ГЛАВА НА ЖАЛБАТА

1. В съответствие с член 52 от Условията за работа на другите служители на Европейската общност (УРДС) институциите на Общността могат да наемат помощни служители за срок до три години, не по-дълъг от декември 2007 г. След 31 декември 2006 г. обаче не е трябвало да бъдат назначавани нови служители със спомагателни функции. Постепенно институциите замениха системата за наемане на помощни служители със система за наемане на договорно наети служители. За разлика от служителите със спомагателни функции, договорно наетите служители имат право да участват в общата здравноосигурителна схема (ОЗОС) на Общността, макар и по-ограничено от постоянните длъжностни лица и срочно наетите служители.

2. Член 72, параграфи 2 и 2а от Правилника за длъжностните лица предвижда, че длъжностните лица остават осигурени по ОЗОС и след пенсионирането си. Изглежда, че съгласно член 28 от УРДС след пенсионирането си срочно наетите служители имат право да останат осигурени по ОЗОС по същия начин, както длъжностните лица. По отношение на договорно наетите служители член 95 от УРДС предвижда: „Член 28 се прилага по аналогия. Член 72, параграфи 2 и 2а от Правилника за длъжностните лица обаче не се прилагат за договорно нает служител, който е останал на служба в Общността до 63-годишна възраст, освен ако не е бил нает на работа като такъв служител в продължение на повече от 3 години.“

3. От 1 септември 2002 г. до 30 септември 2005 г. жалбоподателят е работил за Комисията като спомагателен агент. От 1 октомври 2005 г., когато жалбоподателката е на 63 години, до пенсионирането си на 28 февруари 2007 г. тя има статут на договорно нает служител. На 31 януари 2007 г. жалбоподателката е уведомена, че не може да остане осигурена по ОЗОС след пенсионирането си. Жалбоподателят оспори това решение чрез вътрешната процедура на Комисията за подаване на жалби. По същество тя твърди, че за целите на пенсията ѝ Комисията е счела периода, през който тя е работила като служител със спомагателни функции, за срочно нает служител. Поради това тя следва да направи същото за целите на ОЗОС. Органът по назначаването обаче потвърждава решението си.

4. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателката твърди, че Комисията е тълкувала неправилно съответните правила. Според нея статутът ѝ е признат със задна дата като статут на срочно нает служител. Следователно правилата, приложими за ОЗОС, също трябва да се тълкуват по съответния начин.

ПРЕДМЕТ НА ЗАПИТВАНЕТО

5. Жалбоподателката твърди, че Комисията неправилно и несправедливо е решила да прекрати участието ѝ в ОЗОС. В подкрепа на това твърдение тя твърди, че решението на Комисията е непоследователно и дискриминационно, тъй като се счита за срочно нает служител за целите на пенсията ѝ, но не и за целите на участието ѝ в ОЗОС. Жалбоподателката твърди, че следва да ѝ бъде разрешено да остане осигурена в ОЗОС.

Задачата

6. В становището си Комисията поддържа решението на органа по назначаването относно вътрешната жалба на жалбоподателя. Той не е установил никаква непоследователност или случай на лошо администриране в начина, по който е разгледал жалбата, и поради това я е счел за неоснователна.

7. Жалбоподателят не е представил коментари по становището на Комисията.

8. След предварителна проверка омбудсманът заключи, че се нуждае от повече информация, за да може да вземе решение по този случай. Поради това той поиска от Комисията да обясни по-подробно своето тълкуване на член 95 от УРДС.

9. Отговорът на Комисията беше препратен на жалбоподателя, който изпрати своите коментари на 30 декември 2008 г.

АНАЛИЗ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА ОМБУДСМАН

A. Твърдяно неправилно решение относно участието в ОЗОС и свързаното с него искане

Аргументи, представени на омбудсмана

10. Жалбоподателката твърди, че като я е признала със задна дата за срочно нает служител, Комисията я е поставила в особено положение, което не е обхванато от правилата, на които се позовава органът по назначаването. Според нея правилата е трябвало да се тълкуват в съответствие с тяхната цел и предназначение, а именно да се гарантира подходящо социално осигуряване на служителите на ЕС. Освен това член 95 от УРДС не бил релевантен за нейното положение, тъй като тя станала договорно нает служител едва на 63-годишна възраст и на седем месеца. Поради това тя счита, че Комисията е тълкувала правилата неправилно и непоследователно, като по този начин я е дискриминирала.

