Страсбург, 11 юли 2006 г.

Уважаеми г-н Б.,

На 16 февруари 2005 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман относно отказа на Европейската комисия да Ви предостави достъп до нейното второ становище по дело DS291-3 на специализираната група на СТО.

На 22 март 2005 г. препратих жалбата на председателя на Комисията. Комисията изпрати становището си на 15 юли 2005 г. Препратих Ви го с покана да направите забележки, която Вие изпратихте на 11 октомври 2005 г.

Сега пиша, за да ви уведомя за резултатите от направените запитвания.

ЖАЛБАТА

Жалбата се отнася до отказа на Комисията да издаде документ („второ заявление“), свързан с процедура за разрешаване на спорове пред група на Органа за уреждане на спорове на Световната търговска организация. Тази група разгледа спор между Европейската общност и Съединените щати и други държави (WT/DS 291, 292, 293).

Второто становище съдържаше „стратегията за защита и аргументите на позицията на Комисията по този особено чувствителен въпрос“, т.е. спор относно търговията с генетично модифицирани организми („ГМО“). Този спор е възникнал вследствие на жалба от САЩ и други страни във връзка с подхода на Европейската общност към комерсиализацията на биотехнологиите (ГМО). Жалбоподателят подчерта, че случаят е породил значителен обществен интерес.

Жалбоподателят първоначално поиска от Комисията достъп до второто си становище през август 2004 г. Комисията уведоми жалбоподателя, че не може да получи копие от него, и заяви, че е обичайна практика тези документи да се публикуват едва на втория етап от процедурата по изслушване пред специалната група за уреждане на спорове (тогава датата на второто заседание беше неизвестна). Впоследствие второто изслушване е насрочено за 21—22 февруари 2005 г.

На 4 август 2004 г. жалбоподателят подаде официално заявление за достъп до второто становище. Комисията отговори на 20 август, като заяви, че поради лятната ваканция са ѝ необходими допълнителни 15 дни, за да отговори.

В писмо от 16 септември 2004 г. Комисията се позова на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент (ЕО) No 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (1) („Регламент 1049/2001“), за да откаже на жалбоподателя достъп до документа (институциите отказват достъп до документ „когато оповестяването би засегнало защитата на: [...] съдебни производства и правни съвети“).

На 29 септември 2004 г. жалбоподателят подава потвърдително заявление до генералния секретар. Жалбоподателят получи отговор на 27 октомври, в който се посочва, че Комисията се нуждае от допълнителни 15 дни, за да разгледа надлежно заявлението. Генералният секретар изпрати на жалбоподателя писмо с дата 19 ноември 2004 г., потвърждаващо първоначалния отказ на достъп на Комисията.

Генералният секретар отново се позовава на разпоредбите на член 4, параграф 2, второ тире, като посочва, че процедурата пред специалната група на СТО може да бъде „приравнена на“съдебно производство. Генералният секретар заключи, че не е налице „по-висш обществен интерес“ от оповестяването.

Жалбоподателят твърди в жалбата си i) че член 4, параграф 2, второ тире не се прилага за спорове пред групи на Органа за уреждане на спорове на СТО (които не са съдебни производства); ii) че без да се засяга изложеното по-горе, оповестяването на искания документ не би засегнало защитата на това производство; iii) че, без да се засяга гореизложеното, съществува по-висш обществен интерес от оповестяването. По-конкретно жалбоподателят излага накратко следните аргументи и точки:

(1) Липса на съдебно производство

Член 4, параграф 2, второ тире се прилага само за „съдебни производства“. В този случай няма съдебно производство. Релевантното производство се отнася до спор между няколко членове на СТО пред специалната група на СТО за уреждане на спорове. Комисията по споровете не е съд, тъй като:

1. съдебният състав не се председателства от съдии, а „се състои от добре квалифицирани правителствени и/или неправителствени лица, включително лица, които са участвали или са представили дело пред съдебен състав, служили са като представител на член или на договаряща страна по ГАТТ от 1947 г. или като представител в Съвета или Комитета по което и да е споразумение, влизащо в обхвата на настоящата договореност, или предшестващо го споразумение, или в секретариата, преподавали са или са публикували относно международното търговско право или политика, или са служили като висш служител по търговската политика на член“(2);
2. за разлика от съдебните производства, докладът на специалната група е междинен етап в процес, който в крайна сметка се решава от Органа за уреждане на спорове, който се състои от политически фигури от държавите — членки на СТО, а не от адвокати;
3. за разлика от съда, страните пред специална група на СТО имат първостепенна роля при подбора на членовете на специалната група; основен принцип на съдилищата е страните да не участват в подбора на съдии.
4. всички членове на СТО имат право да възразят срещу доклад на специална група за уреждане на спорове; в съда никое лице няма право да възрази срещу констатациите на съда, освен участващите в производството; дори тогава това право е ограничено до правото на обжалване;
5. страните имат право да правят изявления в отговор на междинния проект на доклада на специалната група за уреждане на спорове (3); такава процедура не е сравнима с процедурите на който и да е съд.

