Страсбург, 24 май 2007 г.

Уважаеми г-н Х,

На 27 януари 2005 г. Вие подадохте жалба от името на Y до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия. Вашата жалба се отнася до предполагаемото неплащане на някои фактури, отразяващи разходи, направени във връзка със създаването и изпълнението на програма Z, което е извършено от Y от името на Евростат.

На 15 февруари 2005 г. препратих жалбата до председателя на Комисията. Комисията изпрати становището си на 9 юни 2005 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която ми изпратихте на 14 юли 2005 г.

На 4 октомври 2005 г. изпратихте съобщение с искане за информация относно статуса на Вашата жалба и ме информирахте, че сте готови да предоставите допълнителна информация, която може да бъде полезна за разглеждането на Вашия случай. На 16 ноември 2005 г. Ви уведомих с писмо, че разглеждането на Вашия случай все още не е приключило и че ще направя всичко възможно, за да Ви уведомя възможно най-скоро за решението по Вашата жалба или за всяко друго действие, което трябва да бъде предприето. След като внимателно разгледах становището на Комисията и Вашите забележки, сметнах за необходимо да проведа допълнителни разследвания. Ето защо на 11 април 2006 г. изпратих писмо до председателя на Комисията.

С писмо от 9 юни 2006 г. Комисията информира моя секретариат за закъснения при предаването на становището си в 17 случая, в които крайният срок за отговор беше 31 май 2006 г. Вашият случай беше сред тези 17 случая.

На 16 юни 2006 г. отговорих на Комисията. В писмото си изразих съжалението си от факта, че отговорите на Комисията на моите запитвания бяха забавени и че институцията не е отправила своевременно и обосновано искане за удължаване на срока. На 22 юни 2006 г. Ви информирах за кореспонденцията си с Комисията.

На 17 юли 2006 г. получих превода на отговора на Комисията на италиански език, който Ви препратих на 24 юли 2006 г. с покана за представяне на коментари. Вие ми изпратихте наблюденията си на 25 септември 2006 г.

С писмо от 24 януари 2007 г. Вие поискахте да бъдете информиран за разглеждането на Вашата жалба. На 22 февруари 2007 г. Ви информирах, че анализът на Вашия случай е достигнал последния етап и че ще положа всички усилия, за да взема решение по Вашия случай до края на март 2007 г. Освен това Ви информирах, че ще бъде необходим допълнителен срок от около две седмици за превода на решението на италиански език — оригиналния език на Вашата жалба.

На 16 април 2007 г. получих допълнителна информация от Комисията относно съдебни спорове пред белгийските съдилища.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания. Извинявам се за времето, необходимо за приключване на настоящото разследване.

Жалбата

Според жалбоподателя, който е подал жалба от името на Y, съответните факти са следните.

Евростат поиска от Y да създаде и изпълни програма Z.

Работата е извършена от Y по силата на договор с CESD Communautaire a.s.b.l. („CESD“), който от своя страна има договор с Европейската комисия.

Y извършва дейността си и на 23 септември 2003 г. представя окончателния доклад за дейността си. На 13 октомври 2004 г. жалбоподателят изпрати писмо до Комисията и заяви, че Y все още не е получил плащане за някои фактури, свързани с извършената от него работа.

Според жалбоподателя в отговора си от 29 ноември 2004 г. Комисията изразява съжаление относно забавянето и по-нататък посочва, че според нея това забавяне е било отговорност единствено на CESD и е можело да бъде причинено от висящи съдебни производства, по които CESD е било страна.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че Комисията следва да предостави средства на Евростат, за да може CESD да плати на Y за извършената от него работа.

Задачата

Становище на Комисията

Становището на Комисията може да бъде обобщено, както следва.

Програма Z включваше поредица от проекти в полза на държавите, към които е насочена тази програма. Тези проекти са определени от службите на Комисията в съответствие с приоритетите, изразени от партньорите. Те обхванаха действия на две различни равнища: регионалното равнище, което включваше общи дейности за държавите от Тацис, и националното равнище, което включваше развитието на инфраструктура във връзка със статистиката и проектите, специално изготвени за/от всяка статистическа служба.

Две от службите на Комисията, Службата за сътрудничество EuropeAid и Евростат, отговаряха за управлението на договор No 00-0077, докато CESD отговаряше както за извършването на планираните дейности, така и за надзора върху изпълнението на дейностите на подизпълнителите. В този контекст CESD е възложил изпълнението на три действия на Y.

