Страсбург, 16 декември 2004 г.

Уважаема г-жо С.,

На 25 ноември 2003 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) във връзка с конкурс на общо основание COM/A/6/01.

На 18 декември 2003 г. препратих жалбата до директора на EPSO. На 19 април 2004 г. Европейската комисия изпрати становище от името на EPSO. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която изпратихте на 9 юни 2004 г.

На 15 юли 2004 г. изпратих писмо до EPSO с искане за допълнителна информация във връзка с някои аспекти на Вашата жалба. На 26 август 2004 г. получих отговор от Комисията от името на EPSO. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 29 октомври 2004 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

През ноември 2003 г. до омбудсмана беше подадена жалба срещу Европейската служба за подбор на персонал (наричана по-долу „EPSO“) във връзка с конкурс на общо основание COM/A/6/01.

Според жалбоподателя релевантните факти в обобщение са следните:

Жалбоподателят е служител от степен B в генерална дирекция (наричана по-нататък „ГД“) „Развитие“ в Европейската комисия с първокласна почетна степен по икономика и политика. Тя е участвала в конкурс на общо основание COM/A/6/01 в областта на управлението на помощите за трети страни, но не е издържала устния изпит. Тя подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника, която ОН отхвърля.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателката твърди, че по време на устния изпит конкурсната комисия ѝ е задала унизителни и неуместни въпроси, като например: "Да, но какво сте въвели в Комисията?", "Каква степен сте сега?" и "Вие все още сте само B3 след 25 години в Комисията?!". По нейно искане конкурсната комисия преразглежда резултата ѝ от устния изпит. Тя стига до заключението, че ѝ са зададени подобни въпроси относно кариерата и степента ѝ в Комисията, какъвто е случаят с всички други кандидати, наети от институцията. Въпреки това, никой, за когото тя знае, не е бил запитан за такава особено неприятна поредица от въпроси и тя не може да види какво общо има оценката й с нейната компетентност.

Жалбоподателят твърди също така, че горепосочените факти показват, че конкурсната комисия е направила разграничение между вътрешни и външни кандидати. Друго доказателство за такова разграничение е отговорът на органа по назначаването на жалбата ѝ по член 90, параграф 2 от Правилника, в който той твърди, че поставянето под въпрос на функциите ѝ в ГД „Развитие“ автоматично и необосновано би ѝ дало предимство пред всички останали кандидати, и по-специално пред външните кандидати. По-нататък органът по назначаването посочва, че при преценката на годността ѝ да изпълнява въпросните функции конкурсната комисия не е можела да я прецени въз основа на задълженията за развитие, които тя е изпълнявала в ГД „Развитие“ в продължение на единадесет години, тъй като това би дискриминирало по-голямата част от другите кандидати, които не са се възползвали от професионалния опит, придобит в такава ГД. Жалбоподателят обаче твърди, че конкурсът трябва да има за цел да открие кандидатите със сравнително предимство в областта на развитието и че в това отношение следва да бъдат проучени всички възможности. Ръководителят на конкурсната комисия е взел произволното решение да не разпитва вътрешните кандидати относно техния законен професионален опит, ако този опит е придобит в рамките на Комисията. По този начин вътрешните кандидати автоматично са поставени в неизгодно положение, тъй като външните кандидати могат да представят подходящ „външен“ опит.

Освен това жалбоподателката твърди, че доводите на конкурсната комисия са непоследователни, тъй като действително са ѝ били зададени подробни въпроси относно нейната степен и опит, както и относно естеството на задачите, които е изпълнявала в Комисията, но в периода между 1977 г. и 1991 г., когато е работила като секретарка. Конкурсната комисия обаче изключва всякаква възможност тя да развие подробно естеството на задачите си в Комисията в областта на развитието от 1991 г. до датата на устния изпит. Следователно конкурсната комисия е основала преценката на годността ѝ да изпълнява посочените в обявлението за конкурса задачи за развитие на базата на опита ѝ като секретар, придобит в други служби преди 1991 г.

