OI/10/2014/RA

БЕЛЕЖКА ОТНОСНО СЛЕДВАЩИТЕ

Институция: Европейска комисия

Дело OI/10/2014/RA: Прозрачност и участие на обществеността във връзка с преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ)

Понастоящем Европейската комисия води преговори от името на Европейския съюз за широкообхватно споразумение за партньорство в областта на търговията и инвестициите със Съединените щати (Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции — ТПТИ). Преговорите привлякоха безпрецедентен обществен интерес, като се има предвид потенциалното икономическо, социално и политическо въздействие, което ТПТИ може да окаже.

През юли 2014 г. омбудсманът започна проверка по собствена инициатива, чиято цел е да се гарантира, че обществеността може да следи напредъка на тези разговори и да допринася за оформянето на резултатите от тях. В своето встъпително писмо до Комисията Омбудсманът представи първи набор от предложения, които да спомогнат за това преговорите да станат по-прозрачни и достъпни. Омбудсманът също така събра идеи от обществеността по време на своята проверка. Вследствие на опасенията, изразени и от Европейския парламент и гражданското общество, през ноември 2014 г. Комисията очерта редица амбициозни мерки за прозрачност.

В решението си от 6 януари 2015 г. Омбудсманът представи на Комисията десет допълнителни предложения във връзка с по-активното оповестяване на документи за ТПТИ, общи преговорни текстове и по-голяма прозрачност на заседанията на ТПТИ. Омбудсманът счита, че като следва тези предложения, Комисията ще гарантира, че процесът на преговори за ТПТИ може да се ползва с по-голяма легитимност и обществено доверие.

В своя последващ отговор, който е на разположение на уебсайта на омбудсмана, Комисията потвърди, че се основава на по-проактивния си подход към публикуването на документи за ТПТИ, и очерта пълния набор от действия, които е предприела, за да внесе по-голяма прозрачност в преговорите.

Омбудсманът приветства факта, че Комисията се е ангажирала положително с нея в тази област от ключово значение за гражданите. Тя приветства факта, че Комисията дава пример и е убедена, че амбициозната програма за прозрачност, която е определила за ТПТИ, е добра за бъдещите преговори в областта на търговията и инвестициите.

По-специално, от самото начало на тази проверка омбудсманът подчерта значението на проактивното публикуване на документи за ТПТИ. Междувременно Комисията засили своята проактивна политика за прозрачност, по-специално след съобщението си от 25 ноември 2014 г. За първи път Комисията публикува конкретни законодателни предложения при договарянето на двустранно търговско споразумение. По думите на самата Комисия „на практика най-важните преговорни документи относно ТПТИ ще бъдат публично достъпни скоро след представянето им по време на преговорите“.

Въпреки че може да се направи повече за повишаване на обществената осведоменост относно съдържанието и последиците от ТПТИ — и особено когато консолидираните текстове на позициите на ЕС и САЩ са близо до финализиране — Омбудсманът изразява задоволство от начина, по който Комисията продължи да надгражда върху вече въведените мерки за прозрачност. Нейният анализ по-долу посочва редица области за размисъл, които тя вярва, че Комисията ще намери за полезни в хода на преговорите. Освен това Омбудсманът поздравява Европейския парламент и групите на гражданското общество, които също настояват за по-голяма прозрачност. Тя посочва, че демократичната отговорност сега е на избраните представители да контролират преговорите от името на своите избиратели, да се ангажират с европейските граждани и да решават бъдещето на ТПТИ.

Като част от тази проверка омбудсманът отправи и редица предложения към Комисията във връзка с прозрачността на срещите и контактите с представители на интереси. Въпреки че по време на разследването беше постигнат значителен напредък, по-специално в резултат на две решения на Комисията [1], приети на 25 ноември 2014 г., все още има какво да се подобри. Омбудсманът ще продължи да следи отблизо развитието на събитията, най-вероятно чрез проверка по собствена инициатива, за да проучи, една година по-късно, възможността за разширяване на задълженията за прозрачност, които влязоха в сила за членовете на Комисията, членовете на кабинета и генералните директори на 1 декември 2014 г. По-специално Омбудсманът остава неубеден относно нежеланието да се публикуват имената на лицата, които се срещат с представители на Комисията, и ще продължи да разглежда този въпрос.

