Страсбург, 26 октомври 2006 г.

Уважаеми г-н Л.,

На 10 август 2004 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия от името на дружеството HSG Technischer Service GmbH. Вашата жалба се отнася до начина, по който Европейската комисия, и по-специално нейната делегация в Танзания, е третирала Вашето дружество във връзка с приключването на проект 7. ACP.RPR.028 (Тръжна процедура No 4319 — Програма за преструктуриране на железопътния транспорт).

На 28 септември 2004 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия. На 16 декември 2004 г. Комисията изпрати своето становище, което Ви препратих с покана за представяне на коментари. Вие ми изпратихте наблюденията си на 25 февруари 2005 г.

На 3 май 2005 г. ми писахте с искане за информация относно разглеждането на случая. Отговорих на Вашето запитване на 30 май 2005 г. На 14 октомври 2005 г. ми изпратихте допълнителна информация.

На 21 март 2006 г. изпратих писмо до председателя на Европейската комисия, за да потърся приятелско решение на Вашата жалба. Комисията поиска удължаване на крайния срок за отговор, което омбудсманът предостави на 3 май и 16 юни 2006 г. На 23 юни 2006 г. Комисията изпрати своя отговор на предложението на омбудсмана за приятелско решение. На 20 юли 2006 г. Вие изпратихте своите забележки относно отговора на Комисията на моето предложение за приятелско решение.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултата от направените запитвания.

Жалбата

Жалбата е подадена от името на дружеството HSG Technischer Service GmbH (HSG). Фактите по случая според жалбоподателя накратко са следните:

Жалба 2004/2004/PB

На 24 юни 2004 г. жалбоподателят е подал предходна жалба до омбудсмана, която е регистрирана под номер 2004/2004/PB. Жалбоподателят обясни, че през 1996 г. и 2000 г. HSG е осъществило финансиран от ЕС проект в Танзания за оборудване и експлоатация на кариера за танзанийската железопътна корпорация (TRC). Според жалбоподателя проектът е бил успешно завършен през май 2000 г., но някои финансови аспекти, които са останали неуредени, отчасти в резултат на промени в персонала на делегацията на ЕС в Дар-ес-Салаам, Танзания, са били предадени от делегацията на ЕС на Министерството на финансите на Танзания в края на 2003 г. Тъй като служителите в Министерството на финансите изглежда не са знаели за договорното положение и предишната размяна на кореспонденция, проблемите остават нерешени.

След като разгледа внимателно жалбата, омбудсманът стигна до заключението, че нейният предмет не може да бъде установен, тъй като не е възможно да се установят институциите или органите, срещу които е подадена жалбата, нито точните твърдения и твърдения. Поради това на 30 юли 2004 г. омбудсманът обявява случая за недопустим съгласно член 2, параграф 3 от своя статут и приканва жалбоподателя да поднови жалбата, като посочи съответната институция или орган на Общността, както и точните твърдения и искания.

Жалба 2677/2004/JMA

На 10 август 2004 г. жалбоподателят подава надлежно попълнен формуляр за жалба, в който се оплаква от непрофесионално поведение на Комисията, по-специално на нейната делегация в Танзания, спрямо неговото дружество по отношение на изпълнението на проект 7.ACP.RPR.028 (Тръжна процедура No 4319 — Програма за преструктуриране на железопътния транспорт). Жалбоподателят твърди, че редица твърдения относно различни аспекти на проекта все още не са били удовлетворени, включително: i) удостоверение 33 за 48 479,79 EUR и освен това лихва в размер на 59 551,12 EUR; ii) искане No 1 за сумата от 336 769 EUR; и iii) искане No 3 за 1 195 000 EUR.

Като взе предвид новата информация, омбудсманът реши да регистрира жалбоподателя с нов референтен номер (2677/2004/JMA) и да започне проверка. Твърдението и претенцията, по които омбудсманът поиска от Комисията да представи становище, бяха следните:

В обобщение жалбоподателят твърди, че Комисията не е действала правилно в отношенията си с HSG Technischer Service GmbH. Жалбоподателят твърди, че въпреки финансирания от ЕС проект в Танзания (референтен номер: 7.ACP.RPR.028; търг No 4319 — Програма за преструктуриране на железопътния транспорт) е приключил успешно през май 2000 г., все още има редица неизплатени фактури, които е трябвало да бъдат платени.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията обясни, че през май 1997 г. дружеството HSG Technischer Service GmbH (HSG) е подписало договор за доставка с Tanzanian Railway Corporation (TRC), което е действало като възлагащ орган. Договорът включва производството на железопътен баласт и подобрения на кариерата в кариерата Tura в Танзания. Проектът е част от „Програмата за преструктуриране на железопътния транспорт в Танзания“ — инициатива на ЕС, финансирана от Европейския фонд за развитие (ЕФР) (проект 7 ACP RPR 027).

Договорът е започнал на 26 юли 1997 г., датата, на която HSG е трябвало да поеме активите на кариерата, която е била използвана от TRC, и да управлява, контролира и поддържа всички аспекти на дейността на кариерата за период от 39 месеца. Съгласно техническите спецификации на договора проучването на състоянието и оценката на активите при започването и прекратяването на договора е трябвало да формира основата за всяка финансова корекция при прекратяването на договора, когато активите е трябвало да бъдат върнати на TRC.

В хода на договора HSG е предявило редица претенции, които TRC се е опитало да уреди в края на договора. През септември 2003 г. обаче Министерството на финансите на Танзания, в качеството си на национален разпоредител с бюджетни кредити по договора, отказва да извърши тези плащания.

Комисията се позова подробно на всяко от индивидуалните твърдения, направени от жалбоподателя:

1. Удостоверение за окончателно плащане No 33 (48 479,79 EUR) плюс фактура 12201 0/2003 за лихва за забава (59 551,12 EUR):

Комисията отбеляза, че както е посочено в член 29 от специалните условия на договора, HSG е трябвало да поеме всички запаси от резервни части и консумативи, съхранявани в кариерата към датата на подписване на договора. Освен това началните и крайните запаси е трябвало да бъдат определени чрез проверка и одит на запасите, извършени от доставчика и представител на възлагащия орган. Договорените начални и крайни запаси е трябвало да бъдат оценени по текущи цени и разликата е трябвало да бъде платена или на доставчика, или от него, в зависимост от това коя стойност е по-висока.

