Страсбург, 28 август 2008 г.

Уважаеми г-н О.,

На 13 октомври 2005 г., действайки от името на UETP (University Enterprise Partnership), сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия във връзка с извършен одит относно използването на безвъзмездни средства, отпуснати на UETP за проект по програма „Леонардо да Винчи“.

На 11 ноември 2005 г. препратих жалбата до председателя на Комисията. Комисията изпрати становището си на английски език на 3 февруари 2006 г., а превода му на шведски език — на 21 февруари 2006 г. Последното Ви го препратих с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 28 април 2006 г.

На 11 ноември 2006 г. изпратих писмо с допълнителни запитвания до Комисията и Ви информирах за това. Комисията изпрати на 12 април 2007 г. текста на английски език на допълнителното си становище, а на 26 април 2007 г. — превода на шведски език. Последното Ви го препратих с покана за допълнителни коментари, която изпратихте на 6 юни 2007 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания. Моля, приемете моите извинения за забавянето на разглеждането на Вашата жалба.

Жалбата

Според жалбоподателя релевантните факти в обобщение са следните:

UETP (University Enterprise Partnership) финализира проект по програма „Леонардо да Винчи“ през 2000 г. Комисията е одобрила резултата от проекта, но са възникнали проблеми по отношение на допустимостта на разходите за персонал. Одитът, проведен между 27 и 29 юни 2005 г., се отнасяше до допустимостта на разходите за персонал на UETP по проекта. От името на Комисията г-н C. от Deloitte & Touche в Белгия („Deloitte“) извърши одита в помещенията на UETP. Когато г-н C. осъзнава, че докладите и списъците, с които обикновено работи, не са на разположение и че UETP може да му предостави само счетоводни баланси, отчети за доходите, общи регистри и проверки, той иска от UETP да изготви доклади и списъци в съответствие с неговите изисквания. Жалбоподателят обясни на г-н C., че е било договорено с Комисията, че UETP ще трябва само да предоставя информация и да отговаря на въпроси по време на одита и че Deloitte трябва да изготвя списъци или каквото друго е необходимо. Освен това жалбоподателят обясни, че поради различната терминология и лошия английски език на г-н C., той, т.е. жалбоподателят, не разбира какъв вид списъци има предвид г-н C. Тогава г-н C. заплашва UETP от името на Комисията, като заявява, че ако UETP не му предостави въпросните списъци, той ще обяви UETP в несъстоятелност, тъй като Комисията ще следва неговите инструкции и препоръки. Г-н C. продължи с унизителни коментари към персонала на UETP, когато те не разбираха въпросите му относно данните от 1997 г. или когато не можеха незабавно да отговорят на въпросите му. Освен това и в противоречие с шведското право г-н C. предава данни от компютърната система на UETP на своята собствена в Брюксел. Въпреки че жалбоподателят го е информирал по този въпрос, г-н C. е посочил, че не го интересува.

Точно преди да напусне, г-н C. се обръща към жалбоподателя с документ и го пита кога е създаден. Жалбоподателят заяви, че не знае, като г-н C. отговори с груб тон, че „както винаги не знаете нищо“. Жалбоподателят каза на г-н C., че ако обясни къде е намерил документите, ще може да отговори на въпроса си. Г-н C. заяви, че е намерил документа в окончателния доклад. Жалбоподателят отговори, че в този случай документът е трябвало да бъде създаден през пролетта на 2000 г. След това г-н C. попитал защо е намерил документа в книгите за юни 1998 г. Жалбоподателят отговори, че в този случай документът е трябвало да бъде създаден като част от междинния доклад. "Просто исках да проверя дали сте лъжец", каза г-н К. и си тръгна.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че начинът, по който Deloitte е извършило одита от името на Комисията, представлява лошо администриране. Жалбоподателят твърди, че Deloitte, действайки от името на Комисията, заплашва, изнудва, унижава и осмива персонала на UETP и ги обвинява, че са лъжци.

