Уважаема г-жо Г.,

На 3 април 2000 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман от името на „Västkustbanans Framtid“ относно оценката на въздействието върху околната среда, извършена за шведската железопътна връзка „Västkustbanan“, и класификацията на района „Skälderviken“ в Швеция съгласно т.нар. Директива за местообитанията.

На 29 май 2000 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия. Комисията изпрати становището си на 5 октомври 2000 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 29 ноември 2000 г. На 25 януари 2001 г. поисках допълнителна информация от Комисията. На 7 март 2001 г. Комисията изпраща второто си становище. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 30 май 2001 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

За да се избегнат недоразумения, е важно да се припомни, че Договорът за ЕО оправомощава Европейския омбудсман да разследва възможни случаи на лошо администриране само в дейностите на институциите и органите на Общността. Уставът на Европейския омбудсман изрично предвижда, че никое действие на друг орган или лице не може да бъде предмет на жалба до омбудсмана.

Поради това проверките на омбудсмана във връзка с Вашата жалба бяха насочени към проверка дали е налице лошо администриране в дейностите на Европейската комисия.

Жалбата

Жалбоподателят, председателят на сдружението „Västkustbanans Framtid“, подава жалба до омбудсмана през април 2000 г. Жалбоподателят е изпратил жалба до Европейската комисия относно съответствието на Швеция с Директива 85/337/ЕИО (1) и Директива 92/43/ЕИО (2) за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Жалбата ѝ до омбудсмана се отнася до начина, по който Комисията е разгледала жалбата ѝ.

На 2 юни 1997 г. жалбоподателят подава жалба до Комисията относно оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), извършена за железопътната връзка Västkustbanan в южната част на Швеция. За връзката са извършени две ОВОС, i) Västkustbanan Förslöv-Ängelholm, Miljökonsekvensbeskrivning för sträckan Förslöv-Norra delen av Skälderviken от 10 февруари 1995 г. и ii) Västkustbanan Förslöv-Ängelholm, Miljökonsekvensbeskrivning för sträckan Lingvallen-Ängelholms stationsområde от 21 май 1996 г. Жалбата се отнася главно до втората ОВОС. Жалбата беше регистрирана от Комисията като жалба P-97/4837. С писма от 19 януари и 9 февруари 1998 г. жалбоподателят освен това се оплаква от класифицирането на района Skälderviken, също в южната част на Швеция, съгласно т.нар. Директива за местообитанията. Тази жалба е разгледана от Комисията заедно с жалбата от 2 юни 1997 г. От март до юни 1998 г. жалбоподателят изпраща допълнителна информация на Комисията.

В писмо от 10 август 1998 г. Комисията заключи, че няма нарушение на законодателството на Общността в областта на околната среда и предложи въпросът да бъде приключен в срок от един месец, освен ако жалбоподателят не представи нова информация.

През април 2000 г. жалбоподателят подава жалба до омбудсмана. В жалбата си до омбудсмана тя посочва, че ОВОС, извършена за железопътната връзка Västkustbanan, участък Lingvallen-Ängelholms stationområde, е недостатъчна, тъй като оценката не обхваща всички съответни фактори. Следователно Швеция е нарушила Директива 85/337/ЕИО. Освен това ОВОС за участъка Lingvallen-Ängelholms stationområde изглежда е била предадена твърде късно от шведските органи. Жалбоподателят твърди, че поради това Комисията не е трябвало да приеме ОВОС.

Освен това жалбоподателят заяви, че Комисията следва да гарантира определянето на района Skälderviken като защитена зона по „Натура“ съгласно Директива 92/43/ЕИО.

Жалбата съдържа подробни описания на околната среда и околностите на засегнатите райони.

Задачата

В становището си Комисията посочва, че жалбата, с която е сезирана на 2 юни 1997 г., е уважена на 25 ноември 1997 г. Освен това жалбоподателят е бил информиран за разследванията и действията на Комисията с писма от 9 и 23 февруари, 10 август, 3 и 10 септември 1998 г., 15 февруари и 8 юни 1999 г. Комисията също така посочи, че дали да започне производство за установяване на нарушение срещу държава членка или не, е в рамките на дискреционните правомощия на Комисията и жалбоподателят е бил информиран за това. Комисията приема, че жалбата не се отнася до разглеждането на подадената до нея жалба, а по-скоро до оценката, направена от Комисията.

Що се отнася до ОВОС, извършени от шведските органи на 10 февруари 1995 г. и 21 май 1996 г., Комисията счете, че те отговарят на изискванията на Директива 85/337/ЕИО относно въпросния железопътен проект. Освен това последващите изявления, направени от жалбоподателя, не показаха, че оценките са неподходящи. Комисията посочва, че при разглеждането на ОВОС е обърнала особено внимание на въпросите, свързани с процедурите, тъй като Директива 85/337/ЕИО урежда по-скоро процедурата, отколкото същността или качеството на оценката.

