Жалбата до Европейския парламент

1. Жалбоподателят е член на персонала на Европейския парламент, който работи в едно от неговите бюра за връзка [1].

2. През ноември 2017 г. Парламентът информира своите служители за промяна във вътрешните си правила, приложими за служебните пътувания. По-специално, от януари 2018 г. ще бъде възможно да се кандидатства за възстановяване на фиксирани разходи за настаняване само за служебни пътувания между трите основни места на работа на Парламента (Страсбург, Брюксел и Люксембург), а не за пътувания до и от тези три места [2]. Парламентът обясни, че промяната е необходима, за да приведе вътрешните си правила в съответствие с общите разпоредби за изпълнение, които имат правно предимство пред вътрешните правила.

3. На практика това означава, че служителите, които пътуват по работа между трите основни места на работа на Парламента, могат да изберат да поискат възстановяване на разходите за настаняване въз основа на действително направените разходи (в рамките на таван) или въз основа на възстановяване на фиксирана сума в размер на 60 % от приложимия таван. Служителите, които отиват на служебно пътуване с начална или крайна дестинация само Страсбург, Брюксел или Люксембург, ще трябва да поискат възстановяване на разходите си за настаняване въз основа на действително направените разходи.

4. Жалбоподателят счита, че това е дискриминационно спрямо служители като него, работещи на места, различни от Страсбург, Брюксел и Люксембург. През януари 2018 г. жалбоподателят подаде административна жалба [3] до Парламента, като заяви, че ОРП трябва да са изготвени „без да се обръща особено внимание на [такива] служители“, и поиска от Парламента да измени своите ОРП, за да се даде възможност за възстановяване на фиксирани разходи за настаняване и в случаите на служебни пътувания до или извън трите основни места на работа на Парламента.

5. Тъй като не е получил отговор, жалбоподателят се е обърнал към Европейския омбудсман през май 2018 г. В жалбата си той посочва, че при стария режим е имал възможност да спечели допълнителни пари от възстановяването на фиксираната сума, тъй като е бил на много евтино място за настаняване. Малко след като омбудсманът започна проверка, Парламентът отговори на административната жалба. Жалбоподателят обаче е недоволен от отговора на Парламента.

Отговор на Европейския парламент на жалбоподателя

6. Парламентът изрази несъгласие с твърдението на жалбоподателя, че ОРП са изготвени, без да се вземат предвид служителите, които са наети на места, различни от трите основни места на работа на Парламента. Парламентът не счита, че ОРП дискриминират тези служители. По-скоро правилото, предвиждащо възстановяване на фиксирана сума в рамките на служебни пътувания само между трите му места на работа, е обосновано, тъй като такива служебни пътувания се случват много по-често от служебните пътувания до или от трите му основни места на работа. Следователно от практическа гледна точка Парламентът е въвел тясно изключение от основното правило, че възстановяването се основава на действително направените разходи.

Констатации на Европейския омбудсман

7.  Парламентът обясни, че основното правило в тази област е, че възстановяването се основава на действително направените разходи. Той е дал разумно обяснение защо е въвел тясно изключение от това правило. Целта на възстановяването на фиксираната сума е да се намали административната работа, свързана със служебните пътувания, а не да се даде възможност на членовете на персонала да печелят допълнителни пари.

8. Поради това омбудсманът не констатира лошо управление от страна на Парламента [4].

Тина Нилсон

Началник на отдел 4 „Разследвания“

Страсбург, 29.11.2018 г.

[1] Европейският парламент разполага с бюро за връзка във всяка държава — членка на Европейския съюз. За повече информация вж.: http://www.europarl.europa.eu/at-your-service/en/stay-informed/information-offices-in-the-member-states.

[2] Например пътуване от Берлин до Страсбург или от Брюксел до Рим.

[3] Съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на ЕС.

[4] Тази жалба е разгледана в рамките на делегирано разглеждане на случаи в съответствие с член 11 от Решението на Европейския омбудсман за приемане на разпоредби за прилагане.