Страсбург, 11 юли 2006 г.

Уважаеми г-н Б.,

На 16 февруари 2005 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман във връзка с отказа на Европейската комисия да Ви предостави достъп до своето второ становище по дело DS291-3 на специализираната група на СТО.

На 22 март 2005 г. препратих жалбата до председателя на Комисията. Комисията изпрати становището си на 15 юли 2005 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 11 октомври 2005 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Жалбата се отнася до отказа на Комисията да предостави документ („втората информация“), свързан с процедура за разрешаване на спорове пред специализирана група на Органа за уреждане на спорове на Световната търговска организация. Тази група разгледа спор между Европейската общност и Съединените щати и други (WT/DS 291, 292, 293).

Второто становище съдържаше „стратегията за защита и аргументите на позицията на Комисията по този особено чувствителен въпрос“, т.е. спор относно търговията с генетично модифицирани организми („ГМО“). Този спор произтича от жалба на Съединените щати и други страни във връзка с подхода на Европейската общност към комерсиализацията на биотехнологиите (ГМО). Жалбоподателят подчерта, че случаят е породил значителен обществен интерес.

Жалбоподателят първоначално поиска от Комисията достъп до второто си становище през август 2004 г. Комисията уведоми жалбоподателя, че не може да получи копие от него, и заяви, че е обичайна практика тези документи да се публикуват едва на втория етап от процедурата пред специалната група за уреждане на спорове (тогава датата на второто заседание не беше известна). Впоследствие второто съдебно заседание е насрочено за 21—22 февруари 2005 г.

На 4 август 2004 г. жалбоподателят подаде официално заявление за достъп до второто становище. Комисията отговори на 20 август, като заяви, че поради лятната ваканция са ѝ необходими допълнителни 15 дни, за да отговори.

В писмо от 16 септември 2004 г. Комисията се позова на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент (ЕО) No 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (1) („Регламент 1049/2001“), за да откаже на жалбоподателя достъп до документа (институциите отказват достъп до документ „в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на: [...] съдебни производства и правни становища“.

На 29 септември 2004 г. жалбоподателят подава потвърдително заявление до генералния секретар. На 27 октомври жалбоподателят получи отговор, в който се посочва, че Комисията се нуждае от допълнителни 15 дни, за да разгледа надлежно заявлението. Генералният секретар изпрати на жалбоподателя писмо от 19 ноември 2004 г., потвърждаващо първоначалния отказ на Комисията за достъп.

Генералният секретар отново се позовава на разпоредбите на член 4, параграф 2, второ тире, като посочва, че процедурата пред специализираната група на СТО може да бъде „приравнена на“съдебно производство. Генералният секретар заключи, че няма „по-висш обществен интерес“ от оповестяването.

Жалбоподателят твърди в жалбата си i) че член 4, параграф 2, второ тире не се прилага за спорове пред състави на Органа за уреждане на спорове на СТО (това не е съдебно производство); ii) че без да се засяга изложеното по-горе, оповестяването на искания документ не би засегнало защитата на тези производства; iii) че, без да се засяга гореизложеното, е налице по-висш обществен интерес от оповестяването. По-конкретно жалбоподателят изложи накратко следните аргументи и съображения:

(1) Липса на съдебно производство

Член 4, параграф 2, второ тире се прилага само за "съдебни производства". В този случай няма съдебно производство. Съответното производство се отнася до спор между няколко членове на СТО пред специалната група по споровете на СТО. Комисията по споровете не е съд, защото:

1. комитетът не се председателства от съдии, а „се състои от висококвалифицирани правителствени и/или неправителствени лица, включително лица, които са работили по или са представили дело пред комитет, работили са като представители на член или на договаряща страна по ГАТТ от 1947 г. или като представители в Съвета или Комитета по което и да е споразумение, влизащо в обхвата на настоящата договореност, или предходно споразумение, или в Секретариата, преподавали или публикували по международно търговско право или политика, или са работили като висши служители по търговската политика на член“(2);
2. за разлика от съдебните производства, докладът на специализираната група е междинен етап от процес, който в крайна сметка се решава от Органа за уреждане на спорове, съставен от политически фигури от държавите — членки на СТО, а не от адвокати;
3. за разлика от съда, страните пред специална група на СТО имат първостепенна роля при подбора на членовете на специалната група; основен принцип на съдилищата е, че страните не участват в подбора на съдиите.
4. всички членове на СТО имат право да възразят срещу доклад на специализираната група; в съда никое лице няма право да възрази срещу констатациите на съда, освен тези, които участват в производството; дори тогава това право е ограничено до правото на обжалване;
5. страните имат право да представят становища в отговор на междинния проект на доклада на специалната група за уреждане на спорове (3); такава процедура не е сравнима с процедурите на който и да е съд.

