Страсбург, 17 декември 2007 г.

Уважаеми г-н С.,

На 9 март 2006 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман относно начина, по който Европейската комисия обработва заявление за достъп до определени документи.

На 31 март 2006 г. препратих жалбата до председателя на Комисията. Комисията изпрати становището си на 26 юни 2006 г. На 28 юни 2006 г. Ви го препратих с покана за представяне на становища, която Вие изпратихте на 1 юли 2006 г.

На 10 август 2006 г. поисках от Комисията допълнителна информация във връзка с Вашата жалба и допълнително становище относно ново твърдение, което сте изложили в своите забележки. И двете трябваше да бъдат представени до 30 септември 2006 г. Информирах ви за това в същия ден.

С писмо от 14 септември 2006 г. Комисията поиска удължаване на крайния срок до 31 октомври 2006 г. Упълномощих Комисията да удължи крайния срок до 15 октомври 2006 г. и Ви информирах за това.

На 27 ноември 2006 г. Комисията изпрати своя отговор на моето искане за допълнителна информация и за допълнително становище. Препратих Ви я на 30 ноември 2006 г. с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 10 декември 2006 г.

Поради особени обстоятелства, свързани с Вашите настоящи и други подадени от Вас жалби, разследването беше прекратено между 14 май и 6 септември 2007 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Жалбоподателят е бивш служител на Комисията, който се пенсионира, считано от 1 април 2005 г. На 25 ноември 2005 г. той поиска достъп (1) до всички отнасящи се до него лични и медицински досиета, съхранявани от Комисията, нейната медицинска служба и здравноосигурителна служба, и (2) до всички документи във връзка със заявлението му за признаване на професионално заболяване, по-специално до досиетата относно прегледа, извършен от службите на Комисията в това отношение. Той основава заявлението си на съответните разпоредби на Правилника за длъжностните лица и на Регламент 1049/2001 (1).

Първият отговор на Комисията от 29 ноември 2005 г., формулиран от нейния Генерален секретариат, съдържаше следните точки:

а) заявлението на жалбоподателя има "личен характер";

б) предоставянето на достъп на жалбоподателя съгласно Регламент 1049/2001 би било равносилно на „публично“ оповестяване на съответните документи;

в) поради тези причини Комисията е решила да не разглежда заявлението на жалбоподателя съгласно Регламент 1049/2001;

г) вместо това Комисията счете, че „съответните“правни основания за отговор на жалбоподателя са Правилникът за длъжностните лица и Регламент 45/2001 относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността (2).

Поради това генералният секретариат реши да препрати искането за достъп до ГД „Персонал“ на Комисията.

Жалбоподателят отговори с аргумента, че Регламент 1049/2001 е приложим.

На 1 декември 2005 г. Генералният секретариат на Комисията даде отговор, който съдържаше следните точки:

а) Регламент 1049/2001 не е „подходящо/подходящо“правно основание за неговото заявление за достъп, тъй като оценката съгласно този регламент е съсредоточена върху въпроса дали съответните документи могат да бъдат направени обществено достояние и информацията, съдържаща се в съответните документи, е ясно обхваната от правилата за защита на данните;

б) „за сравнение“, „процедурата съгласно Правилника за длъжностните лица“предлага на жалбоподателя „по-широк достъп“до документи и информация; правата на достъп съгласно Регламент 1049/2001 „за сравнение“следва да се считат за „субсидиарни“.

Жалбоподателят отново изпрати писмо до Комисията с аргумента, че Регламент 1049/2001 е приложим. Той описа своето електронно писмо, в което излага този аргумент, като потвърдително заявление съгласно Регламент (ЕО) No 1049/2001.

На 4 януари 2006 г. жалбоподателят получи електронно писмо от Комисията, потвърждаващо получаването на неговото потвърдително заявление. Тя го информира, че заявлението му ще бъде обработено в рамките на срока, предвиден в Регламент 1049/2001.