Освен това според жалбоподателя конкурсната комисия е изтълкувала погрешно члена от обявлението за конкурса, в който изрично се посочва, че „конкурсната комисия трябва да завърши своята оценка на годността Ви да изпълнявате задълженията, описани в раздел II /.../ Следователно събеседването ще се съсредоточи върху Вашите специализирани познания /.../“. Следователно решението на конкурсната комисия да основе оценката си за годност за изпълнение на изискваните функции „на по-общи критерии, като мотивация, комуникационни умения и логически разсъждения“, както е обяснено в отговора на органа по назначаването на жалбата ѝ по член 90, параграф 2 от Правилника, е напълно погрешно. Изглежда безсмислено да се изисква от кандидатите да бъдат експерти в областта на развитието и след това да ги преценяват по време на устния изпит по общи критерии, които могат да се прилагат за всеки във всяка област. Това представлява дискриминация срещу хора, които имат дългогодишен опит в областта на развитието.

Жалбоподателят твърди по същество, че:

1) Тя е била дискриминирана на основание, че е вътрешен кандидат, който е влязъл в службите на Комисията като секретар;

2) Въпросите, зададени по време на устния изпит, бяха унизителни и ирелевантни; и

3) Конкурсната комисия е изтълкувала неправилно обявлението за конкурса.

Задачата

Становището е представено от името на EPSO

В становището, представено от Комисията от името на Европейската служба за подбор на персонал, се правят следните коментари:

Контекст

Жалбоподателката е участвала в съответния конкурс на общо основание и е била допусната до устния изпит въз основа на резултатите от тестовете за предварителен подбор и писмения изпит. Тъй като не е получила минималната оценка от 20/40 (получила е 19/40) за устния изпит, тя не може да бъде включена в списъка с резерви. Жалбоподателката моли конкурсната комисия да преразгледа нейния резултат и през декември 2002 г. и януари 2003 г. EPSO я уведомява, че конкурсната комисия е потвърдила присъдената оценка и че поставените въпроси относно кариерата ѝ в Комисията не представляват дискриминация спрямо вътрешните кандидати.

През януари 2003 г. жалбоподателката подава жалба на основание член 90, параграф 2 от Правилника, в която твърди, че е била дискриминирана. През юни 2003 г. жалбоподателката е уведомена за решението на органа по назначаването, който не уважава жалбата ѝ.

Жалбата до омбудсмана

Що се отнася до оплакванията на жалбоподателя във връзка с предполагаема дискриминация, EPSO би искала да припомни принципите, приети от конкурсната комисия за различните устни изпити в рамките на конкурса. Преди провеждането на устните изпити конкурсната комисия се е споразумяла за процедура за провеждане на събеседванията, която ще продължи четиридесет и пет минути за всеки кандидат. Тези 45 минути бяха разпределени по един и същ начин за всички кандидати, независимо дали са вътрешни или външни. Кандидатите бяха помолени да представят своя профил (образование, причини за кандидатстване за професионален опит) и след това им бяха зададени редица въпроси, свързани с тяхната автобиография, специализираните им познания в съответната област и езиковите им умения. Конкурсната комисия също така зададе въпроси, които биха ѝ позволили да оцени пригодността на кандидатите за работа извън ЕС и способността им да се приспособят към работа в мултикултурна среда. Тази процедура беше приложена и по отношение на устния изпит на жалбоподателя. Конкурсната комисия основава оценката си единствено на представянето на кандидатите по време на устния изпит, независимо дали те са от институциите или извън тях. Времето, определено за всеки от факторите, които трябва да бъдат разгледани по време на четиридесет и петминутния устен изпит, може да варира леко между отделните кандидати в зависимост от това как действително е протекло интервюто. Решението на конкурсната комисия относно качеството на представянето на кандидата на устния изпит е взето едва в края на събеседването, като са взети предвид различните разгледани фактори, и не се основава само на един от тези фактори. Конкурсната комисия не се е ограничила да провери по време на събеседването релевантността на вече изпълнените от Комисията задачи. Като се имат предвид широките ѝ правомощия за преценка, конкурсната комисия не следва да се ограничава до получаване на описание на задачите, които кандидатът е изпълнявал в ГД „Развитие“.