Жалбоподателят заяви, че Комисията следва:

1. да обяви одита за недействителен,
2. да преразгледа своите одитни процедури, като позволява само на лица със специализирани познания за местните обстоятелства и вида на съответната организация да извършват одити, и като не позволява използването на методи за сплашване;
3. да проведе повторно одита с партньор, различен от Deloitte, в случай че доказателствата за разходите за персонал, представени на Комисията през август 2005 г., не бъдат взети предвид.

На 11 ноември 2005 г. омбудсманът започна разследване на горепосоченото твърдение и твърдения (1).

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията излага накратко следните съображения:

Най-напред Комисията припомня обстоятелствата по случая, като обяснява, че подписаният между нея и UEPT договор е влязъл в сила на 2 декември 1996 г. и е трябвало да продължи 36 месеца, т.е. до 1 декември 1999 г. Договорът предвижда плащане на три вноски: 40 % от договорното разпределение, т.е. 78 000 EUR, е трябвало да послужи като първоначален аванс; 30 % от договорната сума, т.е. 58 200 EUR, ще бъдат предоставени след представянето и приемането на междинния доклад; и 30 % от договорното разпределение, т.е. 58 500 EUR, след представяне и приемане на окончателния доклад. Първото плащане в размер на 78 000 EUR е извършено на 7 март 1997 г. след подписването на договора. Второто плащане не беше извършено, тъй като не цялата поискана информация беше предоставена след представянето на междинния доклад.

През януари 2001 г. финансовият оценител поиска допълнителна информация, за да обоснове декларираните разходи, свързани както с първия, така и с втория период. От януари 2001 г. до юни 2001 г. UETP неколкократно предоставя допълнителна информация. На 30 януари 2002 г. Комисията уведомява UETP, че окончателният ѝ доклад е оценен и че е изготвено намалено плащане.

През юни 2002 г. Комисията получава писмо от UETP, в което последният не приема намалението и иска пълно плащане, включително лихви, тъй като счита, че е предоставил всички поискани документи.

На 27 юни 2002 г. Комисията изпраща писмо до UETP, в което обяснява, че намаленото плащане в размер на 45 199 EUR (вместо 58 500 EUR) се дължи главно на високите разходи за персонал, които надхвърлят договорните ограничения, и на сериозните съмнения, изразени в представените оправдателни документи.

На 22 август 2002 г. жалбоподателят изпрати писмо с жалба до Генерална дирекция „Образование и култура“ на Комисията.

Тъй като аргументите, представени по отношение на високите разходи за персонал, не бяха задоволителни, отговорната служба на Комисията предложи външен одит през октомври 2002 г.

През периода от октомври до декември 2003 г. Deloitte се е опитало да определи дата за външния одит, но това не е било възможно поради отсъствието на отговорния персонал на UETP. Deloitte се опита да намери някой друг, към когото да се обърне във връзка с одита. UETP предложи г-н P. и г-н B. Г-н P. обаче обясни, че не разполага с необходимите материали, за да отговори на въпросите на Deloitte. Поради това на 19 януари 200 г. Комисията изпраща на UETP писмо, в което определя крайна дата за одита. UETP е уведомено, че ако не бъде спазено, ще бъде извършено пълно възстановяване на авансовите плащания в съответствие с приложимите правила.

На 12 март 2004 г. Комисията получава факс съобщение от жалбоподателя, в което се обяснява, че той и г‐н W. са били в продължителен отпуск по болест поне до 30 април 2004 г. и че в отсъствието на г‐н W. г‐н P. е действал като отговорно лице.

На 20 юли 2004 г. Комисията изпраща две препоръчани писма с искане за пълно възстановяване на вече изплатените суми. Писмата са върнати като "non réclamé", тъй като никой не ги е събрал.

На 14 септември 2004 г. същото искане е изпратено на жалбоподателя по електронна поща.

