Делото се отнася до използването на онлайн платформи на трети страни за хостинг и стрийминг на публични събития от Бюрото за връзка на Европейския парламент (БВЕП) в Хелзинки.

Жалбоподателят твърди, че бюрото за връзка на ЕП в Хелзинки неправилно е използвало платформи на трети страни, като Facebook, за стрийминг на публични срещи и конференции.

Европейският парламент заяви, че въпреки че официалната парламентарна работа се излъчва поточно и е достъпна по заявка на неговия уебсайт, бюрата за връзка на ЕП се ползват с известна степен на гъвкавост в своите информационни дейности и могат да използват платформи на трети страни за стрийминг на прояви, за да достигнат по-добре до целевата си аудитория.

Омбудсманът счете обяснението на Парламента за разумно и приключи проверката със заключението, че не е налице лошо управление. Въпреки това, за да се повиши прозрачността на дейностите на бюрата за връзка на ЕП, както и за да се гарантира, че членовете на обществеността, които не използват социалните медии, не са изключени, тя отправи три конкретни предложения за подобрение към Парламента.

Случаят се отнася до отказ на Изпълнителната агенция за образование, аудио-визия и култура да разкрие имената на служителите, които са ръководили проект в Македония.

Агенцията е отказала достъп въз основа на правилата на ЕС за защита на данните, които изискват лицето, което иска разкриване на лични данни, като например имена на лица, да докаже необходимостта от разкриване на имената на въпросните лица. Ако това изискване е изпълнено, публичният орган все пак трябва да провери дали законните интереси на служителите биха били засегнати от оповестяването на имената им и ако това е така, дали тези законни интереси са били по-важни от необходимостта, изтъкната от лицето, което иска оповестяването на имената.

Омбудсманът установи, че жалбоподателят не е обяснил защо е било необходимо да има достъп до имената. В това си качество Агенцията основателно е отказала да оповести имената на въпросните служители.