Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Настоящата жалба е подадена от екологична НПО, която се противопоставя на политиката на Комисията в областта на енергията от възобновяеми източници, по-специално вятърните паркове.

2. На 22 март 2012 г. жалбоподателят изпрати писмо до Комисията, с което я информира за намерението си да подаде жалба до омбудсмана относно програмата на ЕС за енергия от възобновяеми източници. Целта на писмото му беше да потърси правна защита, преди да се обърне към омбудсмана. В писмото си тя припомни, че Орхуската конвенция за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (наричана по-нататък "Орхуската конвенция") е част от правния ред на ЕС и че ЕС е страна по разследването за съответствие ACCC/C/2010/54 на Комитета за преглед на съответствието с разпоредбите на Орхуската конвенция (наричан по-нататък "Комитетът за преглед на съответствието с разпоредбите на Орхуската конвенция") във връзка с програмата за енергия от възобновяеми източници в Ирландия [1]. Жалбоподателят по същество твърди, че:

-Комисията не е отговорила на въпросите, поставени от Комитета за преглед на съответствието с разпоредбите на Орхуската конвенция в контекста на дело ACCC/C/2010/54. Жалбоподателят се позовава и на редица други предполагаеми пропуски в рамките на тази процедура, като например: а) неуспеха на Ирландия да завърши задължителната стратегическа екологична оценка (СЕО), основана на Директива 2001/42/ЕО [2], за своята програма за енергия от възобновяеми източници, б) неуспеха на Комисията да гарантира, че необходимите СЕО, изисквани преди приемането на националния план за действие в областта на енергията от възобновяеми източници (НПДЕВИ), основан на Директива 2009/28/ЕО [3], са завършени във всички 27 държави членки, което означава, че е бил заобиколен ключов елемент от участието на обществеността в процеса на вземане на решения, в) факта, че според нея Комисията е одобрила допълнителна държавна помощ в Ирландия (REFIT I и REFIT II) съответно през 2007 г. и 2012 г. за енергията от възобновяеми източници, без да се взема предвид Конвенцията от Орхус, г) факта, че според нея информацията във връзка с икономиите на емисии, съдържаща се в раздел 10 от докладите за напредъка по НПДЕВИ от януари 2012 г., е невярна, д) факта, че според него информацията в проектите на ЕС „Интелигентна Европа“, GP Wind и WINDFACTS също е невярна и е) неспазването на член 41 от Хартата на основните права, който изисква да се поправят всички вреди, причинени от институциите на ЕС или от неговите служители при изпълнението на техните задължения.

-По отношение на обществената консултация относно стратегията за енергията от възобновяеми източници [4] жалбоподателят изрази сериозни опасения относно подхода на Комисията. Според нея съобщението на Комисията „Към засилена култура на консултации и диалог — общи принципи и минимални стандарти за консултации на Комисията със заинтересованите страни“и предвидената в него процедура не са в съответствие с член 7 от Орхуската конвенция. Освен това жалбоподателят оспори тълкуването на Комисията, че член 11 от Регламент (ЕО) No 1367/2006 не обхваща въпросната обществена консултация, която според жалбоподателя представлява допълнително нарушение на Орхуската конвенция.

Що се отнася до Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда (EAG 2008)[5], жалбоподателят твърди, че държавата членка следва да представи доказателства, че помощта е необходима, че размерът е сведен до минимум и че процесът на подбор е пропорционален (раздел 5.2.1.4 от Насоките). Освен това според жалбоподателя документацията във връзка с дело ACCC/C/2010/54 е разкрила редица будещи загриженост въпроси във връзка с ирландската програма за енергия от възобновяеми източници.

-По отношение на уведомлението за държавна помощ от Ирландия относно схемата за държавна помощ REFIT I жалбоподателят заяви, че очакваната неефективност на мрежата поради инсталирането на повишени нива на вятърна енергия е била пренебрегната и икономиите на емисии са били надценени.

Накрая жалбоподателят припомни, че съгласно Директива 2001/77/ЕО [6] Комисията е трябвало да изготви доклад за Парламента и Съвета до края на 2005 г., в който следва „да се разгледа постигнатият напредък в отразяването на външните разходи за електроенергия, произведена от невъзобновяеми енергийни източници, и въздействието на публичната подкрепа, предоставена за производството на електроенергия“. Според жалбоподателя Комисията не е изготвила посочения доклад и вместо това е приложила още по-голяма програма за енергия от възобновяеми източници.

