Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. С цел намаляване на емисиите на парникови газове ЕС създаде схема [1] за търговия с квоти за емисии на парникови газове („схемата на Европейския съюз за търговия с емисии“ — „СТЕ на ЕС“). СТЕ на ЕС има за цел да подкрепи икономически ефективното намаляване на емисиите и да насърчи нисковъглеродните инвестиции.

2. Задачата на Европейската комисия е да приеме напълно хармонизирани мерки за прилагане в целия ЕС за разпределяне на „безплатни“ квоти за емисии. За тази цел Комисията трябва предварително да установи секторни показатели, като използва като отправна точка средните резултати на 10-те процента най-ефективни инсталации в даден отрасъл или подотрасъл. За тази цел държавите — членки на ЕС, трябва да уведомят [2] Комисията за списък на всички инсталации, обхванати от СТЕ на ЕС на тяхна територия, и за предварителното количество безплатни квоти, които ще бъдат разпределени на тези инсталации за даден период. Тези уведомления са известни като „Национални мерки за изпълнение“ или „НМИ“.

3. През ноември 2021 г. жалбоподателят, организация за опазване на околната среда, отправи искане за публичен достъп до Комисията [3], като поиска:

i) данните (специфични за инсталацията или процеса), получени съгласно Директивата за СТЕ, свързани с потреблението на енергия и емисиите на парникови газове от керамичната промишленост, както и с техниките, процесите, разходите, ползите и техниките за декарбонизация,

ii) списък на керамичните инсталации, чиито показатели са използвани като основа за показателя за безплатни квоти по СТЕ на ЕС,

iii) евентуален обмен с държавите членки в контекста на процеса на определяне на референтната стойност за керамичната промишленост, и

iv) други документи, получени от заинтересованите страни в този контекст (включително електронни писма).

4. Комисията установи 24 документа, а именно 23 уведомления за предварителни НМИ, представени от държавите — членки на ЕС, и един документ за изразяване на позиция относно актуализирането на референтните показатели от заинтересована страна от частния сектор. Комисията предостави на жалбоподателя пълен достъп до документа за изразяване на позиция, но отказа достъп до останалите 23 документа. При отказа на достъп Комисията се позова на необходимостта от защита на търговските интереси на съответните производители на керамика [4]. Комисията добави, че информацията, съдържаща се в тези 23 документа, не се ограничава до керамичния сектор, така че голяма част от документите попадат извън обхвата на искането за достъп на жалбоподателя.

5. През март 2022 г. жалбоподателят поиска от Комисията да преразгледа решението си (като подаде „потвърдително заявление“). По-конкретно жалбоподателят оспорва отказа на Комисията да оповести разглежданите 23 уведомления. Освен това жалбоподателят изрази загриженост относно факта, че Комисията не е установила обмен на електронни съобщения с държавите членки.

6. През август 2022 г. Комисията отговори, като потвърди отказа си да предостави достъп до 23-те уведомления. Комисията също така установи допълнителен документ, а именно електронна таблица във формат Excel, съдържаща списък на 10-те процента най-ефективни инсталации, свързани с четири продуктови показателя (облицовъчни тухли, павета, керемиди и изсушен чрез пулверизация прах). Комисията отказа достъп до този документ въз основа на същото изключение и обясни, че няма други документи, попадащи в обхвата на искането. Тя не установи обмен на електронни съобщения с държавите членки и заяви, че този обмен се отнася до технически въпроси, свързани с НМИ, които не отговарят на критериите за регистрация в нейната политика за управление на записите поради краткотрайния им характер.

7. Недоволен от потвърдителния отговор на Комисията, жалбоподателят се обърна към омбудсмана на 8 ноември 2022 г.

Предложението на омбудсмана за решение

8. В своето предложение за решение [5] Омбудсманът разгледа пет въпроса: i) изявлението на Комисията, че голяма част от поисканите документи не попадат в обхвата на искането за достъп на жалбоподателя, ii) действието erga omnes на Регламент 1049/2001, iii) обосновките на Комисията за отказ на достъп въз основа на защитата на законни търговски интереси, iv) прилагането от нейна страна на Регламента на ЕС относно Орхуската конвенция [6] и нейния анализ относно наличието на по-висш обществен интерес от оповестяването и v) липсата на идентифициране на всякакъв обмен на електронни съобщения с държавите членки като попадащ в обхвата на искането за достъп поради факта, че те не са били регистрирани. 

