- BG Български
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.
Решение относно отказа на Европейската комисия да предостави публичен достъп до мотивираното си становище относно транспонирането на Директивата за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, в Белгия (дело 372/2026/PVV)
Решение
Случай 372/2026/PVV - Открит на Вторник | 17 февруари 2026 - Решение от Вторник | 07 април 2026 - Засегната институция Европейска комисия ( <p>Не e установено лошо администриране</p> ) - Държава Белгия
Жалбата е подадена
09/02/2026Анализ на жалбоподателя
10/02/2026Разследването е в ход
17/02/2026Резултат от проучването
07/04/2026
Случаят се отнася до искане за публичен достъп до мотивираното становище, изпратено от Европейската комисия до Белгия в контекста на производство за установяване на нарушение във връзка с транспонирането от нейна страна на Директивата за защита на лицата, сигнализиращи за нередности.
Комисията отказа достъп до документа, който е част от преписката по висящо производство за установяване на нарушение. За тази цел Комисията се основава на обща презумпция за неоповестяване, основана на необходимостта да се защити целта на текущо разследване. Недоволен от този резултат, жалбоподателят се обърна към омбудсмана.
Макар Омбудсманът да счита, че адекватната защита на лицата, сигнализиращи за нередности, е от съществено значение, въз основа на проверката на спорния документ тя приема, че Комисията основателно се е позовала на общата презумпция за неоповестяване, за да откаже достъп до документа. Поради това тя приключва случая.
Обстоятелства, предхождащи жалбата
1. С цел да се подобри прилагането на правото и политиките на ЕС в определени области, в Директивата на ЕС за защита на лицата, сигнализиращи за нередности [1] се определят общи минимални стандарти за високо равнище на защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото на ЕС [2]. Директивата изисква, наред с другото, държавите членки да приемат необходимите мерки, за да гарантират, че сигнализиращите лица са защитени срещу ответни действия с цел отмъщение, включително съдебни производства срещу тях поради публичното оповестяване, което са направили [3].
2. През януари 2022 г. Европейската комисия започна официално производство за установяване на нарушение [4] срещу Белгия, като издаде официално уведомително писмо за това, че не е транспонирала и съобщила мерките за транспониране на Директивата за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, в определения срок. През септември 2022 г. Комисията изпрати мотивирано становище на Белгия, тъй като тя все още не е транспонирала изцяло директивата.[5] Това производство за установяване на нарушение е в ход.
3. През септември 2025 г. жалбоподателят поиска публичен достъп до официалното уведомително писмо и мотивираното становище, издадено от Комисията.
4. В отговора си от октомври 2025 г. Комисията отказа достъп до двата документа в тяхната цялост. Комисията се позова на изключение съгласно законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи (Регламент 1049/2001 [6]), като заяви, че оповестяването на документите би подкопало целта на текущото ѝ разследване [7] относно евентуално нарушение на правото на ЕС от страна на Белгия. Той счита, че оповестяването, дори частично, би застрашило климата на взаимно доверие между Комисията и съответната държава членка. Комисията стигна до заключението, че не е налице по-висш обществен интерес от оповестяването на документите, тъй като общественият интерес би бил по-добре обслужван чрез защита на производството за установяване на нарушение и свързания с него обмен на информация с оглед на разрешаването на случая, без да е необходимо да се обръща към Съда на ЕС.
5. Жалбоподателят поиска от Комисията да преразгледа позицията си (като подаде „потвърдително заявление“) във връзка с мотивираното становище. Те заявиха, че оповестяването на документа е необходимо, тъй като според тях белгийските органи заблуждават обществеността и (потенциалните) лица, сигнализиращи за нередности, като твърдят, че Белгия е транспонирала изцяло директивата. Освен това жалбоподателят твърди, че се нуждае от документа, за да упражни правото си на защита в производствата, пред които е изправен след подаването на няколко сигнала за нередности. Що се отнася до разследването или вземането на решения от страна на Комисията, жалбоподателят счита, че това разследване вече не е в ход, тъй като Комисията вече е стигнала до заключението, че Белгия не е транспонирала директивата и следователно няма риск от подкопаване на доверието между страните.
6. Жалбоподателят също така счита, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването на мотивираното становище на Комисията, тъй като документът се отнася до системен проблем, засягащ всички лица, сигнализиращи за нередности в Белгия, и оповестяването му би подобрило демократичната отчетност. Ако не е бил възможен пълен достъп, жалбоподателят изрично е поискал достъп до общата оценка на Комисията за това дали Белгия е транспонирала правилно директивата, включително до констатациите си относно транспонирането на конкретни членове, които според него са от значение за съдебното производство срещу тях.
7. През декември 2025 г. Комисията потвърди отказа си да оповести спорния документ, като се позова на общата презумпция за неоповестяване, приложима към производствата за установяване на нарушение.
8. Недоволен от този резултат, жалбоподателят се обърна към Европейския омбудсман през февруари 2026 г.
Разследването
9. Омбудсманът започна проверка на решението на Комисията да откаже публичен достъп до спорния документ.
