Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбоподателят по това дело твърди, че е налице дискриминация, основана на възраст, когато искането му да продължи да работи за мисията EULEX-Косово (наричана по-долу „мисията“), след като е навършил 65 години, е било отхвърлено.

2. През 2007 г. мисията наема жалбоподателя, британски гражданин, да работи като служител по общите доставки и услуги на срочен договор. Когато договорът му е бил подновен през октомври 2010 г., на жалбоподателя е бил предложен договор, който е изтекъл на 30 април 2011 г., месецът, в който е навършил 65 години. С писмо от 8 ноември 2010 г. той е уведомен, че причината, поради която му е предложен този краткосрочен договор, е, че ще навърши 65 години през април 2011 г.[1].

3. На 15 ноември 2010 г. жалбоподателят е подал заявление до ръководителя на мисията за едногодишно удължаване на неговия договор (от 30 април 2011 г. до 30 април 2012 г.). Жалбоподателят отбеляза, наред с другото, че работата му продължава да отговаря на най-високите стандарти, че винаги е получавал доклади за лична оценка с най-висока степен и че е физически годен за работа. Освен това той заяви, че в Обединеното кралство, неговата държава на произход, задължителното пенсиониране поради възраст е на път да бъде премахнато. В заключение той подчерта желанието си да продължи да работи за мисията.

4. На 20 декември 2010 г. на жалбоподателя е съобщено неофициално, че искането му за удължаване на срока е било отхвърлено. По различни поводи той се свързва с административните служби на мисията с искане за официален писмен отговор, както и за информация дали е възможно да обжалва отхвърлянето на искането му. На 20 януари 2011 г. жалбоподателят е поканен на среща с ръководителя на отдел „Човешки ресурси“. Последният е изпратил на жалбоподателя писмо, с което го информира за решението на ръководителя на мисията да не уважи искането му за удължаване на срока на основание, че удължаване на срока след 65-годишна възраст се разрешава само при изключително изключителни обстоятелства и е оправдано само поради оперативни нужди. Според писмото решението е окончателно и не подлежи на преразглеждане.

5. Тъй като не е удовлетворен от отговора и цялостното разглеждане на неговото искане, на 24 януари 2011 г. жалбоподателят изпраща писмо до ръководителя на мисията. Той отбеляза, че членовете на персонала не разполагат с документирана информация относно задължителната пенсионна възраст. Той иска да му бъдат предоставени правилата, на които се основава решението за прекратяване на трудовото му правоотношение на 65 години. Той също така иска решението, с което се отхвърля искането му за удължаване, да бъде подписано от ръководителя на мисията, тъй като трудовият договор е подписан между него и ръководителя на мисията.

6. Тъй като не получи отговор, на 15 и 21 февруари 2011 г. жалбоподателят изпрати нови писма, в които повтори твърденията си за дискриминация, основана на възраст, и несправедливо отношение.

7. На 23 март 2011 г. жалбоподателят получи уведомително писмо от 8 март 2011 г., в което ръководителят на мисията отговори на предишната си кореспонденция. Според писмото членовете на международния договорно нает персонал на мисията подлежат на "нормалната възраст за пенсиониране в участващите държави". Във връзка с това ръководителят на мисията отбеляза, че тъй като средната възраст за пенсиониране в участващите държави не надвишава 65 години, договорно нает международен служител може, само по изключение и ако ръководителят на мисията счита, че това е от решаващо значение в интерес на мисията, да продължи да работи след навършване на 65-годишна възраст. Освен това той заяви, че в последния преработен оперативен план (OPLAN) се предвижда, че „международен договорно нает служител се пенсионира автоматично в последния ден на месеца, през който навършва 65-годишна възраст“. Според писмото горепосочената разпоредба представлява официално одобрение на политиката на мисията по този въпрос. Ръководителят на мисията заключи, че съвсем отделно от навършването от жалбоподателя на 65-годишна възраст, няма законова разпоредба, която да му предоставя право договорът му да бъде удължен след договорения срок.

8. Междувременно на 22 февруари 2011 г. жалбоподателят вече се е обърнал към Европейския омбудсман.

Предмет на разследването

9. Жалбоподателят изтъкна следните твърдения и твърдения:

Твърдения:

(1) Мисията EULEX-Косово дискриминира жалбоподателя въз основа на възрастта му.

(2) Мисията EULEX-Косово забави отговора си на исканията за удължаване на договора и не отговори на писмата, оспорващи решението да не се удължава договорът.

