Страсбург, 26 май 2005 г.

Уважаеми д-р К.,

На 17 септември 2004 г. Вие, действайки от името на Internationaler Hilfsfonds e.V., сте подали жалба срещу Европейската комисия до Европейския омбудсман. Тази жалба се отнася до случая, по който вече е подадена жалба 1702/2001/GG.

На 30 септември 2004 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия. Комисията изпрати становището си на 1 февруари 2005 г. На 2 февруари 2005 г. Ви го препратих с покана за представяне на становища, която Вие изпратихте на 17 март 2005 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Контекст

В настоящата жалба жалбоподателят (германска неправителствена организация) поиска от омбудсмана да извърши допълнително разследване във връзка със случай, който вече е бил предмет на жалба 1702/2001/GG. Омбудсманът приключи разглеждането на тази жалба с решение от 21 май 2002 г., в което бяха направени редица критични забележки.

Жалба 1702/2001/GG

През 1995/1996 г.(1) жалбоподателят се обръща към Службата за хуманитарна помощ на Европейските общности („ECHO“) с цел подписване на рамковото споразумение за партньорство („РСП“). С писмо от 1 юни 1999 г. ECHO информира жалбоподателя, че на 1 януари 1999 г. е влязло в сила ново РСП. Спазването на критериите за допустимост от НПО като жалбоподателя ще бъде проверено в третата част на триетапната процедура. На 14 декември 2000 г. ГД „Хуманитарна помощ“ информира жалбоподателя, че след като е подписала новото споразумение с организациите, подписали предишното РСП, сега е в състояние да анализира 400-те заявления на НПО, които е получила, включително заявленията на жалбоподателя.

В писмо от 1 февруари 2001 г. ECHO информира жалбоподателя, че при получаване на заявлението си през 1995 г. „в съответствие с нормалните условия за подписване на рамковото споразумение за партньорство (РСП)“ е поискала от германските национални органи потвърждение за пригодността на жалбоподателя. В допълнително писмо от 19 юли 2001 г. ECHO обясни, че при липсата на положителен отговор от страна на германските органи тя не е била в състояние да разгледа неговото заявление.

Впоследствие ГД „Хуманитарна помощ“ реши да провери чрез одит дали жалбоподателят отговаря на критериите за допустимост. Тъй като жалбоподателят не е съгласен с такъв одит, ГД „Хуманитарна помощ“ го информира на 26 септември 2001 г., че що се отнася до ГД „Хуманитарна помощ“, дебатът относно заявлението на жалбоподателя до РСП е приключен.

В жалбата си до омбудсмана, подадена през 2001 г. (жалба 1702/2001/GG), жалбоподателят по същество прави следните твърдения:

(1) Липсата на реакция от страна на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ по отношение на първоначалната ѝ молба, подадена през 1995 г., представлява случай на дискриминация и лошо управление;

(2) ГД „Хуманитарна помощ“ не ѝ е предоставила възможност да бъде изслушана във връзка с информацията, предоставена от германското външно министерство през 1995 г.;

(3) От никой потенциален партньор не може да се очаква да представи предложения въз основа на такава неясна информация, каквато се съдържа в писмото на ГД „Хуманитарна помощ“ от 14 декември 2000 г. По този начин се оказа, че ГД „Хуманитарна помощ“ желае да защити своите съществуващи партньори от нежелана конкуренция от страна на други НПО;

(4) Настояването на ГД „Хуманитарна помощ“ за проверка на спазването от страна на жалбоподателя на критериите за допустимост чрез одит е случай на дискриминация и лошо администриране, като се има предвид, че ГД „Хуманитарна помощ“ е подписала новото РСП „с НПО, които вече са получили няколко оперативни договора с ГД „Хуманитарна помощ“, но не са били в състояние да подпишат [предишното] РСП“ (вж. писмото на ГД „Хуманитарна помощ“ от 1 февруари 2001 г.); и

(5) ГД „Хуманитарна помощ“ отказа да предостави пълен достъп до досието си.