Последващи действия във връзка с всяко предложение, направено от омбудсмана:

1. Да информират САЩ, че е важно да предоставят по-специално общи преговорни текстове на разположение на ЕС преди финализирането на споразумението за ТПТИ. Комисията следва също така да информира САЩ за необходимостта да обоснове всяко тяхно искане да не оповестява даден документ. Комисията трябва да бъде убедена в това.

В своя последващ отговор Комисията потвърждава, че ще продължи да обсъжда евентуални бъдещи инициативи за прозрачност със своите партньори, включително САЩ, и ще насочи вниманието си към мненията, изразени от омбудсмана. Това е важна първа стъпка в отговор на предложението на омбудсмана.

Що се отнася до предоставянето на разположение на общи преговорни текстове преди финализирането на споразумението за ТПТИ, Комисията заявява, че вече е обичайна практика да публикува пълния текст на търговските споразумения в момента, в който те бъдат стабилизирани, т.е. при парафирането, което е доста преди финализирането на споразумението чрез подписване и ратифициране. Въпреки че това е добре дошло, Омбудсманът разбира, че вече няма да е възможно текстът на споразумението да бъде променян по какъвто и да е смислен начин, след като бъде парафиран. Както е посочено в точка 23 от решението на омбудсмана по този случай: „Ранното публикуване на общи преговорни текстове би дало възможност за своевременна обратна връзка с преговарящите във връзка с части от споразумението, които създават особени проблеми. Омбудсманът приема, че е за предпочитане да научи за такива проблеми по-рано, отколкото по-късно, така че те да могат да бъдат решени ефективно." Следователно би било най-полезно, ако Комисията, в текущите си дискусии със САЩ, може да продължи възможността за оповестяване на "стабилизирани" глави от споразумението [2].

Омбудсманът разбира, че всяко такова оповестяване ще даде само частична представа за цялостното споразумение. Въпреки това постигането на възможно най-голяма прозрачност по време на целия процес е най-добрият начин да се гарантира информиран дебат относно окончателния текст на споразумението, когато той бъде публикуван, и да се насърчи разбирането за начина, по който преговарящите са стигнали до този окончателен текст.

Що се отнася до степента, в която САЩ следва да обосноват искането си определени документи да не бъдат оповестявани, Комисията отново посочва, че няма да публикува никакви документи на САЩ или общи преговорни документи (т.нар. консолидирани текстове, които са съвместна собственост) без изричното съгласие на САЩ. Комисията обяснява, че САЩ са поискали от ЕС да не предоставя изготвени от тях документи или „консолидирани текстове“, съдържащи текстове, произтичащи от тях. По-конкретно главният преговарящ на САЩ изрично е поискал поверително третиране на преговорните документи поради техния чувствителен характер, за да „се даде възможност за взаимно доверие между преговарящите и за запазване от всяка страна на позициите, възприети по тактически причини по отношение на трети държави, с които [ЕС и САЩ] водят или биха могли да водят преговори в бъдеще“. [3] Според Комисията „това е важен фактор, който трябва да бъде взет предвид при всяка оценка на конкретни искания за всеки отделен случай“.

Освен това Комисията заявява, че нейният политически ангажимент за прозрачност е ограничен до нейните собствени документи (подчертаването е добавено). Поради това Комисията е наясно, че правното ѝ задължение съгласно Регламент 1049/2001 обхваща всички документи, с които разполага, включително документи от САЩ [4]. В това отношение Комисията обяснява, че решава за всеки отделен случай кои документи, с които разполага, могат да бъдат предоставени или не. При това той трябва също така да вземе предвид и, доколкото е възможно, да зачита позицията на своите партньори в преговорите и — във връзка с това — потенциалните рискове за международните отношения на ЕС.

