриране. Освен това въз основа на това заключение не може да се изключи, че този пропуск би могъл да представлява нарушение на принципа на равенство, тъй като жалбоподателят може да не е бил третиран еднакво с колегите си при идентични правни обстоятелства.

3. Що се отнася до предполагаемото неспазване от страна на Парламента на ангажиментите, поети в писмото на генералния секретар от 24 юни 2004 г., омбудсманът отбеляза, че в писмото си генералният секретар е заявил, че е съгласен със становището на комисията по докладите, че съответните процедурни правила не са били спазени в случая на жалбоподателя. В писмото се отбелязва:

„J'adresse donc une note en ce sens au directeur général des Politiques externes en lui demandant de reprendre la procédure au stade du rapport de notation. Puis, après validation de l'exercice de notation par les différents intervenants, une nouvelle proposition d'attribution des points de mérite vous concernant devra être établie lors d'une réunion du Collège des notateurs de votre direction générale.“

Омбудсманът счита, че този пасаж е недвусмислено ясен по отношение на становището на генералния секретар и по отношение на възобновяването на процедурата за оценка на жалбоподателя. Поради това той счита, че жалбоподателят действително е можел основателно да очаква, че ангажиментите, поети в настоящото писмо, ще бъдат спазени.

Парламентът не е оспорил факта, че жалбоподателят не е получил ново предложение за присъждане на точки за заслуги. Всъщност, както жалбоподателят правилно отбелязва, от протокола от срещата на оценителите от 2 септември 2004 г. става ясно, че присъждането на две точки за заслуги не е било предложено, както Парламентът е посочил в становището си, но това присъждане е било решено (вж. бележка под линия 7 по-горе).

Поради това предварителното заключение на омбудсмана беше, че неспазването от страна на Парламента на оправданите правни очаквания на жалбоподателя също може да представлява случай на лошо управление.

4. Що се отнася до твърдението, че Парламентът не е изпратил правилно направено предложение, омбудсманът отбеляза, че от процедурните правила, по-специално от точка II.2 от решението на Бюрото и от приложението към това решение, става ясно, че на оценяваните лица трябва да се изпрати предложение за присъждане на точки за заслуги, преди да може да се вземе решение по тези точки, и че на оценявания трябва да се даде възможност да се обърне към комисията по докладите, ако не е съгласен с предложението (точка 1.9 от приложението към решението на Бюрото).

Парламентът твърди, че фактът, че на жалбоподателя не е било изпратено ново предложение, не представлява съществена процедурна грешка. Освен това той заяви, че жалбоподателят не би имал интерес да се обърне към Комитета по докладите, като се има предвид, че за него е била поискана трета точка от резерва на генералния секретар. Омбудсманът не намира този аргумент за убедителен. Обстоятелството, че е отправено такова искане, не означава непременно, както е видно от настоящото дело, че тази трета точка ще бъде присъдена. Освен това жалбоподателят е посочил много ясно, че според него е трябвало да се направи сравнение между неговата работа и тази на седемте колеги от неговата генерална дирекция, на които е била присъдена „обикновена“ трета точка. Следователно Парламентът по никакъв начин не е имал право да счита, че жалбоподателят няма интерес да оспори предложението.

Жалбоподателят също така твърди, че е несправедливо да бъде лишен от възможността да се обърне към Комитета по докладите. Омбудсманът отбеляза, че комисията действително изглежда е изиграла важна роля в случая на жалбоподателя по отношение на процедурата от 2002 г. и изрази становището, че като цяло тя изглежда е орган, който е в добра позиция да открива евентуални несправедливости в процедурата за оценка на персонала. Като се има предвид, че на всички оценявани лица се предоставя възможността да се обърнат към комисията, след като са получили предложението за присъждане на точки за заслуги, действително би могло да бъде несправедливо на жалбоподателя да не бъде предоставена тази възможност.

Поради това предварителното заключение на омбудсмана беше, че като се има предвид, че жалбоподателят може основателно да очаква, че процедурата ще бъде започната отново от етапа на атестационния доклад, непредставянето от страна на Парламента на ново предложение на жалбоподателя за присъждане на точки за заслуги би могло да представлява нарушение на приложимите процедурни правила и следователно би могло да бъде и случай на лошо администриране.

