ГЛАВА НА ЖАЛБАТА

1. Жалбоподателят е частно дружество, специализирано в областта на информационните технологии и комуникациите. Жалбоподателят е работил в консорциум с Комуникационна агенция, която е била водещият изпълнител. Службата за публикации на Европейския съюз (OPOCE) (наричана по-нататък „договорът“) им възложи рамков договор.

2. На 30 април 2008 г. жалбоподателят се е свързал с OPOCE и е поискал копие от исканията за котировки (RfQ), свързани с договора, които OPOCE е предоставила на водещия изпълнител. OPOCE отговаря на 23 май 2008 г., като отказва достъп до исканите документи.

3. На 26 май 2009 г. жалбоподателят изпрати потвърдително заявление до Генералния секретариат на Комисията в съответствие с Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията („Регламент 1049/2001“)[1]. Генералният секретариат отговори на 1 август 2008 г., като потвърди решението на Службата за публикации на Европейския съюз да откаже достъп.

4. На 1 септември 2008 г. жалбоподателят отново изпрати писмо до Комисията, в което оспори отговора ѝ на потвърдителното заявление. Комисията отговаря на 3 септември 2008 г., като потвърждава решението си да откаже достъп до исканите документи.

5. На 19 септември 2008 г. жалбоподателят подаде жалба до Европейския омбудсман.

ПРЕДМЕТ НА ЗАПИТВАНЕТО

6. В първоначалната си жалба жалбоподателят направи следното твърдение и претенция:

1. Жалбоподателят твърди, че неправилно му е отказан достъп до документи относно рамковия договор, подписан между жалбоподателя и Службата за публикации на Европейския съюз. Въпросните документи са всички искания за оферти, подадени до водещия изпълнител.
2. Жалбоподателят твърди, че следва да му бъде предоставен пълен достъп до исканите документи.

7. В коментарите си по становището на Комисията жалбоподателят представи ново твърдение и твърдение:

1. Комисията не е спазила процедурата, установена в поканата за представяне на оферти по отношение на каскадната система.
2. Комисията следва да обезщети жалбоподателя за загубите, които е претърпял в резултат на нередностите при изпълнението на рамковия договор.

8. Що се отнася до новото твърдение и твърдение на жалбоподателя, които той е изложил в своите забележки по становището на Комисията, жалбоподателят не е доказал, че е предприел подходящите предварителни административни действия пред Комисията, както се изисква в член 2, параграф 4 от Устава на Европейския омбудсман. Поради това новото твърдение и искане са недопустими.

Задачата

9. Жалбата беше препратена на Комисията на 25 ноември 2008 г. с искане тя да представи становище до 29 януари 2009 г. На 23 февруари и 26 март 2009 г. Комисията поиска удължаване на срока за представяне на становище по настоящата жалба до 31 април 2009 г. Комисията изпрати становището си на 24 април 2009 г., което след това беше препратено на жалбоподателя с покана за представяне на коментари. Жалбоподателят изпрати своите коментари на 25 юни 2009 г.

10. На 18 май 2009 г., в съответствие с член 3, параграф 2 от Устава на Омбудсмана, службите на Омбудсмана извършиха проверка на RfQ, представени на водещия изпълнител съгласно рамковия договор. Комисията счете, че тези документи са поверителни.

11. Копие от доклада от проверката беше изпратено както на жалбоподателя, така и на Комисията.

12. На 12 май 2010 г. Комисията предостави на службите на омбудсмана допълнителна информация (посочена в точка 24 по-долу), която беше известна на жалбоподателя поради естеството си.

АНАЛИЗ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА ОМБУДСМАН

А. Твърдение за непредоставяне от страна на Комисията на достъп до съответните документи и свързаното с тях искане

Аргументи, представени на омбудсмана

13. В подкрепа на твърдението си жалбоподателят твърди, че Комисията не е посочила надлежно мотивите за решението си да откаже достъп до исканите документи въз основа на изключенията, предвидени в Регламент 1049/2001, а именно i) член 4, параграф 1, буква а), четвърто тире [2] относно защитата на обществения интерес по отношение на финансовата, паричната или икономическата политика; ii) член 4, параграф 2, първо тире [3] относно защитата на търговските интереси; iii) член 4, параграф 6 [4] относно частичния достъп до документите.

14. Що се отнася до защитата на обществения интерес, жалбоподателят посочи, че RfQ са документи, в които Комисията описва обхвата на работата, която очаква да извърши изпълнителят. Критериите, установени в RfQ, са от значение за разбирането на обявлението за обществена поръчка. Следователно те трябва да са на разположение на всички предприятия, участващи в процедурата за възлагане на обществена поръчка, за да могат те да се конкурират по справедлив начин [5]. Тя счете, че оповестяването на документите би защитило обществения интерес, като гарантира спазването на принципите на прозрачност и равно третиране, установени в член 89, параграф 1 от Финансовия регламент [6].