В своето решение омбудсманът подчерта необходимостта Комисията да обоснове по подходящ начин всяка политика на неоповестяване. Например е необходимо да се докаже, въз основа на съдържанието на искания документ, че оповестяването му би засегнало обществения интерес по отношение на международните отношения. Не съществува обществен интерес по отношение на международните отношения от спазването на необосновани или неразумни искания да не се разкриват документи.

По принцип обяснението, предоставено по-горе от главния преговарящ на САЩ, би могло да представлява основателна причина за неоповестяване. В контекста на отговора на конкретни искания за публичен достъп обаче е важно да се има предвид конкретното съдържание на въпросния документ и изминалото време. Като такава, освен ако не е очевидно, че горепосочената причина може да бъде изтъкната, за да се обоснове неоповестяването на конкретен документ, Комисията следва най-малкото да попита САЩ дали тази причина все още е приложима в разглеждания случай.

И накрая, Комисията обяснява, че е поела ангажимент да осигури широк достъп до тези документи за Европейския парламент и държавите — членки на ЕС, и вече е ангажирана със съзаконодателите относно практическите условия за постигане на тази цел. Омбудсманът признава особената демократична отговорност на избраните представители на европейско и национално равнище при контрола на преговорите от името на техните избиратели. Гражданите обаче са все по-наясно, че ТПТИ ще създаде правила, които ще окажат въздействие върху тях по начин, аналогичен на начина, по който законодателството оказва въздействие върху тях. Въпреки че винаги може да има обстоятелства, при които избраните представители ще имат привилегирован достъп, прякото участие на гражданите следва да бъде насърчавано и улеснявано във възможно най-голяма степен, както е в законодателния процес на ЕС.

Въпреки че отговорът на Комисията е до голяма степен задоволителен, Омбудсманът я насърчава да продължи обсъжданията си относно прозрачността със САЩ, и по-специално да се стреми към възможността за оповестяване, например, на стабилизирани глави от споразумението в хода на преговорите.

2. Извършване на оценка по отношение на това дали даден документ за ТПТИ може да бъде оповестен публично веднага след като въпросният документ бъде финализиран вътрешно и на редовни и предварително определени интервали след това (включително, но не само, когато документът бъде внесен в преговорите). Ако не се прилага изключение, въпросният документ следва да бъде публикуван проактивно от Комисията. Ако даден документ не може да бъде публично оповестен проактивно, референтният номер на документа (и, ако е възможно, неговото заглавие) следва да бъде оповестен публично, заедно с обяснение защо документът не може да бъде предоставен на разположение.

В отговора си Комисията заявява, че като се има предвид подновеният акцент върху прозрачността и значителният брой искания за документи за ТПТИ, Комисията е оценила проактивно съответните преговорни документи, за да види дали те биха могли да бъдат публикувани или дали публикуването им би могло да навреди на интереса на ЕС към текущите преговори. Това е нещо, което също се взема предвид по време на преговорите, се казва в него. Други документи, разработени в хода на преговорите, ще бъдат автоматично разглеждани за подобно публикуване. Комисията се ангажира да продължи своя проактивен подход по отношение на подходящото маркиране или класифициране на документите.

Комисията обаче твърди, че „систематичен преглед и публикуване на подробности за документи, които тя счита, че не могат да бъдат оповестени, и изготвяне на обосновка за всеки отделен документ или части от тези документи“ би представлявало непропорционална тежест. Освен това това би довело и до неефективно използване на публичните ресурси, тъй като ще бъде изразходвано значително време за документи, свързани с теми или стратегии за преговори, които в крайна сметка могат да бъдат отхвърлени в действителния преговорен процес.

