(Произведено в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман (1))

Жалбата

Въведение

Настоящата жалба е свързана с друга жалба (жалба 402/2004/GG), подадена от същия жалбоподател, германско дружество.

Жалба 402/2004/GG

На 3 август 1999 г. Комисията сключва договор за услуги с RRI (Rhein-Ruhr Ingenieur-Gesellschaft mbH, германско дружество) като ръководител на консорциум, включващ жалбоподателя. Договорът е за предоставяне на двама експерти от ЕС, съдиректор и финансов/административен ръководител за техническа помощ за проекта за интегрирана околна среда между ЕС и Китай Liaoning (LIEP), обособена позиция: Управление на програмната служба и проекта за осведоменост по въпросите на околната среда. През септември 2000 г. г-н W., експерт, нает от жалбоподателя, става финансов/административен управител. След допълнение към договора, подписано през септември 2001 г., г‐н W. става заместник-съдиректор.

На 15 септември 2003 г. делегацията на Комисията в Пекин информира RRI с препоръчано писмо, че е решила да прекрати договора на основание член 15 от последния и на основание, че заместник-съдиректора не е изпълнил задачите си, изменени с допълнение No 2. Комисията обясни, че в две писма, изпратени на 6 юни 2002 г. и 30 януари 2003 г., тя е посочила, че услугите, предоставени от жалбоподателя, не са били изпълнени по удовлетворителен за Комисията начин, и е предупредила, че ако заместник-съдиректора не изпълни задълженията си, тя ще счита консорциума, ръководен от RRI, за нарушаващ договора.

В писмо, изпратено на 22 септември 2003 г., RRI оспорва това решение и иска от Комисията да предостави по-точна информация относно причините за него. В отговора си от 26 септември 2003 г. делегацията посочи, че заместник-съдиректорът, наред с другото, носи „отговорност за възлагане на обществени поръчки и сключване на договори“. Според делегацията експертът на жалбоподателя не е изпълнил това задължение.

На 10 ноември 2003 г. RRI изпрати допълнително писмо до делегацията. В отговора си от 18 ноември 2003 г. делегацията не предостави допълнителни подробности относно причините за решението си да прекрати договора.

Вследствие на прекратяването на договора за техническа помощ жалбоподателят счита за необходимо да прекрати трудовия си договор с г-н W. Последният обжалва това решение пред Arbeitsgericht (Съд по трудови спорове) в Бон (Германия). Изглежда, че в хода на това производство жалбоподателят е трябвало да предостави подробна информация относно твърдения отказ на г-н W. да изпълнява задълженията си.

В жалба 402/2004/GG жалбоподателят по същество твърди, че Комисията не е предоставила достатъчно точна информация относно причините за прекратяване на договора за техническа помощ.

Омбудсманът реши, че следва да се извърши проверка. Поради това той изпрати жалбата до Комисията за становище. След това това становище беше препратено на жалбоподателя за становище. Въз основа на резултатите от тези проверки омбудсманът счете, че Комисията е предоставила достатъчно точна информация относно причините за прекратяването на договора и че следователно не е налице лошо администриране по отношение на твърдението на жалбоподателя. Следователно делото е приключено с решение от 12 август 2004 г.(2).

Писмо на жалбоподателя от 19 март 2004 г.

В жалбата си жалбоподателят е посочил, че въз основа на Регламент 1049/2001 е подал до Комисията заявление за достъп до документите относно прекратяването на договора в същия ден, в който е писал до омбудсмана (5 февруари 2004 г.).

С допълнително писмо от 19 март 2004 г. жалбоподателят уведомява омбудсмана, че това искане е отхвърлено на 26 февруари 2004 г., че на 4 март 2004 г. е подадено потвърдително заявление и че разследването на омбудсмана следва да бъде разширено, така че да обхване отказа на Комисията да предостави достъп.

Като се има предвид, че срокът, в рамките на който Комисията трябваше да разгледа потвърдителното заявление в съответствие с Регламент 1049/2001 (15 работни дни след регистрацията), все още не беше изтекъл към момента, в който жалбоподателят е написал настоящото писмо, омбудсманът информира жалбоподателя, че все още не е в състояние да разгледа това допълнително твърдение, но че жалбоподателят може да представи отново този въпрос веднага след изтичането на съответния срок.