На 13 октомври 2004 г. жалбоподателят поиска информация относно плащането от страна на Комисията на някои неизплатени фактури към CESD. Общата дължима сума възлиза на 73 290,19 EUR.

На 29 ноември 2004 г. жалбоподателят е уведомен, че всяко забавяне на плащането е отговорност единствено на CESD и че това забавяне може да се обясни с факта, че срещу CESD има висящи съдебни производства пред районния съд (Tribunal de Première instance) в Брюксел.

Що се отнася до случая на жалбоподателя, Комисията посочи, че не е имало договорни отношения между Y и самата Комисия. В съответствие както с общите договорни принципи, така и с член 4, параграф 5 от Общите условия за договорите за услуги (1), финансирани от фондовете Phare/Tacis, договор за подизпълнение не може да създава договорни отношения между който и да е подизпълнител и възлагащия орган, в този конкретен случай — Комисията. Следователно Комисията не е имала задължения по отношение на подизпълнителите на CESD, включително Y.

Тъй като в жалбата си до омбудсмана жалбоподателят се позовава по-скоро общо на договора, подписан от Y с CESD, без да споменава конкретна фактура, службите на Комисията са имали възможност да съберат съответните данни за фактурите, представени от Y на CESD, едва чрез извличане на информацията, налична в писмото на Y от 13 октомври 2004 г.

Част от сумата, поискана от жалбоподателя от името на Y, вече е била изплатена на CESD от Комисията през декември 2003 г. Това съответства на следните фактури:

• Фактура No AI/03/04/0050 от 30 април 2003 г., платена на CESD на 1 декември 2003 г. Тази фактура възлиза на 1 847,50 EUR и се отнася до договор 5729.
• Фактура No AI/03/05/0051 от 15 май 2003 г., платена на CESD на 1 декември 2003 г. Тази фактура възлиза на 8 752 EUR и се отнася до договор 5729.
• Фактура No AI/03/07/0098 от 29 юли 2003 г., платена на CESD на 29 декември 2003 г. Тази фактура възлиза на 28 008 EUR, от които 6 286 EUR се отнасят до договор 6105, 11 162 EUR — до договор 6104 и 10 560 EUR — до договор 6253.
• Фактура No AI/03/08/0099 от 8 август 2003 г., платена на CESD на 29 декември 2003 г. Тази фактура възлиза на 3 510,80 EUR, от които 2 180,44 EUR се отнасят до договор 6105, 952,22 EUR — до договор 6104 и 405,14 EUR — до договор 6253.

Общата стойност на горепосочените фактури възлиза на 42 118,30 EUR. Други разходи за извършената от Y работа обаче са включени в следните фактури:

• Фактура No AI/03/10/0126 от 27 октомври 2003 г. възлиза на 3 297,42 EUR, от които 92,96 EUR се отнасят до договор 6468, 909,26 EUR — до договор 6520 и 2 295,20 EUR — до договор 6510.
• Фактура No AI/03/05/0127 от 24 октомври 2003 г. възлиза на 27 994 EUR, от които 6 990 EUR се отнасят до договор 6468, 5 348 EUR — до договор 6520, 10 672 EUR — до договор 6510 и 4 984 EUR — до договор 6512.

След проверка на съответните документи, представени от CESD, стана ясно, че липсват някои подкрепящи документи относно последните две фактури. CESD е уведомено за това с писмо от 7 април 2004 г. и поради това плащането на двете фактури е отложено в съответствие с член 30, параграф 2 от Общите условия за договорите за услуги, финансирани от фондовете Phare/Tacis (2).

Междувременно Комисията започна външен одит във връзка с няколко договора в областта на статистиката, сключени с CESD. В рамките на този одит одиторите установиха, че счетоводните отчети на CESD са били в такова състояние на дезорганизация, че е било невъзможно да се проверят записите за извършените работи по съответните договори. Тази дезорганизация е в нарушение на задължението на CESD да поддържа подробна и точна финансова документация и да я предоставя на Комисията. В резултат на това нарушение на задълженията на 23 юли 2003 г.(3) Комисията реши да прекрати договорните отношения с CESD. На същата дата Комисията откри процедура съгласно член 133 от Правилата за прилагане (4) на Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности ("Финансовия регламент")(5), за да обяви CESD за сериозно нарушение на договора. В резултат на това всички останали плащания към CESD, включително двете фактури за извършената от Y работа, са спрени съгласно член 103 от Финансовия регламент.

