Страсбург, 3 ноември 2004 г.

Уважаема г-жо Б.,

На 13 февруари 2003 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Комисията относно пенсиите на преподавателите по езици, работещи в Европейската комисия. Вашата жалба съдържа същите факти като жалби 2137/2002/MF и 2204/2002/(FA)MF, подадени от други преподаватели по езици.

На 4 март 2003 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия. Комисията изпрати становището си на 28 април 2003 г., като се позова на своето становище по дело 2137/2002/(FA)MF. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 26 юни 2003 г.

На 29 септември 2003 г. поисках от Комисията допълнителна информация във връзка с Вашата жалба и другите две жалби. Комисията изпраща отговора си на 4 декември 2003 г. Отговорът на Комисията Ви беше препратен с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 30 януари 2004 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания. Извинявам се за времето, което ви отне да се справите със случая.

Жалбата

Според жалбоподателя съответните факти са следните:

Жалбата се отнася до пенсията на преподавателите по чужди езици, които работят за Комисията по силата на белгийски трудов договор за неопределено време. Самата жалбоподателка е преподавател по език в Комисията от 1978 г. и работи по горепосочения договор от 1984 г. Жалбоподателят работи 20 часа седмично.

Белгийското министерство на заетостта и пенсиите неколкократно е посочвало, че упражняването на преподавателска дейност от 20 часа седмично може да се счита за работа на пълно работно време, при условие че работодателят декларира това пред компетентните белгийски органи. Положението с пенсиите на преподавателите по езици в Комисията е на дневен ред от няколко години. Комисията обаче не е взела ясно решение по въпроса.

Като представител на учителите жалбоподателят повдига този въпрос от 1997 г. насам на няколко вътрешни и междуинституционални срещи. Новите представители на учителите представиха въпроса на вниманието на кабинетите на комисарите Диамантопулу и Кинок.

През юли 2001 г. представителите на Комисията потвърдиха, че Комисията е готова да уреди положението. Те изготвиха декларация на вниманието на генералния директор на белгийското министерство на заетостта. Независимо от този ангажимент Комисията никога не е изпращала посочената декларация на белгийското министерство.

На 13 февруари 2003 г. жалбоподателят подава настоящата жалба до омбудсмана:

1. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е представила на белгийското министерство на заетостта декларация, според която двадесетчасовата седмица се счита за преподавателска професия на пълно работно време.

2. Тя твърди, че Комисията следва да коригира положението по отношение на нейната пенсия, като признае нейния 20-часов седмичен труд като договор на пълно работно време от 1992 г. насам и като договор на 75 % непълно работно време за периода 1986—1992 г.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията отбелязва, че жалбата се отнася до абсолютно същите факти като жалбата 2137/2002/(FA)MF, подадена от г‐н Y. от името на всички преподаватели по езици на Комисията. Поради това Комисията се позова на становището си по това дело, което беше обобщено, както следва:

Допустимостта на жалбата, подадена от жалбоподателя до Европейския омбудсман, беше под въпрос. От септември 1998 г. Комисията декларира пред белгийските власти договор за двадесет часа седмично като преподавателска професия на пълно работно време. Следователно предметът на жалбата, подадена до Европейския омбудсман, се отнася до декларации за периода 1986—1998 г., т.е. след двугодишния срок, предвиден в член 2, параграф 4 от неговия статут.

Що се отнася до пенсионната схема, приложима за преподавателите по езици, те са наети от Комисията по силата на договори по белгийското право, а именно постоянни договори, съответстващи на 20, 15, 10 или 5 часа седмично в продължение на 33 седмици. Този вид договори са сключени през 1984 г. и стават норма през 1995 г. Преподавателите по чужди езици са осигурени по белгийските социалноосигурителни и пенсионни схеми, тъй като са наети по договори, уредени от белгийското право. Поради това Комисията декларира заплатите пред белгийската администрация и пристъпва към обичайните удръжки и трансфери, например по отношение на вноската в белгийската Национална служба за социално осигуряване. В тази декларация се посочва и броят на работните часове на преподавателите по езици. Белгийската национална пенсионна служба е взела предвид броя на работните часове, за да определи пенсиите. Размерът на пенсиите е бил не само ограничен, но и пропорционално намален в случай на работа на непълно работно време.

До 1998 г. Комисията е декларирала пред белгийската Национална служба за социално осигуряване броя на часовете, посочени в договорите на преподавателите по езици, без допълнителни подробности. Следователно пенсиите на преподавателите по езици, които работят двадесет часа седмично, са изчислени въз основа на преподавателска дейност на непълно работно време.

