изготвен в съответствие с член 4, параграф 1 от Устава на Европейския омбудсман ^[1]

Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. През май 2024 г. влезе в сила Законодателният акт за суровините от критично значение [2]. Настоящият регламент на ЕС има за цел да гарантира достъп до сигурни и устойчиви доставки на основни минерали и материали с голямо икономическо значение и значителен риск за доставките, които са от решаващо значение за цифровите, екологичните и отбранителните технологии.

2. Съгласно Законодателния акт за суровините от критично значение някои проекти в областта на минното дело, преработката и рециклирането могат да бъдат признати за „стратегически проект“[3], което означава, че тези проекти получават приоритетен статут, който изисква от националните органи и съдилища да провеждат възможно най-бързо всички административни или съдебни процедури, свързани с издаването на разрешения за тези проекти. 

3. За да бъдат определени като стратегически проект, проектите за суровини от критично значение трябва да отговарят на определени критерии.[4] Например те трябва i) да допринасят значително за сигурността на доставките на стратегически суровини в ЕС, ii) да станат осъществими в разумен срок и iii) да се изпълняват по устойчив начин, което означава, че организаторите на проекти трябва да наблюдават, предотвратяват и свеждат до минимум всяко екологично или социално неблагоприятно въздействие на съответния си проект.

4. Решенията за определяне на статута на стратегически проект се вземат от Европейската комисия след консултация със Съвета по суровините от критично значение, който се състои от експерти от държавите членки.

5. През май 2024 г. Комисията публикува първата покана за представяне на заявления за признаване на проекти за суровини от критично значение като стратегически проекти съгласно Законодателния акт за суровините от критично значение.[5] През март 2025 г. Комисията определи 47 проекта в рамките на ЕС като стратегически проекти.[6] През юни 2025 г. Комисията определи 13 проекта, разположени в държави извън ЕС, като стратегически проекти, включително проект за добив на литий, разположен в долината Jadar в Сърбия.[7]

6. През юли и септември 2025 г. жалбоподателите отправиха съответно две искания [8] за публичен достъп до документи до Комисията, независимо едно от друго, като поискаха достъп до прилагането на „проекта Jadar“, за да им бъде предоставен стратегически статут съгласно Законодателния акт за суровините от критично значение.

7. Комисията установи седем документа, а именно формуляра за заявление и шест подкрепящи документа [9], които са ѝ били представени от съответното дружество („организатор на проекта“). Комисията отказа да предостави публичен достъп до документите в тяхната цялост, като се позова на необходимостта от защита на обществения интерес по отношение на отбраната и военните въпроси и на финансовата и икономическата политика на ЕС [10], както и на необходимостта от защита на търговските интереси [11], позовавайки се на обща презумпция за неоповестяване.

8. През септември и ноември 2025 г. жалбоподателите поискаха от Комисията да преразгледа своите решения (като подаде „потвърдителни заявления“), като поставиха под въпрос чувствителността на информацията, съдържаща се в документите, и заявиха, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването.

9. По-конкретно жалбоподателят по дело 3164/2025/PVV(MIG) счита, че като се има предвид, че стратегическите проекти са публично финансирани, ускорени и с предоставени регулаторни привилегии, съществува обществен интерес да се знае как се оценяват и подбират.

10. Освен това жалбоподателят счита, че има вероятност документите да съдържат информация за околната среда, включително информация за емисиите, за които общественият интерес следва да бъде приоритет пред търговската тайна. В това отношение жалбоподателят също така заяви, че тъй като проектът е бил разделен на няколко „независими звена“, цялостното му въздействие е било трудно разбираемо и може да е било недостатъчно представено в заявлението за проекта. Освен това жалбоподателят твърди, че за проекта са били проведени проучвателни и тестови тренировки, които не са били в съответствие с приложимото национално законодателство. И накрая, жалбоподателят заяви, че е налице „климат на сплашване“ за лицата, които искат да протестират срещу добива на литий в Сърбия, като се позова на доклад на Комисията от 2024 г., в който се установява, че протестиращите са били изправени пред арести, претърсвания на жилища, кампании за оклеветяване и стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността („SLAPP“).[12]

11. Жалбоподателят също така твърди, че Комисията не е обяснила в достатъчна степен причините за решението си да определи въпросния проект като стратегически проект съгласно Законодателния акт за суровините от критично значение. Според него това подкопава достъпа до правосъдие, включително правото на организациите на гражданското общество да оспорват административни решения по въпроси на околната среда съгласно рамката от Орхус [13].