10. По време на проверката екипът за проверка на Омбудсмана провери въпросния документ и поиска от Комисията да представи допълнителни мнения по въпроса, по-специално относно актуалното състояние на съответното производство за установяване на неизпълнение на задължения.
11. В допълнителното си становище Комисията заяви, че оценката на пълнотата на транспонирането от Белгия на Директивата за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, е в ход.
Представени аргументи
12. В потвърдителното си решение Комисията посочи, че исканият документ е неразделна част от преписката по производството за установяване на нарушение INFR(2022)0011. Комисията твърди, че нейните дейности в контекста на производство за установяване на нарушение представляват разследване [8] по смисъла на Регламент 1049/2001. Освен това той заяви, че Съдът на ЕС е признал съществуването на презумпция за неоповестяване на документи, свързани с производство за установяване на неизпълнение на задължения [9], независимо дали въпросните документи са изготвени по време на неофициалната или официалната фаза на производство за установяване на неизпълнение на задължения [10].
13. Според Комисията оповестяването на спорния документ би подкопало целта на текущото разследване и климата на взаимно доверие между Комисията и Белгия, както и би застрашило възможността за уреждане на спора по взаимно съгласие (без да се налага да го отнася до Съда на ЕС).[11] Освен това Комисията обясни, че Белгия е уведомила за няколко разпоредби за транспониране на директивата през 2024 г., които понастоящем оценява. Поради това Комисията счете, че съществува реален и нехипотетичен риск оповестяването на документа да засегне текущото разследване. Освен това Комисията заяви, че оповестяването би изложило Комисията на външен натиск.
14. Комисията счете, че не е доказан по-висш обществен интерес от оповестяването, като се има предвид, че жалбоподателят изглежда основно преследва частните си интереси, като желае да използва искания документ в съдебни производства срещу тях. Освен това той отбеляза, че общественият интерес от гарантиране на спазването на правото на ЕС се обслужва най-добре чрез защита на ефективността на разследването на Комисията [12] и че белгийските съдилища винаги могат да поискат достъп до въпросния документ в контекста на национално производство съгласно принципа на лоялно сътрудничество. Накрая, Комисията заяви, че не съществува задължение за предоставяне на частичен достъп, когато поисканите документи са обхванати от обща презумпция за неоповестяване [13].
15. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят подчерта значението на искания документ за упражняването на правата му на защита, тъй като ще бъде изправен пред стратегическо съдебно производство, насочено срещу участието на обществеността (ССПНСУО), което според него представлява въпрос от обществен интерес, тъй като успешните ССПНСУО могат да възпрат бъдещите лица, сигнализиращи за нередности, да докладват. В отговор на аргумента на Комисията, че белгийските съдилища винаги могат да поискат документа, жалбоподателят посочи, че според него тези съдилища системно отказват да прилагат правото на ЕС в този контекст, като в крайна сметка подкопават правото им на ефективна съдебна защита.
16. В по-общ план жалбоподателят отбеляза, че прозрачността в производствата за установяване на нарушение е обществен интерес и че поверителността по време на такива производства следва да бъде балансирана спрямо продължителността на производствата, възможните вреди за основните права и обществения интерес да се знае, че законът се спазва. Жалбоподателят счита, че отказът на Комисията да предостави дори частичен достъп е необоснован и че той защитава Белгия от подвеждане под отговорност за неприлагане на правото на ЕС. В това отношение те заявиха, че правното тълкуване на Комисията, общото описание на недостатъците, графикът на белгийските уведомления и оценката на Комисията вероятно биха могли да бъдат оповестени без вреда.
Оценка на омбудсмана
17. Съдилищата на ЕС са признали, че институциите на ЕС могат да откажат публичен достъп до документи въз основа на обща презумпция за неоповестяване на определени категории документи [14]. Това означава, че съответната институция не трябва да разглежда въпросните документи поотделно, т.е. не трябва да преценява как тяхното оповестяване би засегнало конкретно и действително защитените интереси. По-скоро съответната институция може да приеме, че тъй като въпросните документи попадат в определена категория, оповестяването на всеки от тях би засегнало защитените интереси.
18. В съдебната практика е пояснено, че една от тези категории се отнася до документи, свързани с текущи производства за установяване на неизпълнение на задължения [15]. Докато съществува риск от засягане на естеството на производството за установяване на неизпълнение на задължения, промяна на неговия напредък или подкопаване на неговите цели, прилагането на презумпцията е оправдано [16].
19. Проверката на спорния документ потвърждава, че той е част от административната преписка по съответното производство за установяване на неизпълнение на задължения. Според Комисията тази процедура е в ход.
20. Поради това изглежда разумно Комисията да приеме, че оповестяването на документа би променило естеството на тези производства, и да се позове на общата презумпция за неоповестяване.
21. Омбудсманът отбелязва, че общата презумпция не изключва възможността да се докаже, че даден документ, чието оповестяване е поискано, не е обхванат от тази презумпция или че съществува по-висш обществен интерес, обосноваващ оповестяването на съответния документ [17]. За да се докаже наличието на по-висш обществен интерес от оповестяването, съдебната практика на ЕС [18] изисква заявителят на публичен достъп да посочи конкретни обстоятелства, за да обоснове оповестяването, и че чисто общите съображения не са достатъчни. По-конкретно от заявителя се изисква да докаже, че „принципът на прозрачност в известен смисъл е бил особено належащ и следователно е можел да надделее над причините, обосноваващи отказа за оповестяване“[19].
