- BG Български
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.
Решение по случай 2326/2006/JMA - Незаконосъобразно отстраняване от процедура по подбор на персонал
Решение
Случай 2326/2006/JMA - Открит на Сряда | 16 август 2006 - Решение от Понеделник | 24 септември 2007
Няколко кандидати са отстранени незаконосъобразно от процедура по подбор на персонал. Кандидатите, предявили иск пред съда, са получили ефективна защита. Кандидатката, която се обръща към Омбудсмана, получава обяснение от администрацията, че не може да реализира правата си чрез жалба до Омбудсмана. Омбудсманът изразява несъгласие.
Жалбоподателката е ирландска гражданка, успешно издържала първия етап от открит конкурс за подбор на персонал, организиран от EPSO. Впоследствие конкурсната комисия я отстранява от участие в конкурса на основание, че не отговаря на изискванията за образование. Омбудсманът достига до заключение, че това отстраняване е незаконосъобразно.
По същество EPSO възприема позицията, че жалбата до Европейския омбудсман по член 195 от Договора за ЕО не съставлява ефективно правно средство за защита по отношение на незаконосъобразно решение на конкурсна комисия за отстраняване на кандидат в организиран от EPSO конкурс.
Вследствие няколко допълнителни проверки и опит за постигане на доброволно уреждане, Омбудсманът издава проектопрепоръка към EPSO. В отговора си EPSO информира Омбудсмана, че конкурсната комисия е решила да допусне жалбоподателката до участие в конкурса. Освен това комисията решава да допусне и други кандидати в подобно положение на жалбоподателката. EPSO ще окаже съдействие на комисията в повторното откриване на конкурса за жалбоподателката и останалите заинтересувани кандидати.
Следователно EPSO приема проектопрепоръката на Омбудсмана.
Омбудсманът приветства отговора на EPSO на неговата проектопрепоръка. Освен че предостави конкретен и относим положителен резултат за жалбоподателката по настоящия случай, EPSO потвърди своя ангажимент за гарантиране на законосъобразността на процедурите по назначаване на персонал в ЕС. По-специално, службата потвърди категорично, че законосъобразността в процедурите по назначаване на персонал предполагат наличие на конкретни правни средства за защита, в случай че бъде допусната незаконосъобразност.
В заключение Омбудсманът отбеляза, че новият директор на EPSO, представил положителния отговор по този случай, е приел План за развитие на EPSO с цел реформа на процедурите по назначаване в ЕС. Омбудсманът беше уведомен, че като част от този процес на реформи, EPSO разгледа възможността за приемане на полезни мерки, които в бъдеще да спомогнат за избягване на лошото управление, допуснато в настоящия случай.
Страсбург, 24 септември 2007 г.
Уважаеми г-н П.,
На 5 юли 2006 г., действайки от името на „Fundación Pere Tarrés“, Вие подадохте жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия. Жалбата се отнася до проучване на непридружени непълнолетни имигранти, извършено от Вашата фондация и финансирано със средства на Общността (реф. No: JAI/DAP/00/131/c).
На 16 август 2006 г. информирах председателя на Комисията за Вашата жалба и го помолих да представи становище по нея до 30 ноември 2006 г. На 4 октомври 2006 г. ми изпратихте допълнителна информация. На 12 януари 2007 г. Комисията ми изпрати становището си на английски език. На 25 януари 2007 г. Комисията изпрати становището си на испански език, което Ви беше препратено на 1 февруари 2007 г.
Не съм получил писмени бележки от Вас. На 30 и 31 юли 2007 г. моят секретариат неофициално се свърза с Вас по телефона, за да установи дали проблемът е бил разрешен от Комисията. Вие отговорихте на искането на моя секретариат на 1 август 2007 г.
Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.
