Страсбург, 29 март 2004 г.

Уважаеми г-н Х.,

На 8 ноември 2003 г. Вие подадохте жалба до мен срещу Европейския парламент относно прехвърлянето на пенсионни права, придобити от Вас в Германия и Белгия, към пенсионната схема на Общността. На 17 ноември 2003 г. Вие ми препратихте редица подкрепящи документи.

На 26 ноември 2003 г. препратих жалбата до председателя на Европейския парламент. Парламентът изпрати становището си на 13 януари 2004 г. Препратих Ви я на 19 януари 2004 г. с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 19 февруари 2004 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Жалбоподателят е пенсиониран държавен служител на Европейския парламент. Преди да постъпи на държавна служба в ЕС, жалбоподателят е работил за други работодатели в Германия и Белгия и е придобил пенсионни права там.

Член 11, параграф 2 от приложение VIII („Пенсионна схема“) към Правилника гласи:

„Длъжностно лице, което постъпва на служба в Общностите след:

- прекратяване на служебното правоотношение с държавна администрация или национална или международна организация; или

- извършване на дейност в качеството на заето или самостоятелно заето лице;

при установяването си имат право да изплащат на Общностите актюерската равностойност или фиксираната сума за обратно изкупуване на пенсионните права, придобити по силата на такава служба или дейности.

В такъв случай институцията, в която работи длъжностното лице, като взема предвид степента му в момента на установяването, определя броя на годините осигурителен стаж, които му се признават по нейната пенсионна схема за предходния прослужен период, въз основа на размера на актюерската равностойност или на сумите, възстановени както е посочено по-горе.“

Изглежда, че съгласно разпоредбите за прилагане, установени от Парламента (и разпоредбите за прилагане, установени от други институции и органи на Общността), броят на годините, които могат да бъдат признати по този начин, не може да надвишава броя на годините, през които заинтересованото лице е било включено в национална пенсионна схема.

Следователно само част от пенсионните права, прехвърлени на Общностите, могат да бъдат взети предвид при изчисляването на пенсията, дължима съгласно общностния режим. Например в случая на г-н Kristensen, един от ищците по делото Kristensen (1), пенсионните права, произтичащи от прехвърляне на национални пенсионни права, които биха възлизали на равностойността на повече от 4 години и 5 месеца, бяха намалени на равностойността на 2 години и 8 месеца.

От фактите по делото Kristensen е видно, че Европейската комисия, Съдът и Сметната палата връщат на съответното длъжностно лице частта от пенсионните права, придобити съгласно националното право, която не е използвана за изчисляване на пенсията съгласно общностното право. Съветът и Европейският парламент обаче не върнаха тези суми на съответните длъжностни лица, а ги внесоха в бюджета на Европейските общности до постановяването на решението по делото Kristensen.

В решението си по делото Kristensen Съдът постанови, че националните пенсионни права, които са били прехвърлени към схемата на Общността, но които не могат да бъдат взети предвид за целите на последната, принадлежат на държавния служител и трябва да му бъдат възстановени (2).

Жалбоподателят се съгласява да прехвърли пенсионните си права, придобити в Германия и Белгия, към схемата на Общността през 1996 г.

На 1 януари 2003 г. жалбоподателят се пенсионира от службата на Парламента. Пенсионните му права са определени с решение, прието от Парламента на 17 декември 2002 г. Съгласно това решение годините му на работа в Европейския парламент (3) и пенсионните права, които е придобил в Германия и Белгия и които са били прехвърлени в Общността, са довели до теоретична пенсия в размер на 72,83333 % от последната му основна заплата. Като се вземе предвид повишаването за 1 година и 11 месеца, през които жалбоподателят е продължил да работи, след като е навършил 60 години, неговата теоретична пенсия е увеличена на 79 44583 % от последната му основна заплата. Като се има предвид обаче, че максималната пенсия за осигурителен стаж възлиза на 70 % от последната основна заплата на длъжностното лице (4), пенсията на жалбоподателя беше намалена до този размер.

През март 2003 г. жалбоподателят научава за решението по делото Kristensen. Впоследствие той подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица срещу решението на Парламента за определяне на пенсионните му права. В жалбата си жалбоподателят счита, че от равностойността на 11 години и 5 месеца, прехвърлени от германските и белгийските пенсионни схеми, равностойността на 4 години и 3 месеца следва да му бъде върната. Тази жалба беше отхвърлена от Парламента на 6 август 2003 г.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят възразява срещу решението на Парламента от 17 декември 2002 г. за определяне на пенсионните му права. Той твърди, че Европейският парламент не му е предоставил пълна и точна информация, която да му позволи да прецени значението на споразумението, което е дал за прехвърлянето на пенсионните му права. Според жалбоподателя тази липса на информация представлява небрежност или дори злоупотреба с власт от страна на Парламента.

