Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки [1] от Евросистемата отговарят за интегритета на евробанкнотите. През 1996 г. ЕЦБ организира конкурс за дизайн на първата серия евробанкноти. Настоящата серия евробанкноти (втората или така наречената серия „Европа“) се основава на дизайна на първата серия, но има за цел да гарантира общественото доверие в единната валута като сигурно платежно средство чрез включване на нови усъвършенствани защитни елементи[2].

2. През август 2024 г. жалбоподателят подаде искане за публичен достъп до документи[3] относно дизайна на евробанкнотите от серия „Европа“. По-специално жалбоподателят е поискал публичен достъп до i) скицата на банкнотата от 500 евро; ii) документация, свързана с избора на текущия дизайн на банкнотите; и iii) други скици, представени и отхвърлени като част от процеса на проектиране.

3. През октомври 2024 г. ЕЦБ отговори на жалбоподателя. Тя предостави обща информация относно избора на проектант за серията „Европа“ и определи един документ като попадащ в обхвата на искането. ЕЦБ отказа достъп до документа въз основа на необходимостта от защита на обществения интерес по отношение на интегритета на евробанкнотите[4].

4. Жалбоподателят иска от ЕЦБ да преразгледа решението си, като подаде „потвърдително заявление“.

5. В окончателното си решение от 5 декември 2024 г. ЕЦБ определи един допълнителен документ като попадащ в обхвата на искането, но запази позицията си да откаже достъп въз основа на необходимостта от защита на обществения интерес по отношение на интегритета на евробанкнотите, както и търговските интереси на физическите или юридическите лица, включително интелектуалната собственост[5].

6. Недоволен от резултата, жалбоподателят се обръща към омбудсмана през февруари 2025 г.

Проучването

7. Омбудсманът започна проверка на отказа на ЕЦБ да предостави публичен достъп до исканите документи.

8. В хода на проверката разследващият екип на Омбудсмана проведе среща за проверка с представители на ЕЦБ. Жалбоподателят представи коментари по неповерителните части от доклада от заседанието.

Представени аргументи

9. ЕЦБ счита, че пълното или частично оповестяване на документите би засегнало обществения интерес по отношение на интегритета на евробанкнотите.

10. ЕЦБ заявява, че всички концепции за дизайн, представени за избора на проектант, и всички последващи дизайни, изготвени от избрания проектант в сътрудничество с ЕЦБ, „съдържат защитни елементи на определено ниво на разработка и сложност, които не могат да бъдат отделени от концепциите за дизайн.“ Поради тази причина тяхното разкриване би навредило на сигурността и целостта на евробанкнотите.

11. ЕЦБ твърди, че оповестяването на идентифицираните документи ще предостави информация за предварителните защитни елементи, които са включени в дизайна на серия „Европа“ и които се различават от окончателните защитни елементи, включени в евробанкнотите в обращение в момента. Оповестяването би разкрило политиките и техническите оценки на ЕЦБ, свързани със защитата на сигурността и целостта на евробанкнотите, и би увеличило риска от потенциално фалшифициране. Оповестяването на исканите документи и на съдържащата се в тях информация също би попречило на ЕЦБ да използва тези защитни елементи с възможни корекции в бъдеще.

12. В потвърдителното си решение ЕЦБ посочва, че процесът на подбор на първата серия евробанкноти се основава на дизайна и че защитните елементи са добавени на по-късен етап. Това позволи на ЕЦБ да публикува определена информация относно процеса на проектиране и подбор на първата серия евробанкноти.[6] ЕЦБ заяви, че ще има нов дизайн за третата серия, който също ще бъде предмет на по-широки консултации, тъй като защитните елементи ще бъдат добавени едва на по-късен етап.[7] 

13. Серията „Европа“, която представлява интерес за жалбоподателя, обаче е съсредоточена върху защитните елементи. Дизайните просто са изградени върху тези от първата серия. В резултат на това процесът на подбор имаше за цел само да избере дизайнер, който да приложи промените в дизайна, необходими за включване на нови подобрени защитни елементи. Поради тази причина концепциите за дизайн, представени от участващите проектанти, вече включват възможни защитни елементи на определено ниво на разработка и тяхното разкриване би било в ущърб на сигурността и целостта на евробанкнотите.

14. По време на срещата с разследващия екип на Омбудсмана представителите на ЕЦБ предоставиха поверителни примери и обяснения за това как оповестяването на исканите документи би могло да навреди на интегритета на евробанкнотите[8].

15. Освен това в потвърдителното си решение ЕЦБ посочва, че оповестяването на исканите документи би засегнало търговските интереси, включително интелектуалната собственост. Представителите на ЕЦБ обясняват, че правата на интелектуална собственост принадлежат на създателите на отхвърлените промишлени дизайни и че при липса на лицензионно споразумение оповестяването би представлявало незаконно възпроизвеждане. Те посочват, че режимът на интелектуална собственост за дизайна на първата серия, който е публикуван и разпространен, е различен, тъй като всички свързани права на интелектуална собственост са прехвърлени на ЕЦБ при представянето на дизайна. Що се отнася до първия документ (окончателната концепция за дизайна на банкнотата от 500 евро, която е избрана, но впоследствие не е използвана), ЕЦБ се позовава на лицензионното споразумение с автора, което ѝ дава право да го възпроизвежда само за целите на емитирането/отпечатването на нови банкноти.