3. С писмо от 31 август 2012 г. Комисията разгледа твърденията на жалбоподателя, както следва:

-Комисията вече е започнала да обмисля как правилно да разгледа констатациите на Комитета за преглед на съответствието с разпоредбите от Орхус по дело ACCC/C/2010/54.

-По отношение на задължението на държавите членки да извършат СЕО Комисията счете, че дали НПДЕВИ изисква СЕО зависи от конкретното съдържание на всеки план. Съгласно Директива 2009/28/ЕО целта на НПДЕВИ е да покаже как държавите членки са планирали да постигнат своите задължителни национални цели. В случай че държава членка е решила да не включва в своя НПДЕВИ специфични задължителни мерки, не е била необходима СЕО. При изпълнението на НПДЕВИ обаче чрез по-конкретни планове (например национални или регионални енергийни програми) е било необходимо да се извършат СЕО. Въз основа на наличната информация Комисията не можа да установи, че приемането на НПДЕВИ във всички държави членки, включително Ирландия, не е в съответствие с изискванията на Директива 2001/42/ЕО.

-По отношение на твърдението на заявителя, че информацията, свързана с намаленията на емисиите в раздел 10 от докладите за напредъка, е невярна, Комисията счете, че аргументът е както много общ, така и необоснован. Поради това тя не може да направи нищо повече от това да отговори, че методологията, която трябва да се използва от държавите членки за оценка на намаленията на емисиите, е ясно обяснена в нейния документ с насоки. Също така твърденията, че проектите GP Wind и WINDFACTS съдържат невярна информация за намаленията на емисиите, също не са подкрепени с доказателства.

Що се отнася до член 7 от Орхуската конвенция и необходимостта от провеждане на обществена консултация относно стратегията за енергията от възобновяеми източници, тази консултация беше проведена в съответствие със собствените насоки на Комисията. Въпреки че не счете, че аргументът, че насоките не са в съответствие с Орхуската конвенция, е обоснован, Комисията обясни защо счита, че не е налице нарушение на посочената конвенция. Освен това Комисията посочи, че член 11 от Регламент (ЕО) No 1367/2006 [7] се отнася до „административни актове“, които са определени като „всяка мярка от индивидуален характер съгласно законодателството в областта на околната среда, предприета от институция или орган на Общността и имаща правно обвързващи и външни последици“. Нито обществената консултация, нито последвалото съобщение отговарят на тези условия.

-Жалбоподателят не е посочил кои разпоредби на Орхуската конвенция се твърди, че са били пренебрегнати, особено по отношение на одобряването на схемите за държавна помощ REFIT I и REFIT II съответно през 2007 г. и 2012 г. Освен това съгласно член 2, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) No 1367/2006 решенията на Комисията относно държавната помощ не се считат за „административни актове“, нито представляват решения по членове 6 или 7 от Орхуската конвенция.

-Комисията отхвърли твърдението, че не е приложила изискването за пропорционалност, посочено в раздел 5.2.1.4 и раздел 1.3.5 от Насоките относно държавната помощ за защита на околната среда от 2008 г.[8] Схемата REFIT II установява оперативна помощ за възобновяеми енергийни източници и тази категория държавна помощ е разгледана в раздел 3.1.6.2 от Насоките относно държавната помощ за защита на околната среда от 2008 г. Следователно Комисията е разгледала схемата REFIT II с оглед на тези разпоредби в глава 3 от Насоките относно държавната помощ за защита на околната среда от 2008 г. (точка 109). Що се отнася до въпроса за пропорционалността, механизмът REFIT е замислен по такъв начин, че да компенсира само разликата между производствените разходи за енергия от съответните възобновяеми източници и пазарната цена. Равнището на подкрепа се основаваше на развитието на пазарната цена, за да се избегне свръхкомпенсация. Така схемата за помощ отговаряла на критерия за пропорционалност, предвиден в точка 109 от Насоките относно държавната помощ за защита на околната среда от 2008 г. Схемата REFIT II не предвижда помощ над праговете, посочени в точка 160 от Насоките относно държавната помощ за защита на околната среда от 2008 г., и следователно не е разгледана в рамките на глава 5 от Насоките относно държавната помощ за защита на околната среда от 2008 г. Ирландските органи са се ангажирали да уведомяват за индивидуални мерки за помощ, когато праговете са достигнати, които след това ще бъдат подложени на подробната проверка за пропорционалност съгласно раздел 5.2.1.4.

-Предходната схема REFIT I беше анализирана в съответствие с раздел Д.3.3. от Насоките на Общността относно държавната помощ за опазване на околната среда, приложими по това време ("НЕО 2001")[9], и беше установено, че отговаря на всички условия, посочени в този раздел.