5. Що се отнася до твърдението, че Парламентът не е взел предвид нивото на отговорности на жалбоподателя, омбудсманът счита, че от предоставените му материали не става напълно ясно дали Парламентът действително не е взел предвид този критерий при оценката на работата на жалбоподателя през 2003 г. Тъй като във всеки случай омбудсманът е стигнал до временното заключение, че е възможно да е налице лошо администриране по отношение на другите три аспекта на жалбата, той не е счел за необходимо да проучи допълнително този въпрос.

Следователно предварителното заключение на омбудсмана е, че неспособността на Парламента да сравни заслугите на жалбоподателя с тези на неговите колеги, неизпълнението на неговите оправдани правни очаквания по отношение на писмото на генералния секретар от 24 юни 2004 г. и непредставянето на жалбоподателя на правилно направено предложение за присъждане на точки за заслуги биха могли да бъдат случаи на лошо управление.

Предложението за приятелско решение

Член 3, параграф 5 от Устава на Европейския омбудсман възлага на омбудсмана да търси, доколкото е възможно, решение със съответната институция за отстраняване на случая на лошо администриране и удовлетворяване на жалбоподателя.

Поради това Омбудсманът направи следното предложение за приятелско решение на Парламента:

Парламентът би могъл да обмисли преразглеждане на решението си относно присъждането на точки за заслуги на жалбоподателя за 2003 г., като му изпрати правилно направено предложение за присъждане на точки за заслуги за същата година, като възобнови процедурата на този етап и като я завърши в съответствие с правилата, установени за тази цел от Парламента.

Отговор на Парламента на предложението на омбудсмана

В отговора си на предложението на омбудсмана Парламентът изрази становището, че е спазил процедурата, предвидена във вътрешния му правилник.

Тя посочва, че в писмото си от 24 юни 2004 г. генералният секретар е информирал жалбоподателя, че неговият случай ще бъде преразгледан от колегията на оценителите. Този преглед действително беше извършен на заседанието на колегиума от 2 септември 2004 г. Поради това органът по назначаването е спазил ангажимента, който е поел към жалбоподателя.

Освен това Парламентът заяви, че член I.6.2 от решението на Бюрото е бил приложен правилно към случая на жалбоподателя.

Въпреки това, в интерес на разрешаването на въпроса, Парламентът предложи досието на жалбоподателя да бъде предадено на комисията по докладите за сравнителна оценка на неговите заслуги за 2003 г. „с тези на колегите му от категория А в ГД „Външни политики“, които получиха трета точка“. След приключване на тази оценка органът по назначаването може да вземе ново решение по отношение на жалбоподателя, срещу което може да бъде подадена жалба съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.

Забележки на жалбоподателя

В отговор на отговора на Парламента жалбоподателят информира омбудсмана, че ще се съгласи с предложението на Парламента при две условия:

1. Първо, че неговите заслуги следва да се сравняват не само с тези на колегите му в днешната ГД „Външни политики“, но и с тези на всички негови колеги в бившата ГД „Външни политики“, които са получили трета точка за 2003 г.; и
2. второ, докладна записка, която е приложил към писмото си, да бъде представена на Комитета по докладите, преди той да вземе решение по становището си.

Допълнителни проверки
Искането на омбудсмана за допълнителна информация

С оглед на становището на жалбоподателя омбудсманът поиска становището на Парламента относно условията, формулирани от жалбоподателя.

Отговор на Парламента

Парламентът информира омбудсмана, че генералният секретар вече е отнесъл случая на жалбоподателя до комисията по докладите.

Що се отнася до първото условие на жалбоподателя, Парламентът заяви, че „за 2003 г. [жалбоподателят] е бил нает на работа в Генерална дирекция по външни политики. Следователно би било в противоречие с [съответното] правило да се сравняват заслугите на [жалбоподателя] с тези на неговите колеги извън неговата генерална дирекция.“

Що се отнася до второто условие на жалбоподателя, Парламентът информира омбудсмана, че в съответствие с желанието на жалбоподателя копие от съответния документ е приложено към сезирането на комисията по докладите.

Коментари на жалбоподателя

В допълнително писмо до Омбудсмана жалбоподателят заявява, че както вече е посочил в предишните си писма до Омбудсмана, преди да бъде командирован, е работил в ГД II (Комитети и делегации) на Парламента. Междувременно тази генерална дирекция беше разделена на две. Длъжността, на която ще бъде назначен след края на командировката си, се намира в ГД „Вътрешни политики“. Жалбоподателят подчертава, че никога не е работил в ГД „Външни политики“.