Становище на Комисията

В становището си Комисията отбеляза, че на 16 февруари 1995 г. ECHO е изпратила факс до компетентния германски орган, Министерството на външните работи, с искане за информация относно жалбоподателя. На 15 март 1995 г. Министерството на външните работи изпраща следния отговор:

„Според нашата информация тази НПО работи и под името Welthilfe e.V. Тяхната дейност е дала основания за официално наказателно преследване, което все още е в ход. Поради това, моля, позволете ми да се въздържа от всякакви препоръки на този етап. Доколкото ни е известно, ГД 8 ще може да допълни Вашите данни.“

Според Комисията ГД „Хуманитарна помощ“ е повторила искането си за информация до германските органи през октомври 1995 г. Във вътрешна докладна записка от 17 ноември 1995 г. съветникът на ECHO по институционалните отношения, г-н C., е информирал служителя на ECHO, отговарящ за досието, че германските органи не са в състояние да дадат никакво позоваване относно жалбоподателя:

„Son Bureau ne travaille pas avec cette organisation et donc ne les connait pas.“

Комисията добави, че „въпреки непрекъснатите контакти между ГД „Хуманитарна помощ“ и германското външно министерство в контекста на проверката на германските НПО, германските органи не са предоставили допълнителна информация относно [жалбоподателя] до 15 ноември 2001 г.“

Решението на омбудсмана

В решението си от 21 май 2002 г. за приключване на разследването по жалба 1702/2001/GG омбудсманът стигна до следните заключения:

Що се отнася до първото твърдение, омбудсманът счита, че липсата на реакция от страна на ECHO на първоначалното заявление представлява лошо управление. Поради това бяха направени три критични забележки. Омбудсманът обаче отбеляза, че жалбоподателят не е доказал, че поведението на Комисията също представлява дискриминация.

Омбудсманът установи също така лошо администриране по отношение на второто твърдение. В това отношение беше направена още една критична забележка.

Критичните бележки са формулирани по следния начин:

„Добра административна практика е заявленията да се разглеждат в светлината на изискванията, на които се подчиняват съгласно действащите правила (2). В настоящия случай Комисията счете, че заявлението на жалбоподателя не може да бъде разгледано без позоваване от страна на германските органи. Нито една от релевантните за настоящото дело разпоредби обаче не съдържа условие, според което такова препращане е необходимо, преди заявлението да може да бъде одобрено. Решението на ГД „Хуманитарна помощ“ да не разглежда заявлението с мотива, че липсва запитване от националните органи, следователно представлява случай на лошо администриране.

Принципите на добра администрация изискват кандидатите да бъдат информирани за решенията, които администрацията приема по отношение на тях, още повече ако такава информация е поискана от кандидатите (3). В настоящия случай Комисията твърди, че при липсата на позоваване от страна на националните органи е решила да „преустанови“ разглеждането на заявлението. Омбудсманът отбелязва, че това решение (ако наистина е било взето) никога не е било доведено до знанието на жалбоподателя, въпреки че последният е направил запитване относно състоянието на процедурата поне веднъж. Следователно фактът, че ECHO не е информирала жалбоподателя за това решение, представлява още един случай на лошо администриране.

И накрая, добра административна практика е заявленията да се разглеждат в разумен срок (4). В настоящия случай не е било взето решение и жалбоподателят не е бил уведомен за заявлението, подадено през март 1996 г. преди изтичането на срока на действие на първото РСП в края на 1998 г. Всъщност на Комисията са ѝ били необходими повече от три години, преди да уведоми жалбоподателя в писмото си от 1 юни 1999 г. за подхода, който възнамерява да следва по отношение на него. Комисията не представи валидно обяснение за това забавяне. Поради това Омбудсманът заключава, че неспазването на разумен срок от страна на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ представлява трети случай на лошо администриране.

Принципите на добрата административна практика изискват заявителят да има право, в случаите когато е взето решение, засягащо неговите права или интереси, да представи коментари преди вземането на решението (5). В настоящия случай ECHO реши да „спре“ заявлението на жалбоподателя въз основа на информация, получена от германските органи, без да даде възможност на жалбоподателя да коментира тази информация. Това представлява още един случай на лошо администриране.“

Не е установено лошо администриране по отношение на последните три твърдения на жалбоподателя.

Искане на жалбоподателя за преразглеждане на части от решението

В писмо от 24 май 2004 г. жалбоподателят направи различни забележки относно поведението на Комисията като цяло и поиска от омбудсмана да преразгледа някои аспекти на своето решение.

В подробния си отговор от 21 юни 2004 г. омбудсманът разгледа повдигнатите от жалбоподателя въпроси и го информира, че не вижда основания за промяна на решението по жалба 1702/2001/GG.

