Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбоподателят, г-жа А, е бивш стажант в едно от представителствата на Парламента в държава — членка на ЕС.

2. През май 2011 г. г-жа А се свърза по електронна поща със секретариата на Консултативния комитет на Европейския парламент по въпросите на тормоза и неговото предотвратяване на работното място („Комитетът по въпросите на тормоза“) и заяви, че се нуждае от „спешни съвети“по въпрос от компетентността на Комитета.

3. Същия ден един от членовете на Комитета по тормоза се свързва с г-жа А по електронна поща, за да установи естеството на въпроса. Г-жа А веднага обясни, че според нея е жертва на сексуален тормоз от страна на ръководителя на стажа, и накратко обобщи фактите. Тя не получи никакъв отговор.

4. През юли 2011 г. г-жа А пише на друг член на Комитета по тормоза. Тя спомена, че не е получила никаква обратна връзка за кореспонденцията си и поиска съвет за правилния човек, към когото да се обърне с проблема си. Последва размяна на електронни писма между г-жа А и въпросния член на Комитета.

5. През септември 2011 г. г-жа А информира същия член на Комитета, че вследствие на някои медицински проблеми, с които се е сблъскала и които вече са решени, тя желае да възобнови контактите си с Комитета във връзка със своя случай. След поредица от електронни писма, в края на септември 2011 г. г-жа А изпраща официална жалба до Комитета по тормоза с препоръчана поща. Тя информира комисията за това по електронна поща и добави, че се опитва да подаде жалба от май 2011 г., но нейните искания в това отношение са били пренебрегвани всеки път.

6. Същия ден председателят на комисията по тормоза уведомява г-жа А, че ще се свърже с нея, за да обясни как работи комисията, което той прави на следващия ден по телефона.

7. Около две седмици по-късно председателят на комисията по тормоза поиска телефонен разговор с г-жа А. Разговорът се проведе през следващите дни, когато г-жа А също така препрати на комисията електронното писмо, което беше изпратила на един от нейните членове през май 2011 г.

8. През ноември 2011 г. г-жа А поиска информация относно своя случай. Комисията по тормоза отговори почти три седмици по-късно, като поиска телефонен разговор с г-жа А на следващия ден, който тя прие. Разговорът обаче не се състоя на следващия ден [1]. Няколко дни по-късно комисията по тормоза поиска от г-жа А да потвърди дали може да се свърже с нея на определен телефонен номер или може да предостави друг. Г-жа А потвърди, че телефонният номер в досието на комисията е правилен. Разговорът обаче не се състоя.

9. Две седмици по-късно г-жа А се оплаква на председателя на Комитета по тормоза, че последният все още не е предприел конкретни стъпки по отношение на нейния случай. Председателят на комисията отговори на г-жа А на следващия ден, като заяви, че многократно се е опитвал да се свърже с нея по телефона, но не е успял и не е могъл да остави съобщение. Председателят заяви, че ще опита отново и също така предостави на г-жа А своя телефонен номер, в случай че желае да се свърже с него.

10. Председателят се свърза с г-жа А по телефона на следващия ден и я информира за намерението на членовете на Комитета да пътуват до местопребиваването на г-жа А през януари 2012 г., за да се срещнат с нея. Впоследствие г-жа А отново препрати на комисията електронното писмо, което беше изпратила през май 2011 г.

11. В края на февруари и началото на март 2012 г. г-жа A припомни на Комитета намерението си да организира среща с нея, която не се е осъществила. Скоро след това комисията предложи да се срещне с г-жа А на 30 март 2012 г., което тя прие.

12. На 27 март 2012 г. г-жа A отправя запитване до комисията дали заседанието действително ще се проведе, тъй като не е получила повече информация в това отношение. Комисията отговори на следващия ден, като заяви, че заседанието трябва да бъде отложено, тъй като няма да има необходимия кворум. Комитетът ще се свърже с г-жа А, за да се споразумее за нова дата.

13. Комисията се обърна отново към г-жа А едва на 19 юни 2012 г., когато тя се обърна към Европейския омбудсман.

Предмет на разследването

14. Проверката на омбудсмана се отнася до следното твърдение и претенция.

