ГЛАВА НА ЖАЛБАТА

1. Настоящата жалба е подадена от местен служител, работещ за делегацията на Комисията в Буенос Айрес, Аржентина, от нейно име, както и от трима други местни служители, наети от делегациите на Комисията в Мали, Буркина Фасо и Алжир. И четиримата служители са граждани на ЕС.

2. След задълбочен анализ на предоставените материали омбудсманът счете, че само жалбата, подадена от местния служител, работещ за делегацията на Комисията в Аржентина (жалбоподателят в настоящия случай), е допустима, тъй като другите три лица не са успели да докажат, че надлежно са изчерпали всички възможности за вътрешно обжалване, преди да отнесат въпроса до него. Като се има предвид, че по този начин изглежда, че тези трима местни служители не са изпълнили изискванията, предвидени в член 2, параграф 8 от Устава на омбудсмана, омбудсманът счита, че жалбата, подадена от тяхно име, следва да бъде отхвърлена.

3. Жалбоподателят е пожелал да участва в процедурата на EPSO за подбор на договорно наети служители (EPSO/CAST 27), която е била организирана само в изпитни центрове в ЕС. Тя посочи, че в съответствие с докладната записка на Генерална дирекция "Персонал и администрация" (ГД ADMIN) на Комисията от 17 май 2007 г.(1) (наричана по-долу "бележката на Комисията от 17 май 2007 г.") някои финансови вноски са предоставени на договорно наети служители в делегациите, които желаят да участват в процедурите за подбор на EPSO. Размерът на тази вноска варира в зависимост от разстоянието между мястото на работа на договорно наетия служител и изпитния център. Максималната сума, която може да бъде отпусната, е 450 EUR. Жалбоподателката е изпратила електронно писмо до ГД „Администрация“ с искане да получи финансово участие в разходите, свързани с участието ѝ в горепосочения конкурс на EPSO. Тя посочи, че въпреки че е била наета като местен, а не като договорно нает служител, би било дискриминационно да се предоставя предимство на една категория служители на Комисията и да се отказва на друга. Комисията отхвърли заявлението ѝ с мотива, че обезщетението се предоставя само на договорно наети служители в делегациите и че поради това исканията, отправени от местни служители, не са допустими. Жалбоподателят счита горепосоченото решение за дискриминационно.

ПРЕДМЕТЪТ НА ЗАПИТВАНЕТО

4. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателката е представила следното твърдение и претенция:

Бележката на Комисията от 17 май 2007 г. е дискриминационна, тъй като се отнася само до договорно наетите служители. Жалбоподателката е на мнение, че решението на Комисията да отхвърли искането ѝ за финансово участие, предвидено в бележката, е погрешно. Тя заяви, че финансовите ползи, предоставени на една категория служители на Комисията, следва да се предоставят и на други служители.

Жалбоподателката заяви, че Комисията следва да ѝ предостави финансовата помощ, предвидена в бележката на Комисията от 17 май 2007 г. по отношение на договорно наетите служители.

5. В своите забележки по становището на Комисията жалбоподателят изглежда повдига допълнително твърдение, според което Комисията не разполага с правно основание съгласно бележката на Комисията от 17 май 2007 г. нито за предоставяне на финансово участие на договорно наети служители, нито на местен персонал. По-конкретно тя твърди, че някои разпоредби на приложение X към Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък "Правилникът"), които са приложими за договорно наетите служители по силата на член 118 от Общите условия за работа на другите служители (наричани по-нататък "Условията за работа"), предвиждат годишни билети за пътуване и курсове за обучение в Европа. Според жалбоподателя тези правила обаче не дават право на възстановяване на пътните разходи на договорно наетите служители, свързани с участието им в процедурите за подбор на EPSO. Следователно финансовото участие, предоставено от Комисията, не е сред правата, предвидени в Правилника за длъжностните лица. Следователно жалбоподателят изглежда твърди, че бележката на Комисията от 17 май 2007 г. няма правно основание по отношение на съответната полза.

6. Омбудсманът отбелязва, че това ново твърдение не е било представяно преди това на Комисията. Поради това той счита, че понастоящем не може да разгледа това допълнително твърдение. Жалбоподателят остава свободен да поднови това твърдение, след като е предприел подходящите действия пред Комисията.

7. От съображения за изчерпателност следва да се отбележи, че жалбоподателят твърди, че Комисията следва да му предостави финансовата помощ, предвидена в бележката на Комисията от 17 май 2007 г. по отношение на договорно наетите служители. Очевидно е, че това искане непременно би било неуспешно, ако споменатото обезщетение е било предоставено без правно основание.

