ГЛАВА НА ЖАЛБАТА

1. Жалбоподателят е работил за европейските институции повече от 35 години като устен преводач на свободна практика, превеждащ на френски език от нидерландски, английски, немски, италиански и испански език. От 1 май 2004 г., т.е. един месец след като жалбоподателят е навършил 65 години, той не е получил предложение за работа от Парламента.

2. Въз основа на Регламент 628/2000 (1) Европейската комисия и Парламентът решиха през 2000 г. да спрат да наемат помощни конферентни преводачи (ACI), които са на възраст над 65 години. Вследствие на това решение някои устни преводачи започнаха съдебни производства пред Първоинстанционния съд срещу Комисията и Парламента (съединени дела T-153/01 и T-323/01 (2), дело T-275/01 (3) и дело T-276/01 (4)). Жалбоподателят не е страна в това съдебно производство.

3. По дела T-323/01, 275/01 и 276/01 жалбоподателите искат отмяна на писмата на институциите, в които се посочва, че те вече не могат да наемат ACI на възраст над 65 години. Първоинстанционният съд констатира, че в резултат на тези писма институциите са отказали да наемат на работа жалбоподателите поради тяхната възраст и че тези решения не са законосъобразни. Първоинстанционният съд приема, че институциите неправилно са приели, че член 74, параграф 1 от Условията за работа на другите служители(5) (наричани по-нататък „УРДС“) се прилага по отношение на жалбоподателите, най-вече защото правилата, приложими за устните преводачи със спомагателни функции, установени в регламент, приет от Бюрото на Европейския парламент на 13 юли 1999 г., и в конвенция, подписана на 28 юли 1999 г., разглеждат въпроса за прекратяването на назначението и не предвиждат възрастова граница за назначаването на ACI.

4. На 27 август 2004 г. Комисията подаде жалба (дело C-373/2004 P (6)) срещу решението на Първоинстанционния съд по съединени дела T-153/01 и T-323/01 пред Съда на Европейските общности.

5. На 10 януари 2006 г. Съдът се произнася по жалбата по съединени дела T-153/01 и T-323/01. Съдът приема, че Първоинстанционният съд неправилно е обявил за допустима жалбата за отмяна срещу Комисията. Следователно решението на Съда отменя решението на Първоинстанционния съд, без да разглежда въпросите по същество, разглеждани от Първоинстанционния съд.

ПРЕДМЕТЪТ НА ЗАПИТВАНЕТО

6. Жалбоподателят твърди, че Парламентът не е спазил член 21 от Хартата на основните права (7) и член 5, параграф 3 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията (8). Той заяви, че Парламентът следва да сложи край на дискриминацията, на която е бил подложен, откакто е навършил 65 години.

7. Жалбоподателят твърди, че когато е решил да не го назначи, Парламентът не е спазил член 19 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията.

8. Жалбоподателят поиска обезщетение в размер на 51 904 EUR (38 820 EUR, съответстващи на пропуснати ползи, и 13 084 EUR, съответстващи на вноски в Caisse de prévoyance des interprètes de conférence) и оцени неимуществените вреди на 20 000 EUR.

9. В своите забележки относно подробното становище на Парламента жалбоподателят направи ново твърдение, че когато е бил информиран, че повече няма да бъде нает на работа, не е бил информиран за причините за това решение и, в противоречие с Хартата на основните права и Кодекса за добро поведение на администрацията, не е бил изслушан.

Омбудсманът отбелязва, че това твърдение не е включено в първоначалната жалба. Поради това той счита, че няма причина да отлага решението си по настоящата жалба, за да разгледа тези въпроси. Омбудсманът предлага жалбоподателят да може, ако желае, да подаде нова жалба до омбудсмана, след като е предприел необходимите предварителни административни действия пред Парламента.

Задачата

10. На 16 януари 2005 г. жалбоподателят подаде до омбудсмана жалба срещу Парламента относно прилагането на възрастова граница за наемане на устни преводачи.