Той добави, че присъждането на точки за заслуги за 2003 г. все още е било решено съвместно от всички оценители на бившата ГД II. Това става ясно от протоколите от заседанията на оценителите от 17 май 2004 г. и 6 септември 2004 г. Поради това жалбоподателят твърди, че заслугите му следва да се сравнят с тези на всички негови колеги в бившата ГД II, които са получили трета точка през 2003 г.

Второ искане на омбудсмана за допълнителна информация

С оглед на тези противоположни позиции омбудсманът реши да поиска допълнителна информация от Парламента. Той иска от нея да обясни промените, настъпили в хода на реорганизацията на нейната структура от генерални дирекции, които изглежда са в основата на проблема, който все още съществува в настоящия случай.

Омбудсманът поиска от Парламента да изясни в коя ГД жалбоподателят е бил нает през 2003 г. и да коментира становището на жалбоподателя, че всички оценители на бившата ГД II съвместно са взели решение за присъждане на точки за заслуги за 2003 г.

Отговор на Парламента

В писмената си реплика Парламентът посочва, че през 2003 г., докато е бил командирован, жалбоподателят е бил назначен за административни цели в ГД II, ръководена от г‐н N.

На 1 януари 2004 г. тази ГД е разделена на две, за да се създаде ГД за вътрешни политики, ръководена от г-н W., и ГД за външни политики, ръководена от г-н N. От тази дата жалбоподателят е назначен за административни цели в ГД за вътрешни политики.

Що се отнася до оценката на персонала, назначен в ГД II през 2003 г., генералният секретар е решил, че г-н N. трябва да контролира процедурата за оценка и да председателства заседанието на колегията на оценителите. Това решение е позволило всички колеги в бившата ГД II да бъдат оценени от йерархичните ръководители, под чието ръководство са работили през референтния период 2003 г., независимо в коя ГД са били назначени през 2004 г. Според Парламента следователно е „безспорно, че за референтния период 2003 г. заслугите на [жалбоподателя] са били сравнени с тези на неговите колеги в бившите комисии и делегации на ГД II“. Това става ясно от протоколите от заседанията на оценителите.

Освен това Парламентът заяви, че по същия начин, когато жалбата на жалбоподателя е била разгледана, неговите заслуги са били сравнени с тези на неговите колеги в бившата ГД II, на които е била присъдена трета точка. Същата процедура е била следвана от Комитета по докладите при разглеждането на въпроса.

Парламентът твърди, че поради тези причини процедурата, следвана по този въпрос, е била валидна.

Тя информира омбудсмана, че генералният секретар, след становището на комисията по докладите, е приел ново решение относно присъждането на точки за заслуги на жалбоподателя за 2003 г. Ако жалбоподателят желае, той може да подаде жалба срещу това решение съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.

Допълнителни писма на жалбоподателя

С писмо от 23 април 2007 г. жалбоподателят информира омбудсмана за последните развития по неговия случай. Той посочва, че на 15 януари 2007 г. генералният секретар го е уведомил, че след като е получил и оценил становището на комисията по атестиране, е решил да не му присъжда трета точка за заслуги. Според жалбоподателя от това решение е видно, че генералният секретар е оценил само становището на Комитета. Той обаче не е сравнил заслугите си с тези на колегите си от генералната дирекция, в която е работил към съответния момент.

Жалбоподателят също така съобщи, че на 6 февруари 2007 г. му е бил предоставен достъп до становището на Комитета, в което Комитетът, след сравнителна оценка на неговия атестационен доклад с този на неговите колеги, е направил заключението „que le rapport de notation [du plaignant] est d'un niveau excellent et que les mérites du noté sont d'un niveau comparable à ceux des collègues précités“. Освен това Комитетът е посочил, че вече се е произнесъл в същия смисъл в становище от 13 октомври 2004 г.

Жалбоподателят твърди, че до този момент Парламентът го е накарал да счита, че не е имало такова становище на Комитета по докладите. Той информира омбудсмана, че е поискал от Парламента достъп до този документ. Той посочва също, че на 7 април 2007 г. е подал жалба на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица срещу решението на генералния секретар от 15 януари 2007 г.

