Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбата се отнася до твърдения отказ на Европейската комисия да предложи на жалбоподателя договор за срочно нает служител. Жалбоподателят е работил като договорно нает служител в генерална дирекция „Научни изследвания“ на Комисията в продължение на три години. Когато договорът ѝ изтича, началникът на нейния отдел ѝ предлага договор за срочно нает служител. По-късно обаче Генерална дирекция „Човешки ресурси“ (ГД „Човешки ресурси“) на Комисията счете, че тя не отговаря на изискванията, за да ѝ бъде предложен такъв договор.

2. През февруари 2011 г. жалбоподателят се обърна към Европейския омбудсман, за да се оплаче от отказа на Комисията.

Предмет на разследването

3. Омбудсманът започна проверка по следните твърдения и твърдения.

Твърдение:

Комисията неправилно се основала на член 5, параграф 3 от Правилника, когато отхвърлила предложението на ГД „Изследвания“ да ѝ предложи договор за срочно нает служител.

Твърдение:

Комисията следва да ѝ предложи договор за срочно нает служител.

Проучването

4. На 24 март 2011 г. омбудсманът поиска от Комисията да представи становище по горепосоченото твърдение и претенция до 30 юни 2011 г.

5. Комисията изпрати становището си на омбудсмана на 7 юни 2011 г. Становището беше препратено на жалбоподателката, която представи своите коментари на 4 и 19 юли 2011 г.

6. На 19 октомври 2011 г. омбудсманът представи на Комисията предложение за приятелско решение. Комисията представи становището си по предложението на 16 декември 2011 г. Омбудсманът го препрати на жалбоподателката за становище, което тя представи на 5 март 2012 г.

Анализ и заключения на омбудсмана

А. Предполагаем неправомерен отказ да се предложи на жалбоподателя договор за срочно нает служител и свързана с него претенция

Аргументи, представени на омбудсмана

7. Жалбоподателката твърди, че Комисията е трябвало да я назначи като срочно нает служител AST, тъй като отговаря на изискванията на член 5, параграф 3, буква а), подточка iii) от Правилника за длъжностните лица. В този член се предвижда назначаването на срочно нает служител AST с професионален опит, равностоен на диплома за завършено средно образование или на диплома за завършено средно образование, даваща достъп до образование след завършено средно образование. Освен това, когато е назначена за първи път като договорно нает служител, тя е трябвало да обоснове образователната си степен и да получи еквивалентност със средното образование. Тя има повече от 28 години професионален опит. Освен това тя твърди, че началниците ѝ „ са ѝ предложили договор за срочно нает служител, тъй като въпреки публикуването на обявленията за свободни длъжности не е било възможно да бъде назначено длъжностно лице. Беше ясно, че нейните началници в ГД „Изследвания“ основават предложението си на „интереса на службата“. Поради това тя не разбира защо ГД „Човешки ресурси“ счита, че тъй като няма диплома за средно образование, не отговаря на условията за назначаване като срочно нает служител.

8. В становището си Комисията обяснява, че правилата, уреждащи назначаването на срочно наети служители, и правилата, уреждащи назначаването на договорно наети служители, се различават. Член 2 от Общите разпоредби за прилагане, уреждащи наемането и използването на договорно наети служители в Комисията (ОРП), гласи:

„Ангажирането като договорно нает служител изисква най-малко: ...

б) във функционална група II:

- образование след завършено средно образование, удостоверено с диплома, или

- средно образование, удостоверено с диплома, даваща достъп до образование след завършено средно образование и подходящ професионален опит от три години. Дипломата за средно образование, даваща достъп до образование след завършено средно образование, може да бъде заменена със свидетелство за подходящо професионално обучение с продължителност не по-малко от три години, при условие че към момента на издаването ѝ не е имало подобно професионално обучение, даващо достъп до висше образование, или

- успешно завършване на средно образование плюс две години съответно допълнително специализирано обучение плюс пет години подходящ професионален опит.“

9. Член 5, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица, който се прилага за срочно наетите служители в съответствие с член 10 от Условията за работа на другите служители (УРДС), предвижда, че за назначаването във функционална група AST се изисква най-малко:

образователна степен след завършено средно образование, удостоверена с диплома; или

ii) средно образование, удостоверено с диплома, даваща достъп до образование след завършено средно образование, и подходящ професионален опит с продължителност най-малко три години; или

iii) когато това е оправдано в интерес на службата, професионално обучение или равностоен професионален опит.“

10. Дипломата на жалбоподателя [1] е за прогимназиален етап на основното образование. Следователно тя не е била считана за диплома за образование след завършено средно образование или за диплома за средно образование, даваща достъп до образование след завършено средно образование, когато жалбоподателката е била назначена като договорно нает служител, нито когато ѝ е бил предложен договор за срочно нает служител.