Що се отнася до класификацията на района Skälderviken съгласно Директива 92/43/ЕИО, Комисията счете, че предоставената от жалбоподателя информация не представлява доказателство за нарушение на директивата.

На 10 август 1998 г. Комисията уведоми жалбоподателя за позицията си по отношение както на Директива 85/337/ЕИО, така и на Директива 92/43/ЕИО и му даде възможност да представи нова информация преди приключването на случая. През август, септември и октомври 1998 г. жалбоподателят изпрати допълнителна информация на Комисията. На 15 февруари 1999 г. Комисията отново уведоми жалбоподателя за позицията си, че няма нарушение на правото на Общността и го прикани да представи допълнителни доказателства в срок от един месец. Последващо писмо от жалбоподателя от 12 март 1999 г. не съдържаше никакви нови доказателства и на 8 юни 1999 г. Комисията уведоми жалбоподателя, че е приключила случая.

Поради това Комисията счете, че е изпълнила задълженията си по отношение на информирането на жалбоподателя.

Накрая Комисията се позова на информацията, съдържаща се в жалбата до омбудсмана, относно някои основни факти и описания на начина, по който въпросът е бил отнесен до националните органи. Комисията заяви, че ще разгледа допълнителната информация и ще информира жалбоподателя, ако разкрие елементи, които биха променили по-ранното заключение на Комисията.

В становището си жалбоподателката поддържа жалбата си, описва подробно околната среда в района и посочва до каква степен шведските органи не са спазили Директива 85/337/ЕИО и Директива 92/43/ЕИО. Жалбоподателят заяви, че установените нарушения трябва да са били откриваеми от Комисията чрез отговорите, които е получила от шведските органи след писмото ѝ до тези органи от 9 февруари 1998 г.

Жалбоподателят подчертава факта, че ОВОС, извършена за железопътната връзка Västkustbanan, участък Lingvallen-Ängelholms stationområde, е била завършена на 21 май 1996 г., докато решението за одобряване на изграждането на тази връзка е било взето още на 15 май 1995 г. от шведските органи. Това само по себе си представлява нарушение. Ако органите бяха спазили законодателството на Общността, сдружението Västkustbanans Framtid и други заинтересовани страни щяха да имат възможност да представят коментари относно извършената ОВОС.

Освен това жалбоподателят заяви, че Комисията е трябвало да определи правното основание, въз основа на което да подкрепи становището си, че не е налице нарушение.

След внимателно разглеждане на становището на Комисията и забележките на жалбоподателя се оказа, че са необходими допълнителни проучвания.

Поради това омбудсманът поиска от Комисията да коментира на първо място факта, че решението за одобряване на изграждането на железопътната връзка Västkustbanan е взето от шведските органи на 15 май 1995 г., докато ОВОС за участъка Lingvallen-Ängelholms stationområde е завършена едва на 21 май 1996 г. Жалбоподателят твърди, че това е нарушение на правото на Общността (Директива 85/337/ЕИО). Омбудсманът поиска от Комисията да коментира това и да обясни заключението си, че не е имало нарушение. На второ място, що се отнася до твърденията във връзка с класифицирането на района Skälderviken съгласно Директива 92/43/ЕИО, омбудсманът иска от Комисията да го информира за всички извършени до момента проверки, посочени от Комисията в нейното становище.

Омбудсманът също така поиска от Комисията копие от извършената ОВОС за участъка Lingvallen-Ängelholms stationområde и изпрати копие от забележките на жалбоподателя до Комисията за евентуални коментари.

Що се отнася до факта, че решението за одобряване на изграждането на железопътната връзка Västkustbanan е взето от шведските органи на 15 май 1995 г. и че ОВОС за участъка Lingvallen-Ängelholms stationområde е завършена на 21 май 1996 г., Комисията посочва, че е информирала жалбоподателя за дискреционните си правомощия да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения. След като получи съответните оценки от Швеция и ги разгледа, на 10 август 1998 г. и на 15 февруари 1999 г. Комисията информира жалбоподателя, че не са представени доказателства, че извършените оценки не отговарят на изискванията на Директива 85/337/ЕИО.

Що се отнася до класификацията на Skälderviken, Комисията заяви, че след като е разгледала информацията, предоставена чрез жалбата до омбудсмана, както и конкретна жалба, адресирана до Комисията на 31 октомври 2000 г., Комисията е открила ново досие за жалба, референтен номер P-00/5160/Швеция. Новата жалба се отнася до няколко въпроса, включително класифицирането на района Skälderviken като обект по „Натура 2000“ съгласно Директива 92/43/ЕИО. На 6 декември 2000 г. жалбоподателката представи обширна нова информация и с писма от 29 ноември и 12 декември 2000 г. Комисията информира жалбоподателката за своето разглеждане на нейните изявления и че все още не е приключила оценката си относно изложените твърдения. Комисията подчерта, че след като информацията бъде напълно проучена, тя ще информира жалбоподателя за действията, които трябва да бъдат предприети.