В средата на деветдесетте години първите учители по езици, които се пенсионират, отбелязват, че пенсиите им са много ниски в сравнение със заплатите им. След това преподавателите по езици и Комисията се споразумяват, че последната трябва да декларира пред белгийската Национална служба за социално осигуряване двадесетчасовия седмичен договор като преподавателска професия на пълно работно време. Комисията заяви, че това е така от септември 1998 г.

След това преподавателите по езици са поискали от Комисията да им помогне да получат увеличение на размера на пенсиите си. Изглежда, че белгийската Национална служба за социално осигуряване е приела да уреди със задна дата положението на преподавателите по езици до пет години. От гледна точка на белгийската Национална служба за социално осигуряване прилагането с обратна сила в продължение на повече от пет години е изисквало Комисията или заинтересованите лица да се обърнат по-формално към белгийските органи, а именно към Министерството на труда и заетостта, белгийската Национална служба за социално осигуряване и белгийската Национална пенсионна служба.

На 9 март 2000 г. Комисията изпраща декларация до белгийското министерство на труда, в която иска договорът за двадесет часа седмично да се счита за преподавателска професия на пълно работно време. Комисията е посочила, че от септември 1998 г. договорите за 20 часа седмично трябва да се разглеждат като договори на пълно работно време и че „по очевидни съображения за справедливост“ същото следва да се прилага за предходните години, считано от 1986 г.

Тази декларация е била подходяща и за периода от 1986 г. до 1998 г., като се има предвид, че служителите, преподавателите по чужди езици, е трябвало да направят съответните постъпки пред белгийските власти, за да получат увеличение на пенсиите си. Работодателят, Комисията, е бил длъжен само да представи декларация, посочваща работното време и естеството на работата.

След писмото от 9 март 2000 г. белгийските власти неофициално уведомяват Комисията, че всяко от пенсионните досиета трябва да съдържа, в допълнение към удостоверението на работодателя, че двадесетчасовият седмичен договор следва да се счита за преподавателска професия на пълно работно време, пълния списък на отработените от учителите часове.

През ноември 2001 г. Комисията и преподавателите по езици изготвиха декларация, която беше одобрена от Правната служба на Комисията. В този проект на декларация Комисията заяви пред белгийското министерство на заетостта, че договорът за двадесет часа седмично следва да се счита за преподавателска професия на пълно работно време.

От гледна точка на Комисията тази декларация е трябвало да бъде предадена на белгийските органи. В крайна сметка обаче Комисията не е счела за уместно да изпрати декларацията на белгийските власти с мотива, че тя може да съдържа невярна или непълна информация. Всъщност в този проект не се споменава нито работата, извършена преди 1986 г., нито допълнителната работа между 1986 г. и 1998 г.

Комисията не изключва възможността за изпращане на нова декларация до белгийските органи. Такава декларация обаче изисква белгийските власти първо да отговорят на декларацията, изпратена им на 9 март 2000 г. След това би било необходимо да се изясни дали работата, извършена между средата на 70-те години и 1986 г., и работата, извършена в допълнение към основните договори между 1986 г. и 1998 г., също следва да бъдат декларирани. В такъв случай ще има технически проблеми, тъй като извършената работа не е вписана в архивите по пряко използваем начин и ще е необходима работа по реконструкция на данните.

На 7 март 2003 г. Комисията се свързва с белгийските власти, за да получи отговор на писмото ѝ от 9 март 2000 г. До датата на становището си по жалбата Комисията не е получила никакъв отговор.

В заключение Комисията изрази становището, че е предприела мерки за уреждане на ситуацията, свързана с досие, представящо аспекти на лошо управление, и че е действала в съответствие с принципа на добра администрация. Тя твърди, че периодът от време, изтекъл от ноември 2001 г., не е прекомерен предвид сложността на въпроса.

Забележки на жалбоподателя

Жалбоподателката отбеляза, че въпреки че нейната жалба е идентична със случая, представен от г-н Y. (2137/2002/(FA)MF) от името на всички преподаватели по езици, тя е искала да го представи на вниманието на омбудсмана, тъй като ще се пенсионира през юни 2004 г. Що се отнася до останалото, жалбоподателката привежда становището си в съответствие с това на г-н Y., което в обобщение е следното:

Комисията остава неясна в становището си по жалбата. Между декларацията си до белгийските власти от 9 март 2000 г. и писмото си от 7 март 2003 г. Комисията не е изразила загриженост по въпроса за пенсиите на преподавателите по езици.

