Уважаеми г-н М.,
На 28 юни 1999 г. Вие подадохте жалба от името на дружеството G. до Европейския омбудсман относно действия, предприети от Европейската комисия и Комитета от независими експерти, които са причинили вреда на репутацията на G.
На 29 юли 1999 г. препратих жалбата до изпълняващия длъжността председател на Европейската комисия. Комисията изпрати становището си на 27 октомври 1999 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 22 декември 1999 г.
Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултата от направените запитвания.

Жалбата

През
август 1997 г. в белгийски вестник се появиха твърдения за корупция срещу бивш управител на едно от белгийските дъщерни дружества на дружеството G. и служител на Комисията при възлагането и надзора във връзка с договор за охрана. Твърденията бяха, че договорът за охрана е бил манипулиран в полза на G., че е било изменено допълнително споразумение с неправилни цени и други разпоредби, за да се компенсира дружеството за това, че е направило намалена оферта, и накрая, че са били регистрирани редица фиктивни служители.
UCLAF (понастоящем OLAF) и ГД XX на Комисията са инструктирани да провеждат разследвания в рамките на Комисията и извън нея и представят доклада си на 12 март 1998 г. Техните заключения са, че са налице ясни и съгласувани доказателства, че тръжната процедура е била манипулирана в полза на G. През април 1998 г. от белгийски прокурор е поискано да започне съдебно разследване. G. също така започна разследване, управлявано от отделно дружество. Докладът (докладът Farleigh) е представен на UCLAF през септември 1998 г. и копие от него е изпратено на прокуратурата.
На 6 януари 1999 г. Комисията публикува прессъобщение, в което представя както контекста, така и развитието на случая. Информацията се основаваше на данни, с които разполагаше Комисията, включително констатациите на UCLAF. Именно в този контекст е подадена жалбата.
Що
се отнася до твърденията срещу G. относно договора за охрана, който Комисията му е възложила през 1992 г., жалбоподателят, главният прокурор от името на G., заявява, че работата на UCLAF във връзка с договора за охрана е била манипулирана и изтекла, за да се защитят колегите в Комисията. Жалбоподателят докладва за това на кабинета на комисар GRADIN през март 1998 г., но според жалбоподателя не са предприети конкретни действия за възстановяване на значителна степен на почтеност в работата на UCLAF по досието. Освен това прессъобщението на председателя на Комисията от 6 януари 1999 г., в което се посочва, че са налице „ясни и съгласувани доказателства, че обработката на офертите е била манипулирана в полза на G.“ и че дъщерното дружество е получило прекомерни печалби от допълнително споразумение, е клеветническо, подвеждащо и силно увреждащо търговските интереси на дружеството.
Въпросът е включен и в първия доклад относно твърденията за измами, лошо управление и непотизъм в Европейската комисия, изготвен от Комитета от независими експерти на 15 март 1999 г. и достъпен в интернет. Докладът съдържа твърдения, които са категорично неверни и са направени въз основа на показания, дадени от служители на UCLAF. Тези твърдения са също толкова вредни за търговските интереси на компанията. Жалбоподателят е писал два пъти до Комитета от независими експерти, за да коригира информацията, но изглежда, че не е получил отговор.
Жалбоподателят поиска извинение от Комисията и публична корекция на неверните твърдения.
Жалбоподателят е писал до Комисията два пъти, съответно на 1 февруари и 22 юни 1999 г., за да изясни въпроса, но твърди, че не е получил отговор от Комисията.
Освен това жалбоподателят информира омбудсмана, че случаят се разглежда от белгийски прокурор.