Задачата

8. С писмо от 21 ноември 2007 г. омбудсманът започна разследване на първоначалното твърдение и иск на жалбоподателя, като поиска от Комисията да представи становище до 28 февруари 2008 г. Становището, предоставено от Комисията, беше препратено на жалбоподателя с покана за представяне на коментари, която тя представи на 13 март 2008 г.

АНАЛИЗ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА ОМБУДСМАН

9. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателката излага следните аргументи:

10. EPSO/CAST 27 е конкурс, в който могат да участват граждани на всички 27 държави членки, без други изисквания освен да са граждани на ЕС и да отговарят на определени образователни стандарти. Следователно договорно наетите служители, наети от Комисията, са били в същото положение като всеки друг кандидат за целите на настоящата процедура за подбор. Договорно наетите служители, работещи за Комисията, са достигнали до настоящото си договорно положение чрез проверка, която в никакъв случай не е предполагала или обещавала дългосрочни договорни отношения с Комисията. Следователно те нямат никакво придобито преди това право да запазят настоящата си позиция на договорно наети служители в Комисията. Ако Комисията е искала те да останат по-дълго на своята позиция, тя е трябвало да създаде тест изключително за договорно наетите служители или да промени пряко техния срочен договор в дългосрочен договор. Комисията реши да не го прави.

11. Ако Комисията предложи на договорно наетите служители ad hoc плащане, за да им помогне да се явят на проверка, Комисията изопачава резултата от проверката. Изглежда, че Комисията официално е откривала конкурс за всеки и по този начин е спазвала принципите на прозрачност, равни възможности и лоялна конкуренция. Комисията обаче е нарушила тези принципи, като е използвала бюджета на ЕС, за да улесни достъпа до прегледа за определена категория лица. Жалбоподателката поясни, че се позовава на „допълнителното“финансово участие, което Комисията предлага за покриване на разходи като хотели, таксита, храна и т.н., а не на годишното платено пътуване, което е част от договорните права на договорно наетите служители.

12. За разлика от договорно наетите служители, местните служители нямат право на билети за годишен отпуск в ЕС и получават много по-ниски заплати. Следователно пътуването до Европа представлява много по-голяма тежест за местния персонал, отколкото за договорно наетите служители. Следователно изглежда по-оправдано да се подкрепи финансово първата категория, отколкото втората.

13. Ако Комисията вземе решение, че нейните служители, които живеят и работят в чужбина, следва да имат възможност да преминат процедурата за подбор на EPSO, която може да се проведе само в Европа, тя следва да предложи тази възможност на всички, които отговарят на изискванията на CAST 27, т.е. на всички граждани на ЕС, които имат необходимото ниво на образование.

14. Позицията на Комисията може да бъде обобщена, както следва. Кандидатите на тестовете за предварителен подбор на EPSO не отговарят на условията за участие в пътните им разходи. На по-късен етап обаче, ако кандидатите бъдат поканени на писмени или устни изпити, които се провеждат извън техните държави членки, те обикновено отговарят на условията за финансово участие съгласно правилата, определени от EPSO. В случая на CAST 27 EPSO организира едновременно тестове за предварителен подбор и тестове за компетенции. Това означава, че кандидатите обикновено не получават финансови вноски. Договорно наетите служители в делегациите, които трябваше да преминат тези тестове, за да имат договор за повече от 3 години, бяха помолени от Комисията да използват годишното си платено пътуване до Европа, за да участват във въпросната процедура за подбор. Освен това Комисията реши да им предостави финансово участие в размер до 450 EUR, предназначено за покриване на свързаните с това разходи, като например за хотели, таксита и храна.

15. Комисията посочи, че в нея работят няколко хиляди местни служители по целия свят съгласно националното законодателство на делегациите, в които тя работи. По-голямата част от местните служители са граждани на държавата, в която е установена делегацията, и изпълняват ръчни или служебни задължения. Малък брой местни служители са граждани на ЕС. Освен това в Комисията работят около 800 договорно наети служители в делегациите по света. Всички договорно наети служители са граждани на ЕС. По-голямата част от тези договорно наети служители изпълняват задачи на университетско ниво.

16. Двата вида персонал, а именно местните и договорно наетите служители, са различни. Правилникът за длъжностните лица и Условията за работа третират двете категории поотделно. Договорно наетите служители, работещи в делегациите, са експатриран персонал и се ползват с дипломатически имунитет и с разпоредбите на приложение X към Правилника за длъжностните лица, в което се определят условията за експатриран персонал, работещ извън ЕС. Местните служители не са експатриран персонал и се подчиняват на националното трудово законодателство и условия.