По настоящото твърдение за нарушение

С писмо от 3 май 2004 г. жалбоподателят подновява жалбата си по въпроса за достъпа до документи, като посочва, че потвърдителното заявление е било отхвърлено на 26 април 2004 г. Поради това настоящото писмо беше регистрирано като нова жалба (жалба 1368/2004/GG).

В решението си Комисията прави разграничение между три категории документи. Документите, принадлежащи към първите две категории (1: Договорни документи; 2: Кореспонденцията относно изпълнението на договора) са изброени, докато категория 3 е посочена само общо („различна кореспонденция, главно по електронна поща, между различни лица във връзка с изпълнението на договора“). Комисията твърди, че въпросът за достъпа не може да се разглежда по отношение на конкретни заявители, като се има предвид, че оповестените документи са обществено достояние и следователно са достъпни за всички.

След като изрази становището, че жалбоподателят следва вече да притежава документите, принадлежащи към първите две категории, Комисията направи следните коментари по отношение на всички документи:

Документите съдържат информация с търговски характер за участващите дружества, експерти и лица. Следователно предоставянето на достъп до тези документи е било възпрепятствано от член 4, параграф 2 от регламента, съгласно който достъпът се отказва, когато оповестяването би засегнало защитата на търговските интереси.

Оповестяването би засегнало и защитата на неприкосновеността на личния живот и личната неприкосновеност на отделните лица. Това е особено вярно за документи, съдържащи имената на определени лица (в някои случаи дори техните автобиографии). Следователно изключението, посочено в член 4, параграф 1, буква б) от регламента, също е било приложимо.

Частичен достъп не може да бъде предоставен, като се има предвид, че цялата информация, съдържаща се в тези документи по отношение на изпълнението на договора, е обхваната от необходимостта да се защитят търговските интереси на засегнатите лица. Нищо не сочи, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят признава, че притежава документите, принадлежащи към първите две категории, но не и тези, принадлежащи към третата категория. Тя подчерта, че не се интересува от документи, отнасящи се до трети страни, а само от тези, свързани с прекратяването на нейния „собствен“ договор. Жалбоподателят също така заяви, че мотивите на Комисията по отношение на защитата на неприкосновеността на личния живот и личната неприкосновеност на г-н W. са „grotesque“. Той подчертава, че Комисията е обосновала прекратяването на договора с твърдяно нарушение от страна на г‐н W. и по този начин е застрашила почтеността на последния по много по-лош начин, отколкото всеки достъп до документи.

Освен това жалбоподателят твърди, че подходът на Комисията би обезсмислил Регламент 1049/2001, като се има предвид, че повечето документи се отнасят до лични или търговски интереси на трети страни.

По този начин жалбоподателят твърди по същество, че Комисията не е спазила Регламент 1049/2001, като е отказала да предостави достъп до документите, които е поискала с писма от 5 февруари 2004 г. и 4 март 2004 г. Тя заяви, че Комисията следва да предостави достъп до съответните документи.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията направи следните коментари:

Изменените отговорности на г-н W. са определени в допълнение към договора. Г-н W. обаче никога не е поемал новите отговорности, може би защото трудовият му договор с консорциума не е бил изменен, за да отрази новия мандат. Делегацията се опита да изясни този въпрос, но така и не получи ясен отговор. Тази ситуация е довела до жалби от новоназначения съдиректор и от китайския директор. В крайна сметка Комисията реши да прекрати договора.

Искането за достъп се отнася до обмена, главно по електронна поща, между други лица, участващи в изпълнението на програмата, като се посочва фактът, че г-н W. не е поел новите отговорности, произтичащи от повишаването на длъжността му в изменения мандат. Разкриването на тези послания би било вредно за г-н W. като физическо лице. Това би засегнало както личната му неприкосновеност, така и търговските му интереси по отношение на позицията му на пазара на труда. Комисията счита, че е длъжна да защитава търговския интерес на г-н W., а не този на която и да било друга страна. Няма причина да се предполага, че г-н W. е лично отговорен за неспазването на новия мандат. Отказът му да поеме новите отговорности може да се дължи на договорната му позиция с RRI или жалбоподателя.

След като даден документ бъде предоставен на заявител, той става обществено достояние и следва да бъде предоставен достъп на всеки друг заявител. Очевидно е, че документите, до които жалбоподателят е поискал достъп, не могат да бъдат направени обществено достояние. Целта на искането е да се използват документите в съдебни производства срещу г-н W. Това няма нищо общо с откритостта и обществения интерес от оповестяването на документи, държани от институциите.