Твърдение:

Комисията на Европейския парламент по въпросите на тормоза не е разследвала докладваните от г-жа А факти в разумен срок.

Твърдение:

Комисията на Европейския парламент по въпросите на тормоза следва да приключи своето разследване и да информира г-жа А за резултата във възможно най-кратък срок.

15. Първоначално омбудсманът също така включи в своята проверка i) твърдение, че Парламентът не е предоставил на г-жа А никаква алтернатива, за да завърши стажа, който е трябвало да прекъсне поради твърдения тормоз, и ii) искане Парламентът да позволи на г-жа А да завърши стажа си или, ако се установи, че е била подложена на тормоз, да я обезщети.

16. В своето становище обаче Парламентът подчерта, че комисията по тормоза все още разглежда случая на г-жа А. Следователно второто ѝ твърдение и второто ѝ искане са недопустими, тъй като Парламентът не е могъл да вземе отношение по тях, преди комисията да е отправила своите препоръки към генералния секретар по отношение на изхода на делото.

17. Омбудсманът счита, че позицията на Парламента е обоснована. Всъщност, независимо от процедурния въпрос дали продължителността на процедурата пред комисията по тормоза е била разумна, което омбудсманът ще прецени по-долу, изходът по същество на случая на г-жа А не може да бъде предрешен. Поради това омбудсманът няма да заеме позиция по тези въпроси и неговото решение ще се отнася само до въпросите, посочени в точка 14.

Проучването

18. На 16 юли 2012 г. омбудсманът иска от г-жа А да представи копия от кореспонденцията си с комисията по тормоза, което тя прави на 30 август 2012 г.

19. На 27 септември 2012 г. омбудсманът препрати жалбата и подкрепящите документи на председателя на Европейския парламент с покана да представи становище по жалбата.

20. Европейският парламент представи становището си на 24 януари 2013 г. Омбудсманът го препраща на г-жа А за евентуални забележки, които тя изпраща на 27 февруари 2013 г. Тя допълва становището си на 17 юни 2013 г. по телефона.

Анализ и заключения на омбудсмана

А. Твърдение за липса на разследване на случая на тормоз в разумен срок

Аргументи, представени на омбудсмана

21. В жалбата си г-жа A подчертава, че през май 2011 г. е отнесла случая си до Комитета по тормоза и че към 19 юни 2012 г. последният не е предприел никакви действия по отношение на нея. Дори срещата, която трябваше да се проведе в началото на 2012 г., беше отменена и никога не беше пренасрочена. Г-жа А счита, че комисията я е пренебрегнала и е забавила случая въпреки факта, че тя е представила всички необходими елементи.

22. В становището си Европейският парламент изрази становището, че разглеждането на случая на г-жа А от Комитета следва да бъде разделено на два етапа.

23. Що се отнася до първия етап, преди започването на проверката на омбудсмана Парламентът призна, че действително е имало забавяния. По-специално, що се отнася до факта, че Комитетът все още не се е срещнал с г-жа А, Парламентът обясни, че това се дължи на практически проблеми при организирането на такова заседание, „в смисъл, че по-голямата част“от случаите на Комитета се разглеждат на трите места на работа на Европейския парламент. Въпреки това Парламентът изрази „съжаление, че комисията по тормоза не е предприела подходящи и твърди действия с оглед на организирането на среща“с г-жа А. Той също така изрази съжаление, че случаят на г-жа А „не е получил пълното внимание, което заслужава“.

24. Освен това Парламентът спомена, че на 1 октомври 2012 г., непосредствено след започването на проверката на омбудсмана, новоназначеният председател на комисията по тормоза се е свързал с г-жа А и се е извинил за евентуални грешки, които са възникнали при разглеждането на нейния случай. На 11 октомври Комитетът се срещна с г-жа А в нейния град на пребиваване и тя уведоми членовете, че разполага с документи в подкрепа на своя случай. На следващия ден комисията иска от г-жа А да предостави такава документация, което тя в крайна сметка прави на 17 ноември 2012 г. Впоследствие комисията счете, че е необходима нова среща с г-жа А. По времето, когато Парламентът изпрати становището си, комисията се опитваше да организира заседанието.