9.  По първите три въпроса омбудсманът потвърди оценката на Комисията. Първо, твърдението на Комисията, че голяма част от документите не са обхванати от искането за достъп на жалбоподателя, е точно. Второ, достъпът до документ въз основа на Регламент 1049/2001 го прави достъпен за обществеността и заявителите не могат валидно да се ангажират да не разпространяват допълнително документи, които получават вследствие на искане за публичен достъп. Трето, омбудсманът счита, че Комисията е доказала, в съответствие със съдебната практика на ЕС, конкретната и действителна вреда за търговските интереси на дружествата, експлоатиращи съответните инсталации, ако тези документи бъдат оповестени.

10. По двата оставащи въпроса обаче омбудсманът изрази несъгласие с оценката на Комисията.

11. Първо, омбудсманът посочи, че от потвърдителното решение на Комисията не става ясно дали Комисията е счела, че въпросните документи съдържат информация, „свързана с емисиите в околната среда“.[7] Според нея е трудно да се разбере как общата стойност на емисиите на CO2 от всяка инсталация, съдържаща се в поисканите документи за периода 2014—2018 г., не представлява информация, „свързана с емисиите в околната среда“. Освен това, въпреки че Омбудсманът прие, че част от информацията за емисиите на CO2 вече е била публикувана проактивно от Комисията, тя установи, че въпросните документи съдържат по-широка и по-подробна информация за емисиите на CO2 от публикуваната в Дневника на ЕС за трансакциите [8] (EUTL [8]).   

12. Второ, омбудсманът не е съгласен с оценката на Комисията относно потенциален по-висш обществен интерес от оповестяването на съответните документи. По-конкретно омбудсманът установи, че жалбоподателят не преследва „частен интерес“, когато участва — като неправителствена организация, насърчаваща опазването на околната среда — в прегледа на документите с насоки за прилагането на Директивата относно емисиите от промишлеността [9], както твърди Комисията. Омбудсманът по-скоро заключи, че жалбоподателят е посочил достатъчно конкретни обстоятелства, за да обоснове наличието на по-висш обществен интерес от оповестяването.  

13. Трето, омбудсманът подчерта, че техническият характер или краткотрайният характер на обмена на електронни съобщения не изключва възможността такива електронни съобщения да бъдат „документи“ съгласно Регламент 1049/2001. Независимо от регистрацията на такива електронни писма, ако съществуват електронни писма, попадащи в обхвата на искането, те трябва да бъдат идентифицирани за целите на съответното искане за достъп.

14. С оглед на гореизложеното Омбудсманът предложи на Комисията:

1) да преразгледа своята оценка на информацията, съдържаща се в спорните документи, доколкото те „съдържат [...] общото количество CO2, отделено от дадена инсталация“. Ако Комисията е съгласна, че става въпрос за информация, „свързана с емисии в околната среда“, тя следва да предостави достъп до съответните части от документите в съответствие с член 6, параграф 1 от Регламента относно Орхуската конвенция. При условията на евентуалност Комисията следва да обясни подробно защо тази информация не „се отнася до емисии в околната среда“.

2) да прецени отново дали е налице по-висш обществен интерес от оповестяването на „информацията за околната среда“, съдържаща се в документите, въз основа на конкретните аргументи от обществен интерес, изтъкнати от жалбоподателя, и да предостави подробна и последователна обосновка за своята оценка.

3) преоценка дали има допълнителни документи, попадащи в обхвата на искането за достъп на жалбоподателя, доколкото те все още съществуват.

15. В отговор [10] Комисията взе под внимание аргументите на омбудсмана и преразгледа своето потвърдително решение за отказ на достъп. Въпреки че Комисията предостави по-подробни обяснения за своята обосновка, тя поддържа заключението си, че не може да бъде предоставен достъп.

