Уважаеми г-н Х,

На 20 януари 2001 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман от името на Stiftelsen Akademisk Utveckling Lund (наричано по-долу „SAUL“) относно действията на ГД „Вътрешен пазар и услуги“ на Европейската комисия при изпълнението на договор No PRS/2000/B5-3001/A/03.

На 19 и 28 февруари 2001 г. Вие представихте допълнителни становища пред омбудсмана. Освен това по време на проверката изпратихте на омбудсмана копия от текущата си кореспонденция с Комисията.

На 13 март 2001 г. препратих жалбата до председателя на Комисията. Комисията изпрати становището си на 13 юни 2001 г., а аз го препратих на SAUL с покана за представяне на становища, която то изпрати на 31 август 2001 г. На 28 септември 2001 г. препратих забележките на SAUL на Комисията за допълнително становище. На 8 ноември 2001 г. Комисията изпрати допълнителното си становище и аз го препратих на SAUL с покана за представяне на допълнителни становища, която то изпрати на 28 януари 2002 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Според жалбоподателя фактите са обобщени, както следва.

През есента на 1999 г. Stiftelsen Akademisk Utveckling Lund (наричано по-нататък „SAUL“ или „жалбоподателят“) отправи оферта до Европейската комисия в рамките на покана за участие в търг относно Службата за ориентиране. Договорът е възложен на SAUL въз основа на неговата оферта и договор No PRS/2000/B5-3001/A/03 е подписан на 14 февруари 2000 г.

Жалбоподателят е разполагал само с три седмици, за да се подготви за започване на дейността на службата за ориентиране, считано от 10 март 2000 г. Тя се свърза с новия доставчик на центъра за обаждания Europe Direct Global One/Tech Team (наричан по-долу „Global One“), за да установи сътрудничество. Въпреки това Global One не е знаело за каквото и да било задължение за сътрудничество със Службата за ориентиране. За жалбоподателя стана ясно, че няма предварително споразумение между ГД „Вътрешен пазар и услуги“ и ГД „Образование и култура“ относно сътрудничеството между Службата за ориентиране и Global One и няма разпоредба в договора на Global One, която да ги задължава да си сътрудничат със Службата за ориентиране. Това доведе до допълнителни разходи за службата за ориентиране.

След като първоначалните трудности бяха преодолени, Комисията установи, че публикуваната в Официален вестник покана за представяне на оферти съдържа грешка в описанието на запитванията, свързани с вътрешния пазар, и така наречените „запитвания от второ ниво“, които не са посочени в поканата за представяне на оферти или в самия договор. За да поправи това, през декември 2000 г. Комисията въведе насоки за подпомагане на SAUL при определянето на допустимите „запитвания от второ ниво“, които пристигат в службата за ориентиране, и при обработката на запитвания, различни от допустимите „запитвания от второ ниво“. В тези насоки Комисията предложи SAUL да отговаря на всички входящи запитвания, но да получава заплащане само за тези, които са допустими и които според Комисията възлизат на около 50 % от получените запитвания. Според жалбоподателя това е довело до закъснения при правилното функциониране на базата данни и Комисията е използвала тези закъснения като претекст да не плаща фактурите на жалбоподателя.

Освен това според жалбоподателя той е бил информиран на среща в Брюксел на 20 и 21 декември 2000 г., че Комисията ще поднови договора. Поради това жалбоподателят е подновил договорите си със своите експерти, наел е нови помещения и е сключил споразумения за лизинг на компютърно оборудване и услуги, свързани с бази данни. На 16 февруари 2001 г. жалбоподателят получи писмо, в което се съобщава, че Комисията не възнамерява да поднови договора.

В жалбата до омбудсмана жалбоподателят твърди, че Комисията не е успяла:

1) да гарантира, че изпълнителят на проекта Global One на центъра за обаждания Europe Direct е задължен да си сътрудничи със Службата за ориентиране;

2) да предоставят подходяща информация в поканата за участие в търг;

3) да поднови договора, както е договорено;

4) да плащат фактури съгласно договора.