Както беше посочено в началото на настоящата проверка, нейната цел беше, наред с другото, да се търсят решения на редица практически въпроси, за да се насърчи ефикасното и ефективно администриране, като по този начин се намали необходимостта от индивидуални искания и жалби до Комисията и омбудсмана. Непрекъснатата оценка, която понастоящем се извършва от Комисията по отношение на това дали даден документ може да бъде оповестен публично, отговаря по подходящ начин на предложението на омбудсмана. Омбудсманът по никакъв начин не насърчава Комисията да се ангажира с безполезна, бюрократична дейност. По-скоро нейното предложение се основаваше на това да се улесни животът на Комисията по отношение на възможността да реагира бързо на исканията за достъп до документи и действително да ги изпревари чрез проактивно публикуване на преговорни документи. В момента Комисията прави това.

Омбудсманът приветства непрекъснатата оценка, която понастоящем се извършва от Комисията.

3. Да гарантира, че списъкът на документите за ТПТИ, които трябва да бъдат публикувани на неговия специален уебсайт за търговската политика, е изчерпателен.

В своя последващ отговор Комисията обяви, че ще публикува списък на всички документи за ТПТИ, които се споделят със Съвета и Парламента, като по този начин посочи какви документи съществуват извън тези, които се оповестяват публично. Този списък ще бъде изчерпателен и ще включва също така подробности за документи с ограничен достъп до ЕС. Списъкът ще се актуализира периодично, включително по отношение на промяната в статуса или класификацията на предишни документи.

На 20 март 2015 г. Комисията публикува този списък с документи за ТПТИ, който сподели със Съвета и Парламента през 2013 г. и 2014 г.[5].

Омбудсманът горещо приветства това развитие, което според нея следва да улесни Комисията при обработването на исканията за достъп до документи. Както посочва в решението си, би било разумно и в съответствие с правилата за публичен достъп Комисията да отговори на неточни искания за достъп до документи, като насочи заявителя към списъка с документи по ТПТИ, така че заявителят да може да изясни искането.

Въпреки че по-голямата част от изброените документи вече са публично достъпни, списъкът съдържа заглавията на някои документи, които са били споделени със Съвета и Парламента, но които не са публично достъпни: например „ТПТИ: Списък на преговорните документи на ЕС и САЩ“, споделен със Съвета и Парламента на 21.3.2014 г., 5.6.2014 г., 25.7.2014 г., 9.10.2014 г. Като изброява тези документи, Комисията най-малкото улеснява исканията за публичен достъп до тях.

Следва също така да се отбележи, че както беше обявено в съобщението на Комисията относно прозрачността от 25 ноември 2014 г., списъкът съдържа документи за ТПТИ, споделени със Съвета и Парламента (подчертаването е добавено). Понастоящем тя не съдържа други важни преговорни документи, по-специално консолидирани текстове. Тези текстове съществуват в редица области, като телекомуникациите и МСП. Публично достъпен списък с консолидирани текстове също би бил полезен, дори ако настоящото становище на Комисията е, че самите документи не могат да бъдат публично оповестени.

Омбудсманът приветства публикуването на списъка на документите, свързани с ТПТИ, който беше споделен с Парламента и Съвета. Тя насърчава Комисията да бъде още по-амбициозна и да се стреми да изброи други важни документи за ТПТИ, по-специално консолидираните текстове, които съществуват.

4. Да публикува на своя уебсайт многото документи за ТПТИ, които вече е публикувала в отговор на искания за достъп до документи.

Комисията отговори, че това е хоризонтален въпрос, който повдига общ въпрос по отношение на обработката на исканията за достъп до документи. Понастоящем обаче тя проучва начини за по-систематично предоставяне чрез своя регистър на документи на достъп до документите, до които вече е бил предоставен достъп в отговор на конкретни искания съгласно Регламент 1049/2001.

Въпреки че омбудсманът приветства тази новина, важно е да се припомни, че тя вече направи това предложение в писмото си до Комисията за започване на проверката. След като разгледа (чрез asktheeu.org) вида на документа, оповестен от Комисията в отговор на искания за достъп до документи, становището на омбудсмана беше, че тези документи следва да бъдат публикувани от Комисията.