На 16 февруари 2005 г. омбудсманът препрати жалбата до председателя на Парламента. На 19 май 2005 г. Парламентът изпрати своето становище. Омбудсманът го е препратил на жалбоподателя с покана за представяне на забележки, която той е изпратил на 13 юли 2005 г. и на 9 септември 2005 г.

На 13 декември 2005 г. омбудсманът поиска от Парламента статистически данни относно i) броя на устните преводачи на възраст под 65 години и над 65 години, които са били наети от Парламента, и ii) продължителността (брой работни дни) на договорите на тези устни преводачи. Той също така поиска обяснения iii) относно възможния спад в процента на лицата на възраст над 65 години, на които е предложен договор за устен преводач, и в броя на работните дни, за които им е предложен договор, iv) относно дългосрочното наемане на работа, v) относно устните преводачи със същата езикова комбинация като жалбоподателя, vi) относно електронната система, използвана за наемане на устни преводачи, и vii) относно процедурата, използвана за наемане на устни преводачи на възраст над 65 години. На 16 март 2006 г. Парламентът отговори на искането на омбудсмана. Омбудсманът препрати отговора на Парламента на жалбоподателя и го прикани да направи забележки, които той изпрати на 28 април 2006 г.

На 22 февруари 2007 г. омбудсманът поиска допълнителна информация от Парламента относно i) значението на „сравнима езикова комбинация“, ii) броя на устните преводачи със същата езикова комбинация като жалбоподателя, iii) работните дни на френските устни преводачи, iv) рождените дати на някои устни преводачи и v) датата, от която Парламентът реши да предостави на ACI на възраст над 65 години, по-специално на жалбоподателя, достъп до съответната онлайн система за набиране на персонал. На 30 май 2007 г. Парламентът отговори на искането на омбудсмана. Омбудсманът препрати отговора на Парламента на жалбоподателя и го прикани да направи забележки, които той изпрати на 6 юли 2007 г.

11. На 31 март 2008 г. омбудсманът отправи проектопрепоръка до Парламента. На 2 юни 2008 г. Парламентът изпрати своето подробно становище относно този проект на препоръка. На 12 юни 2008 г. копие от това подробно становище е изпратено на жалбоподателя и той е поканен да направи коментари, които е изпратил на 3 юли 2008 г.

АНАЛИЗ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА ОМБУДСМАН

Предварителни бележки

12. Жалбоподателят е работил за европейските институции, включително Парламента, в продължение на повече от 35 години като устен преводач на свободна практика, превеждащ на френски език от нидерландски, английски, немски, италиански и испански език. От 1 май 2004 г. обаче (един месец след навършването на 65-годишна възраст) и в съответствие с това, което жалбоподателят счита за „обща дискриминационна политика“ на Парламента спрямо устните преводачи над 65-годишна възраст, Парламентът вече не му предлага договори. Поради това омбудсманът ще разгледа първо предполагаемата обща политика на дискриминация срещу АУП над 65-годишна възраст (уведомление А) и след това предполагаемата дискриминация срещу жалбоподателя поради неговата възраст (уведомление Б). И накрая, той ще разгледа твърдението на жалбоподателя за неспазване на член 19 от Кодекса за добро поведение на администрацията (предложение В).

А. Твърдение за обща политика на дискриминация срещу АУП над 65-годишна възраст

Аргументи, представени на омбудсмана

13. В своите становища Парламентът заяви, че наличните статистически данни показват, че i) някои устни преводачи, които са на възраст под 65 години, са били наети за по-малко дни от своите колеги, които са на възраст над 65 години; ii) броят на дните, през които устните преводачи на възраст над 65 години са работили за Парламента, невинаги е намалявал, и; iii) че е налице и намаляване на броя на дните, предлагани на устните преводачи, които са на възраст под 65 години.

