Делото се отнася до уволнението на ръководител на екип по финансиран от ЕС проект в Централна Америка.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че Комисията е действала разумно, като е позволила на бенефициера на проекта да освободи ръководителя на екипа след подписването на договора. Поради това омбудсманът приключи случая.

Случаят се отнася до тръжна процедура на Европейската комисия за предоставяне на услуги по управление на ИТ и свързани с тях услуги. Жалбоподателят е консорциум, чиято оферта за въпросната поръчка е била неуспешна.

Основното твърдение на жалбоподателя е, че Комисията е възложила поръчката на оферент, който е предложил решение за възстановяване на данни в случай на бедствие, което е по-лошо от изискваното от договора.

Европейският омбудсман проучи въпроса и установи, че като е счела, че спечелилата оферта е в съответствие с тръжните спецификации, Комисията е допуснала лошо администриране в този случай. Тя препоръча на Комисията: а) да признае лошото управление и б) да разгледа искането на жалбоподателя за обезщетение.

За съжаление Комисията не прие препоръките на омбудсмана и не представи убедителни причини за отказа си. Поради това омбудсманът приключи случая, като отправи две критични забележки към Комисията.

Жалбата се отнася до функционирането на системата за ранно предупреждение (СРП) на Европейската комисия — компютризирана информационна система, предназначена за идентифициране на „заплахи“ за финансовите интереси и репутацията на ЕС. Системата за ранно предупреждение има пет основни категории предупреждения, вариращи от W1 до W5. Някои категории предупреждения съдържат подкатегории (W1a, b, c и d, W3a и b и т.н.). Настоящото дело се отнася до предупреждение W3b. Предупреждение W3b се издава по отношение на лица, които са обект на съдебно производство за сериозни административни грешки или измама.

Жалбоподателят твърди, че искането на OLAF за регистриране на предупреждение в СРП срещу жалбоподателя е неправомерно, както и отказът му да отмени това предупреждение, тъй като жалбоподателят не е обект на съдебно производство.

Омбудсманът установи, че трябва да съществува фактическа основа за поставянето на дадено лице в определена категория на СРП. В противен случай категоризацията на лицата в СРП е лишена от всякакво значение. Той установи, че тълкуването на OLAF относно предупреждението W3b позволява лицата в сходни ситуации да бъдат категоризирани по различен начин. Лице, попадащо под юрисдикцията например на правната система на Обединеното кралство, ще продължи да бъде класифицирано като W2, ако OLAF информира Кралската прокуратура на Обединеното кралство за своите констатации, докато лице, попадащо например под юрисдикцията на белгийската правна система, ще бъде класифицирано като W3b, ако е обект на разследване. Такова различно третиране не може да бъде обективно обосновано. По този начин омбудсманът направи предложение за приятелско решение, като поиска от OLAF да отмени предупреждението W3b, отправено срещу жалбоподателя, и да анализира информацията, с която разполага относно жалбоподателя, за да определи дали е подходящо друго предупреждение. OLAF не се съобрази с предложението на Омбудсмана. Въз основа на своята проверка по жалбата омбудсманът приключи проверката си с критична забележка.

Резюме на решението по жалба OI/3/2008/FOR срещу Европейската комисия

Системата за ранно предупреждение (СРП) на Европейската комисия е компютризирана информационна система, която има за цел да идентифицира „заплахите“ за финансовите интереси и репутацията на ЕС. Например СРП позволява на служителите на Комисията, участващи в тръжни процедури, да проверяват дали оферентите са заподозрени в измама. След като получи няколко жалби относно функционирането на СРП, омбудсманът започна проверка, включително обществена консултация, за която допринесоха много заинтересовани страни. Сред опасенията, изразени по време на консултацията, беше фактът, че физическите лица и дружествата не са системно информирани, че са включени в СРП. Участниците също така заявиха, че липсва яснота относно начина на подаване на жалба срещу такова вписване.

В становището си Комисията потвърди, че субектите, изброени в СРП, обикновено не са информирани за този факт. Освен това той призна, че системата не разполага с официален механизъм за обжалване.

Омбудсманът заключи, че обхватът на някои предупреждения в СРП не е ясно определен. Той също така призова Комисията да гарантира правото на изслушване преди вземането на каквито и да било решения за включване на лица или дружества в СРП. Освен това следва да се зачита правото на достъп до досието. Освен това засегнатите лица или дружества следва да бъдат информирани за правото си да подадат жалба до омбудсмана или да потърсят правна защита по съдебен ред.

В отговора си на проектопрепоръката Комисията заяви, че има за цел да представи преразгледано решение относно СРП през 2013 г. Такова преразгледано решение ще бъде изготвено в светлината както на проектопрепоръката на омбудсмана, така и на резултата от обжалването пред Съда на ЕС по делото Planet (което се отнася до СРП).

Омбудсманът приключи своята проверка въз основа на ангажимента на Комисията да реформира СРП. Той обаче направи допълнителна забележка, като призова Комисията да гарантира, че ще предприеме и стъпки за защита на основните права в периода преди реформирането на СРП.

Жалбоподателят е германски гражданин. През август 2010 г. той се обърна към Комисията и поиска, в съответствие с Регламент 1049/2001 относно публичния достъп до документи, копия от някои подготвителни документи във връзка с Тълкувателното съобщение на Комисията относно прилагането на член 296 от Договора в областта на обществените поръчки в областта на отбраната. Комисията отказа достъп и заяви, че всички поискани документи попадат в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 1, буква а) от Регламент 1049/2001 („отбрана и военни въпроси“). По-нататък той посочва, че по същата причина не може да бъде предоставен и частичен достъп. Впоследствие жалбоподателят подаде потвърдително заявление за достъп. След като удължи срока за обработване на потвърдителното му заявление с 15 работни дни, Комисията уведоми жалбоподателя, че въпреки удължения срок не е успяла да финализира решението си.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че Комисията не е обработила неговото потвърдително заявление за достъп до определени документи в сроковете, предвидени в Регламент 1049/2001. Той твърди, че Комисията трябва i) да разгледа бързо потвърдителното му заявление и ii) да предостави достъп до съответните документи.

На 17 декември 2010 г. жалбата е препратена на председателя на Комисията за становище. На 23 декември 2010 г. жалбоподателят информира службите на омбудсмана, че за негова изненада и голяма радост Комисията му е предоставила неограничен достъп до всички документи, които е поискал. Той посочи, че искането му за достъп е било удовлетворено и че счита въпроса за уреден.

По този начин омбудсманът приключи случая, както беше решено от институцията.