11. В своите забележки относно отговора на Комисията на искането на Омбудсмана за допълнителна информация жалбоподателката поддържа жалбата си и освен това насочва вниманието на Омбудсмана към член 112 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз. Този член предвижда, че при определени условия договорно нает служител може да поиска от институцията да извърши плащания, които са необходими за учредяване или поддържане, наред с другото, на пенсионни права или здравно осигуряване на национално равнище. През периода на тези вноски договорно наетият служител не се ползва от ОЗОС и не придобива пенсионни права в Общността. Член 112, параграф 2 предвижда, че: „Действителният срок на тези плащания за всеки договорно нает служител не надвишава шест месеца. Институцията обаче може да реши да удължи този срок до една година.“Жалбоподателката твърди, че с оглед на това правило не е имала друг избор, освен да се присъедини към ОЗОС. Следователно било дискриминационно за нея да не може да продължи участието си в ОЗОС след пенсионирането си.

12. Комисията изтъква, че съгласно постоянната практика на общностните съдилища разпоредбите на Правилника, гарантиращи финансовите права, трябва да се тълкуват стеснително. Следователно при прилагането на член 95 от УРДС той не може да се отклонява от изисквания минимален период на заетост от три години. Към момента на пенсионирането си жалбоподателката е работила като договорно нает служител само 17 месеца. Следователно тя не отговаря на условията, за да остане осигурена по ОЗОС.

13. Фактът, че за целите на пенсията на жалбоподателката Комисията е счела времето, през което тя е работила като помощен служител, за срочно нает служител, не води автоматично до заключението, че такава правна фикция е възможна и за целите на здравното ѝ осигуряване. По време на работата на жалбоподателката като помощник-служител Комисията е плащала социалноосигурителни вноски в системата за социална сигурност на нейната държава по произход. Въпреки това, докато пенсионните вноски служат за придобиване на права за в бъдеще, които са прехвърляеми, здравноосигурителните вноски покриват настоящ риск. Следователно двете системи са създали различни ситуации, които не е трябвало да бъдат третирани еднакво. Следователно Комисията не е била длъжна да прилага същата правна фикция, която е прилагала към пенсионната система, и към системата за здравно осигуряване.

Оценка на омбудсмана

14. Омбудсманът тълкува твърдението на жалбоподателката като основано по същество на четири аргумента, а именно, i) че Комисията е тълкувала неправилно приложимите правила, ii) че решенията ѝ по нейния случай относно пенсионните права и участието в ОЗОС са били непоследователни, iii) че решението ѝ относно участието ѝ в ОЗОС е било несправедливо и iv) че тя е била дискриминирана.

15. Що се отнася до първия от тези аргументи, омбудсманът отбелязва, че жалбоподателката е оспорила приложимостта на член 95 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз към нейното положение. На пръв поглед изглежда, че тази разпоредба не урежда положението на лице, което е назначено като договорно нает служител след навършване на 63-годишна възраст. Тя обаче трябва да се разглежда във връзка с член 72, параграф 2 и член 52, буква б) от Правилника за длъжностните лица [1], от които става ясно, че 63 години е възрастта, от която длъжностните лица могат да поискат да се пенсионират, дори ако няма конкретни причини, които да оправдават пенсионирането им. Следователно изглежда, че позоваването на тази възраст в член 95 от Условията за работа на другите служители трябва да се разбира и като посочване на минимална възраст за доброволно пенсиониране и за договорно наетите служители. Следователно член 95 от УРДС изглежда се прилага за положението на всички служители, които имат статут на договорно нает служител към момента на пенсиониране, а следователно и за положението на жалбоподателя.

16. Всъщност член 95 от УРДС изглежда е единствената разпоредба, на която се основава искането на жалбоподателката, а именно да ѝ бъде разрешено да продължи участието си в ОЗОС след пенсионирането си. Следователно Омбудсманът приема, че всъщност е искал да изтъкне, че в нейния случай Комисията не е имала право да приложи изискването тя да е била наета на работа повече от три години, както е предвидено в член 95, второ изречение от УРДС.