Освен това, с оглед на ограничената информация, предоставена в жалбата, и факта, че Комисията не е имала връзка с Y, службите на Комисията не бяха в състояние да установят причините, обясняващи разликата между сумата, поискана от жалбоподателя, т.е. 73 290,19 EUR, и сумата, която според изчислението, направено от службата на Комисията, все още се дължи на Y, т.е. 73 409,72 EUR (6). Според Комисията такава разлика по отношение на дължимата сума може да се обясни с увеличаването на визовите такси, начислявани от CESD при фактурирането.

В заключение, що се отнася до Комисията, фактури No AI/03/04/0050, No AI/03/05/0051, No AI/03/07/0098 и No AI/03/08/99, които са били изплатени на CESD през декември 2003 г. и които са обхващали входящи данни от Y, са били обработени в съответствие с договорните клаузи, договорени с CESD.

Освен това фактури No AI/03/10/126 и No AI/03/10/127 са били предмет на съдебно производство пред Районен съд Брюксел. Това положение обаче не се отнася до Y, тъй като Комисията не е имала договорни отношения с това дружество.

Забележки на жалбоподателя

Коментарите на жалбоподателя, направени в отговор на становището на Комисията, могат да бъдат обобщени, както следва.

Жалбоподателят се съгласява, че не е имало договорни отношения между Комисията и Y. Той обаче счита, че твърдението на Комисията, че аспектът на случая относно плащането на двете фактури No AI/03/10/126 и No AI/03/10/127 не се отнася до Y с оглед на липсата на договорни отношения между страните, е неправилно. Спирането на плащанията от страна на Комисията към CESD е направило невъзможно за CESD да изпълни договорните си задължения към своите подизпълнители, включително Y. Следователно решението на Комисията е имало преки последици за Y.

Въз основа на информацията, предоставена от Комисията, стана ясно, че решението за спиране на всички плащания към CESD, което включва фактурите за извършената от Y работа, се дължи на съдебното производство, което Комисията е образувала съгласно член 133 от Правилата за прилагане на Финансовия регламент, за да обяви CESD за сериозно нарушение на договора. Тъй като обаче твърдените нередности, допуснати от CESD, нямат никаква връзка с извършваната от Y дейност, изглежда, че Y има право да твърди, че Комисията трябва да предостави средства, за да може CESD да плати на Y за работата си. Върху дължимата сума следва да се плати и лихва.

Жалбоподателят също така заяви, че от информацията, предоставена от Комисията в нейното становище, става ясно, че част от средствата, предвидени за плащането на работата на Y, вече са били прехвърлени на CESD. Очевидно последните са злоупотребили с тези средства. Вследствие на това жалбоподателят поясни твърдението си. Той заяви, че вместо да иска от Комисията да плати 73 290,19 EUR на Y, което е пълната сума, дължима на Y от CESD, жалбоподателят твърди, че Комисията следва да предостави 29 899,93 EUR на Евростат, за да позволи на CESD да плати Y. Сумата от 29 899,93 EUR е била включена във фактури, които все още не са били платени от Комисията на CESD. Y заяви, че в крайна сметка ще започне по-нататъшно производство пряко срещу CESD, за да си възстанови останалата част от общата сума.

Накрая жалбоподателят се позова на случай, разглеждан преди това от омбудсмана (2205/2003/(BB)TN), който според него подкрепя неговото твърдение.

Допълнителни проучвания

След като разгледа становището на Комисията и забележките на жалбоподателя, омбудсманът счете за необходимо да проведе допълнителни проверки. Поради това на 11 април 2006 г. той изпраща писмо до Комисията.