Що се отнася до отговора на Парламента, жалбоподателят приветства факта, че Парламентът вече е признал, че е принадлежал към ГД ІІ през 2003 г. и към ГД „Вътрешни политики“ през 2004 г. Той припомни, че Парламентът многократно е заявявал обратното в своите писма до омбудсмана. Въпреки това той заяви, че новото становище на Парламента за съжаление съдържа нова невярна информация, а именно, че Парламентът изведнъж е заявил, че е „безспорно“, че неговите заслуги през 2003 г. са били сравнени с тези на неговите колеги в бившата ГД II, както по време на заседанията на оценителите от 17 май 2004 г. и 6 септември 2004 г., така и по време на разглеждането на неговата жалба.

Жалбоподателят заяви, че това твърдение очевидно противоречи на коментарите на Парламента в неговото становище по настоящия случай и на изявленията, направени от председателя на Парламента в писмото му от 21 юни 2005 г. Той заяви, че фактът, че Парламентът изведнъж е заел позиция, която противоречи на предишната му позиция, създава объркване и увеличава риска отговорните лица в Парламента да направят погрешни заключения. Освен това той подозира, че новото изявление ще послужи на органа по назначаването като обосновка за това, че не е извършил сравнителна оценка на заслугите си в рамките на подхода за приятелско решение, договорен с омбудсмана.

В заключение жалбоподателят посочва, че счита предложението за приятелско решение за неуспешно. Освен това той счита, че са настъпили следните нови случаи на лошо администриране:

1. Органът по назначаването отново не е извършил сравнителна оценка на неговите заслуги с тези на колегите му в ГД II. Това означава, че Парламентът е повторил нарушението на вътрешните си процедурни правила, срещу което е подал жалба до омбудсмана.
2. Парламентът неправилно е твърдял, че заслугите му вече са били сравнени с тези на колегите му в по-ранните етапи на процедурата.
3. Изглежда, че Парламентът е разполагал със становище на комисията по докладите по неговия случай от октомври 2004 г. насам. Нарушение на принципите на справедливата процедура е фактът, че Парламентът досега е пазил тази информация от него.

Жалбоподателят благодари на омбудсмана за неговата подкрепа и го помоли да „призове Парламента да разпореди по подходящ начин“, за да се гарантира, че поне новата му жалба съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица ще бъде разгледана в съответствие с приложимите правила.

С друго писмо от 9 май 2007 г. жалбоподателят информира омбудсмана, че вече е получил достъп до становището на Комитета по докладите от 13 октомври 2004 г. Той заяви, че от това становище става ясно, че Комитетът е счел, че следва да му бъде присъдена трета точка за заслуги и че е установил, че е налице трета точка („avis positif avec point disponible“).

РЕШЕНИЕТО

1 Уводни бележки

1.1 Жалбоподателят е длъжностно лице в Европейския парламент. Преди да бъде командирован, в интерес на службата, от 1 януари 2002 г. той е работил в Генерална дирекция (ГД) II (комитети и делегации) на Парламента (11). В жалбата си до Европейския омбудсман жалбоподателят твърди, че са налице редица нередности в процедурата му за оценка на персонала за 2003 г., и по-специално при присъждането на точки за заслуги.

1.2 В последните си писма до омбудсмана жалбоподателят твърди, че са възникнали два нови случая на лошо администриране. Първо, той твърди, че Парламентът неправилно е твърдял, че заслугите му вече са били сравнени с тези на колегите му от бившата ГД II в по-ранните етапи на процедурата. В това отношение омбудсманът отбелязва, че новото становище на Парламента действително изглежда в противоречие с предишните му становища в това отношение, по-специално становището му, в което се посочва, че „(...) не се оспорва, че не е имало сравнение на заслугите на [жалбоподателя] с тези на неговите колеги (...) на основание, че сравнението би било неудобно поради командироването му (...)“. Второ, жалбоподателят твърди, че Парламентът е скрил от него информацията, че съществува предходно становище на комисията по атестиране относно присъждането на точки за заслуги за 2003 г. Въз основа на материалите, представени на омбудсмана, изглежда наистина няма нищо, което да предполага, че Парламентът е споменал това становище в предишните си контакти с жалбоподателя.

Омбудсманът счита, че по този начин ще има достатъчно основания да разследва новите твърдения на жалбоподателя. Въпреки това, за да включи тези нови аспекти в своята оценка на настоящия случай, той ще трябва да поиска от Парламента становище по тях, което неизбежно ще забави решението му по първоначалните твърдения на жалбоподателя. Поради това омбудсманът не счита за целесъобразно да продължи разглеждането на тези въпроси в рамките на настоящия случай. Въпреки това жалбоподателят, разбира се, остава свободен да подаде нова жалба до омбудсмана, ако желае това.