17. В предварителния си анализ на въпроса омбудсманът отбеляза, че член 95, първо изречение от УРДС се позовава на член 28 от УРДС, който предвижда, че срочно наетите служители имат право да участват в ОЗОС след пенсионирането си. Този факт предполага, че по принцип общото правило, предвидено в член 28 от УРДС, се прилага и за договорно наетите служители. Ето защо на пръв поглед изглежда, че член 95, второ изречение от УРДС предвижда изключение от това общо правило. Формулировката на изречението („Въпреки това, ...“) подкрепи това впечатление. Поради това омбудсманът счита, че от тази гледна точка позицията на жалбоподателката, че второто изречение на член 95 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз не е приложимо към нейното положение, не изглежда неоснователна. Поради това той иска от Комисията да обясни по-подробно своето тълкуване на член 95 от УРДС, като вземе предвид изложените по-горе съображения.

18. Комисията отговаря, че срочно наетите служители имат право да останат осигурени в ОЗОС след пенсионирането си на основание член 28 от УРДС и членове 72 и 73 от Правилника за длъжностните лица. За договорно наетите служители обаче ситуацията е различна. Според Комисията член 95 от УРДС ограничава позоваването на член 28 от УРДС, като уточнява, че за договорно наетите служители, които са останали на служба в Общността до 63-годишна възраст, позоваването не се отнася до член 72, параграфи 2 и 2а от Правилника, освен ако служителят не е бил нает на работа в продължение на повече от три години като член на този персонал. Тъй като член 72, параграфи 2 и 2а са параграфите, които уреждат участието в ОЗОС след прекратяване на активната служба, договорно наетите служители обикновено не попадат в обхвата на ОЗОС след прекратяване на служебното правоотношение. По изключение те биха могли да останат осигурени, ако са били договорно наети служители в продължение на повече от три години. Комисията потвърди, че тъй като случаят на жалбоподателката не е такъв, член 72, параграфи 2 и 2а от Правилника за длъжностните лица не се прилага за нея.

19. Омбудсманът счита, че ако законодателят е искал позоваването на член 28 от УРДС и на член 72, параграфи 2 и 2а от Правилника за длъжностните лица в член 95 от УРДС да се разбира по начина, препоръчан от Комисията, той не е изразил намерението си толкова ясно, колкото би могло да се очаква. Въпреки това, с оглед на допълнителните обяснения на Комисията и нейния валиден аргумент, че разпоредбите, гарантиращи финансовите права, трябва да се тълкуват стеснително, омбудсманът счита, че жалбоподателят не е доказал, че тълкуването на Комисията на член 95 от Условията за работа на другите служители на Европейските общности е неправилно.

20. Що се отнася до втория довод на жалбоподателката, свързан с признаването ѝ като срочно нает служител за целите на пенсията ѝ чрез правна фикция, омбудсманът отбелязва, че служителите със спомагателни функции нямат право да получават пенсия от бюджета на Общността. Съгласно член 70 от Условията за работа на другите служители „[...] служителите със спомагателни функции са осигурени за болест, злополука, инвалидност, безработица и смърт и могат да получават пенсия за осигурителен стаж и възраст, те се осигуряват по схема за задължително социално осигуряване, за предпочитане в държавата, към която последно са се осигурявали, или в държавата им на произход.“Срочно наетите служители и, при определени ограничения, договорно наетите служители имат право да получават пенсия от Общността.

21. Омбудсманът не е запознат с никакви факти, които за целите на пенсията на жалбоподателя биха могли да задължат Комисията да счита времето, през което тя е работила като помощен служител, за еквивалентно на времето, през което тя би работила, ако беше срочно нает служител. Доколкото той вижда, съдилищата на Общността са разгледали този въпрос само във връзка с положението на помощните служители, които впоследствие са станали длъжностни лица [2]. По искане на жалбоподателката обаче Комисията реши да приложи логиката, използвана за длъжностните лица, които преди това са били помощни служители, и към нейния случай. Следователно омбудсманът трябва да провери дали, приемайки правна фикция, която е била благоприятна за жалбоподателката по отношение на нейната пенсия, Комисията, за да бъде последователна, е била длъжна да направи това и за целите на нейното здравно осигуряване.

22. Комисията твърди, че пенсионната система и ОЗОС са създали две различни положения, които не е трябвало да бъдат третирани еднакво. Докато пенсионните вноски служат за придобиване на права за в бъдеще, които са прехвърляеми, здравноосигурителните вноски покриват настоящ риск.

23. Омбудсманът констатира, че системата за социалноосигурителни плащания, на която се позовава Комисията, е функционирала по следния начин: По време на работата на жалбоподателя като помощник-служител Комисията е плащала вноски както за пенсията ѝ, така и за здравното ѝ осигуряване в социалноосигурителната служба на държавата ѝ по произход. Тъй като вноските за нейната пенсия са натрупани за в бъдеще, те биха могли да се използват за нейната общностна пенсия. Тъй като обаче вноските за здравната ѝ осигуровка покривали настоящ риск, те не били натрупани.