Освен това трябва да се подчертае, че генералният секретар не е твърдял, че съдебният състав е съд като такъв, а че „процедурата за уреждане на спорове трябва да бъде приравнена на съдебно производство по смисъла на член 4, параграф 2“. Не е посочена реална причина за това тълкуване, което е очевидно неправилно.

Регламент 1049/2001 предоставя важни основни права на гражданите на Европейския съюз и всички ограничения на тези права трябва да се тълкуват стриктно и пропорционално. Генералният секретар не е успял да направи това.

(2) Разкриването би ли „подкопало защитата на процедурата на специалната група на СТО“?

Дори ако горепосочените аргументи бъдат счетени за необосновани и процедурите на специализираната група на СТО бъдат счетени за „съдебни производства“ в рамките на Регламент 1049/2001, оповестяването на второто становище не би „подкопало защитата на тези „съдебни производства“.

(3) По-висш обществен интерес

Дори ако горепосочените аргументи бъдат счетени за необосновани, това е случай, в който е налице по-висш обществен интерес от оповестяването и поради това документът следва да бъде оповестен. Вероятно няма по-голям „по-висш обществен интерес“от безопасността на хората и околната среда и е жизненоважно всички факти да бъдат предоставени на разположение както на обществеността, така и на държавите членки.

В обобщение, в жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила Регламент 1049/2001, като е отказала да предостави достъп до второто му становище по дело DS291-3 на специализираната група на СТО.

Жалбоподателят заяви, че в бъдеще всички изявления на Комисията по спорове в рамките на СТО следва, при липсата на ясни наложителни причини, да бъдат публикувани едновременно с подаването им до специализираната група на СТО.

Задачата

Становище на Комисията

В обобщение Комисията направи следните коментари по жалбата:

Приложимост на изключението относно защитата на съдебните производства

Второто становище, на което се позовава жалбоподателят, е изготвено от Комисията единствено за целите на конкретното дело за уреждане на спорове и съдържа стратегията за защита и позицията на Общността по особено чувствителни въпроси, като например актуалното състояние по отношение на процедурите за уведомяване за конкретни ГМО. Комисията счете, че процедурата на СТО за уреждане на спорове трябва да бъде приравнена на съдебно производство по смисъла на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент 1049/2001.

Жалбоподателят оспорва, на първо място, аргумента, че производството пред специализираната група на СТО може да бъде сравнено със съдебно производство по смисъла на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент 1049/2001. По този начин той се опитва да разграничи производството пред специалната група на СТО от съдебното производство, като разглежда някои особености на производството пред специалната група. Този подход е неправилен, тъй като не признава, че основната функция на съдебното производство е точно същата като тази на съдебното производство - т.е. това е основан на правила процес на произнасяне от трета страна, резултатите от който трябва да бъдат зачитани от страните.

Във всеки случай всички доводи на жалбоподателя са неоснователни поради следните причини (4):

Той твърди, че съставът се състои от добре квалифицирани правителствени и/или неправителствени лица, а не от съдии (вж. член 8 от Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове (5), „ДППУС“). Комисията не разбира защо тази характеристика на производството пред специалната група за уреждане на спорове следва да ги лиши от възможността да бъдат приравнени към съдебно производство. Във всеки случай отделните членове на комисията, както и всички международни арбитри, се избират въз основа на тяхната независимост и квалификация. Освен това от членовете на специалната група се очаква да решават отнесения до тях случай въз основа на закона (в този случай правото на споразуменията на СТО, вж. член 8, параграф 2 от ДППУС).

Противно на твърдението на жалбоподателя, страните по спора не се ползват с първостепенна роля при избора на членовете на комитета за уреждане на спорове. Когато секретариатът на Органа за уреждане на спорове предложи на страните кандидатури за групата на съдебните заседатели, страните не могат да се противопоставят на кандидатурите, освен по наложителни причини (член 8, параграф 6 от ДППУС).

