Изготвено в съответствие с член 3, параграф 5 от Устава на Европейския омбудсман ^[1]

Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. През юни 2018 г. жалбоподателят поиска от Европейската комисия да му предостави публичен достъп до длъжностната характеристика на координатора на Комисията за борба с антисемитизма (координатора) и до всички информационни документи, подготвени за подпомагане на координатора при изпълнението на неговите задължения. Комисията отказа да предостави достъп до длъжностната характеристика с аргумента, че оповестяването би засегнало защитата на неприкосновеността на личния живот и личната неприкосновеност на координатора [2] ^{Комисията} също така информира жалбоподателя, че не разполага с „информационни документи“ за координатора.

2. Жалбоподателят подаде до Комисията искане за преглед, т.нар. „потвърдително заявление“. На 8 август 2018 г. Комисията потвърди решението си относно искането за информационни документи. Комисията обаче не отговори на подновеното искане за длъжностната характеристика на координатора в своя отговор.

3. Недоволен от отказа на Комисията, жалбоподателят се обърна към омбудсмана, който започна проверка (1502/2018/EWM) на 30 август 2018 г.

4. След намесата на омбудсмана на 2 октомври 2018 г. Комисията отговори на аспекта на потвърдителното заявление на жалбоподателя, който се отнася до длъжностната характеристика на координатора. Отговорът потвърди решението на Комисията да откаже както пълен, така и частичен достъп до документа.

5. Жалбоподателят оттегли жалбата си до омбудсмана на 7 ноември 2018 г., но на 30 ноември 2018 г. подаде до Комисията ново искане за достъп до длъжностната характеристика на координатора.

6. На 23 януари 2019 г. Комисията отново отказва достъп до документа. След искане за преглед от страна на жалбоподателя Комисията потвърди отказа си на 15 февруари 2019 г.

7. Недоволен от този отговор, жалбоподателят се обръща отново към омбудсмана на 10 май 2019 г.

Проучването

8. Омбудсманът започна нова проверка на отказа на Комисията да предостави достъп до длъжностната характеристика на координатора за борба с антисемитизма. По време на проверката разследващият екип на Омбудсмана прегледа искания документ, който Комисията е споделила с Омбудсмана в контекста на случай 1502/2018/EWM.

Аргументи, представени на омбудсмана

Доводи на жалбоподателя

9. Жалбоподателката твърди, че обществеността има интерес да знае длъжностната характеристика на координатора, тъй като според нея тя е действала по политически и противоречив начин. Той твърди, че достъпът до нейната длъжностна характеристика е необходим, за да се установи дали Комисията я е инструктирала да действа по този начин.

Доводи на Европейската комисия

10. В своето потвърдително решение от 2 октомври 2018 г. Комисията заяви, че документът не може да бъде оповестен въз основа на изключението, посочено в член 4, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 1049/2001, което може да се прилага с цел защита на личния живот и неприкосновеността на засегнатото лице. Документът съдържа длъжностната характеристика на определен служител, който не заема висша ръководна длъжност. Тя се състои изцяло от информация, пряко свързана със засегнатото лице, и следователно трябва да се счита за лични данни на това лице.^[3] Комисията заяви, че личните данни могат да бъдат предавани само ако получателят първо установи необходимостта от предаването на данните. Ако получателят може да докаже такава необходимост, правилата за защита на данните изискват от институцията след това да прецени дали „няма причина да се предполага, че законните интереси на субекта на данните могат да бъдат накърнени“^[4].

11. Комисията заяви, че обществеността е редовно информирана за дейностите на координатора чрез съобщения за медиите и следователно оповестяването на нейните лични данни в длъжностната характеристика не е необходимо, за да се даде възможност за обществен контрол на нейните отговорности. Комисията твърди, че жалбоподателят не е представил никакъв валиден аргумент, с който да се установи необходимостта личните данни да му бъдат предадени. Освен това според Комисията оповестяването на документа може да засегне интересите на координатора.

