Страсбург, 20 октомври 2004 г.

Уважаеми г-н М.,

На 11 ноември 2003 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман относно отказ на Съвета на Европейския съюз да предостави достъп до „окончателния доклад на Групата за екстремен фундаментализъм и тероризъм“.

На 12 декември 2003 г. препратих жалбата до генералния секретар на Съвета. Съветът изпрати становището си на 23 февруари 2004 г. и аз Ви го препратих с покана да направите забележки, ако желаете. С писмо от 16 април 2004 г. Вие ме уведомихте, че не желаете да представяте коментари.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Искам да се извиня за времето, необходимо за разглеждане на Вашата жалба.

Жалбата

На 3 септември 2003 г. жалбоподателят изпрати първоначално искане за достъп до „окончателния доклад на Групата за екстремен фундаментализъм и тероризъм“. Докладът, класифициран като „CONFIDENTIEL UE“, е изготвен от Групата за екстремен фундаментализъм и тероризъм (EFTG), съставена от група лични представители на министрите на външните работи, поръчани от датското председателство след обсъжданията на Съвета по общи въпроси и външни отношения на 24 октомври 2002 г. Докладът анализира екстремния фундаментализъм и тероризма. Той съдържа редица препоръки.

В отговора си от 9 октомври 2003 г. генералният секретариат на Съвета отказа да оповести посочения по-горе документ на основание член 4, буква л) от Регламент 1049/2001 (1), като посочи, че оповестяването му би могло сериозно да накърни основните интереси на Европейския съюз или на една или повече от неговите държави-членки в рамките на обществената сигурност по отношение на борбата срещу терористите и техните организации.

В отговор на потвърдително заявление, подадено от жалбоподателя, на 4 ноември 2003 г. Съветът потвърди решението на своя генерален секретариат и отказа да оповести документа на основание член 4, параграф 1, буква а) и член 4, параграф 3 от Регламент 1049/2001. Според Съвета оповестяването на съдържащата се в доклада информация би могло да отслаби позицията на Съюза в международните му отношения и сериозно да засегне процеса му на вземане на решения по този въпрос.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят заяви, че решението на Съвета нарушава Регламент 1049/2001. Той представи следните аргументи:

1. Докладът не може да съдържа секретна информация, тъй като мерките за борба с тероризма трябва да бъдат приети от националните законодатели и следователно са предмет на публични дебати в държавите членки.

2. Доводът на Съвета, че съдържащите се в доклада препоръки не са финализирани, не обосновавал отказа на достъп до целия документ. Може да бъде предоставен частичен достъп, като препоръките бъдат заличени.

Задачата

Становище на Съвета

В становището си по жалбата Съветът заяви, че по принцип е съгласен, че документите, свързани с текущи обсъждания, следва да бъдат възможно най-широко достъпни, при условие че оповестяването им не засяга защитата на интересите, изброени в член 4 от Регламент 1049/2001. Съветът обаче счита, че тъй като въпросният документ съдържа подробен анализ и оценка на екстремния фундаментализъм и тероризма в целия свят, включително политически чувствителни оценки относно голям брой чужди държави, оповестяването му вероятно ще доведе до усложнения в отношенията на Европейския съюз с тези държави.

Съветът заяви, че докладът съдържа препоръки за засилване на съществуващите мерки за предотвратяване и/или борба с незаконните и използващи насилие екстремистки организации. Според Съвета оповестяването им би предоставило на потенциалните извършители на нападения сравнителни оценки на ефективността на съществуващите структури в съответните държави членки или трети държави. Според Съвета това би могло сериозно да подкопае съвместните усилия за намиране на конструктивни решения на основните аспекти на това предизвикателство пред международната общност. Поради това Съветът счете, че се прилага изключението от член 4, параграф 1, буква а), трето тире (защита на обществения интерес по отношение на международните отношения) от регламента.

Съветът се позова и на заседанието си в Солун на 19 и 20 юни 2003 г., на което Европейският съвет взе под внимание доклада и посочи, че той ще бъде допълнително обсъден с оглед на изпълнението на препоръките му. Към момента на настоящото разследване обсъжданията по документа в съответните работни групи на Съвета все още бяха на предварителен етап. Съветът счита, че оповестяването на документа ще ограничи способността на държавите членки да адаптират преговорните си позиции и по този начин сериозно ще подкопае процеса на вземане на решения в Съвета. Поради това Съветът счете, че изключението по член 4, параграф 3 от Регламент No 1049/2001 също се прилага.

