Уважаеми д-р К.,

На 15 май 2006 г., действайки от името на Internationaler Hilfsfonds e.V., Вие ми изпратихте жалба срещу Европейската комисия, която се отнася до съдържанието на вътрешна докладна записка от 11 септември 2001 г. Посочихте, че сте открили тази бележка едва наскоро.

На 30 май 2006 г. препратих жалбата до председателя на Комисията.

На 6 юни 2006 г. получих копие от писмо, което Комисията Ви изпрати на 24 май 2006 г. Това копие ми беше препратено от Комисията.

На 14 юни 2006 г. Вие ми изпратихте ново писмо във връзка с Вашата жалба. На 23 юни 2006 г. препратих на Комисията копие от настоящото писмо и приложенията към него. Същият ден Ви информирахме за това.

В своето становище, изпратено на 14 ноември 2006 г., Комисията заяви, че сте получили копие от съответната бележка на 15 януари 2002 г., когато Ви е бил предоставен достъп до преписката на Комисията. Поради това Комисията счита, че жалбата следва да бъде обявена за недопустима в съответствие с член 2, параграф 4 от Устава на омбудсмана.

В становището си потвърждавате, че сте получили копие от бележката от 11 септември 2001 г. през януари 2002 г. Вие обаче подчертахте, че по това време не сте успели да схванете значението на тази бележка.

В член 2, параграф 4 от Статута на омбудсмана се предвижда, че жалбата „се подава в срок от две години от датата, на която лицето, което подава жалбата, е узнало за фактите, на които тя се основава“.

Настоящото оплакване се основава на съдържанието на докладната записка от 11 септември 2001 г. Въпреки това, както жалбоподателят е потвърдил в своите забележки относно становището на Комисията, той е получил копие от тази бележка още през януари 2002 г. Омбудсманът счита, че са възможни случаи, при които съответният момент, от който започва да тече крайният срок, предвиден в член 2, параграф 4 от Устава на омбудсмана, не е моментът, в който е получено копие от съответния документ, а моментът, в който жалбоподателят осъзнава, че този документ представлява (поне според него) доказателство за лошо администриране. Такъв би могъл да бъде например случаят, когато съответният документ е обемен, подробен и труден за разбиране и когато от жалбоподателя не може да се очаква да го разгледа незабавно и задълбочено, след като получи копие от него.

Омбудсманът обаче отбелязва, че разглежданият в настоящия случай текст на документа обхваща по-малко от половин страница и не изглежда труден за разбиране.

При тези обстоятелства омбудсманът счита, че възражението на Комисията е основателно и че жалбата трябва да бъде обявена за недопустима. Уместно е да се отбележи, че омбудсманът е узнал само за факта, че крайният срок, посочен в член 2, параграф 4 от неговия статут, не е бил спазен чрез становището на Комисията и забележките на жалбоподателя.

Поради това омбудсманът приключва настоящата проверка.

Въпреки това, предвид сериозността на твърденията, повдигнати от жалбоподателя, омбудсманът счита, че тези твърдения следва да бъдат разгледани. Поради това омбудсманът реши да започне проверка по собствена инициатива във връзка с тези твърдения. Изглежда полезно да се добави, че член 2, параграф 4 от Устава на омбудсмана не се прилага за разследванията по собствена инициатива.

Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

П. Никифорос Диамандурос