Жалбоподателят твърди, че Комисията следва незабавно да плати всички фактури съгласно договора и да компенсира забавянето на плащането.

Освен това жалбоподателят твърди, че Комисията следва да поднови договора или да обезщети жалбоподателя за финансовата загуба, причинена от неподновяването.

Задачата

Становище на Комисията

В обобщение становището на Комисията включва следните точки:

Твърдение 1)

Услугата Europe Direct се състои от две нива. Първият е кол центърът, който се занимава с въпроси от общ характер. Вторият включва Службата за ориентиране (SAUL) и ГД „ПРЕС“. Договорът с Global One за управление на центъра за обаждания Europe Direct не задължава Комисията да гарантира пряк диалог между двама изпълнители на Комисията (Global One и SAUL), което би било в противоречие с доброто управление на договорите. Договорът с Global One включва задължението за създаване на интерфейси с Комисията и специализираната външна служба (Signpost Service). Обработката на данните и прехвърлянето им на второ ниво се осъществява чрез база данни, в която се записват всички въпроси и отговори.

Налице е чисто технически проблем при прехвърлянето на данни за телефонни разговори между Global One и SAUL. За да се реши този проблем, през първите няколко месеца от договора със SAUL са проведени безброй срещи и обмен на електронни писма. Освен това предаването на телефонни данни е източник на други проблеми, свързани с изпълнението на договора, като например: късно изпращане на месечните отчети; късното изпращане на аналитичните доклади и забавянето при създаването на базата данни, изисквана съгласно договора, което е единственият начин Комисията да провери дали тя се прилага правилно. SAUL е имало основното задължение съгласно критериите за възлагане на поръчката да извършва услугата в съответствие с процедурите, които самото то е предложило в офертата си до Комисията, тъй като това е един от критериите за възлагане на поръчката. Комисията е трябвало да предприеме действия за отстраняване на проблемите на изпълнителя с прилагането на собствената си методология, като по този начин всъщност е надхвърлила задълженията си. Според Комисията SAUL не ѝ е предоставило база данни.

Твърдение 2)

Поканата за участие в търг е била ясна по отношение на функциите на службата за ориентиране, но умишлено е оставила избора на средствата за изпълнение на потенциалните доставчици на услуги и на оценката на Комисията за способността на предложените методи да предоставят качествена услуга като критерии за възлагане на поръчката.

На 31 август 2000 г. Комисията уведомява SAUL, че поради забавените доклади ще приложи предвидените в договора санкции. Комисията подчерта, че за нея е от съществено значение да има достъп до разработената система или да получава пълна таблица или досие с регистрираните данни от 9 март 2000 г. насам. В края на септември 2000 г., след като все още не е получила пълна база данни от SAUL, ГД „Вътрешен пазар и услуги“ решава, че не може да извърши допълнителни плащания, докато не бъдат извършени общи проверки в помещенията на изпълнителя. На 18 и 19 октомври 2000 г. в Лунд е извършен одит. Този одит потвърди, че някои от въпросите, разгледани от SAUL, са извън обхвата на договора. Освен това става ясно, че SAUL не използва система за филтриране на запитванията по съдържание, противно на посоченото в офертата му. На 6 ноември 2000 г. ГД „Вътрешен пазар и услуги“ информира SAUL за резултатите от одита.

На 20 ноември 2000 г. е организирана работна среща между SAUL и ГД „Вътрешен пазар и услуги“. На 28 ноември 2000 г. ГД „Вътрешен пазар и услуги“ изпраща насоки за филтриране на въпросите, които според Комисията просто повтарят методите, вече предвидени от SAUL в неговата оферта (1). На работна среща от 20 декември 2000 г. ГД „Вътрешен пазар и услуги“ информира SAUL за резултатите от проучване, проведено от ГД „Вътрешен пазар и услуги“ върху извадка от 1500 въпроса, избрани на случаен принцип от базата данни. Над 50% от въпросите бяха извън обхвата на договора. Комисията също така уведомява SAUL, че не е сигурна дали договорът може да бъде подновен.