Вярно е, че специализираните познания на кандидатите действително се оценяват по време на устния изпит. Представянето на кандидатите обаче не се основава единствено на този аспект от събеседването. Задачата на конкурсната комисия е да провери дали кандидатите отговарят и на другите критерии, установени в съответната разпоредба от обявлението за конкурса. В случая на жалбоподателката тя е била разпитана по всички различни аспекти, предвидени в обявлението за конкурса. Това включваше проверка на способността ѝ да изпълнява съответните задължения (включително мотивация, комуникативни умения и логически разсъждения) и специализирани знания, езикови познания, пригодност за служба извън ЕС и способност за приспособяване към работа в мултикултурна среда. Конкурсната комисия е изпълнила изцяло ролята си на оценител, като е анализирала всеки аспект от събеседването.

EPSO твърди, че твърдението на жалбоподателя, че конкурсната комисия е взела произволно решение да не разпитва вътрешните кандидати относно професионалния им опит в рамките на Комисията, е невярно, тъй като конкурсната комисия е използвала един и същ метод за оценяване за всички кандидати, допуснати до устния изпит.

Що се отнася до твърдението на жалбоподателката, че конкурсната комисия ѝ е задала унизителни и неуместни въпроси, EPSO посочва, че конкурсната комисия ѝ е задала въпроси относно нейната автобиография, както е направила и с всички останали кандидати. На жалбоподателката са зададени въпроси за работата ѝ като длъжностно лице от категория Б и за предишния ѝ професионален опит, по-специално защото нейната автобиография е изключително кратка, но пълна с пропуски. Конкурсната комисия е задала подобни въпроси на други кандидати, както вътрешни, така и външни, когато е счела, че са необходими допълнителни обяснения, за да се добие по-ясна представа за техните професионални профили. Жалбоподателката е изготвила списък на професионалния си опит в Комисията от 1992 г. насам и следователно конкурсната комисия основателно е поискала от нея да обясни в какво се състои предишният ѝ професионален опит. Поставените въпроси не могат да поставят под съмнение безпристрастността на конкурсната комисия.

EPSO не разбира защо фактът, че на жалбоподателката са зададени въпроси относно нейната работа като длъжностно лице от категория С, следва да се счита за унизителен. Конкурсната комисия не е била предубедена към длъжностните лица, които са започнали работа като секретари. Всъщност длъжностните лица от категория С бяха сред тези, които успяха да се явят на конкурса.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателката поддържа първоначалната си жалба и накратко прави следните забележки:

EPSO поддържа, че конкурсната комисия е приложила универсална процедура при събеседването с всички кандидати. Част от тази процедура е да се задават въпроси на кандидатите във връзка с тяхната автобиография. На жалбоподателката обаче не са зададени въпроси относно нейната автобиография, която съдържа единадесет години изключително подходящ опит от ГД „Развитие“. Не ѝ бяха задавани и въпроси за опита ѝ като служител от степен B. В отговор на жалбата ѝ по член 90, параграф 2 от Правилника органът по назначаването твърди, че първият поставен въпрос се отнася до контекста на въпроса за „жените в процес на развитие“ и че този въпрос се отнася изрично до нейната дейност през периода 1992—1995 г. Жалбоподателят счита, че този аргумент е много слаб, тъй като въпросът всъщност е цитат от Engels и се отнася до статута на жените като цяло. Всъщност на жалбоподателката са задавани въпроси относно нейните задачи само от 1977 г. до 1991 г., когато тя е работила като секретарка. Освен това автобиографията ѝ не е била пълна с пропуски, но е била пълна от 1991 г. до 2002 г. В самото начало на събеседването тя обяснява на конкурсната комисия, че от 1977 г. работи в различни отдели на Комисията, но че е избрала да попълни автобиографията си от една страница с по-новия подходящ опит, придобит в ГД „Развитие“, особено като се има предвид, че конкурсът изисква само тригодишен опит. След като ѝ е казано това, конкурсната комисия продължава да настоява да губи време, за да я попита подробно какво е правила между 1977 г. и 1991 г.