Комисията не е счела за целесъобразно да изпрати проекта за съвместна декларация на белгийските органи с мотива, че той може да съдържа невярна или непълна информация. Тази декларация обаче беше изготвена от самата Комисия след внимателно разглеждане.

Самата жалбоподателка направи следната допълнителна забележка относно коментара на Комисията, че преподавателите по езици е трябвало да се свържат индивидуално с белгийските органи, за да получат увеличение на пенсията си. Жалбоподателят се е свързал с правния отдел на Белгийската национална служба за социално осигуряване, който е отговорил, че само работодателят може да се намеси.

Допълнителни запитвания
Искането за информация до Комисията

След внимателно разглеждане на становището на Комисията и забележките на жалбоподателя се оказа, че са необходими допълнителни проучвания. Поради това Европейският омбудсман поиска от Комисията да му предостави информация по следните въпроси:

• В писмото си до белгийските власти от 9 март 2000 г. Комисията посочи, че от септември 1998 г. договорите за 20 часа седмично трябва да се разглеждат като договори на пълно работно време и че „по очевидни съображения за справедливост“ същото следва да се прилага за предходните години, считано от 1986 г. Изглежда, че белгийските органи не са счели тази декларация за достатъчна. Комисията отбеляза, че впоследствие и устно е била информирана от белгийските органи, че те също се нуждаят от пълен списък на отработените от учителите часове. Комисията изглежда не е реагирала на тази информация. Омбудсманът поиска от Комисията да обясни защо счита, с оглед на тези обстоятелства, че е изпълнила всички свои задължения по този въпрос.


• Освен това омбудсманът поиска от Комисията да обясни какви стъпки е предприела, за да получи отговор от белгийските органи на писмото си от 9 март 2000 г.


• Накрая омбудсманът попита Комисията дали е предприела последващи действия във връзка с проекта за съвместна декларация на учителите и Комисията, изготвен през 2001 г.

Отговор на Комисията

В писмената си реплика Комисията излага накратко следните твърдения:

Не е вярно, че Комисията не е реагирала на информацията на белгийските власти, след което последните са се нуждаели и от пълен списък на отработените от учителите часове. В края на 2001 г. беше изготвен проект за декларация в този смисъл. Въпреки това, както е посочено в нейното становище, Комисията не е счела за целесъобразно да изпрати декларацията на белгийските органи с мотива, че тя може да съдържа невярна или непълна информация.

Що се отнася до стъпките, които Комисията е предприела, за да получи отговор от белгийските власти на писмото си от 9 март 2000 г., на 30 март 2000 г. е проведена среща с последните. Тази среща беше последвана от устни контакти и електронни писма между Комисията и белгийските власти до май 2001 г. На 7 март 2003 г. Комисията се свързва с белгийските власти, за да получи отговор на писмото ѝ от 9 март 2000 г.

На 17 юли 2003 г. е проведена допълнителна среща между Комисията и белгийските власти, по време на която е взето решение за обща процедура, която да бъде следвана. По-конкретно Комисията предложи за периода преди 1992 г. да се позове на „референтното лице“(1), което вече е определено за 2003 г. и за периода от 1992 г. до 2003 г. Белгийските органи приеха това предложение, при условие че Комисията препрати официално искане в този смисъл.

Комисията е изпълнила ангажиментите си с писма от 3 и 29 октомври 2003 г. до белгийските власти, в които е приложила цялата документация, с която разполага. С писмо до белгийските власти от 11 ноември 2003 г. тя е направила допълнителна декларация за периода преди 1992 г., след която при изчисляване на пенсията на преподавателите по чужди езици белгийските власти следва да се позовават на „референтното лице“, определено за 2003 г. и за периода от 1992 г. до 2003 г. Комисията признава заетост на пълно работно време въз основа на 20 часа седмично в продължение на 33 седмици, т.е. 660 часа годишно за преподавателите по езици.

Комисията не е предприела последващи действия във връзка с проекта за съвместна декларация на учителите и Комисията, създаден през 2001 г. Както беше посочено по-горе, контактите с белгийските органи показаха, че проектът за декларация вероятно ще въведе в заблуждение белгийската администрация при изчисляването на пенсиите в ущърб на белгийската държава.

Допълнителни забележки на жалбоподателя

Жалбоподателят отбеляза, че Комисията остава двусмислена в своята позиция и поради това отново се позова на допълнителните забележки, направени от г-н Y. по дело 2137/2002/(FA)MF, които в обобщение са, както следва:

По време на срещата, проведена на 17 юли 2003 г. между Комисията и белгийските власти, Комисията е признала преподавателска професия на пълно работно време въз основа на 20 часа седмично в продължение на 33 седмици, т.е. 660 часа годишно за учител, като е взела предвид „референтното лице“. Белгийските власти са се ангажирали да изчислят пенсията на учител въз основа на работа на пълно работно време, ако той е работил в продължение на 660 часа годишно.