-Що се отнася до изискването за докладване относно постигнатия напредък в отразяването на външните разходи за електроенергия, произведена от невъзобновяема енергия, свързано с Директива 2001/77/ЕО, която междувременно беше отменена, докладите на държавите членки не предоставяха информация относно външните ефекти на невъзобновяемите енергийни източници и поради това Комисията не изготви отделен доклад, в който изрично да се разглежда член 8 от Директива 2001/77/ЕО. С приемането на схемата на ЕС за търговия с емисии и законодателството за вътрешния енергиен пазар въпросите, свързани с външните разходи за електроенергията, произведена от невъзобновяеми енергийни източници, получиха по-голямо внимание и по-добро покритие при докладването в рамките на тези правни рамки. Следователно съществените изисквания за докладване, установени в Директива 2001/77/ЕО, са били изпълнени, тъй като анализът, изискван в член 8, е бил обхванат в различни публично достъпни документи на Комисията, посочени по-горе.

4. На 19 септември 2012 г. жалбоподателят подаде настоящата жалба до Европейския омбудсман.

Предмет на разследването

I. Въпроси, по които омбудсманът е поискал коментар от Комисията

5. Службите на омбудсмана поискаха от Комисията да представи своите коментари само по следното твърдение:

Твърдение:

1.) Комисията не е успяла да гарантира, че Република Ирландия е извършила СЕО съгласно Директива 2001/42/ЕО, преди да приеме своя национален план за действие в областта на енергията от възобновяеми източници въз основа на Директива 2009/28/ЕО.

II. Въпроси, които омбудсманът реши да не поставя на Комисията

6. В допълнение към горното твърдение жалбоподателят изтъкна следните три допълнителни твърдения:

2.) Комисията е разработила и насърчила политика в областта на енергията от възобновяеми източници в нарушение на член 11 от ДЕС и член 191 от ДФЕС.

3.) Комисията е разработила и насърчила политика в областта на енергията от възобновяеми източници, която е в нарушение на Конвенцията от Орхус.

4.) Комисията е разработила и насърчила политика в областта на енергията от възобновяеми източници, която не е в съответствие с правилата за държавна помощ. Това противоречи на член 3 от ДЕС, който гарантира на гражданите достъп до предимствата на една силно конкурентна социална пазарна икономика.

В подкрепа на тези твърдения жалбоподателят изтъкна редица аргументи. Омбудсманът обаче реши да не ги разследва поради причините, обяснени по-долу.

Аргументи, които не повдигат въпроси, свързани с лошо управление — член 2, параграф 2 от Устава на омбудсмана

7. Жалбоподателят изтъкна редица аргументи, които ефективно оспориха законосъобразността на Директива 2009/28/ЕО и на Регламент (ЕО) No 1367/2006 по отношение на Орхуската конвенция (трето твърдение). Като се има предвид, че това е предизвикателство по отношение на достойнствата на законодателството на ЕС, то не се отнася до лошо управление и поради това попада извън правомощията на омбудсмана. Ако жалбоподателят желае да внесе промяна в законодателството на ЕС, той би могъл да обмисли внасянето на петиция в комисията по петиции на Европейския парламент.

Двегодишен срок — член 2, параграф 4 от Устава на омбудсмана

8. Жалбоподателят изтъкна редица аргументи във връзка с одобряването на схемата за държавна помощ REFIT I (четвърто твърдение) и задължението на Комисията да изготви доклад съгласно член 8 от Директива 2001/77/ЕО. Схемата за държавна помощ по REFIT I обаче беше одобрена през 2007 г., а задължението за изготвяне на доклад съгласно член 8 от Директива 2001/77/ЕО беше отменено, считано от 1 април 2010 г. (четвърто твърдение). Нищо не сочи, че жалбоподателят не е знаел за тези събития в съответния момент. Следователно тези доводи, които са били представени повече от две години след като жалбоподателят е узнал съответните факти, са недопустими.

Подходящи административни подходи преди подаване на жалба — член 2, параграф 4 от Устава на омбудсмана

9. Жалбоподателят твърди, че i) Комисията е нарушила член 11 от ДЕС във връзка с член 191 от ДФЕС, като не е поддържала открит, прозрачен и редовен диалог с представителните сдружения и гражданското общество (второ твърдение), ii) одобрението от страна на Комисията на схемата за държавна помощ REFIT II противоречи на член 3 от ДЕС (четвърто твърдение) и iii) Комисията не е изпълнила задълженията си по дела ACCC/C/2012/68 и ACCC/C/2008/32 (трето твърдение). Изглежда обаче, че жалбоподателят не е представил тези аргументи на вниманието на Комисията преди да подаде жалба до омбудсмана. Поради това те са недопустими съгласно член 2, параграф 4 от Устава на омбудсмана.