14. Парламентът обясни следното по отношение на наемането на устни преводачи на възраст над 65 години:

1. След решенията на Първоинстанционния съд от 2004 г. по съединени дела T-153/01 и T-323/01 (9), дело T-275/01 (10) и дело T-276/01 (11) устните преводачи, които са на възраст над 65 години, продължават да бъдат назначавани въз основа на трите критерия, използвани за всички устни преводачи, независимо от тяхната възраст. Вярно е обаче, че Парламентът трябва да се подготви за „промяната на охраната“, като улесни достъпа до професията на новите устни преводачи, които е вероятно да издържат конкурс и да добавят нови езици към комбинацията си. Решението на Съда от 10 януари 2006 г. по дело C-373/2004 P (12), с което се отменят решенията на Първоинстанционния съд от 2004 г., дава възможност за връщане към положението, съществувало преди решенията от 2004 г., т.е. за прекратяване на наемането на работа на ACI, които са на възраст над 65 години. Парламентът заяви, че това е вариант, който в момента не разглежда.
2. При създаването на отдела за набиране на персонал през февруари 2005 г. ръководителите на езиковия отдел бяха помолени да предадат на ръководителя на отдела за набиране на персонал оценки на качеството на работата на ACI, които са наели, като ги разделят, ако е целесъобразно, на приоритетни групи. Редът на приоритетност, посочен от началника на езиковия отдел, не съответства непременно на окончателния ред на приоритетност, установен от дирекцията, която взема предвид факторите, за които ръководителите на езиковия отдел не носят отговорност, а именно пребиваването и езиковата комбинация на устните преводачи.
3. Електронната система на Парламента за наемане на устни преводачи позволява наемането за заседания на устни преводачи на възраст над 65 години и е същата като тази, използвана за устни преводачи на възраст под 65 години. Системата показва само за статистически цели, че даден ACI е на възраст над 65 години.
4. Парламентът добави, че дирекция „Устни преводи“ е наела устни преводачи на възраст над 65 години въз основа на същите критерии, които се прилагат за всеки друг устен преводач, и че е въведена система за предварително разрешение с цел проследяване на обема на тези назначения, в случай че се изисква подробен доклад до съответните органи и в очакване на решението на Съда по жалбата на Комисията.

15. В своите забележки жалбоподателят твърди, че електронната система на Парламента забранява наемането за заседания на устни преводачи, които са на възраст над 65 години. Наемането на устни преводачи на възраст над 65 години не е възможно без специално разрешение от дирекцията.

Предварителна оценка на омбудсмана, водеща до проектопрепоръка

16. Омбудсманът припомни, че според Съда на Европейските общности принципът за недопускане на дискриминация, основана на възраст, залегнал в член 21 от Хартата на основните права, представлява общ принцип на правото на Общността (13). Съгласно този принцип, когато Парламентът назначава СКИ, той не може да ги третира по различен начин в зависимост от възрастта им, освен ако не докаже, че такова третиране е обективно обосновано (14). Омбудсманът също така отбеляза, че по отношение на задължителната пенсионна възраст, водеща до автоматично прекратяване на трудов договор, Съдът на Европейския съюз също така е постановил, че:

„Легитимността на (…) цел от обществен интерес [интересите за насърчаване на заетостта] не може основателно да бъде поставена под въпрос (...). Освен това (…) насърчаването на наемането на работа несъмнено представлява законосъобразна цел на социалната политика (...) Следователно [такава] цел (…) трябва по принцип да се разглежда като обективно и разумно обосноваваща (...) разлика в третирането, основана на възраст (...). Остава да се определи дали (...) средствата, използвани за постигането на такава законна цел, са подходящи и необходими“(15).

