Уважаеми г-н Х.,

На 15 декември 1998 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман от името на Европейското бюро по околна среда относно финансирането от страна на Европейската инвестиционна банка на изграждането на северната част на орбиталната магистрала M0 (магистрала M0-M2) в Унгария.

На 27 януари 1999 г. препратих жалбата до председателя на Банката. Банката изпраща становището си на 26 февруари 1999 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 29 април 1999 г. На 29 юли 1999 г. поисках от Банката допълнителна информация и Банката отговори на 23 септември 1999 г. На 16 ноември 1999 г. повторих искането си за допълнителна информация и банката отговори на 13 декември 1999 г. Препратих Ви отговора с покана за представяне на коментари, която изпратихте на 28 февруари 2000 г. На 29 май 2000 г. отново поисках от банката допълнителна информация. Банката изпрати становището си на 22 юни 2000 г. и аз Ви го препратих с покана да направите коментари, ако желаете. Изглежда, че не са получени коментари от Вас. На 11 декември 2000 г. поисках от Банката да разгледа документите, свързани с жалбата. Вследствие на това искане банката ми изпрати документи на 14 декември 2000 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

През декември 1998 г. генералният секретар на Европейското бюро по околна среда подаде жалба до Европейския омбудсман от името на Бюрото. Жалбата се отнася до Европейската инвестиционна банка и нейното финансиране за изграждането на северната част на орбиталната магистрала M0 (магистрала M0-M2) около Будапеща в Унгария. Жалбоподателят твърди, че планирането и изграждането на магистралата са в нарушение както на унгарската конституция, така и на други унгарски закони, както и на Директива 85/337/ЕИО на Съвета (1).

Жалбоподателят заяви, че северният участък от орбиталната магистрала M0 е трябвало да свърже магистрала M3 с главен път No 11. M0 ще премине през почти необитаема зона в близост до M3, след което ще се свърже с новия M2, също финансиран от банката. Оттам пътят ще премине през виадукт с височина 16 метра и дължина 270 метра, който преминава в рамките на 250-300 метра от жилищен комплекс, наречен Káposztásmegyer II. Този жилищен комплекс има 500 жители. Връзка 2, свързваща новата М0 с артериален път в посока центъра на Будапеща, е планирана в рамките на 150 метра от детска градина и в рамките на 400 метра от жилищните сгради. Прогнозираният трафик, поддържащ двулентовите пътища, водещи до артериалния път, е планиран само на 15 метра от жилищните сгради и минава между местното училище, детската градина и апартаментите. Връзка 3 и околовръстният път, свързващ М0 с М2, ще преминават през защитена природна зона, обитавана от Hippophae rhamnoides, защитен храст. Ограждане, за да се защити по време на строителството, не се е случило около тази зона.

Жалбоподателят изтъкна, че експертите са посочили рисковете за здравето. Например увеличеният трафик ще генерира азотни оксиди и прахови частици до ниво 25—30 % над унгарските стандарти за околен въздух и шум, а нивата на шума се очаква да надхвърлят граничните стойности и да достигнат 70—76 dB през деня и 63—68 dB през нощта, когато приетите гранични стойности са 65 dB през деня и 55 dB през нощта. Увеличаването на трафика ще се отрази и на качеството на въздуха и освен това северният сектор на околовръстния път M0 е ветроенергийният коридор, от който се вдухва чист въздух в Будапеща.

Според жалбоподателя обществеността е трябвало да бъде информирана за проекта по време на изслушване, но тъй като изслушването не е било правилно обявено и не е било публикувано в голям вестник, не са били уведомени засегнатите граждани или екологични групи. Вместо това Министерството на транспорта, комуникациите и управлението на водите подписва договор с ЮТИБЕР ООД през декември 1997 г. за започване на работата. Жителите са били информирани за строителството едва в началото на пролетта на 1998 г., когато са разбрали, че строителните работи са започнали на 250 метра от домовете им.

Жалбоподателят заяви, че строителството е било финансирано от Банката със заем в размер на 46 милиона ECU. В обобщение жалбоподателят твърди, че финансирането от страна на Банката на северната част на орбиталната магистрала M0 около Будапеща е в нарушение както на унгарската конституция, така и на други унгарски закони, както и на Директива 85/337/ЕИО на Съвета. Жалбоподателят твърди, че е изпратил писмо до банката с искане тя да задържи заема си.