Жалбата
Според жалбоподателя фактите по случая накратко са следните:
Жалбоподателят е представител на испанска фондация („Fundación Pere Tarrés“). На 13 февруари 2001 г. Комисията предоставя на жалбоподателя финансова помощ за провеждането на проучване относно непридружените непълнолетни имигранти. Проектът трябваше да бъде завършен до края на 2001 г. През юли 2002 г., след приключване на работата, жалбоподателят изпраща всички съответни документи на Комисията. През март 2003 г. Комисията иска доказателства за извършените от него плащания към испанската хазна и испанското социално осигуряване във връзка с проекта. Жалбоподателят не е бил в състояние да предостави тези документи, тъй като отговорните испански органи не са ги издали по това време. През юли 2004 г. Комисията изпрати окончателното си финансово споразумение на жалбоподателя. През същия месец жалбоподателят отговори на Комисията, като приложи към писмото си всички поискани финансови доказателства, по-специално редица документи, издадени от испанските органи. При липсата на отговор жалбоподателят отново е писал до Комисията на 12 декември 2005 г., като е поискал от институцията да преразгледа финансовата си оценка на проекта и е заявил, че окончателното плащане следва да бъде извършено. Жалбоподателят не е получил отговор на писмото си. След това той е подал жалба до омбудсмана.
В жалбата си жалбоподателят направи следното твърдение и претенция:
Жалбоподателят твърди, че Комисията не е отговорила на писмото му от 12 декември 2005 г., последвало предишната му кореспонденция от юли 2004 г., в която той е приложил документни доказателства относно разходите по проекта, за да може да поиска окончателното плащане.
Поради това жалбоподателят твърди, че Комисията следва да отговори на неговото запитване и да завърши плащането по проекта.
На 4 октомври 2006 г. жалбоподателят е изпратил писмо до омбудсмана и е обяснил, че на 27 септември 2006 г. е получил писмо от Комисията от 14 септември 2006 г., с което го е информирал, че нейните служби ще извършат окончателното плащане по проекта в най-кратък срок, което възлиза на 49 127,04 EUR. Жалбоподателят също така отбеляза, че в същото писмо Комисията се е извинила за това, че не е отговорила на предишното му писмо от 12 декември 2005 г.
Задачата
Становище на КомисиятаВ становището си Комисията първо предостави обща информация. Тя обясни, че в рамките на поканата „Дафне“ от 2000 г. „Fundación Pere Tarrés“ е участвала успешно в предложението за проект „CONRED: Comunidad virtual contra violencia ejercida sobre los niños y adolescentes inmigrantes SIN RED de apoyo social". Едногодишният проект започна на 1 януари 2001 г. и приключи на 31 декември 2001 г.
На 15 март 2001 г. Комисията отговаря на запитване на жалбоподателя от 14 март 2001 г. относно формуляра на искането за окончателно плащане. На 28 март 2002 г. жалбоподателят представя окончателния доклад и окончателния финансов отчет. На 8 април 2002 г. Комисията иска от него да представи окончателния счетоводен отчет по електронен път. На 3 май 2002 г., тъй като ревизираните окончателни отчети все още не са приключени, Комисията информира жалбоподателя, че той следва да представи и приходната част от окончателните отчети. На 9 май 2002 г. жалбоподателят изпраща исканата информация във формат Excel. На 17 май 2002 г., по искане на жалбоподателя от същата дата, Комисията му предостави образеца за окончателните отчети в електронен формат. На 17 декември 2002 г., тъй като окончателните отчети, представени от жалбоподателя, са непълни и не са в съответствие със задължителните изисквания, Комисията поиска от него да изпрати коригирани окончателни отчети и извадка от разходните позиции, за да може да извърши оценка на извадка от разходните позиции на проекта. В писмото на Комисията също така се посочва, че не е получено искане за окончателно плащане. На 23 януари 2003 г. жалбоподателят потвърди получаването на писмото на Комисията и поиска удължаване на срока за предоставяне на допълнителна информация. С писмо от 3 март 2003 г. жалбоподателят представи коригираните окончателни отчети, които обаче не бяха нито подписани, нито заверени. Не е изпратено искане за плащане. На 17 април 2003 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че за да извърши окончателното плащане, се нуждае от допълнителни документи, а именно поисканата извадка от разходни позиции. На 9 юли 2004 г. Комисията получи извадката от разходни позиции. С писмо от 19 юли 2004 г. Комисията уведоми жалбоподателя, че окончателното плащане не може да бъде обработено, тъй като Комисията все още не е получила подписана и заверена версия на окончателните отчети и официално искане за плащане за неизплатеното плащане, както беше поискано на 17 април 2003 г. Комисията също така информира жалбоподателя, че според резултата от първата оценка на неговите окончателни отчети и оправдателни документи може да бъде извършено окончателно плащане в размер на 49 127,04 EUR. В същото съобщение Комисията предложи на жалбоподателя възможността да представи допълнителна информация относно отхвърлените изделия.