На 17 януари 2006 г. генералният секретар на Комисията отхвърли потвърдителното заявление на жалбоподателя. Отговорът съдържа следните точки:

а) съгласно Регламент 1049/2001 личният интерес на лицето, което иска достъп, не е от значение;

б) като се има предвид личният и поверителен характер на документите, за които се подава заявление, тези документи не могат да бъдат оповестени съгласно Регламент 1049/2001;

в) съгласно релевантната съдебна практика на Първоинстанционния съд всички разглеждани тук документи са и в своята цялост толкова очевидно обхванати от едно от изключенията в Регламент 1049/2001, че не е необходима индивидуална оценка на всеки документ;

г) следователно искането за достъп трябваше да бъде отхвърлено въз основа на член 4, параграф 1 от Регламент 1049/2001 (защита на личната неприкосновеност и личните данни);

д) това отхвърляне обаче не е повлияло на други специални правни основания, предоставящи на жалбоподателя специални права на достъп;

е) членове 26 и 26а от Правилника за длъжностните лица предоставят на длъжностните лица специално право на достъп до техните лични и медицински досиета;

ж) от гореизложеното следва, че правото на достъп на широката общественост в Регламент 1049/2001 е „субсидиарно“спрямо горепосочените права в Правилника за длъжностните лица. В решението си от 5 април 2005 г. по дело T-376/03 Hendrickx Първоинстанционният съд призна, че „общите правила за публичен достъп“могат да бъдат неприложими „въз основа на принципа „lex specialis derogat legi generali“.

Отговорът на генералния секретар потвърди решението за препращане на искането за достъп до ГД „Персонал“ на Комисията.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че генералният секретар не е признал, че правата му съгласно член 255 от Договора за ЕО и съгласно Регламент 1049/2001 не са ограничени от допълнителни права съгласно Правилника за длъжностните лица или от правилата за защита на данните, а че те съществуват отделно. Освен това отхвърлянето на заявлението му не отговаряло на критериите за мотивиране, предвидени в Регламента.

Жалбоподателят добавя, че междувременно му е бил предоставен достъп до медицинското и личното му досие, както и до части от досието относно признаването на професионално заболяване. Този достъп обаче е бил предоставен (1) със закъснение, (2) само в Люксембург и Брюксел и (3) без възможност за копиране, с изключение на личното му досие, където му е било разрешено да прави копия. Поради това неговият интерес от пълен достъп до документите въз основа на Регламент (ЕО) No 1049/2001 продължава да съществува.

Омбудсманът започна настоящата проверка във връзка със следното твърдение и претенция:

Комисията неправилно отхвърли искането на жалбоподателя, формулирано въз основа на Регламент 1049/2001, за достъп до неговите медицински и лични досиета и до всички досиета във връзка със заявлението му за признаване на професионално заболяване.

Жалбоподателят заяви, че въз основа на Регламент 1049/2001 следва да му бъде предоставен пълен достъп до съответните документи.

В жалбата си жалбоподателят посочва, че Комисията е разгледала и неговото заявление за достъп до документи на други правни основания. Въпреки това, тъй като жалбата му изглежда се отнася само до отказа на достъп съгласно Регламент 1049/2001, омбудсманът специално ограничи разследването си до разглеждането от страна на Комисията на искането на жалбоподателя за достъп съгласно посочения регламент.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията обясни, че генералният секретар на Комисията е отхвърлил потвърдителното заявление на жалбоподателя, но че жалбоподателят е получил достъп до своите лични и медицински досиета, като е използвал съответните разпоредби на Правилника за длъжностните лица.

Комисията заяви, че Първоинстанционният съд е пояснил, че целта на Регламент 1049/2001 е „да гарантира достъп на всеки до публични документи, а не само достъп на страната заявител до документи, които го засягат“(3). Следователно интересът на жалбоподателя от получаване на достъп не е бил релевантен по отношение на решението дали да се оповести документ или не. Ако документите трябва да бъдат оповестени на жалбоподателя съгласно Регламент 1049/2001, същите документи ще станат публични и ще трябва да бъдат оповестени на всяко друго лице, което иска достъп. Това заключение следва от член 9, буква д) от подробните правила за прилагане на Регламент 1049/2001 (4).