12. По подобен начин жалбоподателят по дело 243/2026/NH отбеляза, че въпросният организатор на проекта е бил обект на проверка по отношение на въздействието върху околната среда на различни проекти в световен мащаб. Той изрази загриженост, че в случай на авария в долината Ядар потенциалното замърсяване на водите може да засегне съседните държави, а именно Хърватия, Румъния и България. Той също така се позова на противопоставянето на местната общност на „проекта Jadar“ и подчерта, че е важно да се гарантира, че целите на проекта са в съответствие с тези на Меморандума за разбирателство относно стратегическо партньорство между ЕС и Сърбия в областта на устойчивите суровини, веригите за създаване на стойност в сектора на акумулаторните батерии и електрическите превозни средства [14]. Според жалбоподателя организаторът на проекта е и износител на военни стоки от Сърбия и използването на литий за военни цели на ЕС според него би подкопало неутралността на Сърбия.

13. Когато не са получили потвърдителен отговор от Комисията в определения срок (който се счита за мълчалив отрицателен отговор [15]), жалбоподателите се обръщат към Омбудсмана, като изразяват загриженост относно забавянето на Комисията при разглеждането на техните заявления за достъп и относно отказа ѝ да оповести въпросните документи.

Разследването

14. Омбудсманът започна две проверки във връзка с мълчаливия отказ на Комисията да предостави публичен достъп съгласно Регламент 1049/2001.

15. В контекста на стратегическа проверка ^[16] Омбудсманът вече е установил, че системните забавяния на Комисията при обработването на исканията за публичен достъп представляват лошо администриране.^[17] Поради това, въпреки че Омбудсманът съжалява за забавянето на отговорите на Комисията на потвърдителните заявления на жалбоподателите, той не е започнал проверка на причините за забавянето в тези конкретни случаи. Омбудсманът обаче е наясно, че Комисията продължава да забавя разглеждането на исканията за публичен достъп и следи отблизо въпроса въз основа на подадените до нея жалби.

16. Като първа стъпка от проверките омбудсманът поиска от Комисията да издаде изрично потвърдително решение във всеки отделен случай.

17. Когато забавянето продължило, разследващият екип на Омбудсмана пристъпил към проверка на спорните документи.

18. През март и април 2026 г. съответно Комисията издаде потвърдително решение за всеки отделен случай. Той поддържа становището си, че достъпът до релевантните документи трябва да бъде отказан в тяхната цялост, като се позовава на необходимостта от защита на търговските интереси на съответния организатор на проекта, като изтъква, че се прилага обща презумпция за неоповестяване.

19. Комисията вече не се позовава на изключенията за защита на обществения интерес по отношение на отбраната и военните въпроси, както и на финансовите и икономическите политики на ЕС.

20. Жалбоподателите останаха недоволни от предоставения достъп. Поради това екипът за проверка на Омбудсмана продължи проверката на документите.

Аргументи, представени на омбудсмана

21. В потвърдителните си решения Комисията посочва, че документите са част от успешно заявление за признаване на проект за суровини от критично значение като стратегически проект съгласно Законодателния акт за суровините от критично значение. Тя обясни, че за да определи дали да предостави този статут, трябва да прецени дали съответният проект отговаря на съответните критерии за признаване, които са от техническо естество и засягат например способността на проекта да допринесе значително за доставките на стратегически суровини в ЕС, техническата му осъществимост, очаквания му производствен обем и неговата устойчивост и въздействие върху околната среда. Това означава, че заявленията за проекти трябва да съдържат подробна техническа информация, включително доказателства, свързани с изпълнението на всеки критерий за признаване, график за изпълнението на проекта и бизнес план за оценка на финансовата жизнеспособност на проекта.

22. С оглед на гореизложеното Комисията счете, че общата презумпция за неоповестяване, която съдилищата на ЕС са признали във връзка с документите, съставляващи част от офертите (които обикновено включват техническа, икономическа и финансова оферта), подадени в рамките на обществените поръчки на ЕС, се прилага по аналогия.

23. По-конкретно Комисията заяви, че обосновката на тази обща презумпция е необходимостта да се запазят ненарушената конкуренция и законните интереси на икономическите оператори, които участват в процедури за възлагане на обществени поръчки, и че подобни съображения могат да се прилагат за заявленията за статут на стратегически проект. Той твърди, че този статут предполага привилегировано положение на пазара и че кандидатите трябва да „докажат своя специфичен експертен опит и индивидуална привлекателност, която в търговски контекст е конкурентна по своя характер, независимо че статутът може да бъде предоставен на неопределен брой кандидати в рамките на една покана“. Комисията също така заяви, че тези заявления съдържат информация за специфичния за сектора експертен опит, бизнес отношенията и иновативния подход на съответния организатор на проекта, използвани при разработването на неговия проект, и че оповестяването би разкрило методологията, използвана от организатора на проекта при структурирането на тяхното заявление, както и всички възможни разграничителни фактори/уникалност, които биха могли да бъдат конкурентно предимство.