15. По отношение на защитата на търговските интереси жалбоподателят припомни тълкуването на Съда на ЕС на изключението, а именно, че накърняването на съответния интерес трябва да бъде разумно предвидимо, а не чисто хипотетично. В този случай жалбоподателят счита, че Комисията не е успяла да докаже по какъв начин оповестяването на RfQ би засегнало търговските интереси на изпълнителите, както и нейните собствени.

16. Жалбоподателят също така посочи, че отговаря за всички въпроси, свързани с информационните технологии в консорциума. Следователно оповестяването на RfQ не би навредило на интересите на водещия изпълнител.

17. Накрая жалбоподателят заяви, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването на RfQ, тъй като с предоставянето на оповестяването Комисията ще докаже, че когато изпълнява рамкови договори, тя гарантира лоялна конкуренция, както е установено във Финансовия регламент. Той добави, че отказът на Комисията да предостави частичен достъп до документите нарушава принципа на пропорционалност, като не осигурява баланс между предприетите мерки и преследваната цел.

18. В становището си Комисията изрази несъгласие с жалбоподателя. Тя заявява, че информацията, съдържаща се в RfQ, е по-подробна от информацията, предоставена в тръжните спецификации, отнасящи се до всяка покана за представяне на оферти. Всеки RfQ съдържа описание на проекта на клиента (клиентът може да бъде генерална дирекция на Комисията или някоя от нейните служби) и технически спецификации, разработени от OPOCE. RfQ са „итеративен процес“, по време на който се променят както проектите, така и спецификациите, което води до окончателна оферта за конкретна задача, която трябва да бъде изпълнена в рамките на рамков договор. Обменът между OPOCE и изпълнителя включва описание на конкретните задачи и се отнася до ноу-хау на изпълнителя, очакван принос, предложени методи и ценови преговори. Следователно оповестяването на тези документи би разкрило подробна информация за изпълнението на договора от изпълнителя и това би могло да накърни търговските интереси на последния. Освен това, като разкрива чувствителна търговска информация относно съдържанието на конкретна работа, извършвана по текущ рамков договор, Комисията би намалила привлекателността на своите покани за участие в търг и по този начин би накърнила собствените си търговски интереси. Оповестяването на поисканите RfQ, съдържащи подробна информация за изпълнението на договора от страна на изпълнителя, би нарушило лоялната конкуренция.

19. Що се отнася до твърдението, че Комисията не е обяснила мотивите си (вж. точка 13), тя посочва, че основава решението си на общи презумпции, които се прилагат за определени категории документи, като се има предвид, че общи съображения могат да се прилагат за документи от едно и също естество. Въпреки това Комисията трябва да установи във всеки отделен случай дали такива общи съображения действително са приложими към конкретен документ, чието оповестяване е било поискано [7]. Комисията направи това. В това отношение Комисията описа въпросните документи като състоящи се от „електронно писмо, изпратено от Комисията до [водещия изпълнител], …, придружено от приложения, съдържащи относима и конкретна информация“. Освен това Комисията се позова на изключенията, които се прилагат за тези документи, и предостави на жалбоподателя подробни мотиви.

20. Що се отнася до по-висшия обществен интерес, Комисията счита, че доколкото ѝ е известно, няма налична информация, която да сочи, че е налице по-висш обществен интерес. Напротив, отказът да се предостави публичен достъп до исканите документи е в най-добрия обществен интерес, що се отнася до лоялната конкуренция.

21. Комисията също така заяви, че е извършила надлежна оценка на информацията, съдържаща се в поисканите документи, и е стигнала до заключението, че тези документи са обхванати в тяхната цялост от изключенията, на които се е позовала.

22. С оглед на гореизложеното Комисията счете, че е представила достатъчно мотиви за отказа си да предостави достъп до исканите документи, както се изисква от член 253 от Договора за ЕО (нов член 296 от ДФЕС).

23. В становището си жалбоподателят поддържа позицията си, че Комисията не е обяснила надлежно как оповестяването на исканите документи би засегнало защитените интереси и дали при обстоятелствата, посочени в член 4, параграфи 1 и 2 от Регламент 1049/2001, не е имало по-висш обществен интерес от оповестяването.