17. Комисията обясни, че тъй като е изпратила договорно наети служители да работят извън ЕС, като им е предложила договор за експатриране, тя също така е имала отговорността да ги върне в ЕС, за да им позволи да участват в процедурите за подбор на EPSO. То твърди обаче, че не е имало същото задължение по отношение на местните служители, които са били наети на работа на местно равнище, т.е. извън ЕС. Ако Комисията предложи оспорваната полза и на местните служители, това всъщност би създало прецедент, който би могъл да доведе до това местните служители да твърдят, че и на тях следва да се предлага редовно обучение в Брюксел и платени полети до ЕС.

18. Що се отнася до повтарящите се твърдения на жалбоподателя, че горепосочената практика е дискриминационна, Комисията счете, че не е налице дискриминация. По този начин той се позовава на практиката на общностните съдилища в тази област и отбелязва, че макар принципът на равно третиране да е общо правило, което е част от правото, приложимо към работниците и служителите на Европейските общности, дискриминация е налице само когато еднакви или сходни положения се третират неравно или когато такова неравно третиране не е обективно обосновано. Като се има предвид, че договорно наетите служители и местните служители не се намират в идентично или сравнимо положение, Комисията не счита, че е налице такава дискриминация.

19. В отговор на твърдението на жалбоподателя, че като предоставя съответната полза само на договорно наетите служители, Комисията ще повлияе на резултата от процедурата за подбор, последният отбеляза, че по отношение на тестовете за договорно наети служители (за разлика от конкурсите за длъжностни лица) няма ограничение за броя на кандидатите, които могат да бъдат успешни. Кандидатите на такъв тест трябва просто да достигнат определен праг на верни отговори. Над този праг всички кандидати се считат за успешни. Следователно дали допълнителен брой кандидати са се явили на тези тестове поради изплащането на финансова помощ от страна на Комисията не би имало никакво влияние върху шансовете на което и да е лице да издържи тези тестове.

20. С оглед на гореизложеното Комисията счете, че жалбоподателят не отговаря на условията за въпросното финансово участие. Поради това искането ѝ не може да бъде уважено.

21. В становището си жалбоподателката излага следните аргументи:

22. Фактът, че повечето местни служители не са граждани на ЕС, е без значение в нейния случай, тъй като тя притежава гражданство на ЕС.

23. Има шест групи местен персонал, класифицирани въз основа на изпълняваните задължения. Местните служители от група 1 (административни, консултативни и надзорни длъжности) трябва да имат университетска диплома. В делегацията на Комисията в Аржентина местните служители изпълняват същите задачи като договорно наетите служители в сектора на сътрудничеството.

24. Съгласно Наръчника на Външната служба съществуват пет набора от разпоредби, приложими за местния персонал: i) Условията за работа; ii) Рамковите правила за определяне на условията за работа на местния персонал на Комисията на служба в трети страни ("Рамковите правила"); iii) специалните условия за работа на местния персонал, работещ в делегациите на Комисията, които се изготвят за всяко място на работа; iv) местното законодателство и v) индивидуалните трудови договори. Следователно направеното от Комисията позоваване на правилата, приложими за договорно наетите служители, не е напълно правилно.

25. Що се отнася до аргумента на Комисията, че ако на местните служители се предостави въпросното финансово участие, това би могло да създаде прецедент, който би могъл да доведе до твърдението на местните служители, че те също следва да получават редовно обучение в Брюксел, жалбоподателят твърди, че съгласно действащите правила местните служители всъщност имат право на редовно обучение в Брюксел. В този контекст тя се позова на Съобщение C (2003) 4334 на Комисията относно обучението на външен персонал, в което се предвижда, че „принципите на насоките за обучение на персонала остават едни и същи за целия персонал, нает от Комисията, независимо от географското му местоположение“. Освен това тя отбеляза, че в съответствие със специалните условия за работа, приложими в нейния случай, местните служители също имат право на възстановяване на разходите за командировки и съответните правила за длъжностните лица се прилагат по аналогия. Според нея, ако правилата, уреждащи курсовете за обучение и командировките в Брюксел, се прилагат по аналогия, тогава и двете групи също би трябвало да имат право на въпросната финансова помощ.

26. По отношение на аргумента на Комисията, че няма дискриминация поради различното естество на договорите на местните служители и договорно наетите служители, жалбоподателят отбеляза, че правното основание на договорите на местните служители и техните функции са сравними с тези на договорно наетите служители. Освен това принципите, свързани с професионалното им развитие, са едни и същи.

27. Накрая, отказът на подкрепа на гражданин на ЕС, нает от Комисията, като същевременно се подкрепят други служители, очевидно намалява шансовете му за достъп до процедурата за подбор на равни начала.