24. Комисията заяви, че тази информация е чувствителна по своя характер и със значителна търговска стойност, тъй като би могла да се използва от конкурентите в тяхна полза както по отношение на търговските им дейности като цяло, така и в контекста на заявление за статут на стратегически проект съгласно Законодателния акт за суровините от критично значение. Комисията добави, че пазарът на суровини от критично значение се характеризира с висока концентрация и голяма нестабилност, така че оповестяването на всякаква информация относно техническия експертен опит и бизнес стратегията на организатора на проекта може да доведе до значителни вреди за неговите търговски интереси.

25. Що се отнася до наличието на по-висш обществен интерес, Комисията отхвърли аргумента, че оповестяването би гарантирало прозрачност и демократичен контрол по отношение на начина, по който стратегическите проекти се оценяват и подбират като твърде общи по своя характер.

26. Що се отнася до информацията за околната среда, Комисията е на мнение, че документите не съдържат информация, която би могла разумно да се счита за „информация, свързана с емисиите в околната среда“, като се има предвид, че съответната информация не е „определяща — и следователно нехипотетична — по отношение на вида, продължителността или обема на тези потенциални емисии.“ По-специално, докато при оценката на заявление съгласно Законодателния акт за суровините от критично значение тя извършва цялостна оценка на това дали даден проект ще бъде изпълнен по устойчив начин, конкретното устойчиво изпълнение на даден проект зависи от оценката на неговото въздействие върху околната среда от компетентните национални органи, тъй като само националният процес на издаване на разрешения може да гарантира, че проектите за суровини от критично значение са безопасни, сигурни и отговарят на екологичните изисквания. Съответно признаването на даден проект като стратегически проект съгласно Законодателния акт за суровините от критично значение не засяга изискванията, приложими съгласно правото на ЕС, националното или международното право [18].

27. Що се отнася до спорния проект, Комисията посочва, че към момента на подаване на заявлението за стратегически статут все още са били в процес на издаване различни екологични разрешителни. Поради това нито едно от позоваванията на потенциални емисии, които могат да се съдържат в документите, не може да се счита за „действително или предвидимо“. Комисията също така счита, че подобни съображения се прилагат за информация за околната среда, различна от информацията за емисиите, която документите могат да съдържат. Той стигна до заключението, че публичният достъп до такава информация няма да послужи за подкрепа на твърденията, повдигнати от жалбоподателите в потвърдителните им заявления. Тази цел също не би имала предимство пред необходимостта от защита на търговските интереси на организатора на проекта.

28. Накрая, що се отнася до обществения интерес от достъп до правосъдие, Комисията твърди, че интересът на организация на гражданското общество от оповестяването на документ с цел подаване на искане за вътрешно преразглеждане съгласно Орхуската рамка е частен, а не обществен интерес. Комисията добавя, че срокът за подаване на такова искане (във връзка с определянето на разглеждания проект като стратегически проект) вече е изтекъл.

29. В коментарите си по потвърдителното решение на Комисията относно неговото искане за достъп жалбоподателят по дело 3164/2025/PVV(MIG) заяви, че използването на обща презумпция за неоповестяване е необосновано поради различния процедурен контекст на процедурата за възлагане на обществена поръчка и процедурата за признаване на проекти за суровини от критично значение като стратегически проекти съгласно Законодателния акт за суровините от критично значение. По-конкретно жалбоподателят твърди, че първото предполага състезателна търговска среда, докато второто служи за удостоверяване, че проектите отговарят на регулаторните изисквания, така че рискът от оповестяване е коренно различен.

30. Освен това жалбоподателят твърди, че определена информация в документите очевидно не е чувствителна от търговска гледна точка, като например графикът за изпълнение на проекта, общите ангажименти за устойчивост и фактическите описания на местоположението, обхвата и регулаторния контекст на проекта. Този вид информация, каза той, рутинно се разкрива, например в процесите на издаване на разрешителни и оценките на въздействието върху околната среда.

31. Жалбоподателят също така твърди, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването. Като отбеляза, че проектите, определени като стратегически проект съгласно Законодателния акт за суровините от критично значение, се ползват от значително икономическо предимство, включително достъп до публично финансиране, той повтори, че обществеността има право да знае на каква основа се разпределят ползите, привилегиите и ресурсите. Той добави, че въпросният проект има пряко въздействие върху местните общности, които имат законно, правно защитено право да знаят графика на дейностите, които могат да засегнат тяхната околна среда, собственост и поминък. Освен това жалбоподателят твърди, че проектът е обект на изключителен обществен спор, тъй като поражда съдебни спорове, протести, парламентарен контрол и дипломатическа ангажираност на най-високо равнище, и че не съществува риск от вреда, като се има предвид, че понастоящем той е спрян.