Задачата

Становище на Европейската инвестиционна банка

В становището си Банката обяснява, че посоченият от жалбоподателя заем е кредит в размер на € 72 милиона, отпуснат на Република Унгария в края на 1993 г. за частично финансиране на пътен проект, включващ изграждането на участък от около 35 км от път E77 северно от Будапеща и рехабилитацията на приблизително 350 км от съществуващите пътища. Жалбата се отнася до участък с дължина 270 метра от 4,3-километров участък от обходния път –, известен като фаза III б) –, при който пътят прелита над железопътна линия и съществуващ местен път. След приключване на фаза III, буква б) местните пътища в североизточния квадрант на Будапеща ще бъдат облекчени от тежки задръствания и това ще бъде пряка връзка между E77 и магистрала M3. Етап III, буква б) в крайна сметка ще бъде част от планирания и частично построен околовръстен път M0 на Будапеща.

Европейският съвет и общоевропейските транспортни конференции в Крит и Хелзинки определиха десет коридора, които трябва спешно да бъдат модернизирани и развити в Централна и Източна Европа по време на предприсъединителните години. Околовръстният път M0 на Будапеща е неразделна част от "Критския коридор V". През 1993 г. Унгария поиска заем от Банката за частично финансиране на пътния проект, който е предмет на жалбата.

Банката заяви, че кредитната ѝ дейност се урежда от нейния устав, протокол, приложен към Договора за ЕО, и освен това се ръководи от политиките на Общността, както и от приоритетите на държавите, в които извършва дейност.

В съответствие с политиките на Банката въздействието на проекта върху околната среда е било анализирано при оценката на искането за заем през 1993 г., преди предложението за заем да бъде представено на Съвета на директорите на Банката. Документите, представени от изпълняващата агенция за проекта — Министерството на транспорта, комуникациите и управлението на водите в Унгария, показаха по удовлетворителен за Банката начин, че въпреки че Унгария не разполага със законодателство в областта на околната среда, сравнимо с Директива 85/337, въздействието на изграждането и експлоатацията на обходните пътища върху земята, водата, въздуха, ландшафта, застроените площи и фауната е било напълно проучено и освен това в проектирането на проекта са били включени подходящи мерки за намаляване на въздействието върху околната среда и смекчаване на последиците (озеленяване, огради за защита на дивеча, шумозащитни бариери и др.).

Банката посочи, че има ограничения на нейните отговорности в тази област и се позова на член 16 от Декларацията на банката за политиката в областта на околната среда. Организаторът на проекта е този, който трябва да гарантира, че проектът спазва правните задължения и стандарти, свързани с околната среда. Банката също така вече е посочила на жалбоподателя, че не е нейна задача да коментира националните правни процедури за издаване на разрешения за проекти и други разрешения. Ако даден проект подлежи на правни проверки в съдилищата, това ще бъде обсъдено с организатора на проекта.

Освен това Банката заяви, че е изцяло ангажирана с активна информационна политика, въпреки че ролята ѝ на финансова институция, заедно с естеството на търговските ѝ дейности, налагат известна степен на резервираност по отношение на конкретни операции.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят посочи, че околовръстният път M0 е според банката част от Хелзинкските коридори (наричан от банката „Критичен коридор V“). Жалбоподателят обаче заяви, че конкретният участък от околовръстния път M0, който е предмет на жалбата, не е част от Хелзинкските коридори.

Що се отнася до екологичния аспект, жалбоподателят заяви, че според независими експерти резултатите от извършените до момента проучвания се основават на неправилни изчисления. По-специално липсва задоволително проучване и анализ на неблагоприятните въздействия върху качеството на въздуха и жилищните райони, произтичащи от изграждането на въпросния сегмент на магистралата.

Жалбоподателят също така коментира задълженията на банката за предоставяне на информация като цяло по отношение на проектите, които тя финансира.

Допълнителни проучвания

След внимателно разглеждане на становището на банката и забележките на жалбоподателя се оказа, че са необходими допълнителни проверки. Поради това омбудсманът поиска от Банката да уточни по-подробно как в този конкретен случай тя е разгледала настоящото и вероятното бъдещо законодателство в областта на околната среда и оценките на въздействието върху околната среда, извършени от организатора на проекта. Омбудсманът също така поиска от Банката да предостави документите, представени от изпълняващата агенция за проекта (Министерството на транспорта, комуникациите и управлението на водите), които изглежда са основните документи, взети предвид при вземането на решение за отпускане на заема по отношение на екологичните аспекти на проекта.