2 Твърдения за нередности при присъждането на точки за заслуги

2.1 От Парламента беше поискано становище по седем твърдения и по едно твърдение, което по същество се отнася до i) предполагаемата липса на сравнителна оценка на основателността на жалбоподателя; ii) предполагаемо неспазване от страна на Парламента на ангажиментите, поети в писмо, изпратено до жалбоподателя от неговия генерален секретар на 24 юни 2004 г.; iii) предполагаемо неспазване от страна на Парламента на правилните процедури по време на оценката на персонала за 2003 г.; и iv) предполагаемото неотчитане на нивото на отговорностите, упражнявани от жалбоподателя през 2003 г.

2.2 След като получи становището на Парламента и забележките на жалбоподателя, омбудсманът направи задълбочена оценка на всички аспекти на жалбата. Той стигна до временното заключение, че Парламентът не е сравнил заслугите на жалбоподателя с тези на своите колеги; неизпълнение на оправданите му правни очаквания по отношение на писмото на генералния секретар от 24 юни 2004 г.; и фактът, че жалбоподателят не е получил правилно направено предложение за присъждане на точки за заслуги, може да представлява случай на лошо управление.

2.3 Поради това омбудсманът отправи към Парламента следното предложение за приятелско решение:

„Парламентът би могъл да обмисли преразглеждане на решението си за присъждане на точки за заслуги на жалбоподателя за 2003 г., като му изпрати правилно направено предложение за присъждане на точки за заслуги за същата година, като възобнови процедурата на този етап и като я изпълни докрай в съответствие с правилата, установени за тази цел от Парламента.“

2.4 В отговора си на предложението на омбудсмана Парламентът изрази становището, че е спазил вътрешните си правила. Въпреки това, в интерес на разрешаването на въпроса, Парламентът предложи досието на жалбоподателя да бъде предадено на комисията по докладите за сравнителна оценка на неговите заслуги за 2003 г. „с тези на колегите му от категория А в ГД „Външни политики“, които получиха трета точка“. След приключване на тази оценка органът по назначаването ще вземе ново решение по отношение на жалбоподателя.

2.5 Жалбоподателят информира омбудсмана, че ще се съгласи с предложението на Парламента при две условия:

1. Първо, че неговите заслуги следва да се сравняват не само с тези на колегите му в днешната ГД „Външни политики“, но и с тези на всички негови колеги в бившата ГД „Външни политики“, които са получили трета точка за 2003 г.; и
2. второ, докладна записка, която е приложил към писмото си, да бъде представена на Комитета по докладите, преди той да вземе решение по становището си.

2.6 Парламентът прие второто условие. Що се отнася до първото условие обаче, в него се посочва, че „за 2003 г. [жалбоподателят] е бил нает на работа в Генерална дирекция по външни политики. Следователно би било в противоречие с [съответното] правило да се сравняват заслугите на [жалбоподателя] с тези на неговите колеги извън неговата генерална дирекция.“

2.7 Жалбоподателят настоява за първото условие, като припомня, че е работил в ГД II на Парламента преди командироването си. Междувременно ГД II беше разделена на две. Длъжността, на която ще бъде назначен след края на командировката си, се намира в ГД „Вътрешни политики“. Жалбоподателят подчертава, че никога не е работил в ГД „Външни политики“. Освен това той твърди, че решението за присъждане на точки за заслуги за 2003 г. все още е било взето съвместно от всички оценители на бившата ГД II.

2.8 В отговор на искане за допълнителна информация от омбудсмана Парламентът потвърди, че през 2003 г. жалбоподателят е бил назначен за административни цели в ГД II. На 1 януари 2004 г. ГД беше разделена с цел създаване на ГД за вътрешни политики и ГД за външни политики. Бившият ръководител на ГД II обаче е контролирал процедурата за оценяване за 2003 г., което е позволило всички колеги в бившата ГД II да бъдат оценявани от йерархичните ръководители, под чието ръководство са работили през референтния период 2003 г. Според Парламента следователно е „безспорно, че за референтния период 2003 г. заслугите на [жалбоподателя] са били сравнени с тези на неговите колеги в бившите комитети и делегации на ГД II.“Освен това Парламентът заяви, че по същия начин, когато жалбата на жалбоподателя е била разгледана, неговите заслуги са били сравнени с тези на неговите колеги в бившата ГД II, на които е била присъдена трета точка. Същата процедура е била следвана от Комитета по докладите при разглеждането на въпроса.

