Случаят се отнася до отказа на Европейската комисия да предостави частичен или по-широк достъп до два документа, свързани с проект, финансиран в партньорство с УНИЦЕФ. За да откаже достъп, Комисията се позовава на пет изключения, предвидени в законодателството на Съюза относно достъпа до документи, а именно необходимостта от защита на обществения интерес по отношение на международните отношения и финансовата, паричната или икономическата политика на Съюза или на държава членка, както и защитата на неговия процес на вземане на решения, търговския интерес на трето лице и личния живот и неприкосновеността на физическите лица, включително техните лични данни.

Въз основа на проверката на спорните документи омбудсманът не е убеден от доводите на Комисията, че частичното или по-широкото оповестяване би засегнало (сериозно) защитата на посочените интереси. Омбудсманът отправя предложение за решение, с което иска от Комисията да преразгледа позицията си по искането, за да предостави възможно най-широк достъп до спорните документи. Тя също така напомни на Комисията за нейното задължение да взема решения в разумен срок и да мотивира своите решения.

Комисията прие предложението на омбудсмана за решение и предостави на жалбоподателя частичен и по-широк достъп до документите. Омбудсманът приветства положителния отговор на Комисията на нейното предложение за решение, с което е уредена жалбата.  

Жалбоподателят е работил като експерт за външен изпълнител от ЕС по финансиран от ЕС проект в Танзания, управляван от Делегацията на Европейския съюз в Танзания и Източноафриканската общност. Жалбоподателят твърди, че изпълнителят е нарушил правото на Танзания, като не се е регистрирал в Танзания, което му е попречило да получи валидно разрешение за работа. Впоследствие изпълнителят информира жалбоподателя за решението си да прекрати договора му, като взе предвид опасенията относно работата на жалбоподателя, изразени от делегацията на ЕС.

Омбудсманът започна проверка на опасенията на жалбоподателя относно начина, по който делегацията е разгледала и двата въпроса. В това отношение омбудсманът се позова на последователното си становище, че когато институциите на ЕС търсят замяна на експерти, работещи по проекти на ЕС, тези лица следва да бъдат изслушани, преди да бъдат заменени. Въпреки че Комисията твърди, че не е поискала замяна на експерта, омбудсманът установи, че Комисията е участвала в решението за замяна. Поради това омбудсманът установи, че Комисията не е успяла да гарантира, че правото на жалбоподателя да бъде изслушан е било спазено преди замяната му, което представлява лошо администриране.  Тя направи предложение за подобрение, насочено към предотвратяване на възникването на проблема в бъдеще. 

Освен това омбудсманът установи, че тъй като договорът на жалбоподателя е прекратен, не са обосновани допълнителни проверки по въпроса за разрешението за работа. Въпреки това тя отправи предложение за подобрение към Комисията, като я прикани да провери въпроса, тъй като той може да засегне други експерти, работещи по проекта на ЕС.