Освен това трябва да се подчертае, че генералният секретар не е твърдял, че комитетът е съд като такъв, а че „процедурата за уреждане на спорове трябва да бъде приравнена на съдебно производство по смисъла на член 4, параграф 2“. Не е посочена реална причина за това тълкуване, което е явно неправилно.

Регламент 1049/2001 предоставя важни основни права на гражданите на Европейския съюз и всяко ограничаване на тези права трябва да се тълкува стриктно и пропорционално. Това генералният секретар не успя да направи.

(2) Оповестяването би ли „подкопало защитата на процедурите на специалната група на СТО“?

Дори ако горните аргументи се считат за необосновани и процедурите на специализираната група на СТО се считат за „съдебни производства“ в рамките на Регламент 1049/2001, оповестяването на второто становище няма да „подкопае защитата на тези „съдебни производства“.

(3) По-висш обществен интерес

Дори ако горните аргументи бъдат счетени за необосновани, това е случай, в който е налице по-висш обществен интерес от оповестяването и поради това документът следва да бъде оповестен. Вероятно няма друг по-голям „по-висш обществен интерес“от безопасността на хората и околната среда и е от жизненоважно значение всички факти да бъдат предоставени както на обществеността, така и на държавите членки.

В обобщение, в жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила Регламент 1049/2001, като е отказала да предостави достъп до неговото второ становище по дело DS291-3 на специализираната група на СТО.

Жалбоподателят заяви, че в бъдеще всички изявления на Комисията по спорове в рамките на СТО следва, при липсата на ясни наложителни причини, да бъдат публикувани едновременно с подаването им до специализираната група на СТО.

Запитването

Становище на Комисията

В обобщение Комисията прави следните коментари по жалбата:

Приложимост на изключението по отношение на защитата на съдебните производства

Второто становище, на което се позовава жалбоподателят, е изготвено от Комисията единствено за целите на конкретното дело за уреждане на спорове и съдържа стратегията за защита и позицията на Общността по особено чувствителни въпроси, като например актуалното състояние по отношение на процедурите за уведомяване за конкретни ГМО. Комисията счете, че процедурата на СТО за уреждане на спорове трябва да бъде приравнена на съдебно производство по смисъла на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент 1049/2001.

Жалбоподателят оспорва, на първо място, довода, че производството пред специализираната група на СТО може да се сравни със съдебното производство по смисъла на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент No 1049/2001. По този начин той се опитва да разграничи производствата пред специалната група на СТО от съдебните производства, като разглежда някои особености на производствата пред специалната група. Този подход е неправилен, тъй като не признава, че основната функция на производството пред специалната група за уреждане на спорове е точно същата като тази на съдебното производство, т.е. това е основан на правила процес на постановяване на решения от трети страни, резултатите от който трябва да бъдат спазвани от страните.

Във всеки случай всички твърдения на жалбоподателя са неоснователни поради следните причини (4):

Той твърди, че комитетът се състои от добре квалифицирани правителствени и/или неправителствени лица, а не от съдии (вж. член 8 от Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове (5), „ДППУС“). Комисията не разбира защо тази характеристика на производствата пред специалната група за уреждане на спорове следва да ги лишава от правото да бъдат приравнени към съдебни производства. Във всеки случай отделните членове на групата, както и всички международни арбитри, се избират въз основа на тяхната независимост и квалификация. Освен това от членовете на специалната група се очаква да решат делото, с което са сезирани, въз основа на правото (в този случай правото на споразуменията на СТО, вж. член 8, параграф 2 от ДППУС).

Противно на твърденията на жалбоподателя, страните по спора не се ползват с първостепенна роля при избора на членовете на групата. Когато секретариатът на органа за уреждане на спорове предложи на страните кандидатури за комитета, страните не могат да се противопоставят на кандидатурите, освен по наложителни причини (член 8.6 от ДППУС).