Независимата оценка на наличностите в началото е направена от фирмата Carl Bro International в началото на договора, но не е приета от HSG, която твърди, че част от оборудването е непоправимо и не е от полза за тях. Едва през март 1998 г. делегацията научи, че активите на кариерата не са били поети от HSG. През август 1998 г. HSG и TRC се споразумяват за начален капитал, който значително се различава от оценката, направена от Carl Bro. Въпреки че делегацията поиска разяснения, не бяха дадени обяснения. През май 2001 г. Комисията заключи, че финансиране от EDF може да бъде предоставено само ако е извършена правилна оценка на активите. През август 2001 г. HSG е уведомено, че за тази цел ще бъде извършен независим одит от PriceWaterHouseCooper (PWC). Независимата оценка на запасите в края на периода беше завършена през май 2002 г., показвайки различна стойност от вече подписаните запаси в края на периода. Установено е, че разликата се дължи само на грешка. С оглед на констатациите NAO е обработила платежно нареждане за баланса между подписаните начални запаси и оценката на PWC на запасите в края на периода (236 504,59 EUR), което е било одобрено и изплатено на жалбоподателя на 13 февруари 2003 г.

През септември 2003 г. страните по договора уреждат неизплатеното салдо по сертификат 33 относно искането на HSG за плащане на лихви (48 479,71 EUR плюс 59 551,12 EUR). Националният разпоредител с бюджетни кредити обаче отказа плащането на основание, че единствената приемлива крайна стойност на запасите е установената в доклада на PWC. Комисията обясни, че не е намерила причина да възрази срещу позицията на NAO, тъй като и двете страни не са спазили договорните клаузи. Поради това Комисията отбеляза, че TRC не е предало активите на HSG и не е обосновало разликите между независимите оценки на запасите и тези, подписани от TRC и HSG. Що се отнася до HSG, Комисията подчерта, че дружеството не е поело всички активи в кариерата, както се изисква от договора.

2. Искане No 1 (336 769,00 EUR):

Комисията обясни, че твърдение 1 се отнася до влошаването на състоянието на завода и оборудването на TRC между момента на посещението на място на тръжната процедура и началото на договора. HSG поиска компенсация за допълнителни ремонти. Посещението на мястото на провеждане на търга се проведе през юли 1996 г. През май 1997 г., след подписването на договора, но преди независимата оценка на активите на Carl Bro, HSG получава разрешение от възлагащия орган да извърши някои ремонти и модификации. TRC не е било уведомено за отражението върху разходите и по това време не е било постигнато споразумение или изменение на договора за компенсиране на HSG за допълнителен ремонт на оборудването.

Комисията отбеляза, че въз основа на техническите спецификации на договора работата е трябвало да бъде включена в работната програма на доставчиците. HSG подава искането си за компенсация едва на 3 март 1998 г., когато то вече не може да бъде проверено. С писмо от 3 юли 2001 г. делегацията на Комисията информира възлагащия орган, че договорът не предвижда такъв вид ситуация. Комисията счита, че нищо в офертата или в договора не дава никаква гаранция за състоянието на оборудването или че то трябва да бъде в същото състояние към момента на започване на договора, както по време на посещението на място. Съответно Комисията твърди, че офертите е трябвало да приемат, че оборудването ще продължи да се използва междувременно и че състоянието му неизбежно ще се влоши преди началото на договора.

3. Искане No 3 (1 195 000,00 EUR):

Комисията обясни, че HSG е поискало компенсация за по-бързо износване на оборудването на кариерата поради по-тежка минералогия от очакваното. Тя отбеляза, че съгласно договора HSG е трябвало да закупи първична трошачка, подходяща за трошене на гранитен камък. Както посочва експертът по геология на HSG (G.E.O.S. Freiberg) през 1999 г., тази единствена информация не показва каква твърдост на скалите може да се очаква в кариерата. С изключение на редица технически спецификации в тръжната документация не се посочва видът скали, които се очаква да бъдат открити в кариерата.

Комисията е на мнение, че тъй като HSG не е направило никаква забележка в офертата си относно свойствата на скалата, това е един от рисковете, за които предприятието е трябвало да отчете цените си.

В заключение Комисията счита, че е действала в съответствие със задължителните за нея правила, въпреки че признава и изразява съжаление, че в някои случаи нейните служби не са отговорили своевременно на запитванията на HSG. Комисията се съгласи, че HSG може да е претърпяло някои договорни трудности, за които неговите услуги не могат да бъдат държани отговорни. Комисията подчерта, че нейната роля в ситуацията е била само на агенция за финансиране и следователно тя не е имала договорни отношения с жалбоподателя. Тя обясни, че нейната роля в този вид ситуация е да гарантира спазването на приложимите правни условия за финансиране от ЕФР и че нейната отговорност се състои единствено в одобряване на разрешенията за плащане от националния разпоредител с бюджетни кредити. В съответствие с тези задачи Комисията твърди, че плащанията, за които се твърди, че са дължими на жалбоподателя, са били отхвърлени от националния разпоредител с бюджетни кредити на подходящо правно основание. Поради това Комисията счита, че нейните служби са действали правилно, спазвали са правилата и принципите, които са задължителни за нея, и че не е имало случай на лошо администриране.

Към становището си Комисията приложи голям набор от приложения, които включват, наред с другото, специалните и технически условия на договора, геоложки доклад на G.E.O.S Freiberg и многобройни писмени контакти с жалбоподателя.

Забележки на жалбоподателя

В своето становище жалбоподателят отговори на аргументите на Комисията по отношение на всяко от твърденията. В обобщение становището му е следното:

1. Удостоверение за окончателно плащане No 33 (48 479,79 EUR) плюс фактура 12201 0/2003 за лихва за забава (59 551,12 EUR):

Жалбоподателят обясни, че на среща на 11 ноември 2003 г. TRC се е съгласило да извърши допълнително плащане към HSG в размер на 48 479,79 EUR, заедно с лихвите. В хода на срещата TRC уведомява HSG, че Европейският съюз няма възражения срещу такова плащане. Въз основа на споразумението HSG представя фактура No 33 през юни 2000 г. Въпреки факта, че TRC и NAO са одобрили фактурата през юли 2000 г. след продължителни обсъждания с TRC и Комисията, тя все още не е платена.