Според Комисията всички документи, поискани от жалбоподателя, съдържат лични данни по смисъла на член 2, буква а) от Регламент 45/2001 относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни. Медицинските досиета съдържаха данни, разкриващи здравословното състояние на дадено лице, които съгласно член 10 от настоящия регламент представляваха специална категория данни.

Беше очевидно, че публичното оповестяване на документите, поискани от жалбоподателя, би засегнало защитата на неговия личен живот и неприкосновеност и би нарушило разпоредбите на Регламент 45/2001. Тъй като поисканите документи очевидно попадат в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 1, буква б) от Регламент 1049/2001, съгласно съдебната практика на Първоинстанционния съд (5) не е необходимо да се извършва индивидуална проверка на всеки документ.

По-нататък Комисията обяснява, че член 26 от Правилника предвижда, че личното досие на длъжностното лице е поверително. С това досие е трябвало да се правят справки само в офисите на администрацията или на защитен електронен носител. Съгласно същата разпоредба обаче длъжностното лице има право, дори след прекратяване на служебното правоотношение - както в случая на жалбоподателя - да се запознае с всички документи в досието си и да направи копия от тях. Освен това съгласно член 26а от Правилника длъжностното лице има право да се запознае със съдържанието на медицинското си досие. В съответствие с принципа „lex specialis derogat legi generali“тези специални правила, уреждащи правото на достъп на длъжностното лице до неговото лично и медицинско досие, имат предимство пред общите разпоредби относно правото на публичен достъп, предвидени в Регламент 1049/2001. Тази обосновка е потвърдена от Първоинстанционния съд (6).

Комисията стигна до заключението, че тъй като Регламент 1049/2001 урежда правото на обществеността на достъп до документи на институциите, той не е подходящата правна рамка за предоставяне на достъп на член на персонала на Комисията до неговите лични и медицински досиета, съхранявани от администрацията на институцията. Правилникът за длъжностните лица съдържа конкретни подходящи разпоредби за предоставяне на достъп на длъжностните лица на Комисията до тези досиета. В разглеждания случай жалбоподателят е получил такъв достъп.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят поддържа жалбата си.

Що се отнася до твърдението на Комисията, че му е бил предоставен достъп до въпросните преписки въз основа на съответните разпоредби на Правилника за длъжностните лица, жалбоподателят заяви, че това не е вярно. Той е получил достъп до някои документи, избрани от Комисията. Това обаче не представлява пълен достъп, както е гарантирано от Регламент 1049/2001, особено като се има предвид, че не му е било разрешено да си води бележки или да прави снимки или копия и че „най-интересните документи са били премахнати от досиетата“.

Допълнителни проучвания

След внимателно разглеждане на становището на Комисията и забележките на жалбоподателя се оказа, че са необходими допълнителни проучвания.

Искане на омбудсмана за допълнителна информация и допълнително становище

В писмото си за допълнително разследване омбудсманът поиска информация относно следното:

1) до кои документи Комисията е предоставила достъп на жалбоподателя? и

(2) От кои документи жалбоподателят е имал право да прави копия?

Освен това омбудсманът поиска от Комисията да представи допълнително становище относно допълнителното твърдение на жалбоподателя, че „най-интересните документи“ са били премахнати от досиетата, преди да му бъде предоставен достъп.

Отговор на Комисията

В отговора си Комисията предостави следната информация и коментари:

На жалбоподателя е предоставен достъп до личното му досие в Люксембург на 12 януари 2004 г. и на 15 юли 2004 г. В съответствие с член 26 от Правилника за длъжностните лица той има право да прави копия на всички поискани от него документи.

Медицинското досие на жалбоподателя се състои от две части:

а) административна преписка, съхранявана от Службата за управление и плащане по индивидуални права (PMO)(7);

б) медицинско досие, съхранявано от Медицинската служба.