Освен това жалбоподателят твърди имплицитно, че докладите на специалната група не са обвързващи, тъй като всички членове на СТО имат право да възразят срещу доклад на специалната група. В това отношение следва да се поясни, че процедурата за уреждане на спорове беше съществено реформирана с Маракешкото споразумение от 1994 г. за създаване на СТО. Съгласно новата процедура, предвидена в член 16 от ДППУС, вярно е, че членовете на ЕП имат възможност да повдигат възражения, но това не възпрепятства приемането на доклада на специалната група. Докладът на специалната група за уреждане на спорове се приема автоматично 60 дни след разпространението му, освен ако органът за уреждане на спорове не реши с консенсус да не приеме доклада или страна по спора обжалва констатациите на специалната група за уреждане на спорове. Следователно общото правило е автоматичното приемане на доклада на специалната група за уреждане на спорове, който се очаква да бъде своевременно спазен (член 21 от ДППУС). След приемането на доклад на експертната група съответният член разполага с разумен срок за изпълнение на препоръките (член 21, параграф 3, буква б) от ДППУС). Ако членът на ЕП не може да спази този срок, той може да предложи компенсация или да бъде изправен пред спиране на отстъпките (член 22, параграф 1 от ДППУС). Съдът на Европейските общности и Първоинстанционният съд винаги са разглеждали докладите на групата на съдебните заседатели и на Апелативния орган, приети от Органа за уреждане на спорове, като задължителни за Общността и нейните институции. Те обаче също така приеха, че институциите разполагат с голяма свобода на действие при изпълнението на решенията и препоръките, съдържащи се в докладите на експертните групи, наред с другото чрез преговори с други страни в процедурата (вж. дело T-19/01 Chiquita/Комисия, решение от 3 февруари 2005 г., все още непубликувано, и дело C-377/02, решение от 1 март 2005 г., все още непубликувано).

Накратко, процедурите на СТО за уреждане на спорове не се различават съществено от другите международни процедури за уреждане на спорове, независимо дали са арбитражни или чисто съдебни. Подобно на националните или общностните съдилища, те са независими процедури за уреждане на спорове между трети страни, които се контролират от лица с определен експертен опит както в областта на правото, така и в съответната област, основават се на прилагането на конкретен правен корпус и водят до решения, които по принцип трябва да бъдат изпълнени от страните, които разполагат със значителна свобода на действие и свободен избор по отношение на средствата за изпълнение. Целостта на производствата в рамките на международните механизми за уреждане на спорове и свободата от външни влияния, с които страните следва да могат да подготвят писмената си позиция, заслужават най-малкото същата защита, каквато обикновено се предоставя на националните или общностните производства съгласно член 4, параграф 2 от Регламент No 1049/2001.

Оповестяването би засегнало защитата на производството

Общ принцип при надлежното правораздаване е, че страните имат право да защитават интересите си от външни влияния. От този принцип може да се заключи, че предоставянето на документи на други страни в съдебни спорове трябва да се разграничава от публичното оповестяване съгласно Регламент 1049/2001.

Липса на по-висш обществен интерес от оповестяване

Жалбоподателят твърди, че получаването на достъп до второто становище е от голямо обществено значение, тъй като се твърди, че Комисията се е стремяла да насърчи общественото приемане на ГМО. Въпреки че достъпът до информация за продукти, които могат да наложат потенциални рискове за човешкото здраве и околната среда, доказва съществуването на обществен интерес, второто становище не показва, че този обществен интерес ще надделее над необходимостта от запазване на капацитета на Комисията да защитава интересите на Общността пред специализираната група на СТО. Освен това Комисията надлежно взема предвид обществения интерес от оповестяване по делата за ГМО, тъй като публикува становището си веднага след изслушването. По този начин обществеността се информира за напредъка в процедурата за уреждане на спорове. Следователно жалбоподателят не е доказал наличието на обществен интерес, който да надделява над общия интерес от защита по това време на текущите процедури на специализираната група на СТО.

Публикуване на изявленията пред групите на СТО

Както вече беше посочено по-горе, Комисията има политика да оповестява своите становища пред групите на СТО и през последните години обикновено прави това веднага след провеждането на изслушването. Комисията счита, че изключенията от правото на достъп могат да попречат на оповестяването на тези изявления преди изслушването. Поради това заявленията за достъп се оценяват за всеки отделен случай, за да се реши дали е възможно да се публикуват изявления преди изслушванията. Комисията счита, че ако не след първото изслушване, във всеки случай след второто изслушване, причините за непредставянето на становища вече не са налице.

