Страсбург, 28 април 2008 г.

Уважаеми г-н Х,

На 27 ноември 2006 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Службата за инфраструктура и логистика на Европейската комисия в Брюксел във връзка с Вашето искане за прекратяване на договора за отглеждане на дете на Вашия по-голям син.

На 19 декември 2006 г. препратих жалбата на председателя на Комисията, който изпрати становището си на 28 февруари 2007 г., а на 8 март 2007 г. — на английски език. Препратих Ви английската версия с покана за представяне на коментари, която изпратихте на 15 април 2007 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

В настоящата жалба са изложени следните доводи. През август 2005 г. по-големият син на жалбоподателя посещава garderie aérée, която представлява програма за грижи за децата на длъжностни лица и други служители на ЕС, организирана от Службата за инфраструктура и логистика на Европейската комисия в Брюксел („OIB“). Предвижда се продължителността на програмата да бъде три седмици. Жалбоподателят обаче е трябвало да прекрати договора за грижи за деца поради „много важни рискове за здравето“за по-малкия син на жалбоподателя. Жалбоподателят обясни, че по-малкият му син е много чувствително дете, което е трябвало да бъде откарано в болница с хеликоптер за спешна помощ вече два пъти, след като сърцето и дишането му са спрели поради алергични реакции. Когато на втория ден от програмата родителите бяха предупредени, че в косата на някои деца, участващи в програмата, са открити въшки, жалбоподателят реши да прекрати договора за грижи за детето на по-големия си син. Жалбоподателят посочи, че лекарствата, шампоаните и спрейовете, които е трябвало да бъдат приложени след потенциална инфекция на по-големия му син, биха могли да бъдат вредни за по-малкия му син. Жалбоподателят заявява желанието си да прекрати договора за отглеждане на дете на сина си с електронно писмо, изпратено до OIB на 18 август 2005 г. Освен това в деня след оттеглянето на сина си от програмата последният се разболял за дълъг период от време. Този развой на събитията го принуждава да се върне в Германия с майка си за медицинска помощ. От 19 август до 5 септември 2005 г. той трябваше да остане у дома.

През 2006 г. жалбоподателят получи напомняне от Комисията да заплати таксата за програмата за грижи за деца. Жалбоподателят реагира незабавно, като се позова на електронното си писмо за прекратяване. След размяна на електронни писма OIB най-накрая го информира, че прекратяването му не е прието, тъй като само случаите на заболяване могат да бъдат приети като оправдание за неучастие, като по този начин жалбоподателят се освобождава от задължението да заплати таксата. В отговор жалбоподателят информира OIB, че синът му се е разболял в деня, след като е бил отстранен от програмата, и е останал болен през целия период на грижи за детето. Жалбоподателят прилага към отговора си медицинско свидетелство, удостоверяващо заболяването на сина му.

Според жалбоподателя в отговора си Комисията е заела позицията, че i) рискът за здравето на по-малкия син на жалбоподателя не може да бъде причина за прекратяване на договора за грижи за деца; и ii) информацията за заболяването на по-големия му син не може да бъде приета като причина за неплащане на таксата, тъй като информацията не е била предоставена своевременно.

Тъй като не е успял да разреши въпроса с Комисията, на 24 ноември 2006 г. жалбоподателят подава настоящата жалба до Европейския омбудсман. Жалбоподателят твърди, че обосновката на Комисията да не приеме прекратяването на договора за отглеждане на дете на сина му не е правилна поради две причини: i) въз основа на общ принцип на правото всяка страна по договора има право да прекрати договора, ако поради непредвидими събития продължаването му по обичайния ред е неприемливо; и ii) забавената информация за болестта на сина му не може да се разглежда като нарушение на формалните разпоредби (т.е. Правилника за детския център), тъй като забавянето се дължи на мълчанието на OIB. Ако OIB беше реагирала на електронното му съобщение по подходящ начин и не много месеци по-късно, жалбоподателят щеше да уведоми OIB за болестта на сина си. Единствено мълчанието на OIB му е попречило да го информира за заболяването, тъй като не е имало смисъл да го информира за него, след като е прекратил договора за отглеждане на дете.

Поради това жалбоподателят твърди, че Комисията:

1. не е взел предвид изключителните обстоятелства, довели до искането за прекратяване на договора за отглеждане на дете на по-големия му син,
2. е приспаднал незаконно таксата за отглеждане на дете от заплатата си.