28. С оглед на гореизложеното жалбоподателят стигна до заключението, че сходни ситуации са били третирани по неравен начин.

29. Принципът на недопускане на дискриминация и на равно третиране е един от основните принципи на общностното право. Съгласно постоянната практика на общностните съдилища тя изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (2). По този начин омбудсманът се стреми да провери дали Комисията е предоставила обективна обосновка за решението си да откаже оспорваната полза, поискана от жалбоподателя.

30. Що се отнася до правния статут на двете категории служители (договорно наети служители и местен персонал), омбудсманът припомня, че е разгледал жалба, в която жалбоподателят твърди, че системата за здравно осигуряване на местните служители, работещи в делегациите на Комисията, е дискриминационна (жалба 735/2005/BU)(3). В това решение омбудсманът заключи, че различните категории персонал на Общността не се намират в сходно правно положение и че правата и задълженията на местния персонал и на другите категории персонал се уреждат по различен начин от съответните приложими правни разпоредби.

31. В настоящия случай обаче жалбоподателят твърди, че независимо от различните правила, приложими за договорно наетите служители и за местните служители, конкурсът на EPSO CAST 27 е отворен за „всеки гражданин на ЕС“, който отговаря на определени образователни стандарти, и че следователно договорно наетите служители, наети от Комисията, са в същото положение като местните служители и всъщност като всеки друг кандидат. Като се има предвид, че участието в тази процедура за подбор не е било свързано с положението на кандидатите по отношение на заетостта към момента на подаване на заявлението, омбудсманът е на мнение, че всички кандидати действително изглежда са били в сходно положение за целите на посочения конкурс на EPSO.

32. Омбудсманът отбелязва обаче, че ползите, свързани с пътните разходи, не са били предоставени на всички договорно наети служители, наети от Комисията, а само на „договорно наетите служители в делегациите“. Мотивите на Комисията се основават на статута на експатриране на тази конкретна група договорно наети служители и на факта, че те са напуснали ЕС с цел работа в Комисията. Поради това последният е счел за уместно да ги обезщети за завръщането им в Европа, за да участват във въпросния конкурс на EPSO. Местните служители, за разлика от тях, се наемат на място в обектите на делегациите на Комисията в държави извън ЕС. Поради това Комисията е на мнение, че няма същото задължение да им съдейства да пътуват до ЕС.

33. С оглед на факта, че само договорно наети служители, работещи за делегациите на Комисията, са се преместили извън ЕС поради трудовото си правоотношение с Комисията, изглежда, че те не са били в сходно положение с местните служители. Поради това омбудсманът счита, че решението на Комисията да предложи определени ползи, свързани с пътните разходи, само на договорно наетите служители не изглежда необосновано и е обективно обосновано.

34. Аргументът на жалбоподателя, че местните служители могат да бъдат третирани по сходен или еднакъв начин с договорно наетите служители и длъжностните лица по отношение на обучението и командировките и следователно следва да бъдат третирани еднакво по отношение на въпросното обезщетение, не изглежда релевантен в този контекст, тъй като предоставеното обезщетение не е свързано с изпълнението на служебните или професионалните задължения на членовете на персонала, а с промяната на тяхното местопребиваване.

35. Що се отнася до аргумента, изтъкнат от жалбоподателя, че като предлага въпросното предимство изключително на една категория свои служители и го отказва на друга, Комисията всъщност оказва влияние върху резултатите от тестовете, омбудсманът счита, че финансовото участие на Комисията действително би могло да улесни участието на договорно наети служители в конкурса на EPSO. Като се има предвид обаче, че броят на издържалите конкурса кандидати не е ограничен (вж. точка 10.6 по-горе), допълнителната подкрепа, предоставена от Комисията, в крайна сметка не засяга резултатите от тестовете. Следователно доводът на жалбоподателя в този смисъл не може да бъде подкрепен.

36. С оглед на горните констатации омбудсманът счита, че бележката на Комисията от 17 май 2007 г. не изглежда дискриминационна. Следователно Комисията не може да бъде упрекната, че не е предоставила на жалбоподателя въпросната финансова полза. Поради това свързаното с жалбоподателя твърдение не може да бъде уважено.

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Комисията.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 9 октомври 2008 година.

(1) ADMIN.A1/MM/TCs/ts/D(2007)10318.

(2) В тази връзка Комисията се позова на дело T-66/95, Hedwig Kuchlenz срещу Комисията, решение от 16 април 1997 г., параграфи 54—5, Сборник 1997 г.; и съединени дела 198-201/81, Micheli и други срещу Комисията, решение от 2 декември 1982 г., ECR [1982].

(3) На разположение на уебсайта на Европейския омбудсман, http://www.ombudsman.europa.eu.