В писмото си омбудсманът отбелязва, че в становището си до омбудсмана Комисията е посочила, че с писмо от 7 април 2004 г. е уведомила CESD, че липсват някои подкрепящи документи, свързани с двете фактури No AI/03/10/126 и No AI/03/10/127 (7), които се отнасят до извършената от Y работа. От предоставената от Комисията информация става ясно, че CESD е представило съответните фактури на Комисията съответно на 24 и 27 октомври 2003 г. Във връзка с това омбудсманът отбеляза, че в съответствие с член 30, параграф 1 от Общите условия за договорите за услуги, финансирани от фондовете Phare/Tacis, „освен ако не е предвидено друго, плащанията се извършват в срок от 60 дни от получаване на искането за плащане (...)“. Омбудсманът също така отбеляза, че в съответствие с член 30, параграф 2 „възлагащият орган може, след като уведоми изпълнителя, да отложи плащането, ако услугите, обхванати от искането за плащане, бъдат оспорени от възлагащия орган или ако ваучерите в подкрепа на искането са непълни.“ В настоящия случай стана ясно, че са изминали повече от пет месеца, преди Комисията да уведоми CESD, че някои оправдателни документи липсват във фактурите, които е представила на 24 и 27 октомври 2003 г. Омбудсманът поиска от Комисията да обясни причините за това забавяне.

Освен това омбудсманът се позова на изявлението на Комисията, че е започнала външен одит на редица договори, сключени с CESD в областта на статистиката. В резултат на този одит Комисията реши да открие процедура срещу CESD в съответствие с член 133 от Правилата за прилагане на Финансовия регламент. В писмото си омбудсманът поиска от институцията да уточни на коя дата е открита процедурата съгласно член 133 от Правилата за прилагане на Финансовия регламент.

В своите коментари жалбоподателят заявява, че спирането на всички договори (и плащания) от Комисията към CESD е направило невъзможно CESD да изпълни договорните си задължения към своите подизпълнители, включително Y. Поради това жалбоподателят твърди, че решението на Комисията е имало преки отрицателни последици за Y. Омбудсманът е поискал от Комисията да коментира този аргумент.

Тъй като от текущите проверки стана ясно, че фактури No AI/03/10/126 и No AI/03/10/127 са били предмет на съдебно производство пред Окръжния съд на Брюксел, омбудсманът поиска от Комисията да го информира за този случай, включително при откриването му.

Отговор на Комисията

В писмената си реплика Комисията посочва следното.

Що се отнася до първото искане на омбудсмана, Комисията призна, че са изминали повече от 60 дни, преди да уведоми CESD, че липсват някои подкрепящи документи. Институцията обаче твърди, че трябва да се има предвид, че след решенията си от 9 и 23 юли 2003 г. по "случая Евростат" Комисията е предприела предпазни мерки в контекста на засиления мониторинг на договорите. Като част от тези предпазни мерки Комисията въведе допълнителен предварителен контрол за всички операции (подчертаването на Комисията) във връзка с договори с конкретни субекти. Освен това Комисията временно преустанови вторичното делегиране на правомощия за финансови операции, свързани с договора с тези субекти. В резултат на тази втора мярка, що се отнася до EuropeAid, всички заверки трябваше да бъдат извършени от самия генерален директор на EuropeAid в качеството му на оправомощен разпоредител с бюджетни кредити. Тези мерки за засилен мониторинг бяха приложими и за исканията за плащане, въведени от CESD за услуги, предоставени преди прекратяването на неговите договори.

Освен това Комисията добавя, че поради тази причина фактура, която не е била оспорена в срок от 60 дни, не трябва непременно да бъде платена. В съответствие с член 28, параграф 1 от Общите условия за договорите за услуги, финансирани от фондовете ФАР/ТАЦИС, плащанията са дължими само ако предоставените услуги са били приети от възлагащия орган (8). С писма от 7 и 21 април 2004 г. Комисията уведоми CESD, че спирането на действието на пет фактури, включително фактури No AI/03/10/126 и No AI/03/10/127, е обосновано предвид липсата на някои подкрепящи документи. По-нататък той подчертава, че въпросните документи никога не са били предоставяни на Комисията.

Що се отнася до второто искане на омбудсмана, Комисията заяви, че на 26 юли 2004 г. е информирала CESD за намерението си да го обяви за сериозно нарушение на договора. Това намерение е резултат от констатациите от одит, извършен от дружеството Ernst & Young. CESD беше приканен да представи съображенията си в рамките на първоначалния срок от един месец. Този срок беше удължен по искане на CESD. На 18 май 2005 г. Комисията съобщава на CESD окончателното си решение да го обяви за сериозно нарушение на договора. CESD обжалва това решение пред Първоинстанционния съд(9).