11. ОРП за договорно наетите служители включват трета възможност, която не е включена в Правилника за длъжностните лица, а именно завършване на средно образование, плюс две години съответно допълнително специализирано обучение, в допълнение към пет години подходящ професионален опит. Жалбоподателката е назначена като договорно нает служител, тъй като се е съобразила с тази трета възможност.

12. В становището си жалбоподателката повтаря, че назначаването ѝ като срочно нает служител е обосновано от интереса на службата. Тя е изненадана, че тогавашните ѝ началници не са били уведомени, че искането им не е било взето предвид. Накрая, тя не разбирала как Комисията може да се позове на условие, което не е предвидено в Правилника, когато е била назначена като договорно нает служител.

Оценка на омбудсмана, водеща до предложение за приятелско решение

13. Омбудсманът първо отбеляза, че жалбоподателката изглежда е старателен и компетентен служител, който е изпълнявал задачите си по начин, който напълно удовлетворява началниците ѝ [2].

14. Омбудсманът също така отбеляза, че жалбоподателят не притежава диплома за образование след завършено средно образование или диплома за средно образование, даващи достъп до образование след завършено средно образование. Следователно тя не отговаря на условията по член 5, параграф 3, буква а), подточки i) и ii) от Правилника за длъжностните лица, за да бъде назначена като срочно нает служител AST въз основа на тези разпоредби.

15. Омбудсманът обаче отбеляза, че Правилникът за длъжностните лица предвижда трета възможност за назначаване на срочно нает служител AST въз основа на член 5, параграф 3, буква а), подточка iii). В този член се посочва, че за назначаване във функционална група AST се изисква най-малко „когато това е оправдано в интерес на службата, професионално обучение или професионален опит на равностойно равнище.“Предложението на преките ѝ ръководители за назначаване на жалбоподателя като срочно нает служител трябва да се основава на тази трета възможност. Всъщност нейните началници са се опитали да обосноват назначаването ѝ въз основа на интереса на службата [3], тъй като i) усилията за назначаване на длъжностно лице са се оказали неуспешни; ii) многобройните свободни длъжности за административни сътрудници в отдела на жалбоподателя; и iii) необходимостта да се осигури приемственост и да се обучи нов персонал.

16. Омбудсманът посочи, че в решението си по дело F-88/05 Kubanski/Комисия Съдът на публичната служба е счел, че Комисията е допуснала правна грешка, като е счела, че жалбоподателят не отговаря на минималните изисквания на член 5, параграф 3, буква а) от Правилника за длъжностните лица, като се има предвид, че не е доказано, че тя е взела предвид „интереса на службата“, както е предвидено в член 5, параграф 3, буква а), подточка iii)[4]. В електронното си писмо до жалбоподателя от 10 февруари 2011 г. и в писмото си до жалбоподателя от 10 март 2011 г. Комисията обясни, че член 5, параграф 3, буква а), подточка iii) се прилага стриктно въз основа на интереса на службата и като се вземат предвид няколко критерия, като например спецификата на профила и срещнатите трудности при наемането на работа [5].

17. В настоящия случай обаче не беше ясно дали Комисията е разгледала дали тези критерии са изпълнени в случая на жалбоподателя. Освен това в становището си Комисията не се позовава на тази трета възможност. Омбудсманът подчерта, че когато са предложили на жалбоподателя договор за срочно нает служител, началниците на жалбоподателя са представили няколко аргумента, обосноваващи назначаването на жалбоподателя въз основа на интереса на службата. Омбудсманът беше на мнение, че естественият извод от непосочването на член 5, параграф 3, буква а), подточка iii) в становището на Комисията е, че Комисията е пропуснала възможността да използва тази трета възможност в случая на жалбоподателя.

18. С оглед на гореизложеното омбудсманът счете за целесъобразно да поиска от Комисията в предложението си за приятелско решение да разгледа отново въпроса дали да назначи жалбоподателя като срочно нает служител, като вземе предвид възможността за това, предоставена от член 5, параграф 3, буква а), подточка iii) от Правилника за длъжностните лица.

19. При изготвянето на предложението си омбудсманът подчерта, че напълно признава широката свобода на преценка на Комисията при определянето на това какви са интересите на службата. Той също така отбеляза, че мнението на началниците на жалбоподателя по отношение на интереса на службата да наеме жалбоподателя като срочно нает служител може да представлява само един фактор от значение за Комисията, когато решава дали в този случай действително съществува интерес на службата. Когато определя дали в действителност е налице „интерес на службата“от наемането на жалбоподателя като срочно нает служител, Комисията може да вземе предвид и широк набор от други фактори, които засягат цялата институция.