Недостатъчни основания — член 228 ДФЕС

10. Жалбоподателят изглежда твърди, че одобряването на схемата REFIT II противоречи на правилата на ЕС за държавна помощ, по-специално на Насоките относно държавната помощ за защита на околната среда от 2008 г. (четвърто твърдение). В писмената си реплика Комисията обяснява как е оценена тази схема за помощ и как е приложена проверката за пропорционалност, предвидена в точка 109 от Насоките относно държавната помощ за защита на околната среда от 2008 г. Комисията също така обясни, че подробният тест в раздел 5.1.2.4 се прилага само ако не са спазени определени прагове. В отговор жалбоподателят не твърди, че тези прагове са достигнати, а само твърди, че Комисията не е приложила раздел 1.3.5 от Насоките относно държавната помощ за защита на околната среда от 2008 г. Последното твърдение обаче не може да обезсили позицията на Комисията, тъй като в точка 1.4 от Насоките относно държавната помощ за защита на околната среда от 2008 г. (която се отнася до прилагането на проверката за пропорционалност) се уточнява, че в зависимост от обстоятелствата на помощта трябва да бъдат изпълнени или специфичните условия в глава 3, или дори по-подробните условия в глава 5 от Насоките относно държавната помощ за защита на околната среда от 2008 г. [10]

11. Жалбоподателят твърди, че информацията за някои проекти (като GP Wind или WINDFACTS) и информацията във връзка с намалението на емисиите, съдържаща се в раздел 10 от докладите за напредъка по НПДЕВИ от януари 2012 г., е невярна и че съобщението на Комисията относно обществените консултации и неговата процедура не са в съответствие с Орхуската конвенция. Жалбоподателят обаче не представи никакви мотиви или обяснения в подкрепа на тези аргументи.

12. По отношение на дело ACCC/C/2010/54 Комитетът за преглед на съответствието с разпоредбите на Орхуската конвенция представи констатациите си на Комисията на 16 август 2012 г. На 31 август 2012 г. Комисията информира жалбоподателя, че е започнала да обмисля как да се справи с тези констатации. На 15 юли 2013 г. Комитетът за преглед на съответствието с разпоредбите на Орхуската конвенция поиска от Европейския съюз информация за последващите действия, които все още предстои да бъдат оценени допълнително.[11] Поради това, като се има предвид, че понастоящем Комитетът за преглед на съответствието с разпоредбите на Орхуската конвенция продължава да се занимава с този въпрос, на този етап би било преждевременно да се извърши проучване на начина, по който Комисията се е съобразила с констатациите на Комитета за преглед на съответствието с разпоредбите на Орхуската конвенция.

13. Жалбоподателят също така заяви, че i) повечето държави членки не са попълнили раздел 5.3 в образеца на НПДЕВИ, ii) Комисията неправилно е счела, че тази информация е незадължителна, и iii) това противоречи на преамбюла на Орхуската конвенция. С член 4, параграф 1, втора алинея от Директива 2009/28/ЕО обаче на Комисията се разрешава да приеме образец, включващ някои минимално изисквани категории информация, които са посочени в приложение VI към директивата. Информацията от раздел 5.3 не е посочена в този образец. Освен това не е ясно как пасажът от преамбюла на Орхуската конвенция, на който се позовава жалбоподателят [12], би могъл да доведе до заключението, че съответната информация следва да бъде включена в образеца на Комисията.

14. И накрая, жалбоподателят поиска от Комисията да поправи щетите, причинени на гражданите от програмата за енергия от възобновяеми източници, като например прилагането на политики, които не са в съответствие с принципите на правовата държава, неблагоприятните въздействия върху човека и околната среда, нискочестотния шум и т.н. Въз основа на съдебната практика на Съда обаче извъндоговорната отговорност на институциите на ЕС изисква да са изпълнени следните три кумулативни условия: i) предполагаемото поведение на институцията на ЕС трябва да е незаконосъобразно, ii) вредата е действителна и iii) съществува причинно-следствена връзка между предполагаемото поведение и твърдяната вреда.[13] Твърденията на жалбоподателя в това отношение обаче са абстрактни и не са достатъчно точни, за да позволят на омбудсмана да извърши проверка. В този контекст изглежда полезно да се добави, че единствено Съдът е компетентен да присъди обезщетение за вреди срещу Европейската комисия с обвързващо решение.