Задачата

Тъй като случаят понастоящем се разследва от белгийска прокуратура, омбудсманът не намира за оправдано да разследва тази част от жалбата. Той обаче иска от Комисията да го информира за обхвата на това разследване. Освен това омбудсманът поиска от Комисията да предостави информация относно правното основание и статута на комисията от независими експерти. Омбудсманът също така посочи липсата на отговор от страна на Комисията на писмата на жалбоподателя от февруари и юни 1999 г.
Становището на Комисията В
становището си Комисията обясни, че разследването, проведено от белгийската прокуратура, обхваща доклада на UCLAF от 12 март 1998 г., изпратен на прокуратурата. Сезирането обхвана всички констатации на UCLAF, включително въпроса за използването на персонал, нает въз основа на договор, сключен с G. В съгласие с G. докладът от 18 септември 1998 г., поръчан по инициатива на G., докладът Farleigh, също е предаден на прокуратурата от Комисията. Комисията е на мнение, че омбудсманът не следва да разследва тази част от жалбата, но белгийските съдилища са тези, които трябва да се произнесат по въпроса.
Становището на Комисията беше, че действията на Комисията по отношение на пресата и предполагаемото неотговаряне на писмата на жалбоподателя не са обхванати от разследването на белгийската прокуратура.
Във връзка с прессъобщението от януари 1999 г. Комисията заяви, че следва да се прави разграничение между защитата на поверителността на разследванията (отговорността на прокуратурата) и задълженията на UCLAF (поверителността, необходима за нуждите на разследването) или тези на Комисията (прозрачността като институция и, в допълнение към тези задължения, правата на Комисията като ощетена страна). Комисията счита, че изявленията в прессъобщението са в съответствие с тези принципи. Декларацията съдържа само фактическа информация; не са направени конкретни изявления относно съдебното разследване или неговия напредък и е включено просто обобщение на основните констатации на UCLAF, което не е в противоречие с доклада, възложен от G. — доклада Farleigh. Комисията посочва, че прессъобщението е изготвено така, че да съдържа обективна и безвредна информация, включително в съответствие с правото на защита, и че не може да бъде държана отговорна за начина, по който информацията се използва от пресата.
Що се отнася до липсата на отговор на писмата, изпратени от жалбоподателя, Комисията признава, че писмото от 1 февруари 1999 г. не е получило официален отговор. Като се има предвид съдържанието на писмото, Комисията установи, че отговорът би го изложил на потенциални съдебни спорове. На писмото от 22 юни 1999 г. обаче, което се отнася не само до елементите, съдържащи се в първото писмо, но и до доклада на Комисията от независими експерти, всъщност е отговорено с писмо от 12 юли 1999 г. Това писмо също така се позовава на първото писмо на жалбоподателя и следователно може да се счита за потвърждение за получаване и на двете писма. Накрая Комисията заяви, че задължението ѝ да отговаря на всяка кореспонденция следва да се разглежда и в светлината на задълженията ѝ по отношение на защитата на финансовите интереси на Общността.
Що се отнася до Комитета от независими експерти, Комисията заяви, че би било неуместно да коментира заключенията на Комитета, тъй като неговите заключения са отговорност на Комитета. Комисията обаче прикани омбудсмана да се свърже пряко с комисията от независими експерти.
Във връзка с този аспект на случая Комисията обясни, че Комитетът е създаден вследствие на резолюцията на Европейския парламент от 14 януари 1999 г.(1) относно подобряването на финансовото управление на Комисията. Съгласно тази резолюция Комитетът е компетентен да проучи начина, по който Комисията открива и се справя с измамите, лошото управление и непотизма, включително основен преглед на практиките на Комисията при възлагането на финансови договори. Мандатът на комисията е определен в докладната записка от 27 януари 1999 г.(2) от Председателския съвет. В настоящата докладна записка се уточнява, че комисията трябва да представи заключенията си в два доклада, които се представят на Председателския съвет и след това се оповестяват публично.
Комитетът получи неограничен достъп до всички документи, които може да поиска, включително до процедурите на UCLAF. Освен това те са свободни да разпитват членове на Комисията, длъжностни лица или други служители, които не са задължени да спазват правилата за поверителност и дискретност. Комисията се занимава с информацията при условия на строга поверителност.
В становището си Комисията също така изпрати информация от поверителен характер само за информация на омбудсмана. Омбудсманът би искал да подчертае, че не може да заеме позиция въз основа на информация, по която на жалбоподателя не е била дадена възможност да коментира. Това би било в нарушение на принципа на правото на защита и правото на изслушване и следователно тази информация няма да има отношение към този случай и няма да бъде взета предвид от омбудсмана при вземането на решение по тази жалба.
В становището
си жалбоподателят поддържа жалбата си. Дружеството заяви, че никога не е представяло копие от доклада на UCLAF, нито е било информирано за констатациите си. Жалбоподателят твърди, че дружеството е получило писмо едва през октомври 1998 г., потвърждаващо съгласието на UCLAF с резултатите от доклада Farleigh. Според жалбоподателя обаче трябва да е ясно, че двата доклада са в противоречие помежду си, но той се е съгласил с Комисията, че сега белгийският прокурор трябва да се произнесе по този въпрос.
Жалбоподателят изтъкна, че жалбата се отнася по-скоро до неспазването от страна на Комисията на основните принципи. Като се вземат предвид текущото съдебно разследване и противоречивите констатации на UCLAF и докладите Farleigh, прессъобщението на Комисията от 6 януари 1999 г. противоречи на основните принципи на добра администрация и накърнява интереса на жалбоподателя по случая и е изключително вредно за репутацията и търговската позиция на дружеството.