Претенции:

(1) Мисията EULEX-Косово следва да удължи трудовия му договор с една година.

(2) Мисията EULEX-Косово следва да отговори на писмото му от 24 януари 2011 г. и на писмото му от 15 февруари 2011 г.

10. В хода на проверката жалбоподателят заяви, че от съображения за справедливост мисията следва да удължи договора му по време на проверката на омбудсмана. Службите на омбудсмана се свързаха с жалбоподателя, за да му обяснят границите на правомощията на омбудсмана. По-специално те го информираха, че проверките на омбудсмана нямат суспензивно действие по отношение на решенията, взети от институциите, органите или агенциите на ЕС.

Проучването

11. Като се има предвид, че Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) прилага общата външна политика и политика на сигурност на ЕС под ръководството на върховния представител, и без да се засяга резултатът от неговата текуща проверка по собствена инициатива OI/12/2010/(BEH)MMN, на 16 март 2011 г. омбудсманът поиска от ЕСВД да представи становище по настоящата жалба. На 4 юли 2011 г. ЕСВД представи становището си. Омбудсманът получи забележките на жалбоподателя по този въпрос на 25 юли 2011 г. На 28 юни 2012 г. омбудсманът направи предложение за приятелско решение на ЕСВД, която представи отговора си на 31 октомври 2012 г. ЕСВД приложи и становището на ръководителя на мисията. Отговорът беше препратен на жалбоподателя с покана за представяне на коментари. Омбудсманът получи забележките на жалбоподателя на 19 ноември 2012 г.

Анализ и заключения на омбудсмана

А. Предполагаема дискриминация, основана на възраст, и свързани с нея твърдения

Аргументи, представени на омбудсмана

12. Жалбоподателят заяви, че към момента на вземане на решението за неподновяване на договора му не е имало правила, установяващи задължителна пенсионна възраст за договорно наетия персонал. Той добави, че "двойни стандарти"съществуват в мисията, тъй като мисията не е определила възрастова граница за командирования персонал. Именно командироващата държава определя възрастта, до която нейният персонал може да продължи да работи. Всъщност имаше някои командировани експерти, които бяха на възраст над 65 години. Той заяви, че представянето му остава на най-висок стандарт и здравето му е отлично. Той добави, че винаги е получавал лични доклади за оценка с най-висока оценка. Той счита, че решението за прекратяване на договора му е дискриминационно на основание възраст.

13. В становището си ЕСВД отбеляза, че тъй като жалбоподателят е договорно нает служител на международно равнище, пенсионната възраст в неговата държава на произход не е от значение за решението на ръководителя на мисията относно изтичането на неговия договор. В него се посочва, че условията за наемане на работа на международния договорно нает персонал в мисията EULEX-Косово са уредени в Съобщението на Комисията относно специалните правила за специалните съветници, на които е възложено изпълнението на оперативни действия в областта на ОВППС, и на договорно наетия международен персонал (наричано по-долу "съобщението")[2]. Въпреки че съобщението не съдържа конкретна разпоредба относно нормалната пенсионна възраст, през лятото на 2010 г. беше приета политика за пенсиониране на 65 години в отговор на възникваща оперативна нужда и след обширни консултации. Според ЕСВД подобна пенсионна политика отразява общата практика сред държавите членки. Тази политика за пенсиониране е вписана в измененията на оперативния план на мисията, издадени на 1 март 2011 г.[3]. Пенсионната политика обаче е била на разположение при поискване преди включването ѝ в OPLAN.

14. В съответствие с горепосочената политика на жалбоподателя е бил предложен договор, който е изтекъл на 30 април 2011 г., т.е. през месеца, в който е навършил 65-годишна възраст. Тъй като е заемал длъжност, която не е била обект на изключително изключителни обстоятелства или оперативни нужди, не е било възможно удължаване на срока след 65-годишна възраст. Изключенията за продължаване на работата след навършване на 67-годишна възраст са още по-ограничени и са достъпни само при изключителни обстоятелства, за да се даде възможност на заседаващите съдии и прокурори да приключат разглеждането на висящите дела.

15. Във всеки случай, добави ЕСВД, договорите, подписани от персонала на мисията, са ограничени във времето и като такива не пораждат никакви очаквания за удължаване след обичайната им дата на изтичане. ЕСВД заключи, че политиката на мисията относно пенсионната възраст и нейното прилагане в случая на жалбоподателя отразяват загриженост за гарантиране на предвидимо, бързо и прозрачно разглеждане на такива случаи.