16. В своите коментари [11] относно отговора на Комисията на предложението на омбудсмана за решение жалбоподателят заяви, че е дълбоко разочарован от отговора на Комисията. Те повториха, че не са съгласни с оценката на Комисията, че исканите документи съдържат чувствителна търговска информация, особено като се има предвид, че в миналото националните органи и органите на ЕС са публикували данни за производството. Освен това, макар да е вярно, че част от информацията се публикува проактивно, жалбоподателят е потърсил по-широк достъп до по-точна информация. Жалбоподателят също така установи, че е трудно да се разбере как информацията за емисиите на равнище подинсталация няма да представлява данни, позволяващи на обществеността да знае какво всъщност или се предвижда да бъде изпуснато в околната среда, тъй като производителите на керамика трябва да предоставят точна информация на равнището на процеса съгласно Директивата относно емисиите от промишлеността.

17. Що се отнася до наличието на по-висш обществен интерес, жалбоподателят отново изрази позицията си, че публичният достъп би му позволил „да участва пълноценно и при равни процесуални възможности в прегледа на BREF на CER като единствената НПО, присъстваща в този процес на вземане на решения, в който се определят референтни документи, които предоставят информация за правно обвързващи цели“.

18. И накрая, жалбоподателят посочи, че съжалява за забавеното обработване на искането му за публичен достъп, което прави информацията, ако изобщо бъде разкрита, „на практика безполезна“.

Оценка на омбудсмана след предложението за решение

19. Омбудсманът изразява дълбоко съжаление, че Комисията не е предоставила по-широк достъп до съответните документи. Такъв по-широк достъп е трябвало да бъде предоставен с оглед на i) естеството на информацията, съдържаща се в поисканите документи, и ii) доказването от страна на жалбоподателя на наличието на по-висш обществен интерес от оповестяването.

и) Относно естеството на информацията, съдържаща се в исканите документи

20. Комисията дава разяснения дали счита, че (части от) спорните документи съдържат информация, „свързана с емисии в околната среда“. За тази цел тя обясни каква информация се публикува понастоящем в сравнение с информацията, съдържаща се в разглежданите документи. По-специално Комисията отбеляза, че информацията за емисиите на CO2, която вече е на разположение онлайн, не се обобщава от дружествата (като се комбинират данните от няколко инсталации), а е подробна за всяка инсталация. Освен това, въпреки че НМИ включват публикуваната информация за всяка инсталация, в тях също така се посочват емисиите на CO2 за всяка подинсталация. Комисията посочва, че не счита, че такава информация - емисии на CO ₂ на подинсталация - „се отнася до емисии в околната среда“ по смисъла на Регламента относно Орхуската конвенция.

21. С оглед на тези разяснения Омбудсманът не е съгласен със становището на Комисията, че въпросните документи не съдържат информация, „свързана с емисии в околната среда“, освен информацията, която вече е обществено достояние. Всъщност е трудно да се приеме, че информацията за емисиите по инсталации се квалифицира като информация, „свързана с емисиите в околната среда“, докато информацията за емисиите по подинсталации не се квалифицира като такава.

22. Разделянето на инсталациите на подинсталации е „техническо разделяне“, както е обяснено по-подробно от Комисията в нейния отговор. Тя не засяга въпроса дали информацията „се отнася до емисии в околната среда“.  

23. Както е посочено в Насоките на Комисията за определяне на разпределението на равнище инсталация, „инсталацията се разделя на подинсталации, за които се прилагат различните видове показатели, и в зависимост от това дали се счита, че техните продукти са изложени на значителен риск от изместване на въглеродни емисии“[12]. По този начин една инсталация може да бъде разделена на различни подинсталации, всяка от които съответства например на производството на даден „продукт“ (за който е определена стойност на показателя [13]). Освен това е ясно, че има присъща научна несигурност по отношение на начина, по който се извършва разделянето на подинсталации, и оценките на съответното количество емисии за всяка подинсталация [14].

24. Такава несигурност обаче не прави възникването на тези емисии само „хипотетично“[15]. Ако случаят беше такъв, това би поставило под въпрос качеството или надеждността на данните, използвани за разпределяне на безплатни квоти за емисии. Следва да се отбележи, че в Регламент (ЕС) 2019/331 се посочва, че „данните, предоставени от промишлеността и събрани в съответствие с тези правила, следва да бъдат възможно най-точни и висококачествени, да отразяват действителната експлоатация на инсталациите и да бъдат надлежно взети предвид при безплатното разпределяне на квоти.“[16] Поради това информацията за емисиите за всяка подинсталация може да не отразява действителните емисии, но следва поне да отразява предвидимите емисии.