На 22 септември 2004 г. жалбоподателят отговаря по електронна поща, като посочва, че е бил на почивка през юли и август и че тъй като писмата са адресирани лично до него, те не могат да бъдат получени от никой друг. Освен това той заявява, че е предложил лице от външното одиторско дружество на UETP, но че одиторите на Deloitte са изискали неговото присъствие и присъствието на г-н W. Жалбоподателят също така заяви, че служителите на Комисията са приложили различни методи за изчисляване на разходите за персонал.

На 23 септември 2004 г. Комисията изпраща електронно писмо до жалбоподателя, в което посочва, че писмото, в което се посочва крайната дата на одита, е изпратено на 19 януари 2004 г. Тъй като UETP не отговори на това писмо, Комисията реши да прекрати договора и да поиска пълно възстановяване на вече изплатените средства.

На същия ден жалбоподателят отговаря на Комисията, като обяснява, че никога не е получавал писмото от 19 януари 2004 г., посочва, че вече не работи за UETP, и заявява, че въпреки това иска да помогне за разрешаване на ситуацията.

На 8 октомври 2004 г. Комисията изпрати препоръчано писмо до UETP с въпрос кой отговаря за управлението на договор S/96/2/1672/PI/II.1.1.c/FPC, тъй като жалбоподателят вече не работи за UETP.

На 11 октомври 2004 г. Комисията получи писмо от жалбоподателя, в което се посочва, че одиторите на Deloitte не са искали да работят с одитора на UETP и са поискали жалбоподателят и г-н W. да присъстват по време на одита, въпреки че тези лица са били болни. Следователно UETP не е виновна, че одитът не е могъл да бъде извършен.

С препоръчано писмо от 25 ноември 2004 г. Комисията информира жалбоподателя, че е готова да даде на UETP нов срок за извършване на одита и че Deloitte ще се свърже с жалбоподателя, за да определи дата за одита. Писмото на Комисията обаче беше върнато без обяснение.

На 17 март 2005 г. UETP изпраща на Комисията писмо, в което предлага одитът да се проведе през последната седмица на юни 2005 г.

На 18 април 2005 г. Комисията иска от Deloitte да извърши одита през поисканата седмица. С електронно писмо от 12 май 2005 г. Deloitte потвърждава тази дата.

На 23 май 2005 г. UETP се свързва с Комисията, като посочва, че одиторите на Deloitte са се свързали с него и че са поискали документи от предварителния одит, които той не е могъл да предостави, тъй като е бил в отпуск по болест, и че съгласно шведското право не му е било разрешено да бъде в кабинета си по време на този отпуск. В резултат на това той не е могъл да събере всички поискани документи.

Същия ден Комисията отправя запитване до Deloitte дали е възможно да се предложи компромис, като се има предвид фактът, че изпълнителят не е в състояние да извърши цялата подготвителна работа. Deloitte отговори, че UETP може да предостави на одиторите необходимата информация по време на одита. Одитът започна на 27 юни 2005 г. сутринта и приключи на 30 юни 2005 г. следобед.

Жалбата

По отношение на недоволството на жалбоподателя от начина, по който Deloitte е извършило одита в помещенията на UETP, Комисията припомни, че Deloitte е срещнало големи трудности при организирането на одита. Deloitte се свързва за първи път с UETP на 24 октомври 2003 г. и въпреки многобройните напомняния и опити за започване на одита възможно най-скоро, това може да стане едва в края на юни 2005 г., т.е. година и половина след първия си контакт с UETP.

Тъй като жалбоподателят не можа да предостави документите, изисквани от Deloitte преди одита, Deloitte прие, че те няма да бъдат предадени преди одита, при условие че ще бъдат достъпни по време на одита. Освен това Deloitte предложи одитът да бъде удължен с един ден, така че работата да може да се извършва при най-добрите условия.