По настоящото твърдение за нарушение

На 17 септември 2004 г. жалбоподателят поиска от омбудсмана да започне нова проверка по следните въпроси:

В становището си по дело 1702/2001/GG ГД „Хуманитарна помощ“ посочи кореспонденцията си с германското външно министерство през 1995 г. и заяви, че въпреки непрекъснатите контакти между ГД „Хуманитарна помощ“ и германското външно министерство, до 15 ноември 2001 г. германските органи не са предоставили допълнителна информация относно жалбоподателя. Според жалбоподателя същото твърдение е било повторено в писмената защита на Комисията по дело T-372/02 от 25 февруари 2003 г. В новата си жалба жалбоподателят се позовава на информация, която е получил от германското външно министерство. Според тази информация, която се съдържа в писмо от 4 юли 2002 г., германското външно министерство не се е чувствало задължено да предостави на ГД „Хуманитарна помощ“ допълнителна информация относно жалбоподателя след писмото си от 15 март 1995 г. и ГД „Хуманитарна помощ“ никога не я е питала за състоянието на производството, на което се е позовала в това писмо. С оглед на тези обстоятелства жалбоподателят твърди, че ECHO, противно на собствените си твърдения, никога не се е опитвала да получи актуална, релевантна и достоверно точна информация за нея и е излъгала омбудсмана в становището си по дело 1702/2001/GG.

Освен това жалбоподателят твърди, че начинът, по който ГД „Хуманитарна помощ“ е разгледала заявлението му, показва, че ГД „Хуманитарна помощ“ е действала умишлено с цел измама.

Жалбоподателят също така твърди, че упрекът на ECHO, според който тя не е заявила, че желае да бъде подложена на одит, е неправилен. В този контекст жалбоподателят се позовава на писмо, което е изпратил на Комисията на 19 май 2004 г. (копие от което е изпратено на омбудсмана), в което подробно е описал предложенията си до Комисията за извършване на одит.

Жалбоподателят твърди също така, че писмото на германското външно министерство от февруари 1995 г. не е спазило принципа, според който трябва да се презумира невиновността на дадено лице.

Задачата

Подходът на омбудсмана

Омбудсманът счита, че въпреки че твърденията на жалбоподателя са свързани с предмета на жалба 1702/2001/GG, те не са обхванати от последната. Поради това той реши, че следва да започне разследване, за да се разгледат тези твърдения срещу Комисията. Поради това жалбата беше изпратена на Комисията за становище.

Същевременно омбудсманът информира жалбоподателя, че не е в състояние да разгледа жалба срещу германското външно министерство, тъй като то не е институция или орган на Общността по смисъла на член 195 от Договора за ЕО.

Становище на Комисията

В становището си Комисията направи следните коментари:

Допустимост

Жалбоподателят е подал жалба до Първоинстанционния съд на 13 декември 2002 г. въз основа на същите факти като настоящата жалба (дело T-372/02). На 15 октомври 2003 г. Съдът отхвърля жалбата като недопустима. Жалбоподателят е подал жалба на 15 декември 2003 г. (дело C-521/03 P)(6). Поради това омбудсманът следва да прекрати своята проверка въз основа на член 1, параграф 3 и член 2, параграф 7 от своя статут.

Настоящата жалба се отнася до решението на Комисията да отхвърли заявлението на жалбоподателя за подписване на РСП. Това решение е прието на 19 юли 2001 г. и е съобщено на жалбоподателя на същата дата. Независимо от препратките, направени от жалбоподателя към изпратени писма и изявления, направени на по-късна дата, тази жалба се основава на решение, взето повече от три години по-рано, и няма нови факти за оценка. Поради това жалбата следва също да бъде обявена за недопустима в съответствие с член 2, параграф 4 от Статута на омбудсмана.

Решението на Комисията, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за подписване на РСП, вече е било предмет на проверка от страна на омбудсмана. Поради това, с оглед на общите принципи „res iudicata“ и „ne bis in idem“, ново разследване е недопустимо.

Въпросите

Ако омбудсманът приеме жалбата за допустима, тя все пак би била неоснователна.

(1) Що се отнася до първото твърдение

Съответното изявление не може да се тълкува по начина, предложен от жалбоподателя. В точка 45 от писмената си защита по дело T-372/02 Комисията прави следното изявление: „В светлината на информацията, получена от германското външно министерство, поставяйки под въпрос почтеността на г-н [K.] и трима служители на [жалбоподателя], ECHO реши да спре разглеждането на молбата [на жалбоподателя] в очакване на допълнителна информация относно текущото съдебно производство срещу председателя [на жалбоподателя] и неговия персонал. ГД „Хуманитарна помощ“ е взела под внимание, но не е предала тази информация на жалбоподателя в очакване на окончателен отговор. Въпреки непрекъснатите контакти между ГД „Хуманитарна помощ“ и германското външно министерство в контекста на проверката на германските НПО, германските органи не предоставиха допълнителна информация относно [жалбоподателя] до 15.11.2001 г.“ Този пълен цитат ясно представи ситуация, при която службите на Комисията очакваха последващи действия. Комисията никога не е твърдяла друго.