17. Омбудсманът счита, че анализът на данните, предоставени от Парламента, не изглежда да подкрепя становището, че Парламентът системно дискриминира устните преводачи, които са на възраст над 65 години. Оказва се, че средно ACI, които са на възраст над 65 години, работят на човек повече дни, отколкото ACI, които са на възраст под 65 години. Освен това, ако се вземе предвид развитието на броя на дните, отработени от всеки ACI, изглежда, че в една и съща кабина някои ACI, които са на възраст над 65 години, работят повече от ACI, които са на възраст под 65 години. Омбудсманът обаче отбеляза, че данните, предоставени от Парламента, показват голямо разнообразие от ситуации и всички заключения от техния анализ трябва да бъдат временни.

18. Независимо от факта, че данните не показват обща политика на дискриминация срещу ACI на възраст над 65 години, омбудсманът отбеляза, че съществуват значителни разлики в процедурите, използвани за подбор на ACI на възраст над 65 години. Първо, той отбелязва, че електронната система за набиране на персонал показва кога даден ACI е на възраст над 65 години. Освен това той отбеляза, че за да избере ACI на възраст над 65 години, ръководителят на езиковия отдел или ръководителят на отдела за набиране на персонал трябва да подаде специално искане до дирекцията. ACI на възраст над 65 години може да бъде избран само в случай че дирекцията даде предварително разрешение. Поради това е налице разлика по отношение на процедурите, прилагани за ACI на възраст над 65 години.

19. Както отбеляза омбудсманът в точка 16 по-горе, всяка разлика в третирането, основана на възраст, може да бъде оправдана само ако се докаже, че е както „подходяща, така и необходима“за постигане на легитимна цел от обществен интерес. Следователно в случай на по-обременителни процедури за подбор, прилагани по отношение на ACI на възраст над 65 години, би било необходимо да се докаже по-специално, че:

1. какво представлява тази „легитимна цел от обществен интерес“; и
2. че използваните „средства“(т.е. по-обременяващите процедури за подбор) са „подходящи и необходими“за постигането на тази легитимна цел от обществен интерес.

20. Омбудсманът отбеляза, че Парламентът е обяснил, че процедурата за регистриране на възрастта на ACI отразява необходимостта от събиране на статистическа информация относно наемането на устни преводачи на възраст над 65 години. Накратко, предполагаемата „легитимна цел от обществен интерес“според Парламента е била необходимостта от събиране на статистически данни относно възрастта на устните преводачи. Омбудсманът не постави непременно под въпрос дали интересът, на който се позовава Парламентът, т.е. събирането на статистически данни относно възрастта на устните преводачи, е „законна цел“. Омбудсманът обаче изрази становището, че мярката може да бъде „подходяща и необходима“за постигането на такава цел само ако се прилага за устни преводачи от всички възрасти, а не само за тези над 65 години.

21. Омбудсманът отбеляза, че Парламентът също така твърди, че процедурата, при която ръководител на езиков отдел или ръководител на отдела за набиране на персонал е подал специално искане до дирекцията за нейното предварително разрешение, преди да избере ACI на възраст над 65 години, отразява необходимостта от събиране на статистическа информация относно набирането на ACI на възраст над 65 години. Омбудсманът не е съгласен, че такова предварително разрешение е необходимо за събирането на статистически данни.

22. Поради това Омбудсманът заключи, че общата процедура, съгласно която ръководителят на езиковия отдел или ръководителят на отдела за набиране на персонал трябва да подаде специално искане до дирекцията за предварително разрешение, преди да избере ACI на възраст над 65 години, представлява случай на лошо администриране, и отправи следния проект на препоръка:

„Парламентът следва да обмисли приемането на идентични процедури за набиране на помощни инспектори по труда на възраст над и под 65 години.“

Аргументите, представени на омбудсмана след неговата проектопрепоръка

23. В подробното си становище Парламентът обясни, че процедурата, при която началникът на езиковия отдел или началникът на отдела за набиране на персонал е подал специално искане до дирекцията за предварително разрешение, преди да избере ACI на възраст над 65 години, е технически средството, с което разполага за изготвяне на статистически данни. Парламентът подчерта, че възрастта на устните преводачи не се появява на екрана и че към момента на въвеждането на новата компютризирана система единственото средство за проследяване на тези данни за статистически цели е индикацията, че даден устен преводач е на възраст над 65 години. Що се отнася до провеждането на процедурата за предварително разрешение, не е имало нито един случай, в който директорът на дирекция „Устни преводи“ да е отказал разрешение, като се има предвид, че целта на процедурата е била просто да се позволи проследяване за статистически цели, ако е необходимо, и да не се поставя ограничение за наемането на ACI на възраст над 65 години.