Горепосочената практика е в пълно съответствие с Регламент 1049/2001. Всъщност изявленията се предоставят пряко веднага щом стане ясно, че не се прилагат изключения от правото на достъп. Това е в съответствие с член 4, параграф 7 и член 12 от регламента.

Забележки на жалбоподателя

Становището на Комисията беше препратено на жалбоподателя, който поддържа жалбата си. Жалбоподателят добави следните аргументи и информация:

Комисията се стреми да даде широко тълкуване на понятието „съд“, като се позовава на понятието „съдебно производство“ като „основан на правила процес на решаване от трета страна, резултатите от който трябва да бъдат зачитани от страните“. Комисията твърди, че производството пред специалната група на СТО може да бъде приравнено на съдебно производство.

Това обаче е несъстоятелно широко тълкуване на понятието и по този начин напълно противоречи на изискването за стриктно и пропорционално тълкуване на изключенията в Регламент 1049/2001.

При изготвянето на Регламент 1049/2001 бяха направени официални предложения за разширяване на изключението за „съдебни производства“, така че да обхване „съдебните производства“ (например в становището на комисията по правни въпроси на вътрешния пазар (6)). Такива препоръки не бяха приети и беше запазено по-тясното понятие „съдебни производства“. Понастоящем не е допустимо Комисията да се стреми да заобиколи ясното намерение на общностния законодател, като припише на понятието недопустимо широко значение.

Общоприето е, че процедурите за разрешаване на спорове не са съдебни производства и че понятието „съдилища“ не включва трибуналите или органите за разрешаване на спорове, които упражняват компетентност по отношение на лица само поради доброволно подчинение на тяхната компетентност (какъвто е настоящият случай). По този начин арбитрите, комисиите за разрешаване на спорове, комитетите на клубовете и други подобни, въпреки че могат да бъдат трибунали, упражняващи съдебни функции, не са "съдилища".

Освен това е от интерес самата СТО да избягва всяко описание на Органа за уреждане на спорове като „съд“, като посочва например, че „въпреки че голяма част от процедурата прилича на съд или трибунал, предпочитаното решение е засегнатите държави да обсъдят проблемите си и да уредят спора сами“(www.wto.org/english/thewto_e/whatis_e/tif_e/disp1_e.htm).

Мнението на Комисията относно правата на спорещите лица при подбора на членовете на комитета за уреждане на спорове в това отношение е погрешно. СТО заявява на своя уебсайт, че "за разлика от обикновения трибунал, членовете на специалната група обикновено се избират след консултации със страните в спора. Само ако двете страни не могат да постигнат съгласие, генералният директор ги назначава“(уебстраница, посочена по-горе). Думата „задължителен“ в член 8.6 от ДППУС (свързана с Комисията) е тълкувана толкова широко, че членовете на специалната група на практика имат водеща роля при подбора на специалната група по начин, който е нечуван в същинското съдебно производство.

Комисията поддържа, че производствата пред Органа за уреждане на спорове заслужават най-малкото еднаква защита, която обикновено се предоставя на националните или общностните производства съгласно член 4, параграф 2 от Регламент No 1049/2001. Като въпрос на политика, това наистина е спорно. От правна гледна точка обаче такива производства просто не се ползват със същата защита, каквато се предоставя на съдебните производства.

РЕШЕНИЕТО

1 По твърдяното нарушение на Регламент No 1049/2001 относно публичния достъп до документи

1.1 Жалбоподателят, действащ от името на неправителствена организация, е подал заявление до Европейската комисия за достъп до второто заявление на последната до група на Световната търговска организация (СТО). В своето потвърдително заявление Комисията отхвърли заявлението на основание член 4, параграф 2, второ тире от Регламент 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (7) ("Регламент 1049/2001"), който предвижда, че:

„Институциите отказват достъп до документ, когато оповестяването му би засегнало защитата на:

(...)

- съдебни производства (...)“.

Комисията заяви, че „процедурата на СТО за уреждане на спорове трябва да бъде приравнена на съдебно производство“по смисъла на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент 1049/2001.