Омбудсманът остава убеден, че това би представлявало повишаване на ефективността, но с оглед на становището на Комисията, че това е хоризонтален въпрос, няма да го разглежда в контекста на настоящите последващи действия, освен ако не се направи следното общо заключение. В бъдеще по този въпрос Комисията следва да вземе предвид член 12 от Регламент 1049/2001 относно прекия достъп. С други думи, ако в отговор на искане за публичен достъп Комисията оповести документи, които според нея вече е трябвало да бъдат пряко достъпни, тези документи следва спешно да бъдат публикувани на нейния уебсайт.

5. Да вземе предвид съответните предложения, посочени в раздел „Участие на обществеността“ на доклада от обществената консултация на Омбудсмана.

Разделът „Участие на обществеността“ в доклада от обществената консултация на Омбудсмана съдържаше широк спектър от предложения, направени от респондентите. Например някои респонденти призоваха Комисията да проведе повече обществени консултации. Очертавайки отражението върху ресурсите, Комисията обясни своя индивидуален подход към консултациите, който включва избор на вида подход, който е най-подходящ за конкретния въпрос, по който се търсят мнения. Омбудсманът е съгласен, че Комисията следва да възприеме индивидуален подход и да използва най-подходящите средства за участие на обществеността.

Някои респонденти също така призоваха Комисията да публикува по-подробен доклад за кръговете от преговори по ТПТИ. В писмената си реплика Комисията посочва, че след всеки кръг от преговори вече публикува съществен доклад. Това заменя обобщения документ за актуалното състояние, който беше публикуван по-рано.

Бяха направени редица предложения във връзка с работата на консултативната група по ТПТИ. В отговор Комисията заяви, че ще продължи да разработва работните методи на групата, като се консултира с членовете, и очаква по-нататъшно участие на допълнителни експерти, например в заседанията на „подгрупата“ по конкретни теми (този въпрос беше повдигнат в отговорите на обществената консултация на Омбудсмана). След доклада на омбудсмана Комисията повдигна тези въпроси пред консултативната група по ТПТИ през януари 2015 г. и понастоящем обсъжда с групата как може да се постигне напредък по този въпрос.

Освен това Комисията заявява, че предоставя на групата изчерпателна информация, която ѝ позволява да изпълнява ефективно консултативната си роля, включително чрез редовни срещи преди и след всеки кръг, както и чрез достъп до класифицирани документи на ЕС чрез обезопасена читалня. По отношение на достъпа до консолидирани текстове Комисията повдигна този въпрос пред САЩ, но САЩ продължават да се противопоставят на това. САЩ подчертават различната си практика на взаимодействие със сходни консултативни групи, които също съществуват от тяхна страна, макар и с различна структура и правно основание.

Трудно е да се съгласува тази позиция с точката, изтъкната другаде в отговора на Комисията, че „зачитането на правото на регулиране на всяка страна наистина е основен принцип, който Комисията възнамерява да спазва изцяло по време на преговорите за ТПТИ.“ Както обясни Комисията, САЩ имат различна практика от ЕС, когато става въпрос за споделяне на документи. Трябва да се зачита правото на САЩ да приемат свои собствени разпоредби в тази област, макар и различни от тези на ЕС. Същото очевидно важи и за ЕС.

Както обяснява Комисията, консултативната група по ТПТИ работи в съответствие със стандартните правила на Комисията относно експертните групи. Член 11, параграф 5 от хоризонталните правила за експертните групи на Комисията предвижда, че се прилагат задължението за професионална тайна, предвидено в Договорите, и правилата за тяхното прилагане. Освен това по отношение на експертните групи се прилагат разпоредбите на правилата на Комисията относно сигурността във връзка със защитата на класифицирана информация на ЕС, установени в приложението към Решение 2001/884/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията.

