Уважаеми г-н Х,

На 26 май 1999 г. Вие изпратихте жалба до Европейския омбудсман, в която твърдите, че сте били дискриминиран с Решение 1999/307/ЕО на Съвета относно интегрирането в неговите служби на членовете на Шенгенския секретариат. Не сте отговаряли на условията за участие в този процес, тъй като съответното решение се е прилагало само за служители от Шенген, наети преди 2 октомври 1997 г.

На 18 юни 1999 г. препратих жалбата до генералния секретар на Съвета. Получих становището на Съвета на 14 октомври 1999 г. На 5 ноември 1999 г. Ви препратих становището на Съвета с покана за представяне на бележки, по-специално по отношение на изтъкнатото от Съвета обстоятелство, че по това време Първоинстанционният съд е разглеждал две дела, чийто предмет изглежда тясно свързан с предмета на Вашата жалба (дела T-164/99 и T-166/99). На 6 декември 1999 г. получих Вашето становище.

На 6 януари 2000 г. Ви информирах за решението да преустановя разглеждането на жалбата, докато Първоинстанционният съд не се произнесе по двете свързани дела. На 27 юни 2001 г. Първоинстанционният съд постанови решението си по двете дела.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултата от направените запитвания.

Жалбата

На 13 януари 2000 г. жалбоподателят подава жалба до омбудсмана, която е регистрирана под номер 534/99/JMA. Той твърди, че Решение 1999/307/ЕО на Съвета от 1 май 1999 г. за определяне на подробни условия за интегрирането на Секретариата на Шенген в Генералния секретариат на Съвета [по-нататък решението на Съвета] е произволно и дискриминационно, тъй като член 3, буква д), подточка i) от него ограничава интегрирането на персонала до тези, които са били наети в Секретариата на Шенген на 2 октомври 1997 г. Жалбоподателят представи няколко аргумента в подкрепа на твърдението си.

С оглед на информацията, предоставена от жалбоподателя в писмото му, изглежда, че към отговорната институция не са били предприемани предишни административни действия. Съгласно член 2, параграф 4 от Устава на Европейския омбудсман жалбата беше обявена за недопустима и омбудсманът реши да приключи случая.

На 25 май 1999 г. жалбоподателят изпраща допълнителна информация, която показва, че всъщност е имал няколко обмена на информация с Генералния секретариат на Съвета относно дискриминационния характер на решението на Съвета. С оглед на тази нова информация омбудсманът реши да подаде нова жалба (579/99/JMA) и да започне проверка по въпроса. Новата информация, предоставена от жалбоподателя, описва писмената му кореспонденция с постоянните представителства на няколко държави членки, както и с генералния секретар на Съвета, и включва копия от тези писма.

В обобщение жалбоподателят поиска Съветът да преразгледа позицията си да не го счита за отговарящ на условията за интегриране в Генералния секретариат на Съвета, въпреки че се е присъединил към Шенгенския секретариат след 2 октомври 1997 г.

Задачата

Съветът първо заяви, че според него жалбата не попада в правомощията на Европейския омбудсман. Той обясни, че жалбоподателят се е позовал на незаконосъобразността на решение на Съвета и следователно на акт с общо действие, приет от Съвета в качеството му на законодателен орган, а не на орган по назначаването. Освен това Съветът изтъкна, че незаконосъобразността на това решение е била предявена чрез няколко преки иска, които понастоящем са висящи пред Първоинстанционния съд (дело T-164/99 и дело T-166/99).

Институцията посочи, че след 1 май 1999 г. всички свързани решения, взети от генералния секретариат на Съвета в качеството му на орган по назначаването, са имали за цел да изпълнят оспорваното решение на Съвета от 1 май 1999 г. Съветът стигна до заключението, че според него резултатът от съдебното производство е съществен елемент, за да се определи дали е необходимо по-нататъшно действие от страна на Генералния секретариат на Съвета по този въпрос.

В становището си жалбоподателят повтаря аргументите, които вече е изложил в жалбата си.

Що се отнася до висящите дела пред Първоинстанционния съд, жалбоподателят обясни, че е знаел за завеждането на тези дела и действително е бил в контакт с един от ищците. Той обаче изрази съмнения относно последиците, които решенията по двете висящи дела биха могли да имат за неговото конкретно положение.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАПИТВАНИЯ

Въз основа на проверките на омбудсмана изглежда, че има две различни дела срещу Съвета на Европейския съюз пред Първоинстанционния съд (дела T-164/99 и T-166/99). Тези случаи са свързани със сходни правни твърдения като изложените в жалбата до Европейския омбудсман.

Въпреки че жалбоподателите по делата пред Първоинстанционния съд и жалбоподателят по делото, заведено пред омбудсмана, не са едни и същи страни, и двамата повдигат идентични правни въпроси. С оглед на тези обстоятелства на 6 януари 2000 г. омбудсманът реши да преустанови разследването на жалбата до произнасянето на Първоинстанционния съд по двете висящи дела.

На 27 юни 2001 г. Първоинстанционният съд постанови решение по дела T-164/99 и T-166/99.

Дело T-164/99, решено съвместно с дела T-37/00 и T-38/00, е заведено, наред с другото, от длъжностно лице на Съвета и от успешно издържал конкурс на общо основание, организиран от Съвета. Жалбоподателите твърдят, че Решение 1999/307/ЕО на Съвета от 1 май 1999 г. за определяне на подробни условия за интегрирането на Секретариата на Шенген в Генералния секретариат на Съвета е незаконосъобразно и поради това следва да бъде отменено. Те подкрепиха твърденията си на следните основания: i) че то е прието в нарушение на Протокола към Договора от Амстердам за интегриране на достиженията на правото от Шенген в рамките на Европейския съюз (член 7: интегриране на функциите на Секретариата на Шенген), някои разпоредби на Правилника за длъжностните лица (чл. 7, 10, 27 и 29: назначаването на длъжностни лица на Общността чрез конкурси), йерархията на правните норми и принципа на недопускане на дискриминация, и ii) че то е опорочено от грешка при прилагане на правото. След като разглежда доводите на страните, Общият съд отхвърля всички правни основания в подкрепа на исканията за отмяна и жалбите.