EPSO твърди, че конкурсната комисия не трябва да се ограничава до получаване на описание на задачите, изпълнявани в ГД „Развитие“, нито до проверка на релевантността на задачите, които вече са изпълнявани в Комисията. Жалбоподателят обаче посочва, че в обявлението за конкурса се посочва, че „конкурсната комисия следва да използва събеседването, за да завърши своята оценка на годността Ви да изпълнявате описаните задължения“. Въз основа на това жалбоподателката заключава, че би било полезно конкурсната комисия да получи поне някои познания за нещата, с които се е занимавала в ГД „Развитие“, още повече че в обявлението за конкурса се посочва, че за да оцени годността за изпълнение на описаните задължения, конкурсната комисия трябва да се съсредоточи върху специализираните познания на кандидата. EPSO твърди също, че въпросите на конкурсната комисия са обосновани, за да се добие по-добра представа за професионалния ѝ профил. Жалбоподателката обаче се пита защо конкурсната комисия се е интересувала само от нейния секретарски профил, а не от нейните задължения след 1991 г.

След като обяснява предишните си секретарски задачи, един член на конкурсната комисия я пита: „Да, но какво влязохте в Комисията като?“. Тя отговори, че е пристигнала като C-клас, успяла е в конкурс да стане B-клас през 1990 г. и че също е получила степен по икономика и политика с първокласни отличия. Следващият въпрос на конкурсната комисия беше: "И какъв клас си сега?". Това беше без значение, тъй като тя току-що им беше казала, че е служител от В-клас. След това конкурсната комисия иска да се запознае с нейния ешелон в степен B. Тя отговаря, че е B3. Един от членовете на конкурсната комисия продължи, като заяви: „Вие все още сте само B3 след 25 години в Комисията?!“. Тя отговори, че е в списъка с промоции и може да очаква да стане B2 много скоро, след което един член отговори: "Дори и така!". Поради това жалбоподателката счита, че конкурсната комисия е проявила нездрав интерес към нейната степен в рамките на Комисията, като е поставила въпроси и е направила изявления, които не са били от значение за конкурса и които по дефиниция са могли да бъдат поставени само на вътрешни кандидати.

Допълнителни проучвания

След внимателно разглеждане на становището на EPSO и забележките на жалбоподателя се оказа, че допълнителни проучвания биха били полезни по отношение на твърдението на жалбоподателя, че е бил дискриминиран на основание, че е вътрешен кандидат, който е влязъл в службите на Комисията като секретар.

Искане за допълнителна информация

Поради това Омбудсманът поиска от EPSO:

1) Представете цифри, показващи броя на вътрешните и външните кандидати, които са участвали в съответния конкурс, и колко вътрешни и външни кандидати са били включени в списъка на издържалите конкурса;

2) Представете цифри, показващи колко от вътрешните кандидати, които са участвали в конкурса, са били в категория C по време на предишната си кариера и колко такива кандидати са били включени в списъка с резерви; и

3) Да направи всички коментари, които счита за полезни по отношение на тези цифри, в светлината на твърдението на жалбоподателя, че е бил дискриминиран въз основа на това, че е бил вътрешен кандидат, който е влязъл в службите на Комисията като секретар.

Отговор на EPSO

Комисията представи от името на EPSO следния отговор на допълнителните проверки на омбудсмана:

Що се отнася до броя на вътрешните и външните кандидати, участващи в конкурса и включени в списъка с резерви, цифрите са, както следва: кандидатите, поканени на тестовете за предварителен подбор — 3 581 външни и 463 вътрешни; Успешните кандидати - 252 външни и 38 вътрешни. Повечето от успелите вътрешни кандидати са със степен B, като по-голямата част от тях са със степен B3.

Що се отнася до броя на вътрешните кандидати, които са били в степен C по време на кариерата си и които са били включени в списъка с резерви, EPSO посочва, че тази информация не се изисква от кандидатите, участващи във външен конкурс на общо основание. Единственото изискване вътрешните кандидати да участват в конкурса е да са в непосредствено по-ниската степен (т.е. степен B) и да имат определен брой години стаж в съответствие с приложение I към обявлението за конкурса. Следователно информацията за това дали вътрешните кандидати са били в степен C по-рано в кариерата си не е била част от заявленията и информацията в това отношение, както беше поискано от омбудсмана, не може да бъде предоставена.