Второ становище на Европейската инвестиционна банка

Във второто си становище Банката заяви, че решението за финансиране на въпросния проект е взето от Съвета на директорите на Банката след положителното становище на Европейската комисия съгласно член 21 от Устава на Банката. Такова решение на Съвета на директорите предполага упражняване на широките дискреционни правомощия, предоставени на Съвета чрез Устава на банката. Това е отразено във факта, че съгласно член 237, буква в) от Договора за ЕО решението на Съвета на директорите на Банката не подлежи на съдебен контрол с ограничени изключения по въпроси, свързани с прилагането на член 21 от Устава на Банката, както беше потвърдено от Първоинстанционния съд (2).

Освен това Банката е на мнение, че подадената жалба и искането за разследване не попадат в обхвата на разследването на лошо управление в смисъл, че са определени в годишния доклад на Европейския омбудсман за 1997 г. (раздел 2.2.1). Поради това Банката не счете за целесъобразно да представи допълнителни коментари по този конкретен въпрос.

Накрая Банката увери Омбудсмана, че ще сътрудничи в съответствие с институционалните задължения на Омбудсмана.

След второто становище на Банката, което Омбудсманът разбира като отказ за по-нататъшно сътрудничество при разследването на жалбата, Омбудсманът отново пише на Банката, като повтаря искането за допълнителна информация. По този начин омбудсманът посочи, че неговата дейност не се урежда от член 237 от Договора за ЕО, а от член 195. Освен това, това, което омбудсманът разглежда, е възможен случай на лошо администриране в административната процедура, довела до решението на банката да финансира проекта.

Трето становище на Европейската инвестиционна банка

В третото си становище Банката оспорва отказа си да сътрудничи в разследването. Банката обаче не прие, че жалбата се отнася до случай на лошо администриране по смисъла на член 195 от Договора за ЕО и се позовава на определението в годишния доклад на омбудсмана за 1997 г. Според Банката правомощията на омбудсмана не обхващат оценка на кредитните политики на Банката, нито упражняването на правото на преценка, до което водят техните заявления, независимо дали на равнището на решенията на съветите на директорите или на равнището на оценката, извършена от службите на Банката, или на равнището на предложенията, приети от Управителния комитет за представяне на Съвета на директорите. Банката също така приложи някои документи, свързани с жалбата, като например информация, произтичаща от неотдавнашно посещение на място на проекта, и изрази надежда, че информацията ще помогне на омбудсмана да разбере по-добре общия контекст на проекта, който е предмет на жалбата.

Забележки на жалбоподателя относно третото становище

Третото становище на Банката беше изпратено на жалбоподателя. В становището си жалбоподателят поддържа жалбата и представя накратко следното: Северната част на магистрала M0 дори не е спомената в унгарския указ, в който се изброяват основните национални пътища, които трябва да бъдат изградени. Няма доказателства, че пътят ще намали съществуващото влошаване на състоянието на околната среда, причинено от трафика, пресичащ централната част на Будапеща. Освен това унгарският министър на транспорта призна през август 1999 г., че не разполага с данни за очакваното въздействие върху околната среда на северната част на магистралата.

Жалбоподателят също така се позова като цяло на кредитните политики на банката. По този начин тя заяви, че един от най-големите проблеми на дейността на Банката е, че няма конкретни политики в областта на околната среда, които тя да следва, и освен това значението на съображенията, свързани с околната среда, би могло да има по-нисък приоритет от икономическите или други съображения. Няма подходяща правна рамка за банката, която да я направи по-отговорна за заемите си пред обществеността.

След третото становище на Банката и забележките на жалбоподателя Омбудсманът все още не е убеден, че Банката е предоставила исканата информация. Поради това омбудсманът отново изпрати писмо до банката, в което заяви, че това е последният път, в който той е поискал от банката да предостави информацията. Омбудсманът също така информира Банката, че ако Банката отново откаже да сътрудничи, Омбудсманът ще трябва да информира Европейския парламент в съответствие с член 3, параграф 4 от Устава на Европейския омбудсман.