Що се отнася до искането на омбудсмана да коментира въпроса, повдигнат от жалбоподателя в неговите забележки, че решението на Комисията да спре всички неизвършени плащания към CESD е имало преки последици за Y, Комисията повтори, че в съответствие с член 4, параграф 5 от Общите условия за договорите за услуги подизпълнителите на CESD нямат договорни отношения с Комисията и че последната няма задължения по отношение на Y.

Що се отнася до искането на Омбудсмана да го информира, когато пред Окръжния съд в Брюксел срещу Комисията са заведени съдебни производства във връзка с фактури No AI/03/10/126 и No AI/03/10/127, Комисията заяви, че съдебните производства са заведени на 21 юни 2004 г. Комисията също така заяви, че когато институцията е изпратила отговора си до омбудсмана, случаят все още е бил в ход.

Освен това Комисията счете, че тъй като предметът на неговата проверка е предмет на съдебно производство, омбудсманът следва да го прекрати въз основа на член 195 от Договора.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят излага накратко следните съображения.

Комисията не е посочила дали договорът между CESD и Y е обхванат от одита, извършен от дружеството Ernst & Young. Според жалбоподателя тази информация е изключително важна, тъй като изглежда, че институцията е спряла безразборно всички текущи договори, без да извърши конкретна оценка на всеки отделен договор, за да установи евентуални нередности.

Жалбоподателят подчерта, че едва през април 2004 г. Комисията е информирала CESD за липсата на някои документи, свързани с фактурите, които са му били представени през октомври 2003 г. Според жалбоподателя поведението на Комисията също е било противоречиво, тъй като тя е заявила, че никога не е приемала услугата, предоставяна от Y, като същевременно не е представила доказателства за нередности във връзка с договорите, изпълнявани в рамките на съответната програма. Жалбоподателят също така е на мнение, че новите предпазни мерки, въведени наскоро в контекста на засиления мониторинг на договорите, не могат да оправдаят забавянията от страна на Комисията при оценката на представените ѝ фактури.

Освен това жалбоподателят подчерта, че в становището си до омбудсмана Комисията е заявила, че на 26 юли 2004 г. е информирала CESD за намерението си да обяви последното за сериозно нарушение на договора. Окончателното решение е съобщено на CESD на 18 май 2005 г.(10). Изглежда обаче, че на 7 и 21 април 2004 г. Комисията вече е уведомила CESD, че плащането на фактури No AI/03/10/126 и No AI/03/10/127 е спряно, тъй като липсват някои документи, свързани с фактурите. От становището на Комисията до омбудсмана става ясно, че тези фактури са били предмет на съдебно производство, заведено на 21 юни 2004 г. от CESD срещу Комисията пред районния съд на Брюксел. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е обяснила как CESD е можело да започне съдебно производство дори преди да бъде информирана за намерението на Комисията да го обяви за сериозно нарушение на договора.

Накрая жалбоподателят счита, че жалбата, подадена от името на Y, не се отнася до същите факти, които са предмет на делото пред Първоинстанционния съд (дело T-286/05). Делото пред Съда се отнася до решението на Комисията да прекрати всички договорни отношения с определени субекти, включително CESD, докато настоящата жалба се отнася до твърдението, че Комисията следва да предостави средства на CESD, за да плати фактурите, представени от Y за извършената от него работа. Поради това той счита, че омбудсманът има право да разгледа настоящия случай.

Допълнителна информация

На 16 април 2007 г. Комисията информира омбудсмана, че делото, заведено от CESD пред районния съд на Брюксел, има за цел конкретно да изиска от Комисията да плати пет неизплатени фактури, включително фактури No AI/03/10/126 и No AI/03/10/127. Освен това Комисията информира омбудсмана, че случаят все още не е приключен. Комисията също така изпрати на омбудсмана копие от исковата молба на CESD по делото пред районния съд на Брюксел. Омбудсманът отбелязва, че в исковата молба действително се прави позоваване на фактури No AI/03/10/126 и No AI/03/10/127.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърдение на жалбоподателя, че Комисията следва да предостави средства за плащане на работата, извършена от Y

1.1 Жалбоподателят е подал жалба до Европейския омбудсман от името на Y. Според жалбоподателя Y е бил помолен от Евростат да създаде и изпълни програма Z. Работата е извършена от Y съгласно договор с CESD Communautaire a.s.b.l. („CESD“), изпълняваща агенция, която от своя страна е имала договор с Европейската комисия.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че Комисията следва да предостави средства на Евростат, за да може CESD да плати на Y за извършената от него работа.