24. При създаването на Отдела за набиране на персонал на 15 февруари 2005 г. само началникът на този отдел (а не началниците на езиковия отдел) е имал право да поиска предварително разрешение от директора на дирекция „Устни преводи“. От 2006 г. искането за предварително разрешение е заменено с обикновено електронно писмо от началника на отдела за набиране на персонал, с което директорът на дирекция „Устни преводи“ се уведомява за наемането на ACI на възраст над 65 години и не се иска предварително разрешение за наемането на такова лице. От септември 2006 г. тази практика на обикновено уведомяване също беше преустановена и само ИТ механизмът остана в сила, за да напомни на началника на отдела за набиране на персонал, че определен ACI е на възраст над 65 години, като по този начин позволи да се запази досие с цел да се отговори на искане за информация. На 6 март 2008 г. ръководителят на отдел „Набиране на персонал“ поиска от ИТ екипа в ГД „Устни преводи и конференции“ да проучи дали последните развития в електронната система за набиране на персонал („Перикъл“) не биха позволили събирането на необходимите статистически данни, без да се използва ИТ механизмът. На 25 март 2008 г. тези статистически данни действително бяха предоставени и със съгласието на генералния директор на ГД „Устни преводи“ ИТ екипът получи указания да заличи стария механизъм.

25. Парламентът стигна до заключението, че процедурата и ИТ механизмът, приложими за ACI на възраст над 65 години, са просто договореност за статистически цели по време на преходен период, преди да стане достъпен статистически инструмент, позволяващ събирането на данни за всички ACI. Поради това Парламентът е приложил предварително препоръката на омбудсмана.

26. В своите забележки относно подробното становище на Парламента жалбоподателят отбеляза, че противно на това, което Парламентът заяви през 2006 г.(16), сега той признава, че съществува система за предварително разрешение. Той изрази съмнение, че целта му е да събира статистически данни. Той също така счита, че директорът е отказал поне веднъж да даде разрешение. Във връзка с това той посочи, че началникът на френския отдел е препоръчал назначаването на жалбоподателя в електронно писмо от 26 април 2005 г. Тази препоръка не беше приета. Според него той е бил дискриминиран и Парламентът е предприемал ответни мерки срещу него.

Оценка на омбудсмана след неговата проектопрепоръка

27. Омбудсманът отбелязва, че от септември 2006 г. системата за предварително разрешение и системата за уведомяване по електронна поща, която я замени, са преустановени. Освен това той отбелязва, че от 25 март 2008 г. Парламентът също така е премахнал ИТ механизма, който посочва кои устни преводачи са на възраст над 65 години.

Поради това Омбудсманът счита, че Парламентът е предприел стъпки за премахване на проблемните характеристики в процедурите, използвани за подбор на ACI.

Въз основа на своите проверки омбудсманът заключава, че Парламентът е приел проектопрепоръката на омбудсмана и че мерките, предприети от Парламента за нейното изпълнение, са задоволителни.

Б. Твърдение за дискриминация срещу жалбоподателя поради неговата възраст и свързаните с нея твърдения

Аргументи, представени на омбудсмана

28. Жалбоподателят твърди, че след като е навършил 65 години, Парламентът вече не му е предлагал договори за ACI поради възрастта му. Той заяви, че Парламентът следва да сложи край на дискриминацията, на която е бил подложен, откакто е навършил 65 години. Той също така иска обезщетение в съответствие с член 41, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз в размер на 51 904 EUR и оценява неимуществените вреди на 20 000 EUR.

