Уважаеми г-н С.,
На 21 октомври 1999 г. Вие подадохте жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия във връзка с изключването Ви от участие в състезателна процедура COM/TA/2/98.
На 3 ноември 1999 г. Ви информирах, че считам, че няма основания за започване на разследване по това дело, тъй като същите доводи като изтъкнатите от Вас изглежда са били представени и пред Първоинстанционния съд по дело T-117/99.
На 15 ноември 1999 г. Вие ме информирахте, че дело T-117/99 е било оттеглено от ищците.
На 17 ноември 1999 г. препратих жалбата на Комисията за становище.
Комисията изпрати становището си по Вашата жалба на 14 март 2000 г., а аз Ви го препратих на 16 март 2000 г. с покана да представите становище, ако желаете. На 30 април 2000 г. Вие ми изпратихте своите забележки по становището на Комисията.
На 19 май 2000 г. поисках от Комисията да ми предостави допълнителна информация относно Вашата жалба. Комисията изпрати отговора си на 28 юли 2000 г., а аз го препратих на 2 август 2000 г. с покана за представяне на коментари, ако желаете. На 27 септември 2000 г. Вие ми изпратихте своите забележки по отговора на Комисията.
Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултата от направените запитвания.

Жалбата

Жалбоподателят, инженер, е бил срочно нает служител на Европейската комисия със степен А 4. През 1998 г. участва във вътрешен конкурс COM/TA/2/98 за срочно наети служители с цел съставяне на резерв от помощник-администратори, администратори и главни администратори.
Точка VI от обявлението за конкурса предвижда два писмени и един устен изпит. Двата писмени теста се състоят от:
есе по обща тема за оценка на способността на кандидата да общува писмено на основния си език и да разработва идеи и да ги формулира по ясен, логичен и структуриран начин (кандидатите ще имат избор);
б) тест за съставяне на проект, включващ работа по казус, за да се оцени способността на кандидата да анализира и обобщава; допълнителен раздел за кандидати A5/4, включващ изготвянето на докладна записка въз основа на работата по казус, в която се формулират оперативните възможности и/или се съветват административните или политическите органи относно решението, което трябва да бъде взето.“
В писмо от 3 март 1999 г. жалбоподателят е уведомен, че не е успял да получи изисквания минимум точки на всеки от двата писмени теста и че следователно не може да бъде допуснат до устния изпит. На 9 март 1999 г. жалбоподателят иска от конкурсната комисия да преразгледа документите му. В друго писмо от 22 март 1999 г. жалбоподателят подчертава, че не е имало голям избор по отношение на първия тест и никакъв избор по отношение на втория тест. Освен това той твърди, че Комисията не е определила тестове по специализация, както е било направено при предишни вътрешни конкурси, и че поради самото си естество на форма и предмет тестовете са били по-подходящи за кандидати с определени професионални профили. На 19 април 1999 г. конкурсната комисия потвърждава оценките, дадени на жалбоподателя. С писмо от 18 май 1999 г. жалбоподателят уведомява конкурсната комисия, че неговият отговор не го удовлетворява, и иска списък на всички кандидати с техните автобиографии, които са се явили на теста за длъжностни лица от степен А4, списък на кандидатите, допуснати до устния изпит, и имената на кандидатите, включени в списъка с резерви. На 11 юни 1999 г. конкурсната комисия отхвърля това искане на основание поверителност.
На 11 юни 1999 г. жалбоподателят подава жалба до Комисията съгласно член 90 от Правилника за длъжностните лица във връзка с конкуренцията COM/TA/2/98. В допълнително писмо до Генералния секретариат на Комисията от 29 юли 1999 г. жалбоподателят се позовава на съобщението на Комисията „Устойчиво градско развитие в Европейския съюз: Рамка за действие“, приета от Комисията на 28 октомври 1998 г. Той твърди, че макар да е имало равно третиране по отношение на критерий б), не е имало равно третиране. С писмо от 4 август 1999 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че е регистрирала неговата жалба.
При липсата на допълнителен отговор от страна на Комисията жалбоподателят се обърна към омбудсмана. Жалбоподателят твърди, че е бил несправедливо изключен от устния изпит на горепосочения конкурс. По-конкретно той се оплаква, че поради самото си естество писмените изпити са били по-подходящи за кандидати с определени професионални профили.