В поканата за представяне на оферти ясно се посочва, че запитванията, които трябва да бъдат разгледани от Signpost Service, по никакъв начин не включват абстрактни или спекулативни въпроси или обикновени искания за информация. Службата за ориентиране трябваше да отговаря на запитвания относно единния пазар и упражняването на правата на гражданите. Според Комисията това е било ясно посочено и в офертата, представена от SAUL.

Твърдение 3)

На 4 март 2001 г. SAUL изпраща писмо до комисар Bolkenstein относно неподновяването на договора. На 22 март 2001 г. службите на Комисията отговарят от името на члена на Комисията, като обясняват, че договорът е подписан за една година, считано от 9 март 2000 г., и дават на Комисията възможност за подновяване за максимален срок от пет години. Освен това тя обяснява, че възможността за подновяване трябва да се използва най-малко един месец преди изтичането на срока на договора чрез допълнително споразумение, подписано от страните. На последно място, не е съществувало правно задължение за уведомяване на изпълнителя за намерението му да не подновява договора. Писмото от 24 януари 2001 г. е изпратено от учтивост и показва добра административна практика.

По същество неподновяването на договора беше единственият възможен вариант с оглед на факта, че договорът не отговаряше на изискванията за нова инициатива за изслушване и обратна връзка съгласно условията на Бялата книга за реформа и въз основа на досегашния опит от управлението на договора. Комисията посочва и конкретни причини за неподновяването на договора, като например получената информация относно достоверността на данните, резултати, които подкопават доверието в отношенията с изпълнителя и ГД „Вътрешен пазар и услуги“, и препращане на преписката на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), която започва разследване на 20 февруари 2001 г.

Независимо от резултатите от разследването на OLAF, Комисията счете, че при тези обстоятелства подновяването на договора би било в противоречие с основните принципи на предпазливост и предпазливост при доброто административно управление и с необходимостта от взаимно доверие между страните по договора, за да се гарантира задоволителното му изпълнение.

Твърдение 4)

Договорът за Службата за ориентиране е за срок от 12 месеца, считано от 10 март 2000 г., и за максимум 10 000 запитвания. Съгласно член 4 от договора Комисията се задължава да плати на SAUL максимум € 442 537 за предоставените по договора услуги въз основа на максимум 10 000 запитвания годишно.

Съгласно член 4, параграф 3 от договора плащанията се извършват след получаване и одобрение от Комисията на съответните доклади, включително аналитичните доклади, и след представяне на съответните фактури.

Според Комисията от договора е видно, че всички плащания зависят от задоволителното изпълнение на работата от изпълнителя, от приемането на докладите за съответния период, а в случай на плащания, изчислени въз основа на единична цена — от представянето на фактура. Освен това съгласно приложение III към договора основната цел на седмичните и месечните доклади е била „да се гарантира, че Службата за ориентиране работи ефективно“.

ГД „Вътрешен пазар и услуги“ спря фактурите за периода от октомври 2000 г. до януари 2001 г. в съответствие с член 10, параграф 5 от общите условия, тъй като необходимите документи, по-специално базата данни, не бяха предоставени и Комисията счете, че са необходими допълнителни проверки.

На 6 април 2000 г., въпреки трудностите при прилагането на услугата за ориентиране, Комисията е предоставила на SAUL авансово плащане в размер на 30 % от стойността на договора с банкова гаранция, въпреки че дружеството не е било задължено да направи това.

На 14 март 2001 г. на среща между SAUL и ГД „Вътрешен пазар и услуги“ представителят на SAUL е готов да проучи други начини за предоставяне на липсващата информация, като например пряк достъп до компютърната система на SAUL. SAUL обаче потвърди в писмо от 23 март 2001 г., че този вариант е отхвърлен.