Освен това, що се отнася до общата оценка на шведското предложение за списък на обектите по „Натура 2000“ съгласно Директивата за местообитанията, на 22 декември 2000 г. Комисията реши да сезира Съда на Европейския съюз във връзка с непредлагането от страна на Швеция на пълен списък. Впоследствие Комисията получи информация, че понастоящем Швеция подготвя ново определяне на територията и предложение за района Skälderviken.

Към становището са приложени копия от двете ОВОС, посочени в жалбата.

Във второто си становище жалбоподателката отново представи подробна информация до каква степен оценките не отговарят на изискванията на Директива 85/377/ЕИО и освен това описа някои процедурни контакти с шведските органи по отношение на класификацията на района Skälderviken съгласно Директивата за местообитанията.

РЕШЕНИЕТО

1.1 Жалбоподателят заяви, че ОВОС, извършена за железопътната връзка Västkustbanan, участък Lingvallen-Ängelholms stationområde, е недостатъчна, тъй като оценката не обхваща всички съответни фактори. Следователно Швеция е нарушила Директива 85/337/ЕИО. Освен това изглежда, че шведските органи са предали оценката на въздействието върху околната среда твърде късно. Жалбоподателят твърди, че поради това Комисията не е трябвало да приеме ОВОС.

1.2 Комисията заяви, че що се отнася до двете ОВОС, извършени от шведските органи, Комисията счита, че те отговарят на изискванията на Директива 85/337/ЕИО относно въпросния железопътен проект. Според Комисията не са представени доказателства в подкрепа на обратното. Когато жалбоподателят посочи, че решението за одобряване на изграждането на влака е взето от шведските органи на 15 май 1995 г. и ОВОС за участъка Lingvallen-Ängelholms stationområde е завършена едва на 21 май 1996 г., Комисията отговори, като информира жалбоподателя за своите дискреционни правомощия за започване на процедури за нарушение.

1.3 Що се отнася до доводите на жалбоподателя относно адекватността на ОВОС, омбудсманът отбелязва, че Директива 85/337/ЕИО изисква държавата членка да прецени каква информация трябва да бъде предоставена. В настоящия случай проверката на омбудсмана не е разкрила доказателства, които да показват, че Комисията не е имала право да счита, че държавата членка е изпълнила задължението си съгласно Директива 85/337/ЕИО по отношение на адекватността на информацията, предоставена в ОВОС.

1.4 Що се отнася до аргументите на жалбоподателя относно датата, на която е изготвена ОВОС, омбудсманът отбелязва, че Комисията се е позовала на своите дискреционни правомощия за започване на производства за установяване на нарушение. Ако смисълът е бил, че Комисията е взела дискреционно решение да приключи случая, въпреки доказателствата, че е извършено нарушение, тогава Комисията е трябвало да го каже с ясни думи. Ако обаче Комисията е счела, че не е налице нарушение, не възниква въпросът за правото на преценка. Налага се изводът, че причините, поради които Комисията е прекратила преписката, са неясни.

1.5 Добро административно поведение е да се посочат причините за дадено решение. Посочените причини следва да бъдат адекватни, ясни и достатъчни. В настоящия случай омбудсманът счита, че Комисията не е мотивирала решението си. Поради това омбудсманът ще отправи критична забележка към Комисията.

2.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията следва да гарантира, че районът Skälderviken е определен като защитена зона по „Натура“ съгласно Директива 92/43/ЕИО.

2.2 На първо място, Комисията обясни, че предоставената от жалбоподателя информация не представлява доказателство за нарушение на Директива 92/43/ЕИО. Въпреки това, въз основа на информацията, предоставена чрез жалбата до омбудсмана, както и на последващи изявления, Комисията е открила ново досие по жалба относно класифицирането на района Skälderviken като обект по „Натура 2000“ съгласно Директива 92/43/ЕИО. Комисията все още не е приключила оценката си, но подчерта, че след като информацията бъде напълно проучена, тя ще информира жалбоподателя за действията, които трябва да бъдат предприети.

2.3 Омбудсманът отбелязва, че тази част от жалбата все още се оценява от Комисията въз основа на допълнителна информация, предоставена от жалбоподателя. Комисията се ангажира да информира жалбоподателя за резултата. Следователно не е налице лошо администриране по отношение на тази част от жалбата.

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба е необходимо да се направи следната критична забележка:

Като се има предвид, че този аспект на делото се отнася до процедури, свързани с конкретни събития в миналото, не е целесъобразно да се търси приятелско уреждане на въпроса. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

Якоб СЬОДЕРМАН

(1) Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, ОВ L 175/40, 1985 г.

(2) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109).