15. Поради горепосочените причини (посочени в точки 10—14) омбудсманът реши, че няма достатъчно основания за разглеждане на съответните въпроси за проверка.

Проучването

16. В подкрепа на първото твърдение жалбоподателят изтъкна, че Комисията е била „съучастник“в гарантирането, че държавите членки са заобиколили изискването за СЕО, предвидено в Директива 2001/42/ЕО.

17. Според него, за да се спази член 7 от Орхуската конвенция, е задължително плановете и програмите, свързани с околната среда, да бъдат подложени на СЕО. Тя твърди, че член 3, параграф 2, буква а)[14] от Директива 2001/42/ЕО изисква такава подробна оценка — с участието на обществеността — да се извършва за програми, които водят до бъдещо разрешение за осъществяване на вятърни паркове и подобна енергийна инфраструктура.

18. Освен това то заяви, че през юли 2010 г. Комисията е информирала ирландските органи, че ако дадена държава членка е решила да не включва в своя НПДЕВИ никакви специфични задължителни мерки, с които да се съобрази, на този етап не се изисква СЕО. Такова тълкуване обаче би било в противоречие с член 4 [15] и член 3 [16] от Директива 2009/28/ЕО. Освен това, ако тези цели не бъдат постигнати, позицията на Комисията беше да се позове на тези планове и да отправи препоръка. „Задължителните общи национални цели“са най-важният аспект на Директива 2009/28/ЕО. Поради това беше изненадващо, че Комисията заяви, че не е необходимо в НПДЕВИ да се включват „специфични задължителни мерки“.

19. Според жалбоподателя Комисията е признала, че въз основа на наличната информация нейните служби не са могли да установят, че приемането на НПДЕВИ в държавите членки, включително Ирландия, не е в съответствие с изискванията на Директива 2001/42/ЕО. Комисията обаче е била многократно информирана за неуспеха на ирландските органи да извършат СЕО. Освен това жалбоподателят заяви, че фактът, че такава СЕО не е била извършена, се потвърждава от констатациите по дело ACCC/C/2010/54.

20. На 18 октомври 2012 г. службите на омбудсмана препратиха жалбата на жалбоподателя до службите на Комисията и поискаха от тях да разгледат първото твърдение.

21. На 6 декември 2012 г. Комисията изпрати на омбудсмана копие от отговора, който е изпратила на жалбоподателя. В своя отговор Комисията повтори, че дали даден НПДЕВИ изисква СЕО зависи от конкретното съдържание на плана. В случай че държава членка е решила да не включва в своя НПДЕВИ специфични задължителни мерки, с които да се съобрази, на този етап не се изисква СЕО. При изпълнението на НПДЕВИ обаче чрез по-конкретни планове (напр. национални/регионални енергийни програми), които определят рамката за даване на съгласие за бъдещо развитие на проекти, ще трябва да се извършват СЕО. Държавите-членки бяха изрично информирани за горепосоченото становище на службите на Комисията в електронно писмо от 7 юли 2010 г., подписано съвместно от отговорните началници на отдели в генерални дирекции „Енергетика“ и „Околна среда“ на Комисията.

22. Що се отнася до Ирландия, създаването на НПДЕВИ като такъв не е било придружено от СЕО поради общия характер на неговите разпоредби. Такива оценки обаче са били или са били в процес на извършване във връзка с изпълнението на ирландската програма за енергия от възобновяеми източници на следващи етапи в контекста на други планове (например окръжните планове за развитие или плана за развитие на енергията от възобновяеми източници в морето), които съдържат конкретни задължителни мерки за спазване и следователно са тези, които определят рамката за бъдещото издаване на разрешение за осъществяване на проекти. Комисията насочи вниманието на жалбоподателя по-специално към следните дейности и доклади:

1) Всеки окръг в Ирландия е длъжен да изготви план за развитие на окръга.[17] Планът за развитие определя рамката за развитието на района на местната власт през шестгодишния му жизнен цикъл. Наред с другото, от местните органи се изисква да вземат предвид Насоките за развитие на вятърната енергия, разработени от Министерството на околната среда, когато изготвят своя план за развитие на окръга. Извършени/извършени са СЕО на вероятните последици за околната среда от изпълнението на тези планове.