25. По делото Rogesa, на което се позовава Комисията, Общият съд на ЕС е преценил дали данните за въглеродната ефективност, т.е. емисиите на CO ₂ на тон произведен от даден продукт, се квалифицират като информация, „свързана с емисиите в околната среда“. Тя счита, че тъй като тези данни не позволяват на обществеността да узнае какво действително се освобождава или се предвижда да бъде освободено в околната среда [17], те не представляват информация, „свързана с емисии в околната среда“. Дело Rogesa обаче не се отнася до разпределението на емисиите на CO2 по подинсталации. 

26. След по-подробните обяснения на Комисията в нейния отговор на предложението за решение на Омбудсмана вече е ясно, че документите съдържат не само данни за въглеродната ефективност, предмет на делото Rogesa, но и данни за емисиите по подинсталации. Тези данни съответстват на количеството CO2, което се очаква да бъде освободено от дадена подинсталация в абсолютно изражение (т.е. в тонове годишно) за производството на даден продукт или за даден процес. Омбудсманът заключава, че тази информация е „свързана с емисии в околната среда“и следователно е трябвало да бъде оповестена в съответствие с член 6, параграф 1 от Регламента относно Орхуската конвенция.

27. Комисията посочва, че „документите съдържат и публично достъпните данни за общото количество CO2, отделено от дадена инсталация“. Тази проактивна прозрачност обаче не може да бъде взета предвид при оценката на отговора на Комисията на искане за публичен достъп. Съгласно член 6, параграф 1 от Регламента относно Орхуската конвенция се счита, че съществува по-висш обществен интерес от оповестяването на информация, „свързана с емисии в околната среда“. Всъщност Комитетът за преглед на съответствието с разпоредбите на Орхуската конвенция е постановил, че искане за конкретен документ, съдържащ информация за околната среда, не може да бъде „отхвърлено просто защото друг документ, който съдържа същата информация за околната среда, вече е бил предоставен на разположение на обществеността“[18].

ii) Относно наличието на по-висш обществен интерес от оповестяването

28. Друга информация, съдържаща се в разглежданите документи, не може да се квалифицира като информация, „свързана с емисии в околната среда“ в светлината на настоящата съдебна практика [19]. Въпреки това тя все още се определя като „информация за околната среда“. Съгласно Регламента относно Орхуската конвенция, ако даден документ съдържа такава „информация за околната среда“, изключенията, предвидени в законодателството на Съюза относно публичния достъп, трябва да се тълкуват още по-ограничително. Счита се, че съществува обществен интерес за достъп до „информация за околната среда“, който трябва да бъде взет предвид и при преценката дали е налице по-висш обществен интерес, диктуващ оповестяването на исканите документи.

29. В отговор на втория въпрос, повдигнат в предложението на омбудсмана за решение, Комисията поддържа становището си, че съображенията, изтъкнати от жалбоподателя, за да докаже наличието на по-висш обществен интерес, са от общ характер и не могат да бъдат приравнени на специфичните обстоятелства, изисквани от съдебната практика, за да се докаже такъв интерес. Комисията също така потвърди, че според нея интересът, изразен от жалбоподателя за получаване на достъп, е от „частен характер, с оглед на факта, че той се позовава на интереса на своята организация да участва пълноценно в процеса на преразглеждане на BREF CER, т.е. извън обичайните средства, с които тези заинтересовани страни вече разполагат, за да допринасят за процеса на вземане на решения и да оказват влияние върху него“.