Освен това жалбоподателят имплицитно твърди, че докладите на групата на съдебните заседатели не са обвързващи, тъй като всички членове на СТО имат право да възразят срещу доклад на групата на съдебните заседатели. В това отношение следва да се поясни, че процедурата за уреждане на спорове беше съществено реформирана с Маракешкото споразумение от 1994 г. за създаване на СТО. Съгласно новата процедура, предвидена в член 16 от ДППУС, е вярно, че членовете на ЕП имат възможност да повдигат възражения, но това не възпрепятства приемането на доклада на експертната група. Докладът на специалната група за уреждане на спорове се приема автоматично 60 дни след разпространението му, освен ако Органът за уреждане на спорове реши с консенсус да не приема доклада или страна по спора обжалва констатациите на специалната група за уреждане на спорове. Следователно общото правило е автоматично приемане на доклада на групата на съдебните заседатели, който се очаква да бъде своевременно спазен (член 21 от ДППУС). След приемането на доклад на експертна група съответният член на ЕП разполага с разумен срок за изпълнение на препоръките (член 21, параграф 3, буква б) от ДППУС). Ако страната членка не може да изпълни задълженията си в рамките на този срок, тя може да предложи обезщетение или да бъде изправена пред спиране на действието на отстъпките (член 22, параграф 1 от ДППУС). Съдът на Европейските общности и Първоинстанционният съд винаги са разглеждали докладите на групата на съдебните заседатели и на Апелативния орган, които са били приети от Органа за уреждане на спорове, като задължителни за Общността и нейните институции. Те обаче приеха също така, че институциите разполагат с голяма свобода на действие при изпълнението на решенията и препоръките, съдържащи се в докладите на групата на съдебните заседатели, наред с другото чрез преговори с други страни в процедурата (вж. дело T-19/01 Chiquita/Комисия, решение от 3 февруари 2005 г., все още непубликувано, и дело C-377/02, решение от 1 март 2005 г., все още непубликувано).

Накратко, процедурите за уреждане на спорове в рамките на СТО не се различават съществено от другите международни процедури за уреждане на спорове, независимо дали са арбитражни или чисто съдебни. Подобно на националните или общностните съдилища, те са независими процедури за постигане на споразумение с трети страни, които се контролират от лица с определени експертни познания както в областта на правото, така и на разглеждания предмет, основават се на прилагането на конкретен правен акт и водят до решения, които по принцип трябва да бъдат изпълнени от страните, които разполагат със значителна свобода на действие и свободен избор по отношение на средствата за изпълнение. Целостта на производствата в рамките на международните механизми за уреждане на спорове и свободата от външни влияния, с която страните следва да могат да подготвят своята писмена позиция, заслужават най-малкото същата защита, каквато обикновено се предоставя на националните или общностните производства съгласно член 4, параграф 2 от Регламент 1049/2001.

Разкриването би засегнало защитата на производството

Общ принцип в надлежното правораздаване е, че страните имат право да защитават интересите си от външни влияния. От този принцип може да се заключи, че предоставянето на документи на други страни в съдебни спорове трябва да се разграничава от публичното оповестяване съгласно Регламент 1049/2001.

Липса на по-висш обществен интерес от оповестяване

Жалбоподателят твърди, че получаването на достъп до второто становище е от голямо обществено значение, тъй като се твърди, че Комисията се е стремяла да насърчи общественото приемане на ГМО. Въпреки че достъпът до информация за продукти, които могат да наложат потенциални рискове за човешкото здраве и околната среда, доказва наличието на обществен интерес, второто становище не показва, че този обществен интерес би надделял над необходимостта от защита на способността на Комисията да защитава интересите на Общността пред специализираната група на СТО. Освен това Комисията надлежно взема предвид обществения интерес от оповестяване по делата за ГМО, тъй като публикува становището си непосредствено след изслушването. По този начин обществеността се информира за напредъка в процедурата за уреждане на спорове. Следователно жалбоподателят не е доказал, че е налице обществен интерес, който да надделява над общия интерес от защита на текущите към онзи момент процедури на специалната група на СТО.

Публикуване на становища до специализираните групи на СТО

Както вече беше посочено по-горе, Комисията има политика на оповестяване на своите становища пред специализираните групи на СТО и през последните години обикновено прави това веднага след провеждането на изслушването. Комисията счита, че изключенията от правото на достъп могат да попречат на оповестяването на тези изявления преди изслушването. Поради това заявленията за достъп се оценяват за всеки отделен случай, за да се реши дали е възможно да се публикуват изявления преди изслушванията. Комисията счита, че ако не след първото изслушване, то във всеки случай след второто изслушване, причините за отхвърляне на твърденията вече не са приложими.