2) В ход беше работата по изготвяне на декларация за въздействието върху „Натура“ и СЕО по проекта на план за развитие на енергията от възобновяеми източници в морето. Беше проведена обществена консултация относно този проект на план, която приключи на 6 май 2011 г.[18]

3) EirGrid изготви екологичен доклад за програмата за изпълнение на Grid25 за периода 2011-2016 г. [19] Програмата е свързана с подобряване на преносната мрежа за електроенергия, необходима за осигуряване на по-голямо свързване на устойчиви и възобновяеми енергийни източници.

23. Въз основа на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че няма основания да се счита, че приемането и последващото прилагане на НПДЕВИ в Ирландия не е в съответствие с изискванията на Директива 2001/42/ЕО. Комисията може да предприеме действия по правоприлагане срещу държава членка само ако има доказателства, че задълженията, произтичащи от посочената директива, не са били спазени.

24. На 18 декември 2012 г. жалбоподателят представи своите забележки. Той твърди, че Комитетът за преглед на съответствието с разпоредбите на Орхуската конвенция се е съгласил с жалбоподателя по това дело в окончателните си констатации и препоръки, които са били пренебрегнати както от Комисията, така и от ирландската администрация. Във връзка с това жалбоподателят се позова на парламентарен въпрос на члена на ЕП Struan Stevenson [20] и на отговора на Комисията на този въпрос [21].

25. През септември 2009 г. ирландските органи официално поискаха достъп до стратегическата екологична оценка на националния план за действие в областта на енергията от възобновяеми източници. Въпреки това от запитването на ирландския комисар по информацията за околната среда стана ясно, че такава информация никога не е съществувала.

26. Жалбоподателят изтъкна, че ирландският НПДЕВИ се използва редовно като основа за даване на разрешение за планиране в Ирландия. Проверката на уебсайта на комисията по жалбите във връзка с планирането (An Bord Pleanala) във връзка с последните одобрения за планиране ясно показа, че противно на твърдението на Комисията, НПДЕВИ не само проправя пътя, но и ясно определя рамката за бъдещите разрешения за осъществяване на проекти, тъй като комисията по жалбите във връзка с планирането счита, че това е причината и съображението за предоставяне на разрешения за проекти.

27. Мнението на Комисията, че дадена държава може да раздели изискването за СЕО от своя НПДЕВИ на различни СЕО на по-късен етап и в по-малък мащаб, не беше убедително. Подобен подход противоречи на целта на съответното задължение, а именно да се оцени въздействието на всички проекти кумулативно на национално равнище и с оглед на принципа на пропорционалност.

28. Освен това жалбоподателят критикува отговора, даден на едно от становищата относно СЕО на мрежата 25, което се отнася до предполагаемата липса на СЕО за НПДЕВИ и липсата на информация относно бъдещите проекти за енергия от възобновяеми източници.

Анализ и заключения на омбудсмана

A. Твърдяна липса на гаранция, че Република Ирландия е извършила СЕО преди приемането на НПДЕВИ

Оценка на омбудсмана

29. Жалбоподателят по същество твърди, че Комисията е трябвало да поиска от Ирландия да извърши СЕО, преди да приеме своя НПДЕВИ. Жалбоподателят подкрепя това твърдение, като се позовава на констатациите на Комитета за съответствие на Орхуската конвенция по дело ACCC/C/2010/54, както и на неговото тълкуване на директиви 2001/42/ЕО и 2009/28/ЕО.

30. Що се отнася до дело ACCC/C/2010/54, изглежда полезно да се подчертаят два аспекта. Първо, в констатацията си по дело ACCC/C/2010/54 Комитетът за преглед на съответствието с разпоредбите на Орхуската конвенция изглежда не е посочил, че прилагането на Директива 2001/42/ЕО, която определя рамката за извършване на СЕО, е единствената налична възможност за спазване на изискванията на член 7 от Орхуската конвенция.[22] Всъщност изглежда, че това предполага, че страните по Орхуските конвенции са свободни да решават как възнамеряват да изпълнят задълженията за участие на обществеността, предвидени в член 7 от Орхуската конвенция. Второ и по-важно, жалбоподателят твърди, че СЕО е трябвало да бъде извършена на национално равнище преди приемането на НПДЕВИ, а не при приемането на по-късен етап на регионални, местни или други по-специфични планове въз основа на НПДЕВИ. Комитетът за преглед на съответствието с разпоредбите на Орхуската конвенция по дело ACCC/C/2010/54 обаче изглежда не е разгледал изрично този въпрос, нито жалбоподателят се е позовал на изрично изявление на Комитета за преглед на съответствието с разпоредбите на Орхуската конвенция в това отношение. Поради това констатациите на Комитета за преглед на съответствието с разпоредбите на Орхуската конвенция по дело ACCC/C/2010/54 изглежда не подкрепят твърдението на жалбоподателя, че Комисията е трябвало да изиска от Ирландия да извърши СЕО, преди да приеме своя НПДЕВИ.

