Уважаеми г-н С.,
Уважаеми г-н С.,
На 3 юни 1997 г. Вие подадохте жалба до Европейския омбудсман относно твърдения необоснован отказ на Европейската комисия да Ви предостави достъп до определени документи.
На 25 юли 1997 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия. Комисията изпрати становището си на 25 септември 1997 г., което Ви изпратих на 10 октомври 1997 г. с покана да представите становище, ако желаете. На 2 декември 1997 г. получих Вашите забележки по становището на Комисията.
Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултата от направените запитвания.

Жалбата

Въз основа на решението на Комисията от 8 февруари 1994 г. относно публичния достъп до документи на Комисията, на 13 февруари 1997 г. г‐н C. и г‐н C., в качеството си на адвокати, действащи от името на група италиански лозари, изпращат писмо до Комисията с искане за достъп до няколко документа на Комисията. Искането включваше работните документи, използвани от Комисията за оценка на задължителната дестилация от страна на производителите на трапезно вино през лозарската 1993/1994 година.
Жалбоподателите са поискали тези документи, за да докажат, че изчисляването на сумата, която трябва да бъде дестилирана от всяка държава членка, е направено по дискриминационен начин и че в резултат на това Италия е била значително санкционирана. Те твърдят, че италианските винопроизводители са били задължени да дестилират по-голямо количество вино от тези в други държави членки, чиито условия на производство са сходни, и че изчислението на Комисията е неразбираемо. По-специално жалбоподателите считат, че Комисията е приложила различен референтен процент за различните държави членки при определянето на съответните количества за дестилиране и че количеството от 12 150 000 хектолитра за Италия е изчислено въз основа на неточни национални данни.
Жалбоподателите са поискали съответните документи с писма съответно от 13 февруари и 24 март 1997 г. Писмата са изпратени до генерална дирекция VI и до генералния секретар на Комисията.
Институцията отхвърля първоначалното заявление. В отговор от 12 март 1997 г. службите на Комисията информираха жалбоподателите, че тъй като решението на Комисията за откриване на задължителна дестилация за лозарската 1993/1994 година е било предмет на съдебно производство пред Съда на Европейските общности, институцията може да откаже да предостави съответните документи въз основа на изключението, предвидено в Решение 94/90 (1) относно защитата на обществения интерес.
Що се отнася до потвърдителното заявление на жалбоподателите, генералният секретар на Комисията първо ги информира на 24 април 1997 г., че с оглед на големия брой поискани документи решението му вероятно няма да бъде взето в срок от един месец. На 16 май 1997 г. генералният секретар изпраща ново писмо до жалбоподателите, с което потвърждава отказа на потвърдителното им заявление. Институцията също така посочи, че жалбоподателите е трябвало да отправят искането си директно до Съда, тъй като това е единственият орган, оправомощен да оповестява процесуални документи, както е предвидено в член 21 от неговия устав и член 45, параграф 2 от Процедурния правилник.
С оглед на отказа на Комисията жалбоподателите поискаха от омбудсмана на 3 юни 1997 г. да започне разследване по въпроса и да разследва дали е налице случай на лошо администриране.