Комисията обаче не е информирала жалбоподателя за по-нататъшните стъпки, които е предприела. Въпреки срещата от 17 юли 2003 г. не са направени формални промени по отношение на изчисляването на пенсиите на преподавателите по езици.

Жалбоподателката повтори, че ще се пенсионира на 1 юни 2004 г. и че ще бъде в критично финансово положение, ако коригирането на изчисляването на пенсията ѝ не бъде уредено бързо. Тя помоли омбудсмана да не приключва случая.

РЕШЕНИЕТО

1 Уводни бележки

1.1 Що се отнася до въпроса за допустимостта на жалбата, следва да се отбележи, че член 2, параграф 4 от Устава на Европейския омбудсман предвижда, че „жалбата се подава в срок от две години от датата, на която фактите, на които тя се основава, са станали известни на лицето, подало жалбата (...)“.

1.2 Омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят твърди, че Комисията не е декларирала пред белгийските органи 20-часов седмичен договор като преподавателска професия на пълно работно време за периода преди 1998 г. Омбудсманът разбира, че е имало контакти между Комисията и преподавателите по езици, които са довели до проект за съвместна декларация през ноември 2001 г. Следователно жалбоподателят е можел основателно да очаква, че такава декларация ще бъде изпратена на белгийските органи. Когато жалбоподателката е установила, че това не се е случило, тя е решила да се обърне към Европейския омбудсман и е подала жалба до него на 13 февруари 2003 г. Поради това Европейският омбудсман счита, че жалбата е подадена в срока, определен в член 2, параграф 4 от Статута.

2 По твърдението, че белгийските власти не са декларирали 20-часов седмичен договор като преподавателска професия на пълно работно време

2.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията не е представила на белгийското министерство на заетостта декларация, според която двадесетчасовата седмица се счита за преподавателска професия на пълно работно време.

2.2 Комисията посочва, че на 9 март 2000 г. е изпратила декларация до белгийското министерство на труда, в която иска договорът за 20 часа седмично да се счита за преподавателска професия на пълно работно време. Комисията заяви, че тази декларация е подходяща и за периода 1986—1998 г. и че следователно тя е изпълнила всички свои задължения.

2.3 Във връзка с коментара на Комисията, че преподавателите по чужди езици трябва да се свържат индивидуално с белгийските органи, за да получат увеличение на пенсията си, в становището си жалбоподателката посочва, че се е свързала с правния отдел на белгийската Национална служба за социално осигуряване, който е отговорил обратното, че само работодателят може да се намеси.

2.4 През септември 2003 г. Европейският омбудсман поиска от Комисията да обясни защо счита, че е изпълнила всички свои задължения по този въпрос. Освен това омбудсманът поиска от Комисията да обясни какви стъпки е предприела, за да получи отговор от белгийските органи на писмото си от 9 март 2000 г.

2.5 В допълнителното си становище Комисията посочва, че на 30 март 2000 г. е проведена среща със съответните белгийски власти. На 7 март 2003 г. Комисията се свързва с белгийските власти, за да получи отговор на писмото ѝ от 9 март 2000 г. На 17 юли 2003 г. беше проведена допълнителна среща, по време на която беше договорена обща процедура, която да бъде следвана. Комисията счита, че е изпълнила ангажиментите си с писма от 3 и 29 октомври 2003 г. до белгийските власти, в които е приложила цялата документация, с която разполага. С писмо до белгийските власти от 11 ноември 2003 г. тя прави нова декларация за периода преди 1992 г.

2.6 В допълнителното си становище жалбоподателката отбелязва, че въпреки срещата от 17 юли 2003 г. не е извършена никаква формална промяна по отношение на изчисляването на пенсиите на преподавателите по езици. Жалбоподателката повтори, че ще се пенсионира на 1 юни 2004 г. и че ще бъде в критично финансово положение, ако коригирането на изчисляването на пенсията ѝ не бъде уредено бързо.

