Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбоподателят е изследовател в германски университет, който е провел проучване относно начина, по който Европейската комисия се справя с неразрешеното разкриване на документи от собствените си служители (т.нар. „изтичания“). Той поиска от Комисията достъп [1] до съответните документи от 2006 г. до 2015 г. посредством две искания за достъп.

2. Първото искане на жалбоподателя за достъп е свързано с документи, в които се докладват проучвания за сигурност относно „потенциално изтичане, неправилно боравене или компрометиране на чувствителна некласифицирана информация“[2] за периода 2006—2015 г. Комисията отказа достъп, тъй като той се отнася до чувствителни документи [3] и би засегнал защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит [4]. Жалбоподателят поиска от Комисията да преразгледа това решение през март 2017 г. Той също така предложи да се ограничи искането „с оглед на потенциалната административна тежест“. Като пример той предложи потенциално ограничение на времевата рамка.

3. Във второто искане за достъп жалбоподателят е поискал достъп до протоколите от седмичните заседания на началниците на кабинети и от седмичните заседания на генералните директори за периода 2006—2015 г., свързани с изтичане на документи или на които са били обсъдени мерки срещу изтичането на документи. Той уточни, че иска достъп само до частите от документите, които обхващат тези въпроси и техния контекст. Комисията предостави широк частичен достъп до седмичните заседания на генералните директори. За седмичните заседания на началниците на кабинети Комисията удължи срока и след напомняния от страна на жалбоподателя му отговори. Тя е установила 72 документа, които попадат в обхвата на искането, и е отказала достъп до документите, тъй като те се отнасят до вътрешни разсъждения по чувствителни въпроси и тъй като оповестяването им би засегнало защитата на обществената сигурност [5]. Жалбоподателят поиска от Комисията да преразгледа решението си през юни 2017 г.

4. Комисията удължи срока, за да отговори на двете искания за преглед на жалбоподателя няколко пъти. Жалбоподателят е изпратил много напомняния до Комисията и я е информирал, че е подложен на времеви натиск да представи своите „окончателни резултати от научните изследвания“[6].

5. През септември 2017 г. жалбоподателят се обърна към омбудсмана, тъй като не е получил отговор от Комисията за нито едно от исканията си за преразглеждане. Жалбоподателят поиска от Комисията да предостави възможно най-широк достъп до исканите документи. Той изрази също така загриженост, че Комисията не е спазила сроковете за разглеждане на заявленията за достъп както на първоначалния етап, така и на етапа на преразглеждане.

6. В хода на проверката омбудсманът провери различни документи. В крайна сметка Комисията отговори на исканията на жалбоподателя за преразглеждане и препрати отговорите си на омбудсмана. Омбудсманът получи коментарите на жалбоподателя относно позицията, изразена от Комисията. Омбудсманът не е убеден в аргументите на Комисията за непредоставяне на по-широк достъп до документите. Поради това тя отправи препоръка [7] към Комисията да преразгледа исканията на жалбоподателя с оглед на предоставянето на по-широк достъп без по-нататъшно забавяне. В настоящото решение се взема предвид становището на Комисията относно препоръката на омбудсмана, както и коментарите на жалбоподателя.

Препоръка на Омбудсмана

7. При разглеждането на първото искане за достъп, свързано с проучвания във връзка със сигурността, Комисията стесни обхвата на искането, след като жалбоподателят заяви желанието си да ограничи обхвата, но без да се консултира с жалбоподателя относно подробностите за направеното от него ограничение. Тя е разгледала само периода от март 2015 г. до регистрирането на искането за преразглеждане и е установила шест проверки за сигурност. Комисията отказа достъп до всички документи, тъй като оповестяването би засегнало защитата на обществената сигурност [8], целта на разследванията [9] и неприкосновеността на личния живот и личната неприкосновеност [10], и тъй като оповестяването би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на Комисията [11]. Комисията не е счела, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването.

8. Омбудсманът счита, че Комисията е допуснала грешка, като едностранно е стеснила обхвата на искането за достъп на жалбоподателя. Жалбоподателят е направил предложение за ограничаване на времевия обхват на искането си, но Комисията никога не се е консултирала с него в това отношение [12]. Освен това избраният от Комисията период (след влизането в сила на решението на Комисията от 2015 г., посочено по-горе в бележка под линия 2) се различава значително от посочения от жалбоподателя (2006—2015 г.).

9. Що се отнася до защитата на обществената сигурност, омбудсманът счита, че тълкуването на Комисията на съответните правила е прекалено широко, тъй като „обществената сигурност“ е предназначена да се отнася до социални, икономически и физически заплахи, като тероризъм, за националната сигурност на държавите членки, а не до рискове за вътрешната сигурност в рамките на дадена институция или организация.

10. Що се отнася до второто искане за достъп, свързано с протоколите от заседанията на началника на кабинета, Комисията установи, че само 27 от първоначалните 72 документа попадат в обхвата на искането. Тези документи съдържат съдържание, което е извън обхвата на искането, поради което може да бъде предоставен само частичен достъп.

11. Омбудсманът счита, че Комисията правилно е изключила документи, които са извън обхвата на искането, по време на своя преглед.

12. Що се отнася до редакциите на останалите 27 документа, омбудсманът установи, че Комисията е била прекалено рестриктивна, когато е определила каква информация е извън обхвата на искането.

13. Поради това омбудсманът установи, че Комисията неправилно е ограничила обхвата на двете искания за достъп и че това представлява лошо администриране. Тя отправи следната препоръка към Комисията:

Комисията следва да преразгледа без по-нататъшно забавяне исканията на жалбоподателя с оглед на предоставянето на по-широк достъп до документи, който следва да бъде намален само след консултация с жалбоподателя и с оглед на коментарите на омбудсмана относно изключението, свързано с обществената сигурност.