В жалбата си до Европейския омбудсман жалбоподателят накратко твърди, че отхвърлянето от страна на Комисията на неговото потвърдително заявление противоречи на Регламент 1049/2001. Той твърди по-специално, че Регламент 1049/2001 не предвижда никакво изключение по отношение на процедурите или производствата, които могат да бъдат приравнени на съдебни производства, посочени в член 4, параграф 2, второ тире от Регламента. Той също така подробно изтъкна, че във всеки случай производството пред групите на СТО не може да бъде „приравнено“ или по друг начин да се счита за „съдебно производство“ по смисъла на предходната разпоредба.

1.2 В становището си по жалбата Комисията по същество поддържа отхвърлянето на потвърдителното заявление на жалбоподателя.

1.3 В становището си по становището на Комисията жалбоподателят поддържа жалбата си. Той изрично посочи, че при изготвянето на Регламент 1049/2001 са направени официални предложения за разширяване на изключението за „съдебни производства“, така че да обхване „съдебните производства“ (например в становището на комисията по правни въпроси на вътрешния пазар (8)), но че такива препоръки не са били приети. Следователно Комисията не може да се опитва да заобиколи ясната воля на законодателя, като приписва недопустимо широко значение на понятието "съдебно производство". Жалбоподателят добави, че е общоприето, че процедурите за разрешаване на спорове не са съдебни производства и че съдилищата не включват органи за решаване на спорове, които упражняват компетентност по отношение на лица само поради доброволното им предаване на тяхната компетентност.

1.4 Омбудсманът отбелязва, че Комисията е отхвърлила потвърдителното заявление на жалбоподателя въз основа на аргумента, че "процедурата на СТО за уреждане на спорове трябва да бъде приравнена на съдебно производство"по смисъла на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент 1049/2001. Този аргумент за „приравняване“ беше изложен в отговора на Комисията на потвърдителното заявление на жалбоподателя, както и в становището ѝ по настоящата жалба. Комисията не твърди, че специалната група на СТО е „съд“ или че производството пред специална група на СТО представлява производство пред съд.

С оглед на гореизложеното най-напред следва да се прецени дали член 4, параграф 2, второ тире от Регламент No 1049/2001 съдържа изключение относно процедурите за уреждане на спорове, което може да бъде приравнено на съдебно производство. В това отношение омбудсманът припомня, че съгласно установената съдебна практика на съдилищата на Общността изключенията от публичния достъп трябва да се тълкуват и прилагат стриктно, за да не се нарушава прилагането на общия принцип за достъп, залегнал в Регламент 1049/2001 (9). Да се счита, че „съдебните производства“ съгласно член 4, параграф 2, второ тире от Регламент 1049/2001 обхващат и процедурите за уреждане на спорове, които могат да бъдат приравнени на съдебни производства, предполага разширително тълкуване на тази разпоредба от регламента. Подобно разширително тълкуване не е съвместимо с посочения по-горе принцип на стриктно тълкуване и прилагане. Освен това Комисията по никакъв начин не е доказала, че според намерението на законодателя на Общността изразът „съдебни производства“ в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент 1049/2001 следва да се разбира като отнасящ се и до други процедури за уреждане на спорове. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че отхвърлянето от страна на Комисията на потвърдителното заявление на жалбоподателя на основание, че „процедурата на СТО за уреждане на спорове трябва да бъде приравнена на съдебно производство“по смисъла на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент 1049/2001, не е основателно и следователно представлява случай на лошо администриране.

Въз основа на горепосочената констатация омбудсманът не счита за целесъобразно да разглежда останалите доводи, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на твърдението му, че потвърдителното му заявление е било отхвърлено в нарушение на Регламент 1049/2001. Освен това, като се има предвид, че документът е бил предоставен впоследствие, омбудсманът не счита за целесъобразно да търси приятелско уреждане на въпроса, а по-скоро ще направи критична забележка по-долу в съответствие с членове 6 и 7 от Разпоредбите за прилагане на Европейския омбудсман (10).

2 Твърдение, че в бъдеще изявленията на Комисията следва да се оповестяват публично към момента на подаването им в специализираната група на СТО

2.1 Жалбоподателят твърди, че в бъдеще всички изявления на Комисията по спорове в рамките на СТО следва, при липсата на ясни наложителни причини, да бъдат публикувани едновременно с подаването им до специализираната група на СТО.