25. Парламентът заключи, че веднага след като е бил информиран за разследването на омбудсмана по настоящия случай, той е направил всичко по силите си, за да отстрани всяка грешка, допусната в хода на процедурата.

26. В становището си г-жа А счита, че контактите, които е осъществила с комисията по тормоза, преди да подаде жалба до омбудсмана, са недостатъчни и незадоволителни. По-конкретно тя подчерта недоволството си от факта, че някои от електронните писма, които е изпратила на официалния адрес на членовете на Комитета, са върнати като недоставени, както и от факта, че Комитетът не е направил всичко възможно да се свърже с нея по телефона, въпреки някои технически проблеми с телефонната линия. По-специално г-жа А изрази съжаление, че преди проверката на омбудсмана комисията всъщност не е предприела никакви действия и дори не е била в състояние да организира поне една среща с нея.

27. В обобщение, г-жа А счита, че действията,„предприети досега от комисията, а следователно и от Парламента, са недостатъчни и обезкуражаващи и са отнели прекалено дълго време“. Тя заяви, че се чувства беззащитна и разочарована от ниската степен на съпричастност и чувствителност, която Комитетът е показал при разглеждането на нейния случай. Г-жа A обаче подчертава, че отрицателното ѝ впечатление не се отнася до текущата работа на Комитета към момента на изготвяне на становището.

Оценка на омбудсмана

28. Член 12а от Правилника за длъжностните лица [2] изисква длъжностните лица на Европейския съюз да се въздържат от всякаква форма на психически или сексуален тормоз. В параграф 4 от същия член сексуалният тормоз е определен като „сексуално поведение, което е нежелано от лицето, към което е насочено, и което има за цел или резултат да обиди това лице или да създаде сплашваща, враждебна, обидна или смущаваща среда.“Тази разпоредба е в основата на Вътрешния правилник на Европейския парламент за Комитета по тормоза (IRHC)[3], приет на 21 февруари 2006 г., който подчертава в преамбюла си желанието на Парламента да „създаде работна атмосфера, която зачита личното достойнство и насърчава професионалната и личната реализация на неговите служители“.

29. Основният принцип на член 12а от Правилника за длъжностните лица и на последващата IRHC на Парламента е защитата на правото на всяко лице на достойнство в неговата работна среда, което е само един от аспектите на основното право на достойнство, залегнало в член 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Освен това в член 12а, параграф 4 от Правилника за длъжностните лица изрично се посочва, че сексуалният тормоз се третира като дискриминация, основана на пола, която е забранена и с оглед на член 21 от Хартата.

30. Омбудсманът отбелязва, че както Правилникът за длъжностните лица, така и IRHC се отнасят, и логично, до „служители“на институциите на ЕС. Той обаче счита, че същите правила се прилагат и в случаите, когато предполагаемата жертва на тормоз е стажант, чиито отношения с институциите очевидно имат професионален характер, аналогичен на този на заетостта. Достойнството на стажанта, интегриран, макар и за кратък период от време, в службите на институциите и допринасящ за ежедневната им работа, в никакъв случай не следва да бъде по-малко заслужаващо защита от това на обикновен служител. Напротив, специфичният статут на стажантите, които заемат по-несигурни и уязвими позиции от служителите, изисква да се обърне специално внимание на ситуациите, в които с тяхната уязвимост може да се злоупотреби в рамките на тяхната работна среда. В светлината на становището на Парламента омбудсманът разбира, че споделя това мнение.

31. В член 24, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица се посочва, че „...Съюзът подпомага всяко длъжностно лице, по-специално в производствата срещу всяко лице, отправящо заплахи, обиди или клеветнически действия или изказвания ..., на които то ... е подложено поради длъжността или задълженията си.“Това задължение е естественото съответствие на правото, залегнало за целите на настоящото решение в член 12а от Правилника за длъжностните лица [4].

32. При прилагането на разпоредбите на Правилника за длъжностните лица относно тормоза IRHC предвижда, че Комитетът по тормоза „... изслушва със съчувствие всяко лице, което счита, че е жертва на тормоз, и му отделя необходимото време и внимание“[5] (подчертаването е добавено). Що се отнася до процедурата, IRHC предвижда, че Комитетът изслушва най-малко лицето, което съобщава за предполагаем случай на тормоз [6], и че това следва да бъде направено в срок от десет работни дни от искането му [7]. В крайна сметка комисията изпраща поверителен доклад до генералния секретар на Европейския парламент, съдържащ предложения относно действията, които трябва да бъдат предприети [8].