Жалбоподателят подчерта, че докладът на PWC съдържа редица неточности, като например сериозни аритметични грешки и неотразяване на разходите за застраховка, навло, клиринг и обработка.

2. Искане No 1 (336 769,00 EUR):

Жалбоподателят отбеляза, че това твърдение е било подробно обсъдено с TRC от април 1998 г. насам. В хода на тези обсъждания HSG доказва, че заявените материали и резервни части са били правилно закупени, изпратени и внесени в Танзания, за да бъдат използвани за ремонт на съществуващото оборудване. HSG официално е подало отново искането си по това време.

На 30 юни 2000 г. председателят и секретарят на TRC постигат окончателно споразумение по отношение на това твърдение едва след като HSG приема няколко приспадания. Окончателната сума, за която е постигнато съгласие, е Tshs. 272 432 317. Поради това жалбоподателят подчерта, че е постигнато споразумение с TRC, въз основа на което договорът може да бъде изменен, за да се компенсира HSG за разходите за ремонт на оборудването на кариерата.

Жалбоподателят също така отбеляза, че HSG е информирало TRC за ситуацията. Това става ясно от писмо на HSG до Европейската комисия от 21 януари 2003 г., в което се посочва, че на 3 юни 1997 г. HSG е уведомило TRC за значителното влошаване на състоянието на завода и оборудването, както и за допълнителните разходи, и също така е обявило намерението си да предяви иск по този въпрос. Според жалбоподателя в договора се предвижда, че HSG трябва да определи цената въз основа на условията, съществуващи през юли 1996 г. Според жалбоподателя всяко отклонение от това основание обосновава искане за допълнителни разходи.

3. Искане No 3 (1 195 000,00 EUR):

Жалбоподателят твърди, че по време на етапа на тръжната процедура HSG изрично е поискало информация за естеството и качеството на наличната скала. В отговор тя беше информирана, че видът скала е гранит. Съответната тръжна документация беше предадена на делегацията на ЕС на 1 август 2003 г. Като се има предвид естеството на скалата, открита в кариерата, HSG поиска от международен експерт, G.E.O.S. Freiberg, да представи доклад, в който се заключава, че железопътната кариера Tura включва скали от различни видове и категории и че находищата на твърди скали не могат да бъдат описани като гранит. Тъй като HSG е трябвало да разбие твърди скали, които не са от гранит, жалбоподателят счита, че следва да бъде изплатена допълнителна компенсация.

TRC и HSG се споразумяха да препратят оценката на вида скала, присъстваща в кариерата, на неутрален експерт по геология. TRC поиска помощ от делегацията на ЕС на 20 март 2002 г. На 16 декември 2002 г. Комисията приема предложението за назначаване на технически експерт. След смяна на персонала в своята делегация обаче институцията зае различно мнение по този въпрос. На 11 ноември 2003 г. TRC и HSG потвърждават отново предишното си споразумение да се консултират с експерт. На 20 януари 2003 г. TRC отправи ново искане до Комисията чрез националния разпоредител с бюджетни кредити. Не беше получен отговор. Жалбоподателят заяви, че Комисията следва да се придържа към предишното си споразумение и да възложи оценката на това твърдение на независим експерт.

Към своите забележки жалбоподателят е приложил няколко приложения, включително копие от договора, както и редица писмени контакти с TRC и службите на Комисията.

Допълнителна информация

На 14 октомври 2005 г. жалбоподателят изпрати допълнителна информация на омбудсмана. В писмото си жалбоподателят обяснява, че търговското отделение на Върховния съд на Танзания наскоро е издало решение относно иск No 1. С решението си Съдът уважава иска и осъжда TRC да заплати сумата от 336 379,00 EUR заедно с лихвите. Палатата установи, че като е използвало оборудването и машините по начин, който изисква допълнителен ремонт, TRC не е спазило договора.

Усилията на Омбудсмана да постигне приятелско решение

Предложението на омбудсмана

След внимателна оценка на становището и забележките омбудсманът счете, че Комисията не е представила последователно и разумно правно основание за своите действия във връзка с третото твърдение, направено в жалбата относно позиция No 3 за 1 195 000,00 EUR, което съответства на по-бързо износване на оборудването на кариерата поради по-твърда минералогия от очакваното. Това становище се основава на следните съображения:

С оглед на информацията, предоставена в хода на неговото разследване, омбудсманът отбеляза, че макар Комисията да е счела, че в договора не се споменава нищо по този въпрос и следователно това е един от рисковете, за които HSG е трябвало да отчете цените си, жалбоподателят твърди, че HSG е било официално уведомено от възлагащия орган, че доставката включва вид гранитна скала, но въпреки това скалата, която действително е открита в кариерата, е с по-твърда консистенция, за която е поискана компенсация.

След като внимателно прегледа договора между HSG и TRC, омбудсманът отбеляза, че съгласно член 1.1 от договора от жалбоподателя се изисква „да предприеме всички кариерни операции за производство на баласт съгласно предписаните спецификации съгласно клауза 6.12 от техническите спецификации“. В тази техническа клауза не се споменава поименно скалата, която се намира в кариерата, а по-скоро се описват нейните качества чрез позоваване на технически критерий, а именно нивото на абразия на скалата въз основа на т.нар. стандарт „Лос Анджелис“ (-20 %)(1).

Омбудсманът отбеляза, че в отговор на твърдението на жалбоподателя, че минералогичната структура в кариерата в Тура е различна от предвидената в договора (2), Комисията настоя, че това твърдение не може да бъде разгледано, докато жалбоподателят не докаже нарушение на договора, като докаже, че тестът за абразия в Лос Анджелис на използваната скала е под договорния стандарт (3). Изглежда обаче, че жалбоподателят действително е представил доказателства въз основа на теста в Лос Анджелис, но TRC е счело, че подборът на пробите е неподходящ (4) и следователно тези тестове не са представителни за скалната структура в кариерата Tura (5).

Омбудсманът отбеляза, че въпреки че страните изглежда не са се споразумели дали минералогичните стандарти, определени в договора, са били нарушени, възлагащият орган може да е създал някои оправдани правни очаквания от страна на жалбоподателя, като го е накарал да вярва, че конкретният вид скала, която се намира в кариерата, е гранит. Наличната информация показа, че по време на посещението на жалбоподателя на обекта на 9—15 юли 1996 г., точно преди подписването на договора, TRC официално е информирало жалбоподателя, че скалният тип, който ще бъде намерен, е гранит (6).

