Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбоподателят работи като държавен служител на ЕС в Брюксел, Белгия, от 2003 г. Жалбоподателката получава семейни надбавки от администрацията на ЕС за двете си деца въз основа на Правилника за длъжностните лица на ЕС [1] ^{Жалбоподателката} е получавала и белгийски семейни надбавки. В съответствие с Правилника за длъжностните лица белгийските надбавки бяха приспаднати от надбавките, получавани от администрацията на ЕС ^[2].

2. Жалбоподателят се развежда през 2004 г. Съдът за развода постанови, че белгийските семейни надбавки трябва да се изплащат на бившия ѝ съпруг. Поради това жалбоподателят е спрял да получава белгийски семейни надбавки. Тя уведоми администрацията на ЕС, по-специално Европейската комисия, за развода си. Комисията я информира, че трябва да изплати на бившия си съпруг половината от семейните надбавки, които е получила от администрацията на ЕС, и че трябва да приспадне всички надбавки, получени от трето лице.

3. През ноември 2005 г. жалбоподателката изпраща на Комисията докладна записка от белгийския социалноосигурителен орган, удостоверяваща изплащането на белгийски семейни надбавки до 30 юни 2004 г. От юли 2004 г. Комисията започна да изплаща на жалбоподателя пълната семейна надбавка съгласно Правилника за длъжностните лица, без удръжки.

4. През декември 2007 г. жалбоподателят сменя работата си в администрацията на ЕС в Брюксел. Тя е трябвало да попълни формуляр, за да установи правата си съгласно Правилника за длъжностните лица. Тя заявява, че нито тя, нито съпругът ѝ, нито трето лице са получавали семейни надбавки от орган, различен от администрацията на ЕС.

5. През 2017 г. Комисията (която все още е отговорна за изплащането на надбавките на жалбоподателя) е установила, че бившият съпруг на жалбоподателя получава белгийски семейни надбавки от 2004 г. насам. Поради това Комисията решава да събере семейните помощи, които жалбоподателят е получил неправомерно от администрацията на ЕС от 1 юли 2004 г. (т.е. размера на белгийските семейни помощи).

Жалбите до Европейската комисия

6. През 2017 г. жалбоподателят подаде административна жалба ^[3] срещу решението за възстановяване. В резултат на това Комисията ограничи възстановяването до пет години назад във времето (за периода 2012—2017 г.).

7. През март 2018 г. жалбоподателят подава нова административна жалба срещу преразгледаното решение за възстановяване на недължимо платените семейни надбавки за периода 2012—2017 г. Тя твърди, че не е могла да знае, че белгийските надбавки, получавани от бившия ѝ съпруг, е трябвало да бъдат приспаднати от изплатените ѝ надбавки. В подкрепа на доводите си тя посочва накратко, че Комисията е действала по такъв начин, че е останала с впечатлението, че има право на пълни семейни надбавки от администрацията на Съюза. Тя също така заяви, че администрацията на ЕС е разполагала с цялата информация за нейното положение, включително решенията за развод, но погрешно е продължила да ѝ изплаща пълните надбавки. Възстановяване съгласно Правилника за длъжностните лица може да се извърши само ако надплащането е явно такова, че получателят не би могъл да не знае за него ^[4]. Жалбоподателката твърди, че е държавен служител на ЕС с ниска степен и че от тази гледна точка не може да се счита, че е знаела за надплащането. Тя се позова и на решение на омбудсмана ^[5], в което омбудсманът констатира, че администрацията на ЕС не следва да изисква възстановяване на неправомерно платена сума, след като е допуснала няколко грешки в процедурата.

8. Жалбоподателката също така отправи административно искане ^[6] до Комисията да ѝ изплати финансова компенсация за неимуществените вреди, които е претърпяла поради предполагаемите грешки и нередности на администрацията на ЕС.

9. Комисията отхвърли както жалбата, така и искането за обезщетение. След това през септември 2018 г. жалбоподателят се обръща към омбудсмана.

Констатации на Европейския омбудсман

10. По отношение на семейните надбавки в Правилника за длъжностните лица се посочва, че „[о]фициалните лица, които получават надбавките, посочени в настоящия член, декларират надбавки от подобно естество, изплащани от други източници; тези надбавки се приспадат от изплатените [от администрацията на ЕС]“^[7]. От тази разпоредба става ясно, че всяка помощ от същото естество, изплатена от други източници, следва да се приспадне, т.е. независимо на кого се изплаща помощта от другия източник. Това е още по-ясно изразено във формуляра, който жалбоподателката е трябвало да попълни през 2007 г., в който тя заявява, че нито тя, нито нейният съпруг, нито трето лице (като например бивш съпруг) не са получавали семейни надбавки от орган, различен от администрацията на ЕС. Следователно надплатената сума на жалбоподателя - т.е. пълният размер на семейните надбавки в ЕС без приспадане на белгийските семейни надбавки - е била поне очевидно такава, че жалбоподателят, независимо от степента си, не би могъл да не знае за нея ^[8].   

11. Жалбоподателката твърди, че Комисията е действала по начин, който я е накарал да вярва, че има право на пълния размер на семейните надбавки на ЕС. Тя твърди, че администрацията на ЕС е допуснала редица грешки и че е разполагала с информация за личното ѝ положение. Поради това жалбоподателят е на мнение, че администрацията на ЕС следва да носи пълната отговорност за надплащането. От съдебната практика на ЕС обаче става ясно, че не може да има оправдани правни очаквания за нещо, което противоречи на приложимите правила ^[9]. В настоящия случай изплащането на пълния размер на семейните надбавки на ЕС противоречи на Правилника за длъжностните лица. Освен това заключенията на омбудсмана в решението, на което се позовава жалбоподателят ^[10], са направени при конкретните обстоятелства на този случай и следователно не са от значение за положението на жалбоподателя.

12. Въз основа на гореизложеното не е налице лошо администриране от страна на Комисията в нейното решение за възстановяване на част от семейните надбавки, изплатени на жалбоподателя през периода 2012—2017 г. Искането на жалбоподателя за обезщетение за неимуществени вреди не може да бъде уважено.

Тина Нилсон

Началник на отдел 4 „Разследвания“

Страсбург, 12.3.2019 г.

[1] Правилник за длъжностните лица и Условия за работа на другите служители на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A01962R0031-20140501

[2] Член 67, параграф 2 от Правилника: „Длъжностните лица, които получават семейни надбавки, посочени в настоящия член, декларират подобни надбавки, изплащани от други източници; тези надбавки се приспадат от надбавките, изплатени съгласно членове 1, 2 и 3 от приложение VII. (...)“

[3] Съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.

[4] Член 85 от Правилника за длъжностните лица.

[5] Решение на Европейския омбудсман за приключване на разследването по жалба 906/2009/JF срещу Европейската комисия, https://www.ombudsman.europa.eu/en/decision/en/5378

[6] Съгласно член 90, параграф 1 от Правилника. Настоящият документ не е приложен към жалбата, подадена до омбудсмана.

[7] Член 67, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.

[8] Член 85 от Правилника за длъжностните лица

[9] Решение на Първоинстанционния съд от 30 юни 2005 г. по дело Branco/Комисия, T-347/03, точка 102.

[10] Решение на Европейския омбудсман по дело 906/2009/JF, https://www.ombudsman.europa.eu/en/decision/en/5378