Изпълнителят не е изпълнил основното си задължение да предостави и въведе в база данни всички минимални данни, посочени в договора, които са необходими за наблюдение на задоволителното изпълнение на договора и за количествен и качествен анализ на запитванията, отправени от гражданите към Службата за ориентиране. Като не е предоставил въпросните данни, изпълнителят е направил невъзможна пълната проверка от страна на Комисията на правилното изпълнение на договора. Това също така попречи на Комисията да извърши анализ по същество на опита на гражданите във връзка с функционирането на единния пазар.

При тези обстоятелства принципите на добро административно и финансово управление са попречили на Комисията да извърши дължимите плащания при задоволително изпълнение на договора.

Забележки на жалбоподателя

Жалбоподателят поддържа жалбата си. Съгласно договора задачата на SAUL е била да „съветва обществеността за нейните права и възможности в Европейския съюз и неговия единен пазар и да ги насочва към официални или неправителствени организации, които са в състояние да помогнат при всякакви трудности, с които те могат да се сблъскат, включително подходящи средства за правна защита“. Тъй като SAUL вече е била активна в рамките на Службата за ориентиране, като е отговаряла предимно на шведски запитвания през периода 1997—1999 г., тя е била запозната с вида запитвания, които Службата за ориентиране е получила. На SAUL са изплатени само гарантираните месечни плащания за месеците март - септември 2000 г. Последното плащане е получено през ноември 2000 г. и след това SAUL не е получило никакво плащане.

Според SAUL е имало различни проблеми, свързани с наличните набори от символи за текстове и промени във формата. Тези проблеми не са причинени от жалбоподателя, а са резултат от липсата на координация между ГД „Образование и култура“ и ГД „Вътрешен пазар и услуги“ по отношение на функционирането на службата Europe Direct. SAUL е на мнение, че Комисията никога не е предприемала действия за отстраняване на собствените си управленски проблеми. Тя в нито един момент не е надхвърлила задълженията си. Според SAUL техническите проблеми и промените във формата, изисквани от Комисията, са довели до необходимостта тя да наеме вътрешни адвокати, което е довело до допълнителни разходи.

Усилията на SAUL никога не са били отклонявани от основната цел на договора за предоставяне на висококачествени услуги на гражданите на Европа. Той отхвърля твърдението, че над 50 % от въпросите не попадат в обхвата на договора. SAUL оспорва и становището, че не прави разграничение между получените запитвания.

Според жалбоподателя на 21 декември 2000 г. е изпратено устно съобщение, че договорът трябва да бъде подновен. Това го подведе да поеме нови задължения към експерти и други изпълнители. Освен това разследването на OLAF не е предоставило никакви доказателства за неправомерно поведение от страна на жалбоподателя.

На SAUL са изплатени общо € 170 646, което дори не е 60% от гарантираните месечни плащания. Тя счита, че отлагането на плащанията за допълнителни проверки за период, надвишаващ 12 месеца, е довело до злоупотреба с власт. SAUL твърди, че е предоставило копие от цялата база данни повече от веднъж.

Допълнителни проучвания

След внимателно разглеждане на становището на Комисията и забележките на жалбоподателя се оказа, че са необходими допълнителни проучвания, за да се изяснят спорните въпроси между жалбоподателя и Комисията. Поради това омбудсманът отново изпрати писмо до Комисията с искане за допълнително становище относно забележките на жалбоподателя.

Допълнително становище на Комисията

Според Комисията тя е обработила ефективно поканата за представяне на оферти и подготовката на договора. SAUL е включила всички получени запитвания в своята база данни и ги е фактурирала. Това показа, че SAUL не е филтрирало недопустими въпроси, докато в офертата им ясно е посочено, че те разбират изискването.