Освен това омбудсманът посочи, че в едно от заключенията на доклад, изготвен от експерт по геология (G.E.O.S. Freiberg), ангажиран от жалбоподателя, се посочва, че „скалните находища в Tura не могат като цяло да бъдат описани като гранит“(7). Омбудсманът отбеляза, че Комисията не е оспорила съдържанието на доклада, на който дори се е позовала в становището си.

Поради това омбудсманът счете, че жалбоподателят е представил съществени доказателства в подкрепа на твърдението си. Освен това омбудсманът отбеляза, че документалните доказателства, представени заедно със забележките на жалбоподателя, показват, че въпросът действително е бил преразглеждан на няколко пъти с оглед на постигането на споразумение (8). От писмените доказателства става ясно, че поради липсата на сигурност и разногласия между страните е било договорено да се назначи независим геолог, който да извърши необходимите изпитвания и да оцени твърденията на жалбоподателя. Съответно, по време на срещата между страните, проведена на 13 април 2000 г., този проблем е бил повдигнат и TRC е информирало представителите на HSG, че е поискало от ЕС да предостави техническа помощ, за да може експерт да проведе разследване относно промяната на минералогията и да представи своите констатации. Както е видно от протокола от тази среща, беше заявено, че „Европейският съюз се е съгласил да ангажира геолог, който да направи оценка на заявените промени в минералогията“(9). Кореспонденцията на службите на Комисията изглежда подкрепя това становище (10).

Омбудсманът изрази съжаление, че в становището си Комисията не се е позовала на факта, че е било предвидено да се прибегне до независима оценка на проблема, и на причините, поради които такова решение не е било приложено.

С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че Комисията не е представила последователно и разумно правно основание за своите действия във връзка с този аспект на случая и че това представлява случай на лошо администриране.

Поради това с писмо от 21 март 2006 г. омбудсманът предложи Комисията да разгледа възможността за приемане на назначаването на независим експерт, който да извърши разследване на вида минералогия, присъстващ в кариерата в Тура, с цел да се прецени дали жалбоподателят би имал право да поиска обезщетение за по-бързо износване на оборудването на кариерата поради по-тежка минералогия от очакваната , и по този начин да разреши спора.

Отговор на Комисията на предложението за приятелско решение

В отговора си Комисията изрази съжаление, че не е в състояние да приеме предложението на омбудсмана, тъй като Министерството на финансите на Танзания, в качеството си на национален разпоредител с бюджетни кредити, вече е изразило отрицателно становище относно назначаването на независим експерт.

Комисията обяснява, че на 20 ноември 2003 г. TRC е изпратило писмо до NAO, в което е повдигнало въпроса за възможността за назначаване на независим експерт. В отговора си от 17 февруари 2004 г. Министерството на финансите на Танзания заключи, че не подкрепя този начин на действие и следователно не желае да одобри или препоръча изплащането на това вземане от средствата на ЕФР. NAO счита, че твърдостта на скалата е един от рисковете на HSG, за който дружеството е било инструктирано да вземе предвид цените си в съответствие с член 2.14 от Указанията за оферентите. Позицията на NAO е оповестена публично по време на среща между представители на NAO, TRC и HSG, проведена на 20 май 2004 г.

С оглед на позицията, заета от NAO, Комисията твърди, че тъй като не е страна по договора, тя не може да одобри назначаването на независим експерт без предварителното искане и одобрение на Министерството на финансите на Танзания. Комисията подчерта, че не може да отхвърли становището на националния разпоредител с бюджетни кредити и съответно, че не е в нейната компетентност да приеме предложението на омбудсмана за приятелско решение.

Комисията също така заяви, че не е поела никакъв ангажимент към жалбоподателя. Въпреки че неговите служби са присъствали на различни срещи, проведени между TRC и HSG, те никога не са поемали официални ангажименти за финансиране на твърдението на HSG. Комисията заявява, че не е приела да повери въпроса на технически експерт по време на среща, проведена на 16 декември 2002 г., а вместо това представителят на Комисията се е ограничил да изрази становището си относно допустимостта за финансиране от ЕФР на независима оценка на проекта. Той само даде да се разбере, че седалището на Комисията следва да заеме позиция по въпроса, след като отговорните органи в държавите от АКТБ одобрят искането. С писмо от 17 януари 2003 г. делегацията попита националния разпоредител дали все още обмисля да потърси помощта на експерт, който да оцени твърдостта на скалата. Тази точка беше доразвита в писмото на Комисията до HSG от 4 август 2003 г.

В становището си Комисията се позова и на решението на Върховния съд на Танзания, за което жалбоподателят е уведомил омбудсмана на 14 октомври 2005 г.

Забележки на жалбоподателя

В коментарите си по отговора на Комисията жалбоподателят повтори твърденията, направени в неговата жалба, и подчерта, че договорните страни са HSG и Tanzania Railways Corporation, което в член 2.2 е определено като „работодателят“. Следователно становището на Министерството на финансите на Танзания не следва да има отношение в този контекст.

Жалбоподателят изрази несъгласие със съдържанието на изявленията, направени от Комисията по време на срещата между представители на NAO, TRC и HSG, проведена на 16 декември 2002 г. Според него службите на Комисията всъщност са се съгласили да се обърнат към независим експерт, който да оцени скалното положение на кариерата в Тура. Жалбоподателят подчерта, че в хода на тази среща представителят на Комисията се е съгласил с TRC относно необходимостта от назначаване на независим технически експерт.

Жалбоподателят твърди, че решението по искането на неговото дружество е трябвало да бъде взето от другата страна по договора, а именно TRC, която всъщност вече е информирала Комисията, че е съгласна с инициативата. Според жалбоподателя становището на Министерството на финансите на Танзания е било неотносимо.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърдение за неправомерно бездействие от страна на Комисията спрямо изпълнителя на проект, финансиран от ЕС

1.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията не е действала правилно в отношенията си с HSG Technischer Service GmbH (HSG). Жалбоподателят твърди, че въпреки финансирания от ЕС проект в Танзания (референтен номер: 7.ACP.RPR.028; търг No 4319 — Програма за преструктуриране на железопътния транспорт) беше успешно завършен през май 2000 г., все още има редица неизплатени фактури, които е трябвало да бъдат платени, включително: и) сертификат No 33 (48 479,79 EUR) и освен това лихва в размер на 59 551,12 EUR, съответстваща на разлика в стойността между запасите в началото и в края на периода; ii) c laim no. 1 (336 769,00 EUR) във връзка с влошаването на състоянието на завода и оборудването между момента, в който жалбоподателят е посетил обекта и е представил офертата си, и началото на договора; iii) c laim no. 3 (1 195 000,00 EUR), което съответства на по-бързо износване на оборудването на кариерата поради по-твърда минералогия от очакваното.