Горепосочената практика е в пълно съответствие с Регламент 1049/2001. Всъщност изявленията се предоставят пряко веднага щом стане ясно, че не се прилагат изключения от правото на достъп. Това е в съответствие с член 4, параграф 7 и с член 12 от Регламента.

Забележки на жалбоподателя

Становището на Комисията беше препратено на жалбоподателя, който поддържа жалбата си. Жалбоподателят добави следните аргументи и информация:

Комисията се стреми да даде широко тълкуване на понятието „съд“, като се позовава на понятието „съдебни производства“ като „основан на правила процес на постановяване на решения от трета страна, резултатите от който трябва да бъдат зачитани от страните“. Комисията твърди, че производството пред специализираната група на СТО може да бъде приравнено на съдебно производство.

Това обаче е необосновано широко тълкуване на термина и следователно е в пълно противоречие с изискването за стриктно и пропорционално тълкуване на изключенията в Регламент 1049/2001.

При изготвянето на Регламент 1049/2001 бяха направени официални предложения за разширяване на изключението за "съдебни производства", така че да обхване "съдебните производства" (например в становището на комисията по правни въпроси на вътрешния пазар (6)). Тези препоръки не бяха приети и по-тясното понятие „съдебни производства“ беше запазено. Понастоящем не е допустимо Комисията да се опитва да заобиколи ясната воля на общностния законодател, като вменява на понятието недопустимо широко значение.

Общоприето е, че процедурите за разрешаване на спорове не са съдебни производства и че понятието „съдилища“ не включва трибунали или органи за решаване на спорове, които упражняват компетентност по отношение на лица само поради доброволното им подчиняване на тяхната компетентност (какъвто е настоящият случай). По този начин арбитрите, комисиите за разрешаване на спорове, комитетите на клубовете и други подобни, въпреки че могат да бъдат трибунали, упражняващи съдебни функции, не са "съдилища".

Освен това е от известен интерес самата СТО да избягва всякакво описание на Органа за уреждане на спорове като „съд“, като посочва например, че „въпреки че голяма част от процедурата прилича на съд или правораздавателен орган, предпочитаното решение е засегнатите държави да обсъдят проблемите си и да уредят спора сами“(www.wto.org/english/thewto_e/whatis_e/tif_e/disp1_e.htm).

В това отношение становището на Комисията относно правата на участниците в спора при подбора на членовете на експертната група е погрешно. СТО заявява на своя уебсайт, че "за разлика от нормалния трибунал, членовете на специалната група обикновено се избират след консултации със спорните страни. Генералният директор ги назначава само ако двете страни не могат да се споразумеят за това“(уебстраницата, посочена по-горе). Думата „задължителна“ в член 8.6 от ДППУС (разказана от Комисията) е тълкувана по толкова широк начин, че на практика членовете на специалната група за уреждане на спорове имат водеща роля при подбора на специалната група за уреждане на спорове по начин, който е нечуван в същинските съдебни производства.

Комисията поддържа, че производствата пред Органа за уреждане на спорове заслужават най-малкото еднаквата защита, която обикновено се предоставя на националните или общностните производства съгласно член 4, параграф 2 от Регламент No 1049/2001. Що се отнася до политиката, това наистина е спорно. От правна гледна точка обаче такива производства просто не се ползват със същата защита като съдебните производства.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърдяно нарушение на Регламент 1049/2001 относно публичния достъп до документи

1.1 Жалбоподателят, действащ от името на неправителствена организация, е подал заявление до Европейската комисия за достъп до второто ѝ заявление до експертна група на Световната търговска организация (СТО). В своето потвърдително заявление Комисията отхвърли заявлението на основание член 4, параграф 2, второ тире от Регламент 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (7) ("Регламент 1049/2001"), в който се предвижда, че:

„Институциите отказват достъп до документ в случаите, когато оповестяването му би засегнало защитата на:

(...)

- съдебно производство (...)“.

Комисията твърди, че „процедурата за уреждане на спорове в рамките на СТО трябва да бъде приравнена на съдебно производство“по смисъла на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент 1049/2001.