22. В този случай жалбоподателят твърди, че съществува такъв по-висш обществен интерес, който обосновава оповестяването на искания документ. Според тях има вероятност документът да съдържа информация, свързана с конкретни пропуски в прилагането на директивата от страна на Белгия. Съответно оповестяването му би помогнало да се докаже, че нетранспонирането на директивата е системен пропуск, който засяга всички лица, сигнализиращи за нередности в Белгия, като повишава осведомеността по тези въпроси както за обществеността, така и за (потенциалните) лица, сигнализиращи за нередности.
23. За Омбудсмана адекватната защита на лицата, сигнализиращи за нередности, е от съществено значение за защита на обществения интерес, за защита на свободата на изразяване и за насърчаване на прозрачността.
24. В случая проверката на спорния документ показва, че той съдържа само обща информация относно актуалното състояние през 2022 г. на (планираното) уведомяване на Комисията за мерките за транспониране от страна на Белгия. Както Комисията поясни в потвърдителното си решение и в допълнителното си становище до омбудсмана, Белгия уведоми за няколко разпоредби за транспониране на Директивата за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, през 2024 г., т.е. след като Комисията изпрати мотивираното си становище. Комисията заяви, че все още оценява пълнотата на тези разпоредби. Поради това за омбудсмана не е ясно как информацията, съдържаща се в искания документ, на този етап би удовлетворила обществения интерес, на който се позовава жалбоподателят, и по този въпрос би надделяла над обществения интерес да се позволи на Комисията да защити целта на текущото си разследване, за да изясни дали правото на ЕС е било спазено от съответната държава членка [20].
25. Като цяло омбудсманът счита, че в този случай Комисията не е извършила акт на лошо администриране, когато се е основала на общата презумпция за неоповестяване, за да откаже публичен достъп до искания документ.
Заключение
Въз основа на проверката омбудсманът приключва този случай със следното заключение [21]:
Комисията не е извършила акт на лошо администриране в този случай, като се е позовала на общата презумпция за неоповестяване, за да откаже публичен достъп до искания документ.
Жалбоподателят и Европейската комисия ще бъдат уведомени за това решение.
Lampros Papadias Генерален
секретар
Страсбург, 7.4.2026 г.
[1] Директива 2019/1937 относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A02019L1937-20241230.
[2] Член 1 от Директива 2019/1937.
[3] Член 21 от Директива 2019/1937.
[4] (на английски) INFR(2022)0011.
[5] Вж.: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/inf_22_5402.
[6] Регламент 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/en/TXT/?uri=CELEX%3A32001R1049.
[7] Забележки: Член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001.
[8] Външни препратки Решение на Съда от 7 септември 2017 г., Франция/Schlyter, C-331/15 P, точка 46: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=194104&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=871574.
[9] Решение на Общия съд от 1 февруари 2023 г., ClientEarth/Комисия, T‐354/21, точка 43 и цитираната в него съдебна практика: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:62021TJ0354.
[10] Пак там, точка 65.
[11] Решение на Общия съд от 25 септември 2014 г., Spirlea/Комисия, T-306/12, точка 57: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:62012TJ0306, потвърдено с Решение на Съда от 11 май 2017 г., Швеция и Spirlea/Комисия, C-562/14 P: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:62014CJ0562; Решение на Съда от 14 ноември 2013 г. по дело LPN и Финландия/Комисия, C-514/11 P и C-605/11 P, точка 65: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=CELEX:62011CJ0514.
[12] Решение на Общия съд от 9 октомври 2018 г., Anikó Pint/Комисия, T-634/17, точка 48: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=celex:62017TJ0634.
[13] Решение на Съда от 28 юни 2012 г., Комисия/Éditions Odile Jacob, C-404/10 P, точка 133: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:62010CJ0404.
[14] Решение на Общия съд от 13 септември 2013 г. по дело T-380/08, Нидерландия/Комисия, точка 35: https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=T-380/08&language=EN.
[15] Решение по дело LPN и Финландия/Комисия, посочено по-горе, точки 61—68.
[16] Решение по дело Швеция и Spirlea/Комисия, посочено по-горе, точка 45.
[17] Решение по дело Швеция и Spirlea/Комисия, посочено по-горе, точка 46.
[18] Решение по дело LPN и Финландия/Комисия, посочено по-горе, точки 93—94; Решение по дело Швеция и Spirlea/Комисия, посочено по-горе (точка 56).
[19] Решение по дело LPN и Финландия/Комисия, посочено по-горе, точка 93.
[20] Решение по дело Spirlea/Комисия, посочено по-горе, точка 98.
[21] Тази жалба е разгледана в рамките на делегирано разглеждане на случаи в съответствие с решението на Европейския омбудсман за приемане на разпоредби за прилагане.