Жалбоподателят твърди, че предвид високоспециализирания характер на темата е поискал прехвърлянето, като се е доверил изцяло на администрацията и без да е в състояние да оцени последиците.

Жалбоподателят е поискал обезщетение, състоящо се в възстановяване на надплатените суми, които са били прехвърлени, и че Парламентът е получил и/или на частта от белгийската пенсия, която Парламентът е получил в повече от белгийската пенсионна служба.

Жалбоподателят също така попита защо в два документа, изготвени от Парламента съответно през 1999 г. и 2000 г. и информиращи го за пенсионните му права, са били дадени различни суми по отношение на прехвърлените пенсионни права.

Задачата

Становище на Европейския парламент

В становището си Европейският парламент направи следните коментари:

Относно необходимостта от прилагане на делото Kristensen

Дело Kristensen се отнася до различна ситуация. По това дело Съдът е трябвало да разгледа въпроса дали броят на годините осигурителен стаж, изчислен въз основа на националните пенсионни права, може да бъде ограничен до броя на годините, през които длъжностното лице действително е работило в съответните държави членки („plafonnement“). Този въпрос не се поставя в настоящия случай. Съгласно решението от 18 юни 1996 г. равностойността на единадесет години и пет месеца действително е била прехвърлена и взета предвид при изчисляването на пенсията съгласно общностния режим.

Ограничаването на пенсията до 70 % от последната основна заплата в съответствие с член 77 от Правилника се прилага за всички длъжностни лица, независимо дали са прехвърлили предходни пенсионни права или са придобили всичките си пенсионни права по общностната схема.

Небрежност, грешки и злоупотреба с власт

На 18 юни 1996 г. жалбоподателят се съгласява да прехвърли пенсионните права, които е придобил в Германия и Белгия, към схемата на Общността. Задължението на администрацията да вземе предвид интересите на длъжностното лице е ограничено от необходимостта да се спазват действащите правила. Правилникът за длъжностните лица обаче ясно ограничава пенсията до максимум 70 % от последната основна заплата.

От друга страна, таблицата, приложена към предложението за прехвърляне на белгийските пенсионни права, показва, че след това прехвърляне максималният размер на пенсията (70 %) вече ще бъде достигнат на 60-годишна възраст. Жалбоподателят би могъл да поиска от Пенсионната служба на Парламента да изчисли излишните анюитети и да не ги прехвърля към схемата на Общността.

Едва ли може да се отрече, че при изготвянето на документите, необходими за прехвърлянето на пенсионните му права, жалбоподателят непременно е бил в тесен контакт със съответните служби и е можел да поиска всякаква информация, от която може да се нуждае.

Несъответствието между двата документа, предоставени на жалбоподателя за информация през 1999 г. и 2000 г., се дължи на достойна за съжаление грешка. Тази грешка обаче по никакъв начин не засяга правилността на решението на Парламента за определяне на пенсионните права на жалбоподателя, прието през декември 2002 г. и съобщено му през януари 2003 г. Освен това ограничаването на пенсията до максимум 70 % от последната основна заплата беше посочено и в двата документа. Жалбоподателят обаче не се е свързал със съответните служби, за да поиска обяснения.

Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателят се е пенсионирал на 61 години и 11 месеца, а не на 60 години, и че никога не е питал администрацията за последиците от това удължаване на периода на плащане на вноски в пенсионната схема.

Що се отнася до твърдяната злоупотреба с власт, жалбоподателят не е доказал, както изисква съдебната практика на общностните съдилища (5), въз основа на обективни и непротиворечиви доказателства, че решението е било взето за цели, различни от посочените.

Въз основа на горепосоченото Парламентът заяви, че е приложил правилно действащите правила и не е допуснал небрежност, грешка или злоупотреба с власт.

Заедно със становището си Парламентът представи редица подкрепящи документи, включително копие от писмо, адресирано до BfA (Bundesversicherungsanstalt für Angestellte, Германската пенсионна служба) от 4 юни 1996 г. Това писмо, подписано от жалбоподателя на 18 юни 1996 г., съдържа декларация, съгласно която долуподписаният декларира, че а) окончателно се отказва от възможността за прехвърляне или б) се съгласява с прехвърлянето на националните пенсионни права към схемата на Общността. Втората от тези възможности беше посочена в документа, от който Парламентът представи копие.