С писмо от 30 ноември 2005 г., с пощенско клеймо от 12 декември 2005 г. и регистрирано в Комисията на 14 декември 2005 г., жалбоподателят се оплаква от факта, че все още не е получил дължимото плащане.
Комисията отбеляза, че въпреки че не е получила официално искане за плащане в съответствие със съобщението си от 19 юли 2004 г., тя е готова да приеме писмото на жалбоподателя от 12 декември 2005 г. като такова, за да може да приключи преписката. Съответно Комисията заяви, че е предприела необходимите стъпки за извършване на окончателното плащане в размер на 49 127,04 EUR по сметката на жалбоподателя.
Що се отнася до твърдението, че не е отговорила на писмата на жалбоподателя от 12 декември 2005 г., Комисията се извини, че не е отговорила на жалбоподателя. Тя обясни, че вътрешна реорганизация, настъпила през януари 2004 г., е създала ново звено, което се занимава с тези досиета. От 2005 г., след консолидирането на звеното, то е въвело система за мониторинг на изпълнението по отношение на входящите пощенски пратки. Голям брой висящи досиета бяха приключени през 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и, при условие че бенефициерите на такива проекти отговарят на задължителните изисквания, ситуации, подобни на тази в настоящата жалба, не следва да възникват в бъдеще.
В заключение Комисията отбеляза, че вече е предприела необходимите стъпки за извършване на окончателното плащане по проекта. На 14 септември 2006 г. Комисията изпрати писмо до жалбоподателя, с което го информира за това.
Забележки на жалбоподателяЖалбоподателят не представи коментари по становището на Комисията. На 30 и 31 юли 2007 г. секретариатът на омбудсмана неофициално се свърза с него по телефона. В отговор от 1 август 2007 г. жалбоподателят обясни, че предметът на неговата жалба е бил уреден, въпреки че все още има някои нерешени въпроси, свързани с окончателното плащане на Комисията, по което той в момента преговаря с нейните служби. Жалбоподателят благодари на омбудсмана за усилията му да намери решение на проблема.
РЕШЕНИЕТО
1 Липса на отговор от страна на Комисията на писмо1.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията не е отговорила на писмото му от 12 декември 2005 г., което представлява продължение на предишната му кореспонденция от юли 2004 г., в която той е поискал от Комисията да изплати финансовата помощ, дължима за изпълнението на проект, който е осъществил по отношение на непридружени непълнолетни имигранти. Според жалбоподателя писмото му, което включва и всички необходими доказателства относно разходите по проекта, представлява искане за извършване на окончателното плащане.
Поради това жалбоподателят твърди, че Комисията следва да отговори на неговото запитване.
1.2 В становището си Комисията се извинява за това, че не е отговорила на жалбоподателя. Тя обяснява обаче, че вътрешна реорганизация, настъпила през януари 2004 г., е създала нов отдел, който се занимава с тези досиета. От 2005 г. насам, след консолидирането на звеното, то е създало система за мониторинг на изпълнението по отношение на входящите пощенски пратки. Комисията отбелязва, че голям брой висящи досиета са били приключени през 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и, при условие че бенефициерите на такива проекти отговарят на задължителните изисквания, ситуации, подобни на тази в настоящата жалба, не следва да възникват в бъдеще.
В същото становище Комисията обяснява, че вече е била готова да разглежда писмото на жалбоподателя от 12 декември 2005 г. като официално искане за плащане и е предприела необходимите стъпки за извършване на окончателното плащане по проекта и за приключване на досието. На 14 септември 2006 г. Комисията изпрати на жалбоподателя писмо, с което го информира за това решение относно окончателното плащане.
1.3 В писмо до омбудсмана от 4 октомври 2006 г. жалбоподателят обяснява, че на 27 септември 2006 г. е получил отговор от Комисията от 14 септември 2006 г., в който тя се извинява, че не е отговорила на писмото му от 12 декември 2005 г.