На 28 юни 2005 г., на втория ден от одита, одиторите уведомяват Комисията, че не са получили всички необходими документи, че предоставените от UETP документи не съответстват на предоставените на Комисията документи и че не отговарят на счетоводните изисквания. Освен това жалбоподателят и неговият сътрудник не са били в състояние да отговорят на въпросите, поставени им от одиторите.

С електронно писмо от 30 юни 2005 г. Deloitte потвърди пред Комисията, че не може повече да напредва в одита поради липса на сътрудничество от страна на жалбоподателя.

Окончателният доклад, представен от Deloitte на Комисията на 28 октомври 2005 г., както и изявление на Deloitte, потвърдиха неуспехите на UETP, което доведе Комисията до заключението, че следва да се извърши възстановяване на общия размер на отпуснатите средства.

Комисията приключи становището си, като заяви, че UETP е показала липса на желание за сътрудничество и се е опитала да избегне одита. По-нататък той посочва, че всички горепосочени елементи създават впечатлението, че жалбоподателят не е действал в съответствие с правилата, предвидени в договора, който е подписал с Комисията. Освен това Комисията предложи UETP, в очакване на отрицателните заключения от одита, да се опита да обвини за това отношение одиторите, за да избегне решението на Комисията да възстанови общата сума, която вече е била отпусната на жалбоподателя. Накрая, Комисията потвърди валидността на одитния доклад, изготвен от Deloitte, и поиска от омбудсмана да обяви жалбата за неоснователна.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят поддържа жалбата си и посочва, че по време на одита одиторите са отказали да разгледат предоставените им материали и че от служителите на UETP се очаква да си спомнят подробности, споразумения и т.н., които са се случили между 1997 г. и 1999 г. Той продължи да твърди, че когато са грешали за тези подробности, те са били коригирани по неучтив начин. Освен това жалбоподателят посочи, че от служителите на UETP е било поискано да действат като експерти по счетоводен и счетоводен софтуер и да бъдат в състояние да знаят как експертите от Deloitte следва да проследяват различните разходи с ниво на детайлност, което е било достъпно само за външния одитор на UETP, който е разглеждал тези въпроси ежегодно. Въпреки че външният одитор обеща да отговори на всички въпроси по електронна поща, тъй като по това време на годината беше напълно зает, одиторите на Deloitte отказаха да обмислят поставянето на своите въпроси и коментари на хартия.

Допълнителни проучвания

След внимателно разглеждане на становището на Комисията и забележките на жалбоподателя се оказа, че са необходими допълнителни проучвания, тъй като Комисията изглежда не е разгледала някои съществени аргументи, изтъкнати от жалбоподателя. Поради това на 15 ноември 2006 г. омбудсманът поиска от Комисията да представи допълнително становище, в което да бъдат разгледани по подходящ начин съответните въпроси.

В отговора си от 26 март 2007 г. Комисията излага накратко следните съображения.

Становището на Комисията от 3 февруари 2006 г. се основаваше на одитния доклад и на контактите на Комисията с Deloitte във връзка с разглеждането на твърденията на жалбоподателя.

На 13 декември 2006 г. Комисията поиска от Deloitte да коментира твърденията на жалбоподателя (и изпрати напомнително писмо до Deloitte на 7 февруари 2007 г.). На 5 февруари 2007 г. Deloitte отговаря на Комисията, като посочва, че одиторите, натоварени с извършването на одита в помещенията на UETP, са доказали своята откритост, гъвкавост и разбиране към представителите на UETP. Одиторите обаче не могат да разчитат на сътрудничеството на UETP. Deloitte посочва, че одиторът, обвинен в лошо управление, а именно г-н C., не е направил нито едно от твърдените изявления. Deloitte също така посочи, че никога не са имали подобни проблеми с въпросния одитор (2).