16. ЕСВД добави, че политиката на мисията по отношение на пенсионната възраст „установява разграничение въз основа на оперативните нужди, пропорционално на целите, определени от държавите членки за EULEX Косово, и специфичните изисквания на мисия за управление на кризи, разположена на място като Косово“.

17. В становището си жалбоподателят повтори, че доскоро не е имало публикувана документация, която да включва правило за определяне на пенсионна възраст. Той предоставя копие от OPLAN, който е бил в сила към момента, в който е подал искането си за удължаване на срока. В него не се споменава за пенсионна възраст. Освен това той заяви, че преразгледаният текст, цитиран от ЕСВД, е влязъл в сила едва на 1 март 2011 г. и не е бил на разположение на членовете на мисията до публикуването му в края на март 2011 г. Освен това жалбоподателят отбеляза, че макар да е вярно, че договорно нает служител няма дългосрочни гаранции за заетост, от работодателя все пак се изисква да има основателна причина да не удължи договора. Тъй като за изпълнението му винаги се съобщава, че отговаря на най-високите стандарти, единствената причина за прекратяването на договора му е възрастта му.

Предварителна оценка на омбудсмана, водеща до предложение за приятелско решение

18. Омбудсманът подчерта, че органът по назначаването разполага с широка свобода на преценка при подновяването на договорите на срочно наетите служители, сключени за определен период [4]. Следователно не съществува задължение за удължаване на срока на срочните договори след обичайната им дата на изтичане. Тази свобода на преценка обаче не следва да се упражнява по начин, който представлява явна грешка или злоупотреба с власт или който нарушава основните права, включително основното право на недискриминация въз основа на възраст, гарантирано от член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз [5].

19. В настоящия случай не се оспорва, че мисията удължава договорите на служителите след навършване на 65-годишна възраст само при изключителни обстоятелства. Това е общо правило, което се прилага за всички членове на персонала. Що се отнася до конкретния случай на жалбоподателя, не беше оспорено, че единствената причина, поради която на жалбоподателя е бил предложен договор до 30 април 2011 г., е била, че той е трябвало да навърши 65-годишна възраст през април 2011 г. Тези безспорни факти представляват разлика в третирането, основана на възраст.

20. Омбудсманът отбеляза, че съгласно установената съдебна практика разлика в третирането, основана на възраст, представлява дискриминация, освен ако тази разлика в третирането е обективно и обосновано оправдана от законосъобразна цел и ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими [6]. Омбудсманът посочи, че Съдът на ЕС е разгледал редица случаи, свързани с националното законодателство, налагащо пенсионна възраст. След като констатира наличието на разлика в третирането, основана на възраст, Съдът разглежда представените от държавите членки обосновки, за да определи, от една страна, дали установената разлика в третирането е обективно и обосновано обоснована от законосъобразна цел, и от друга страна, дали разликата в третирането е пропорционална и необходима за постигането на тази законосъобразна цел. Палатата прие, inter alia, обосновки като необходимостта да се планира развитието на персонала, да се даде възможност на младите хора да имат достъп до пазара на труда и да управляват пазара на труда [7].

21. Омбудсманът обаче отбелязва, че в настоящия случай ЕСВД не е посочила конкретна цел за политиката си за задължителна пенсионна възраст. В него неясно се посочва, че политиката се основава на „оперативни нужди, пропорционални на целите, преследвани от мисията“и на „специфичните ѝ изисквания“. В него не се обяснява какви биха могли да бъдат тези нужди и изисквания. Омбудсманът счита, че мотивите на ЕСВД са крайно незадоволителни. Самото позоваване на оперативните нужди и специфичните изисквания на мисията не беше достатъчно, за да позволи на жалбоподателя (или на омбудсмана) да разбере i) дали тези нужди и изисквания представляват законосъобразна цел и ii) защо възрастта му е пречка за постигането на тази законосъобразна цел.

22. Във връзка с това предоставените обяснения не са достатъчни, за да позволят на жалбоподателя (или на омбудсмана) да разбере дали задължителната пенсионна възраст е подходящо и необходимо средство за постигане на тази законосъобразна цел. В това отношение беше отбелязано, че разлика в третирането, основана на възраст, може да се счита за подходящо и необходимо средство за постигане на легитимна цел само ако не съществуват други, по-малко обременяващи, но ефективни средства за постигане на тази цел. Например, ако законосъобразната цел е свързана с необходимостта да се гарантира, че членовете на персонала са физически способни да изпълняват задачи в трудна работна среда, ще трябва да се провери дали строгият медицински преглед би бил по-малко обременяващо средство за постигане на тази законосъобразна цел.