1.2 Комисията твърди, че нито едно от наличните доказателства не показва, че нейните служби са разгледали твърденията на жалбоподателя по непрофесионален начин. Комисията подчертава, че нейната роля в ситуацията е била само на агенция за финансиране и че единственото договорно отношение е било между жалбоподателя и танзанийската железопътна корпорация (TRC). Задачата на Комисията в този вид ситуация е да гарантира спазването на приложимите правни условия за финансиране от ЕФР и нейната отговорност се състои единствено в одобряване на разрешенията за плащане от националния разпоредител с бюджетни кредити. Комисията счита, че нейните служби са действали в съответствие с приложимите правила, уреждащи Европейския фонд за развитие (ЕФР).

Що се отнася до сумите, поискани от жалбоподателя, Комисията твърди следното:

и) По отношение на сертификат No 33 (48 479,79 EUR) плюс лихва за забава (59 551,12 EUR) Комисията отбелязва, че от жалбоподателя се е изисквало да поеме всички запаси от резервни части и консумативи, съхранявани в кариерата към датата на подписване на договора. През март 1998 г. обаче Комисията научи, че активите на кариерата не са били поети от HSG на основание, че дружеството не е било съгласно с първоначалната оценка на запасите. В съответствие с това през май 2001 г. Комисията поиска правилна оценка на активите, която беше финализирана през май 2002 г. от PWC, независимо счетоводно дружество. С оглед на констатациите на PWC на 13 февруари 2003 г. националният разпоредител с бюджетни кредити възстанови на жалбоподателя баланса между оценката на запасите, извършена при подписването и при изтичането на договора.

През септември 2003 г. страните по договора уреждат неизплатеното салдо във връзка с вземането на HSG за лихви. Националният разпоредител с бюджетни кредити обаче отказа плащането на основание, че единствената приемлива крайна стойност на запасите е установената в доклада на PWC. Комисията не откри причина да възрази срещу позицията на NAO, тъй като и двете страни не са спазили договорните клаузи. По-специално TRC не е предало активите на HSG и не е обосновало разликите между независимите оценки на запасите и тези, подписани от TRC и HSG, докато HSG не е поело всички активи в кариерата, както се изисква от договора.

ii) По отношение на искане No 1 (336 769,00 EUR) Комисията отбелязва, че жалбоподателят е поискал компенсация за влошаването на състоянието на завода и оборудването между момента на посещението на жалбоподателя на обекта и началото на договора за компенсация едва на 3 март 1998 г., когато това искане вече не е можело да бъде физически проверено. Комисията счита, че нищо в офертата или договора не дава никаква гаранция за състоянието на оборудването или че то трябва да бъде в същото състояние към момента на започване на договора, както по време на посещението на място. Съответно жалбоподателят е трябвало да приеме, че междувременно оборудването ще продължи да се използва и че състоянието му неизбежно ще се влоши преди началото на договора.

iii) Искане No 3 (1 195 000,00 EUR): Що се отнася до поисканата компенсация за по-бързо износване на оборудването на кариерата поради по-твърда минералогия от очакваното, Комисията твърди, че в тръжната документация не се посочват видът и свойствата на скалата, която се очаква да бъде намерена в кариерата. Тъй като жалбоподателят не е направил никаква забележка относно свойствата на скалата в търга, Комисията е на мнение, че това е един от рисковете, за които дружеството е трябвало да отчете цените си.

1.3 В становището си жалбоподателят оспорва доводите, изтъкнати от Комисията:

и) Що се отнася до удостоверение No 33 (48 479,79 EUR) плюс лихвите за забава (59 551,12 EUR), жалбоподателят твърди, че на среща на 11 ноември 2003 г. неговото дружество и TRC са се споразумели за споразумение, което все още не е изпълнено. Жалбоподателят посочва също така редица неточности в доклада, представен при приключването на стоковите наличности от независимото счетоводно дружество, които Комисията не е взела изцяло предвид.

ii) По отношение на искане No 1 (336 769,00 EUR) жалбоподателят отбелязва, че на 30 юни 2000 г. е било постигнато споразумение с TRC относно сумата, която HSG следва да получи за допълнителен ремонт на оборудването, но че NAO все още не е платила тази сума.

Жалбоподателят отбелязва също така, че както е видно от писмо от HSG до Комисията от 21 януари 2003 г., той всъщност е информирал TRC за влошаването на състоянието на завода и оборудването между момента на посещението на жалбоподателя на обекта и началото на договора. В това писмо HSG уведомява Комисията, че на 3 юни 1997 г. е уведомило TRC за влошаването на състоянието на съоръженията и оборудването, както и за допълнителните разходи, като е обявило намерението си да предяви иск по този въпрос.

В подкрепа на твърденията си жалбоподателят обяснява, че търговското отделение на Върховния съд на Танзания наскоро е издало решение, с което е уважило иска на жалбоподателя и е осъдило TRC да му плати 336 379 EUR заедно с лихвите. Жалбоподателят отбелязва, че в своето решение Съдът е установил, че като е използвало оборудването и машините по начин, който изисква допълнителен ремонт, TRC не е спазило договора.

iii) Искане No 3 (1 195 000,00 EUR): Жалбоподателят обяснява, че по време на етапа на тръжната процедура неговото дружество изрично е поискало информация за естеството и качеството на наличната скала и е било информирано, че видът скала е гранит. След като поиска външно становище, независим експерт стигна до заключението, че кариерата в Tura се състои от скали от различни видове и категории и че скалните образувания не могат да бъдат описани като гранит. Жалбоподателят твърди, че HSG е трябвало да троши твърди скали, които не са от гранит, за което следва да има право на компенсация.

Както TRC, така и HSG обаче се споразумяха да уредят въпроса, като отнесат окончателното решение до неутрална геоложка експертиза. Жалбоподателят отбелязва, че Комисията първоначално е приела предложението, въпреки че по-късно е променила позицията си. Поради това жалбоподателят заяви, че Комисията следва да се придържа към предишното си споразумение и да възложи оценката на това твърдение на независим експерт.