В периода 1993—1998 г. ГД „Хуманитарна помощ“ е подписала 16 СПОР с германски НПО. Във всички тези случаи бяха установени контакти с германското външно министерство и бяха предоставени препратки към ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“. В някои случаи германското външно министерство актуализира или потвърди изпратената по-рано информация. При нито един от контактите си с Комисията германското външно министерство не е предоставило актуализирана информация за жалбоподателя. В крайна сметка тази информация е препратена на ГД „Хуманитарна помощ“ на 15 ноември 2001 г.

В контекста на заявление, в което почтеността на заявителя е един от разглежданите елементи, жалбоподателят е бил длъжен да предостави информация по такъв релевантен въпрос. Към момента на подаване на заявлението за подписване на РСП бяха образувани наказателни производства срещу председателя на жалбоподателя в Германия. Жалбоподателят не е оповестил тази жизненоважна точка. За Комисията остава необяснимо защо този въпрос не е бил споменат от жалбоподателя и защо не е бил счетен за уместен от омбудсмана.

Въпреки това на 21 май 2002 г. омбудсманът вече беше дал становището си по общия въпрос за легитимността на процедурата и методите на Комисията за получаване на справки от националните органи. След като получи това становище, Комисията преразгледа и направи прозрачна процедурата си на консултация (7).

(2) Що се отнася до второто твърдение

Комисията не вижда основанията, на които жалбоподателят основава твърдението си, че Комисията е разгледала заявлението по „умишлено измамен“ начин. Омбудсманът обърна внимание на словесното малтретиране, което характеризира стила на писане на жалбоподателя.

(3) Що се отнася до третото твърдение

Решението за отхвърляне на заявлението на жалбоподателя за подписване на РСП се основава на отказа на последния да бъде одитиран от ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“. В становището си от 21 май 2002 г. омбудсманът е счел, че Комисията не е злоупотребила с правото си на преценка, като е предложила такъв одит на жалбоподателя.

Твърдението на жалбоподателя, че е бил готов да се подложи на одит на ГД „Хуманитарна помощ“ в никакъв случай не е доказано от писмото му до г-н Prodi от 19 май 2004 г. В това писмо жалбоподателят е положил усилия да докаже, че е показал на ГД VIII готовността си да бъде проверен от тази служба. Твърдението на жалбоподателя, че „поради съществуващите отношения между ГД „Хуманитарна помощ“ и ГД „Хуманитарна помощ“ последната е била запозната с принципната готовност на [жалбоподателя] да бъде одитирана съгласно критериите на Комисията“, е чисто хипотетичен аргумент, който освен това е бил въведен дълго след фактите. Напротив, писмените доказателства, вече предоставени на омбудсмана в рамките на жалба 1702/2001/GG, противоречат на твърдението на жалбоподателя.

Забележки на жалбоподателя

В подробните си забележки жалбоподателят поддържа жалбата си и прави следните допълнителни коментари:

Комисията не е предприела подходящи действия във връзка с направените твърдения. Германското външно министерство потвърди, че ECHO не е поискала допълнителна информация от него след 15 март 1995 г. относно разследването срещу жалбоподателя. Това ясно показа, че Комисията е подвела и излъгала омбудсмана. Писмото, адресирано до Комисията от германското външно министерство на 15 ноември 2001 г., е било резултат от намесата на жалбоподателя, а не от каквито и да било „непрекъснати контакти между ГД „Хуманитарна помощ“ и германското външно министерство“, които не са съществували.

ГД „Хуманитарна помощ“ не е обработила правилно заявлението. В това отношение той е действал с измама, като се има предвид, че умишлено е запазил в тайна факта, че заявлението не е било обработено. Въпреки че ГД „Хуманитарна помощ“ е била информирана най-късно до пролетта на 1996 г., че производството срещу лицата, отговарящи за жалбоподателя, е било прекратено, тя е продължила да изключва жалбоподателя.

ГД „Хуманитарна помощ“ трябва да е била запозната с факта, че информацията, предоставена ѝ от германското външно министерство, е трябвало да бъде преразгледана най-късно когато е била информирана чрез бележката от 17 ноември 1995 г., че германското външно министерство не е познавало жалбоподателя.

Настоявайки за одит, Комисията дискриминира жалбоподателя.