Задачата

В становището
си Комисията посочва, че съгласно обявлението за конкурса целта на вътрешния конкурс е била „да се установи, че кандидатите са в състояние да изпълняват функциите на постоянно длъжностно лице, които са по-разнообразни от задачите, които трябва да изпълняват като срочно наети служители“. Комисията твърди, че конкурсната комисия е спазила всички разпоредби на обявлението за конкурса, включително тези относно естеството и съдържанието на изпитите.
Копие от обявлението за конкурса и от темите, предложени за двата писмени теста, беше представено на омбудсмана.
Съгласно този документ кандидатите са имали възможност да избират между три теми на тест а). Тест б) изисква от кандидатите да обобщят основните точки в съобщение на Комисията, озаглавено „Към програма за градовете в Европейския съюз“ и публикувано на 6 май 1997 г., и да посочат по какъв начин предложенията на Комисията, както е показано в това съобщение, биха могли да окажат въздействие върху начина на провеждане на политиките на ЕС в бъдеще. Освен това от кандидатите от кариерна група A5/A4 се изискваше да подготвят кратка реч, в която да представят предложенията на Комисията пред публика, която се противопоставя на по-голямото участие на ЕС по въпросите на градовете.
В становището
си жалбоподателят поддържа жалбата си. Той твърди, че конкурсната комисия не е спазила обявлението за конкурса. Жалбоподателят посочи, че кандидатите в този конкурс имат много разнообразен набор от професионални квалификации и опит. Естеството на тестовете е дискриминационно, тъй като те са насочени към кандидати със силно развити умения за съставяне на текстове. Според него не е имало реален избор по отношение на проверката по буква а), тъй като въпросите са били ограничени до конкретно европейски, дори институционални въпроси. За изпитване б) е избрано досие, което е било активно обработвано от някои от службите на Комисията непосредствено преди изпитването. Според жалбоподателя по този начин тези тестове са били особено подходящи за някои кандидати, а не за други, които, подобно на него, не са имали или не е трябвало да имат същото ниво на върхови постижения в изпитаните умения и области като например политолог или адвокат, работещ ежедневно в областта на политиката или законодателството на Общността.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАПИТВАНИЯ

С оглед
на гореизложеното омбудсманът заключи, че се нуждае от допълнителна информация, за да разгледа жалбата. Поради това той поиска от Комисията да коментира твърдението на жалбоподателя, че изборът на текст за теста б) облагодетелства кандидатите, чиито задължения в Комисията засягат този въпрос. Омбудсманът също така поиска от Комисията да уточни кои от нейните служби са отговаряли за този въпрос и дали има кандидати от съответната служба, които са участвали в конкурса.

В отговора си Комисията подчерта, че всеки кандидат е получил едно и също досие. Целта не е била да се проверят знанията в конкретна област, а по-скоро способността на кандидата да анализира и обобщава въз основа на предоставената документация. Съгласно точка VI.1 от обявлението за конкурса изпитът има за цел да установи годността на кандидатите да упражняват функциите на постоянно длъжностно лице, които са по-разнообразни от изпълняваните от тях задачи като срочно наети служители. Според Комисията изборът на предмет във връзка с теста б) по никакъв начин не облагодетелства определени кандидати предвид естеството и целта на теста (за оценка на способността на кандидата да анализира и обобщава).
Съобщението на Комисията от 6 май 1997 г. е изготвено от Генерална дирекция „Регионална политика“ в тясно сътрудничество с няколко други генерални дирекции, имащи отношение към този въпрос. Според Комисията съобщението е било предмет на междуведомствена консултация с участието на над 20 служби и служби на Комисията.
Комисията обясни, че произходът и задълженията на кандидатите не са били записани в компютърното приложение на Комисията за управление на конкурси. Ръчното търсене показа, че само четирима от общо 88-те успешно издържали конкурса кандидати са били наети на работа в Генерална дирекция „Регионална политика“.
В становището
си жалбоподателят изразява становището, че твърдението на Комисията, че познанията в дадена област или тема не подобряват способността на кандидата да анализира и обобщава, в тестова ситуация, продължителна комуникация по този въпрос, е очевидно невярно и неправилно. Той също така посочи, че в резултат на участието на над 20 служби много повече от четирима кандидати биха могли да са запознати или дори запознати с темата на теста, като по този начин ги поставят в привилегировано положение.