Освен това EPSO отново подчертава, че тъй като автобиографията на жалбоподателката обхваща професионалния ѝ опит едва от 1992 г., конкурсната комисия е имала право да попита за периода, предхождащ посочения първоначален опит. Що се отнася до останалата част от автобиографията на жалбоподателката, на нея е зададен въпрос, който е ясно свързан с опита ѝ като служител в отдел „Жени в процес на развитие“. Освен това конкурсната комисия оцени специфичните познания на кандидатите в областта на конкурса чрез задълбочени въпроси, свързани например с бюджетните аспекти на подкрепата за развиващите се страни, споразуменията от Котону и подписалите ги страни или разликите между предотвратяването на спорове и управлението на спорове.

Забележки на жалбоподателя

Жалбоподателят направи следните коментари по отговора на EPSO:

В отговор на твърдението на EPSO, че повечето от успелите вътрешни кандидати са били в степен B, жалбоподателката посочва, че познава най-малко 10-15 успели вътрешни кандидати, които вече са били в степен A. Освен това, ако е вярно, че EPSO не знае броя на вътрешните кандидати, които са започнали кариерата си в степен C, тъй като тази информация не е била необходима за конкурса на общо основание, жалбоподателката поставя въпроса защо конкурсната комисия е била толкова заинтересована от факта, че тя е постъпила на служба като длъжностно лице от степен C. Следва да се отбележи, че въпреки че жалбоподателката е била длъжностно лице от степен В, което ѝ е позволило да участва в конкурса, тя също така се е квалифицирала за собствено участие, като е получила първокласна почетна степен по икономика и политика. Поради това тя желае да бъде третирана еднакво с външните кандидати. Жалбоподателят е напълно сигурен, че на външните кандидати не са задавани въпроси, като например дали са започнали кариерата си в McDonalds, последвани от груби коментари относно кариерното им развитие.

Жалбоподателката твърди, че устният изпит изобщо не е бил справедлив, за да изведе на преден план огромния си опит във всяка отделна задача, посочена в обявлението за конкурса. Липсата на въпроси по тази част от автобиографията ѝ съсипа шансовете ѝ за успех, тъй като нейната сила се крие в разнообразието от длъжности, които е заемала в ГД „Развитие“. Освен това тя е убедена, че някои членове на конкурсната комисия не са я харесали и следователно са я провалили.

РЕШЕНИЕТО

Омбудсманът ще разгледа твърденията на жалбоподателя в следния ред: 1. По твърдяното неправилно тълкуване на обявлението за конкурса 2. предполагаемата дискриминация срещу вътрешни кандидати; и 3. Твърдените унизителни и неуместни въпроси.

По твърдяното неправилно тълкуване на обявлението за конкурс

1.1 Жалбата се отнася до открит конкурс COM/A/6/01. Жалбоподателят твърди, че конкурсната комисия е изтълкувала неправилно раздел VI, раздел В, буква е) от обявлението за конкурса, в който се посочва, че за да оцени годността за изпълнение на описаните задължения, конкурсната комисия следва да се съсредоточи върху специализираните познания на кандидата. Поради това според жалбоподателя решението на конкурсната комисия да основе своята оценка на годността за изпълнение на изискваните задължения „на по-общи критерии като мотивация, комуникативни умения и логически разсъждения“ е било погрешно.

1.2 EPSO твърди, че е вярно, че специализираните познания на кандидатите действително се оценяват по време на устния изпит, но че представянето на кандидатите не се основава единствено на този аспект от събеседването. Задачата на конкурсната комисия е да провери дали кандидатите отговарят и на другите критерии, установени в съответната разпоредба от обявлението за конкурса. Жалбоподателят е бил разпитан по всички различни аспекти, предвидени в обявлението за конкурса. Това включваше проверка на нейната способност да изпълнява съответните задължения (включително мотивация, комуникативни умения и логически разсъждения) и нейните специализирани познания, езикови познания, пригодност за служба извън ЕС и способност да се приспособява към работа в мултикултурна среда. Според EPSO конкурсната комисия е изпълнила изцяло ролята си на оценител, като е анализирала всички аспекти на събеседването.

