Уважаема г-жо Х,
на 12 декември 1996 г. Вие подадохте жалба до Омбудсмана относно процедура за възлагане на обществена поръчка за длъжността финансов мениджър по програма ФАР, проведена от DG1A на Европейската комисия. В съответствие с член 1, параграф 3 от Устава на омбудсмана Вие поискахте Вашата жалба да бъде разгледана поверително.
Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.
На 15 януари 1997 г. препратих жалбата до председателя на Комисията. Комисията изпрати становището си на 21 април 1997 г. и аз Ви го препратих с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 24 юни 1997 г.
На 15 декември 1997 г. изпратих писмо до Генералния секретариат на Комисията, за да предложа неофициална среща между службите на Комисията и службите на омбудсмана за обсъждане на възможността за приятелско решение на Вашата жалба. Моите служби Ви информираха за тази инициатива по телефона. Срещата се проведе на 2 февруари 1998 г. Моите служби изпратиха протокола от заседанието както на Генералния секретариат на Комисията, така и на Вас.
След срещата Комисията информира омбудсмана, че се провеждат дискусии между службите на Комисията и Вас. На 27 април 1998 г. ме уведомихте по факс, че сте постигнали споразумение с Комисията относно условията за финансово уреждане на Вашата жалба. На 14 юли 1998 г. Комисията ме уведоми, че е постигнато приятелско споразумение.

Жалбата

Накратко, съответните факти, представени във Вашата жалба, са следните:
През април 1993 г. сте бил нает като финансов мениджър в звено за координиране на програми за ФАР. Мястото на работа е Брюксел. През август 1994 г. постът е преместен в друга държава. След като сте получили неофициални уверения за продължителността на времето, за което бихте могли да очаквате да бъдете наети на работа, сте се преместили в другата страна със семейството си. След приблизително една година длъжността финансов мениджър е била предмет на тръжна процедура, в която сте били неуспешни.
В жалбата си до омбудсмана Вие твърдите, че тръжната процедура не е проведена правилно, и по-специално, че:

1. тръжната процедура не е проведена в съответствие с разпоредбите на ФАР;
2. лицето, на което е присъдена наградата, дори не е спазило стриктно заданието за длъжността;
3. лицето, на което е присъдена наградата, преди това е било в състояние да знае размера на таксите, които преди това сте получили като финансов мениджър.

Задачата

Становище
на Комисията
В становището си Комисията предостави информация относно организационната и договорната рамка на програмата ФАР.
Във връзка с Вашия конкретен случай в становището бяха повдигнати редица въпроси. По-специално в него се посочва, че не е имало покана за участие в търг за длъжността финансов служител, а сравнителна оценка на квалификациите на двама кандидати, от които сте един. Становището включва и няколко приложени документа относно процеса на подбор.
В становището
си Вие оспорихте някои от съображенията на Комисията. По-специално, Вие се позовахте на писмо от 22 декември 1995 г., адресирано до Вас от служител на ГД 1А на Комисията. Настоящото писмо, копие от което предоставихте на омбудсмана, започна, както следва:

„За съжаление трябва да Ви уведомя, че окончателният избор, направен от комисията за оценка, отговорна за поканата за участие в търг (...), не запази Вашата оферта като най-изгодна.“

Вие също така отбелязахте, че Комисията не е отговорила на точки ii) и iii) от Вашата жалба.

Усилията на Омбудсмана да постигне приятелско решение

След като разгледа становището на Комисията и Вашите забележки, омбудсманът счете, че съществуват prima facie доказателства за лошо администриране в несъответствието между становището на Комисията, в което се посочва, че не е проведена покана за участие в търг, и писмото, адресирано до Вас от DG1A, в което се посочва резултатът от тръжна процедура.
Поради това, в съответствие с член 3, параграф 5 от Устава, Омбудсманът изпрати писмо до Генералния секретариат на Комисията, за да предложи неофициална среща между службите на Комисията и службите на Омбудсмана за обсъждане на възможността за приятелско решение на жалбата.
След срещата, състояла се на 2 февруари 1998 г., Комисията информира омбудсмана, че се провеждат дискусии между службите на Комисията и Вас. На 27 април 1998 г. ме уведомихте по факс, че сте постигнали споразумение с Комисията относно условията за финансово уреждане на Вашата жалба. На 14 юли 1998 г. Комисията ме уведоми, че е постигнато приятелско споразумение.

РЕШЕНИЕТО

1 Проверките на омбудсмана по този случай изглежда разкриват prima facie доказателства за лошо управление.
2 В съответствие с член 3, параграф 5 от Устава ¹, омбудсманът предложи провеждането на неофициална среща между службите на Комисията и службите на омбудсмана ².
2 Вследствие на тази инициатива на омбудсмана Комисията и жалбоподателят постигнаха приятелско уреждане на жалбата. Омбудсманът приключва случая.
Искрено Ваш
Якоб Сьодерман

---

¹ "Доколкото е възможно, омбудсманът търси решение със съответната институция или орган, за да отстрани случая на лошо администриране и да удовлетвори жалбата".

² На 22 октомври 1997 г. Европейският омбудсман и генералният секретар на Комисията се споразумяха, че неформална среща би могла в някои случаи да осигури подходящ начин за намиране на приятелско решение на жалба в съответствие с член 3, параграф 5 от Устава.