На 2 март 2006 г. жалбоподателят посещава офисите на Службата за управление и плащане по индивидуални права (PMO) и му е представена, по негово конкретно искане, преписката относно искането му за признаване на професионално заболяване. По това време преписката все още е била в процес на разглеждане и не е било взето окончателно решение. Поради това в този момент на жалбоподателя не е било разрешено да прави копия.

Жалбоподателят се е запознал с медицинското си досие в Медицинската служба на 20 януари 2005 г. и на 10 февруари 2006 г. И в двата случая жалбоподателят е разговарял с д-р К. и му е бил предоставен достъп до пълното досие. При второто си посещение той прави снимки на документите.

По отношение на достъпа до медицински досиета Комисията прилага заключение 221/04 на колегиума на административните ръководители, на институциите и органите на Европейската общност.

Никакви документи не са били премахнати от досиетата, преди да бъдат показани на жалбоподателя. Комисията предположи, че жалбоподателят е очаквал да открие в досието медицински доклади относно искането си за признаване на професионално заболяване. Лекарите обаче, които са прегледали жалбоподателя, все още не са представили окончателния си доклад. Окончателният доклад ще бъде предаден на лекар по избор на жалбоподателя.

Комисията насочи вниманието на омбудсмана към факта, че жалбоподателят е подал подобна жалба до Европейския надзорен орган по защита на данните.

Втори набор от забележки на жалбоподателя

В коментарите си по отговора на Комисията жалбоподателят направи накратко следните забележки:

Що се отнася до достъпа до личното му досие, жалбоподателят заяви, че отчетът на Комисията е правилен. Той обаче твърди, че личното му досие не отговаря на изискванията, определени в член 26 от Правилника за длъжностните лица, тъй като определена информация и решения относно оценяването могат да бъдат намерени само в „Sysper II“ (вътрешна софтуерна система за управление на персонала), а не в личното досие. Поради това жалбоподателят е поискал от омбудсмана да се погрижи личното му досие да бъде попълнено в това отношение, особено като се има предвид, че след пенсионирането си той вече не е имал достъп до „Sysper II“.

Що се отнася до медицинското му досие, жалбоподателят заяви, че описанието на Комисията на това досие е непълно, тъй като заявлението му се отнася до всички медицински и лични досиета, както и изрично до здравното осигуряване, което не се състои само от досието относно признаването на професионално заболяване. Жалбоподателят счита, че освен последната преписка PMO е съхранявала и други свързани с него преписки, до които той не е имал достъп.

Що се отнася до посещението му в помещенията на PMO на 2 март 2006 г., жалбоподателят твърди, че Комисията не само е отказала да му позволи да прави фотокопия на части от досието. Също така не му е било позволено да прави снимки или да си води бележки. Когато се опитал да направи това, досието му било отнето. Жалбоподателят подчерта, че е посочил това на Комисията в електронно писмо от 8 март 2006 г. и че тя никога не е оспорвала това изложение на събитията.

Що се отнася до медицинския доклад, който според Комисията не е бил финализиран към момента на осъществяване на достъпа, жалбоподателят се е съгласил с този отчет. Той обаче добави, че вече е посочил на Комисията в електронното си писмо от 8 март 2006 г., че докладът „в настоящия си вид“ липсва в досието. Жалбоподателят настоя, че този първи доклад е трябвало да бъде включен в досието. В този контекст е без значение дали Комисията никога не е приложила доклада към преписката или го е премахнала от преписката, преди да му го покаже.