Забележки на жалбоподателя

В своите забележки жалбоподателят направи следните коментари:

Специфичното и сложно естество на темата само постепенно му позволи да разбере за проблемите, пред които е изправен. Именно несъответствието на информацията, която е получил от Парламента, го е затруднило при оценката на въпроса.

След получаване на допълнителна и по-точна информация е правилно да се каже, че решението по делото Kristensen не е приложимо към настоящия случай.

От проверката на документите, с които разполага, става ясно, че той е пропуснал да посочи една от двете възможности, посочени в писмото до BfA от 4 юни 1996 г. Службите на Парламента изглежда са коригирали този пропуск, като са отбелязали втората възможност. Омбудсманът беше помолен да провери това, като сравни копието от писмото, което жалбоподателят вече му е изпратил. Въпреки че Парламентът несъмнено е действал добросъвестно, този факт представлява очевиден процесуален порок, който прави недействително цялото прехвърляне на германските пенсионни права. BfA ще бъде съответно уведомена.

РЕШЕНИЕТО

1 Непредоставяне на пълна и точна информация

1.1 Жалбоподателят е пенсиониран държавен служител на Европейския парламент. Преди да постъпи на държавна служба в ЕС, жалбоподателят е работил за други работодатели в Германия и Белгия и е придобил пенсионни права там. През 1996 г. жалбоподателят прие, че тези пенсионни права следва да бъдат прехвърлени към пенсионната схема на Общността. В резултат на това прехвърляне жалбоподателят вече е достигнал максималната пенсия, допустима съгласно Правилника за длъжностните лица (70 % от последната основна заплата), на 60-годишна възраст. Жалбоподателят обаче се пенсионира едва на 61-годишна възраст и 11 месеца в края на 2002 г. Въпреки че получава максималната пенсия, допустима съгласно Правилника за длъжностните лица, той би бил в по-добро финансово положение, ако само част от пенсионните права, които е придобил в Германия и Белгия, са прехвърлени към схемата на Общността.

1.2 Жалбоподателят твърди, че Европейският парламент не му е предоставил пълна и точна информация, която да му позволи да прецени значението на споразумението, което е дал за прехвърлянето на пенсионните му права. Той твърди, че предвид високоспециализирания характер на въпроса е поискал прехвърлянето, като се е доверил изцяло на администрацията и без да е в състояние да оцени последиците. Според жалбоподателя липсата на пълна и точна информация представлява небрежност или дори злоупотреба с власт от страна на Парламента. Жалбоподателят посочи също така несъответствие между два документа, които Парламентът му е предоставил за сведение през 1999 г. и 2000 г.

1.3 В становището си Парламентът твърди, че е приложил правилно действащите правила и не е допуснал небрежност, грешка или злоупотреба с власт. Парламентът счита, че задължението на администрацията да вземе предвид интересите на длъжностното лице е ограничено от необходимостта да се спазват действащите правила, и подчертава, че Правилникът за длъжностните лица ясно ограничава пенсията до максимум 70 % от последната основна заплата. Тя посочи, че таблицата, приложена към предложението за прехвърляне на белгийските пенсионни права, е показала, че след това прехвърляне максималният размер на пенсията (70 %) вече ще бъде достигнат на 60-годишна възраст. Според Парламента едва ли може да се отрече, че при изготвянето на документите, необходими за прехвърлянето на пенсионните му права, жалбоподателят непременно е бил в тесен контакт със съответните служби и е можел да поиска всякаква информация, от която може да се нуждае. Парламентът призна, че е налице несъответствие между двата документа, предоставени на жалбоподателя през 1999 г. и 2000 г., и заяви, че това се дължи на достойна за съжаление грешка. Според Парламента обаче тази грешка по никакъв начин не засяга правилността на решението на Парламента за определяне на пенсионните права на жалбоподателя, прието през декември 2002 г. и съобщено му през януари 2003 г.

1.4 Омбудсманът счита, че следва да бъдат направени две предварителни забележки. Първо, в жалбата си жалбоподателят се позовава на решението на Първоинстанционния съд по делото Kristensen (6). В становището си Парламентът оспори релевантността на този случай за настоящата жалба и в становището си жалбоподателят прие, че посоченото съдебно решение не се прилага за неговия случай. Второ, омбудсманът отбелязва, че член 77 от Правилника предвижда, че максималната пенсия, която може да бъде отпусната по общностната пенсионна схема, възлиза на 70 % от последната основна заплата. Като се има предвид, че това е сумата, предоставена на жалбоподателя в решението на Парламента от 17 декември 2002 г., е очевидно, че жалбоподателят не оспорва това решение като такова, а предходното прехвърляне на (част от) пенсионните права, които е придобил в Германия и Белгия.