При разглеждането на заявлението на жалбоподателя за подписване на РСП Комисията е нарушила членове 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 14, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 и 24 от Европейския кодекс за добро административно поведение. Що се отнася по-специално до предполагаемото нарушение на член 12 от Кодекса, жалбоподателят отбеляза, че Комисията дори не се е извинила за поведението си.

РЕШЕНИЕТО

1 Уводни бележки

1.1 През 1995/1996 г. жалбоподателят, германска неправителствена организация, подаде заявление до Службата за хуманитарна помощ на Европейските общности ("ECHO") с оглед подписване на рамковото споразумение за партньорство ("РСП"). Това заявление беше окончателно отхвърлено на 19 юли 2001 г. Разглеждането на това заявление от страна на Комисията доведе до първата жалба, подадена от жалбоподателя през 2001 г. (жалба 1702/2001). В решението си от 21 май 2002 г. за приключване на разследването по тази жалба омбудсманът направи няколко критични забележки.

1.2 На 17 септември 2004 г. жалбоподателят подава настоящата жалба, която се отнася до същия случай. Омбудсманът счита, че макар трите твърдения, повдигнати от жалбоподателя в настоящата жалба, да са свързани с предмета на жалба 1702/2001/GG, те не са обхванати от последната. Поради това той реши, че следва да започне разследване, за да се разгледат тези твърдения, и поиска становището на Комисията.

1.3 В становището си Комисията счита, че жалбата е недопустима (1), тъй като се основава на същите факти като иск, предявен от жалбоподателя пред общностните съдилища, (2) поради просрочие и (3) поради това, че омбудсманът вече е разгледал въпроса.

1.4 Що се отнася до първото възражение на Комисията, член 1, параграф 3 от Статута на Европейския омбудсман (8) предвижда, че омбудсманът не може да се намесва в дела пред съдилища или да поставя под въпрос обосноваността на съдебно решение. Член 2, параграф 7 от Статута възлага на омбудсмана да прекрати разследване, когато е образувано съдебно производство „относно изложените факти“. Омбудсманът отбелязва, че жалбата, подадена от жалбоподателя пред Първоинстанционния съд (дело T-372/02), има за цел i) да отмени решението на Комисията от 22 октомври 2002 г., с което се отхвърля молбата на жалбоподателя за подписване на РСП, ii) да разпореди на Комисията или да възстанови жалбоподателя на длъжността, която е заемал през 1996 г., или да го прикани да подпише действащото РСП, и iii) да разпореди на Комисията да възстанови на жалбоподателя разходите по жалбата му до Омбудсмана. Според омбудсмана трите твърдения, представени от жалбоподателя в настоящата жалба, се различават от случая, по който Съдът трябваше да се произнесе. При тези обстоятелства член 1, параграф 3 и член 2, параграф 7 от Устава на омбудсмана не задължават омбудсмана да прекрати настоящата проверка, без да разгледа тези твърдения. Във всеки случай омбудсманът счита, че горепосочените разпоредби са приложими само когато даден съд е разгледал делото по същество. Няма основателна причина да се попречи на жалбоподател да поиска от омбудсмана да разгледа жалба, когато съд е отхвърлил иск, в който се твърди, че са налице същите факти, без да разгледа случая по същество. Омбудсманът обаче отбелязва, че Съдът е отхвърлил жалбата по дело T-372/02 като недопустима в нейната цялост и че при обжалване Съдът е потвърдил това решение (9).

1.5 Що се отнася до аргумента на Комисията, че жалбата е подадена несвоевременно, член 2, параграф 4 от Статута на омбудсмана предвижда, че жалбата се подава "в срок от две години от датата, на която фактите, на които тя се основава, са станали известни на лицето, което е подало жалбата". Комисията поддържа, че жалбата се основава на решението от 19 юли 2001 г. и че няма нови факти за преценка. Следва обаче да се отбележи, че по отношение на първите две от твърденията си жалбоподателят се позовава на информация, която е получил от германското външно министерство през 2002 г., т.е. след решението на Комисията от 19 юли 2001 г. Омбудсманът счита, че тази нова информация действително хвърля нова светлина върху случая (вж. точка 2.5 по-долу). Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателят подчертава факта, че изявлението, по което той прави изключение в своето твърдение, е било повторено в писмената защита на Комисията по дело T-372/02 през 2003 г. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че Комисията не е обосновала твърдението си, че жалбоподателят не е спазил член 2, параграф 4 от Устава на омбудсмана при подаването на настоящата жалба.