30. Първо, интересът на организация, която съгласно устава си е организация с нестопанска цел, насърчаваща опазването на околната среда, не може да се квалифицира като „частен“ интерес. Фактът, че като заинтересована страна, участваща в прилагането на Директивата относно емисиите от промишлеността (и по-специално в актуализирането на референтните документи на ЕС за най-добрите налични техники (НДНТ) за „производство на керамика“ (CER BREF), жалбоподателят би разполагал с „обикновени средства“, за да даде своя принос, не означава, че не се нуждае от повече информация, за да допринесе ефективно за този процес на вземане на решения. Всъщност според жалбоподателя те са подали въпросното искане за достъп, „за да участват пълноценно и равноправно в прегледа на BREF на CER като единствената НПО, присъстваща в този процес на вземане на решения, в който се определят референтни документи, които предоставят информация за правно обвързващи цели“.

31. Омбудсманът счита, че е разумно жалбоподателят да счита, че данните, събрани в контекста на СТЕ на ЕС, са от значение, за да информира BREF CER и да поиска съответните документи да бъдат в състояние да се застъпват за по-нататъшно опазване на околната среда в този конкретен процес. Фактът, че Комисията активно публикува определена информация, не означава, че не може да съществува по-висш обществен интерес от разкриването на по-конкретна информация. Обсъжданията на BREF CER и определянето на съответните референтни показатели в рамките на СТЕ на ЕС са изключително технически въпроси. За да може дадена организация за опазване на околната среда да провери фактическата основа на тези решения, е необходима достатъчно подробна информация. По този начин предоставянето на достъп до тези данни би предотвратило ненужна асиметрия на техническата информация между Комисията и заинтересованите страни от промишлеността, от една страна, и неправителствените организации, от друга страна.

32. Поради това омбудсманът потвърждава становището си, че информацията, съдържаща се в спорните документи, не е толкова чувствителна, че интересът от нейната защита да надделява над обществените интереси, изтъкнати от жалбоподателя.  

33. На последно място, Комисията поясни, че не се счита, че въпросните електронни писма попадат в обхвата на искането, тъй като те не се отнасят до данните и информацията във връзка с най-добрите 10 % референтни инсталации за получаване на референтните показатели, които са от значение за керамичния сектор. Омбудсманът приветства това пояснение, тъй като позоваването от страна на Комисията на обмена на електронни съобщения в нейното потвърдително решение [20] породи опасения относно разбирането ѝ за това какво представлява „документ“ съгласно Регламент 1049/2001.

34. С оглед на гореизложеното омбудсманът потвърждава позицията си, че Комисията е трябвало да предостави значително по-широк достъп до исканите документи. Фактът, че Комисията отхвърли предложението на омбудсмана за решение и запази позицията, приета в потвърдителното ѝ решение, е особено тревожен с оглед на значението на осигуряването на прозрачност и участие в процеса на вземане на решения в областта на околната среда.

35. Неотдавнашните проучвания, включително разглежданият случай, показват проблеми с начина, по който Комисията тълкува обхвата на „информацията за околната среда“ и информацията, „свързана с емисиите в околната среда“, както е посочено в Регламента относно Конвенцията от Орхус и Конвенцията от Орхус. С оглед на това омбудсманът понастоящем обмисля стратегическо разследване по въпроса.

36. Що се отнася до този конкретен случай, омбудсманът поиска от Комисията да преразгледа позицията си в предложението си за решение. Комисията преоценила въпроса и за съжаление стигнала до същия извод, който приела в потвърдителното си решение, а именно че достъпът до спорните документи трябва да бъде отказан в тяхната цялост. Омбудсманът не вижда полезна цел в по-нататъшното провеждане на тази конкретна проверка и я приключва с констатация за лошо администриране. Тя ще информира за това комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните на Европейския парламент, както и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, която разглежда нейния специален доклад относно забавянията на Комисията при разглеждането на случаите на публичен достъп.

Заключение

Въз основа на проверката омбудсманът приключва случая със следното заключение:

Омбудсманът потвърждава позицията си, че Комисията е трябвало да предостави значително по-широк достъп до исканите документи. Фактът, че Комисията отхвърли предложението на Омбудсмана за решение и запази позицията, приета в нейното потвърдително решение, е особено тревожен с оглед на значението на осигуряването на прозрачност и участие в процеса на вземане на решения в областта на околната среда.