2.7 Омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят твърди, че Комисията не е декларирала пред белгийските органи 20-часов седмичен договор като преподавателска професия на пълно работно време. Омбудсманът отбелязва също така, че жалбоподателят е признал, че Комисията е обявила, че договор за 20 часа седмично съответства на преподавателска професия на пълно работно време по време на срещата, проведена на 17 юли 2003 г. между последната и белгийските органи. Следователно Комисията изглежда е направила това, което жалбоподателят е искал да направи. Омбудсманът отбелязва, че белгийските органи все още не са коригирали съответно изчислението на пенсията на жалбоподателя. Поради това жалбоподателят е поискал от омбудсмана да не приключва разследването си, преди да е настъпила официална промяна по отношение на изчисляването на пенсията му. Омбудсманът обаче счита, че белгийските органи са тези, които трябва да изчислят пенсията на жалбоподателя въз основа на информацията, предоставена от Комисията. Омбудсманът не би бил в състояние да разгледа съответните дейности на белгийските органи, като се има предвид, че неговият мандат обхваща само институциите и органите на Общността. Той счита, че този въпрос би могъл да попадне в сферата на компетентност на белгийския омбудсман. Поради това Омбудсманът заключава, че не е необходимо да се извършват допълнителни проверки по този аспект на жалбата.

2.8 Принципите на добра администрация обаче изискват Комисията да разглежда внимателно и в разумен срок искания от такова естество. В настоящия случай Омбудсманът отбелязва, че на 9 март 2000 г. Комисията е изпратила декларация до белгийското министерство на труда, в която е поискала двадесетчасовият седмичен договор да се счита за преподавателска професия на пълно работно време. След писмото си Комисията беше информирана неофициално, че белгийските органи не считат тази декларация за достатъчна и че всяко от пенсионните досиета трябва да съдържа, в допълнение към удостоверението на работодателя, че двадесетчасовият седмичен договор трябва да се счита за преподавателска професия на пълно работно време, пълния списък на отработените от учителите часове. На 30 март 2000 г. е проведена среща с белгийските власти. Според Комисията тази среща е била последвана от устни контакти и електронни писма между Комисията и белгийските власти до май 2001 г. На 7 март 2003 г. Комисията се свързва с белгийските власти, за да получи отговор на писмото ѝ от 9 март 2000 г. На 17 юли 2003 г. е проведена допълнителна среща между Комисията и белгийските власти, по време на която е взето решение за обща процедура, която да бъде следвана.

2.9 Омбудсманът отбелязва, че Комисията не е предоставила никаква конкретна информация относно срещата от 30 март 2000 г., устните контакти и електронните писма, разменени между нея и белгийските власти до май 2001 г., и писмото от 7 март 2003 г., в което тя се е свързала с белгийските власти, за да получи отговор на писмото си от 9 март 2000 г. Дори да се предположи обаче, че описаните от Комисията подходи могат да се считат за достатъчни в настоящия контекст, това не променя факта, че Комисията не е дала никакво обяснение относно липсата на действия от нейна страна между май 2001 г. и март 2003 г. При тези обстоятелства омбудсманът заключава, че Комисията не е разгледала надлежно и в разумен срок разглеждания въпрос. Това представлява случай на лошо управление и в това отношение ще бъде направена критична забележка.

3 Искане за коригиране на пенсионното положение на жалбоподателя

3.1 Жалбоподателката твърди, че Комисията следва да коригира положението по отношение на нейната пенсия, като признае нейния 20-часов седмичен труд като договор на пълно работно време от 1992 г. насам и като договор на 75 % непълно работно време за периода 1986-1992 г.

3.2 Комисията не коментира това твърдение.

3.3 Що се отнася до изчисляването на пенсията на жалбоподателя, омбудсманът счита (както е посочено по-горе), че това е отговорност на белгийските органи. Поради това жалбоподателят следва да се обърне към Белгийската национална пенсионна служба във връзка с това искане.

4 Заключение

4.1 Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба е необходимо да се направи следната критична забележка:

Принципите на добра администрация изискват Комисията да разглежда внимателно и в разумен срок искания от такова естество. В случая Комисията не е дала никакво обяснение относно бездействието си между май 2001 г. и март 2003 г. При тези обстоятелства омбудсманът заключава, че Комисията не е разгледала надлежно и в разумен срок разглеждания въпрос. Това представлява случай на лошо управление.

4.2 С оглед на заключението на омбудсмана по отношение на твърдението на жалбоподателя (вж. точка 3, параграф 3 по-горе) и като се има предвид, че Комисията е направила декларацията до белгийските органи, която жалбоподателката признава в своите допълнителни забележки, не е целесъобразно да се търси приятелско уреждане на въпроса. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Съгласно белгийското право „референтно лице“ е лицето, което работи на пълно работно време в същото предприятие или клон на дейност, на същата длъжност като съответния работник и което трябва да работи същия брой дни като съответния работник.