16. Жалбоподателят пояснява, че иска достъп до дизайна на евробанкнотите от серия „Европа“ „без каквато и да е допълнителна информация, свързана със защитните елементи“. Той твърди, че ЕЦБ следва да публикува за серията „Европа“ същата информация, която е публикувала за първата серия евробанкноти.

17. Според жалбоподателя не е ясно как оповестяването на документите, които той е поискал, „бипредизвикало объркване сред потребителите или би могло да бъде използвано от лицата, които искат да емитират фалшиви банкноти, докато публикуването на същата информация, свързана с първата серия (която е публикувана дори заедно с някои тестови бележки), е напълно нормално.“

18. Жалбоподателят признава, че разкриването на „изображение“ на банкнота (действителен или промишлен дизайн) би могло да възпроизведе някои от нейните защитни елементи. Според него обаче защитните елементи не биха били „показани достатъчно подробно“, поради което няма разумен риск от фалшифициране, тъй като „неподвижното изображение на банкнотата не показва по-голямата част от защитните елементи, които съдържа (т.е. воден знак, защитна лента, UV елементи, IR елементи, движение върху фолиото, OVI...), нито тяхното взаимодействие.“

19. Що се отнася до изключението за защита на търговските интереси, включително интелектуалната собственост, жалбоподателят твърди, че ЕЦБ не е предоставила достатъчно обяснения, за да обоснове позицията си. Освен това жалбоподателят постави под въпрос дали предоставянето на (частичен) достъп би представлявало незаконно възпроизвеждане.

Оценка на омбудсмана

20. В съответствие със съдебната практика на ЕС[9] ЕЦБ разполага с широка свобода на преценка, когато определя дали оповестяването на даден документ би засегнало някой от обществените интереси, защитени съгласно член 4, параграф 1, буква а) от нейните правила относно публичния достъп, включително интегритета на банкнотите. В това си качество проверката на омбудсмана имаше за цел да прецени дали е налице явна грешка в оценката на ЕЦБ, на която тя основава решението си за отказ на достъп, дали са спазени процедурните правила и дали не е налице злоупотреба с власт[10].

21. За тази цел разследващият екип на Омбудсмана проведе среща за проверка с представители на ЕЦБ. Въз основа на тази среща и предоставените допълнителни поверителни обяснения омбудсманът счита, че не е било явно погрешно ЕЦБ да счита, че (частичното) оповестяване на документите би могло да засегне обществения интерес по отношение на защитата на интегритета на евробанкнотите[11].

22. Съгласно правилата на ЕЦБ относно публичния достъп до документи изключението, свързано със защитата на обществения интерес по отношение на интегритета на евробанкнотите, е абсолютно, което означава, че то не може да бъде пренебрегнато от друг обществен интерес.

23. В потвърдителното си решение и по време на срещата за проверка ЕЦБ е мотивирала подробно позицията си и по този начин е изпълнила задължението си за мотивиране, което представлява съществено процесуално изискване. Освен това нищо в преписката не позволява да се приеме, че ЕЦБ е злоупотребила с власт.   

24. Тъй като омбудсманът счита, че прилагането от ЕЦБ на изключението за защита на интегритета на евробанкнотите не е явно погрешно, не е необходимо да се оценява подробно дали оповестяването би засегнало и необходимостта от защита на търговските интереси, включително правата върху интелектуалната собственост.  

Заключение

Въз основа на проверката омбудсманът приключва случая със следното заключение:

Няма лошо управление от страна на Европейската централна банка.

Жалбоподателят и ЕЦБ ще бъдат уведомениза това решение.

Тереза Анджиньо
Европейски омбудсман

Страсбург, 21.5.2025 г.

[1] Повече информация за ролята на ЕЦБ в единната парична политика може да бъде намерена на адрес: https://www.ecb.europa.eu/ecb/orga/escb/html/index.en.html. 

[2] Повече информация за евробанкнотите може да бъде намерена на адрес: https://www.ecb.europa.eu/euro/banknotes/europa/html/index.en.html.

[3] Съгласно Решение на Европейската централна банка от 4 март 2004 г. относно публичния достъп до документи на Европейската централна банка (ЕЦБ/2004/3), изменено: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A32004D0003%2801%29.

[4] Член 4, параграф 1, буква а), четвърто тире от Решение на Европейската централна банка относно публичния достъп до документи на Европейската централна банка (ЕЦБ/2004/3) (Решението на ЕЦБ), достъпно на адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A02004D0003%2801%29-20150329. 

[5] Член 4, параграф 2, първо тире от Решението на ЕЦБ.

[6] ЕЦБ се позова на публикацията си: „Първите евро, създаването и емитирането на първите евробанкноти и пътят към серия „Европа““ от Анти Хайнонен, достъпен на адрес: https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/other/the_first_euros_2015en.pdf.

[7] Повече информация за третата серия евробанкноти можете да намерите тук: https://www.ecb.europa.eu/euro/banknotes/future_banknotes/html/index.en.html.

[8] Службата на омбудсмана не може да сподели своята оценка в този случай, тъй като не може да разкрива поверителна информация, получена в хода на разследване (в съответствие с член 9, параграф 1 от Устава на Европейския омбудсман).

[9]Решение по дело T-827/17, Aeris Invest Sàrl срещу ЕЦБ, параграфи 157-162, достъпно на адрес: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=247114&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=2229357

[10] Решение по дело T-310/18, EPSU и Goudriaan срещу Комисията, точки. 32, 110-111, на разположение на адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=CELEX:62018TJ0310.

[11] Вж. бележка под линия 8 по-горе.