32. Що се отнася до достъпа до информация за околната среда, жалбоподателят счита, че мотивите на Комисията са противоречиви. По-конкретно, като отбеляза, че критериите за признаване съгласно Законодателния акт за суровините от критично значение изрично включват устойчивостта и справянето с въздействието върху околната среда, той заяви, че ако съответната информация не е достатъчно убедителна, за да бъде оповестена, тя трябва да бъде също толкова недостатъчно убедителна, за да се разчита на нея, за да се предостави статут на стратегически проект. В този случай Комисията ще трябва да обясни въз основа на какви доказателства е предоставила този статут. Всъщност, ако Комисията има съмнения относно точността или пълнотата на информацията за околната среда, съдържаща се в документите, това би предизвикало загриженост по отношение на надеждността на нейната оценка съгласно Законодателния акт за суровините от критично значение и следователно силен обществен интерес от оповестяване.

33. Що се отнася до достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, жалбоподателят заяви, че документите биха могли да бъдат от значение във връзка със средства за правна защита, различни от искане за вътрешно преразглеждане съгласно рамката от Орхус, включително искове пред националните съдилища, производства съгласно правото на ЕС в областта на околната среда и оспорване на решения за издаване на разрешение. Жалбоподателят също така отхвърли становището на Комисията, че този аргумент илюстрира частен интерес, като заяви, че достъпът до правосъдие в областта на околната среда е признат за обществен интерес.

34. Жалбоподателят по дело 243/2026/NH заяви, че сложен миннодобивен проект като разглеждания може да засегне околната среда, управлението на водите, биологичното разнообразие, наследството, както и местната общност. Той счита, че Комисията не е взела предвид в достатъчна степен тези опасения при определянето на проекта като стратегически проект в рамките на Законодателния акт за суровините от критично значение, и отново заявява, че съответният организатор на проекта вече е изправен пред проверка за неговото въздействие върху околната среда в различни проекти по света. Освен това жалбоподателят твърди, че оповестяването на заявлението за проекта съгласно Законодателния акт за суровините от критично значение би позволило на обществеността да оцени естеството на проекта и да разсее всички възможни подозрения за корупция.

35. И в двата случая жалбоподателите отхвърлиха позицията на Комисията, че изключението се прилага за всички документи и че не е възможен частичен достъп.

Оценка на омбудсмана, водеща до препоръка

36. Като се има предвид припокриването на предмета, Омбудсманът реши да разгледа тези жалби съвместно и да издаде една-единствена препоръка.

37. Институциите на ЕС могат да откажат да предоставят публичен достъп до документ, поискан съгласно Регламент 1049/2001, ако съществува разумно предвидим и нехипотетичен риск оповестяването му да засегне търговските интереси на физическо или юридическо лице. Институциите на Съюза обаче не могат да се позовават на необходимостта от защита на търговските интереси само защото информацията се отнася до дадено дружество или до неговите търговски отношения. Изключението служи за защита на чувствителна търговска информация, като например информация, свързана с бизнес стратегията или специфично ноу-хау на дадено дружество.[19] Съответно, когато се позовават на това изключение, институциите на ЕС трябва да обяснят как разкриването би могло конкретно и действително да засегне засегнатите законни търговски интереси [20].

38. В случая Комисията се позовава на необходимостта от защита на търговските интереси на съответния организатор на проекта, като твърди, че към спорните документи може да се приложи обща презумпция за неоповестяване. Когато случаят е такъв, съответната институция на Съюза не е длъжна да разглежда поотделно спорните документи, нито да обяснява конкретната вреда, до която би довело оповестяването на тяхното съдържание. По-скоро може да се презумира, че тъй като документите са част от определена преписка или категория документи, те трябва да останат поверителни в тяхната цялост.

Относно общата презумпция за неоповестяване

39. Комисията приема, че общата презумпция, че оповестяването на офертите на оферентите в процедурите за възлагане на обществени поръчки би засегнало търговските интереси на съответните оференти, призната от съдилищата на Съюза, може да се приложи по аналогия към документите, свързани с определянето на проекти за суровини от критично значение като „стратегически проекти“ съгласно Законодателния акт за суровините от критично значение.

40. По същество Комисията твърди, че може да се счита, че заявлението за статут на стратегически проект съдържа чувствителна търговска информация, която може да бъде използвана от конкурентите в рамките на техните собствени заявления за проекти, като по този начин се нарушава конкуренцията в последващите процедури и се накърняват оправданите правни очаквания на подалия заявлението организатор на проекта.

