Случаят се отнася до начина, по който Европейската комисия е разгледала жалба за нарушение срещу Австрия във връзка с правилата за таксите и структурата на разходите във волейбола. Жалбоподателят, австрийска спортна асоциация, твърди, че таксите, които се плащат на годишна основа дори за аматьори, са прекомерни и противоречат на правото на ЕС. Жалбоподателят твърди, че времето, необходимо на Комисията за извършване на първоначалната оценка на жалбата за нарушение, не е разумно.

Омбудсманът установи, че макар да е имало периоди, през които Комисията не е била активна по досието, нищо не подсказва, че необходимото време е било резултат от небрежност или необосновано отлагане от страна на Комисията. Тъй като в хода на проверката Комисията в крайна сметка е взела решение по жалбата за нарушение и е признала грешки в начина, по който е комуникирала с жалбоподателя, омбудсманът е приключил проверката със заключението, че не са оправдани допълнителни проверки. В този контекст тя отбеляза ангажимента на Комисията за подобряване на начина, по който тя комуникира с жалбоподателите в бъдеще.

Случаят се отнася до отказа на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) да разкрие имената на служителите, които са ръководили проект в Македония.

Омбудсманът установи, че EACEA е имала основание да откаже да разкрие имената на въпросните служители и приключи случая.

Случаят се отнася до отказ на Изпълнителната агенция за образование, аудио-визия и култура да разкрие имената на служителите, които са ръководили проект в Македония.

Агенцията е отказала достъп въз основа на правилата на ЕС за защита на данните, които изискват лицето, което иска разкриване на лични данни, като например имена на лица, да докаже необходимостта от разкриване на имената на въпросните лица. Ако това изискване е изпълнено, публичният орган все пак трябва да провери дали законните интереси на служителите биха били засегнати от оповестяването на имената им и ако това е така, дали тези законни интереси са били по-важни от необходимостта, изтъкната от лицето, което иска оповестяването на имената.

Омбудсманът установи, че жалбоподателят не е обяснил защо е било необходимо да има достъп до имената. В това си качество Агенцията основателно е отказала да оповести имената на въпросните служители.

Европейската комисия поиска от външен изпълнител да извърши проучване за осъществимост, за да проучи възможността за създаване на схема за безвъзмездни средства за трансгранична разследваща журналистика. Целта на проучването беше да се определи дали е необходима финансова подкрепа от ЕС за разследващата журналистика и да се определят възможни модели на финансиране. Проучването не установи ясна необходимост от финансиране от ЕС и Комисията реши да не предприема по-нататъшни стъпки по този въпрос.

Жалбоподателят твърди, че Комисията е променила заключенията от проучването, първоначално представено от изпълнителя.

Омбудсманът установи, че изпълнителят действително е променил първоначалните констатации от проучването. Това обаче се дължи на факта, че Комисията е счела, че не спазва условията на договора, и по-специално принципа на субсидиарност. Няма доказателства, които да предполагат, че промените са направени, за да се манипулират констатациите от проучването.

Въпреки че Омбудсманът установи, че на Комисията е отнело твърде много време да публикува проучването и е разбрала недоволството, изразено от екипа от журналистически експерти, участващи в проучването, като цяло тя счита, че обясненията на Комисията са подходящи.