29. В своите становища Парламентът обясни следното:

1. Имаше много голям брой непостоянни устни преводачи, базирани в Брюксел, във френския отдел, към който принадлежи жалбоподателят.
2. Преди решението на Съда от 2006 г. дирекция „Устни преводи“ е наела дългосрочно голям брой устни преводачи, говорещи същите езици като жалбоподателя.
3. След разширяването на ЕС през 2004 г. приоритетите се промениха. Сега е по-важно във всеки екип да се включат по двама устни преводачи за езиците на новите държави-членки, а понякога и за някои езици на старите държави-членки. По-специално английските, френските и немските кабини почти винаги действат като щафети за устните преводачи в новите кабини, така че необходимостта тези кабини да осигуряват постоянно висококачествен и надежден устен превод е от жизненоважно значение.

Парламентът счете за изненадващо, че жалбоподателят следва да отхвърли по същество писмото от 4 януари 2006 г. от неговия началник-отдел, в което ясно се посочват причините, поради които името на жалбоподателя не е сред списъка на устните преводачи на свободна практика, предаден на съответния отдел и предназначен приоритетно за наемане на работа във френската кабина. Отговорът, основан на критерия за качество, който жалбоподателят отказва да разгледа, но който е ясно посочен в писмото на началника на френския отдел, предлага единственото логично обяснение за факта, че той не е бил нает отново(17).

30. В своите забележки жалбоподателят счита, че Парламентът се съмнява в качеството на неговите услуги. Той припомни, че качеството на неговите услуги е било признато, по-специално от генералния секретар и началника на френския отдел. Той повтори, че няма смисъл да го наема систематично и многократно през годините и да спира да го прави поради състава на кабина за определени срещи. Жалбоподателят изрази съжаление във връзка с липсата на обяснения от страна на Парламента относно причините, поради които е станал „лош устен преводач“, когато е навършил 65 години.

Оценка на омбудсмана, направена в неговата проектопрепоръка

31. Омбудсманът отбеляза, че Парламентът е заявил, че е назначил ACI въз основа на три обективни критерия, а именно езикова комбинация, пребиваване и качество на работата. Той отбеляза, че Парламентът е поставил особен акцент върху критерия за качеството на работата на жалбоподателя. Във връзка с това тя се позовава на писмо от 4 януари 2006 г. от началника на френския отдел, в което се посочва следното:

„Поради това френският отдел е имал късмета бързо да попълни недостига поради принудителното напускане на някои колеги, които са на възраст над 65 години, с нови колеги със същото качество [на работа] или в някои случаи с по-високо качество от това на бившите [колеги], включително Вашите“(18).

32. Омбудсманът подчерта, че Парламентът не е поставил под въпрос качеството на работата на жалбоподателя. По-скоро Парламентът заяви, че другите устни преводачи са с еднакво, а в някои случаи и с по-високо качество. По този начин омбудсманът е разбрал, че на жалбоподателя не са били предложени допълнителни договори въз основа на сравнителна оценка на качеството на работата на различни потенциални ACI. Омбудсманът счита, че поради това Парламентът е предоставил обективна обосновка за това, че не е предложил на жалбоподателя допълнителни задачи. Вследствие на това не е имало лошо администриране от страна на Парламента по отношение на този конкретен аспект на жалбата. Вследствие на това омбудсманът счете, че твърденията на жалбоподателя не могат да бъдат уважени.