Жалбоподателят заяви, че Комисията следва да му възстанови таксата за отглеждане на дете.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията първо припомни контекста на случая, като обясни следното:

На 18 май 2005 г. жалбоподателят, командирован национален експерт („КНЕ“), е записал сина си за програма за грижи за деца в центъра на Комисията за грижи за деца на открито в Европейския междуинституционален център („ЕСИ“) в Оверейзе (Белгия). Програмата трябваше да продължи три седмици през август — септември 2005 г., обхващайки седмица 33 (16, 17, 18 и 19 август), седмица 34 (22, 23, 24, 25 и 26 август) и седмица 35 (29, 30 и 31 август и 1 и 2 септември). Синът на жалбоподателя започва да посещава ЕСИ на 16 август 2005 г.

С писмо от 18 август 2005 г. OIB уведомява родителите на децата, записани в EIC, за случаи на въшки. След това съобщение жалбоподателят решава да оттегли сина си от схемата за грижи за деца, тъй като счита, че инфекцията с въшки представлява риск за здравето на по-малкия му син, и уведомява OIB за решението си с електронно писмо от същия ден. Следователно синът на жалбоподателя е присъствал на ЕСИ едва на 16, 17 и 18 август 2005 г.

На 2 декември 2005 г. жалбоподателят иска от OIB да не му начислява такса за дните, през които синът му не е посещавал ЕСИ, т.е. от 19 август до 2 септември 2005 г. Искането на жалбоподателя е последвано от обширна кореспонденция между жалбоподателя и СИЛ, в която СИЛ обяснява защо таксите за трите седмици трябва да бъдат платени. Сумата от 132,25 EUR беше удържана от надбавките на жалбоподателя, както е посочено в бележката от 2 юни 2006 г. на Генерална дирекция „Бюджет“ на Комисията. Тази сума се състоеше от 110,28 EUR за такси за грижи за деца; 18,38 EUR за разходи за изпращане на напомняния; и 3,59 EUR за банкови лихви.

С писмо от 13 септември 2006 г. жалбоподателят уведомява СИЛ, че ще отнесе въпроса до Европейския омбудсман или до заместник-председателя на Комисията, г-н Kallas, ако не получи задоволителен отговор от СИЛ. Тъй като жалбоподателят не е удовлетворен от отговора на OIB от 5 октомври 2006 г., той отнася въпроса до омбудсмана.

По съществото на жалбата Комисията припомни, че приложимото в този случай законодателство е Правилникът, уреждащ детския център в ранна детска възраст („Правилата“). С подписването на формуляра за записване на сина си жалбоподателят декларира, че е получил и прочел Правилата и се е съгласил да ги спазва, като в противен случай отдел „Социални грижи“ на Комисията си запазва правото да предприеме такива мерки, каквито счете за подходящи, включително изключване на детето му. Следователно към 18 май 2005 г. жалбоподателят е бил запознат с приложимите правила.

Комисията посочи, че раздел II. Г. (Отмяна) от Правилника предвижда, че:

„Заявленията за анулиране трябва да се подават директно до секретариата на детските заведения с копие до съответната служба за социално подпомагане. Това следва да се направи, за предпочитане по електронна поща, като се използва подходящият формуляр (който ще бъде предоставен по време на записването и е достъпен на уебсайта за грижи за деца), в срок от 15 работни дни от датата, посочена във формуляра за анулиране за съответния период (вж. примерния формуляр в приложение IV). Ако искането за отмяна бъде получено след определения краен срок, въпросният период автоматично ще бъде таксуван за „ (подчертаването е добавено от Комисията).

Комисията също така посочи, че на стр. 6 от формуляра за записване на сина на жалбоподателя, подписан от жалбоподателя на 18 май 2005 г., са посочени следните срокове за анулиране на записването:

• за седмица 33 — не по-късно от 25 юли 2005 г.;
• за седмица 34 — не по-късно от 29 юли 2005 г.; и
• за седмица 35, не по-късно от 5 август 2005 г.

На страница 6 от формуляра за записване също така се посочва, че анулации, направени след тези срокове, няма да бъдат приемани и автоматично ще се начисляват такси за съответния период.

