Делото се отнася до искане за публичен достъп до документи, подадено до Европейската комисия, във връзка с последиците от консултативното становище на Международния съд (МС) от 19 юли 2024 г. относно търговското споразумение между ЕС и Израел. Комисията установява „бележка към преписката“ (наричана по-нататък „бележката“), до която отказва достъп в нейната цялост, като се позовава на изключение съгласно законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи. По-конкретно Комисията твърди, че може да се предположи, че оповестяването на бележката би засегнало защитата на правните становища. Жалбоподателят поиска от Комисията да преразгледа решението си, като заяви, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването. Когато Комисията потвърди отказа си да оповести бележката, като добави, че оповестяването ѝ би засегнало и защитата на личните данни, жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

Проверяващият екип на Омбудсмана разгледа спорния документ и се срещна с представители на Комисията. Представителите на Комисията поясниха по време на срещата, че макар Комисията да се е позовала на обща презумпция за неоповестяване, която според нея се прилага за всички правни становища, които не са предоставени в рамките на законодателна процедура, тя е извършила и индивидуална оценка на бележката.

Омбудсманът установи, че като се е позовала на обща презумпция за неоповестяване, която би се прилагала за всички правни становища във всяка област на правото на ЕС, доколкото тя не се отнася до законодателно досие, Комисията се е отклонила от установената съдебна практика относно защитата на правните становища и от обосновката, на която се основава всяка от общите презумпции, признати от съдилищата на ЕС.

Въз основа на проверката на документа и допълнителната информация, предоставена по време на срещата, Омбудсманът обаче стигна до заключението, че е разумно Комисията да счита, след индивидуална оценка на бележката, че нейното оповестяване би могло да засегне интереса на институцията да търси и получава открити, обективни и изчерпателни правни съвети. Тя също така счете, че е разумно Комисията да заключи, че не е налице по-висш обществен интерес от оповестяването на бележката.

Поради това омбудсманът приключи случая със заключението, че не са оправдани допълнителни проверки. Въпреки това омбудсманът изрази съжаление, че е била необходима среща, за да се потвърди, че Комисията е извършила индивидуална оценка на докладната записка, и да се получат обяснения за това как оповестяването на докладната записка би засегнало конкретно и действително интереса на институцията да търси и получава открити, обективни и изчерпателни правни съвети.

Случаят се отнася до начина, по който Европейската комисия е разгледала искане за публичен достъп до писмо от служители на ЕС, адресирано до председателя на Комисията във връзка с нейната позиция относно израелско-палестинския конфликт. Съществуването на писмото беше съобщено в медиите през октомври 2023 г.

В отговор на искането на жалбоподателя Комисията заяви, че не разполага с никакъв документ, съответстващ на описанието на писмото. Жалбоподателят поиска от Комисията да преразгледа позицията си (като подаде потвърдително заявление). Повече от година по-късно Комисията потвърждава, че към момента на първоначалното искане не е разполагала с никакъв документ, съответстващ на описанието на писмото. Комисията обаче регистрира по собствена инициатива ново искане за публичен достъп във връзка с въпросното писмо. Недоволен от начина, по който е обработено искането му, жалбоподателят се обръща към омбудсмана.

В предварителното си становище по случая Омбудсманът счита, че от решението на Комисията не става ясно защо тя не може да идентифицира искания документ. Омбудсманът също така отбеляза, че дори и Комисията да не е задържала исканото писмо, не е ясно защо тя не е информирала жалбоподателя за това веднага след получаването на потвърдителното заявление и във всеки случай в рамките на приложимите срокове. Омбудсманът изрази предварителното становище, че начинът, по който Комисията е обработила потвърдителното заявление на жалбоподателя, представлява лошо управление.

В отговора си до омбудсмана Комисията поясни, че исканото писмо никога не е било получено от кабинета на председателя. Вместо това Комисията получи исканото писмо на 23 април 2024 г. като приложение към писмо, адресирано до тогавашния член на Комисията, отговарящ за бюджета и администрацията. Тъй като крайната дата за идентифициране на документите е регистрирането на първоначалното искане, поисканото писмо не попада във времевия обхват на искането за достъп на жалбоподателя. Поради това Комисията регистрира ново искане по собствена инициатива. 

Омбудсманът установи няколко недостатъка в начина, по който Комисията е разгледала искането за достъп. Първо, Омбудсманът изрази загриженост относно начина, по който Комисията е комуникирала с жалбоподателя, тъй като жалбоподателят не е получил повече от една година (т.е. между първоначалното си заявление през октомври 2023 г. и отговора на Комисията до Омбудсмана през март 2025 г.) ясна информация защо Комисията не е могла да идентифицира документа, който е поискал. Второ, омбудсманът отбелязва, че макар да е безспорно, че Комисията е знаела за съществуването на искания документ към момента на приемане на окончателното си решение, тя не е направила оценка на писмото с оглед на евентуалното му оповестяване. Вместо това тя регистрира ново искане във връзка с писмото, като се позовава на крайна дата за идентифициране на документите в своя процедурен правилник. Подобен формалистичен подход изглежда трудно съвместим с духа на законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи и със сигурност не е удобен за гражданите, нито обслужващ. И накрая, омбудсманът отбеляза значителното забавяне на отговора на потвърдителното заявление на жалбоподателя.

Като цяло омбудсманът счита, че начинът, по който Комисията е разгледала искането за достъп на жалбоподателя, представлява лошо управление. Въпреки това, тъй като междувременно Комисията е приела ново първоначално решение и е предоставила пълен достъп до исканото писмо, омбудсманът не вижда полезна цел в отправянето на официална препоръка.

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документи, съхранявани от Европейската комисия, във връзка с опасения относно професионалното поведение, изразени от членове на Международната операция за наблюдение в Албания. Комисията определи един документ (писмо) като попадащ в обхвата на искането и предостави частичен достъп до него. Той отказа достъп до части от писмото въз основа на необходимостта от защита на неприкосновеността на личния живот и обществения интерес по отношение на международните отношения на ЕС.

Проверяващият екип на Омбудсмана прегледа документа и потвърди, че задържаните части съдържат лични данни и чувствителна информация. Омбудсманът счита, че аргументите на Комисията, обосноваващи заличаването на лични данни, са основателни. Тя също така установи, че не е явно погрешно Комисията да твърди, че оповестяването на някои чувствителни части от писмото би засегнало международните отношения на ЕС с Албания.

Поради това омбудсманът приключи проверката, като не установи лошо управление.