12. В потвърдителното си решение от 15 февруари 2019 г. Комисията отбеляза, че жалбоподателят не е представил никакви аргументи, за да покаже промяна в правното или фактическото положение след първия отказ на Комисията да предостави публичен достъп до документа. Поради това тя не вижда причина да промени решението си.

Оценка на омбудсмана

13. „Лични данни“ включва всяка информация, свързана с идентифицирано лице или лице, което може да бъде идентифицирано. Исканият документ съдържа „лични данни“ на координатора, както е определено в Регламент 45/2001. Следователно оповестяването на документа трябва да отговаря на условията за предаване на лични данни, посочени в член 8, буква б) от настоящия регламент.

14. Комисията трябва да извърши тристепенен анализ, преди да може да оповести публично каквито и да било лични данни ^[5]. На първо място, тя трябва да провери дали лицето, което иска достъп, е доказало необходимостта от оповестяване на данните. Ако това е така, институцията трябва да установи дали публичното оповестяване на данните би могло да засегне законните интереси на „субекта на данни“ (в този случай координатора). Ако това е възможно, институцията трябва да извърши претегляне между интересите, които биха били обслужвани чрез предоставяне на публичен достъп до личните данни, и законните интереси на субекта на данните ^[6].

15. Що се отнася до първия етап, омбудсманът не е съгласен с твърдението на Комисията, че жалбоподателят не е доказал необходимостта от разкриване на въпросните лични данни. Жалбоподателката е уточнила, че достъпът до длъжностната характеристика е необходим, за да се оцени съвместимостта на публичните изявления на координатора с длъжностната характеристика на нейната длъжност, която е създадена от Комисията с цел работа в много чувствителна област на политиката. Противно на твърденията на Комисията, прессъобщенията и другите публични изявления, свързани с текущата ѝ дейност, не биха били достатъчни за извършването на такава оценка. Жалбоподателката не разполага с информацията, която би осигурила основа за сравнение между конкретния мандат на координатора, посочен в длъжностната ѝ характеристика, и действителните ѝ дейности, извършвани в тази роля. Съобщенията за медиите и други публични изявления неизбежно предоставят само избирателна информация за официалните ѝ дейности.

16. Що се отнася до втория етап от анализа, Комисията счита, че не може да се изключи възможността оповестяването на личните данни, съдържащи се в длъжностната характеристика, да засегне неблагоприятно законните интереси на координатора. Тя обаче не уточнява по какъв начин оповестяването би могло да има отрицателен ефект върху нейните интереси.

17. За да се определи дали оповестяването на този документ би могло да наруши законния интерес на субекта на данните, омбудсманът трябва да разгледа три фактора.

18. Омбудсманът първо е взел предвид съдържанието на документа и вида на личните данни, които той включва. Въпросният документ е формално „описание на длъжността“, което по дефиниция е фактически документ относно обхвата, задълженията, задачите и отговорностите, свързани с конкретна длъжност в дадена организация. Той също така описва подробно уменията и квалификациите, които дадено лице, кандидатстващо за работа, трябва да притежава. Тази информация става „лични данни“ само когато на тази длъжност бъде назначено лице. Съдържанието на длъжностната характеристика няма връзка с личния живот на лицето, освен това естеството на информацията не е чувствително. Всъщност тя вероятно ще бъде публично достъпна всеки път, когато възникне свободно работно място за длъжността.

19. На второ място, омбудсманът разгледа естеството на ролята на координатора. Въпреки че координаторът е държавен служител и не заема политическа длъжност, самата роля предполага висока степен на обществена видимост. Координаторът е по същество представителят на Комисията по въпросите, свързани с борбата с антисемитизма. В тази си роля от координатора се очаква да изнася публични речи, да дава интервюта на пресата, да присъства на публични събития и да осъществява връзки с обществеността с външни заинтересовани страни. По този начин от нея може да се очаква да бъде и подлежи на обществен контрол от трети страни, по-специално от медиите.