С оглед на факта, че Комисията, в качеството си на финансираща агенция, е трябвало да предостави исканите средства, след като страните по договора са постигнали споразумение относно неуредените искания, жалбоподателят повтори твърдението си, че Комисията не е действала правилно в отношенията си с неговото дружество.

1.4 Омбудсманът отбелязва, че жалбата се отнася до проект за техническа помощ, финансиран от Комисията със средства от 7-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР), и следователно, съгласно Четвъртата конвенция АКТБ (11)- ЕО от 15 декември 1989 г., така наречената Конвенция Ломе IV (Конвенцията)(12).

В съответствие с това омбудсманът счита за целесъобразно преди оценките на твърденията и претенциите, направени от жалбоподателя, да се изясни обхватът на отговорността на Комисията по отношение на финансираните от ЕФР проекти.

1.5 Омбудсманът отбелязва, че член 222 от Конвенцията установява общите критерии за разпределение на отговорностите между различните участници в процеса на сътрудничество между АКТБ и ЕС. Той обаче подчертава всеобхватния принцип, според който действията, финансирани чрез ЕФР, се изпълняват от държавите от АКТБ и Общността в тясно сътрудничество. Това задължение за сътрудничество поставя i) върху държавите от АКТБ отговорността, inter alia, за подготовката и представянето на досиета за проекти и програми; ii) относно Общността, отговорността за вземане на решения за финансиране на проектите и програмите; и iii) по отношение на държавите от АКТБ и Общността, съвместната отговорност за осигуряване на правилното, бързо и ефикасно изпълнение на такива проекти и програми.

1.6 Що се отнася до изпълнението на конкретен проект, общностните съдилища ясно са посочили, че обществените поръчки, финансирани от ЕФР, остават национални договори, които само представителите на държавите от АКТБ имат правомощия да подготвят, договарят и сключват, като участието на представителите на Комисията се свежда до установяване дали са изпълнени условията за финансиране от Общността (13). При изпълнението на тези задължения Комисията е длъжна да действа в съответствие с изискванията за добра администрация (14).

1.7 В съответствие с член 195 от Договора за ЕО, Европейският омбудсман е оправомощен да получава жалби "относно случаи на лошо администриране в дейността на институциите или органите на Общността". Омбудсманът счита, че лошо администриране е налице, когато публичен орган не действа в съответствие с правило или принцип, които са задължителни за него (15). Следователно лошо управление може да се установи и когато става въпрос за изпълнението на задължения, произтичащи от договори, сключени от институциите или органите на Общностите.

1.8 Омбудсманът обаче счита, че обхватът на проверката, която може да извърши в такива случаи, по необходимост е ограничен. Омбудсманът е на мнение, че той не следва да се стреми да определи дали е налице нарушение на договора от някоя от страните, ако въпросът е спорен. Този въпрос може да бъде разгледан ефективно само от компетентен съд, който ще има възможност да изслуша доводите на страните относно съответното национално право и да прецени противоречиви доказателства по всички спорни фактически въпроси.

1.9 Следователно Омбудсманът счита, че в случаите, свързани с договорни спорове, е оправдано неговото разследване да се ограничи до проверка дали институцията или органът на Общността са му предоставили последователно и разумно изложение на правното основание за своите действия и защо счита, че становището му относно договорното положение е обосновано. Ако случаят е такъв, омбудсманът ще заключи, че неговата проверка не е разкрила случай на лошо администриране. Това заключение не засяга правото на страните договорният им спор да бъде разгледан и официално разрешен от компетентен съд.

1.10 Настоящият случай не включва договор между Комисията и жалбоподателя. Твърдението на жалбоподателя за лошо управление от страна на Комисията обаче се основава, поне отчасти, на доводи относно договорните права и задължения на жалбоподателя по отношение на трета страна — националния разпоредител с бюджетни кредити, чиито разрешения за плащане по договора Комисията трябва да одобри в съответствие с приложимите правни условия за финансиране от ЕФР. При тези обстоятелства Омбудсманът счита, че в настоящия случай е целесъобразно също така да се разгледа, що се отнася до договорните аргументи на жалбоподателя, дали Комисията е предоставила последователно и разумно изложение на правното основание за своите действия и защо счита, че становището ѝ относно договорната позиция е обосновано.

С оглед на горепосочените съображения и като се вземе предвид обхватът на отговорността на Комисията по отношение на финансираните от ЕФР проекти, омбудсманът ще разгледа всяко от твърденията на жалбоподателя.

Удостоверение No 33 (48 479,79 EUR) плюс лихва за забава (59 551,12 EUR), съответстваща на разлика в стойността между началните и крайните запаси

1.11 Омбудсманът отбелязва, че искът произтича от решението на Министерството на финансите на Танзания, действащо в качеството си на национален разпоредител с бюджетни кредити, да откаже плащане. Комисията не възразява срещу позицията на NAO с мотива, че и двете страни по договора не са спазили някои от неговите разпоредби.

1.12 Като част от доказателствата, представени в хода на неговата проверка, омбудсманът внимателно проучи правното основание за действията на Комисията в този случай, а именно договорното споразумение за производство и прилагане на баласт, подписано на 30 април 1997 г. между Tanzanian Railways Corporation (TRC), в качеството му на работодател, и M/S HSG Technischer Service GmbH (HSG), в качеството му на изпълнител, както и приложенията към него, които включват набор от специални условия и технически спецификации.

Омбудсманът отбелязва, че съгласно член 1.1 от договора HSG е било длъжно да поеме консумативите и резервните части от TRC в началото на договорното отношение при условията, посочени в член 29 от специалните условия (16). В такъв случай тези запаси е трябвало да бъдат предмет на одит, извършен от доставчика и надлежно определен представител на възлагащия орган (17). Договорът също така предвижда подобна процедура за крайните запаси (18). С оглед на резултатите от тези одити възлагащият орган е трябвало да определи дали доставчикът има право на допълнителна компенсация (19).