23. Освен това Омбудсманът отбеляза, че в своето становище ЕСВД прави разграничение между договорно наети служители и „длъжностни лица“или „други служители“на ЕС. Според ЕСВД договорно наетите служители не се стремят към „кариера“в рамките на институциите. Омбудсманът първо отбеляза, че това изявление на ЕСВД е само констатация, която сама по себе си не съдържа причина договорът да не бъде продължен след 65-годишна възраст. Фактът обаче, че договорно наетите служители не следват „кариера“в рамките на дадена институция, предполага, че може да е още по-трудно да се обоснове защо по отношение на тях може да се прилага задължителна политика за ограничаване на възрастта. Всъщност е възможно причините, които обикновено се изтъкват, за да се обосноват задължителните пенсионни схеми за длъжностните лица, да не са подходящи в случай на временно наети служители.

24. В допълнение към необходимостта да се обоснове защо мисията прилага политика за възрастово ограничение, омбудсманът също така отбеляза, че към момента на удължаване на договора между жалбата и ръководителя на мисията през октомври 2010 г. не е имало правила за задължителна пенсионна възраст. Нито трудовият договор, подписан от жалбоподателя, нито съобщението, на което се позовава този договор, съдържат конкретна клауза, в която се посочва, че договорът не може да бъде продължен след навършване на 65-годишна възраст.

25. В становището си ЕСВД се позова на приемането на задължителна пенсионна политика през лятото на 2010 г. Тя обаче не е предоставила копие от официално решение, взето от мисията във връзка с такава политика, нито от съобщение до персонала, с което да го информира за новата политика. Всъщност едва на 1 март 2011 г. в оперативния план на мисията е вписана нова политика. Следователно едва от тази дата политиката е достъпна за членовете на персонала.

26. Омбудсманът счита, че важни решения, като например задължителната пенсионна възраст, които имат сериозни последици за персонала и кариерата му в дадена институция, орган или агенция, трябва да бъдат съобщавани на служителите при приемането им и следва да останат достъпни и на разположение по всяко време. Според ЕСВД политиката е била на разположение „при поискване“преди вписването ѝ в оперативния план. Омбудсманът счита, че подобен подход не отговаря на задължението за информиране на служителите за важни решения, които ги засягат. Във всеки случай омбудсманът имаше сериозни съмнения и относно това дали информацията действително е била на разположение при поискване в съответния момент. В настоящия случай жалбоподателят изрично и многократно е поискал копие от тази политика, но не му е била предоставена никаква информация.

27. Накрая, изтъкнатият от ЕСВД довод, че такава задължителна пенсионна политика отразява обща практика на държавите членки, не е достатъчен, за да компенсира липсата на информация, с която персоналът разполага.

28. Омбудсманът заключи, че когато е отказал да удължи договора на жалбоподателя след 65-годишна възраст, мисията не е представила подходящи причини, обосноваващи различното третиране на основание възраст. Тя също така не е предоставила адекватна и документирана информация относно своите правила за задължително пенсиониране. Омбудсманът счита, че тези пропуски биха могли да представляват случаи на лошо администриране. Член 3, параграф 5 от Устава на Омбудсмана възлага на Омбудсмана да търси, доколкото е възможно, решение със съответната институция за отстраняване на случая на лошо администриране и удовлетворяване на жалбоподателя. Поради това той направи следното предложение за приятелско решение за ЕСВД:

„Като вземе предвид констатациите на омбудсмана, ЕСВД би могла да обмисли предоставянето на жалбоподателя на достатъчно основания за решението си да не подновява договора му след навършване на 65-годишна възраст.

ЕСВД следва също така да признае грешките, допуснати в случая на жалбоподателя, и да поднесе своите извинения. Признаването на грешките и поднасянето на извинения, когато е целесъобразно, привеждат публичната служба на ЕС отново в съответствие с културата на обслужване, от която гражданите очакват тя да се ръководи. Извинението е много мощен инструмент, с който да се възстанови доверието в отговорната администрация и да се удовлетвори увреденият гражданин.