РЕШЕНИЕТО

1 Обхват на проверката на омбудсмана
1.1 Тъй като жалбоподателят е уведомил омбудсмана, че въпросът е предмет на разследване, ръководено от белгийска прокуратура, омбудсманът е поискал от Комисията да го информира за обхвата на това разследване.
1.2 Според Комисията обхватът на проведеното от прокуратурата разследване обхваща доклада на UCLAF от 12 март 1998 г. Сезирането обхвана всички констатации на UCLAF, включително въпроса за използването на персонал, нает въз основа на договор, сключен с жалбоподателя.
1.3 Установена практика е, че ако друг компетентен орган разглежда въпроса в рамките на своите правомощия, няма основания омбудсманът да разследва същия въпрос. Разследването, проведено от прокурора, изглежда е свързано с договора за охрана, който Комисията е възложила на жалбоподателя през 1992 г. По този начин жалбоподателят твърди, че Комисията и UCLAF са направили неверни твърдения за корупция срещу него и че това вреди на дружеството. Следователно не е оправдано омбудсманът да разследва тази част от жалбата.
2 Изявления на Комисията
2.1 Жалбоподателят се позова на някои изявления в прессъобщението на Комисията от 6 януари 1999 г. и заяви, че те са клеветнически, подвеждащи и силно увреждащи търговските интереси на дружеството. Освен това той поиска извинение от Комисията и публична корекция на неверните твърдения.
2.2 Комисията счита, че изявленията съдържат само фактическа информация; не са направени конкретни изявления относно съдебното разследване или неговия напредък и е включено просто обобщение на основните констатации на UCLAF, което не е в противоречие с доклада, възложен от G. — доклада Farleigh.
2.3 Омбудсманът счита, че по отношение на спорните въпроси между Комисията и жалбоподателя те са обхванати от разследването, извършвано от прокурора. Само разследването, извършено от прокурора, ще доведе до приключване на въпросите и омбудсманът е на мнение, че не е възможно да се вземе окончателно решение по изявленията, направени от Комисията в този контекст. Освен това твърденията и аргументите на жалбоподателя могат да бъдат разгледани по подходящ начин в рамките на разследването, провеждано от прокуратурата. Следва също така да се отбележи, че в съобщението за медиите се обясняват констатациите от доклада на UCLAF по отношение на собствените дейности на Комисията и че жалбоподателят е споменат в тази връзка и освен това намерението на Комисията не изглежда да е било да навреди на жалбоподателя. Поради това омбудсманът счита, че няма случай на лошо администриране във връзка с този аспект на случая.
3 Липса на отговор от страна на Комисията
3.1 Жалбоподателят твърди, че писмата до Комисията съответно от 1 февруари и 22 юни 1999 г. не са получили отговор.
3.2 Комисията признава, че писмото от 1 февруари 1999 г. не е получило официален отговор. Комисията обаче отговаря на писмото от 22 юни 1999 г. с писмо от 12 юли 1999 г. Тъй като това писмо се позовава и на първото писмо на жалбоподателя, то може да се счита за потвърждение за получаване и на двете писма.
3.3 Добро административно поведение е да се отговаря на писма от граждани в разумен срок. В настоящия случай Комисията не отговори незабавно на писмото на жалбоподателя от 1 февруари 1999 г. На 12 юли 1999 г. обаче Комисията отговаря на писмото от 22 юни 1999 г. и по този начин потвърждава получаването на писмото от 1 февруари 1999 г. Поради това омбудсманът няма да извършва допълнителни проверки по тази част от жалбата.
4 Комисията от независими експерти 4.1
Тъй като жалбата на жалбоподателя се отнася и до комисията от независими експерти, омбудсманът поиска от Комисията да предостави информация относно правното основание и статута на комисията.
4.2 Комисията заяви, че не би било целесъобразно да коментира заключенията на комисията, но прикани омбудсмана да се свърже с комисията от независими експерти. Комисията също така предостави информация относно статута на Комитета.
4.3 Комисията от независими експерти е създадена с резолюция на Европейския парламент от 14 април 1999 г. относно подобряване на финансовото управление на Комисията (3). Съгласно резолюцията Комитетът трябваше да бъде свикан с мандат да проучи начина, по който Комисията открива и се справя с измамите, лошото управление и непотизма, включително основен преглед на практиките на Комисията при възлагането на всички финансови договори, и да докладва за тяхната оценка. Мандатът на Комитета е определен в докладната записка на Председателския съвет от 27 януари 1999 г.(4)
4.4 В първия доклад на Комитета относно твърденията за измами, лошо управление и непотизъм в Европейската комисия от 15 март 1999 г. Комитетът коментира своя статут, като посочва следното:

1.2.2. Комитетът не е учреден съгласно Договорите или друг регламент, уреждащ европейските институции, и следователно не е нито институция на Общността, нито агенция на Общността. Той със сигурност не е общностен съд и няма официални правомощия за разследване. Освен това правомощията му са предоставени единствено по силата на споразумение между Комисията и Парламента, че i) цялата релевантна документация, която Комитетът е искал да разгледа, ще бъде предоставена на разположение и ii) служителите на институциите ще бъдат освободени от всички задължения за опазване на тайна, наложени им от Правилника за длъжностните лица.

1.2.3. Поради това Комитетът се счита за временен консултативен комитет, който функционира със съгласието на Парламента и се ръководи от неговата резолюция и от ангажимента както на Парламента, така и на Комисията да подкрепят неговата работа и да признаят неговите констатации.

1.2.4. Поради това Комитетът не се стреми нито да „съди“ в съдебния смисъл на думата, нито да дава „инструкции“, а по-скоро да предлага (правно или политически) незадължителна оценка на поведението на Комисията и на членовете на Комисията в разглежданите случаи.

1.2.5. През целия си мандат Комитетът беше напълно независим. Въпреки че е създадена „под егидата“ на Европейския парламент и на Комисията, тя се ръководи от принципа на безпристрастност по отношение на тези две институции и се счита за отговорна единствено за упражняването на своя мандат и не се отчита пред никоя друга страна освен широката общественост.

1.2.6. На практика Комитетът прилага условия за поверителност към своята работа, за да се избегне всякаква външна намеса.

4.5 Омбудсманът отбелязва, че предмет на проверката е Комисията. С оглед на горепосочените факти омбудсманът счита, че комисията от независими експерти не може да се разглежда като орган, за който отговаря Комисията. Поради това омбудсманът счита, че няма случай на лошо администриране във връзка с този аспект на случая.
5 Заключение Въз
основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо управление от страна на Комисията. Омбудсманът приключва случая.
Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.
Искрено ваш
Джейкъб СЬОДЕРМАН

---

(1) ОВ C 104/106 от 1999 г.

(2) PE 276.526/BUR/Ann./fin. Вж. точка 6 и сл.

(3) Решение на Европейския парламент от 14 април 1999 г., ОВ C 104/106.

(4) PE 276.526/BUR/Ann./fin.