По жалбата до Европейския парламент

1. Жалбоподателят е служител на Европейския парламент, който работи в едно от неговите бюра за връзка[1].

2. През ноември 2017 г. Парламентът информира своите служители за промяна във вътрешните си правила, приложими за служебните пътувания. По-специално, считано от януари 2018 г., ще бъде възможно да се кандидатства за еднократно възстановяване на разходите за настаняване само за командировки между трите основни места на работа на Парламента (Страсбург, Брюксел и Люксембург), а не за пътувания до и от тези три места[2]. Парламентът обясни, че промяната е необходима, за да приведе вътрешните си правила в съответствие с общите разпоредби за прилагане, които имат правно предимство пред вътрешните правила.

3. На практика това означава, че служителите, които отиват на командировка между трите основни места на работа на Парламента, могат да изберат да поискат възстановяване на разходите за настаняване въз основа на действително направените разходи (при спазване на таван) или въз основа на фиксирана сума за възстановяване в размер на 60 % от приложимия таван. Служителите, които пътуват по работа с начална или крайна дестинация само в Страсбург, Брюксел или Люксембург, ще трябва да поискат възстановяване на разходите си за настаняване въз основа на действително направените разходи.

4. Жалбоподателят счита, че това е дискриминационно спрямо служители като него, които работят на места, различни от Страсбург, Брюксел и Люксембург. През януари 2018 г. жалбоподателят подаде административна жалба[3] до Парламента, като заяви, че ОРП трябва да са изготвени „без особено внимание на [такива] служители“, и поиска от Парламента да измени своите ОРП, за да се даде възможност за възстановяване на разходите за настаняване с фиксирана ставка и в случай на командировки до или извън трите основни места на работа на Парламента.

5. След катоне получи отговор, през май 2018 г. жалбоподателят се обърна към Европейския омбудсман. В жалбата си той посочва, че при стария режим е бил в състояние да спечели допълнителни средства от възстановяването на фиксираните суми, тъй като е пребивавал на много евтини места за настаняване. Малко след като омбудсманът започна проверка, Парламентът отговори на административната жалба. Жалбоподателят обаче е недоволен от отговора на Парламента.

Отговор на Европейския парламент на жалбоподателя

6. Парламентът изрази несъгласие с твърдението на жалбоподателя, че ОРП са изготвени, без да се вземат предвид служителите, които са наети на места, различни от трите му основни места на работа. Парламентът не счита, че ОРП дискриминират такива служители. По-скоро правилото, предвиждащо възстановяване на фиксирани суми в рамките на служебни пътувания само между трите места на работа, е оправдано, тъй като такива командировки се случват много по-често, отколкото служебните пътувания до или извън трите основни места на работа. Поради това от практическа гледна точка Парламентът е въвел тясно изключение от основното правило, че възстановяването се основава на действително направените разходи.

Констатации на Европейския омбудсман

7. Парламентът обясни, че основното правило в тази област е, че възстановяването се основава на действително направените разходи. Тя е дала разумно обяснение защо е въвела тясно изключение от това правило. Целта на възстановяването на фиксираните суми е да се намали административната работа, свързана със служебни пътувания, за да не се даде възможност на служителите да печелят допълнителни средства.

8. По този начин омбудсманът не констатира лошо управление от страна на Парламента[4].

Тина Нилсон

Ръководител на разследванията — Отдел 4

Страсбург, 29/11/2018

[1] Европейският парламент има бюро за връзка във всяка държава — членка на Европейския съюз. За повече информация вж.: http://www.europarl.europa.eu/at-your-service/en/stay-informed/information-offices-in-the-member-states.

[2] Например пътуване от Берлин до Страсбург или от Брюксел до Рим.

[3] Съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на ЕС.

[4] Тази жалба е разгледана при разглеждането на делегирани случаи в съответствие с член 11 от Решението на Европейския омбудсман за приемане на Разпоредби за прилагане.