Що се отнася до този конкретен случай, омбудсманът поиска от Комисията да преразгледа позицията си в предложението си за решение. Комисията преоценила въпроса и за съжаление стигнала до същия извод, който приела в потвърдителното си решение, а именно че достъпът до спорните документи трябва да бъде отказан в тяхната цялост. Омбудсманът не вижда полезна цел в по-нататъшното провеждане на тази конкретна проверка. Тя го приключва с констатация за лошо управление и ще го представи на вниманието на Европейския парламент.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

Емили О'Райли
Европейски омбудсман

Страсбург, 19.12.2023 г.

 

[1] Вж. Директива 2003/87/ЕО за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A02003L0087-20230605 (последна консолидирана версия).

[2] По отношение на периода 2013—2020 г., в съответствие с член 15 от Решение 2011/278/ЕС на Комисията за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/ALL/?uri=celex%3A32011D0278.

[3] Изготвено съгласно Регламент 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=celex:32001R1049.

[4] В съответствие с член 4, параграф 2, първо тире от Регламент 1049/2001.

[5] Пълният текст на предложението на омбудсмана за решение може да бъде намерен на адрес: https://www.ombudsman.europa.eu/solution/179183

[6] Регламент 1367/2006 относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността: http://data.europa.eu/eli/reg/2006/1367/oj.

[7] По смисъла на член 6, параграф 1 от Орхуския регламент.

[8] Вж.: https://ec.europa.eu/clima/ets/.

[9] Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването): https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A02010L0075-20110106.

[10] Пълният текст на отговора на Комисията на предложението за решение е на разположение на адрес: https://www.ombudsman.europa.eu/doc/correspondence/179181.

[11] Коментарите на жалбоподателя са достъпни на адрес: https://www.ombudsman.europa.eu/doc/correspondence/179182.

[12] Точка 2.1 от Ръководство No 2 относно хармонизираната методика за безплатно разпределяне на квоти за СТЕ на ЕС след 2020 г., Насоки за определяне на разпределението на равнище инсталация, 15 февруари 2019 г., https://climate.ec.europa.eu/system/files/2019-07/p4_gd2_allocation_methodologies_en.pdf. Съгласно Ръководство No 2 съществуват различни видове референтни показатели/подходи за изчисляване на разпределението на безплатни квоти за различните подинсталации: „продуктов показател“ (например „покривни плочки“), „топлинен показател“, „горивен показател“ и „подход на технологичните емисии“. Вж. също приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията от 19 декември 2018 г. за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО, достъпен на адрес https://eur-lex.europa.eu/eli/reg_del/2019/331/oj. 

[13] Вж. Регламент 2019/331, съображение 4.

[14] Омбудсманът отбелязва, че „границите на дадена подинсталация не са непременно определени от границите на физическите технологични единици. Те следва да се разбират като системни граници на масов и енергиен баланс за конкретната цел на [Регламент 2019/331]“. Вж. точка 3 от Ръководство No 2.

[15] Решение на Съда от 23 ноември 2016 г., Комисия/Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe, C-673/13, точки 71—75: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf;jsessionid=F44DBB01BED602D7046FB7F7F6175B57?text=&docid=185545&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=1505088.

[16] Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията от 19 декември 2018 г. за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО, съображение 7 (подчертаването е добавено): https://eur-lex.europa.eu/eli/reg_del/2019/331/oj.

[17] Решение на Общия съд от 11 юли 2018 г., Rogesa Roheisengesellschaft Saar mbH/Комисия, T-643/13, точка 103:

https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=203910&pageIndex=0&doclang=FR&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=4600.

[18] Вж. Констатации и препоръки на Комитета за преглед на съответствието с разпоредбите на Орхуската конвенция във връзка със съобщение ACCC/C/2014/124 относно спазването от страна на Нидерландия, точка 93, на разположение на адрес: https://unece.org/sites/default/files/2021-10/ece.mp_.pp_.c.1.2021.20_eng.pdf.

[19] Решение на Общия съд от 11 юли 2018 г., Rogesa Roheisengesellschaft Saar mbH/Комисия, T-643/13.

[20] „Моля, имайте предвид, че всяка размяна на електронни писма между Комисията и държавите членки се отнася до технически въпроси, насочени към коригиране и изясняване на данните, предоставени с НМИ. Този обмен не е документ, който отговаря на критериите за регистрация, поради краткотрайния си характер.“