2.9 В две допълнителни писма жалбоподателят информира омбудсмана, че междувременно генералният секретар на Парламента, след като е получил и оценил становището на комисията по докладите, е решил да не му присъжда трета точка за заслуги. Жалбоподателят също така информира омбудсмана, че му е бил предоставен достъп до становището на Комитета, в което последният е направил заключението „que le rapport de notation [du plaignant] est d'un niveau excellent et que les mérites du noté sont d'un niveau comparable à ceux des collègues précités“. Освен това Комитетът е посочил, че вече се е произнесъл в същия смисъл в становище от 13 октомври 2004 г. В това становище, до което жалбоподателят също е получил достъп, Комитетът е на мнение, че следва да му бъде присъдена трета точка за заслуги и е установил, че е налице трета точка („аvis positif avec point disponible“).

Жалбоподателят приветства факта, че Парламентът вече е признал, че е принадлежал към ГД II през 2003 г. Той обаче твърди, че органът по назначаването отново не е извършил сравнителна оценка на заслугите му с тези на колегите му в ГД II. Това означава, че Парламентът е повторил нарушението на вътрешните си процедурни правила, срещу което е подал жалба до омбудсмана. Жалбоподателят е на мнение, че предложението за приятелско решение е било неуспешно.

Освен това жалбоподателят информира омбудсмана, че на 7 април 2007 г. е подал жалба съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица срещу новото решение на генералния секретар за присъждане на точки за заслуги.

2.10 Омбудсманът отбелязва, че в отговор на неговото предложение за приятелско решение Парламентът е предприел определени стъпки, за да отговори на опасенията на жалбоподателя. Като се има предвид обаче, че жалбоподателят не е удовлетворен от резултата от тези стъпки, омбудсманът е длъжен да заключи, че не е бил в състояние да постигне приятелско решение в този случай.

2.11 Омбудсманът счита, че следователно трябва да провери дали стъпките, предприети от Парламента, са били достатъчни за отстраняване на лошото управление, установено в предложението за приятелско решение, или дали, с оглед на стъпките, предприети от Парламента, няма нужда от по-нататъшни действия от негова страна.

2.12 В своето предложение за приятелско решение омбудсманът е изразил становището, че би било целесъобразно Парламентът да изготви ново предложение за присъждане на точки за заслуги за 2003 г. и на този етап да възобнови процедурата за присъждане на точки за повишение за същата година. Това предложение е в съответствие с подхода, очертан от генералния секретар в писмото му до жалбоподателя от 24 юни 2004 г. За да се подготви такова ново предложение, заслугите на жалбоподателя би трябвало да се сравнят с тези на неговите колеги в службата, към която той е принадлежал по това време. По време на настоящото разследване жалбоподателят посочи, че по това време и независимо от командироването си той е принадлежал към ГД II. Омбудсманът изразява съжаление за ненужното объркване, породено от настояването на Парламента в писмото му до омбудсмана от 6 декември 2006 г., че „за 2003 г. [жалбоподателят] е бил нает на работа в Генерална дирекция по външни политики“. Въпреки това той отбелязва, че в отговора си от 12 март 2007 г. на искането на омбудсмана за допълнителна информация Парламентът потвърди, че през 2003 г. жалбоподателят е бил назначен в неговата ГД II и че ръководителят на ГД II е наблюдавал процедурата за оценка за 2003 г. Следователно Парламентът вече не оспорва, че заслугите на жалбоподателя е трябвало да бъдат сравнени с тези на неговите колеги в бившата ГД II.

2.13 Изглежда, че вместо да възобнови съответната процедура на етапа на изготвяне на ново предложение за присъждане на точки за повишение за 2003 г., Парламентът е решил да се консултира с Комитета по докладите. Поради това омбудсманът трябва да провери дали възприетият от Парламента подход е довел до съпоставяне на заслугите на жалбоподателя с тези на неговите колеги в ГД II към съответния момент.