В жалбата си до Европейския омбудсман жалбоподателят твърди накратко, че отхвърлянето от страна на Комисията на потвърдителното му заявление противоречи на Регламент 1049/2001. Той твърди по-специално, че Регламент 1049/2001 не предвижда никакво изключение във връзка с процедури или производства, които биха могли да бъдат приравнени на съдебни производства, посочени в член 4, параграф 2, второ тире от регламента. Той също така твърди подробно, че производствата пред специализираните групи на СТО във всеки случай не могат да бъдат "приравнени" или по друг начин да се считат за "съдебни производства" по смисъла на предходната разпоредба.

1.2 В становището си по жалбата Комисията по същество продължава да отхвърля потвърдителното заявление на жалбоподателя.

1.3 В становището си по становището на Комисията жалбоподателят поддържа жалбата си. Той изрично посочи, че при изготвянето на Регламент 1049/2001 са направени официални предложения за разширяване на изключението за „съдебни производства“, така че да обхване „съдебните производства“ (например по мнение на комисията по правни въпроси на вътрешния пазар (8)), но че такива препоръки не са били приети. Следователно не е било допустимо Комисията да се опитва да заобиколи ясната воля на законодателя, като вменява недопустимо широко значение на понятието "съдебно производство". Жалбоподателят добави, че като цяло се приема, че процедурите за решаване на спорове не са съдебни производства и че съдилищата не включват органи за решаване на спорове, които упражняват компетентност по отношение на лица само поради доброволното им подчинение на тяхната юрисдикция.

1.4 Омбудсманът отбелязва, че Комисията е отхвърлила потвърдителното заявление на жалбоподателя въз основа на аргумента, че "процедурата за уреждане на спорове в рамките на СТО трябва да бъде приравнена на съдебно производство"по смисъла на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент 1049/2001. Този аргумент за „приравняване“ беше представен в отговора на Комисията на потвърдителното заявление на жалбоподателя, както и в становището ѝ по настоящата жалба. Комисията не твърди, че специалната група на СТО е „съд“, нито че производството пред специалната група на СТО представлява производство пред съд.

1.5 С оглед на гореизложеното първо трябва да се прецени дали член 4, параграф 2, второ тире от Регламент 1049/2001 съдържа изключение относно процедурите за уреждане на спорове, което може да бъде приравнено на съдебно производство. В това отношение омбудсманът припомня, че съгласно установената съдебна практика на съдилищата на Общността изключенията от публичния достъп трябва да се тълкуват и прилагат стриктно, така че да не се нарушава прилагането на общия принцип на достъп, залегнал в Регламент 1049/2001 (9). Да се счита, че „съдебните производства“ по член 4, параграф 2, второ тире от Регламент 1049/2001 обхващат и процедурите за уреждане на спорове, които могат да бъдат приравнени на съдебни производства, предполага разширително тълкуване на тази разпоредба от регламента. Такова разширително тълкуване не е съвместимо с посочения по-горе принцип на стриктно тълкуване и прилагане. Освен това Комисията по никакъв начин не е доказала, че съгласно намерението на законодателя на Общността изразът „съдебни производства“ в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент 1049/2001 следва да се разбира като отнасящ се и до други процедури за уреждане на спорове. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че отхвърлянето от страна на Комисията на потвърдителното заявление на жалбоподателя на основание, че „процедурата за уреждане на спорове в рамките на СТО трябва да бъде приравнена на съдебно производство“по смисъла на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент (ЕО) No 1049/2001, не е добре обосновано и следователно представлява случай на лошо администриране.

1.6 Въз основа на горепосочената констатация омбудсманът не счита за целесъобразно да разглежда останалите аргументи, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на твърдението му, че потвърдителното му заявление е било отхвърлено в нарушение на Регламент 1049/2001. Освен това, като се има предвид, че документът впоследствие е бил оповестен, омбудсманът не счита за целесъобразно да се стреми към приятелско уреждане на въпроса, а по-скоро ще направи критична забележка по-долу в съответствие с членове 6 и 7 от Разпоредбите за прилагане на Европейския омбудсман (10).

2 Твърдение, че изявленията на Комисията следва в бъдеще да бъдат публично оповестени в момента на подаването им в специализираната група на СТО

2.1 Жалбоподателят заяви, че в бъдеще всички изявления на Комисията по спорове в рамките на СТО следва, при липсата на ясни наложителни причини, да бъдат публикувани едновременно с подаването им в специализираната група на СТО.