Що се отнася до съдържанието на медицинското му досие, жалбоподателят счита, че списъкът, приложен от Комисията към отговора ѝ, е непълен. Това беше ясно, ако този списък се сравни със списъка, съставен от европейското длъжностно лице по защита на данните в рамките на неговата паралелна процедура за подаване на жалби. Според последното съществува документ, наречен „Писмо на PMO от 9а до AXA от 12 октомври 2005 г. — Съобщение за доклада на IDOC от 16 септември 2005 г.“. В бележка под линия в списъка на ЕНОЗД се посочва: „Този документ не е включен в списъка/номериран от PMO. Има две съобщения от IDOC до PMO: един от 16 септември 2005 г., с приложени и подписани заключения, и втори от 6 февруари 2006 г. (номериран от PMO като документ 11), който се позовава на предходното съобщение и съдържа приложение, наричано още заключения; тези „заключения“ не са подписани и са по-кратки, макар и със същите три заключителни параграфа. Първото съобщение и приложението са приложените документи към писмото от 12 октомври 2005 г. от PMO до AXA Belgium." Според жалбоподателя досието, с което се е консултирал, не съдържа писмо до AXA от 12 октомври 2005 г., нито две съобщения на IDOC. Беше сигурно, че в досието няма "пълен доклад на IDOC". Изглежда, че в този контекст жалбоподателят се е позовал на приложението към документ 9а.

Жалбоподателят твърди, че Комисията умишлено не е споменала съществуването на този документ 9а, който повдига въпроса доколко другите изявления на Комисията са достоверни.

Що се отнася до предварителния доклад, който според жалбоподателя е трябвало да бъде включен в преписката, жалбоподателят твърди, че съществуването му е било потвърдено по телефона и представлява, наред с досието на IDOC, основната му причина за справка с преписката в Брюксел. В този контекст жалбоподателят посочи писмо, изпратено от началник на отдел в Службата за управление и плащане по индивидуални права до ЕНОЗД в рамките на разследването на последния, което на свой ред изглежда му е било изпратено от ЕНОЗД. Релевантният пасаж гласи: „Д-р H., един от медицинските служители на Комисията, разгледа [жалбоподателя]. Поверително мога да добавя, че д-р Х. е изготвил предварителен доклад, но сега желае да потърси становището на медицински експерт (психиатър). Този доклад не е бил представен на [жалбоподателя], тъй като все още не е финализиран." Според жалбоподателя това е потвърдило неговия отчет за събитията и също така е показало, че Комисията най-малкото е избегнала разглеждането на въпроса от предварителния доклад при комуникацията си с омбудсмана.

Според жалбоподателя следователно е било ясно, че пълният доклад на IDOC, както и предварителният доклад, изготвен от д-р H., са били в притежание на PMO на 2 март 2006 г. и че те не са били включени в досието, с което той се е консултирал.

Що се отнася до медицинското досие, съхранявано от медицинската служба, жалбоподателят се съгласи със становището на Комисията. Той потвърди, че е направил снимки на определени документи. Жалбоподателят обаче заяви, че качеството на тези снимки се е оказало недостатъчно, за да се разшифроват ръкописни бележки на чужд език, така че той желае да поддържа твърдението си, че следва да му бъдат изпратени фотокопия.

Що се отнася до т.нар. заключение 221/04, което Комисията е приложила, жалбоподателят счита, че това заключение повдига повече въпроси, отколкото дава отговори. Такъв е по-специално случаят с въпроса за а) правното основание за това заключение, б) органа, който го е приел, и в) надеждността на процедурата, довела до приемането му, например дали са участвали синдикални организации. Освен това беше съмнително дали това заключение е в съответствие със законодателството от по-висок ранг, включително, наред с другото, член 255 от Договора за ЕО, самоопределението, свързано с информацията, добрата администрация и регламенти 45/2001 и 1049/2001. Жалбоподателят счита, че случаят не е такъв, така че заключението е невалидно или поне неприложимо. Жалбоподателят направи подробни коментари в подкрепа на становището си, че отделните разпоредби на заключението са незаконосъобразни. Той също така се позова на аргументите, които е изложил в предходни становища, както и в жалбата си до ЕНОЗД, и добави, че някои правила на първичното европейско право и на правните принципи в държавите — членки на ЕС, както и ЕКПЧ, подкрепят неговото становище.