Твърденията за лошо управление на договорите от страна на Комисията са неоснователни. Позоваването на различни стандарти е свързано с начина на кодиране на датите, което трудно би могло да се счита за непреодолима техническа пречка. Що се отнася до предполагаемите допълнителни разходи, свързани с наемането на вътрешни адвокати, Комисията предостави списък на датите, до които експертите са започнали да отговарят на запитванията. Тя разкри, че повечето от вътрешните експерти на SAUL са започнали работа от началото на договорната година, преди проблемите, за които SAUL твърди, че са направили наемането им необходимо, да станат очевидни.

Според Комисията договорът не задължава SAUL да надхвърли 10 000 запитвания. В резултат на неуспеха на SAUL да филтрира правилно въпросите, нивото от 10 000 допустими запитвания никога не е било достигнато. След срещата през декември 2000 г. намерението на Комисията беше да поднови договора. Тази позиция обаче се е променила радикално през януари, когато ГД „Вътрешен пазар и услуги“ е узнала за твърдения за манипулиране на базата данни SAUL от началото на договора, насочени към увеличаване на фактурираните суми.

Комисията твърди, че забавянето на плащането не представлява злоупотреба с власт от страна на Комисията, а се дължи на това, че изпълнителят не е предоставил необходимите средства за извършване на необходимите проверки. Принципите на добро финансово управление направляват Комисията да не освобождава допълнителни плащания без ясни доказателства за извършените услуги.

Допълнителни забележки на жалбоподателя

Жалбоподателят поддържа жалбата си. Жалбоподателят счита, че е уважил неговата оферта и е предоставил база данни с високо качество. Жалбоподателят е на мнение, че Комисията не е изяснила в поканата за участие в търг очакванията си и че тя е имала за цел да промени практиката, използвана през 1997—1999 г. от Службата за ориентиране.

РЕШЕНИЕТО

1 Обхват на проверката на Европейския омбудсман

1.1 Жалбата се отнася до задължения, произтичащи от договор, сключен между Комисията и жалбоподателя.

1.2 Съгласно член 195 от Договора за ЕО Европейският омбудсман е оправомощен да получава жалби "относно случаи на лошо администриране в дейността на институциите или органите на Общността". Омбудсманът счита, че лошо администриране е налице, когато публичен орган не действа в съответствие с правило или принцип, които са задължителни за него (2). Следователно лошо управление може да се установи и когато става въпрос за изпълнението на задължения, произтичащи от договори, сключени от институциите или органите на Общностите.

1.3 Омбудсманът обаче счита, че обхватът на проверката, която може да извърши в такива случаи, по необходимост е ограничен. По-специално омбудсманът е на мнение, че той не следва да се стреми да определи дали е налице нарушение на договора от някоя от страните, ако въпросът е спорен. Този въпрос може да бъде разгледан ефективно само от компетентен съд, който ще има възможност да изслуша доводите на страните относно съответното национално право и да прецени противоречиви доказателства по всички спорни фактически въпроси.

1.4 Поради това Омбудсманът счита, че в случаите, свързани с договорни спорове, е оправдано неговото разследване да се ограничи до проверка дали институцията или органът на Общността са му предоставили последователно и разумно изложение на правното основание за своите действия и защо счита, че становището му относно договорната позиция е обосновано. Ако случаят е такъв, омбудсманът ще заключи, че неговата проверка не е разкрила случай на лошо администриране. Това заключение няма да засегне правото на страните договорният им спор да бъде разгледан и официално разрешен от компетентен съд.

2 Твърдяно неизпълнение на задължението на изпълнителя на центъра за обаждания Europe Direct да си сътрудничи със Службата за ориентиране

2.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията не е гарантирала, че изпълнителят на центъра за обаждания Europe Direct е бил задължен да си сътрудничи със Службата за ориентиране.