Жалбоподателят обаче е представил своята предполагаема отмяна на 18 август 2005 г. само чрез изпращане на електронно писмо, но без да използва формуляра, посочен в Правилата. Тъй като той желае да отмени участието на сина си след посочените по-горе срокове, разпоредбите на раздел II. Г. от Правилника, както е посочено на стр. 6 от формуляра за записване, се прилага и таксите се начисляват автоматично.

Въпреки това, раздел II. Д. от Правилника предвижда, че:

„Само отсъствия с продължителност най-малко три дни, придружени от медицинско свидетелство, отговарят на условията за възстановяване на пропуснатите дни. За да бъде допустимо, искането за възстановяване на разходи трябва да бъде направено правилно, като се използва подходящият формуляр (предоставен в момента на записването и достъпен на уебсайта за грижи за деца), и да бъде придружено от медицинско свидетелство (вж. приложение V). Формулярът и медицинското свидетелство трябва да бъдат получени в секретариата на детските заведения в срок от тридесет дни от първия ден на отсъствието.“

Искането за възстановяване на разноски обаче не само е подадено, без да е използван съответният формуляр (приложение V към Правилника), но и медицинското свидетелство не е датирано или подпечатано и не съдържа заглавна страница на лекар. Освен това удостоверението не е било изпратено в срок от 30 дни от първия ден на отсъствие на сина на жалбоподателя. Всъщност медицинското свидетелство е представено едва на 22 декември 2005 г. след писмото на OIB от 20 декември 2005 г., в което на жалбоподателя са напомнени разпоредбите, уреждащи отмяната и отсъствията поради заболяване. В това отношение Комисията посочва, че жалбоподателят никога не е споменавал преди 22 декември 2005 г., че синът му е бил болен от 20 август до 5 септември 2005 г.

Тъй като медицинското свидетелство не е датирано и е предоставено след изтичането на определения за тази цел срок, то не може да бъде взето предвид във връзка с искането за възстановяване.

Комисията завърши становището си, като заяви, че е имала право да извърши плащането на оспорваната сума, тъй като i) жалбоподателят е отменил записването на сина си след изтичането на крайния срок, посочен във формуляра за записване, и по начин, който противоречи на правилата, и ii) медицинското свидетелство, предоставено от жалбоподателя в подкрепа на искането му за възстановяване на разходи, което не е датирано и не носи хедър или печат на лекар, е невалидно и е предоставено след крайния срок.

Поради това Комисията счита, че жалбата е неоснователна и че на жалбоподателя не може да бъде възстановена сумата от 132,25 EUR, която е била приспадната от надбавките му за КНЕ.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят поддържа жалбата си и прави следните забележки.

OIB неправилно твърди, че медицинското свидетелство, издадено от съпругата му, е невалидно. Обстоятелството, че съпругата му не е имала белгийска бланка или белгийски печат, тъй като е работила като терапевт в Германия и следователно е използвала неофициален лист хартия за записване на атестацията, не обезсилва удостоверението или нейното разрешение да удостоверява медицински факти. Фактът, че тя не е посочила дата на атестацията, не води до нищожност на удостоверението ѝ.

Основният проблем обаче е, че OIB не го е информирала по-рано за необходимостта да докладва за заболяването на сина си. OIB не дава основание на жалбоподателя да се съмнява, че прекратяването му е прието от тях. За разлика от това мълчанието им относно прекратяването в продължение на няколко месеца го кара да вярва, че отмяната му е била приета. Ако СИЛ беше съобщила на жалбоподателя, че е необходима друга причина за отписване на сина му от програмата, той щеше да може да предостави такава, като представи сертификата по-рано. Освен това прекратяването на договора е подкрепено от общите принципи на правото. Не беше достатъчно да се направи позоваване на вътрешните разпоредби на правилата на Комисията, тъй като трябваше да се спазват и общите принципи на правото. Тези общи принципи на правото предвиждат правото на прекратяване на договора при специални обстоятелства, дори когато това право на отказ не е изрично посочено в нито един вътрешен правилник.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърдение, че Комисията не е взела предвид изключителните обстоятелства, довели до прекратяването на договора за отглеждане на дете