Четвърто становище на Европейската инвестиционна банка

В четвъртото си становище Банката не оспорва правомощията на омбудсмана да разследва жалбата. Банката изтъкна, че жалбата се отнася до оценка на упражняването на правото на преценка, до което води прилагането на кредитните политики на Банката при вземането на решения от Съвета на директорите на Банката, като по този начин отразява несъгласие с дискреционните решения, взети по конкретен проект. Тези дискреционни решения са предмет на ограниченията на правната власт на Банката и на общите ограничения на равните правомощия, установени от съдебната практика на Съда на Европейските общности, която изисква Банката да действа в съответствие с основните принципи на правото. Банката разбира, че проверката на омбудсмана се отнася до това дали банката действително е действала в тези граници, когато е решила да финансира въпросния проект.

Що се отнася до проекта, който Банката е решила да финансира през 1993 г., Банката е взела предвид инвестиционните приоритети на своя клиент, правителството на Унгария, сред които са модернизацията на националната и международната пътна мрежа чрез рехабилитация на съществуващите пътища и изграждането на нови пътища, насочени, наред с другото, към намаляване на задръстванията в градския трафик и по този начин към подобряване на качеството на околната среда. След това банката е приложила обичайните си критерии при разглеждането на жизнеспособността на проекта от икономическа, техническа, екологична и финансова гледна точка. Банката е приложила списък на всички документи, взети предвид при оценката на проекта.

Банката отново се позовава на факта, че макар Унгария да няма законодателство в областта на околната среда, сравнимо с Директива 85/337, документите, представени от Министерството на транспорта, комуникациите и управлението на водите в Унгария, показват, че въздействието на изграждането и експлоатацията на обходния път върху земята, водата, въздуха, ландшафта, застроените площи и фауната е било напълно проучено и че в проекта са били включени подходящи мерки за намаляване на въздействието върху околната среда и смекчаване на последиците от него.

Банката също така предприе последващи действия по въпроси, свързани с околната среда, след решението за финансиране на проекта. През 1995 г. Европейската комисия в сътрудничество с Банката инициира специално проучване на въздействието върху околната среда. Целта на проучването беше да се сравнят изискванията на унгарското и общностното законодателство в областта на околната среда, прилагани към този конкретен пътен проект. Констатациите и препоръките от това проучване бяха взети предвид при окончателното разработване и изпълнение на проекта. Освен това Банката е обвързала отпускането на своя заем с получаването на потвърждение от унгарските органи, че съответните компоненти на проекта са получили окончателно екологично одобрение и разрешение за осъществяване, което е настъпило в периода 1993—1996 г., а за фаза III и съответния обходен път — през юли 1996 г. по отношение на окончателното екологично разрешение и през септември 1996 г. по отношение на разрешението за строителство.

Забележки на жалбоподателя по четвъртото становище

Четвъртото становище на Банката беше препратено на жалбоподателя с покана за представяне на коментари. Изглежда, че не са получени коментари от жалбоподателя.

Проверка на документи

След внимателно разглеждане на информацията, предоставена от банката и жалбоподателя, омбудсманът счете за необходимо да провери документите, представени на банката от унгарското Министерство на транспорта, комуникациите и управлението на водите. Поради това омбудсманът изпраща писмо до Банката, с което обявява разглеждането на тези документи. По това искане банката реши да изпрати копия от документите на омбудсмана. Вследствие на това действие Омбудсманът счете, че Банката е оказала пълно съдействие при проверката на Омбудсмана.

РЕШЕНИЕТО

1 Предварителна забележка

1.1 С оглед на факта, че по време на проверката Европейската инвестиционна банка първоначално оспори правомощията на Омбудсмана да провежда разследвания по твърдения, свързани с дискреционно решение, Омбудсманът счита за необходимо да направи следните предварителни бележки.

1.2 Съгласно член 195 от Договора за ЕО омбудсманът извършва проверки по своя инициатива или въз основа на подадени до него жалби относно случаи на лошо администриране в дейността на институциите или органите на Общността, с изключение на Съда и Първоинстанционния съд при изпълнение на техните съдебни функции. Член 195 от Договора за ЕО не предвижда други изключения освен тези, които се отнасят до общностните съдилища при изпълнение на съдебните им функции. По-конкретно, в него не се предвижда никакво изключение, свързано с Банката.

1.3 Годишният доклад на омбудсмана за 1997 г.(3) съдържа следното определение за лошо управление:

Лошо администриране е налице, когато публичен орган не действа в съответствие с правило или принцип, които са задължителни за него.

На 16 юли 1998 г. Европейският парламент прие резолюция, в която приветства това определение (4).