41. Позицията на Комисията не е убедителна. По-специално процедурата за възлагане на обществена поръчка е от различно естество от процеса за определяне дали даден проект за суровини от критично значение следва да получи статут на стратегически проект съгласно Законодателния акт за суровините от критично значение. Процедурата за възлагане на обществена поръчка е сравнителна процедура за подбор, която изисква от съответната институция да сравни различни търговски оферти от различни оференти за една и съща услуга, за да избере най-добрата. Само на спечелилия оферент ще бъде възложена поръчка за услуги. Следователно процедурата за възлагане на обществена поръчка има конкурентен характер.

42. За разлика от това процесът на определяне на проекти за суровини от критично значение като стратегически проекти не се основава на оферти, разходи или конкуренция между участниците на пазара, а на критерии от обществен интерес. При оценката на заявленията за статут на стратегически проект Комисията трябва да определи дали съответният проект отговаря на законовите изисквания, определени в Законодателния акт за суровините от критично значение, като упражнява административна свобода на преценка. Ако Комисията счита, че даден проект отговаря на тези критерии, проектът ще бъде признат за стратегически проект. Това решение се взема независимо от съдържанието на други заявления за проекти. С други думи, на теория всички проекти, кандидатстващи за статут на стратегически проект в дадена покана, могат да бъдат успешни.

43. Освен това изглежда неразумно да се презумира, че заявления за проекти като разглежданото в настоящия случай съдържат чувствителна търговска информация навсякъде. Документите са предоставени от съответните организатори на проекти, за да се илюстрира дали и как съответният им проект отговаря на съответните изисквания, определени в Законодателния акт за суровините от критично значение [21]. Това включва например как даден проект ще бъде изпълнен по устойчив начин, т.е. как организаторът на проекта ще предотврати и сведе до минимум отрицателното въздействие върху околната среда и обществото.

44. Тази информация обикновено е част и от задължителната оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), която организаторите на проекти трябва да извършват в съответствие с приложимата за тях национална регулаторна рамка, и/или оценките на въздействието върху околната среда и социалната сфера, които организаторите на проекти могат да извършват на доброволен принцип или в контекста на изпълнението на изискванията за финансиране. Основна характеристика на тези оценки обикновено е, че те са предназначени да бъдат публично достъпни. Също така, с оглед на размера и значителното въздействие на проектите за суровини от критично значение, организаторите на проекти обикновено се ангажират с широк кръг заинтересовани страни, за да подобрят общественото възприятие и да получат подкрепа за своя проект или защото приложимите правила изискват от тях да го направят. В този контекст информацията, която организаторите на проекти трябва да предоставят на Комисията съгласно Законодателния акт за суровините от критично значение, за да докажат спазването на изискването за пълноценно ангажиране с местните общности, участващи в кандидатстването за статут на стратегически проект, става публична.

45. Въз основа на проверката на документи в рамките на тази и паралелна [22] проверка омбудсманът не е убеден, че въпросните документи съдържат изключително информация, която би отразявала специфичния експертен опит, ноу-хау или търговски тайни на организатора на проекта или би могла да се счита за чувствителна по други причини. По-скоро голяма част от съдържащата се в нея информация има доста общ характер. Във формуляра за кандидатстване организаторът на проекта описва например кои национални закони се прилагат за неговия проект, към кои доброволни рамки се придържа и къде е в процес на получаване на необходимите разрешения за изпълнението на неговия проект. Що се отнася до конкретните мерки, които организаторът на проекта предвижда да смекчи екологичното и социалното въздействие на своя проект, информацията във формуляра за кандидатстване често не е много подробна, а представлява обобщение на информацията, която вече е била законно оповестена публично на друго място.

46. Например съответният организатор на проекта е създал уебсайт на проекта, на който е публикувал проект на оценка на въздействието върху околната среда за проекта. Въпреки че този документ вече не е достъпен на уебсайта на проекта, фактът, че самият организатор на проекта го е публикувал, показва, че той не е счел съдържанието му за чувствително от търговска гледна точка. Освен това документът беше широко коментиран от гражданското общество и академичните среди и послужи за основа на решение за определяне на обхвата от страна на отговорните национални органи по отношение на оценката на въздействието върху околната среда, която трябва да бъде извършена. Освен това проверката показала, че поне един от спорните подкрепящи документи е публично достъпен.

47. Омбудсманът също така отбелязва, че методологията, използвана от организатора на проекта при формулирането и структурирането на неговото прилагане, е изложена в документ с насоки [23], предоставен от Комисията, както и в съответния формуляр за кандидатстване. Съответно видът на информацията, включена във формуляра за кандидатстване, е много сходен по естество с информацията, включена в заявленията на други организатори на проекти, а подкрепящите документи, предоставени от различни организатори на проекти, също са от същия вид. Освен това структурата на „документа за устойчивост“, предоставен на Комисията, следва приложимото национално законодателство и/или насоките на националните органи. Следователно е малко вероятно при всички обстоятелства оповестяването им да предостави на други организатори на проекти несправедливо предимство от гледна точка на взаимното копиране на подхода им.