Решението на Европейския надзорен орган по защита на данните

С втория си набор от забележки жалбоподателят прилага решението на ЕНОЗД по жалба, подадена до него от жалбоподателя (дело 2006-0120). Тази жалба се отнася до отказа на PMO да му предостави пълен достъп до личните му данни и до предаването на медицинските му данни на белгийско застрахователно дружество, както и до някои документи, свързани с процедурата пред ЕНОЗД. Що се отнася до достъпа до личните данни на жалбоподателя, ЕНОЗД изброява „документите, обменяни с AXA Belgium“, които съответстват на списъка, приложен към отговора на Комисията, с изключение на документа „9а“, посочен от жалбоподателя. ЕНОЗД отбеляза, че според PMO жалбоподателят е имал достъп до всички тези документи, с изключение на документ 9а. Самият документ е официален, т.е. „придружително писмо“, но приложението към него, т.е. пълният доклад на IDOC, съдържа данни, свързани със здравето. Във връзка с това ЕНОЗД препоръча PMO да преразгледа предоставянето на пълен достъп до документ 9а, съдържащ заключенията на IDOC.

С писмо от 10 декември 2006 г., което също е приложено към второто му становище, жалбоподателят иска от ЕНОЗД да преразгледа жалбата му. Що се отнася до достъпа до документи, той посочва по-специално, че възможностите за достъп, предоставени му на 2 март 2006 г. в Брюксел, без да има право да води бележки, да прави снимки или да иска фотокопия, са твърде ограничени, за да удовлетворят правата му. Изглежда също така, че той счита, че все още не му е бил предоставен достъп до пълния текст на съответния доклад на IDOC.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърдение, че Комисията неправилно е отхвърлила заявлението за достъп на жалбоподателя, доколкото то се основава на Регламент 1049/2001, и съответното твърдение

1.1 На 25 ноември 2005 г. жалбоподателят, бивше длъжностно лице на Комисията, поиска достъп (1) до всички лични и медицински досиета, съхранявани от Комисията, нейната медицинска служба и здравноосигурителна служба, които се отнасят до него, и (2) до всички документи, свързани със заявлението му за признаване на професионално заболяване, по-специално до досиетата, свързани с прегледа, извършен от службите на Комисията в това отношение. Той основава заявлението си на съответните разпоредби на Правилника за длъжностните лица и на Регламент 1049/2001 (8). Комисията реши да разгледа това искане за достъп въз основа на Правилника за длъжностните лица, а не въз основа на Регламент 1049/2001. В крайна сметка тя предостави достъп съгласно Правилника за длъжностните лица. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че Комисията неправилно е отхвърлила гореспоменатото му искане за достъп, доколкото то се основава на Регламент 1049/2001.

1.2 В становището си Комисията отбелязва по-специално, че правилата на член 26 и член 26, буква а) от Правилника относно правото на достъп на длъжностните лица до техните лични и медицински досиета имат предимство пред общите разпоредби относно достъпа до документи, предвидени в Регламент 1049/2001. Това е в съответствие с принципа lex specialis derogat legi generali. В подкрепа на този подход Комисията се позова на решенията на Първоинстанционния съд по дела T-376/03 и T-371/03 (9). Поради това Комисията стигна до заключението, че Регламент 1049/2001 не е подходящото правно основание за предоставяне на достъп на член на нейния персонал до неговите лични и медицински досиета, съхранявани от администрацията на институцията. В становището си жалбоподателят поддържа твърдението си.

1.3 Омбудсманът отбелязва, че с оглед на съдебната практика, посочена от Комисията, горепосоченият подход е разумен. Следователно обжалваното решение на Комисията не представлява случай на лошо администриране, доколкото заявлението за достъп на жалбоподателя се отнася до документи, съдържащи се в неговите лични и медицински досиета, посочени в член 26 и член 26, буква а) от Правилника. Следователно съответното твърдение на жалбоподателя не се поддържа.

1.4 В това отношение омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят изглежда твърди в становището си, че Комисията е можела да разполага с документи, за които основателно може да се счита, че попадат в обхвата на заявлението му за достъп, но които не са били включени в личните и медицинските му досиета, до които му е бил предоставен достъп, съгласно член 26 и член 26, буква а) от Правилника за длъжностните лица. Забележките на омбудсмана в точка 2.3 по-долу също са от значение за този въпрос.