2.2 Според Комисията договорът с Global One за управление на центъра за обаждания Europe Direct не задължава Комисията да гарантира пряк диалог между двама изпълнители от Комисията, което би било в противоречие с доброто управление на договорите. Жалбоподателят е имал основното задължение да извършва услугата в съответствие с процедурите, които самият той е предложил в офертата си до Комисията. Техническите и организационните предимства на методиката за изпълнение на услугата всъщност са един от критериите за възлагане на поръчката.

2.3 Омбудсманът отбелязва, че в договора между жалбоподателя и Комисията и приложенията към него не се споменава никакво задължение на Комисията да осигури сътрудничество между изпълнителя на центъра за обаждания Europe Direct и службата за ориентиране. Поради това омбудсманът не констатира лошо администриране във връзка с този аспект на жалбата.

3 Твърдение за липса на информация в поканата за представяне на оферти

3.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията не е предоставила подходяща информация в поканата за участие в търг. Според жалбоподателя описанието на запитванията, свързани с единния пазар, и т.нар. „запитвания от второ ниво“ не са посочени в поканата за участие в търг или в самия договор, а са предоставени само в Насоките за подпомагане на SAUL при определянето на допустимите „запитвания от второ ниво“, които пристигат в службата за ориентиране, и при разглеждането на запитвания, различни от допустимите „запитвания от второ ниво“, предоставени от Комисията на 28 ноември 2000 г.

3.2 Комисията твърди, че поканата за участие в търг е била ясна по отношение на функциите на Службата за ориентиране, но умишлено е оставила избора на средствата за изпълнение на потенциалните доставчици на услуги и на оценката на Комисията на способността на предложените методи за предоставяне на качествена услуга като критерии за възлагане на поръчката. Насоките са предоставени, за да се помогне на изпълнителя да филтрира въпросите, които според Комисията просто повтарят методите, вече предвидени от жалбоподателя в неговата оферта.

3.3 Омбудсманът отбелязва, че в офертата на жалбоподателя се посочва, че първата му функция ще бъде да филтрира входящите въпроси, за да гарантира, че те попадат в обхвата на Службата за ориентиране, и да пренасочи въпросите, за които се счита, че попадат извън нейния обхват. Освен това от договора между Комисията и жалбоподателя става ясно, че разследванията е трябвало да се отнасят до упражняването на правата на гражданите в ЕС и единния пазар.

3.4 Поради това Омбудсманът счита, че в настоящия случай Комисията е представила последователно и разумно изложение на правното основание за своите действия и причините, поради които счита, че становището ѝ относно договорната позиция е обосновано. Поради това омбудсманът не констатира лошо администриране във връзка с този аспект на жалбата.

4 Неподновяване на договора

4.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията не е подновила договора, както е договорено. Според жалбоподателя той е бил информиран на среща в Брюксел на 20 и 21 декември 2000 г., че договорът трябва да бъде подновен и следователно е подновил договорите си със своите експерти, наел е нови помещения и е сключил споразумения за лизинг на компютърно оборудване и услуги, свързани с бази данни. На 16 февруари 2001 г. жалбоподателят получи писмо, в което се съобщава, че Комисията не възнамерява да поднови договора.

4.2 Според Комисията договорът е подписан за една година с възможност за подновяване до максимум пет години. Възможността за подновяване е трябвало да бъде упражнена най-малко един месец преди изтичането на договора чрез допълнително споразумение, подписано от страните. Не съществува обаче правно задължение изпълнителят да бъде информиран за намерението си да не подновява договора. Писмото от 24 януари 2001 г. е изпратено от учтивост.

4.3 Комисията посочва също, че след срещата през декември 2000 г. е възнамерявала да поднови договора. Тази позиция обаче се е променила радикално през януари, когато ГД „Вътрешен пазар и услуги“ е узнала за твърдения за манипулиране на базата данни на жалбоподателя от началото на договора с цел увеличаване на фактурираните суми. Комисията счете, че при тези обстоятелства подновяването на договора би било в противоречие с основните принципи на предпазливост и предпазливост при доброто административно управление и с необходимостта от взаимно доверие между страните по договора, за да се гарантира, че той се изпълнява задоволително. Жалбоподателят отбеляза, че разследване на OLAF не е предоставило никакви доказателства за неправилно поведение от негова страна.