Аргументи, представени на омбудсмана след неговото предложение за приятелско решение

20. В становището си относно предложението на омбудсмана за приятелско решение Комисията първо заяви, че както омбудсманът е посочил и както се потвърждава от съдебната практика на съдилищата на Съюза, всяка европейска институция разполага с широка свобода на преценка при вземането на решения, свързани с организацията на собствените ѝ служби, включително наемането на нейния персонал. Това право на преценка се упражнява в интерес на службата.

21. След това Комисията потвърди, че в отговор на искането на жалбоподателя действително е разгледала интереса на службата с оглед на евентуалното ѝ назначаване въз основа на член 5, параграф 3, буква а), подточка iii) от Правилника за длъжностните лица и също така е взела предвид обосновките, представени от ГД „Изследвания“. Едва след тази проверка с писма от 11 февруари и 10 март 2011 г. Комисията уведомява жалбоподателката, че не може да я наеме на работа. Комисията изрази съжаление, че нейните съобщения може да са създали различно впечатление както за жалбоподателя, така и за омбудсмана. Член 5, параграф 3, буква а), подточка iii) от Правилника обаче представлява изключение от общото правило и следователно трябва да се прилага стриктно, за да не се обезсмисли същността на другите разпоредби. Органът по назначаването извършва своята оценка на интереса на службата за всеки отделен случай и следователно не е възможно да се предостави изчерпателен списък на условията, които трябва да бъдат взети предвид при тази оценка. Освен това тази оценка се основава не само на различните съображения на съответната генерална дирекция, но и на интереса на Комисията, който може да бъде оценен само на централно равнище и в крайна сметка от генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“.

22. В разглеждания случай Комисията установи, че нито въпросната длъжност (секретар), нито профилът на жалбоподателя (широк опит в секретарската работа) са достатъчно специализирани, за да обосноват трудностите при извънредно назначаване, като се вземе предвид и броят на наличните лауреати в съответните списъци с одобрени кандидати.

23. В заключение Комисията заяви, че в съответствие с предложението на омбудсмана за приятелско решение тя е разгледала въпроса дали да назначи жалбоподателя въз основа на член 5, параграф 3, буква а), подточка iii) от Правилника за длъжностните лица и че в резултат на тази проверка е потвърдила решението си да не назначава жалбоподателя.

24. В коментарите си по отговора на Комисията жалбоподателката представи следните изявления. Доводът на Комисията, че член 5, параграф 3, буква а), подточка iii) от Правилника представлява изключение от общото правило, не може да бъде приет. Става въпрос както за разпоредба на Правилника, така и за останалите разпоредби на член 5, параграф 3, буква а) от Правилника. Също така е разумно да се счита, че Комисията е решила да я назначи като договорно нает служител „в интерес на службата“въз основа на член 2, трето тире от ОРП.  Макар правилата за назначаване на срочно и договорно наети служители да се различават, учудващо е, че Комисията приема, че назначаването ѝ като договорно нает служител е оправдано в интерес на службата, докато назначаването ѝ като срочно нает служител не е. Освен това Комисията изглежда е забравила да вземе предвид препоръките на йерархията на жалбоподателката за наемането ѝ като срочно нает служител. Те действително са се опитали да обосноват назначаването ѝ въз основа на i) неуспешните усилия за назначаване на длъжностно лице; ii) многобройните свободни длъжности за административни сътрудници в отдела на жалбоподателя; и iii) необходимостта да се осигури приемственост и да се обучи нов персонал. Поради тези причини Комисията неправилно е счела, че не е оправдано да анализира интереса на услугата. Всъщност съгласно съдебната практика на съдилищата на Съюза само по-висшият орган отговаря за организацията на службите, които той трябва да може да определя и променя в зависимост от интереса на службата [6]. Накрая, като се има предвид, че на въпросната длъжност не е назначен кандидат, беше странно, че Комисията счете, че нито въпросната длъжност, нито профилът на жалбоподателя са достатъчно конкретни, за да „обосноват трудностите, свързани с извънредното наемане на работа“. Очевидната невъзможност за заемане на въпросната длъжност и постоянната готовност на началниците на жалбоподателя да я назначат показват, че жалбоподателят действително притежава специалните квалификации, необходими за интереса на службата.