РЕШЕНИЕТО

1 Неправилен формат на конкурса
1.1 Жалбоподателят, инженер, е бил срочно нает служител на Европейската комисия със степен А 4. През 1998 г. участва във вътрешен конкурс COM/TA/2/98 за срочно наети служители с цел съставяне на резерв от помощник-администратори, администратори и главни администратори. Жалбоподателят твърди, че писмените изпити в настоящия конкурс поради самото си естество са били по-подходящи за кандидати с определени професионални профили, отколкото за други, които, подобно на него, не са имали или не е трябвало да имат същото ниво на върхови постижения в изпитаните умения и области като например политолог или адвокат, работещ ежедневно в областта на политиката или законодателството на Общността.
1.2 Комисията подчертава, че съгласно обявлението за конкурса целта на вътрешния конкурс е била "да се установи, че кандидатите са способни да изпълняват функциите на постоянно длъжностно лице, които са по-разнообразни от задачите, които трябва да изпълняват като срочно наети служители". Комисията твърди, че конкурсната комисия е спазила всички разпоредби на обявлението за конкурса, включително тези относно естеството и съдържанието на изпитите.
1.3 Съгласно постоянната съдебна практика конкурсната комисия разполага с широко право на преценка по отношение на съдържанието на изпитите и изборът на изпитите от конкурсната комисия не може да бъде критикуван, освен ако този избор не е ограничен до границите, определени в обявлението за конкурса, или не съответства на целите на изпита или на конкурса (1). Конкурсът, в който е участвал жалбоподателят, е имал за цел да се установи, че кандидатите са в състояние да изпълняват „задачите на постоянно длъжностно лице, които са по-разнообразни от задачите, които трябва да изпълняват като срочно наети служители“. За постигането на тази цел от кандидатите се изисква, наред с другото, да се явят на два писмени теста, които имат за цел да оценят „способността на кандидата да общува писмено на основния си език и да разработва идеи и да ги формулира по ясен, логичен и структуриран начин“ (тест а) и „способността на кандидата да анализира и обобщава“ (тест б)). Омбудсманът счита, че жалбоподателят не е доказал, че изборът на тези тестове не съответства на целта на конкурса. Вярно е, че тези тестове са били в полза на кандидати с добри умения за съставяне на текстове. Жалбоподателят обаче не е доказал защо Комисията е трябвало да избере други тестове, които биха били по-благоприятни за кандидатите, които не притежават такива умения. Както беше посочено по-горе, конкурсните комисии разполагат с широка свобода на преценка в тази област и омбудсманът не може да заменя преценката си за целесъобразността на тестовете с тази на конкурсната комисия.
1.4 Въз основа на гореизложеното изглежда, че не е налице лошо администриране от страна на Европейската комисия, що се отнася до първото твърдение, изтъкнато от жалбоподателя.
2 Избор на теми за писмените изпити
2.1 Жалбоподателят твърди, че изборът на теми за писмените изпити е несправедлив, особено що се отнася до изпит б). Този тест изискваше кандидатите да обобщят основните точки в съобщението на Комисията „Към програма за градовете в Европейския съюз“, публикувано на 6 май 1997 г., и да посочат по какъв начин предложенията на Комисията, както е показано в това съобщение, биха могли да окажат въздействие върху начина на провеждане на политиките на ЕС в бъдеще. Въпреки това на 28 октомври 1998 г. Комисията прие съобщение относно „Устойчиво градско развитие в Европейския съюз: рамка за действие“(2). Жалбоподателят твърди, че поради това няколко други кандидати може да са имали специални познания по съответната тема и че тези познания биха могли да подобрят способността на кандидата да анализира и обобщава продължителна комуникация по този въпрос в тестова ситуация.