1.13 Омбудсманът има предвид факта, че жалбоподателят не е представил никакви аргументи, за да оспори позицията на Комисията, че жалбоподателят не е изпълнил договора, като не е придобил консумативи и резервни части от TRC при започването на договора, както се изисква в член 1.1 от договора и член 29 от неговите специални условия. Жалбоподателят също така не е представил никакъв довод, за да докаже, че Комисията не е имала право да се позове на нарушението на договора като причина да не оспори отказа на NAO да разреши плащането. Поради това, въз основа на наличните доказателства, омбудсманът счита, че позицията на Комисията изглежда разумна.

1.14 С оглед на гореизложеното Омбудсманът счита, че Комисията е представила последователно и разумно правното основание за своите действия във връзка с този аспект на случая и защо счита, че становището ѝ относно договорната позиция е обосновано.

При тези обстоятелства омбудсманът стигна до заключението, че проверката не е разкрила случай на лошо администриране по отношение на този аспект на случая.

Искане No 1 (336 769,00 EUR), свързано с влошаването на състоянието на съоръженията и оборудването между момента, в който жалбоподателят е посетил обекта и е представил офертата си, и началото на договора

1.15 От информацията, предоставена от жалбоподателя, става ясно, че въпросът е бил предмет на съдебно производство пред търговското отделение на Върховния съд на Танзания, което, след като е преразгледало съответните клаузи на договора, е уважило иска на жалбоподателя и е признало правото му да получи обезщетение.

1.16 Съгласно член 195 ЕО:

„В съответствие със своите задължения Европейският омбудсман провежда разследвания, за които намери основания [...].“

Като се има предвид, че национален съд е уважил иска на жалбоподателя и следователно е признал правото му да получи обезщетение, омбудсманът не счита за оправдано да провежда допълнителни проверки по отношение на този аспект на случая.

Иск No 3 (1 195 000,00 EUR), съответстващ на по-бързо износване на оборудването на кариерата поради по-тежка минералогия от очакваното

1.17 Жалбоподателят твърди, че HSG е била официално информирана от възлагащия орган, че доставката включва вид гранитна скала, но въпреки това скалата, която действително е открита в кариерата, е с по-твърда консистенция, за което е поискана компенсация.

1.18 Поради причините, обяснени по-горе, след внимателна оценка на становището на Комисията по жалбата и забележките на жалбоподателя, омбудсманът направи предложение за приятелско решение.

1.19 В отговор на предложението Комисията заявява, че не би могла да одобри назначаването на независим експерт без предварителното искане и одобрение на Министерството на финансите на Танзания. Тъй като този орган, в ролята си на национален разпоредител с бюджетни кредити, вече е изразил отрицателно становище по въпроса, Комисията подчертава, че не може да отмени това решение. Комисията отбелязва, че в отговора си от 17 февруари 2004 г. на писмо на TRC от 20 ноември 2003 г. NAO е отказала да назначи независим експерт на основание, че твърдостта на скалата е един от рисковете на HSG, за който доставчикът е бил инструктиран да вземе предвид цените си в съответствие с член 2.14 от Указанията за оферентите.

Комисията също така посочва, че не е дала гаранции на жалбоподателя, че ще бъде назначен експерт, и обяснява, че нейните служби са изразили само становище относно допустимостта на тази възможност за финансиране от ЕФР. Според Комисията нейният представител е пояснил, че е необходимо предварително разрешение от Комисията, което може да бъде предоставено едва след като възлагащият орган е одобрил инициативата.

В становището си относно отговора на Комисията жалбоподателят твърди, че становището на Министерството на финансите на Танзания е било неправилно за разрешаването на спора относно договора и че службите на Комисията всъщност са се съгласили да бъде ангажиран независим експерт, който да провери качеството на скалата в кариерата Тура.

1.20 Омбудсманът счита, че отговорът на Комисията на предложението за приятелско решение съдържа съответната нова информация относно начина, по който искът е бил разгледан от страните по договора и впоследствие е бил разгледан както от Комисията, така и от отговорните национални органи.

1.21 С оглед на новите доказателства, представени от Комисията, омбудсманът счита за полезно да припомни съответните правни разпоредби в Конвенцията, уреждащи разпределението на отговорностите между Комисията и органите от АКТБ за изпълнението на проект за техническа помощ, финансиран от ЕФР.

Съвместният характер на този процес се илюстрира от тясната връзка, която Конвенцията създава между представителя на Общността, известен като делегат, и представителя на държавата от АКТБ, т.нар. национален разпоредител с бюджетни кредити, за подбора и разработването на отделни проекти. По този начин, съгласно членове 312 и 316 от Конвенцията, правителството на всяка държава от АКТБ следва да назначи национален разпоредител, чиято задача е да представлява неговото правителство във всички операции, финансирани с ресурси на ЕФР, докато Комисията е представена във всяка държава от АКТБ от делегат, чиято задача е да улеснява и ускорява подготовката, оценката и изпълнението на проекти.

Специфичната роля на националния разпоредител с бюджетни кредити е определена в член 313 от Конвенцията, съгласно който той отговаря за подготовката, представянето и оценката на проекти и програми в тясно сътрудничество с делегата. В това си качество националният разпоредител с бюджетни кредити има правомощието да взема решения относно технически корекции и изменения на проекти, при условие че уведоми делегата.

Задачите, които трябва да изпълнява делегатът, са определени в член 317 от Конвенцията, който му възлага отговорността да гарантира правилното изпълнение на проектите и програмите, финансирани със средства от ЕФР, и да поддържа тесни и непрекъснати контакти с националния разпоредител с бюджетни кредити с цел анализиране и отстраняване на специфични проблеми, възникнали при изпълнението на сътрудничеството за финансиране на развитието.

1.22 Омбудсманът отбелязва, че новите доказателства показват, че назначаването на независим експерт за оценка на твърдостта на скалата, открита в кариерата, е било въпрос, който TRC официално е повдигнало пред Министерството на финансите на Танзания, в качеството му на национален разпоредител с бюджетни кредити, в писмо от 20 ноември 2003 г. Омбудсманът също така отбелязва, че в отговора си от 17 февруари 2004 г. NAO се е противопоставил на искането на TRC на основание, че твърдостта на скалата е един от рисковете, които HSG е трябвало да предвиди. Също така изглежда безспорно, че жалбоподателят е бил информиран за позицията на NAO на среща, проведена между NAO, TRC и HSG на 20 май 2004 г.