Освен това Съветът заяви, че е разгледал възможността за предоставяне на частичен достъп до документа в съответствие с член 4, параграф 6 от регламента. Във връзка с това Съветът отбеляза, че анализите и препоръките в доклада трябва да се разглеждат като единен неделим работен документ. Поради това Съветът стигна до заключението, че посочените по-горе изключения се прилагат за целия документ.

Забележки на жалбоподателя

Жалбоподателят е информирал омбудсмана, че не желае да прави забележки.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърдяно нарушение на Регламент 1049/2001

1.1 Жалбоподателят твърди, че отговорът на Съвета от 4 ноември 2003 г. на неговото потвърдително заявление за достъп до "окончателния доклад на групата за екстремен фундаментализъм и тероризъм" нарушава Регламент 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Парламента, Съвета и Комисията. Съветът е отказал достъп въз основа на изключенията, предвидени в член 4, параграф 1, буква а), трето тире и член 4, параграф 3 от Регламент No 1049/2001, тъй като според Съвета оповестяването на съдържащата се в доклада информация би могло да отслаби позицията на Европейския съюз в международните му отношения и да засегне сериозно процеса на вземане на решения на Съвета по този въпрос.

Жалбоподателят твърди следното:

1. Докладът не може да съдържа секретна информация, тъй като мерките за борба с тероризма трябва да бъдат приети от националните законодатели и следователно са предмет на публични дебати в държавите членки.

2. Доводът на Съвета, че съдържащите се в доклада препоръки не са финализирани, не обосновавал отказа на достъп до целия документ. Може да бъде предоставен частичен достъп, като препоръките бъдат заличени.

1.2 В становището си Съветът потвърди отговора си от 4 ноември 2003 г. на потвърдителното заявление на жалбоподателя. Освен това Съветът заяви, че е разгледал възможността за предоставяне на частичен достъп до документа в съответствие с член 4, параграф 6 от регламента. Във връзка с това Съветът отбеляза, че анализите и препоръките в доклада трябва да се разглеждат като единен неделим работен документ. Поради това Съветът стигна до заключението, че посочените по-горе изключения се прилагат за целия документ.

1.3 Омбудсманът отбелязва, че отказът за предоставяне на достъп съгласно някое от изключенията в Регламент 1049/2001 трябва да се основава на валидни и конкретни основания.

1.4 По отношение на изключението в член 4, параграф 1, буква а), трето тире Съветът обясни, че докладът съдържа подробен анализ и оценка на екстремния фундаментализъм и тероризма в целия свят, включително политически чувствителни оценки относно голям брой чужди държави. Според него оповестяването би могло да доведе до усложнения в отношенията на Европейския съюз с тези държави. Освен това Съветът обясни, че анализът в доклада е последван от препоръки за засилване на съществуващите мерки за предотвратяване и/или борба с незаконните и насилствени екстремистки организации. Според нея оповестяването на тези препоръки би предоставило на потенциалните извършители на нападения сравнителни оценки на ефективността на съществуващите структури в съответните държави членки или трети държави. Според Съвета това би могло сериозно да подкопае съвместните усилия за намиране на конструктивни решения на основните аспекти на това предизвикателство пред международната общност.

Що се отнася до изключението в член 4, параграф 3, Съветът заяви, че Европейският съвет е решил, че докладът следва да бъде допълнително обсъден с оглед на постигането на напредък по неговите препоръки. Според Съвета към момента на настоящото разследване обсъжданията по документа в съответните работни групи на Съвета все още са на предварителен етап. Съветът счита, че оповестяването на документа би ограничило способността на държавите членки да адаптират преговорните си позиции и по този начин би подкопало сериозно процеса на вземане на решения в Съвета.

1.5 Омбудсманът счита, че основанията, посочени от Съвета, са валидни и достатъчно конкретни в рамките на Регламент 1049/2001.

1.6 Що се отнася до възможността за предоставяне на частичен достъп съгласно член 4, параграф 6 от Регламент 1049/2001, Съветът заяви, че анализите и препоръките в доклада трябва да се разглеждат като единен неделим работен документ и че посочените по-горе изключения се прилагат за целия документ.

С оглед на изложенията и констатациите в точки 1.3—1.5 по-горе, становището на Съвета, че изключенията по член 4, параграф 1, буква а) и член 4, параграф 3 от Регламент No 1049/2001 се прилагат за целия документ, изглежда разумно.

2 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Съвета на Европейския съюз. Омбудсманът приключва случая.

Генералният секретар на Съвета на Европейския съюз също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).