1.3 Омбудсманът отбелязва, че раздел VI, раздел В, буква е) от обявлението за конкурса гласи следното:

„Интервю с конкурсната комисия, за да може тя да завърши оценката си за годността Ви да изпълнявате задълженията, описани в раздел II, въз основа на избраната от Вас област. Събеседването ще се съсредоточи и върху специализираните Ви познания, владеенето на езици, изисквани съгласно обявлението за конкурса (вж. раздел III, част Б, точка 4), пригодността Ви за работа извън Европейския съюз и способността Ви да се приспособите към работа в мултикултурна среда.“

Омбудсманът припомня, че установената съдебна практика на съдилищата на Общността е, че конкурсните комисии разполагат с широка свобода на преценка по отношение на условията и подробното съдържание на тестовете, предвидени в рамките на конкурс (1). Подробното съдържание на даден изпит не подлежи на преразглеждане, освен ако не надхвърля границите, определени в обявлението за конкурса, или не противоречи на целите на изпита или на конкурса (2).

1.4 От съответния раздел на обявлението за конкурса омбудсманът отбелязва, че целта на събеседването е била да се даде възможност на конкурсната комисия да завърши своята оценка на годността на кандидатите да изпълняват описаните задължения и че събеседването ще се съсредоточи например и върху специализираните познания на кандидатите. Формулировката на обявлението обаче не изглежда да изисква конкурсната комисия да се съсредоточи върху специализираните познания, когато оценява годността на кандидата да изпълнява описаните задължения. По този начин омбудсманът счита, че конкурсната комисия нито е действала извън свободата си на преценка, нито е превишила границите, определени в обявлението за конкурса, като е оценила годността на жалбоподателя да изпълнява описаните функции въз основа на критерии като мотивация, комуникационни умения и логическо мислене. Поради това омбудсманът не констатира лошо администриране от страна на EPSO по отношение на този аспект на жалбата.

2 По твърдяната дискриминация на вътрешните кандидати

2.1 Жалбоподателката твърди, че е била дискриминирана на основание, че е вътрешен кандидат, който е влязъл в службите на Комисията като секретар. Тя е уведомена, че при оценката на годността ѝ да изпълнява функциите, описани в обявлението за конкурса, конкурсната комисия не може да я съди по задълженията за развитие, които е изпълнявала в ГД „Развитие“ в продължение на единадесет години, тъй като това би дискриминирало по-голямата част от другите кандидати, които не са се възползвали от професионалния опит, придобит в такава ГД. На нея бяха зададени подробни въпроси за нейната степен и опит, както и за естеството на задачите, които е изпълнявала в Комисията като секретар между 1977 г. и 1991 г. Конкурсната комисия обаче изключва всякаква възможност за нея да развие подробно естеството на задачите си в Комисията в областта на развитието от 1991 г. до датата на изпита. Така ръководителят на конкурсната комисия е взел произволното решение да не разпитва вътрешните кандидати относно законния им професионален опит, ако този опит е придобит в рамките на Комисията. По този начин вътрешните кандидати автоматично са поставени в неизгодно положение, тъй като външните кандидати могат да представят подходящ „външен“ опит. Освен това липсата на въпроси от страна на автобиографията ѝ от 1991 г. е съсипала шансовете ѝ за успех, тъй като нейната сила се състои в разнообразието от длъжности, които е заемала в ГД „Развитие“.

2.2 EPSO твърди, че конкурсната комисия не се е ограничила по време на събеседването до проверка на релевантността на задачите, които вече са били изпълнени в Комисията, и че предвид широкото ѝ право на преценка конкурсната комисия не трябва да се ограничава до получаването на описание на тези задачи. Специализираните познания на кандидатите бяха оценени по време на устния изпит чрез задълбочени въпроси, свързани например с бюджетните аспекти на подкрепата за развиващите се страни, споразуменията от Котону и подписалите ги страни или разликите между предотвратяването на спорове и управлението на спорове. Представянето на кандидатите обаче не се основава единствено на този аспект от събеседването. Задачата на конкурсната комисия е да провери дали кандидатите отговарят и на други критерии, установени в съответната разпоредба от обявлението за конкурса. Конкурсната комисия е използвала един и същ метод за оценяване за всички кандидати, допуснати до устния изпит, и това не е било в ущърб на вътрешните кандидати, които са започнали работа като секретари. На жалбоподателката са зададени въпроси относно предишния ѝ професионален опит, по-специално защото нейната автобиография е изключително кратка, но пълна с пропуски. Конкурсната комисия е задала подобни въпроси на други кандидати, както вътрешни, така и външни, когато е счела, че са необходими допълнителни обяснения, за да се добие по-ясна представа за техните професионални профили.