И накрая, ЕСВД следва също така да разгледа възможността да предложи на жалбоподателя плащане ex-gratia като признание за стреса и неудобството, на които е бил подложен.“

Аргументите, представени на омбудсмана след неговото предложение за приятелско решение

29. ЕСВД приложи становището на ръководителя на мисията заедно с отговора си. Както беше обяснено, управлението на персонала е отговорност на ръководителя на мисията като част от цялостната му административна и логистична отговорност. В самото начало ЕСВД изрази благодарността си към жалбоподателя за неговите специализирани служби. Що се отнася до причините за решението му да не поднови договора на жалбоподателя, той отново подчерта, че е установена единна политика за пенсиониране на 65-годишна възраст и удължавания се приемат само при изключително изключителни обстоятелства, когато оперативните нужди оправдават такова удължаване. Той добави, че тази политика отразява както общата политика на държавите — членки на ЕС, така и настоящата практика на институциите на ЕС. Той отбеляза, че пенсионната политика има за цел също така да въведе единна и съгласувана правна и административна рамка, за да се гарантира хармонизиран подход за участниците от ЕС във всички сектори и области.

30. Освен това ЕСВД отбеляза, че макар в оперативния план на мисията, който е бил в сила към момента на вземане на решението, да не се споменават възрастови ограничения за членовете на персонала, задължителната политика за пенсионна възраст вече е уредена в приложение Г към оперативния план. Тъй като този документ е приложен към трудовите договори, всички международни договорно наети служители са надлежно информирани за политиката, която според ЕСВД може „да премахне възможността омбудсманът да се позовава на лошо управление в това отношение“.

31. Във връзка с предложението на омбудсмана да се признаят грешките, допуснати в случая на жалбоподателя, и да се поднесат извинения ЕСВД призна факта, че по времето, когато договорът на жалбоподателя е бил удължен за последен път, задължителната пенсионна възраст не е била част от неговия трудов договор. Той отбеляза, че този факт, заедно с усещането за липса на достатъчна комуникация между мисията и жалбоподателя, би могъл да създаде у жалбоподателя впечатлението, че е дискриминиран поради възрастта си. Той обаче повтори, че не е имало дискриминация и изрази съжаление за недоразумението във връзка с политиката на мисията по отношение на пенсионната възраст.

32. Накрая, що се отнася до възможността за плащане ex-gratia, ЕСВД посочва, че жалбоподателят е трябвало да знае от предложението за удължаване на договора си, че това предложение е ограничено до месеца, в който ще навърши 65 години. Тя добави, че настоящият ѝ отговор и мерките за правна защита, на които се позовава, биха могли да послужат за възстановяване на доверието на жалбоподателя.

33. Жалбоподателят изрази недоволството си от реакцията на ЕСВД на предложението на омбудсмана. Той счита, че неговият отговор не съдържа никакви нови доводи или обяснения. Той също така посочи, че приложение „D“ към оперативния план не е било в сила към момента, в който е поискал удължаване. Той добави, че не може да счита писмото, адресирано до омбудсмана, за извинение към него. Той би очаквал да бъде третиран учтиво и да получи лично писмо от ръководителя на мисията с оглед възстановяване на вярата му в системата.

Оценка на омбудсмана след неговото предложение за приятелско решение

34. В своето предложение за приятелско решение Омбудсманът прикани ЕСВД i) да предостави на жалбоподателя достатъчно основания за решението си да не поднови договора му, ii) да признае грешките, допуснати в случая на жалбоподателя, и да се извини, и iii) да разгледа възможността за предлагане на плащане ex-gratia. Поради причините, обяснени в следващите точки, омбудсманът счита, че ЕСВД не се е ангажирала с него в конструктивен диалог и е пропуснала възможност да коригира случаите на лошо администриране, установени в предложението му за приятелско решение.

35. Първо, в своето предложение за приятелско решение омбудсманът поиска от ЕСВД да обоснове решението си да не поднови договора на жалбоподателя с оглед на анализа на омбудсмана. Всъщност в своя анализ омбудсманът подчертава, че за да обоснове разлика в третирането, основана на възраст, ЕСВД трябва да докаже, че i) установената разлика в третирането е обективно и разумно обоснована от законосъобразна цел и ii) разликата в третирането е пропорционална и необходима за постигането на тази законосъобразна цел. С цел подпомагане на ЕСВД Омбудсманът се позова на съответната съдебна практика на Съда на ЕС и предостави примери за обосновки, които Съдът на ЕС е счел за валидни.