2 Твърдение, че Комисията е премахнала „най-интересните документи“ от досиетата, до които на жалбоподателя е бил предоставен достъп

2.1 След искането за достъп на жалбоподателя, посочено в точка 1.1 от настоящото решение, Комисията му предостави достъп съгласно Правилника за длъжностните лица. Впоследствие жалбоподателят направи допълнителното твърдение, прието за разследване, че „най-интересните документи“ са били „премахнати“, т.е. извадени от досиетата, до които действително му е бил предоставен достъп.

2.2 По отношение на това твърдение Комисията обясни, че никакви документи не са били премахнати от досиетата, показани на жалбоподателя. Той предполага, че жалбоподателят е очаквал да открие в посоченото досие медицински доклади относно искането си за признаване на професионално заболяване. Лекарите, които са прегледали жалбоподателя, обаче все още не са представили окончателния си доклад. Окончателният доклад ще бъде предаден на лекар по избор на жалбоподателя.

2.3 В становището си от 10 декември 2006 г. жалбоподателят излага редица доводи в смисъл, че различни документи е трябвало да бъдат включени в досиетата, до които му е бил предоставен достъп, и/или че документите, обхванати от заявлението му за достъп от 25 ноември 2005 г., не са му били съобщени.

Омбудсманът отбелязва, че тези въпроси не попадат в обхвата на настоящата проверка. Следователно те не са разгледани в настоящото решение (10).

2.4 По отношение на твърдението на жалбоподателя, споменато в точка 2.1 по-горе, омбудсманът отбелязва, че фактическото изявление на Комисията, че никакви документи не са били премахнати от досиетата, показани на жалбоподателя, носи със себе си (опровержима) презумпция за истинност (11).

Жалбоподателят не е представил убедителни аргументи, подкрепени с подходящи доказателства, които да оборят тази презумпция (12). Следователно омбудсманът не намира случай на лошо администриране, съответстващ на горното твърдение на жалбоподателя.

С оглед на гореизложеното омбудсманът не намира случай на лошо администриране, съответстващ на горното твърдение на жалбоподателя.

3 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба омбудсманът не е установил случай на лошо администриране, съответстващ на твърденията на жалбоподателя, разгледани в точки 1 и 2 от настоящото решение.

Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Регламент 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43).

(2) ОВ L 8, стр. 1.

(3) Дело T-110/03, Sison срещу Съвета, [2005] ECR, стр. II-1429.

(4) ОВ L 345, 2001 г., стр. 94.

(5) Дело T-2/03, VIK срещу Комисията, [2005] ECR стр. II-1121.

(6) Дело T-376/03, Hendrickx срещу Съвета, [2005] ECR, стр. I-A-209 и стр. II-957; и дело T-371/03, Le Voci срещу Съвета, [2005] ECR, стр. I-A-209 и стр. II-957.

(7) Комисията предостави списък на съдържанието на това досие.

(8) Регламент 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43).

(9) Дело T-376/03, Hendrickx/Съвет, [2005] ECR, стр. I-A-209 и стр. II-957, точки 55—57, и дело T-371/03, Le Voci/Съвет, [2005] ECR, стр. I-A-209 и стр. II-957, точки 122—124.

(10) Жалбоподателят е свободен да обмисли възможността за подаване на нова жалба до омбудсмана по тези въпроси. Във връзка с това омбудсманът припомня условията за започване на проверка, предвидени в членове 1—3 от Устава на Европейския омбудсман.

(11) Вж. дело T-311/00 British American Tobacco срещу Комисията [2002] ECR II-2781, параграф 35.

(12) Съображението на жалбоподателя, че представеното му медицинско досие (на 20 януари 2005 г. и на 10 февруари 2006 г.) не съдържа документ, който Комисията/PMO е изпратила на ЕНОЗД за целите на разглеждането от последния на жалба 2006-120 (подадена от жалбоподателя на 9 март 2006 г.), но не го е изброила/номерирала в съответното изложение на документите, изпратени на ЕНОЗД, не може да се счита за такъв аргумент.