33. Омбудсманът отбелязва с дълбоко съжаление, първо, че 10-дневният срок за изслушване на г-жа А очевидно не е бил спазен в настоящия случай. Той счита, че практическите трудности и разстоянията, по-дълги от обичайните, по никакъв начин не могат да оправдаят първата среща с г-жа А, която се обърна за първи път към Комитета през май 2011 г., да се проведе едва през октомври 2012 г. Освен това е напълно неприемливо такава важна среща, след като е била насрочена, да бъде отменена само три дни преди това и жалбоподателката да бъде информирана за това само в отговор на собствените си запитвания.

34. Във връзка с това омбудсманът изразява категорично несъгласие с позицията, изразена от Парламента в неговото становище, че всъщност комисията не е насрочила официално заседанието, а само е предвидила то да се проведе на 30 март 2012 г. В електронното писмо на комисията от началото на март 2012 г. до жалбоподателя ясно се посочва, че комисията е на път да реши „кой ще се срещне с г-жа А (подчертаването е добавено), а не дали ще се проведе такава среща. Отново е жалко, че вместо да признае неподходящата организация на заседанието, Парламентът избра да извини комисията по тормоза, като използва изкуствен аргумент, който освен това не е подкрепен с доказателства. Във всеки случай, дори ако заседанието не беше официално насрочено, комисията имаше задължението да информира жалбоподателя по-рано, че няма кворум и че предполагаемото „предвидено“ заседание изобщо няма да се проведе.

35. Второ, Омбудсманът отбелязва, че комисията не само не се е срещнала с г-жа А в разумен срок при дадените обстоятелства, но също така не е успяла, преди започването на проверката на Омбудсмана, да я изслуша със съчувствие, както изисква IRHC, нито по телефона, нито по електронната поща, и по този начин да започне истински, последователен и непрекъснат диалог с нея по отношение на твърденията, които е изложила.

36. В становището си Парламентът изглежда счита, че трудностите, които му пречат да поддържа редовни контакти с жалбоподателката, се дължат до известна степен на факта, че тя не е била лесно достъпна по телефона. Г-жа А от своя страна твърди, че Парламентът е можел да продължи усилията си да ѝ се обади или да се обади в различно време и във всеки случай е трябвало да остави съобщение на гласовата ѝ поща. Омбудсманът не счита за полезно, за резултата от своята проверка, да започне това разискване. Той ще се ограничи до това да отбележи, че фактът, че телефонният контакт с жалбоподателя може да е бил труден, по никакъв начин не би могъл да попречи на старателна комисия по въпросите на тормоза, която действително се е ангажирала да разследва случая, да се свърже с г-жа А по какъвто и да е друг начин, по-специално по електронна поща, както е правила в някои случаи. Да се твърди, че производството е било забавено с толкова много месеци поради факта, че г-жа А не е била лесно достъпна по телефона, всъщност я лишава от специалната защита, която IRHC предоставя на уязвимата страна в производството. Освен това да се обвинява г-жа А за липсата на усърдие от страна на Комитета е напълно несправедливо.

37. Във всеки случай необходимостта от намиране на ефективен начин за комуникация с г-жа А е още по-важна, като се има предвид, че г-жа А е информирала членовете на Комитета още на ранен етап от процедурата, че е станала жертва на злополука и преминава през период на влошено здравословно състояние, което налага неколкократното ѝ хоспитализация. Тази причина сама по себе си би трябвало да предупреди Комитета, че г-жа А може да не е леснодостъпна по телефона и че може да са необходими други средства за комуникация, за да се гарантира, че посланията на Комитета действително са достигнали до нея. Въпреки това от обмена на електронни писма между г-жа А и комисията от май 2011 г. до март 2012 г. Омбудсманът остава с впечатлението, че като цяло г-жа А е поела инициативата да се свързва отново и отново с комисията, като на практика не е получила никаква обратна информация по същество. И все пак не беше задължение на г-жа А, а на комисията да разследва фактите и да прокара процедурата с всички възможни средства.