36. Изглежда обаче, че ЕСВД е пренебрегнала анализа на Омбудсмана, тъй като в отговора си той само повтаря доводи, които вече е представил в първоначалното си становище, като наличието на обща практика в държавите членки и институциите на Съюза относно пенсионната възраст. Омбудсманът отбелязва със съжаление, че вече е обяснил защо тези аргументи не са достатъчни, за да оправдаят разлика в третирането на основание възраст (точки 21—23 по-горе). Поради това той счита, че противно на неговото предложение ЕСВД не е предоставила на жалбоподателя подходящо обяснение.

37. Второ, в своето предложение омбудсманът счита, че ЕСВД е допуснала грешки при разглеждането на случая на жалбоподателя. По-специално омбудсманът е на мнение, че ЕСВД не е предоставила адекватна и документирана информация относно своите правила за задължително пенсиониране. В отговора си на неговото предложение, макар да признава, че правилата, които са били в сила към момента на вземане на решение по случая на жалбоподателя, не са предвиждали задължителна пенсионна възраст, ЕСВД не е признала, че липсата на такава разпоредба всъщност представлява грешка. Освен това ЕСВД изрази съжаление във връзка с недоразумението относно политиката на мисията по отношение на пенсионната възраст, без обаче да поеме отговорност за създаването на това недоразумение.

38. Омбудсманът вече е имал повод да обясни, че извинението от публичен орган се състои от три елемента: а) той следва да признае наличието на грешка, б) публичният орган, който я е допуснал, следва да се извини за грешката и за всички възможни неудобства или вреди, които тя може да е причинила, и в) когато е възможно, той следва да обясни стъпките, които публичният орган предприема за коригиране на грешката и за избягване на повтарянето на подобни грешки [8]. В настоящия случай ЕСВД не е признала наличието на каквато и да било грешка и не се е извинила напълно и ефективно за нея.

39. Според Омбудсмана, за да бъде пълно и ефективно, извинението трябва да включва изрично приемане или признаване на отговорност или вина за действията или бездействието, които са причинили вреда. За получателя пълното извинение показва уважение, отговаря на нуждата му от обяснение и му позволява да прости и да "продължи напред". Напротив, извинение, което не включва такова приемане или признание, може да причини повече вреда, отколкото полза [9]. Както е казал един писател: "Разкаянието никога не е просто съжаление за последствията; Това е разкаяние за мотива [10]".

40. В настоящия случай омбудсманът не счита, че изразът на съжаление от страна на ЕСВД представлява подходящо и ефективно извинение към жалбоподателя. Всъщност това, което ЕСВД определи като недоразумение, всъщност беше липсата на ясна и документирана информация относно съществуващите правила. Извинението му беше израз на съжаление за въздействието, което това „недоразумение“е оказало върху жалбоподателя, а не за съществуването на „недоразумението“и, което е по-важно, за причините за него. Според Омбудсмана ЕСВД е трябвало да изрази разкаянието си за това, че не е установила и предоставила на жалбоподателя подходяща и документирана информация относно своите правила за задължително пенсиониране.

41. Нежеланието на ЕСВД да признае грешките, допуснати в настоящия случай, се потвърждава и от изявленията ѝ във връзка с мерките, които е предприела, за да избегне подобни ситуации в бъдеще. Омбудсманът отбелязва, че ЕСВД е била много внимателна при избора на своите думи. Всъщност той заяви, че новата му политика за предварително информиране на служителите относно задължителната пенсионна възраст „ще премахне възможността омбудсманът да се позовава на лошо управление в това отношение“и „възможността за лошо управление, посочена в проверката на омбудсмана“. От тези изявления става ясно, че ЕСВД не признава, че е допуснала лошо администриране в това отношение.

42. На последно място, ЕСВД отхвърли предложението на омбудсмана да предложи на жалбоподателя плащане ex-gratia. Тя счита, че допълнителните обяснения, които е предоставила в контекста на проверката на Омбудсмана, и мерките, които е предприела с оглед на информирането на служителите си относно пенсионната си политика, биха могли да предоставят правна защита на жалбоподателя. В самото начало Омбудсманът отново заявява, че отпускането на безвъзмездно плащане служи на важната цел да се признае, че институцията действително е допуснала грешка. Изплащането на обезщетение ex gratia показва, без да се установява прецедент, че институцията се грижи за жалбоподателя и в същото време дава положителен отговор на конкретна жалба. Това е от полза не само за отделния човек, но и за институцията, доколкото подобрява отношенията ѝ с гражданите [11].