Омбудсманът отбелязва, че на 1 август 2007 г. жалбоподателят се е свързал със секретариата на омбудсмана, за да благодари на омбудсмана за положените усилия за намиране на решение. Жалбоподателят обясни, че предметът на жалбата му е бил уреден.
1.4 Омбудсманът отбелязва, че съгласно член 14 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията (1) всяко писмо или жалба, изпратени до институция на ЕС, получават потвърждение за получаване в срок от две седмици, освен ако в този срок може да бъде изпратен отговор по същество. Съгласно член 17, параграф 1 от този кодекс на писмата следва да се отговори в разумен срок и във всеки случай не по-късно от два месеца от датата на получаване.
Освен това омбудсманът отбелязва, че дори в този случай Комисията да не е предприела действия в съответствие с горепосочените разпоредби, тя е продължила да отговаря на писмото на жалбоподателя след проверката на омбудсмана и да се извинява за това, че не е отговорила. Омбудсманът също така има предвид факта, че Комисията е обяснила мерките, които междувременно е приела, за да се избегне ситуация, подобна на тази в настоящия случай, да възникне в бъдеще.
1.5 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че Комисията изглежда е предприела подходящи стъпки за уреждане на този аспект на случая и по този начин е удовлетворила жалбоподателя.
2 Плащане на проекта, осъществено от жалбоподателя2.1 Жалбоподателят твърди, че както е поискано в писмото му от 12 декември 2005 г., Комисията следва да приключи плащането на проекта, който той е осъществил в края на 2001 г., относно непридружените непълнолетни имигранти.
2.2 В становището си Комисията обяснява, че е приела писмото на жалбоподателя от 12 декември 2005 г. като искане за плащане, за да може да приключи преписката. Съответно Комисията се съгласява да предприеме необходимите стъпки за извършване на окончателното плащане, което според нея възлиза на 49 127,04 EUR, по сметката на жалбоподателя. Тя също така отбелязва, че е информирала жалбоподателя за това действие с писмо от 14 септември 2006 г.
2.3 В писмо до омбудсмана от 4 октомври 2006 г. жалбоподателят обяснява, че на 27 септември 2006 г. е получил отговор от Комисията от 14 септември 2007 г., в който тя го информира, че нейните служби ще извършат във възможно най-кратък срок окончателното плащане, съответстващо на проекта, осъществен от жалбоподателя, в размер на 49 127,04 EUR.
2.4 Омбудсманът отбелязва, че на 1 август 2007 г. жалбоподателят неофициално се е свързал със своя секретариат, за да му благодари за положените усилия за намиране на решение. Той също така обясни, че предметът на неговата жалба е бил уреден, въпреки че изглежда, че има някои нерешени аспекти, свързани с окончателното плащане на Комисията, което жалбоподателят е бил в процес на преговори с нейните служби.
2.5 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че Комисията изглежда е предприела стъпки за уреждане на този аспект на случая.
Омбудсманът отбелязва обаче, че изглежда има някои въпроси, свързани с окончателното плащане по проекта, които все още не са уредени и представляват предмет на преговори между Комисията и жалбоподателя. Омбудсманът има предвид факта, че тези въпроси не са били повдигнати в първоначалната жалба и следователно не са били част от неговата проверка.
С оглед на гореизложеното Омбудсманът заключава, че по отношение на тези въпроси не са оправдани допълнителни проверки.
Омбудсманът желае да изтъкне, че жалбоподателят може да обмисли подновяване на жалбата си до него, ако посоченият по-горе проблем относно подробностите на окончателното плащане на Комисията не бъде разрешен по удовлетворителен за него начин.
3 ЗаключениеВъз основа на информацията, събрана в хода на неговата проверка, омбудсманът заключава, че първият аспект на жалбата е бил разрешен от Комисията по удовлетворителен за жалбоподателя начин. Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, Омбудсманът стигна до заключението, че по-нататъшни проверки не изглеждат обосновани.
Поради това омбудсманът решава да приключи случая.
Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.
Искрено ваш,
П. Никифорос Диамандурос
(1) Европейският кодекс за добро поведение на администрацията е достъпен на уебсайта на омбудсмана: (http://www.ombudsman.europa.eu/code/pdf/en/code2005_en.pdf).