1.6 Що се отнася до становището на Комисията, че ново разследване е недопустимо с оглед на общите принципи "res iudicata" и "ne bis in idem", достатъчно е да се каже, че тези принципи са приложими само за средствата за съдебна защита, докато сезирането на омбудсмана е извънсъдебно средство за защита.

1.7 С оглед на гореизложеното Омбудсманът заключава, че настоящата жалба е допустима.

1.8 В коментарите си по становището на Комисията жалбоподателят представи значителен брой нови твърдения. Тези нови твърдения се отнасят до начина, по който Комисията разглежда заявлението на жалбоподателя за подписване на РСП. Следва да се подчертае, че омбудсманът вече е разгледал начина, по който Комисията е разгледала заявлението на жалбоподателя за подписване на РСП в контекста на неговата проверка по жалба 1702/2001/GG, и че омбудсманът е направил редица критични забележки в решението си за приключване на тази проверка. Омбудсманът счита, че жалбоподателят не е доказал защо по-нататъшно разследване на тези твърдения следва да бъде обосновано почти четири години след решението на Комисията от 19 юли 2001 г. за отхвърляне на заявлението.

1.9 В становището си Комисията твърди, че жалбоподателят не е разкрил факта, че към момента на подаване на съответното заявление са били образувани наказателни производства срещу председателя на жалбоподателя в Германия (10). Комисията изрази становището, че остава необяснимо защо този въпрос не е бил споменат от жалбоподателя и защо не е бил счетен за уместен от омбудсмана. Омбудсманът счита, че в този контекст следва да се направят две забележки. Първо, въпреки че Комисията е била информирана за съответното разследване чрез бележката на германското външно министерство от 15 март 1995 г., Комисията никога не се е позовала на този факт като причина за отхвърляне на заявлението. По-сериозното е, че Комисията никога не е дала възможност на жалбоподателя да коментира този въпрос, преди той да се запознае с информацията, предадена от германското външно министерство по повод на проверката на омбудсмана по жалба 1702/2001/GG. Освен това следва да се отбележи, че Комисията изглежда не е поднесла никакво извинение на жалбоподателя за особения начин, по който е разгледано неговото заявление. При тези обстоятелства омбудсманът не може да приеме аргумента на Комисията, че пропускът на жалбоподателя да спомене съответното разследване е трябвало да бъде счетен за уместен от омбудсмана. Второ, Комисията не оспорва аргумента на жалбоподателя, че разследването е приключило през април 1996 г. Освен това изглежда, че други служби на Комисията са били съответно информирани още през пролетта на 1996 г. и че ГД „Хуманитарна помощ“ е обменяла информация с тези служби. Поради това омбудсманът счита, че е трудно да се разбере защо Комисията все още се позовава на съответното разследване, за да обоснове начина, по който е разгледала заявлението на жалбоподателя.

2 Твърдения за неточности, направени от Комисията

2.1 В становището си по дело 1702/2001/GG Комисията е посочила кореспонденцията си с германското външно министерство през 1995 г. и е заявила, че въпреки непрекъснатите контакти между ECHO и германското външно министерство, германските органи не са предоставили допълнителна информация относно жалбоподателя до 15 ноември 2001 г. Същото твърдение е повторено и в писмената защита на Комисията по дело T-372/02 от 25 февруари 2003 г. В настоящата си жалба жалбоподателят се позовава на информация, която е получил от германското външно министерство. Според тази информация, която се съдържа в писмо от 4 юли 2002 г., германското външно министерство не се е чувствало задължено да предостави на ГД „Хуманитарна помощ“ допълнителна информация относно жалбоподателя след писмото си от 15 март 1995 г. и ГД „Хуманитарна помощ“ никога не я е питала за състоянието на производството, на което се е позовала в това писмо. С оглед на тези обстоятелства жалбоподателят твърди, че ECHO, противно на собствените си твърдения, никога не се е опитвала да получи актуална, релевантна и достоверно точна информация за нея и е излъгала омбудсмана в становището си по дело 1702/2001/GG.

2.2 В становището си по настоящата жалба Комисията заяви, че съответното изявление не може да се тълкува по начина, предложен от жалбоподателя. В точка 45 от писмената си защита по дело T-372/02 Комисията прави следното изявление: „В светлината на информацията, получена от германското външно министерство, поставяйки под въпрос почтеността на г-н [K.] и трима служители на [жалбоподателя], ECHO реши да спре разглеждането на молбата [на жалбоподателя] в очакване на допълнителна информация относно текущото съдебно производство срещу председателя [на жалбоподателя] и неговия персонал. ГД „Хуманитарна помощ“ взе под внимание, но не предаде тази информация на жалбоподателя в очакване на окончателен отговор. Въпреки непрекъснатите контакти между ГД „Хуманитарна помощ“ и германското външно министерство в контекста на проверката на германските НПО, германските органи не предоставиха допълнителна информация относно [жалбоподателя] до 15.11.2001 г.“ Според Комисията този пълен цитат ясно представя ситуация, при която службите на Комисията са чакали последващи действия. Комисията твърди, че никога не е твърдяла друго.