С оглед на позицията, заета от националния разпоредител с бюджетни кредити, омбудсманът разгледа внимателно правното основание за позицията на Комисията. Омбудсманът отбелязва, че назначаването на независим експерт, както е поискано от жалбоподателя, би довело до допълнителни разходи, които трябва да бъдат платени със средства на Общността. Следователно изглежда разумно решението по този въпрос да включва не само страните по договора (HSG и TRC), но и тези, които отговарят за изплащането на средствата на ЕФР, а именно НАО и делегата.

Омбудсманът припомня, че както е предвидено в Конвенцията и признато от съдилищата на Общността, отговорната държава от АКТБ и Комисията, действащи съответно чрез националния разпоредител с бюджетни кредити и делегата, носят съвместна отговорност за правилното изпълнение на отделните проекти. В това начинание член 313 от Конвенцията оправомощава националния разпоредител с бюджетни кредити да взема решения относно технически изменения на проекти, при условие че уведоми делегата. В този случай изглежда, че искането на жалбоподателя за назначаване на независим експерт е довело до техническа корекция на проекта и следователно националният разпоредител с бюджетни кредити е имал право да разгледа въпроса, за да прецени дали той може да бъде приемлив съгласно условията на договора, и след това да информира Комисията за своята позиция.

Омбудсманът има предвид факта, че Комисията е обосновала позицията си въз основа на позицията, заета от националния разпоредител с бюджетни кредити, който е отхвърлил искането. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че Комисията е представила последователно и разумно правното основание за своите действия във връзка с този аспект на случая и защо счита, че становището ѝ относно договорната позиция е обосновано.

1.23 Омбудсманът отбелязва също така, че жалбоподателят е бил надлежно информиран за причините, поради които националният разпоредител с бюджетни кредити и Комисията не са приели неговото предложение. Изглежда безспорно, че назначаването на експерт по геоложките въпроси е било обсъждано неколкократно между HSG, NAO, TRC и Комисията (20) и че Комисията действително е обменила известна кореспонденция с NAO по този въпрос (21).

След внимателен преглед на тази информация омбудсманът констатира, че Комисията, въпреки че е приела искането на жалбоподателя, нито го е одобрила официално, нито се е ангажирала да го изпълни. Поради това омбудсманът стигна до заключението, че няма доказателства, че Комисията може да е подвела жалбоподателя във връзка с назначаването на независим експерт.

1.24 При тези обстоятелства омбудсманът стигна до заключението, че временната констатация за лошо администриране, на която се основава неговото предложение за приятелско решение, не може да бъде поддържана и че разследването не е разкрило случай на лошо администриране по отношение на този аспект на случая.

1.25 Омбудсманът желае да привлече вниманието на жалбоподателя върху факта, че член 307 от Конвенцията гласи, че споровете, възникнали между органите на държава от АКТБ и изпълнител по време на изпълнението на договор, финансиран от ЕФР, се уреждат в съответствие с националното законодателство на съответната държава от АКТБ. Съответно омбудсманът отбелязва, че ако жалбоподателят счита, че правата му по договора не са били спазени в резултат на заеманата от националния разпоредител длъжност, той има право да заведе дело срещу отговорната страна съгласно националното законодателство на съответната държава от АКТБ.

2 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е налице лошо администриране от страна на Комисията. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Клауза 6.12 („Баластова спецификация“) от техническите спецификации на договора; Клауза 6.12.2: „Материалът следва да има стойност на износване от Лос Анджелис, не по-голяма от 25 %, и това следва да бъде целта на доставчика за стойност на износване от Лос Анджелис, по-малка от 20 %“.

(2) Вж. писмо от HSG до TRC от 10.6.1999 г.

(3) Вж. факс от Alfred Lamers (делегация на ЕС в Танзания) до HSG от 13.12.2000 г.

(4) Вж. писмо от HSG до ръководителя на делегацията на ЕС в Танзания от 15.1.01 г.

(5) Вж. писмо от TRC до ръководителя на делегацията на ЕС от 5.6.2000 г.; писмо от TRC до HSG от 21.8.2000 г.; писмо от TRC до HSG от 3.10.2000 г.

(6) Писмо на TRC до HSG от 19 юли 1996 г., както и приложеното приложение.

(7) Експертиза за оценка на термина "гранит" за скалите на откритата кариера Тура, Танзания, и коментари относно твърдостта на скалите; Freiberg, 1999-09-10, стр. 5.

(8) Протокол от заседанието, проведено на 19 октомври 2000 г. в седалището на CCE, точка 4.6; писмо от HSG до TRC от 30 юли 2001 г.; писмо от TRC до ръководителя на делегацията на Комисията от 20 март 2002 г.; протокол от заседанието, проведено на 11 ноември 2003 г. в седалището на TRC; точка 4.

(9) Протокол от заседанието, проведено на 13 април 2000 г. в конферентната зала на седалището в 10.00 ч.; точка 3.7.

(10) Писмо от г-н Hanna, ръководител на делегацията на Комисията в заместник-националния разпоредител с бюджетни кредити от 17 януари 2003 г.

(11) Държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ).

(12) Конвенцията е одобрена от Съвета и от Комисията с Решение 91/400/ЕОВС, ЕИО от 17 август 1991 г. [ОВ L 229, 1991 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 40].

(13) Дело C-257/90, Italsolar SpA срещу Комисията [1993] ECR I-0009, параграф 22.

(14) Дело T-7/96, Francesco Perillo срещу Комисията [1997] ECR II-1061, параграф 38; Членове 36, 142 и 144 от Конвенцията.

(15) Вж. годишния доклад на Европейския омбудсман за 1997 г., стр. 22.

(16) Клауза 29.1.1 от Специалните условия на договора: „Доставчикът ще поеме всички запаси от резервни части и консумативи, съхранявани в кариерата към датата на подписване на договора.“

(17) Клауза 29.1.2 от Специалните условия на договора: „Размерът на тези резервни части и консумативи се определя чрез стокова проверка и одит, извършени от доставчика и надлежно определен представител на възлагащия орган.“

(18) Клауза 29.1.4 от Специалните условия на договора: „При прекратяване на договора доставчикът и надлежно определен представител на възлагащия орган извършват съвместна стокова проверка и одит.“

19) Клаузи 29.1.6 & 29.1.7 от Специалните условия на договора.

(20) Вж. по-горе материалите, посочени в бележка под линия 8.

(21) Вж. по-горе материалите, посочени в бележка под линия 10.