38. С оглед на гореизложеното Омбудсманът счита, че поведението на комисията преди започването на разследването по настоящата жалба далеч не отговаря на стандартите, които се очакват от орган, натоварен с толкова деликатна мисия като разследването на предполагаем сексуален тормоз. За съжаление комисията "не се намеси с цялата необходима енергичност и [не] отговори с бързината и загрижеността, изисквани от обстоятелствата по случая, с оглед установяване на фактите и следователно предприемане на подходящи действия при пълно познаване на фактите"[9]. Омбудсманът не може да подчертае в достатъчна степен жизненоважното значение за дадено лице, което смята, че е било жертва на тормоз, на намирането на събеседник, който да е надежден, отзивчив и способен да го увери, че се прави всичко възможно за установяване на фактите. Липсата на такъв събеседник или неговата неефективност могат само да увеличат разочарованието и безпомощността на въпросното лице, като в същото време навредят на доверието в съответната институция.

39. Поради това омбудсманът счита, че инерцията на комисията по въпросите на тормоза до започването на проверката от омбудсмана представлява очевиден случай на лошо управление.

40. Съгласно член 3, параграф 5 от Устава на Европейския омбудсман [10] основната цел на неговите проверки е да се постигне приятелско решение на споровете, които са отнесени до него. Омбудсманът обаче отбелязва, че след започването на разследването по настоящия случай комисията: а) е признал грешките си и чрез гласа на новоназначения си председател се е извинил на г-жа А за недостатъците (според него Парламентът също така е изразил съжаление за неадекватното отношение към г-жа А); б) е дал нов тласък на случая на г-жа А, като се е свързал с нея, организирал е вътрешни срещи и до момента е провел две срещи с г-жа А [11]; и в) по този начин започна ефективно да работи с г-жа А и понастоящем е в процес на оценка на случая. Поради това омбудсманът счита, че междувременно предполагаемите недостатъци са били отстранени и предложението за приятелско решение не би било полезно.

41. В желанието си да изгради доверие, а не вина, омбудсманът решава да приключи случая с допълнителни, а не критични забележки.

Б. Заключения

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следното заключение и допълнителни забележки:

Омбудсманът не счита за целесъобразно да извършва допълнителни проверки по настоящата жалба.

Допълнителни бележки

Омбудсманът вярва, че комисията ще продължи да действа с дължимата грижа и чувствителност при контактите си с г-жа А и ще стигне до обосновано заключение относно нейните твърдения в разумен срок. Омбудсманът очаква да бъде информиран за крайния резултат по случая.

В по-общ план омбудсманът вярва, че комисията по тормоза е извлякла съответните поуки от настоящия случай по отношение на начина, по който следва да разглежда жалбите за тормоз, и ще приложи тези поуки в бъдещата си практика.

Жалбоподателят и Европейският парламент ще бъдат информирани за това решение.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 15 юли 2013 година.

---

[1] В становището си Европейският парламент заяви, че председателят „не може да се свърже с жалбоподателя“, без да посочи причината.

[2] Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) No 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година относно определяне на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители на Европейските общности, ОВ L 56, 1968 г., стр. 1 и последващите му изменения.

[3] Тези IRHS отменят и заменят правилата, приети през 2004 г. относно Консултативния комитет по психически тормоз.

[4] Дело T-59/92 Caronna срещу Комисията [1993] ECR II-1129, параграф 58.

[5] Член 6 от IRHC.

[6] Член 10 от IRHC. Същият член предвижда, че Комитетът следва също така да изслуша лицето, срещу което са повдигнати обвиненията за тормоз, и при необходимост може да се свърже с различните йерархични нива, за да го уведоми за наличието на проблем.

[7] Член 11 от IRHC.

[8] Член 14 от IRHC.

[9] Вж. например дело T-80/09 P, Комисия/Q, Сборник, 2011 г., стр. II-04313, точка 84.

[10] Решение на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом), ОВ L 113, 1994 г., стр. 15.

[11] Тъй като г-жа А потвърди пред службите на омбудсмана по телефона на 17 юни 2013 г., че една от тези срещи се е състояла, след като Парламентът е представил становището си по настоящия случай.