4.4 Омбудсманът отбелязва, че Комисията приема, че първоначално е възнамерявала да поднови договора. Жалбоподателят обаче не е доказал, че служителите на Комисията са дали конкретно обещание за подновяване. Освен това изложените от Комисията мотиви за промяна на намеренията ѝ не изглеждат необосновани. Въз основа на наличните доказателства омбудсманът не констатира лошо администриране във връзка с този аспект на жалбата.

5 Неплащане на част от фактурите

5.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията не е платила фактурите съгласно договора.

5.2 Според Комисията от договора е видно, че всички плащания зависят от задоволителното изпълнение на работата от изпълнителя, от приемането на докладите за съответния период, а в случай на плащания, изчислени въз основа на единична цена - от представянето на фактура. Освен това съгласно приложение III към договора основната цел на седмичните и месечните доклади е била да се гарантира, че службата за ориентиране работи ефективно. ГД „Вътрешен пазар и услуги“ спря фактурите за периода от октомври 2000 г. до януари 2001 г. в съответствие с член 10, параграф 5 от общите условия, тъй като необходимите документи, по-специално базата данни, не бяха предоставени и Комисията счете, че са необходими допълнителни проверки.

5.3 Освен това Комисията твърди, че изпълнителят не е изпълнил основното си задължение да предвиди и въведе в база данни всички минимални данни, посочени в договора, които са били необходими за наблюдение на задоволителното изпълнение на договора и за количествен и качествен анализ на запитванията, отправени от гражданите до службата за ориентиране. Като не е предоставил въпросните данни, изпълнителят е направил невъзможна пълната проверка от страна на Комисията на правилното изпълнение на договора. Това също така попречи на Комисията да извърши съществения анализ на опита на гражданите във връзка с функционирането на единния пазар. При тези обстоятелства принципите на добро административно и финансово управление са попречили на Комисията да извърши дължимите плащания при задоволително изпълнение на договора.

5.4 Омбудсманът счита, че Комисията е представила последователно и разумно описание на правното основание за своите действия и на причините, поради които счита, че становището ѝ относно договорната позиция е обосновано. Поради това омбудсманът не констатира лошо администриране във връзка с този аспект на жалбата.

6 Твърдения на жалбоподателя

6.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията следва незабавно да плати всички фактури съгласно договора и да компенсира забавянето на плащането. Освен това жалбоподателят твърди, че Комисията следва да поднови договора или да обезщети жалбоподателя за финансовата загуба, причинена от неподновяването.

6.2 С оглед на констатациите за липса на лошо администриране в раздели 2 - 5 от настоящото решение по-горе, омбудсманът не счита за необходимо да разследва допълнително твърденията на жалбоподателя.

7 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Комисията. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

Якоб СЬОДЕРМАН

---

(1) Съгласно предложението на SAUL за служба за ориентиране на гражданите от 15 октомври 1999 г., стр. 10: „Първата функция на новата служба за ориентиране е да филтрира входящите въпроси, за да се гарантира, че те попадат в обхвата на договора с Европейската комисия. Тази функция сама по себе си изисква както езикови, така и правни умения на място, нещо, което е било значителен проблем при по-ранното функциониране на услугата. По този начин нашият мениджърски екип е избран, структуриран и обучен да включи тези основни изисквания. Тези въпроси, за които се счита, че попадат извън обхвата на Службата за ориентиране, като например тези, които изискват обща информация, след това се пренасочват към съответната информационна служба на Европейската комисия.“

(2) Вж. Годишен доклад на Европейския омбудсман за 1997 г., стр. 22 и следващите.