1.4 Омбудсманът също така отбеляза в годишния си доклад за 1997 г., че съществуват ограничения за това, което може да се счита за лошо администриране. При изпълнението на административните задачи, възложени ѝ от Договора за ЕО, институция или орган на Общността може да има законното правомощие да избира между два или повече възможни начина на действие. Омбудсманът не се стреми да поставя под въпрос такива дискреционни административни решения, при условие че съответният орган е действал в рамките на своите законови правомощия. Следователно дискреционните правомощия не означават абсолютни правомощия. Общите ограничения на дискреционните правомощия са установени от съдебната практика на съдилищата на Общността, която изисква например административните органи да действат последователно и добросъвестно, да избягват дискриминацията, да спазват принципите на пропорционалност, равенство и оправдани правни очаквания и да зачитат правата на човека и основните свободи (5).

2 Финансиране от Банката на северната част на магистрала M0 в Унгария

2.1 Жалбоподателят твърди, че финансирането от страна на Европейската инвестиционна банка на северната част на орбиталната магистрала M0 около Будапеща е в нарушение както на унгарската конституция, така и на други унгарски закони, както и на Директива 85/337/ЕИО на Съвета. Жалбоподателят твърди, че е изпратил писмо до банката с искане тя да задържи заема си.

2.2 Банката обясни, че е приложила обичайните си критерии при разглеждането на жизнеспособността на проекта от икономическа, техническа, екологична и финансова гледна точка. Документите, представени от Министерството на транспорта, комуникациите и управлението на водите в Унгария, показаха, че въздействието върху околната среда на изграждането и експлоатацията на обходния път върху земята, водата, въздуха, ландшафта, застроените райони и фауната е било напълно проучено. След решението за финансиране на проекта бяха предприети последващи действия във връзка с екологичните аспекти и констатациите бяха взети предвид по време на окончателното изпълнение на проекта.

2.3 Първо, необходимо е да се определят отговорностите на Банката по отношение на екологичните съображения при отпускането на заеми. Омбудсманът отбелязва, че няма установени правила в това отношение. Съществуват обаче правила, принципи и насоки, които следва да се вземат предвид при определянето на тези отговорности. Уставът на Европейската инвестиционна банка (6) не дава много насоки по отношение на загрижеността за околната среда, но посочва, че Съветът на директорите има изключителното правомощие да отпуска заеми по заявления, подадени до него от Управителния комитет (членове 11 и 21). Самата банка заяви, че дейностите ѝ по отпускане на заеми се ръководят от политиките на Общността, което е естествено и логично. В това отношение е важно да се отбележи, че член 174 от Договора за ЕО посочва околната среда като политика на Общността. Освен това съществуват няколко вторични законодателни акта във връзка с опазването на околната среда, от които следва да се спомене Директива 85/337/ЕИО на Съвета (7).

Банката е издала декларация за политиката в областта на околната среда и е публикувала насоки за околната среда на своя уебсайт. От тези документи става ясно, че жизнеспособността на проектите се оценява от икономическа, техническа, екологична и финансова гледна точка, че разглеждането на въпросите, свързани с околната среда, е неразделна част от оценката на проекта, независимо от сектора, и освен това, че оценката проверява съответствието на проектите с общностното и/или националното законодателство. В страни, които се стремят към членство в ЕС, като Унгария, законодателството на Общността е очевидна насока.

Обикновено основата за оценката на въздействието върху околната среда е оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) и други екологични проучвания, извършени от организатора или от негово име. Ако ОВОС или други проучвания разкрият особена загриженост за околната среда, Банката ще преразгледа предложените мерки за намаляване на емисиите и може, ако е необходимо, да въведе подходящи клаузи в договора за заем между Банката и кредитополучателя. Съгласно Декларацията за политиката в областта на околната среда съществуват ограничения за нейната роля и отговорности в областта на околната среда. По този начин организаторът носи отговорност за спазването на правните задължения и стандарти, свързани с околната среда, включително задължението за извършване на ОВОС.

2.4 В този контекст Омбудсманът заключава, че при отпускането на заем изглежда отговорността на Банката е да провери дали за проекта е извършена подходяща ОВОС или други достатъчни екологични проучвания. Какво представлява подходяща ОВОС или екологично проучване трябва задължително да зависи от контекста, но за държавите заявители следва да се вземат предвид съответните изисквания, определени от законодателството на Общността.