1.1 На 18 май 2005 г. жалбоподателят, командирован национален експерт, записва по-големия си син в центъра на Европейската комисия за грижи за деца на открито в Европейския междуинституционален център ("ЕСИ") в Оверейзе (Белгия). Съответната програма трябваше да продължи триседмичен период през август — септември 2005 г., обхващащ седмица 33 (16, 17, 18 и 19 август), седмица 34 (22, 23, 24, 25 и 26 август) и седмица 35 (29, 30 и 31 август и 1 и 2 септември). Синът му започва да посещава ЕСИ на 16 август 2005 г. На 18 август 2005 г. обаче родителите на записаните деца бяха информирани от Службата за инфраструктура и логистика в Брюксел (OIB) на Комисията, че:

"няколко случая на въшки са ни докладвани от медицинския център на Overijse. Молим ви да проверите косата на детето си (търсете гниди или въшки). В случай на замърсяване или съмнение е необходимо измиване с шампоан против въшки."(1)

На същия ден жалбоподателят изпраща електронно писмо до СИЛ, в което посочва, че:

„Не съм готов да позволя на сина ми и малкия му брат да поемат такъв риск. Поради това прекратявам незабавно останалата част от [договора] за грижи за деца за тази година."(2) На следващия ден OIB отговори на жалбоподателя и обясни: Ние приемаме въшките [заразата] много сериозно. Въшките са открити благодарение на бдителността на медицинските сестри и преподавателите. Ако едно или повече деца са заразени, ние предприемаме всички необходими мерки."(3)

На 20 декември 2005 г. Комисията изпраща писмо до жалбоподателя с искане той да плати фактурата за договора за отглеждане на дете. Жалбоподателят отговори на писмото, като се позова на писмото си за прекратяване от 18 август 2005 г. и приложи към него медицинско свидетелство, удостоверяващо заболяването на по-големия му син. Това беше последвано от обширна електронна кореспонденция между жалбоподателя и Комисията. Въпросът обаче не е могъл да бъде разрешен по удовлетворителен за жалбоподателя начин и поради това той е отнесъл настоящата жалба до Европейския омбудсман. В жалбата си жалбоподателят твърди, че причината, поради която е прекратил грижите за детето, е, че инфекцията с въшки представлява „много важни рискове за здравето“за по-малкия му син. В тази връзка жалбоподателят обясни, че по-малкият му син е много чувствително дете, което е трябвало да бъде откарано в болница с хеликоптер за спешна помощ вече два пъти, след като сърцето и дишането на последния са спрели поради алергични реакции. Поради тази причина той е трябвало да прекрати договора за отглеждане на дете на по-големия си син. Поради това жалбоподателят твърди, че Комисията не е разгледала изключителните обстоятелства, довели до искането за прекратяване на договора за отглеждане на дете на по-големия му син.

1.2 Омбудсманът отбелязва, че извънредните обстоятелства, на които се позовава жалбоподателят, се отнасят до риска за здравето на по-малкия му син, който според жалбоподателя обосновава прекратяването, сигнализирано от електронното му писмо от 18 август 2005 г., на договора за отглеждане на дете за по-големия му син, без задължение за плащане на съответните такси. В това отношение въз основа на документите, съдържащи се в преписката, изглежда, че когато жалбоподателят е уведомил Комисията за решението си да прекрати договора за отглеждане на дете, той се е позовал само общо на рисковете за здравето на синовете си. Подобни позовавания се съдържат в кореспонденцията му, изпратена на Комисията между декември 2005 г. и началото на 2006 г., след което Комисията поддържа решението си да му наложи такси за отглеждане на дете. Всъщност изглежда, че едва в писмото си от 18 юни 2006 г. жалбоподателят за първи път се позовава конкретно на специалните рискове за здравето на по-малкия си син (4).

1.3 Въпреки че омбудсманът симпатизира на жалбоподателя по отношение на здравословните проблеми на по-малкия му син, на които той се е позовал, с оглед на съображенията, изложени в точка 1.2 по-горе, омбудсманът счита, че твърдението на жалбоподателя не е подкрепено с доказателства. Поради това той не установява съответно лошо администриране от страна на Комисията.