Според Парламента комисията по докладите е сравнила заслугите на жалбоподателя с тези на неговите колеги в бившата ГД II, които са получили трета точка за заслуги. Омбудсманът обаче отбелязва, че становището на комисията е от 14 декември 2006 г. и следователно е изготвено малко след като Парламентът е изпратил писмото до омбудсмана, в което настоява, че заслугите на жалбоподателя следва да се сравняват само с тези на неговите колеги в ГД „Външни политики“. Освен това в самото становище на Комитета жалбоподателят се посочва като част от „DG Politiques externes“и не се уточнява кои колеги са служили като референтна група за сравнение на заслугите му. Поради това омбудсманът счита, че не е напълно ясно дали комисията по докладите действително е сравнила заслугите на жалбоподателя с тези на неговите колеги в бившата му генерална дирекция. Следните съображения се основават на предположението, че това е така.

2.14 Що се отнася до новото решение на Парламента след консултация с комисията по атестиране, омбудсманът припомня, че съгласно точка I.5.3 от решението на Бюрото точките за заслуги се разпределят в рамките на Парламента след сравнителна оценка на заслугите на съответните длъжностни лица. Това означава, че длъжностните лица, които са показали равностойни заслуги, следва да получат същия брой точки за заслуги. В случай че броят на наличните точки за заслуги не е достатъчен, за да бъдат присъдени трети точки на всички заслужили длъжностни лица, е ясно, че трябва да се вземе решение кои длъжностни лица ще получат трета точка за повишаване и кои не. Що се отнася до последното, може да се наложи да се разгледа възможността за присъждане на трета точка за повишаване в рамките на резерва на генералния секретар, предвидена в точка I.6 от решението на Бюрото.

2.15 От становището на комитета по докладите следва, че заслугите на жалбоподателя изглежда са на равнище, сравнимо с това на неговите колеги, които са получили трета точка за заслуги. Следователно, за да вземе решение относно присъждането на трети точки, Парламентът е трябвало да извърши внимателно сравнение на заслугите на съответните длъжностни лица и да реши, въз основа на всички релевантни факти, на кого следва да бъде присъдена трета точка за заслуги. Ясно е, че това решение задължително предполага голяма свобода на преценка. В новото си решение по случая на жалбоподателя обаче генералният секретар на Парламента изглежда се е основал на становището, че за да оправдае присъждането на трета точка за заслуги на жалбоподателя, заслугите на жалбоподателя трябва да бъдат по-добри от тези на неговите колеги, които са получили трета точка за повишение. Омбудсманът счита, че подобен подход не би бил правилен. Ако заслугите на жалбоподателя, както установи комисията по атестиране, са сравними с тези на неговите колеги, Парламентът трябваше, както беше посочено по-горе, да пристъпи към внимателно сравнение на заслугите на съответните длъжностни лица и да реши, въз основа на всички съответни факти, на кого следва да бъде присъдена трета точка за заслуги. Нищо не позволява да се приеме, че в настоящия случай е извършена такава проверка. Поради това омбудсманът не е убеден, че подходът на Парламента е достатъчен, за да се премахне установеното от него лошо управление.

2.16 Омбудсманът отбелязва, че междувременно Парламентът е взел ново решение по случая на жалбоподателя и че жалбоподателят е оспорил това решение чрез жалба съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица. Тези обстоятелства повдигат въпроса дали би било уместно на този етап омбудсманът да преустанови преценката си по настоящия случай, като се има предвид, че жалбоподателят остава свободен да се обърне отново към него, ако не е удовлетворен от резултата от процедурата по член 90, параграф 2 от Правилника.

2.17 Следва да се отбележи обаче, че въпросите, които са в основата на спора на жалбоподателя с Парламента, вече са били предмет на внимателна и подробна проверка от страна на омбудсмана, включително предложение за постигане на приятелско решение. Ако настоящата проверка бъде прекратена и ако след това жалбоподателят подаде жалба срещу решението на Парламента по неговата жалба по член 90, параграф 2 относно новото решение, омбудсманът ще трябва да предвиди започването на нова проверка и отново да поиска становище от Парламента. Като се имат предвид по-нататъшните забавяния и допълнителната работа, до която би довело подобно действие за всички заинтересовани страни, то не изглежда най-икономичното и подходящо. Следователно според Омбудсмана би било разумно настоящият случай да бъде приключен без по-нататъшни действия, само ако може със сигурност да се приеме, че предстоящото решение на Парламента по жалбата на жалбоподателя по член 90, параграф 2 ще разреши окончателно и задоволително въпросите, повдигнати в настоящия случай. Омбудсманът обаче счита, че далеч не е ясно дали това наистина ще бъде така.