2.2 Омбудсманът посочва, че настоящата проверка е била съсредоточена върху това дали Комисията неправилно е отхвърлила потвърдителното заявление на жалбоподателя съгласно Регламент 1049/2001. Този въпрос е разгледан в точка 1 по-горе. Въпреки това констатацията на омбудсмана по точка 1.5, която се отнася до правилността на мотивите на оспорваното решение, сама по себе си не означава, че Комисията по принцип ще бъде задължена да публикува или по друг начин да оповести на трети страни своите становища по спорове в рамките на СТО на етапа на производството, посочено от жалбоподателя. Омбудсманът не може да изключи, че отхвърлянето от страна на Комисията на бъдещи заявления за достъп до такива документи на етапа, посочен от жалбоподателя, може да бъде валидно и адекватно въз основа на едно от изключенията в член 4 от Регламент 1049/2001. Освен това омбудсманът не може да изключи, че въз основа на аналогични съображения предоставянето на трети страни на информация относно съдържанието на такива документи на етапа на производството, предложен от жалбоподателя, може да бъде надлежно отказано. Освен това трябва да се отбележи, че жалбоподателят не е уточнил значението и обхвата на израза „ясни и по-висши интереси“, използван при формулирането на неговото искане, и по-специално във връзка с изключенията, предвидени в член 4 от Регламент 1049/2001.

С оглед на гореизложеното Омбудсманът счита, че не би било нито целесъобразно, нито оправдано да се разглежда допълнително искането на жалбоподателя с оглед приемането на правило като предложеното от жалбоподателя.

2.3 С оглед на гореизложеното Омбудсманът не счита за необходимо или оправдано да продължи разглеждането на гореспоменатото твърдение.

3 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба е необходимо да се направи следната критична забележка:

Съгласно установената съдебна практика на общностните съдилища изключенията от публичния достъп трябва да се тълкуват и прилагат стриктно, за да не се осуети прилагането на общия принцип на достъп, залегнал в Регламент 1049/2001 (11). Да се счита, че „съдебните производства“ по член 4, параграф 2, второ тире от Регламент 1049/2001 обхващат и процедурите за постигане на споразумение, които могат да бъдат приравнени на съдебни производства, предполага разширително тълкуване на тази разпоредба от регламента. Такова разширително тълкуване не е съвместимо с посочения по-горе принцип на стриктно тълкуване и прилагане. Освен това Комисията по никакъв начин не е доказала, че съгласно намерението на законодателя на Общността понятието „съдебно производство“ в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент 1049/2001 следва да се разбира като отнасящо се и до други „процедури за уреждане на спорове“. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че отхвърлянето от страна на Комисията на потвърдителното заявление на жалбоподателя на основание, че „процедурата за уреждане на спорове в рамките на СТО трябва да бъде приравнена на съдебно производство“по смисъла на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент (ЕО) No 1049/2001, не е добре обосновано и следователно представлява случай на лошо администриране.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) ОВ L 145, 2001 г., стр. 43.

(2) Член 8, параграф 1, Договореност относно правилата и процедурите за уреждане на спорове (http://www.wto.org/english/docs_e/legal_e/legal_e.htm, приложение 2).

(3) Член 16 Договореност относно правилата и процедурите за уреждане на спорове, цитиран по-горе.

(4) Омбудсманът отбелязва, че в становището си Комисията заявява, че „всички критики на [жалбоподателя] към процедурата пред специалната група за уреждане на спорове са неоснователни [...]“. Омбудсманът посочва, че жалбоподателят е изтъкнал някои съображения в подкрепа на аргумента си, че въпросният документ е публичен. Той не критикува процедурата пред специализираната група на СТО.

(5) http://www.wto.org/english/docs_e/legal_e/legal_e.htm (вж. "Приложение 2 Договореност относно уреждането на спорове").

(6) Доклад относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, 27 октомври 2000 г., COM(2000) (30 - C5-0057/2000-2000/0032/COD), стр. 93.

(7) ОВ L 145, 2001 г., стр. 43.

(8) Доклад относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, 27 октомври 2000 г., COM(2000) (30 - C5-0057/2000-2000/0032/COD), стр. 93.

(9) Вж. например съединени дела T-110/03, T-150/03 и T-405/03 Sison/Съвет, решение от 26 април 2005 г., все още непубликувано, точка 45.

(10) http://www.ombudsman.europa.eu/lbasis/en/provis.htm

(11) Вж. съединени дела T-110/03, T-150/03 и T-405/03 Sison/Съвет, решение от 26 април 2005 г., все още непубликувано, точка 45.