2.3 Освен това EPSO твърди, че длъжностните лица от категория C са сред издържалите конкурса. EPSO не знае точния брой на вътрешните кандидати, които по-рано в кариерата си са били в степен C, тъй като тази информация не е била необходима за конкурса. Въпреки това, що се отнася до броя на вътрешните и външните кандидати, участващи в конкурса и включени в списъка с резерви, цифрите са, както следва: кандидатите, поканени на тестовете за предварителен подбор — 3 581 външни и 463 вътрешни; Успешните кандидати - 252 външни и 38 вътрешни.

2.4 Жалбоподателката се позовава на твърдението на EPSO, че не знае броя на вътрешните кандидати, които са започнали кариерата си в степен C, тъй като тази информация не е била необходима за конкурса на общо основание, и поставя въпроса защо, ако това е така, конкурсната комисия е била толкова заинтересована от факта, че тя е постъпила на служба като длъжностно лице от степен C.

2.5 Омбудсманът припомня, че конкурсната комисия е обвързана от текста на обявлението за конкурса (3), но същевременно разполага с широка свобода на преценка по отношение на условията и подробното съдържание на тестовете, предвидени в рамките на конкурс (4).

2.6 Омбудсманът отбелязва, че разделът в обявлението за конкурса, уреждащ устния изпит (раздел VI, буква В), буква е), не изисква от конкурсната комисия да се съсредоточи върху предишния професионален опит, когато оценява годността на кандидатите да изпълняват описаните задължения или когато разглежда специализираните познания на кандидатите, владеенето на езици, годността им да служат извън Европейския съюз и способността им да работят в мултикултурна среда. Омбудсманът счита, че пригодността, знанията и другите способности на кандидата могат да бъдат оценени чрез въпроси, които не са конкретно свързани с предишния професионален опит на кандидата, въпреки че кандидатът е придобил съответната пригодност, знания и способности по време на предишния си професионален живот. Омбудсманът отбелязва аргумента на EPSO, който изглежда не е оспорен от жалбоподателя, че специфичните познания на кандидатите в областта на конкурса са били оценени чрез задълбочени въпроси, свързани например с бюджетните аспекти на подкрепата за развиващите се страни, споразуменията от Котону и подписалите ги страни или разликите между предотвратяването на спорове и управлението на спорове. Омбудсманът не намира доказателства, които да сочат, че пригодността, знанията и способностите на външните кандидати са били оценени по различни начини, например въз основа само на техния професионален опит.

2.7 Омбудсманът отбелязва също така, че данните, предоставени от EPSO, показват, че по-голям дял вътрешни кандидати, отколкото външни кандидати, са успели на въпросния конкурс. Макар да не е убедителен, този факт не подкрепя твърдението на жалбоподателя за дискриминация срещу вътрешните кандидати. Освен това омбудсманът счита, че фактът, че Комисията не е получила информация, която да ѝ позволи да идентифицира всички вътрешни кандидати, които по-рано в кариерата си са били в степен C, сам по себе си не доказва, че за конкурсната комисия е било без значение или дискриминационно да задава въпроси, свързани с по-ранната кариера на вътрешен кандидат. Омбудсманът отбелязва, че въпреки убеждението на кандидата, че определени части от кариерата му, като например работата като секретар, не съответстват на специализираните познания, изисквани в обявлението за конкурс, това не изключва възможността въпросният професионален опит да е от значение във връзка с други изисквания. Според Омбудсмана конкурсната комисия е свободна да определи това чрез своите въпроси.

2.8 Въз основа на гореизложеното омбудсманът не намира доказателства, които да сочат, че Комисията е дискриминирала вътрешни кандидати, които са постъпили в службите на Комисията като секретари. Поради това омбудсманът не констатира лошо администриране от страна на EPSO по отношение на този аспект на жалбата.

2.9 Доколкото жалбоподателката твърди, че е била дискриминирана в качеството си на бивш секретар, а не че е била дискриминирана като цяло спрямо бившите секретари, въпросът е разгледан по-подробно в част 3 от настоящото решение по-долу.