31. Жалбоподателят също така представи своето тълкуване на Директива 2001/42/ЕО и Директива 2009/28/ЕО. Като начало омбудсманът припомня, че единственият орган, компетентен да предоставя обвързващо тълкуване на правото на ЕС, е Съдът на Европейския съюз. Към настоящия момент Съдът изглежда все още не е дал такова тълкуване по отношение на разглеждания въпрос. Следователно в качеството си на пазител на Договорите Комисията е била длъжна да разработи и приложи свое собствено тълкуване на разпоредбите на директиви 2001/42/ЕО и 2009/28/ЕО.

32. Комисията по същество обясни, че поради общия характер на ирландския НПДЕВИ СЕО може да се извърши на следващите етапи, което би довело до приемането на специфични задължителни мерки за спазване и което би определило рамката за бъдещо издаване на разрешение за осъществяване на проекти, като например, в случая на Ирландия, областни планове за развитие или други специфични планове. Омбудсманът отбелязва, че член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/42/ЕО, на който се позовава жалбоподателят, изисква извършването на СЕО за енергийни планове или програми, „които определят рамката за даване на съгласие за бъдещо развитие на проекти“. Следователно, ако ирландският НПДЕВИ не определя рамката за бъдещото издаване на разрешение за осъществяване на проекти, действително би било разумно и разумно да се извърши СЕО на (по-късен) етап, когато това условие действително ще бъде изпълнено. Жалбоподателят също така изтъкна, позовавайки се на Директива 2009/28/ЕО, че е изненадващо за Комисията да твърди, че не е необходимо в НПДЕВИ да се включват „специфични задължителни мерки“. Вярно е, че Директива 2009/28/ЕО изисква от държавите членки да включат в своите НПДЕВИ подходящи мерки, които да бъдат предприети за постигане на общите национални цели. Въпреки това въпросът за това колко конкретни трябва да бъдат тези мерки изглежда е въпрос на тълкуване на Директива 2009/28/ЕО. Във всеки случай омбудсманът отбелязва, че тази директива изглежда не изисква, що се отнася до мерките, които трябва да бъдат приети, степен на специфичност, която „да определи рамката за бъдещото издаване на разрешение за осъществяване на проекти“и в резултат на това да породи задължение за извършване на СЕО.

33. Омбудсманът отбелязва също така, че жалбоподателят твърди, позовавайки се на решенията на Ирландската комисия по жалбите във връзка с планирането, че ирландският НПДЕВИ е бил използван като основа за предоставяне на разрешения за проекти. След като разгледа четири решения, посочени от жалбоподателя [23], омбудсманът отбелязва, че те действително се позовават на НПДЕВИ. Тези решения обаче се позовават и на планове за развитие на отделни области. Съответно омбудсманът не вижда как те могат да бъдат използвани като средство за обезсилване на позицията на Комисията. Може да е полезно да се добави, че жалбоподателят не твърди, че не са били извършени СЕО за съответните планове за развитие на окръга. Във всеки случай не е ясно дали жалбоподателят вече е представил съответните решения на Ирландската комисия по жалбите във връзка с планирането на Комисията и доколкото не го е направил, би било полезно да се даде възможност на Комисията да се запознае с тези материали.

34. С оглед на горепосочените съображения омбудсманът счита, че жалбоподателят не е доказал, че тълкуването на Комисията на директиви 2001/42/ЕО и 2009/28/ЕО е явно необосновано или неправилно. Поради това омбудсманът заключава, че няма основания за допълнителни проверки по първото твърдение.

35. Това заключение, разбира се, не засяга нови елементи, които биха могли да станат известни на жалбоподателя, като например бъдещи констатации на Комитета за преглед на съответствието с разпоредбите на Орхуската конвенция или тълкуване на въпросните директиви от Съда на Европейския съюз. При тези обстоятелства жалбоподателят би могъл да обмисли подновяване на жалбата си до Европейския омбудсман.

Б. Заключения

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следните заключения:

Няма основания за по-нататъшно разследване на първото твърдение.

Второто, третото и четвъртото твърдение на жалбоподателя се основават на аргументи, които са или извън правомощията на омбудсмана, недопустими или за които няма достатъчно основания за проверки, както е обяснено в точки 6—14 от настоящото решение.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 30 септември 2012 година.

---

[1] За съответните документи вж.: http://www.unece.org/env/pp/compliance/Compliancecommittee/54TableEU.html

[2] Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, 2001 г., стр. 30; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 135).