Освен това в точка "Поверителност" от мандата на консултативната група [6] изрично се предвижда, че:

„19. Членовете на експертните групи и техните представители, както и поканените експерти и наблюдатели, спазват задълженията за професионална тайна, предвидени в Договорите и правилата за тяхното прилагане, както и правилата на Комисията относно сигурността във връзка със защитата на класифицирана информация на ЕС, предвидени в приложението към Решение 2001/844/ЕО на Комисията. Ако те не спазват тези задължения, Комисията може да предприеме всички подходящи мерки.

20. Определена информация, предоставена на групата от Комисията, се третира като поверителна. Председателят ще изясни кога това е така. По-специално непублични документи на ЕС, свързани с преговорите (включително, но не само преговорни документи), и непублични подробности относно преговорните позиции на всяка от страните се третират като поверителни.

21. Членовете на групата се споразумяват да защитават тази поверителна информация и да положат всички възможни усилия, за да предотвратят разкриването ѝ на лица извън консултативната група по ТПТИ или преговарящия екип на ЕС по ТПТИ, или придобиването ѝ от други лица, или превръщането ѝ в обществено достояние.“

С оглед на тези конкретни гаранции не е ясно защо Комисията толкова лесно би се присъединила към позицията на САЩ по този въпрос.

Омбудсманът като цяло приветства последващите действия на Комисията в тази област. Комисията обаче би могла да проучи допълнително възможността за предоставяне на достъп до консолидираните текстове на консултативната група по ТПТИ.

6. Разширяване на задълженията за прозрачност във връзка със срещите с професионални организации или самостоятелно заети физически лица в контекста на ТПТИ, така че да обхванат и равнищата на директор, началник на отдел и преговарящ. Това следва да включва имената на всички участници в тези срещи.

7. Проактивно да публикува дневния ред на заседанията и протоколите от срещите, които провежда в рамките на ТПТИ с бизнес организации, лобистки групи или НПО.

8. Да проучи как да разшири, до равнища под равнището на комисаря, задълженията (включително във връзка с Регистъра за прозрачност), насочени към осигуряване на подходящ баланс и представителност при срещите му с професионални организации или самостоятелно заети физически лица относно ТПТИ. Тези задължения могат например да бъдат разширени, така че да обхванат и равнищата на директора, началника на отдела и преговарящия.

Следва да се отбележи, че в своето встъпително писмо до Комисията Омбудсманът предложи Комисията да обмисли — за остатъка от преговорите и доколкото е възможно — създаването и публикуването на онлайн списъци на срещите, които провежда със заинтересованите страни, свързани с ТПТИ, както и свързаните с тях документи. След това омбудсманът направи посочените по-горе предложения в своето решение.

Комисията отговори, че от 1 декември 2014 г. публикува информация за всички срещи със стопански и неправителствени организации или самостоятелно заети физически лица. Това се отнася за членовете на Комисията, членовете на техните кабинети и генералните директори. Тези две решения са резултат от политическа оценка на това какво представлява пропорционален отговор за балансиране на нуждите от прозрачност и отчетност (въз основа на степента на упражняваната отговорност), защитата на личните данни, необходимостта от свеждане до минимум на административната тежест и от гарантиране на ефективно изпълнение на политиката. Комисията счита, че подходящият баланс не изисква публикуването на дневния ред и протоколите от тези срещи. Това не засяга исканията за такава информация, отправени съгласно Регламент 1049/2001.

Комисията счита, че е твърде рано да се връщаме към горепосочената оценка, която може да бъде преценена само в светлината на опита. Поради тази причина понастоящем тя не обмисля по-нататъшно разширяване на горепосочените задължения. Освен това Комисията изразява загриженост във връзка с един аспект на предложената препоръка, а именно, че тя следва проактивно да публикува имената на всички участници в тези срещи. В съответствие с Регламент 45/2001 и съдебната практика Комисията може да публикува само имената на лицата, които изрично са дали съгласието си за това публикуване, или ако е изпълнено едно от другите условия, посочени в член 5 от Регламент 45/2001.