2.2 Омбудсманът посочва, че настоящото разследване е съсредоточено върху това дали Комисията неправилно е отхвърлила потвърдителното заявление на жалбоподателя съгласно Регламент 1049/2001. Този въпрос е разгледан в точка 1 по-горе. Въпреки това констатацията на омбудсмана в точка 1.5, която се отнася до правилността на мотивите на обжалваното решение, сама по себе си не означава, че Комисията би била задължена по принцип да публикува или по друг начин да разкрива пред трети страни своите становища по спорове в рамките на СТО на етапа на производствата, посочени от жалбоподателя. Омбудсманът не може да изключи, че отхвърлянето от страна на Комисията на бъдещи заявления за достъп до такива документи на етапа, посочен от жалбоподателя, може да бъде валидно и адекватно основано на едно от изключенията в член 4 от Регламент 1049/2001. Освен това омбудсманът не може да изключи, че въз основа на аналогични съображения предоставянето на трети страни на информация относно съдържанието на такива документи на етапа на производство, предложен от жалбоподателя, може да бъде валидно отказано. Освен това трябва да се отбележи, че жалбоподателят не е уточнил значението и обхвата на израза „явни и първостепенни интереси“, използван при формулирането на неговото твърдение, и по-специално във връзка с изключенията, предвидени в член 4 от Регламент No 1049/2001.

С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че не би било нито целесъобразно, нито оправдано да се разглежда допълнително твърдението на жалбоподателя с оглед на приемането на правило като предложеното от жалбоподателя.

2.3 С оглед на гореизложеното Омбудсманът не счита за необходимо или оправдано да разгледа допълнително гореспоменатото твърдение.

3 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба е необходимо да се направи следната критична забележка:

Съгласно постоянната практика на общностните съдилища изключенията от публичния достъп трябва да се тълкуват и прилагат стриктно, за да не се нарушава прилагането на общия принцип за достъп, залегнал в Регламент 1049/2001(11). Да се счита, че „съдебните производства“ съгласно член 4, параграф 2, второ тире от Регламент 1049/2001 обхващат и процедурите за постигане на споразумение, които могат да бъдат приравнени на съдебни производства, предполага разширително тълкуване на тази разпоредба от регламента. Подобно разширително тълкуване не е съвместимо с посочения по-горе принцип на стриктно тълкуване и прилагане. Освен това Комисията по никакъв начин не е доказала, че според намерението на законодателя на Общността понятието „съдебни производства“ в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент 1049/2001 следва да се разбира като отнасящо се и до други „процедури за уреждане на спорове“. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че отхвърлянето от страна на Комисията на потвърдителното заявление на жалбоподателя на основание, че „процедурата на СТО за уреждане на спорове трябва да бъде приравнена на съдебно производство“по смисъла на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент 1049/2001, не е било основателно и следователно представлява случай на лошо администриране.

Председателят на Комисията също ще бъде уведомен за това решение.

Твоята искрено,

 

П. Никифорос ДИАМАНДУРОС

---

(1) ОВ L 145, 2001 г., стр. 43.

(2) Член 8, параграф 1 от Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове (http://www.wto.org/english/docs_e/legal_e/legal_e.htm, приложение 2).

(3) Член 16 от Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове, цитирана по-горе.

(4) Омбудсманът отбелязва, че в своето становище Комисията заявява, че „критиката на [жалбоподателя] към работата на специалната група за уреждане на спорове е неоснователна [...]“. Омбудсманът посочва, че жалбоподателят е изложил някои съображения в подкрепа на твърдението си, че разглежданият тук документ е публичен. Той не отправи критики към работата на специализираната група на СТО.

(5) http://www.wto.org/english/docs_e/legal_e/legal_e.htm (вж. "Приложение 2 Договореност за уреждане на спорове").

(6) Доклад относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, 27 октомври 2000 г., COM(2000) (30 - C5-0057/2000-2000/0032/COD), стр. 93.

(7) ОВ L 145, 2001 г., стр. 43.

(8) Доклад относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, 27 октомври 2000 г., COM(2000) (30 - C5-0057/2000-2000/0032/COD), стр. 93.

(9) Вж. например решение от 26 април 2005 г. по съединени дела Sison/Съвет, T-110/03, T-150/03 и T-405/03, все още непубликувано, точка 45.

(10) http://www.ombudsman.europa.eu/lbasis/en/provis.htm

(11) Вж. съединени дела T-110/03, T-150/03 и T-405/03 Sison/Съвет, решение от 26 април 2005 г., все още непубликувано, точка 45.