2.3 Член 195 от Договора за ЕО възлага на Европейския омбудсман задачата да провежда разследвания на възможни случаи на лошо администриране в дейността на институциите и органите на Общността. Член 2, параграф 2 от неговия статут възлага на омбудсмана да информира съответната институция или орган веднага след като му бъде отнесена жалба. Съгласно член 3, параграф 1 от Устава на омбудсмана съответната институция или орган „могат да му представят всякакви полезни коментари“. Член 3, параграф 2, първа алинея от Устава на омбудсмана гласи: „Институциите и органите на Общността са длъжни да предоставят на омбудсмана всяка поискана от него информация и да му предоставят достъп до съответните досиета. Те могат да откажат само въз основа на надлежно обосновани съображения за поверителност.“

2.4 С оглед на тези разпоредби омбудсманът счита, че не би било в съответствие със задължението, наложено от член 3, параграф 2, първа алинея от Устава на омбудсмана, институция или орган на Общността да предоставя на омбудсмана неточна или подвеждаща информация в хода на разследване.

2.5 В настоящия случай омбудсманът приема, че тълкуването, предложено от Комисията по отношение на релевантната декларация, е съвместимо с текста на последната. Трябва да се отбележи обаче, че в същото изявление Комисията заяви, че все още се очаква "окончателен отговор" от германското външно министерство. При тези обстоятелства позоваването на „непрекъснати контакти между ГД „Хуманитарна помощ“ и германското външно министерство“ е трябвало да се разбира като позоваване на контакти, свързани със случая на жалбоподателя (а не на контакти, свързани с други германски НПО). Комисията обаче, изглежда, не оспорва, че такива контакти не са били осъществени след описания в докладната записка от 17 ноември 1995 г. Във всеки случай липсата на такива контакти се потвърждавала и от писмото на германското външно министерство от 4 юли 2002 г., чието съдържание не било оспорено от Комисията. Освен това следва да се отбележи, че в докладната записка от 17 ноември 1995 г.(11) се посочва, че германското външно министерство не е познавало жалбоподателя и че допълнителна информация за жалбоподателя може да бъде предоставена от служител на Комисията в генерална дирекция VIII. В тази бележка не се споменава никакъв "окончателен" отговор, който все още се дължи от германското външно министерство. Освен това е трудно да се разбере какъв окончателен отговор все още може да се очаква от институция, която е заявила, че не познава жалбоподателя.

2.6 При тези обстоятелства омбудсманът счита, че изявлението на Комисията, според което германските органи не са предоставили допълнителна информация относно жалбоподателя "въпреки непрекъснатите контакти между ГД "Хуманитарна помощ" и германското външно министерство в контекста на проверката на германските НПО", е подвеждащо. Това представлява случай на лошо управление. В този контекст ще бъде направена критична забележка.

2.7 В становището си по становището на Комисията жалбоподателят твърди, че съответното твърдение представлява лъжа. Въпреки че изявлението със сигурност е било подвеждащо, омбудсманът счита, че няма достатъчно доказателства, които да показват, че то представлява умишлена лъжа.

3 Що се отнася до умишлено измамливия начин на обработване на заявлението

3.1 Жалбоподателят твърди, че обработката на заявлението от ГД "Хуманитарна помощ" показва, че ГД "Хуманитарна помощ" е действала умишлено с цел измама.

3.2 В становището си Комисията посочи, че не вижда основанията, на които жалбоподателят основава твърдението си, че Комисията е разгледала заявлението по "умишлено измамлив" начин. Освен това Комисията насочи вниманието на омбудсмана към това, което счита за словесна злоупотреба, характеризираща стила на писане на жалбоподателя.

3.3 Както омбудсманът е установил в решението си по жалба 1702/2001/GG, начинът, по който Комисията е разгледала заявлението на жалбоподателя за подписване на РСП, е бил неправилен и непълен в няколко отношения. Тези аспекти са обобщени в критичните забележки, направени от омбудсмана в решението му за приключване на разследването по този случай. След като внимателно разгледа аргументите, представени от жалбоподателя, омбудсманът счита обаче, че жалбоподателят не е бил в състояние да обоснове твърдението си, че Комисията е действала умишлено с цел измама при разглеждането на неговото заявление.