1.2 В становището си Комисията посочва, че между Y и Комисията не съществува договорно отношение. В съответствие както с общите договорни принципи, така и с член 4, параграф 5 от Общите условия за договорите за услуги, финансирани от фондовете Phare/Tacis (11), нито един договор за подизпълнение не може да създава договорни отношения между който и да е подизпълнител и възлагащия орган, в този конкретен случай — Комисията. Следователно то не е имало задължения по отношение на подизпълнителите на CESD, включително Y.

Освен това Комисията посочва, че част от сумата, т.е. четири от шестте фактури, представени от CESD, които жалбоподателят твърди от името на Y, вече са били платени на CESD през декември 2003 г.(12). По отношение на останалите две фактури (13) Комисията обясни, че е започнала външен одит във връзка с няколко договора в статистическата област, сключени с CESD. С оглед на нередностите, открити по време на съответния одит, беше ясно, че CESD е нарушило задължението си да поддържа подробна и точна финансова документация и да я предоставя на Комисията. В резултат на това нарушение на задълженията Комисията откри процедура съгласно член 133 от правилата за прилагане (14) на Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (15) ("Финансовия регламент"), за да обяви CESD за сериозно нарушение на договора. Вследствие на това всички останали плащания към CESD бяха спрени в съответствие с член 103 от Финансовия регламент. Освен това фактури No AI/03/10/126 и No AI/03/10/127 също са били предмет на съдебно производство пред Tribunal de Première instance de Bruxelles (Районен съд Брюксел). Това положение обаче не засяга Y, тъй като Комисията не е имала договорни отношения с това дружество.

1.3 В становището си жалбоподателят счита за неправилно твърдението на Комисията, че с оглед на липсата на договорно отношение между Комисията и Y, аспектът на делото относно плащането на двете фактури No AI/03/10/126 и No AI/03/10/127 не се отнася до Y. Спирането на плащането от Комисията на CESD е направило невъзможно CESD да изпълни договорните си задължения с подизпълнителите си, включително с Y. Следователно решението на Комисията е имало преки последици за Y.

Жалбоподателят заяви, че от информацията, предоставена от Комисията в нейното становище, става ясно, че част от въпросните средства вече са били прехвърлени на CESD. Прехвърлянията възлизат на 42 118,30 EUR и съответстват на четири от шестте фактури, представени на Комисията от CESD във връзка с извършената от него работа. Жалбоподателят също така заяви, че посочените по-горе средства очевидно са били използвани неправомерно от CESD. Той заяви, че вместо да иска от Комисията да плати 73 290,19 EUR на Y, което е пълната сума, дължима на Y от CESD, жалбоподателят твърди, че Комисията следва да предостави 29 899,93 EUR на Евростат, за да позволи на CESD да плати Y. По-нататък той посочи, че тази сума е свързана с фактури, които все още не са платени от Комисията.

1.4 На 11 април 2006 г. омбудсманът изпрати писмо до Комисията, тъй като счете, че са необходими допълнителни проверки. В писмото си омбудсманът отбелязва, че са изминали повече от пет месеца, преди Комисията да уведоми CESD, че липсват някои подкрепящи документи, свързани с фактурите, представени от CESD на 24 и 27 октомври 2003 г. Поради това той поиска от Комисията да обясни причините за това забавяне.

Омбудсманът се позова на информацията, съдържаща се в становището на Комисията, че институцията е започнала външен одит във връзка с редица договори в статистическата област, сключени с CESD. В резултат на този външен одит Комисията реши да открие процедура срещу CESD съгласно член 133 от правилата за прилагане на Финансовия регламент. Омбудсманът поиска от Комисията да уточни на коя дата е открита процедурата съгласно член 133 от Правилата за прилагане на Финансовия регламент.

Омбудсманът също така поиска от Комисията да коментира аргумента на жалбоподателя, че противно на гледната точка на Комисията, нейното решение да спре всички договори (и плащания) към CESD действително е имало отрицателни последици за CESD. Това спиране е направило невъзможно за CESD да изпълни договорните си задължения към своите подизпълнители, включително Y.