Според Омбудсмана защитата на данните не следва да се използва като автоматична пречка пред обществения контрол върху лобистките дейности в контекста на ТПТИ. Като въпрос на общата политика би било в интерес на прозрачността, и по-специално в интерес на насърчаването на демокрацията на участието, Комисията систематично да информира представителите на интереси преди срещите със служители на Комисията, че възнамерява да оповести имената на представителите на интереси. В този контекст всеки представител на интереси би имал възможност да упражни правото си на възражение срещу разкриването на неговите лични данни при неопровержими законни основания, свързани с неговото конкретно положение [7].

По-конкретно, вместо да се позовава на член 5, буква г) („съгласие“) от Регламент 45/2001, Комисията би могла да използва като правно основание член 5, буква а) от Регламент 45/2001, който предвижда, че личните данни могат да бъдат обработвани, ако са „необходими за изпълнението на задача от обществен интерес или при законното упражняване на официални правомощия, които са предоставени на институцията или органа“. В това си качество Комисията би приложила принципа на откритост, и по-специално член 15, параграф 1 ДФЕС, който задължава институциите, органите, службите и агенциите на Съюза да работят при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост. Горепосочените решения на Комисията ще трябва да бъдат преразгледани, за да стане ясно на субектите на данни намерението на Комисията да разкрие имената. Това публикуване е необходимо и пропорционално на преследваната цел: може да се твърди, че ако целта, преследвана от засегнатите лица, е да се опитат да повлияят на изготвянето на политиките на ЕС, не е прекомерно имената им да бъдат оповестявани. Тъй като личните данни не следва да се разкриват, ако при определени обстоятелства има основание да се предполага, че разкриването би увредило законните интереси на даден субект на данни, на физическото лице следва да се предостави правото на възражение [8].

По отношение на дневния ред и протоколите омбудсманът разбира, че вече Комисията получава значителен брой искания за публичен достъп до дневния ред и протоколите от въпросните заседания. Поради това, в интерес на най-ефективното използване на ресурсите, Комисията може да пожелае да обмисли ползата от проактивното публикуване на такива материали, по-специално във връзка със срещите по ТПТИ.

И накрая, въпросът за осигуряването на подходящ баланс и представителност по отношение на срещите със заинтересованите страни, що се отнася до омбудсмана, е неразривно свързан с предоставянето на информация за такива срещи. Както е посочено в „Методите на работа на Европейската комисия за периода 2014—2019 г.“[9], Комисията допълнително свързва този въпрос с регистрацията в Регистъра за прозрачност. Тя обаче не коментира конкретно това в последващия си отговор.

Омбудсманът ще продължи да следи отблизо развитието на събитията, най-вероятно чрез проверка по собствена инициатива, за да проучи, една година по-късно, възможността за разширяване на задълженията за прозрачност, които влязоха в сила за членовете на Комисията, членовете на кабинета и генералните директори на 1 декември 2014 г. По-специално Омбудсманът остава неубеден относно нежеланието да се публикуват имената на лицата, които се срещат с представители на Комисията, и ще продължи да разглежда този въпрос.

9. Потвърдете, че всички изявления на заинтересованите страни, направени в контекста на ТПТИ, ще бъдат публикувани, освен ако подателят не посочи основателни причини за поверителност и не предостави неповерително резюме за публикуване.

Комисията отговори, че е готова да покани заинтересованите страни, т.е. бизнес организации, лобистки групи и НПО, които представят на Комисията документи, свързани с ТПТИ, да посочат дали съответният документ може да бъде публикуван или могат да му представят и неповерителна версия за публикуване. Публично изявление за тази цел може да бъде направено на специалния уебсайт за ТПТИ. Освен това Комисията заявява, че „освен в случай на конкретни искания съгласно Регламент 1049/2001, Комисията няма правни основания да настоява да ѝ бъдат посочени причини за конкретен отказ за публикуване, нито да поставя под въпрос причините, които могат да ѝ бъдат дадени в това отношение“.