3.4 При тези обстоятелства не може да се установи лошо администриране по отношение на второто твърдение, представено от жалбоподателя.

4 Твърдение за неправилен упрек във връзка с одита

4.1 Жалбоподателят твърди, че упрекът на ГД "Хуманитарна помощ", според който тя не е заявила, че желае да бъде подложена на одит, е неправилен. В този контекст жалбоподателят се позовава на писмо, което е изпратил на Комисията на 19 май 2004 г. (копие от което е изпратено на омбудсмана), в което подробно е описал предложенията си до Комисията за извършване на одит.

4.2 В становището си Комисията посочва, че в решението си от 21 май 2002 г. по жалба 1702/2001/GG омбудсманът е счел, че Комисията не е злоупотребила с правото си на преценка, като е предложила одит на жалбоподателя. Освен това Комисията твърди, че твърдението на жалбоподателя, че е бил готов да се подложи на одит на ГД „Хуманитарна помощ“ по никакъв начин не е доказано от писмото му до г-н Prodi от 19 май 2004 г. В това писмо жалбоподателят е положил усилия да докаже, че е показал на ГД VIII готовността си да бъде проверен от тази служба. Според Комисията обаче твърдението на жалбоподателя, че поради съществуващите отношения между ГД „Хуманитарна помощ“ и ГД „Хуманитарна помощ“ последната е била наясно с готовността си да бъде одитирана съгласно критериите на Комисията, е чисто хипотетичен аргумент, който освен това е бил въведен дълго след фактите.

4.3 Омбудсманът счита, че представените от жалбоподателя доказателства показват, че още през 1997 г. жалбоподателят е предложил на ГД VIII да извърши одит и че това предложение е било повтаряно няколко пъти. Следователно Комисията би допуснала грешка, ако твърди, че жалбоподателят никога не е давал съгласието си за такъв одит. Омбудсманът обаче разбира Комисията като твърдяща, че жалбоподателят е отказал да се подчини на одита, предложен му от ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ през 2001 г. От тази гледна точка омбудсманът счита, че позицията на Комисията е разумна, като се има предвид, че изглежда безспорно, че жалбоподателят не е приел това конкретно искане за одит.

4.4 При тези обстоятелства не може да се установи лошо администриране по отношение на третото твърдение, представено от жалбоподателя.

5 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба е необходимо да се направи следната критична забележка:

В становището си по дело 1702/2001/GG Комисията заяви, че „въпреки непрекъснатите контакти между ГД „Хуманитарна помощ“ и германското външно министерство“ германските органи не са предоставили допълнителна информация относно жалбоподателя до 15 ноември 2001 г.

Според омбудсмана това изявление трябва да се разбира като отнасящо се до контакти, свързани със случая на жалбоподателя (а не до контакти, свързани с други германски НПО). Изглежда обаче, че такива контакти не са били осъществени след контактите, описани във вътрешната бележка на Комисията от 17 ноември 1995 г.

При тези обстоятелства омбудсманът счита, че изявлението на Комисията е било подвеждащо. Това представлява случай на лошо управление.

Като се има предвид, че този аспект на делото се отнася до процедури, свързани с конкретни събития в миналото, не е целесъобразно да се търси приятелско уреждане на въпроса. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) С писмо от 9 февруари 1995 г. жалбоподателят поиска от Комисията копие от РСП. Официалното заявление е подадено на 20 март 1996 г.

(2) Вж. член 4 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията, представен от омбудсмана и одобрен от Европейския парламент.

(3) Вж. членове 20 и 22 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията.

(4) Вж. член 17 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията.

(5) Вж. член 16 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията.

(6) Тази жалба е отхвърлена от Съда на 7 декември 2004 г.

(7) В този контекст Комисията се позова на член 10 от действащото РСП.

(8) Решение 94/262 на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (ОВ L 113, 1994 г., стр. 15).

(9) Вж. решение на Първоинстанционния съд от 15 октомври 2003 г. по дело C-372/02 и решение на Съда по дело C-521/03 P от 7 декември 2004 г. Може да е полезно да се отбележи, че Съдът е счел, че „решението“ от 22 октомври 2002 г. само потвърждава решението от 19 юли 2001 г.

(10) В писмо, изпратено на 8 юни 2005 г., жалбоподателят подчертава, че никога не е имало съдебно производство, а само разследване.

(11) Копие от този документ е представено от жалбоподателя в контекста на друга жалба (жалба 745/2004/GG).