20. Съдилищата на Съюза са признали, че разграничението в случая на публични личности между публичната и частната сфера е от значение за целите на определянето на степента на защита на личните данни, на която те имат право съгласно Регламент 45/2001, дори ако този регламент не съдържа изрично такова правило ^[7].

21. С приемането на длъжността координатор лицето трябва да е очаквало да бъде подложено на поне някакъв легитимен контрол от трети страни, включително от медиите и обществеността. Това по никакъв начин не означава, че законните интереси на координатора трябва да бъдат пренебрегнати. От голямо значение е обаче тези фактори да бъдат взети предвид при вземането на решение относно оповестяването на длъжностната характеристика.

22. На последно място, Омбудсманът признава, че интересът, обслужван от публичния достъп, следва да бъде взет предвид, когато се преценява дали предаването на лични данни би могло да накърни интереса на субекта на данните. Това трябва да включва интереса на жалбоподателя в този случай и потенциалното използване, за което той може да предвиди, че ще използва тези лични данни. Жалбоподателят преди това е отправял публични критики (в блог) към работата, извършена от координатора. Омбудсманът обаче счита, че това не е лична атака срещу нея като физическо лице. Вместо това той разкритикува политическото ръководство на Комисията, както е отразено в работата, за която е наета.

23. И накрая, омбудсманът отбелязва, че тъй като съдържанието на длъжностната характеристика само по себе си не е чувствително или противоречиво, малко вероятно е оповестяването му да увеличи вероятността от лична критика, която може да бъде отправена към лицето, заемащо длъжността координатор, във всеки един момент.

24. С оглед на това омбудсманът счита, че при обстоятелствата по настоящия случай интересите на субекта на данните не надделяват над интересите, изтъкнати от жалбоподателя при публичното оповестяване на документа. Поради това Комисията следва да преразгледа отказа с оглед на предоставянето на публичен достъп до него.

Предложението за решение

Въз основа на горепосочената оценка Омбудсманът предлага:

Европейската комисия следва да преразгледа отказа си да предостави публичен достъп до длъжностната характеристика на своя координатор за борба с антисемитизма и да обмисли предоставянето на публичен достъп до нея.

Европейската комисия се приканва да информира омбудсмана до 7 октомври 2019 г. за всички действия, които е предприела във връзка с горепосоченото предложение за решение.

Емили О'Райли

Европейски омбудсман

Страсбург, 5.9.2019 г.

[1] Решение на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом), ОВ L 113, 1994 г., стр. 15.

[2] В съответствие с член 4, параграф 1, буква б) от Регламент 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, достъпен на адрес: https://eurlex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OВ:L:2001:145:0043:0048:en:PDF. В тази статия се посочва, че: „[институциите] отказват достъп до документ в случаите, когато оповестяването му би засегнало защитата на личния живот и личната неприкосновеност на […], по-специално в съответствие със законодателството на Общността относно защитата на личните данни“.

[3] В съответствие с член 2, буква а) от Регламент 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни, достъпен на адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=celex%3A32001R0045 (към момента на искането Регламент 45/2001 все още беше приложим; сега той е заменен с Регламент (ЕС) No 1725/2018)

[4] Съгласно определението в член 8, буква б) от Регламент 45/2001 и Решение на Съда (голям състав) от 29 юни 2010 г., Европейска комисия/The Bavarian Lager Co. Ltd., C‑28/08 P, ECLI:EU:C:2010:378, точки 77—78.

[5] В съответствие с Регламент 45/2001 от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни.

[6] Вж. Европейска комисия/The Bavarian Lager Co. Ltd., точка 78 и Решение на Общия съд от 23 ноември 2011 г., Dennekamp/Европейски парламент, T‑82/09, ECLI:EU:T:2011:688, точка 30.

[7] Решение на Общия съд от 15 юли 2015 г. по дело Dennekamp/Европейски парламент, T‑115/13, ECLI:EU:T:2015:497, точка 119.