24. Омбудсманът счита за разумно становището на Комисията, че следователно са съществували две системи, създаващи различни ситуации, които не е трябвало да бъдат третирани еднакво.

25. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че жалбоподателката не е доказала, че решението на Комисията да прекрати участието ѝ в ОЗОС е в противоречие с решението ѝ относно пенсионните ѝ права.

26. Що се отнася до третия аргумент на жалбоподателката, свързан с предполагаема несправедливост, омбудсманът отбелязва, че обстоятелствата по нейния случай действително са я поставили в неблагоприятно положение. Тъй като е работила повече от една година като договорно нает служител, за нея е било невъзможно да остане осигурена в националното си здравно осигуряване. Тъй като обаче към момента на пенсионирането си е била договорно нает служител в продължение на по-малко от три години, тя не отговаря на условията за продължаване на участието си в ОЗОС.

27. Омбудсманът счита, че не е сигурно дали съответната договореност може да се счита за справедлива по отношение на всички служители, които преди да се пенсионират са работили като договорно наети служители повече от една, но по-малко от три години. Ако омбудсманът разбира правилно правилата, лице, което първо е работило като срочно нает служител (и в това си качество е било осигурено по ОЗОС) и след това е работило като договорно нает служител през последните две години преди пенсионирането си, няма да бъде обхванато от ОЗОС след пенсионирането си. В този хипотетичен случай може да се счита, че споразумението създава затруднения, които на пръв поглед трудно биха били съвместими с принципа на справедливост.

28. Следва обаче да се има предвид фактът, че предишният статут на жалбоподателя е бил на помощник, а не на срочно нает служител. Както посочва Комисията, предишният статут на жалбоподателката е бил разглеждан със задна дата като статут на срочно нает служител по силата на правна фикция и само за целите на нейната пенсия. Следователно жалбоподателката е била осигурена по национална осигурителна схема, преди да стане договорно нает служител, и към момента на пенсионирането си е била член на ОЗОС само от година и половина. При тези обстоятелства и при липсата на допълнителни аргументи или елементи, които биха могли да бъдат от значение в този контекст, омбудсманът счита, че не изглежда несправедливо да се очаква, че тя следва да се върне към национална осигурителна схема след пенсионирането си.

29. Поради това омбудсманът счита, че жалбоподателката не е доказала становището си, че Комисията я е третирала несправедливо при прекратяването на участието ѝ в ОЗОС към момента на пенсионирането ѝ.

30. Що се отнася до четвъртия аргумент на жалбоподателя, а именно, че решението на Комисията е дискриминационно, омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят не е посочил други лица, спрямо които би могъл да бъде дискриминиран. Омбудсманът също не е запознат с подобни случаи. Поради това той счита, че жалбоподателката не е доказала твърдението си за дискриминация.

31. С оглед на гореизложеното твърдението на жалбоподателката, че следва да ѝ бъде разрешено да остане осигурена по ОЗОС, не може да бъде уважено.

Б. Заключения

Въз основа на своите проверки по тази жалба омбудсманът заключава, че не е имало лошо администриране в решението на Комисията да прекрати участието на жалбоподателя в ОЗОС.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 4 февруари 2009 година.

[1] Член 72, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица предвижда, че „[н]ито длъжностно лице, което е останало на служба в Общностите до 63-годишна възраст (...), има право на [здравно осигуряване] след прекратяване на служебното правоотношение“. Член 52 предвижда, че „длъжностното лице се пенсионира: а) автоматично в последния ден на месеца, в който навършва 65-годишна възраст, или б) по негово искане в последния ден на месеца, за който е подадено искането, когато е на възраст най-малко 63 години (...)“.

[2] Според Съда „прослуженото време, което длъжностното лице е прослужило в качеството си на служител със спомагателни функции преди назначаването си, трябва да се счита, за целите на общностната пенсионна схема, за прослужено време в качеството си на срочно нает служител, ако заинтересованото лице е в състояние да докаже, че през този период е изпълнявало точно определени постоянни задължения за обществена услуга в Общността (...)“(решение по съединени дела 225 и 241/81, Toledano-Laredo/Комисия, Recueil, 1983 г., стр. 347).