Аргументите, представени на омбудсмана след неговата проектопрепоръка

33. В своите забележки относно подробното становище на Парламента жалбоподателят посочи, че на 26 април 2005 г. началникът на френския отдел е препоръчал назначаването му, а на 4 януари 2006 г. тя е заявила, че френският отдел бързо е наел нови устни преводачи, чиито услуги са равни или дори по-добри от работата на жалбоподателя. Той посочва, че извършената от началника на френския отдел оценка на качеството на неговата работа е субективна и индивидуална и не е подкрепена от никакъв документ, тъй като контролът на качеството на устните преводачи е въведен едва през 2006 г.(19). Той заключи, че не е извършена сравнителна оценка на качеството на работата на ACI и че Парламентът не е предоставил обективна обосновка за това, че не е предложил на жалбоподателя допълнителни задачи.

Допълнителна оценка, направена от омбудсмана

34. Омбудсманът разбира, че съществува механизъм, който позволява на неговите служби да контролират качеството на работата на устните преводачи в Парламента, въведен през 2006 г. Освен това той разбира, че този контрол се извършва главно когато се докладва за проблем.

Въпреки това той отбелязва, че процедурата за сравнителни оценки, въз основа на която Парламентът стигна до заключението, че другите устни преводачи са равни, а в някои случаи и с по-високо качество от жалбоподателя, не е напълно документирана. Омбудсманът счита, че в случаите на сравнителни оценки Парламентът следва ясно да определи критериите за оценка a priori и съответно да документира сравнителната оценка на ACI. Поради това той прави допълнителна забележка по-долу.

В. Твърдение за неспазване на член 19 от Европейския кодекс за добро административно поведение Аргументи,

представени на омбудсмана

35. Жалбоподателят заяви, че омбудсманът следва да провери дали, когато е решил да не го назначи, Парламентът е спазил член 19 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията, който гласи следното:

„В решение на институцията, което може да засегне неблагоприятно правата или интересите на частно лице, се посочват наличните възможности за обжалване на решението. В него по-специално се посочват естеството на средствата за правна защита, органите, пред които те могат да бъдат упражнени, както и сроковете за упражняването им.

Решенията се отнасят по-специално до възможността за съдебно производство и подаване на жалби до омбудсмана при условията, определени съответно в членове 230 и 195 от Договора за създаване на Европейската общност.“

36. В становището си Парламентът обясни, че в договорите, изпращани на устните преводачи със спомагателни функции при назначаването им, изрично се посочва, че „назначаването се урежда от (...) споразумението относно условията на труд и финансовите условия за устните преводачи със спомагателни функции (...). Дял VI от тази конвенция предвижда „Уреждане на индивидуални спорове — член 23, обжалвания“. Поради това Парламентът не приема твърдението на жалбоподателя по отношение на член 19 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията.

37. В допълнителното си становище жалбоподателят заявява, че тъй като вече няма договорни отношения с Парламента, съответните разпоредби на споразумението не се прилагат за него. Следователно, според него, когато е узнал за оплакванията на жалбоподателя, Парламентът е трябвало да го информира за възможностите за обжалване. Тъй като не го е направила, тя не е спазила член 19 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията.

Оценка на омбудсмана

38. Омбудсманът отбелязва, че според него Парламентът е предоставил обща информация относно процедурата за обжалване на индивидуални спорове, която е релевантната информация за настоящия спор. Поради това омбудсманът приема мотивите на Парламента и счита, че на жалбоподателя е предоставена подходяща информация по отношение на жалбите.

Г. Заключения

Що се отнася до твърдението, че Парламентът провежда обща политика на дискриминация срещу ACI на възраст над 65 години, омбудсманът заключава въз основа на своите проверки по тази жалба, че Парламентът е приел проектопрепоръката на омбудсмана във връзка с това твърдение. Омбудсманът заключава, че мерките, предприети от Парламента за изпълнение на този проект на препоръка, са задоволителни.