2.5 В настоящия случай Банката е оценила въздействието на пътния проект върху околната среда през 1993 г. Що се отнася до въздействието върху околната среда на обходния път, предмет на настоящата жалба, Министерството на транспорта, комуникациите и управлението на водите предостави на банката обобщение на екологичната оценка. Според банката документите показват, че въздействието на изграждането и експлоатацията на обходния път върху земята, водата, въздуха, ландшафта, застроените площи и фауната е било напълно проучено и в проектирането на проекта са били включени подходящи мерки за намаляване на въздействието върху околната среда и смекчаване на последиците от него. Жалбоподателят обаче твърди по-специално, че липсва задоволително разследване относно качеството на въздуха и жилищните райони. Проверката на Омбудсмана на обобщението на екологичната оценка показа, че оценката обхваща около 35-километровия участък от път E77 северно от Будапеща, част от който е обходният път, и че въздействието на проекта върху околната среда, що се отнася до плановете, завършени през август 1993 г., във връзка с въздействието върху земята, водата, въздуха, ландшафта, застроените райони и фауната, е разгледано в обобщението, както и че са предвидени мерки за смекчаване.

2.6 Съгласно декларацията за политиката в областта на околната среда Банката ще преразгледа предложените мерки за намаляване на емисиите, ако ОВОС или други проучвания разкрият особена загриженост за околната среда. Въпреки че Омбудсманът заключава, че обобщението на екологичната оценка не разкрива особена загриженост за околната среда, обобщението е от август 1993 г., докато някои планове за одобрение за някои участъци от пътния проект се предвижда да бъдат документирани и завършени през септември и октомври 1993 г. Отбелязва се обаче, че през 1995 г. по инициатива на Европейската комисия и Банката е проведено второ подробно проучване на въздействието върху околната среда. Проучването беше извършено с цел да се сравнят изискванията на унгарското законодателство и законодателството на ЕС в областта на околната среда, прилагани към проекта. Констатациите и препоръките са взети предвид по време на окончателното разработване и изпълнение на проекта и Банката е обвързала отпускането на заема си с получаването на потвърждение от унгарските органи, че съответните компоненти на проекта са получили окончателно екологично одобрение и разрешение за осъществяване. За околовръстния път, свързан с жалбата, е дадено съгласие през юли и септември 1996 г.

2.7 Във връзка с твърденията на жалбоподателя, че експертите са посочили някои рискове, омбудсманът отбелязва, че самият факт, че се излагат различни мнения относно въздействието на даден проект върху околната среда, не може автоматично да означава, че Банката е задължена да се въздържа от отпускане на заем, когато действа като финансираща институция.

2.8 С оглед на горепосочените констатации Омбудсманът счита, че е установено, че Банката е потвърдила, че е извършена подходяща ОВОС. Освен това Банката също така е гарантирала провеждането на второ проучване и е обвързала заема си с получаването на потвърждение от унгарските органи за окончателно екологично одобрение. По този начин банката надлежно е взела предвид екологичните аспекти, както се изисква, и изглежда, че банката е действала в рамките на законовите си правомощия. Следователно проверките на омбудсмана не са разкрили лошо управление.

3 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Европейската инвестиционна банка. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Европейската инвестиционна банка също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

Якоб СЬОДЕРМАН

---

(1) Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, ОВ L 175/40, 1985 г.

(2) T-460/93, Tête и други срещу ЕИБ, ECR [1993] II-1257.

(3) Годишен доклад на Европейския омбудсман за 1997 г., раздел 2.2.1, ОВ 1998 C 380/14.

(4) ОВ C 292/168, 1998 г.

(5) В този контекст от значение е и Препоръка No R (80) 2 на Съвета на Европа, в която се посочва, че при упражняване на дискреционни правомощия административният орган:
1. не преследва цел, различна от тази, за която е предоставено правомощието;
2. съблюдава обективността и безпристрастността, като взема предвид само факторите, които са от значение за конкретния случай;
3. спазва принципа на равенство пред закона, като избягва несправедливата дискриминация;
4. поддържа подходящ баланс между всички неблагоприятни последици, които решението му може да има върху правата, свободите, връзките или интересите на лицата, и целта, която преследва;
5. взема решение в разумен срок с оглед на разглеждания въпрос;
6. прилага всички общи административни насоки по последователен начин, като същевременно отчита конкретните обстоятелства във всеки отделен случай.
Вижте Администрацията и Вие: наръчник, 1996 г., стр. 362.

(6) Протокол (No А) към Договора за създаване на Европейската общност.

(7) Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, ОВ L 175/40, 1985 г.