2.18 Въз основа на тези съображения омбудсманът счита, че не би било уместно да приключва настоящото дело при това напреднало състояние на своята проверка. Освен това той счита, че подходът, който е предложил в предложението си за приятелско решение, все още представлява подходящ начин за уреждане на въпроса и поради това ще повтори предложението си под формата на проектопрепоръка.

2.19 Изглежда полезно да се добави, че в съответствие с член 8, параграф 3 от Реда и условията за прилагане на Омбудсмана на Парламента ще бъде даден срок от три месеца, за да представи подробно становище по своя проект на препоръка. Изглежда, че жалбата на жалбоподателя по член 90, параграф 2 е била внесена в Парламента през април 2007 г. Съгласно член 90, параграф 2 Парламентът трябва да уведоми жалбоподателя за своето решение в срок от четири месеца от датата на подаване на жалбата. Това означава, че Парламентът при всички случаи ще трябва да е приел позиция по тази жалба, преди да се очаква подробното му становище относно проекта на препоръка на омбудсмана.

3 Заключение

С оглед на гореизложеното омбудсманът отправя до Парламента следния проект на препоръка в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман:

Проектопрепоръката

Парламентът следва да преразгледа решението си за присъждане на точки за заслуги на жалбоподателя за 2003 г., като му изпрати правилно направено предложение за присъждане на точки за заслуги за същата година ,, като възобнови процедурата на този етап и я завърши в съответствие с правилата, установени за тази цел от Парламента.

Парламентът и жалбоподателят ще бъдат информирани за този проект на препоръка. В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман Парламентът изпраща подробно становище до 15 септември 2007 г. Подробното становище може да се състои от приемане на решението на омбудсмана и описание на мерките, предприети за изпълнение на проектопрепоръката.

Страсбург, 14 юни 2007 г.

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Решение 94/262 на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (ОВ L 113, 1994 г., стр. 15).

(2) PE 339.512/BUR. Версията на това решение, която беше предоставена на омбудсмана, е на френски език, а цитатите от нея в настоящия текст са на френски език.

(3) "Условия за работа на другите служители" (Régime applicable aux autres agents).

(4) "À l'exception des fonctionnaires/agents absents pendant toute l'année de référence pour raison de maladie ou de CCP, dont les points éventuels sont attribués par la DG Personnel et des fonctionnaires/agents n'ayant pas accompli une période minimise de trois mois de travail dans une institution européenne pendant l'année de référence, pour lesquels l'entité reçoit 1 point."

(5) "L'ensemble des fonctionnaires/agents pouvant recevoir des points, le total obtenu étant, le cas échéant, arrondi selon le principe mathématique".

(6) В писмо от 5 ноември 2005 г. жалбоподателят поиска от омбудсмана да изясни три от неговите твърдения (номера 2, 3 и 5) и да добави още две твърдения (номера 6 и 7). Омбудсманът реши да приеме това искане и препрати изменените твърдения на Парламента. Настоящата версия е окончателната версия.

(7) Съответният пасаж от протокола гласи: „(...) M. N. предлага de s'en tenir à la jurisprudence constante de cette Direction générale à travers les années, c'est-à-dire d'attribuer 2 points de promouvabilité et de s'en remettre pour un éventuel 3ème point au Secrétaire général. Il prend, par conséquent, la décision d'attribuer 2 points de promouvabilité pour l'année 2003 à [le plaignant] et d'inviter le Secrétaire général à considérer l'attribution d'un 3ème point de mérite de sa réserve.“

(8) Вж. бележка под линия 4 по-горе.

(9) В писмо от 26 април 2004 г., което жалбоподателят е приложил към жалбата си, генералният секретар заявява, че по отношение на процедурата от 2002 г. е решил да поиска от Комитета по докладите да пристъпи към „à un examen comparatif de vos mérites avec ceux de vos collègues de catégorie A de la Direction Générale des Commissions et Délégations s'étant vus attribuer un troisième point de promouvabilité“. В становище от 4 май 2004 г. Комитетът по докладите стигна до своето заключение „après examen du dossier et de comparaison de son rapport de notation avec ceux de ses collègues de catégorie A de la Direction Générale des Commissions et Délégations du Parlement européen ayant reçu un troisième point“.

(10) Дело C-277/01 P Парламент срещу Samper [2003] ECR I-3019, параграф 35.

(11) На 1 януари 2004 г. ГД II беше разделена на две части с цел създаване на ГД за вътрешни политики и ГД за външни политики.