43. Омбудсманът отбелязва със съжаление, че ЕСВД е изключила възможността за извършване на плащане ex-gratia на жалбоподателя. С оглед на предходните си съображения (точки 35—41 по-горе) той не може да приеме, че обясненията, предложени от ЕСВД в отговора ѝ на предложението му за приятелско решение, и мерките, които ЕСВД е предприела, за да информира служителите си относно пенсионната си политика, представляват подходяща компенсация за стреса и неудобството, на които е бил подложен жалбоподателят.

44. От направения по-горе анализ става ясно, че ЕСВД не е приела предложението на омбудсмана за приятелско решение и не е отстранила случаите на лошо администриране, които той е установил в този контекст. Ако дадено предложение за приятелско решение бъде отхвърлено, омбудсманът може да отправи проектопрепоръка до съответната институция. Въпреки това той счита, че в този случай няма да бъде от полза, ако просто повтори предложението си за приятелско решение под формата на проектопрепоръка. Вместо това той ще направи две съответни критични забележки.

Б. Предполагаеми забавяния при разглеждането на искането на жалбоподателя за удължаване на срока и свързаното с него искане

Аргументи, представени на омбудсмана

45. Жалбоподателят отбеляза, че мисията не му е предоставила адекватен отговор на искането му за удължаване и на многократните му искания за информация относно политиката за задължителна пенсионна възраст. Той заяви, че не са предприети навременни действия по неговия случай. Той счита, че това се дължи на предположението на мисията, че или ще се откаже от случая, или ще установи, че е почти невъзможно да продължи работата по въпроса, след като напусне мисията.

46. ЕСВД не е коментирала този аспект на жалбата.

Предварителна оценка на омбудсмана, водеща до предложение за приятелско решение

47. Омбудсманът отбеляза, че не е запознат с конкретни правила, които биха изисквали мисията да вземе решение по искането на жалбоподателя за удължаване в рамките на определен срок. Той обаче посочи, че съгласно съдебната практика на Съда задължението за спазване на разумен срок при провеждане на административно производство представлява общ принцип на правото на ЕС и е част от правото на добра администрация, залегнало в член 41, параграф 1 от Хартата на основните права [12].

48. Жалбоподателят е поискал удължаване на договора си на 15 ноември 2010 г. Той получи официален отговор повече от два месеца по-късно, на 20 януари 2011 г. Същите закъснения са настъпили и във връзка с искането му за разяснения. Жалбоподателят първоначално е писал до ръководителя на мисията на 24 януари, а след това отново на 15 и 21 февруари 2011 г., само за да получи отговор два месеца по-късно, на 23 март 2011 г. Омбудсманът счита, че жалбоподателят е бил в особено уязвимо положение, тъй като заминаването му от мисията наближава, и поради това е загрижен за получаването на отговор преди предстоящото приключване на служебните му задължения.

49. Като се има предвид, че нито мисията в писмата си до жалбоподателя, нито ЕСВД в становището си са представили причини, обосноваващи възникналите забавяния, омбудсманът направи предварителната констатация, че забавянията при разглеждането от страна на ЕСВД на искането на жалбоподателя за удължаване представляват случаи на лошо администриране. В предложението си за приятелско решение, възпроизведено в точка 28 по-горе, той прикани ЕСВД i) да признае грешките, допуснати в случая на жалбоподателя, и да поднесе извиненията си, и ii) да разгледа възможността да предложи на жалбоподателя плащане ex-gratia.

Аргументите, представени на омбудсмана след неговото предложение за приятелско решение

50. В отговора си на предложението на омбудсмана ЕСВД не коментира този аспект на жалбата.

51. Жалбоподателят не представи коментари в това отношение.

Оценка на омбудсмана след неговото предложение за приятелско решение

52. Омбудсманът изразява съжаление, че ЕСВД не се е възползвала от възможността да представи становището си по въпроса и да позволи на Омбудсмана да разгледа допълнително този аспект на жалбата. Освен това, с оглед на факта, че ЕСВД не е признала никакви недостатъци при разглеждането на искането на жалбоподателя (вж. точки 35-43 по-горе), омбудсманът поддържа становището си, че забавянията при разглеждането от ЕСВД на искането на жалбоподателя за удължаване представляват случай на лошо администриране. Втората критична забележка, направена по-долу, обхваща и тези констатации от разследването.

В. Заключения

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следните критични забележки:

Като не е мотивирала в достатъчна степен решението си да не поднови договора на жалбоподателя след 65-годишна възраст, ЕСВД е допуснала случай на лошо управление.