48. Освен това заявленията за проекти, които Комисията разглежда във връзка с даден кръг от поканата, не се отнасят до едни и същи или дори подобни проекти. По-скоро проектите за суровини от критично значение обикновено са уникални поради географското си местоположение, суровините, които ще бъдат добивани или преработвани, националната регулаторна рамка, която се прилага за тях, екологичните фактори, които могат да бъдат засегнати, и нуждите на съответната местна общност. Съответно въздействието, което всеки проект може да има и как най-добре може да бъде преодолян, също са уникални.

49. Накрая, следва да се отбележи, че самата Комисия е оповестила публично част от информацията, съдържаща се в подобни заявления за проекти, а именно в отговора си на „искане за вътрешно преразглеждане“[24] от консорциум от организации на гражданското общество, издаден преди приемането на потвърдителното решение по настоящото дело [25].

50. С оглед на всичко това Омбудсманът счита, че е било неразумно Комисията да презумира, че спорните документи ще съдържат чувствителна информация навсякъде и следователно че спрямо тях може да се приложи обща презумпция за неоповестяване. Поради това Комисията е трябвало да извърши индивидуална оценка на заявлението за проект, за да предостави широк частичен достъп.

Относно наличието на по-висш обществен интерес

51. Когато институция на ЕС е установила, че предоставянето на публичен достъп до документи би засегнало в разумна степен защитата на търговските интереси, тя трябва да откаже достъп, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването [26].

52. В това отношение жалбоподателите, включително като се позовават на Регламента относно Орхуската конвенция [27], твърдят, че има вероятност документите да съдържат информация за околната среда, включваща „информация, свързана с емисиите в околната среда“[28], и че тази информация ще трябва да бъде оповестена независимо от търговската ѝ чувствителност.

53. Регламентът относно Орхуската конвенция има за цел да гарантира, че „информацията за околната среда“ постепенно се предоставя и разпространява сред обществеността [29]. Целта на достъпа до тази информация е да се насърчи участието на обществеността в съответния процес на вземане на решения, като по този начин се повиши отчетността и се допринесе за обществената осведоменост и подкрепа за взетите решения. Следователно се счита, че съществува обществен интерес от достъп до „информация за околната среда“ и институциите на ЕС следва да вземат това предвид при оценката на исканията за публичен достъп [30].

54. Общественият интерес от достъп до „информация за околната среда“ обаче не отменя автоматично интереса, който трябва да бъде защитен чрез неоповестяване на исканите документи. Вместо това тя трябва да се оценява въз основа на индивидуална проверка на документите и техния контекст [31]. Това е различно, когато става въпрос за конкретен вид „информация за околната среда“, т.е. информация, която „се отнася до емисии в околната среда“. За този конкретен вид информация за околната среда се предполага, че съществува по-висш обществен интерес по отношение на защитата на търговските интереси [32].

55. Понятието „информация, свързана с емисии в околната среда“ не се ограничава до информация за „действителни емисии“. Той включва също така информация, която позволява на обществеността да знае „какво, може да се предвиди, ще бъде освободено в околната среда (...)“[33] и информация, свързана с въздействието на тези емисии [34].

56. В настоящия случай в съответните потвърдителни решения Комисията е приела, че исканите документи не съдържат никаква информация, която може разумно да се счита за „информация, свързана с емисиите в околната среда“, тъй като екологичните разрешителни за проекта все още са били в процес на издаване към момента на подаване на заявлението ѝ съгласно Законодателния акт за суровините от критично значение. Поради тази причина Комисията счете, че всяка информация за емисиите в околната среда, която може да се съдържа в заявлението за проект, трябва да се счита за чисто хипотетична, а не за действителна или предвидима.

57. Омбудсманът счита тази позиция за неубедителна.

58. Съгласно Законодателния акт за суровините от критично значение Комисията не е длъжна да извършва цялостна оценка на въздействието върху околната среда на проект, кандидатстващ за статут на стратегически проект. По-скоро отговорните национални органи са тези, които трябва да извършат пълна и подробна екологична оценка, когато проектите кандидатстват за необходимото екологично разрешително. Въпреки това, за да провери дали даден проект за суровини от критично значение ще бъде изпълнен по устойчив начин, Комисията трябва „да вземе предвид цялостната оценка на съответствието на проекта с приложимото право на Съюза или национално право, както и съответните допълнителни доказателства, като вземе предвид местоположението на проекта“.[35] Това означава, че организаторите на проекти трябва да предоставят на Комисията подробна информация за околната среда, за да може тя да прецени дали въздействието на техния проект върху околната среда ще бъде наблюдавано, предотвратено и сведено до минимум в достатъчна степен.