24. На 12 май 2010 г. Комисията допълни посоченото по-горе становище и уведоми службите на омбудсмана, че жалбоподателят е подал жалба пред Общия съд срещу две решения на Комисията, съответно от 27 януари 2010 г. и 11 март 2010 г. С тези решения и на същите основания Комисията отказва достъп до документи от същия вид като разглежданите в настоящия случай, а именно RfQ, издадени в рамките на рамкови договори, сключени между Съюза и определени дружества.

Оценка на омбудсмана

25. Омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят е завел дело пред Общия съд с искане за отмяна на решенията на Комисията от 27 януари и 11 март 2010 г., с които е отказал достъп до всички RfQ, отнасящи се до всички партиди от няколко рамкови договора, разглеждани от различни служби на Комисията. В подкрепа на заявлението си жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила разпоредбите на Регламент No 1049/2001, като не е извършила конкретна и индивидуална проверка на документите, посочени в заявлението за достъп, за да прецени дали изключенията, на които се е позовала, са приложими или дали може да бъде предоставен частичен достъп. Освен това жалбоподателят заяви, че обосновките на Комисията по отношение на защитата на икономическата политика на ЕС, защитата на търговските интереси и съображенията за обществена сигурност следва да бъдат отхвърлени като напълно неоснователни. Според известието, публикувано от Общия съд в Официален вестник, мотивите, на които Комисията се е основала, за да отхвърли заявлението за достъп до документи, според жалбоподателя са общи и абстрактни по своя характер и не показват, че Комисията е разгледала конкретното съдържание на всеки отделен поискан документ.

26. С оглед на гореизложеното изглежда, че жалбата, подадена от жалбоподателя пред Общия съд, се отнася до същия вид документи като тези, до които Комисията е отказала достъп в настоящия случай, а именно RfQ, издадени в рамките на рамкови договори между ЕС и някои дружества. Освен това изглежда, че за да откаже достъп до заявените RfQ, Комисията се е позовала на същите изключения, предвидени в Регламент 1049/2001, а именно i) член 4, параграф 1, буква а), четвърто тире относно защитата на обществения интерес по отношение на финансовата, паричната или икономическата политика; и ii) член 4, параграф 2, първо тире относно защитата на търговските интереси, както в настоящото твърдение за нарушение.

27. С оглед на гореизложеното омбудсманът припомня, че член 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз го оправомощава да получава жалби „… относно случаи на лошо администриране в дейността на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза …, освен когато твърдените факти са или са били предмет на съдебно производство.“Член 2, параграф 7 от Устава на Европейския омбудсман предвижда също, че „…, когато омбудсманът, поради текущо или приключило съдебно производство във връзка с изложените факти, трябва да обяви жалбата за недопустима или да прекрати разглеждането ѝ, резултатът от всички проверки, които е извършил до този момент, се подава без по-нататъшни действия.“

28. Комисията посочва, че в настоящия случай е основала решението си на общи презумпции, които се прилагат за определени категории документи, като се има предвид, че общи съображения могат да се прилагат за документи от едно и също естество. Общият съд ще упражнява контрол върху презумпциите, на които се е основала Комисията по отношение на някои документи. Тези документи спадат към същата категория като документите, които са предмет на настоящото оплакване.

29. При настоящите обстоятелства, в очакване на решението на Общия съд, омбудсманът може само да прекрати разглеждането на настоящата жалба и да подаде разследването, извършено до момента, без да предприема по-нататъшни действия.

Б. Заключения

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следното заключение:

Омбудсманът прекратява разглеждането на тази жалба и приключва извършената до момента проверка, без да предприема по-нататъшни действия.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 20 юли 2010 година.

[1] ОВ L 267, 2001 г., стр. 43.

[2] Член 4, параграф 1а, четвърто тире от Регламент No 1049/2001 гласи следното: „Институциите отказват достъп до документ в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на обществения интерес по отношение на финансовата, паричната или икономическата политика на Общността или на държава членка…, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването.“

[3] Член 4, параграф 2, първо тире от Регламент No 1049/2001 гласи следното: „Институциите отказват достъп до документ в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително интелектуалната собственост …, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването.“

[4] Член 4, параграф 6 от Регламент No 1049/2001 гласи следното: „Ако само части от искания документ попадат в обхвата на някое от изключенията, останалите части от документа се оповестяват.“

[5] Жалбоподателят се позова на дело T-345/03 Evropaïki Dynamiki срещу Комисията [2008] ECR II-341.

[6] Регламент 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, ОВ 2002 L 248/1. Член 89, параграф 1 гласи следното: „Всички обществени поръчки, финансирани изцяло или частично от бюджета, спазват принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недискриминация.“

[7] Комисията се позова на съединени дела C-39/05 P и C-52/05 P Швеция и Turco срещу Съвета [2008] ECR I-4723, параграф 50.