Дело T-166/99 е заведено от бивши служители на Секретариата на Шенген. Те също така поискаха отмяна на Решение 1999/307/ЕО на Съвета. Съветът обаче повдига възражение за недопустимост и иска от Общия съд да отхвърли жалбата, без да разгледа изтъкнатите от жалбоподателите доводи по същество. Първоинстанционният съд стига до извода, че жалбоподателите не могат да се считат за лично засегнати от спорното решение, и поради това отхвърля жалбата.

РЕШЕНИЕТО

1.1 Според Съвета омбудсманът не е компетентен да разгледа жалбата по административен ред, тъй като поставя под въпрос законосъобразността на решение на Съвета, което е акт с общо действие, приет от Съвета в качеството му на законодател, а не на орган по назначаването.

1.2 Омбудсманът посочва, че съгласно член 195 от Договора за ЕО той е компетентен да разследва евентуални случаи на лошо администриране в дейността на институциите и органите на Общността, с изключение на Съда на Европейските общности и Първоинстанционния съд при изпълнение на техните съдебни функции. Омбудсманът припомня, че определението за лошо администриране, прието с резолюция на Европейския парламент, е, че то възниква, когато публичен орган не действа в съответствие с правило или принцип, които са задължителни за него.

В настоящия случай жалбоподателят твърди, че Съветът е нарушил общия принцип на общностното право, изключващ произволната дискриминация. Поради това омбудсманът счита, че е компетентен да разгледа жалбата като твърдение за лошо администриране.

2.1 Жалбоподателят твърди, че Решение 1999/307/ЕО на Съвета от 1 май 1999 г. за определяне на подробни условия за интегрирането на Секретариата на Шенген в Генералния секретариат на Съвета е произволно и дискриминационно, тъй като член 3, буква д), подточка i) от него ограничава интегрирането на персонала на Шенген само до служителите, наети на 2 октомври 1997 г.

2.2 Съветът обясни, че всички решения на неговия Генерален секретариат относно бивши служители на Секретариата на Шенген са взети в изпълнение на Решение 1999/307/ЕО на Съвета. Тя посочи, че незаконосъобразността на това решение е била предмет на няколко преки жалби пред Първоинстанционния съд (дела T-164/99 и T-166/99). Поради това Съветът стига до извода, че според него изходът от съдебното производство е съществен елемент за определяне на предмета на жалбата.

2.3 Въз основа на проверките на омбудсмана изглежда, че има две висящи дела срещу Съвета на Европейския съюз пред Първоинстанционния съд (дела T-164/99 и T-166/99), които включват правни твърдения, подобни на тези, направени в жалбата до Европейския омбудсман.

Въпреки че жалбоподателите по делата пред Първоинстанционния съд и жалбоподателят по делото, заведено пред омбудсмана, не са едни и същи страни, и двамата повдигат идентични правни въпроси. С оглед на тези обстоятелства и въз основа на член 2, параграф 7 от своя статут, на 6 януари 2000 г. омбудсманът реши да преустанови разследването на жалбата до произнасянето на Първоинстанционния съд по съответните дела.

2.4 На 27 юни 2001 г. Първоинстанционният съд постанови решението си по дела T-164/99 и T-166/99. В решението си по дело T-164/99, решено съвместно с дела T-37/00 и T-38/00, Съдът изрично разгледа въпроса дали изборът на датата 2 октомври 1997 г. като момент, в който персоналът, който трябва да бъде интегриран в Генералния секретариат на Съвета, е трябвало да бъде нает от Секретариата на Шенген, е произволен и дискриминационен. Съдът излага следните съображения:

74. „Датата 2 октомври 1997 г. е датата на подписване на Договора от Амстердам, който включва протокола. Така на тази дата става ясно, че при условие че този договор бъде ратифициран впоследствие, персоналът на Секретариата на Шенген ще бъде включен в Генералния секретариат на Съвета, подробните условия за което ще бъдат приети от Съвета.

75. При тези условия Съветът не може да бъде упрекнат, че в рамките на въведената с Решение 1999/307 самостоятелна схема за наемане на работа е определил категорията на лицата, които отговарят на условията за такова интегриране, като е определил на 2 октомври 1997 г. началото на периода, през който тези лица е трябвало да бъдат наети на работа в Шенгенския секретариат. Тъй като Съветът е бил оправомощен да определя условията за интегриране независимо от Правилника и Условията за работа, като взема предвид положението на заетите в Секретариата на Шенген лица, той е можел да предотврати изкуствено увеличаване на броя на тези лица, след като принципът на интегриране е станал обществено достояние на 2 октомври 1997 г. Следователно изборът на датата 2 октомври 1997 г. не може да се счита за произволен.“

2.5 С оглед на горепосоченото решение омбудсманът счита, че изборът на датата 2 октомври 1997 г., както е посочено в член 3, буква д), подточка i) от Решение 1999/307/ЕО на Съвета, не може да се счита за произволен и/или дискриминационен. Поради това омбудсманът стигна до заключението, че не изглежда да има лошо администриране по отношение на този аспект на случая.

Въз основа на проверките на Европейския омбудсман по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Съвета на Европейския съюз. Омбудсманът приключва случая.

Генералният секретар на Съвета на Европейския съюз също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

Якоб СЬОДЕРМАН