59. Както показа проверката, документацията действително съдържа подробна информация, квалифицирана като „информация за околната среда“съгласно Орхуския регламент, включително информация за очакваните бъдещи емисии от проекта и въздействието на тези емисии върху околната среда. Тази информация изглежда се основава на оценка от независими експерти и лабораторни изследвания. Освен това тази информация е предоставена и на публичните органи, за да се покаже, че проектът отговаря на съответните законови изисквания за статута на стратегически проект и/или в контекста на националните процедури в областта на околната среда.

60. Както е отбелязано по-горе, понятието „информация, свързана с емисиите в околната среда“ обхваща „информация за предвидимите емисии в околната среда“. [36] Омбудсманът разбира, че информацията за емисиите ще се счита за предвидима, ако тази информация се основава на конкретна оценка на обективни данни. За разлика от това информацията за емисиите ще се счита за чисто хипотетична, ако не се основава на конкретна оценка на обективни данни, а по-скоро на предположения.

61. Въз основа на проверката на съответните документи Омбудсманът счита, че съдържащата се в тях информация, свързана с прогнозните бъдещи емисии на проекта, се основава на конкретна оценка на обективни данни и следователно е вероятно тези емисии да възникнат въз основа на естеството и мащаба на предвидените строителни работи. Въпреки че не е невъзможно планирането на проекта все още да се промени леко (или да не бъде изпълнено в крайна сметка), информацията за емисиите, която е била представена на Комисията съгласно Законодателния акт за суровините от критично значение, следва най-малкото да се счита за „предвидима“и по този начин да бъде обхваната от понятието „информация,[която] се отнася до емисии в околната среда“по смисъла на Регламента на ЕС относно Орхуската конвенция. В крайна сметка Комисията го е приела като основа за своята оценка на устойчивостта на съответните проекти.

62. Освен това е ясно, че разглежданият проект за суровини от критично значение ще окаже значително въздействие върху околната среда и живота на хората в разширени райони на държавата, в която се намира, и евентуално извън нея. Поради това, като се има предвид, че Комисията е признала проекта за стратегически проект, тя следва да може да обясни на обществеността защо счита, че въздействието му върху околната среда ще бъде наблюдавано и разглеждано в достатъчна степен. Фактът, че обществеността може да контролира решението на Комисията да определи даден проект като стратегически проект и да търси отговорност от Комисията, изглежда особено належащ, когато даден проект се характеризира с противоречия [37].

63. С оглед на всичко изложено по-горе Омбудсманът счита, че отказът на Комисията да предостави широк публичен достъп до разглежданите документи представлява лошо управление. Поради това тя отправя съответна препоръка по-долу.

Препоръка

Въз основа на проверката на тази жалба Омбудсманът отправя следната препоръка към Комисията:

Европейската комисия следва да преразгледа позицията си относно исканията за публичен достъп с оглед на предоставянето на широк публичен достъп, като вземе предвид горепосочените забележки. Когато е необходимо, Комисията следва да се консултира със съответния организатор на проекта.

Комисията и жалбоподателите ще бъдат информирани за тази препоръка. В съответствие с член 4, параграф 2 от Устава на Европейския омбудсман Комисията изпраща подробно становище до 5 февруари 2027 г.

Тереза Анжиньо
Европейски омбудсман 

Страсбург, 5.11.2026 г. 

 

[1] На разположение на адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=uriserv%3AOJ.L_.2021.253.01.0001.01.ENG&toc=OJ%3AL%3A2021%3A253%3ATOC.

[2] Регламент 2024/1252 от 11 април 2024 г. за създаване на рамка за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на суровини от критично значение: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A02024R1252-20240503.

[3] Вж. по-специално член 6, параграф 1, членове 7 и 10 от Законодателния акт за суровините от критично значение.

[4] (на английски) В съответствие с член 6, параграф 1 от Законодателния акт за суровините от критично значение.

[5] На разположение на адрес: https://single-market-economy.ec.europa.eu/calls-expression-interest/call-applications-strategic-projects-under-critical-raw-materials-act_en.

[6] Решението на Комисията, в което се изброяват всички проекти в рамките на ЕС, определени като стратегически проекти, е достъпно на адрес: https://webgate.ec.europa.eu/circabc-ewpp/d/d/workspace/SpacesStore/1958718b-21e9-40f4-9c9f-42a58dc4c5a3/download.

[7] Забележки: Решението на Комисията, в което се изброяват всички проекти извън ЕС, определени като стратегически проект, е достъпно на адрес: https://single-market-economy.ec.europa.eu/document/download/808502c2-21c7-4ca8-855f-ff0b528f91c4_en?filename=C_2025_3491_1_EN_ACT_part1_v4.pdf.