Комисията посочи, че тъй като не носи отговорност и няма възможност да проверява или контролира поведението на одиторите, извършващи външни одити от името на Комисията, тя може да разчита единствено на отговорите, дадени от Deloitte в отговор на искането на омбудсмана за допълнително становище.

Въпреки това, в случай че жалбоподателят може да предостави по-конкретни доказателства в подкрепа на твърденията си, Комисията, след консултация с Deloitte, ще разполага с по-солидни средства за изясняване на ситуацията и за по-прецизен отговор на искането на омбудсмана.

В допълнителните си забележки жалбоподателят поддържа твърдението и твърденията си. Той посочи, че по време на одита UETP е предоставило всички документи, свързани с въпросния проект, но представителят на Deloitte не е приел начина, по който те са били представени, и е отказал да извърши одита. UETP разполагаше със снимкови доказателства, че повече от 20 свързващи вещества са били предоставени на одиторите на договорената дата, и имаше свидетели на лошото поведение и лошо проведения одит от Deloitte. Жалбоподателят също така посочи, че в одитния доклад погрешно се заключава, че UETP няма разходи и следователно не следва да получава финансиране от Комисията, тъй като действително има разходи, свързани с проекта, които обосновават искането му за получаване на финансиране.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърдение, че начинът, по който Deloitte е извършило одита, представлява лошо управление

1.1 В жалбата си жалбоподателят твърди, че начинът, по който Deloitte, действащо от името на Комисията, е извършило одита в помещенията на UETP (University Enterprise Partnership) между 27 и 29 юни 2005 г., представлява лошо управление. Одитът се отнасяше до допустимостта на разходите за персонал на UETP, свързани с проекта, финализиран от UETP през 2005 г. по програма „Леонардо да Винчи“. Жалбоподателят твърди, че един от одиторите от Deloitte, а именно г-н C., е заплашил, изнудвал, унижавал и осмивал представителите на UETP и ги е обвинил в клевета.

1.2 В становището си Комисията отхвърля твърдението и посочва, че Deloitte i) неколкократно се е свързвало с UETP, за да определи дата за одит; ii) приема, че не е необходимо документите да бъдат предавани преди одита, в случай че са били достъпни по време на одита; и iii) предложи одитът да бъде удължен с един ден, така че работата да може да бъде извършена при най-добрите условия. Комисията също така посочи, че на втория ден от одита одиторите са информирали нейните служби, че i) не са им били предоставени всички необходими документи; ii) документите, предоставени от UETP, не съответстват на документите, предоставени на Комисията, и не отговарят на счетоводните изисквания; и iii) представителите на UETP не бяха в състояние да отговорят на въпросите им. Както окончателният доклад, представен от Deloitte на 28 октомври 2005 г., така и изявление на Deloitte потвърдиха неуспехите на UETP и доведоха Комисията до заключението, че следва да се извърши възстановяване на общия размер на отпуснатите средства. Накрая, UETP показа липса на желание за сътрудничество и като че ли положи усилия да избегне одита.

1.3 В становището си жалбоподателят посочва, че по време на одита одиторите са отказали да разгледат предоставените материали и че от представителите на UETP се очаква да си спомнят подробности и споразумения, сключени между 1997 г. и 1999 г., и когато те са били погрешни, те са били коригирани по неучтив начин.

1.4 В допълнителното си становище Комисията обясни, че за да може да отговори на писмото за допълнително разследване на омбудсмана, е поискала от Deloitte да коментира твърдението на жалбоподателя. В отговор на това искане Deloitte заяви, че по време на одита одиторите са показали доказателства за откритост, гъвкавост и разбиране към представителите на UETP. Те обаче не са могли да разчитат на сътрудничеството на UETP. Освен това Deloitte посочва, че одиторът, г-н C., не е направил нито едно от твърденията на жалбоподателя и че никога не е имал подобни проблеми с въпросния одитор. Комисията твърди, че тъй като не носи отговорност и няма възможност да проверява или контролира поведението на одиторите, извършващи външни одити от нейно име, тя може да основава становищата си само на обясненията, предоставени от Deloitte. Комисията добави, че в случай че жалбоподателят може да предостави по-конкретни факти в подкрепа на твърдението си, Комисията, след консултация с Deloitte, ще бъде в по-добра позиция да изясни ситуацията и да отговори по-конкретно на искането на омбудсмана, отправено в писмото му за допълнително разследване.