Що се отнася до твърдението за дискриминация, по-специално срещу жалбоподателя поради неговата възраст, и свързаните с това твърдения, омбудсманът не установява лошо администриране от страна на Парламента. Омбудсманът обаче прави следната допълнителна забележка:

Омбудсманът разбира, че процедурата за сравнителни оценки, въз основа на която Парламентът стигна до заключението, че другите устни преводачи са равни, а в някои случаи и с по-високо качество от жалбоподателя, не е напълно документирана. Омбудсманът счита, че в случаите на сравнителни оценки Парламентът следва ясно да определи критериите за оценка a priori и съответно да документира сравнителната оценка на ACI.

Що се отнася до твърдението за неспазване на член 19 от Европейския кодекс за добро административно поведение, омбудсманът не констатира лошо администриране от страна на Парламента.

Жалбоподателят и Парламентът ще бъдат информирани за това решение.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 19 ноември 2008 година.

---

(1) Член 1 от Регламент No 628/2000 на Съвета от 20 март 2000 година за изменение на Регламент No 259/68 за установяване на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители на Общностите (ОВ L 76, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 143) гласи: „(...) (2) Следователно всички конферентни преводачи следва да бъдат назначавани като служители със спомагателни функции, попадащи в обхвата на дял III от Условията за работа на другите служители на Европейските общности (...).

(...) В член 78 от Условията за работа на другите служители на Европейските общности се добавя следният параграф:

Същите условия за наемане и възнаграждение, които се прилагат за конферентните преводачи, наети от Европейския парламент, се прилагат за служителите със спомагателни функции, наети от Комисията като конферентни преводачи от името на институциите и органите на Общността“.

(2) Съединени дела T-153/01 и T-323/01 Alvarez Moreno срещу Комисията [2004] ECR FP I-A-161 и II-719.

(3) Дело T-275/01 Alvarez Moreno срещу Парламента [2004] ECR-SC I-A-171 и II-765.

(4) Дело T-276/01 Garroni срещу Парламента [2004] ECR FP I-A-177 и II-795.

(5) Член 74 от Условията за работа на другите служители гласи следното: „Освен при смърт, работата на служителите със спомагателни функции се прекратява:

1. когато договорът е за определен срок:

а) на датата, посочена в договора;

б) в края на месеца, в който служителят навършва 65 години (...)“.

(6) Дело C-373/04 P Комисията срещу Alvarez Moreno [2006] ECR I-1.

(7) Член 21 от Хартата на основните права гласи: „Забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация“.

(8) Член 5, параграф 3 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията гласи следното: „По-специално длъжностното лице избягва всякаква неоправдана дискриминация между членовете на обществеността въз основа на националност, пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.“

(9) Вж. бележка под линия 2.

(10) Вж. бележка под линия 3.

(11) Вж. бележка под линия 4.

(12) Вж. бележка под линия 6.

(13) Вж. дело C-144/04 Mangold [2005] ECR I-9981, параграф 75.

(14) Дело C-344/04 International Air Transport и други [2006] ECR I-403, параграф 95.

(15) Дело C-411/05 Palacios de la Villa [2007] ECR I-8531, параграфи 64-67.

Жалбоподателят се позовава на писмо, получено от Парламента на 30 март 2006 г., в което се посочва следното: „Les recrutements ne se font (et ne se sont faits) ni sur base d'autorisation spéciale accordée par la Direction de l'Interprétation, ni sur base de recommandations du chef d'unité, et donc aucun chef des dix unités concernées jusqu'à présent (...) n'a eu à recommander le recrutement d'interprètes de plus de 65 ans. La recommandation n'est pas la procédure appliquée et annoncée sur le site de la Direction, accessible à tous les AIC".

(17) Вж. цитата в точка 31.

(18) Текстът на френски език гласи следното: „La division française a donc été dans l'heureuse situation de pouvoir rapidement combler la pénurie crée par le départ forcé de ses cooperationurs ayant atteint soixante-cinq ans, avec de nouveaux interprètes de qualité égale, voire, dans certains cas, supérieure à celle des anciens, y compris la vôtre“.

(19) Жалбоподателят прилага към своите забележки копие от формуляра за контрол на качеството.