[3] Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ L 140, 2009 г., стр. 16).

[4] http://ec.europa.eu/energy/renewables/consultations/20120207_renewable_energy_strategy_en.htm

[5] Насоки на Общността от 1 април 2008 година относно държавната помощ за защита на околната среда (ОВ C 82, 2008 г., стр. 1).

[6] Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар (ОВ L 283, 2001 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 77).

[7] Регламент 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността. ОВ L 264, 2006 г., стр. 13.

[8] Комисията посочи, че в раздел 1.3.5 от Насоките относно държавната помощ за защита на околната среда от 2008 г. са изложени общи съображения и указания за това как може да се гарантира, че помощта е пропорционална на търсената защита на околната среда. Когато обаче дадена схема за помощ попада в една от специфичните категории мерки за помощ, посочени в глава 3 от Насоките относно държавната помощ за защита на околната среда, Комисията проверява дали мярката за помощ е пропорционална на търсената защита на околната среда въз основа на специфичните условия и параметри, определени в глава 3 за всяка категория мерки за помощ, които имат за цел да гарантират, че държавната помощ е пропорционална. Само ако са достигнати определени прагове (изброени в точка 160 от Насоките относно държавната помощ за защита на околната среда), Комисията ще предприеме подробен и индивидуален анализ на мерките за помощ в съответствие с глава 5 (включително подробната проверка за пропорционалност от раздел 5.2.1.4.).

[9] ОВ C 37, 2001 г., стр. 3.

[10] Вж. точки 39-41 от Насоките относно държавната помощ за защита на околната среда от 2008 г.: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2008:082:0001:0033:EN:PDF

[11] http://www.unece.org/fileadmin/DAM/env/pp/compliance/C2010-54/Correspondence%20with%20Party%20concerned/toPartyC54_MOP5.pdf

значението на пълното интегриране на екологичните съображения в процеса на вземане на решения от правителството и произтичащата от това необходимост публичните органи да разполагат с точна, изчерпателна и актуална информация за околната среда;

[13] Вж. например дело T-409/09 Evropaiki Dynamiki срещу Комисията [ECR] 2011 г., стр. II-3765, точка 47 и цитираната съдебна практика.

[14] "2. При спазване на параграф 3 екологична оценка се извършва за всички планове и програми,

а) които са подготвени за селското и горското стопанство, рибарството, енергетиката, промишлеността, транспорта, управлението на отпадъците, управлението на водите, телекомуникациите, туризма, градското и териториалното планиране или земеползването и които определят рамката за даване на съгласие за бъдещо развитие на проектите, изброени в приложения I и II към Директива 85/337/ЕИО, [...]“

[15] "В [НПДЕВИ] се определят националните цели на държавите членки за дела на енергията от възобновяеми източници…… адекватни мерки, които да бъдат предприети за постигане на тези общи национални цели, включително сътрудничество между местните, регионалните и националните органи, планирани статистически прехвърляния или съвместни проекти, национални политики за разработване на съществуващите ресурси от биомаса и мобилизиране на нови ресурси от биомаса за различни употреби."

[16] Жалбоподателят се позовава на заглавието на статията, което гласи: „Задължителни общи национални цели и мерки за използване на енергия от възобновяеми източници“.

[17] http://www.environ.ie/en/Publications/DevelopmentandHousing/Planning/

[18] http://www.dcenr.gov.ie/Energy/Sustainable+and+Renewable+Energy+Division/Natura+Impact+Statement+and+Strategic+Environmental+Assessment+on+draft+Offshore+Renewable+Energy+De.htm

[19] http://www.eirgrid.com/media/Environmental%20Main%20Report.pdf

[20] http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?type=WQ&reference=E-2012-008123&language=EN

[21] http://www.europarl.europa.eu/sides/getAllAnswers.do?reference=E-2012-008123&language=EN

[22] Всъщност в точка 77 от своите констатации Комитетът за съответствие посочва, че "съответната страна е избрала да не прилага Директивата за СЕО по отношение на приемането на НПДЕВИ от държавите членки; вместо това тя избра да включи процес на участие на обществеността в Директива 2009/28/ЕО. Въпреки че това е избор на засегнатата страна, Комитетът има за задача да проучи дали засегнатата страна действително е приложила правилно член 7 от Конвенцията.“

[23] Жалбоподателят се позовава на шест решения за предоставяне на разрешения за проекти, но само четири от тях могат да бъдат намерени на уебсайта на Irish Planning Appeals Board.