Задачата

Становище на
Комисията
Коментарите на Европейската комисия по жалбата са обобщени по следния начин:
Жалбоподателите поискаха достъп до документите на Комисията относно изчисленията за задължителната дестилация на трапезно вино за лозарската 1993/1994 година. Тези материали са послужили като фактическа подкрепа и отправна точка за приемането от Комисията на Регламент No 343/94 от 15 февруари 1994 г. за откриване на задължителна дестилация от производителите на трапезно вино за лозарската 1993/1994 година (2).
Комисията посочи, че законосъобразността на този регламент и неговото съответствие с правото на Общността са предмет на висящо дело пред Съда на Европейските общности за преюдициално заключение (C- 375/96). При това положение институцията не би могла да се съгласи с предоставянето на исканите документи, тъй като подобно действие би застрашило защитата на обществения интерес в съдебното производство. Поради това Комисията счете, че е оправомощена да откаже достъп въз основа на изключението, предвидено в решението относно публичния достъп. Това позволява отказ на достъп до документи, когато оповестяването би могло да засегне защитата на обществения интерес.
Освен това Комисията заяви, че жалбоподателите е трябвало да отправят искането си за оповестяване на документите директно до Съда. Ако тази институция разпореди оповестяването на документите, Комисията не би могла да откаже достъп до тях, освен в случай на особено сериозни „по-сериозни причини“.
Тя се позова на факта, че дело, засягащо много сходни въпроси, е висящо пред Първоинстанционния съд (Дело T-124/96 Interporc Im-und-Export Gmbh срещу Комисията)(3).
Констатации и оценки на жалбоподателите Омбудсманът
препрати становището на Комисията на жалбоподателите с покана за представяне на коментари.
В отговора си жалбоподателите оспориха мотивите, посочени от Комисията в отказа ѝ да оповести исканите документи. Те не са съгласни с разглеждането на документите като част от съдебното производство и последващото прилагане на изключението, свързано със защитата на обществения интерес. Жалбоподателите твърдят, че дори ако документите са свързани с текущи производства пред Съда, те не могат да бъдат взети като част от съдебното производство, тъй като не са били подготвени за това конкретно съдебно дело, а са съществували независимо от производството. Следователно те трябва да се считат за обикновени административни документи.
Освен това жалбоподателите твърдят, че въз основа на съществуващата съдебна практика на Общността, когато Комисията отказва достъп до документи, като използва изключение от Решение 94/90, тя трябва да посочи причините за всеки един от исканите документи и по този начин да мотивира отказа (4).
Жалбоподателите твърдят, че в този случай обаче Комисията просто е отказала достъп въз основа на защитата на обществения интерес, без да посочи точни причини и без да постигне баланс между правото си на защита и правото на гражданите на достъп до документи.

РЕШЕНИЕТО

1 Отказ на достъп до документи, свързани със съдебни производства
1.1 Достъпът до работните документи на Комисията за оценка на задължителната дестилация на вино за 1993/1994 г. беше отказан въз основа на необходимостта от защита на обществения интерес, както е предвидено в първото тире на изключенията от Решение 94/90 на Комисията относно публичния достъп до документи на Комисията.
1.2 В отговор на потвърдителното заявление Комисията посочи, че исканите документи са от основно значение за приемането на Регламент 343/94 на Комисията за откриване на задължителна дестилация за лозарската 1993/1994 година, чиято законосъобразност се оспорва пред Съда (5). Тя твърди, че жалбоподателите е трябвало да отправят искането си за документи директно до Съда.
Поради това Комисията стигна до заключението, че:

„Защитата на обществения интерес в случай на съдебно производство му дава правомощието, в рамките на Кодекса за поведение, да отказва достъп до документи, които се отнасят до висящо съдебно дело“.

1.3 Изключението от общия принцип за достъп до документи на Комисията, основано на защитата на обществения интерес, когато спорните документи са свързани със съдебно производство, е включено в Решение 94/90. Първоинстанционният съд на Европейските общности вече е бил призован да определи обхвата на това изключение от общия принцип (6). Съдът е постановил, че:

„[...] трябва да се прави разграничение между документите, изготвени от Комисията за целите на конкретно съдебно дело [...], и други документи, които съществуват независимо от това производство. Прилагането на изключението, основано на защитата на обществения интерес, може да бъде обосновано само по отношение на първата категория документи“(7).