1.5 Омбудсманът отбелязва, че твърдението на жалбоподателя се отнася до предполагаемото поведение на един от одиторите на Deloitte, а именно г-н C., по време на одита, извършен в помещенията на UETP между 27 и 29 юни 2005 г. В това отношение жалбоподателят твърди, че този одитор е отказал да приеме определени видове документи, заплашил е представителите на UETP, че ще фалира UETP, направил е унизителни изявления и в противоречие с шведското право е прехвърлил данни от компютърната система на UETP към своята собствена. Поради това той твърди, че начинът, по който е извършен одитът от името на Комисията, представлява лошо управление.

1.6 В това отношение омбудсманът първо отбелязва, че договорът, сключен между UETP и Комисията (3), предвижда възможността за финансов одит през целия срок на договора (4). Освен това в точка IV от Административния и финансов наръчник, която е част от договорите, сключени по програмите „Леонардо да Винчи“, също се предвижда възможността за финансов одит. В писмото си от 23 октомври 2002 г. Комисията се позовава по-специално на решението си да поиска извършването на външен одит. Това решение не изглежда да е било оспорено от жалбоподателя.

1.7 Освен това Омбудсманът отбелязва, че използваното в този случай външно одиторско дружество, а именно Deloitte, е предоставило услуга на Комисията. Жалбоподателят по същество поставя под въпрос начина, по който е извършен одитът от един от одиторите, работещи за Deloitte, а именно г-н C., и се позовава на няколко случая на предполагаемо неправомерно поведение от негова страна. В това отношение следва да се отбележи, че както правилно посочва Комисията, тя не може да носи отговорност за поведението на физическите лица, извършващи външния одит. В същото време обаче трябва да се отбележи също, че лице (юридическо или физическо), като Deloitte в разглеждания случай, избрано от Комисията да извърши външен одит, трябва да предостави достатъчни гаранции за професионална почтеност и надеждност и трябва да извърши съответната услуга в съответствие с приложимите правила и професионални (включително етични) стандарти в тази област. Това предполага, inter alia, че Комисията трябва да предприеме подходящи стъпки, за да гарантира спазването на горепосочените изисквания. Това означава по-специално, че Комисията трябва да полага дължимата грижа по отношение на оплакванията, изразени от одитираното лице във връзка с начина, по който е извършен външният одит, и да предприема подходящи действия в зависимост от резултата от разглеждането на въпроса.

В този случай, като взема предвид горепосочените обяснения, дадени от Комисията в нейните становища по жалбата, омбудсманът счита, че Комисията е разгледала надлежно аргументацията на жалбоподателя относно начина, по който е извършен одитът. Той припомня също така разпоредбата на член 7.5 от договора (вж. точка 1.6, бележка под линия 4). Накрая той отбелязва, че жалбоподателят не е представил никакви конкретни доказателства в подкрепа на оспорваните си твърдения относно начина, по който е извършен одитът, по-специално относно предполагаемото неправомерно поведение на г-н C.

1.8 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че твърдението на жалбоподателя не е подкрепено с доказателства. Поради това омбудсманът не установява лошо администриране, съответстващо на твърдението на жалбоподателя.

2 Претенции

2.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията следва i) да обяви одита за недействителен; ii) да преразгледа своите одитни процедури, като позволява само на лица със специализирани познания за местните обстоятелства и вида на съответната организация да извършват одити, и като не позволява използването на методи за сплашване; и iii) да извърши повторно одита с партньор, различен от Deloitte, в случай че доказателствата за разходите за персонал, представени на Комисията през август 2005 г., не бъдат взети предвид.