2.2 Комисията твърди, че изборът на предмет във връзка с теста б) по никакъв начин не поставя в по-благоприятно положение определени кандидати, като се имат предвид естеството и целта на теста, който е да се оцени способността на кандидата да анализира и обобщава.
2.3 Трябва да се отбележи, че принципът на равенство е изключително важен в процедурите в областта на конкуренцията. Следователно конкурсната комисия трябва да гарантира, че изпитите по същество са с еднаква степен на трудност за всички кандидати (3).
2.4 Омбудсманът отбелязва, че тест а) е дал на кандидатите избор между три различни теми. Жалбоподателят не е доказал, че изборът на тези теми е несправедлив.
2.5 Тест б) изисква от кандидатите да обобщят основните моменти от съобщението, публикувано от Комисията през май 1997 г. Като се има предвид, че целта на този тест е да се оцени способността на кандидата да анализира и обобщава, конкурсната комисия по принцип е свободна да използва всеки текст, който счита за подходящ, включително посоченото съобщение. Необходимо е обаче да се вземе предвид фактът, че в това съобщение се посочва, че въз основа на него трябва да се започне по-широк дебат по въпросите на градовете и че резултатите от този диалог трябва да бъдат представени пред Градския форум, който Комисията възнамерява да свика през 1998 г. На 28 октомври 1998 г. Комисията прие съобщение относно „Устойчиво градско развитие в Европейския съюз: рамка за действие“, която се основаваше на предишното съобщение и на резултатите от проведения междувременно дебат. Тъй като това ново съобщение е публикувано едва пет дни след писмените изпити в конкурса COM/TA/2/98, не може да се изключи, че някои от кандидатите, участващи в този конкурс, са били особено добре запознати с предмета на предишното съобщение, тъй като са работили по новото съобщение. Комисията потвърждава, че някои от издържалите конкурса кандидати са от нейната генерална дирекция „Регионална политика“, която е изготвила съобщението от 6 май 1997 г., а може да се предположи и съобщението от 28 октомври 1998 г.
2.6 Становището на жалбоподателя, че предишните познания по даден предмет са предимство в тестова ситуация, при която кандидатите са изправени пред задачата да обобщят продължително съобщение, не изглежда неразумно. Поради това омбудсманът счита, че би било за предпочитане за текст б) да бъде избран друг текст.
2.7 Въпреки това омбудсманът счита, че изборът на конкурсната комисия не представлява случай на лошо администриране. Избраният за изпитване б) текст е публикуван още през май 1997 г. По този начин всеки кандидат би могъл на теория да има предварително познаване на съдържанието на този текст. Решаващият елемент обаче е представен от факта, че целта на теста е била формална, а именно да се оцени способността на кандидата да анализира и обобщи текст. Според омбудсмана жалбоподателят не е установил, че в тази степен кандидатите, които може да са работили по второто съобщение, публикувано през 1998 г., са се ползвали с предимство пред други кандидати, което би засегнало съществено равенството на кандидатите.
2.8 Въз основа на гореизложеното изглежда, че не е налице лошо администриране от страна на Европейската комисия по отношение на втория аспект на жалбата.
3 Заключение Въз
основа на проверките на Европейския омбудсман по тази жалба изглежда, че не е имало лошо управление от страна на Европейската комисия. Поради това омбудсманът прекратява преписката.
Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.
Искрено Ваш
Якоб Сьодерман

---

(1) Вж. например дело T-156/89 Valverde Mordt срещу Съда на Европейските общности [1991] ECR II-407, параграф 121.

(2) И двата текста са достъпни на уебсайта на Генерална дирекция „Регионална политика“ на Комисията (http://ec.europa.eu/regional_policy).

(3) Вж. решението на Първоинстанционния съд по дело T-156/89, цитирано по-горе, точка 123.