Оценка на омбудсмана след неговото предложение за приятелско решение

25. Предложението на омбудсмана за приятелско решение се основаваше на съображението, че въз основа на съобщенията си до жалбоподателя и информацията, предоставена в становището ѝ по настоящата жалба, Комисията изглежда е пренебрегнала възможността, предвидена в член 5, параграф 3, буква а), подточка iii) от Правилника за длъжностните лица, когато е обмисляла дали да назначи жалбоподателя като срочно нает служител.

26. В отговора си на предложението на омбудсмана за приятелско решение Комисията изрично заяви, че вече е разгледала тази възможност и че едва след тази проверка е информирала жалбоподателката през февруари и март 2011 г., че не може да бъде назначена на работа. Поради това омбудсманът счита, че Комисията е дала положителен отговор на неговото предложение за приятелско решение.

27. В този контекст омбудсманът подчертава, че не е съгласен с твърдението на Комисията, че член 5, параграф 3, буква а), подточка iii) от Правилника за длъжностните лица представлява изключение от общото правило. Всъщност член 5, параграф 3, буква а) от Правилника се отнася до назначаването на асистенти от функционална група AST и предвижда три различни възможности, въз основа на които дадено лице може да бъде назначено в тази функционална група. От текста на член 5, параграф 3, буква а) става ясно, че институцията може да използва всяка от тези възможности за наемане на сътрудници и че между тях няма йерархия. Следователно е неправилно да се твърди, че възможността, предвидена в член 5, параграф 3, буква а), подточка iii), представлява изключение от общото правило.

28. Омбудсманът обаче посочва, че само член 5, параграф 3, буква а), подточка iii) се отнася изрично до „интересите на службата“. Тази разпоредба позволява на институцията да вземе предвид професионални квалификации, различни от посочените в член 5, параграф 3, буква а), подточки i) и ii), ако интересите на службата оправдават такова действие. Омбудсманът отбелязва, че Комисията не е отрекла, че професионалната квалификация на жалбоподателя е достатъчна по смисъла на член 5, параграф 3, буква а), подточка iii) от Правилника за длъжностните лица. В действителност позицията на Комисията е, че въпреки професионалната квалификация и опит на жалбоподателя, интересите на службата не оправдават назначаването му въз основа на член 5, параграф 3, буква а), подточка iii).

29. Предвид изложените в точка 19 по-горе съображения относно широката свобода на преценка на Комисията при определянето на интереса на службата и уверенията на Комисията, че действително е разгледала възможността за назначаване на жалбоподателя като срочно нает служител въз основа на член 5, параграф 3, буква а), подточка iii) от Правилника, омбудсманът приключва случая с констатацията, че не са обосновани допълнителни проверки по настоящата жалба.

Б. Заключения

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следното заключение:

Няма основание за по-нататъшни проверки по настоящата жалба.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 14 декември 2012 година.

[1] "Diplôme de l'Institut communal d'enseignement technique".

[2] Бележка на вниманието на г-н Robert-Jan Smits, генерален директор на ГД „Научни изследвания“, от г-жа Ruxandra Draghia-Akli, от 30 ноември 2010 г.

[3] Бележка на вниманието на г-н Robert-Jan Smits, генерален директор на ГД „Научни изследвания“, от г-жа Ruxandra Draghia-Akli, от 30 ноември 2010 г.

[4] Дело F-88/05 Kubanski срещу Комисията [2006] ECR FP I-A-1-173 и II-A-1-683. В първоначалната си редакция на френски език точка 86 гласи следното: „Il s'ensuit que la Commission a commis une erreur de droit en estimant que la requérante ne satisfaisait pas aux exigences minimises de l'article 5, paragraphe 3, sous a), du statut pour être engagée en qualité d'agent temporaire de grade B*4, et en refusant de prendre en considération, sans plus ample examen, l'intérêt du service au sens de la disposition sous iii) dudit article.“

[5] В писмото си Комисията посочва следното: „...Dans votre e-mail, vous soulevez la possibilité d'appliquer l'article 5.3iii) du Statut. Cet article prévoit effectivement qu'une expérience professionnelle équivalente peut remplacer le diplôme susmentionné (Заглавие на статията: действителен qu'une expérience professionnelle équivalente peut remplacer le diplôme susmentionné). Toutefois, cette disposition constituant une exception à la règle, elle est appliquée sur la base de l'intérêt du service en tenant compte de plusieurs paramètres, notamment liés à la spécificité du profil, aux hardés de recrutement и др.

Sur la base de ce qui précède, je suis au regret de vous confirmer que, après analysis de votre dossier, la Commission ne peut pas vous proposalr un contrat d'agent temporaire.“

[6] Дело 16/67 Labeyrie срещу Комисията [1968] ECR I-00431.