14. В отговор Комисията заяви, че собственият ѝ анализ е правилен от правна гледна точка. Тя също така отбеляза, че е ограничила обхвата на първото искане едва след като жалбоподателят го е повдигнал като възможност. Що се отнася до второто искане, Комисията е на мнение, че то не е било твърде стриктно при тълкуването на обхвата на искането на жалбоподателя. Комисията не счете, че забележките, които „не съдържат никакво конкретно разглеждане или разглеждане с аргумент на [въпроса за изтичането на информация]“, попадат в обхвата на „обсъждането на въпроса за изтичането на информация“, както е посочено от жалбоподателя в неговото искане за достъп. Освен това тя не счита, че забележката „по-нататъшни течове биха могли потенциално да навредят на имиджа на институцията“попада в обхвата на искане за „информация относно предишни течове“.

15. Жалбоподателят коментира отговора на Комисията. Той повтори първоначалните си опасения относно забавянията и същността на отговора на Комисията. Той повтори, че Комисията не може да ограничи обхвата на искането му за достъп, без да се консултира предварително с него. Освен това Комисията не е ограничила срока, а го е променила. Жалбоподателят също така изрази несъгласие с тълкуването на Комисията на „обсъждане“, което според него е било тълкувано твърде стриктно при определянето на обхвата на неговото искане за достъп. Той изрази загрижеността си от факта, че Комисията не е разгледала повдигнатите от него въпроси, и от неспазването на препоръката на омбудсмана.

Оценка на омбудсмана след препоръката  

16. Омбудсманът изразява съжаление, че Комисията не се е съобразила с нейната препоръка за преоценка на исканията за публичен достъп. Комисията не е разгледала изложените в препоръката аргументи, по-специално относно правилното тълкуване на изключението, свързано с обществената сигурност.

17. Омбудсманът поддържа становището си, че Комисията неправилно е ограничила обхвата на първото искане за достъп на жалбоподателя, без да се консултира с него. Освен това ограничаването му до период от време, който е извън обхвата на първоначалното му искане, било необосновано.

18. Омбудсманът също така поддържа становището си, че Комисията е била прекалено рестриктивна при редактирането на документите, свързани с второто искане за достъп, както е видно от тясното определение на Комисията за „обсъждане“, посочено по-горе.

19. Що се отнася до анализа по същество на документите, омбудсманът не е съгласен с Комисията, че прилагането на изключението, свързано с обществената сигурност, е правилно от правна гледна точка. След като разгледа документите, омбудсманът не приема, че изключението, свързано с обществената сигурност, може да бъде надлежно използвано, тъй като документите не съдържат оперативна информация за начина, по който Комисията се справя с изтичането на информация и го предотвратява. По-скоро информацията в документите е много кратка и оповестяването не би засегнало способността на Комисията да установява течове, нито да ги предотвратява, дори ако това трябва да се разглежда като въпрос на „обществена сигурност“. Поради това омбудсманът потвърждава, че според нея изключението, свързано с обществената сигурност, не се прилага.

20. Омбудсманът счита за целесъобразно да повтори забележките, които е направила във връзка с отправянето на своята препоръка в този случай. Омбудсманът многократно е коментирал положително по-голямата прозрачност на Комисията „Юнкер“. Поради това тя счита за разочароващо, че гражданин, ангажиран със законна академична работа, е трябвало да има толкова лош опит до момента в своето заявление за достъп до документи. Жалбоподателят е показал постоянство, но е разбираемо, че други граждани са се отказали, когато са били изправени пред такива забавяния, и са запазили неблагоприятна представа за откритостта и отчетността на ключова институция на ЕС. Комисията трябва винаги да взема предвид риска за репутацията от обработване на законни искания по начин, който не отговаря на очакваните високи стандарти.

Заключение

Предвид отхвърлянето от страна на Комисията на нейната препоръка за преоценка на исканията на жалбоподателя за публичен достъп до документи, Омбудсманът приключва случая със следното заключение:

Неправомерното ограничаване от страна на Комисията на обхвата на исканията и прекомерната редакция на документите, до които е предоставила частичен достъп, представляват лошо администриране.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

Емили О'Райли

Европейски омбудсман

Страсбург, 3.7.2018 г.

[1] Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).

[2] Съгласно член 13 от Решение 2015/443 на Комисията от 13 март 2015 година относно сигурността в Комисията (ОВ L 72, 2015 г., стр. 41) тези проверки за сигурност се документират.

[3] Член 9 от Регламент 1049/2001.

[4] Член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001.

[5] Член 4, параграф 1, трето тире от Регламент 1049/2001.

[6] За допълнителна информация относно контекста на жалбата, аргументите на страните и проверката на Омбудсмана, моля, вижте пълния текст на препоръката на Омбудсмана на адрес: https://www.ombudsman.europa.eu/en/cases/recommendation.faces/en/87426/html.bookmark

[7] Препоръката на Омбудсмана е достъпна на адрес: https://www.ombudsman.europa.eu/en/cases/recommendation.faces/en/87426/html.bookmark

[8] Член 4, параграф 1, буква а), първо тире от Регламент 1049/2001.

[9] Член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001.

[10] Член 4, параграф 1, буква б) от Регламент 1049/2001.

[11] Член 3 от Регламент 1049/2001.

[12] Член 6, параграф 3 от Регламент 1049/2001 предоставя на институцията възможността да ограничи обхвата в случай на искания за много голям достъп. Той не може да ограничи обхвата едностранно, преди да се консултира с жалбоподателя и да се опита да намери справедливо решение.