И накрая, омбудсманът поиска от Комисията да го информира за случая пред районния съд на Брюксел, включително при откриването му.

1.5 В отговора си на първия въпрос на омбудсмана Комисията признава, че са изминали повече от 60 дни, преди да уведоми CESD, че липсват някои подкрепящи документи. Тя обаче обясни, че забавянето се дължи на нови предпазни мерки, предприети в контекста на засиления мониторинг на договорите, въведени след решенията ѝ от 9 и 23 юли 2003 г. по случая „Евростат“. Освен това Комисията добавя, че поради тази причина фактура, която не е била оспорена в срок от 60 дни, не трябва непременно да бъде платена. Съгласно член 28, параграф 1 от Общите условия за договорите за услуги, финансирани от фонд ФАР/Tacis, плащанията са дължими само ако предоставените услуги са били приети от възлагащия орган. С писма от 7 и 21 април 2004 г. Комисията уведоми CESD, че спирането на действието на пет фактури, включително фактури No AI/03/10/126 и No AI/03/10/127, е обосновано поради липсата на някои подкрепящи документи.

Що се отнася до второто искане на омбудсмана, Комисията заяви, че на 26 юли 2004 г. е информирала CESD за намерението си да го обяви за сериозно нарушение на договора и че на 18 май 2005 г. окончателното решение е било съобщено на CESD.

Комисията отговори на искането на омбудсмана да коментира въпроса, повдигнат от жалбоподателя в неговите забележки, че решението му да спре всички неизвършени плащания към CESD е имало преки последици за Y. Комисията повтори, че в съответствие с член 4, параграф 5 от Общите условия за договорите за услуги подизпълнителите на CESD не са имали договорни отношения с Комисията и че последната не е имала задължения към Y.

Що се отнася до искането на омбудсмана да бъде информиран за датата, на която CESD е завела дело срещу Комисията пред районния съд на Брюксел във връзка с фактури No AI/03/10/126 и No AI/03/10/127, Комисията заяви, че съдебното производство е започнало на 21 юни 2004 г. Към момента, в който Комисията изпрати отговора си до омбудсмана, случаят все още не беше приключил.

Накрая Комисията счете, че тъй като предметът на неговото разследване е предмет на съдебно производство, омбудсманът следва да го прекрати въз основа на член 195 от Договора.

1.6 В своите забележки по отговора на Комисията жалбоподателят подчерта, че Комисията не е посочила дали договорът между CESD и Y е бил обхванат от одита, извършен от дружеството Ernst & Young. Според него изглежда, че институцията е спряла безразборно всички текущи договори, без да извърши конкретна оценка на всеки отделен договор, за да установи евентуални нередности.

Жалбоподателят подчерта, че едва през април 2004 г. Комисията е информирала CESD за липсата на някои документи, свързани с фактурите, които са му били представени през октомври 2003 г. Според жалбоподателя поведението на Комисията също е било противоречиво, тъй като тя е заявила, че никога не е приемала услугите, предоставяни от Y, и не е представила доказателства, че са налице нередности по отношение на договорите, изпълнявани в рамките на съответната програма. Жалбоподателят също така е на мнение, че новите предпазни мерки, въведени наскоро в контекста на засиления мониторинг на договорите, не могат да оправдаят забавянията от страна на Комисията при оценката на представените ѝ фактури.

Освен това жалбоподателят подчерта, че Комисията е заявила в становището си, че на 26 юли 2004 г. е информирала CESD за намерението си да го обяви за сериозно нарушение на договора. Окончателното решение е съобщено на CESD на 18 май 2005 г. Изглежда обаче, че на 7 и 21 април 2004 г. Комисията вече е уведомила CESD, че плащането на фактури No AI/03/10/126 и No AI/03/10/127 е спряно. От становището на Комисията става ясно, че тези фактури са били предмет на съдебно производство, заведено на 21 юни 2004 г. от CESD срещу Комисията пред районния съд на Брюксел. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е обяснила как CESD е можело да започне съдебно производство дори преди да бъде информирана за намерението на Комисията да го обяви за сериозно нарушение на договора.

На последно място, жалбоподателят счита, че жалбата, подадена от името на Y, не се отнася до същите факти, които са предмет на делото пред Първоинстанционния съд (дело T-286/05). Той заяви, че делото пред Първоинстанционния съд се отнася до решението на Комисията да прекрати всички договорни отношения с определени субекти, включително CESD, докато неговата жалба се отнася до твърдението, че Комисията следва да предостави средства на Евростат, така че CESD да може да плати на Y за работата си.