2 Твърдение, че Комисията незаконно е приспаднала таксата за отглеждане на дете от заплатата на жалбоподателя и свързаното с нея вземане

2.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията незаконно е приспаднала таксата за отглеждане на дете от заплатата му. Той заяви, че Комисията следва да му възстанови таксата за отглеждане на дете. В подкрепа на това твърдение и претенция жалбоподателят първо твърди, че съгласно общ принцип на правото всяка страна по договора има право да прекрати договора, ако поради непредвидими събития продължаването му като нормално е неприемливо. Второ, жалбоподателят твърди, че забавената информация за болестта на по-големия му син не може да се разглежда като нарушение на правилата, тъй като забавянето е причинено от мълчанието на OIB. Ако СИЛ беше реагирала по подходящ начин и не много месеци по-късно, жалбоподателят щеше да уведоми СИЛ за болестта на сина си. Единствено мълчанието на СИЛ е попречило на жалбоподателя да го информира за заболяването, тъй като не е имало смисъл той да информира СИЛ за заболяването, след като е прекратил договора за отглеждане на дете.

2.2 По отношение на първия аргумент на жалбоподателя омбудсманът отбелязва, че той не е запознат със съществуването на общия правен принцип, на който се позовава жалбоподателят. Що се отнася до втория аргумент на жалбоподателя, омбудсманът първо отбелязва, че като е подписал формуляра за записване (5) на сина си на 18 май 2005 г., жалбоподателят е заявил, че е „получил правилата, уреждащи детския център, разбрал ги е и се е съгласил с тях“(6). Раздел II. Д. (Отсъствие поради заболяване) от Правилника, при условие че:

„Само отсъствия с продължителност най-малко три дни, придружени от медицинско свидетелство, отговарят на условията за възстановяване на пропуснатите дни. За да бъде допустимо, искането за възстановяване на разходи трябва да бъде направено правилно, като се използва подходящият формуляр (предоставен в момента на записването и достъпен на уебсайта за грижи за деца), и да бъде придружено от медицинско свидетелство (вж. приложение V). Формулярът и медицинското свидетелство трябва да бъдат получени в секретариата на детските заведения в срок от тридесет дни от първия ден на отсъствието.“

Омбудсманът счита, че аргументът на жалбоподателя, че мълчанието на Комисията му е попречило да го информира за болестта на сина си по-рано, не може да бъде приет, тъй като жалбоподателят е бил или е трябвало да бъде запознат с горепосочените правила и очевидно не ги е спазил.

2.4 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че твърдението на жалбоподателя и свързаното с него твърдение не са подкрепени с доказателства. Поради това омбудсманът не намира съответен случай на лошо администриране от страна на Комисията.

Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Комисията. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Оригинал на френски език: "Plusieurs cas de pédiculose (poux) nous ont été signalés ce jour par l'infirmière de la plaine à Overijse. Nous vous demandons de vérifier les cheveux de votre enfant (recherche de lentes et/ou de poux). En cas d'atteinte ou de doute, un shampooing anti-poux est nécessaire.“(превод от службите на омбудсмана).

(2) Оригинал на френски език: "Je ne suis pas prêt à faire tomber mon fils et son petit frère dans un tel risque. Je résilie, donc, avec effet immédiat tout le reste de la /des garderie(s) de cette année.“(превод от службите на омбудсмана).

(3) Оригинал на френски език: „Nous prenons les poux très sérieux. Ils ont été détectes car l'infirmière et les éducateurs sont vigilants (Наблюдатели на сонтове). Quand on ou des enfants en sont victimes, nous prenons toutes les mesure nécessaires.“(превод от службите на омбудсмана).

(4) В писмото си от 28 юни 2006 г. жалбоподателят заявява, че неговият по-малък син: „има много крехко здраве. Два пъти е бил докаран с хеликоптер в университетска болница, защото дишането и кръвообращението му са спрели. В допълнение, той оцелява от анафилактичен шок само чрез поредица от несвързани събития. Той е алергичен към някои лекарства. Не можахме да се осмелим да изпратим [по-големия му син] на събитие, при което той може да бъде заразен с въшки и да зарази по-малкия си брат след това, защото това може да има сериозно въздействие върху здравето [на по-малкия му брат], ако трябва да се приложи някакво лекарство за убиване на въшките. "(превод от френски от службите на омбудсмана).

(5) "Fiche d'inscription pour la garderie aérée (GA) de l'été 2005", копие от която е приложено към становището на Комисията.

(6) "Le (la) soussigné(e) reconnaît avoir reçu le règlement de la Garderie aérée, en avoir pris connaissance et s'engage à le respecter. En cas de non respect de ce règlement, les Services sociaux de la Commission se réservent le droit de prendre les mesures nécessaires, notamment l'exclusion de l'enfant."(Превод на английски език от службите на омбудсмана).