Омбудсманът отбелязва становището на Комисията, че тя има само правни основания да настоява да ѝ бъдат посочени основания за конкретен отказ за публикуване (или за поставяне под въпрос на такива основания) в контекста на Регламент 1049/2001. Принципите на добра администрация обаче предполагат, че Комисията може и следва да отиде по-далеч. Не следва да има право или очакване, че човек може да взаимодейства поверително с публична администрация на ЕС, като например Комисията, освен ако не са налице надлежно обосновани причини. Това следва от принципа на откритост, както и от принципите на добра администрация и добро управление.

Омбудсманът приветства факта, че Комисията е готова да насърчи заинтересованите страни да взаимодействат с нея по публичен начин, и я призовава да публикува съответното изявление на своя уебсайт възможно най-скоро.

10. Гарантиране, че документите, които се предоставят на определени заинтересовани трети страни, се предоставят на всички, като по този начин се гарантира, че всички граждани се третират еднакво.

Комисията твърди, че има ясна практика, при която е в състояние проактивно да споделя документи с всички заинтересовани трети страни. Няма групи или организации на гражданското общество, които да получават привилегирован достъп пред другите. Актуализираният уебсайт за ТПТИ улеснява Комисията при осигуряването на такъв безпристрастен достъп.

Омбудсманът приветства това ясно изявление на Комисията.

 

[1] Вж. Решение C(2014) 9051 final на Комисията от 25 ноември 2014 г. относно публикуването на информация за проведените срещи между членове на Комисията и организации или самостоятелно заети физически лица и Решение C(2014) 9048 final на Комисията от 25 ноември 2014 г. относно публикуването на информация за проведените срещи между генерални директори на Комисията и организации или самостоятелно заети физически лица.

[2] Въпреки че в решението си омбудсманът призна, че Комисията трябва да създаде контекст, в който да може да преговаря ефективно със САЩ относно ТПТИ, някои области на „преговорите“ изглежда се поддават по-лесно на защита от други (а именно областите, описани от Комисията като „същността на поверителната част от преговорите“, като тарифите, услугите, инвестициите и обществените поръчки). Полезно би могло да се работи и в други области, що се отнася до оповестяването на стабилизирани глави. Например още в края на шестия кръг от преговорите, който приключи на 18 юли 2014 г., главният преговарящ от страна на ЕС говори за „финализиране на консолидираните текстове в области като МСП или улесняването на търговията“. В доклада на Комисията относно осмия кръг от преговорите допълнително се посочва следното по отношение на митниците и улесняването на търговията: „Дискусиите потвърдиха напредъка от предишните кръгове и се съсредоточиха върху прегледа и по-нататъшното консолидиране на текста на главата.“ Вж. съответно http://trade.ec.europa.eu/doclib/press/index.cfm?id=1132 и http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/february/tradoc_153175.pdf

[3] http://www.ustr.gov/sites/default/files/US%20signed%20conf%20agmt%20letter_0.pdf

[4] Омбудсманът отбелязва, че в отговор на предложение 9 по-долу Комисията заявява, че „освен в случай на конкретни искания съгласно Регламент 1049/2001, Комисията няма правни основания да настоява да ѝ бъдат посочени причини за конкретен отказ за публикуване, нито да поставя под въпрос причините, които могат да ѝ бъдат дадени в това отношение“. (подчертаването е добавено)

[5] http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/march/tradoc_153263.pdf

[6] http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2014/january/tradoc_152103.pdf

[7] Член 18 от Регламент 45/2001.

[8] За допълнителна информация относно този подход вж. документа, изготвен от Европейския надзорен орган по защита на данните, озаглавен „Публичен достъп до документи, съдържащи лични данни, след решението по делото Bavarian Lager“, и по-специално раздел III от него, озаглавен „Проактивният подход“.

[9] Вж. Съобщение на председателя до Комисията — Методите на работа на Европейската комисия за периода 2014—2019 г., C(2014) 9004.