[8] Външни препратки Съгласно Регламент 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Комисията и на Съвета: http://data.europa.eu/eli/reg/2001/1049/oj.

[9] Концептуалният план за приключване на проекта, бизнес планът, доказателствата за схеми за сертифициране, оперативното планиране, документацията за устойчивост и проучването за техническа осъществимост.

[10] В съответствие с член 4, параграф 1, буква а) от Регламент 1049/2001.

[11] В съответствие с член 4, параграф 2, първо тире от Регламент 1049/2001.

[12] Жалбоподателят се позова на доклада на Комисията за Сърбия за 2024 г.: https://enlargement.ec.europa.eu/document/download/3c8c2d7f-bff7-44eb-b868-414730cc5902_en?filename=Serbia%20Report%202024.pdf.

[13] Член 10 от Регламент (ЕО) No 1367/2006 относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (наричан по-нататък „Регламентът относно Орхуската конвенция“): https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A02006R1367-20230429.

[14] Меморандум за разбирателство, достъпен на адрес: https://single-market-economy.ec.europa.eu/document/6fe0e605-9299-45c3-b846-2efb85585251_en.

[15] В съответствие с член 8, параграф 3 от Регламент 1049/2001.

[16] Стратегическо проучване OI/2/2022/OAM относно времето, необходимо на Европейската комисия за разглеждане на заявленията за публичен достъп до документи: https://www.ombudsman.europa.eu/en/case/en/60766.

[17] Решение в горепосоченото стратегическо проучване OI/2/2022/OAM: https://www.ombudsman.europa.eu/en/decision/en/175321.

[18] В съответствие със съображение 25 и член 6, параграф 3 от Законодателния акт за суровините от критично значение.

[19] Вж. например решение на Общия съд от 7 февруари 2018 г., PTC/EMA, T-718/15: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=199044&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=13039858.

[20] Вж. например решение на Съда от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия, C‐57/16 P, точка 51: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=205322&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=19039430.

[21] Член 6, параграф 1 от Законодателния акт за суровините от критично значение.

[22] Дело 1855/2025/PVV(MIG) относно начина, по който Европейската комисия е обработила искане за публичен достъп до документи, свързани с проекти, които са признати за „стратегически проекти“ съгласно Законодателния акт за суровините от критично значение: https://www.ombudsman.europa.eu/en/case/en/69726.

[23] Последната версия на настоящото „Ръководство за заявителите“ е достъпна на адрес: https://single-market-economy.ec.europa.eu/sectors/raw-materials/areas-specific-interest/critical-raw-materials/strategic-projects-under-crma/guide-applicants_en.

[24] В съответствие с член 10 от Орхуския регламент.

[25] Вж. подробната оценка на Комисията, приложена към нейния отговор от 8 януари 2026 г.: https://circabc.europa.eu/ui/group/3b48eff1-b955-423f-9086-0d85ad1c5879/library/74edffdc-0eb5-4658-bb6c-a5674127feb1/details.

[26] В съответствие с член 4, параграф 2 от Регламент 1049/2001.

[27] Регламент 1367/2006, вж. бележка под линия 13 по-горе.

[28] Член 2, параграф 1, буква г) от Орхуския регламент.

[29] Член 1, параграф 1 от Орхуския регламент.

[30] Вж. също решението на омбудсмана по дела 1132/2022/OAM и 1374/2022/OAM (https://www.ombudsman.europa.eu/en/decision/en/168684), точка 34.

[31] Вж. също решението на омбудсмана по дела 1132/2022/OAM и 1374/2022/OAM, точка 35.

[32] В съответствие с член 6, параграф 1 от Орхуския регламент.

[33] Решение на Общия съд от 11 юли 2018 г., Rogesa Roheisengesellschaft Saar mbH/Комисия, T-643/13: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:62013TJ0643.

[34] Вж. например Решение на Общия съд от 13 ноември 2024 г., PAN Europe/Комисия, T-104/23, точка 66: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:62023TJ0104.

[35] В съответствие с точка 5 от приложение III към Законодателния акт за суровините от критично значение.

[36] Вж. също решение на Съда от 23 ноември 2016 г., Европейска комисия/Stichting Greenpeace Nederland и Pesticide Action Network Europe (PAN Europe), дело C-673/13 P, точка 74: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A62013CJ0673.

[37] Вж. например: https://www.euronews.com/2024/08/09/we-are-not-interested-in-their-profits-farmers-protest-against-giant-lithium-mine-in-serbi; https://www.reuters.com/markets/commodities/serbia-wants-talks-with-rio-tinto-over-jadar-lithium-project-2024-01-17/; https://www.politico.eu/article/serbia-lithium-reserve-eu-mining-colony-electric-vehicles/.