3 По твърдените унизителни и неуместни въпроси

3.1 Жалбоподателката твърди, че конкурсната комисия ѝ е задала унизителни въпроси по време на устния изпит, като например: „Да, но какво сте въвели в Комисията като?“, „Вие все още сте само B3 след 25 години в Комисията?“ и след като тя отговори, че е в списъка с повишения, отговорът: "Дори и така!". Жалбоподателката твърди също така, че конкурсната комисия е задала ирелевантни въпроси, свързани със задачите ѝ между 1977 г. и 1991 г., когато тя е била длъжностно лице от степен C.

3.2 EPSO твърди, че на жалбоподателката са били зададени въпроси относно предишния ѝ професионален опит, по-специално защото нейната автобиография е била изключително кратка, но пълна с пропуски. Конкурсната комисия е задала подобни въпроси на други кандидати, както вътрешни, така и външни, когато е счела, че са необходими допълнителни обяснения, за да се добие по-ясна представа за техните професионални профили. Жалбоподателката е изготвила списък на професионалния си опит в Комисията от 1992 г. насам и следователно конкурсната комисия основателно е поискала от нея да обясни в какво се състои предишният ѝ професионален опит. Комисията не разбира защо въпросите, свързани с работата на жалбоподателя като длъжностно лице от категория С, следва да се считат за унизителни.

3.3 Що се отнася до твърдението на жалбоподателката, че между 1977 г. и 1991 г. са ѝ били зададени неуместни въпроси, свързани със задачите ѝ, омбудсманът отбелязва обяснението на EPSO, че тези въпроси са били зададени главно с цел допълване на автобиографията на жалбоподателката и получаване на по-ясна представа за нейния професионален профил. Омбудсманът счита, че обяснението, предоставено от EPSO в това отношение, е разумно, особено с оглед на широката свобода на преценка на конкурсната комисия по отношение на подробното съдържание на теста (5) и становището на омбудсмана, изразено в точка 2.7 по-горе, че чрез своите въпроси конкурсната комисия е свободна да определи дали професионалният опит на кандидата е от значение във връзка с някое от изискванията в обявлението за конкурса. Омбудсманът не счита, че фактът, че даден кандидат не може да види непосредствената причина за въпрос, зададен му от конкурсната комисия, представлява доказателство, че конкурсната комисия е действала извън законовите си правомощия.

3.4 Що се отнася до твърдението на жалбоподателката, че конкурсната комисия ѝ е задала унизителни въпроси по време на устния изпит, няма съмнение, че жалбоподателката е била разстроена от някои от поставените ѝ въпроси. Омбудсманът отбелязва обаче, че неизбежна характеристика на устния изпит е, че кандидатът ще се чувства под определен натиск. Освен това Омбудсманът още веднъж припомня, че конкурсната комисия разполага с широка свобода на преценка по отношение на подробното съдържание на даден изпит (6) и че Омбудсманът не счита за необосновано конкурсната комисия да е задавала въпроси и да е коментирала кариерното развитие на жалбоподателя в Комисията. Поради това омбудсманът не намира доказателства, които да сочат, че като е задала съответните въпроси, конкурсната комисия е действала извън законовите си правомощия.

3.5 С оглед на гореизложеното омбудсманът не констатира лошо администриране от страна на EPSO по отношение на този аспект на жалбата.

4 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO). Омбудсманът приключва случая.

Директорът на EPSO също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Вж. дело T-132/89, Gallone срещу Съвета [1990] ECR II-549, параграф 27.

(2) Вж. съединени дела 64, 71—73 и 78/96, Sergio и други срещу Комисията [1998] ECR 1399, параграф 22; и дело T-156/89, Valverde Mordt срещу Съда на Европейските общности [1991] ECR II-407, параграф 121.

(3) Вж. напр. дело T-54/91, Nicole Almeida Antunes срещу Европейския парламент [1992] ECR II-1739, параграф 39.

(4) Вж. дело T-132/89, Gallone срещу Съвета [1990] ECR II-549, параграф 27.

(5) Вж. дело T-132/89, Gallone срещу Съвета [1990] ECR II-549, параграф 27.

(6) Вж. дело T-132/89, Gallone срещу Съвета [1990] ECR II-549, параграф 27.