1.7 Омбудсманът отбелязва, че CESD е завела две съдебни дела срещу Комисията. Първият иск е предявен на 21 юни 2004 г. пред Районен съд Брюксел. Настоящото дело се отнася до плащането на някои фактури, представени от CESD на Комисията. Втората жалба е подадена на 18 юли 2005 г. пред Първоинстанционния съд на Европейския съюз. Настоящото дело се отнася до решението на Комисията да прекрати договорните отношения с определени субекти, включително с CESD.

1.8 На 16 април 2007 г. Комисията информира омбудсмана, че искът, предявен от CESD пред районния съд на Брюксел, има за цел конкретно да изиска от Комисията да плати пет неизплатени фактури, включително фактури No AI/03/10/126 и No AI/03/10/127. Освен това Комисията информира омбудсмана, че случаят все още не е приключен. Комисията също така изпрати на омбудсмана копие от исковата молба, подадена до районния съд на Брюксел от CESD. Омбудсманът отбеляза, че в исковата молба се прави позоваване на фактури No AI/03/10/126 и No AI/03/10/127.

1.9 Член 195 ЕО предвижда Омбудсманът да провежда разследвания, за които намери основания. При обстоятелствата по настоящия случай твърдението на жалбоподателя е, че Комисията следва да плати на CESD фактури No AI/03/10/126 и No AI/03/10/127. С оглед на информацията, предоставена му от Комисията на 16 април 2007 г., омбудсманът отбелязва, че искането, изложено в настоящата жалба, и текущите съдебни производства пред районния съд на Брюксел изглежда се отнасят до един и същ предмет, а именно плащането на фактури No AI/03/10/126 и No AI/03/10/127 на CESD. Поради това омбудсманът счита, че на основание член 195 ЕО не са обосновани допълнителни проверки по жалбата.

2 Заключение

Въз основа на член 195 от Договора омбудсманът не счита за оправдано да извършва допълнителни проверки във връзка с настоящата жалба.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

За информация на жалбоподателя към настоящото решение е приложено копие от исковата молба на CESD пред белгийските съдилища.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) "Възлагащият орган няма договорни отношения с подизпълнителите, но може да се възползва от всички права, които изпълнителят е придобил срещу тях. Изпълнителят остава изцяло отговорен пред възлагащия орган по отношение на частите от договора, възложени на подизпълнители. „

(2) "Възлагащият орган обаче може, след като уведоми изпълнителя, да отложи плащането, ако услугите, обхванати от искането за плащане, са оспорени от възлагащия орган или ако ваучерите в подкрепа на искането са непълни. Когато плащането е отложено по този начин, възлагащият орган не дължи лихви или обезщетения от какъвто и да е вид“.

(3) За информация на жалбоподателя, копие от прессъобщението на Комисията IP/03/1095 от 23 юли 2003 г. е приложено към настоящото решение.

(4) Регламент (ЕО, Евратом) No 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) No 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 357, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 3).

(5) Регламент (ЕО, Евратом) No 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198).

(6) Вече платената сума, т.е. 42 118,30 EUR, плюс все още дължимата сума, т.е. 31 291,42 EUR, възлиза на 73 409,72 EUR.

(7) В писмото си от 7 април 2004 г., копие от което беше изпратено на омбудсмана заедно със становището на институцията, Комисията също така заяви, че „nous souhaiterions vous informer de la suspension de vos factures (...)“.

(8) "[Изпълнителят] има право на плащане (...), когато услугите се предоставят и приемат" (подчертаването на Комисията).

(9) Жалбата е подадена на 18 юли 2005 г. (дело T-286/05) и е в ход.

(10) На 18 юли 2005 г. CESD подава жалба срещу това решение пред Първоинстанционния съд (T-286/05). Случаят все още продължава.

(11) Вж. бележка под линия 1.

(12) Фактури No AI/03/04/0050; No AI/03/05/0051; No AI/03/07/0098; и No AI/03/08/0099.

(13) Фактури No AI/03/10/126 и No AI/03/10/127.

(14) Регламент (ЕО, Евратом) No 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) No 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 357, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 3).

(15) Регламент (ЕО, Евратом) No 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198).