2.2 В становището си Комисията потвърди валидността на одитния доклад, изготвен от Deloitte, и поиска от омбудсмана да обяви жалбата за неоснователна.

2.3 С оглед на констатациите си в точки 1.7 и 1.8 по-горе омбудсманът счита, че твърденията на жалбоподателя не могат да бъдат уважени.

3 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Комисията. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) На 13 декември 2004 г., действайки от името на UETP, жалбоподателят подава друга жалба до омбудсмана (жалба 3645/2004/TN), която се отнася до начина, по който е бил осъществен горепосоченият проект. Жалбоподателят твърди, че Комисията i) е направила непоследователни и неправилни тълкувания на правилата относно допустимостта на разходите за персонал; и ii) неправомерно е прекратил договора въз основа на предполагаемото нежелание на UETP да сътрудничи при одита на Комисията. Жалбоподателят твърди, че Комисията следва да спази компромиса, представен с писмо от 23 септември 2002 г., в което предлага да плати на UETP 24 370 EUR в допълнение към вече изплатените 123 199 EUR.

В решението си от 18 декември 2006 г. омбудсманът направи следните констатации.

Що се отнася до твърдяното неправилно прекратяване на договора, омбудсманът констатира въз основа на информацията, предоставена в хода на разследването му по жалба 3394/2005/TN, че междувременно е извършен одит на проекта и че с оглед на резултата от него Комисията е преразгледала решението за възстановяване, което е приела през 2004 г. Въпреки че Комисията все още иска пълно възстановяване на отпуснатите средства, решението за възстановяване изглежда вече не се основава на решението на Комисията за прекратяване на договора поради предполагаемо нежелание на UETP да сътрудничи при одит, а на резултата от одита. Поради това омбудсманът счете, че не са обосновани допълнителни проверки по този аспект на настоящата жалба.

По отношение на предполагаемото непоследователно и неправилно тълкуване на приложимите правила относно разходите за персонал омбудсманът установи, че това твърдение се отнася до констатации, направени от Комисията по време на нормалния ход на проекта. Въпреки това, въз основа на информацията, предоставена по време на разследването му по жалба 3394/2005/TN, става ясно, че след резултата от последващия одит на проекта Комисията е стигнала до нови констатации, въз основа на които е решила да извърши пълно възстановяване на вече изплатените средства. Поради това омбудсманът счете, че констатациите, направени от Комисията по време на нормалния ход на проекта, са били заменени от нейните констатации, направени след одита. Тъй като първоначалните констатации вече не са валидни, омбудсманът не счете за оправдано да продължи разследването на твърдение, основано на тези констатации.

По отношение на твърдението на жалбоподателя омбудсманът отбеляза, че предложеният от Комисията компромис не е бил приет от UETP и че поради това Комисията е пристъпила към извършване на одит на проекта, след което е стигнала до нови констатации. Омбудсманът посочи, че не е запознат с никакво правило или принцип, които биха задължили Комисията да спази предложен компромис, който не е бил приет от другата страна, още повече че в настоящия случай предишните констатации на Комисията, на които се основава компромисът, са били заменени от последващи промени. Поради това омбудсманът счете, че искът на жалбоподателя не следва да бъде уважен.

(2) Копия от тези три писма бяха приложени към допълнителното становище на Комисията.

(3) Копие от него е приложено към становището на Комисията.

(4) Член 7.5 от договора предвижда: „Изпълнителят предприема всички необходими мерки, за да позволи извършването на проверки (файлове, сметки и финансови документи) от Комисията и от Сметната палата на Европейските общности. Тази проверка може да се извърши в помещенията и се състои от проверка на счетоводните отчети и оправдателните документи за проекта, предмет на настоящия договор. (...)“.