ЕСВД не е признала грешките, допуснати при разглеждането на случая на жалбоподателя. Той също така не е представил пълно и ефективно извинение на жалбоподателя. Подобно поведение противоречи на принципите за добро административно поведение.

Жалбоподателят и ЕСВД ще бъдат уведомени за това решение.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 2 май 2013 година.

[1] В писмото на ръководителя на мисията от 8 ноември 2010 г. се посочва следното: „Успешно служихте в интерес на мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона в Косово от началото на мисията на 15 юни 2008 г. Нашите лични досиета показват, че ще достигнете пенсионната възраст от 65 години на 19 април 2011 г. По този начин срокът на Вашето служебно пътуване изтича на 30 април 2011 г.“.

[2] Съобщение на Комисията относно специалните правила за специалните съветници, на които е възложено изпълнението на оперативни действия в областта на ОВППС, и договорно наетия международен персонал (C(2009) 9502) от 30 ноември 2009 г.

[3] Точка 1.6 от приложение S към OPLAN предвижда следното: „Международен договорно нает служител се пенсионира автоматично в последния ден на месеца, през който навършва 65-годишна възраст. По изключение обаче договорно нает международен служител може, по собствено искане и само в случай че ръководителят на мисията прецени, че това е от решаващо значение в интерес на мисията, да продължи да работи до навършване на 67-годишна възраст, като в този случай той обикновено се пенсионира автоматично в последния ден на месеца, през който навърши тази възраст. При извънредни обстоятелства ръководителят на мисията може да предостави на договорно наетите служители на компонент „Правосъдие“ (съдии и прокурори) изключения, като ги удължи след навършване на 67-годишна възраст, така че те да могат да приключат делата, по които са работили. По отношение на командированите членове на персонала избраният член на персонала следва по принцип да бъде под нормалната пенсионна възраст, приложима в съответната участваща държава или институция на ЕС.“

[4] Вж., mutatis mutandis, дело T-7/01 Pyres срещу Комисията [2003] ECR FP I-A-37 и II-239, параграф 50; и дело F-38/06 Irène Bianchi срещу European Training Foundation (ETF) [2007] ECR-SC I-A-1-183 и II-A-1-1009, параграфи 92—93.

[5] Член 21, параграф 1 предвижда: „Забранява се всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.“Следва да се отбележи, че Съдът на ЕС е признал съществуването на забрана за дискриминация, основана на възраст, която трябва да се разглежда като общ принцип на правото на Европейския съюз (вж., наред с другото, дело C-555/07 Kücükdeveci [2010] ECR I-365, параграф 21).

[6] Съединени дела C-297/10 и C-298/10 Sabine Hennigs срещу Eisenbahn-Bundesamt и Land Berlin срещу Alexander Mai, решение от 8 септември 2011 г., все още непубликувано в Сборника, точка 61; и дело C-144/04 Werner Mangold срещу Rüdiger Helm [2005] ECR I-9981, параграф 58.

[7] Дело C-411/05 Palacios de la Villa [2007] ECR I-8531, параграфи 53, 65 и 66; Решение от 18 ноември 2010 г. по съединени дела Георгиев, C-250/09 и C-268/09, все още непубликувано в Сборника, точки 45, 46 и 68; Решение от 12 октомври 2010 г. по дело Rosenbladt, C-45/09, все още непубликувано в Сборника, точка 44 и сл. ; и Решение от 12 януари 2010 г. по дело Petersen (C-341/08, все още непубликувано в Сборника, точка 45 и сл.).

[8] Решение на Европейския омбудсман за приключване на разследването по жалба 2967/2008/FOR срещу Европейската комисия, точка 28, достъпно на адрес: http://www.ombudsman.europa.eu/en/cases/home.faces

[9] Вж. също мненията и практиките на омбудсмана на Нов Южен Уелс — първата юрисдикция в света на общото право, която приема законодателство за защита на „пълно“ извинение, направено от което и да е лице.

http://www.ombo.nsw.gov.au/__data/assets/pdf_file/0018/6246/SP_PowerSorry_JudicialCommissionNSW-16Feb11.pdf

[10] Миньон Маклафлин, The Neurotic's Notebook, 1960.

[11] Решение на Европейския омбудсман за приключване на разследването по жалба 2904/2005/(TN)FOR срещу Европейската комисия, параграф 64, достъпно на адрес: http://www.ombudsman.europa.eu/en/cases/home.faces

[12] Дело T-394/03, Angeletti срещу Комисията [2006] ECR FP I-A-2-95 и II-A-2-441, параграф 61.