1.5 Тези прехвърляния са уредени в член 11, параграф 2 от приложение VIII („Пенсионна схема“) към Правилника за длъжностните лица. Омбудсманът е съгласен, че съответните разпоредби и начинът, по който те се прилагат, не са лесно разбираеми за тези, които не са специализирани в тази област. Поради това е важно администрацията да предостави на длъжностното лице достатъчно информация, която да му позволи да разбере значението и последиците от такова прехвърляне. Необходимо е обаче да се вземе предвид и фактът, че такова прехвърляне се извършва само със съгласието на съответното длъжностно лице. Следователно от длъжностните лица може да се очаква да поискат от администрацията допълнителна и по-конкретна информация, ако наличната информация не е достатъчна за изясняване на всички въпроси.

1.6 В настоящия случай омбудсманът отбелязва, че таблицата, приложена към предложението за прехвърляне на белгийските пенсионни права, показва, че след това прехвърляне максималният размер на пенсията (70 %) вече ще бъде достигнат на 60-годишна възраст. Съответната информация непосредствено предшества подписите на отговорните лица в Европейския парламент и на самия жалбоподател. Фактът, че максималният размер на пенсията, която може да бъде отпусната на жалбоподателя по пенсионната схема на Общността, е 70 % от последната му основна заплата, е определен в член 77 от Правилника за длъжностните лица. Това беше споменато и в двата информационни документа, които жалбоподателят получи от Парламента през 1999 г. и 2000 г. Въпреки че е жалко, че някои от другите цифри в тези документи леко се различават, остава фактът, че жалбоподателят не може да има съмнение, че няма да получи пенсия, надвишаваща 70 % от последната му основна заплата, дори ако продължи да работи след 60-годишна възраст. Омбудсманът счита, че при тези обстоятелства Парламентът е можел основателно да очаква жалбоподателят да поиска информация и съвет от неговите служби, преди да се съгласи с прехвърлянето на националните му пенсионни права, ако е имал някакви съмнения или въпроси.

1.7 В становището си по становището на Парламента жалбоподателят твърди, че е налице очевиден процесуален порок, който прави недействително цялото прехвърляне на германските пенсионни права. В подкрепа на становището си жалбоподателят се позовава на писмото, адресирано до BfA (Bundesversicherungsanstalt für Angestellte, Германската пенсионна служба) от 4 юни 1996 г., в което жалбоподателят заявява, че е съгласен с прехвърлянето на германските пенсионни права към схемата на Общността. Според жалбоподателя съответната клетка е маркирана не от него, а от службите на Парламента. Омбудсманът отбелязва обаче, че жалбоподателят не поставя под въпрос добросъвестността на Парламента, нито оспорва, че е подписал съответното писмо и също така е одобрил и подписал докладна записка, изготвена от Парламента, в която се посочват времето и размерът на съответния трансфер. Освен това, дори ако се приеме становището на жалбоподателя, че цялото прехвърляне е недействително, вероятната последица би била, че жалбоподателят все още може да поиска германската си пенсия от BfA.

1.8 При тези обстоятелства омбудсманът счита, че не изглежда да има лошо администриране от страна на Европейския парламент. Следователно не е необходимо да се извършват допълнителните проверки, предложени от жалбоподателя в неговото становище, нито да се разглеждат твърденията, които жалбоподателят е повдигнал въз основа на твърдението си, че е налице лошо администриране.

2 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Европейския парламент. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Европейския парламент също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Съединени дела T-103/98, T-104/98, T-107/98, T-113/98 и T-118/98 Kristensen и други срещу Съвета [1999] ECR SC I-A-215, II-1111.

(2) Вж. цит. съч., точки 40—45.

(3) Съгласно член 77 от Правилника и член 2 от приложение VIII към него пенсията се изчислява въз основа на общия брой години осигурителен стаж, придобит от длъжностното лице, но не повече от 35 години. Максималната пенсия за осигурителен стаж и възраст е 70 % от последната основна заплата.

(4) Вж. предходната бележка под линия.

(5) Вж. например съединени дела T-33/89 и T-74/89 Blackman срещу Парламента [1993] ECR II-249 параграф 54.

(6) Съединени дела T-103/98, T-104/98, T-107/98, T-113/98 и T-118/98 Kristensen и други срещу Съвета [1999] ECR SC I-A-215, II-1111.