1.4 Омбудсманът отбелязва, че документите, поискани от жалбоподателите, са били подготвени за оценка на законодателните възможности на Комисията и не са били създадени, за да служат на конкретна цел в контекста на съдебно производство. Следователно тези документи са независими от съдебното дело относно законосъобразността на Регламент No 343/94 на Комисията, за което обаче те са били основание.
1.5 Поради това, в съответствие със съдебната практика на съдилищата на Общността, омбудсманът счита, че Комисията неправилно е отказала достъп до документи на Комисията на основание, че въпросните документи са свързани със съдебни производства. Това действие представлява случай на лошо администриране и омбудсманът отправя критична забележка към Комисията по отношение на този аспект на случая.
2 Непредоставяне на точна информация
2.1 В писмото си до омбудсмана жалбоподателите също така твърдят, че отказът на Комисията на тяхното искане не е в съответствие с установената съдебна практика на Общността, тъй като тя не се позовава на всеки конкретен документ.
2.2 Тъй като омбудсманът стигна до заключението, че Комисията следва да преразгледа решението си по този случай, не е необходимо да се оценява основателността на това допълнително твърдение.
2.3 С оглед на горепосочените обстоятелства изглежда разумно да се заключи, че след датата на удължаване на срока на действие на списъка, а именно 31 декември 1996 г., валидността на списъка е изтекла. Поради това омбудсманът счита, че няма доказателства за лошо администриране във връзка с този аспект на случая.
3 Заключение 3.1
Проверките на омбудсмана по този случай разкриха случай на лошо управление от страна на Европейската комисия. Поради това е необходимо да се направи следната критична забележка:

Омбудсманът отбелязва, че документите, поискани от жалбоподателите, са били подготвени за оценка на законодателните възможности на Комисията и не са били създадени, за да служат на конкретна цел в контекста на съдебно производство. Следователно тези документи са независими от съдебното дело относно законосъобразността на Регламент No 343/94 на Комисията, за което обаче те са били основание.

Поради това, в съответствие със съдебната практика на съдилищата на Общността, омбудсманът счита, че Комисията неправилно е отказала достъп до документи на Комисията на основание, че въпросните документи са свързани със съдебни производства. Такова действие представлява случай на лошо администриране.

3.2. Решение 94/90 на Комисията изрично предвижда заявител, чието потвърдително заявление за достъп до документи е отхвърлено, да бъде информиран за възможността за подаване на жалба до омбудсмана. Критичната забележка на омбудсмана предполага, че Комисията следва да преразгледа потвърдителното заявление на жалбоподателите от 24 март 1997 г. и да предостави достъп до исканите документи, освен ако не се прилага някое от изключенията, съдържащи се в Решение 94/90. Тъй като Комисията е тази, която трябва да извърши това преразглеждане и да съобщи резултата на жалбоподателите, омбудсманът приключва случая.
Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.
Искрено твой,
Джейкъб Сьодерман.

---

(1) 94/90/ЕОВС, ЕО, Евратом: Решение на Комисията от 8 февруари 1994 г. относно публичния достъп до документи на Комисията, ОВ L 046, 18.2.1994 г., стр. 0058—0061.

(2) Регламент (ЕО) No 343/94 на Комисията от 15 февруари 1994 г. за откриване на задължителна дестилация съгласно член 39 от Регламент (ЕИО) No 822/87 на Съвета и за дерогация за лозарската 1993/1994 година от някои подробни правила за прилагането му. ОВ L 044 ,, 17.2.1994 г., стр. 9.

(3) Дело T-124/96. Решение от 6 февруари 1998 г. по дело Interporc Im- und Export GmbH/Комисия, Recueil 1998 г., стр. II-0231.

(4) Дело T-105/95, WWF UK (World Wide Fund for Nature) срещу Комисията на Европейските общности [1997] ECR II-0313

(5) Делото вече е решено с решение на Съда (пети състав) от 29 октомври 1998 г.; Дело C-375/96, Galileo Zaninotto/Ispettorato Centrale Repressione Frodi (преюдициално запитване: Pretura circondariale di Treviso); все още не е докладвано

(6) Дело T-83/96, Gerard van der Wal срещу Комисията на Европейските общности [1998] ECR II-545

(7) Дело Supra T-83/96, точка 50.