Въз основа на горепосочените съображения Комисията запази решението си да не разгласява документите на жалбоподателя. Той добавя, че документите могат да бъдат предоставени на съдебен орган само след съдебно разпореждане за представянето им.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят поддържа жалбата си и прави следните допълнителни коментари:

Предположенията на Комисията, че поведението на г-н W. трябва да се обясни с неговия предполагаемо незадоволителен трудов договор с жалбоподателя, са чиста спекулация. Още на 11 април 2002 г. той (жалбоподателят) е уведомил Комисията, след като се е свързал с г-н W., че последният е добре запознат с отговорностите си. Искането му да му бъде предоставен достъп до докладите от мисиите, свързани с проекта, или поне до части от тях, отнасящи се до предполагаемите незадоволителни резултати на г-н W., обаче е било отхвърлено. На 5 февруари 2003 г. консорциумът декларира, както беше поискано от делегацията: „Моля, имайте предвид, че договорното споразумение между г-н [W.] и [жалбоподателя] не може да създава пречки по проекта.“

Жалбоподателят посочва, че позицията, която Комисията е възприела по отношение на достъпа до документи, го е накарала да счита, че прекратяването на съответния договор поради твърдяното бездействие на г-н W. не е в съответствие със закона. Поради това тя поиска от омбудсмана да включи този въпрос в своята проверка. В този контекст жалбоподателят твърди, че е странно решението за прекратяване на договора да е взето след подаването на жалба от новия съдиректор и китайския директор. Жалбоподателят подчерта, че новият съдиректор е служител на дружество, което се конкурира с консорциума.

Допълнителни проучвания

След внимателно разглеждане на становището на Комисията и забележките на жалбоподателя се оказа, че са необходими допълнителни проучвания.

Искане за допълнителна информация и за допълнително становище

Поради това омбудсманът поиска от Комисията 1) да обясни защо фактът, че жалбоподателят е възнамерявал да използва документите, до които е поискал достъп в съдебни производства, следва да бъде от значение за обработването от страна на Комисията на исканията, отправени съгласно Регламент 1049/2001, и 2) да му предостави списък на документите, попадащи в категория 3, заедно с посочване за всеки документ или категория документи на изключението(ята), предвидено(и) в Регламент 1049/2001, въз основа на което(които) Комисията счита, че на жалбоподателя не може да бъде предоставен достъп.

Омбудсманът също така поиска от Комисията да представи становище относно допълнителното твърдение на жалбоподателя, според което прекратяването на съответния договор поради поведението на г-н W. не е било в съответствие със закона.

Отговор на Комисията

В отговора си Комисията направи следните коментари:

По въпроса за достъпа до документи

Съгласно член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 1049/2001 заявителят не е бил длъжен да посочва причини, когато е поискал достъп до документи. Следователно интересът на жалбоподателя не е релевантен в този контекст. Това, което Комисията е имала предвид, като се е позовала на начина, по който жалбоподателят е възнамерявал да използва съответните документи, е, че тази цел не може да се счита за по-висш обществен интерес, който би имал предимство пред необходимостта от защита на търговските интереси на другата страна в производството.

Категория 3 от документите, до които жалбоподателят е поискал достъп, включва 16 документа (3). Оповестяването на тези документи би засегнало защитата на „личния живот и личната неприкосновеност, по-специално в съответствие със законодателството на Общността относно защитата на личните данни“ (член 4, параграф 1, буква б) от Регламент 1049/2001). Разкриването на такива данни може да се осъществи само ако са изпълнени условията за обработка на лични данни, предвидени в Регламент 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (4). Съгласно член 8, буква б) от посочения регламент от заявителя се изисква да докаже необходимостта от предаване на личните данни, а от институцията — да се увери, че предаването не засяга законните интереси на субекта на данните.

По отношение на допълнителното твърдение на жалбоподателя

Договорът за услуги, който е за двама експерти на ЕС (съдиректор и финансов/административен ръководител), е подписан на 3 август 1999 г. На 8 септември 2000 г. RRI обявява, че поради семейни причини финансовият/административният експерт трябва да подаде оставка в края на октомври 2000 г. и предлага г‐н W. за негов заместник. Комисията се съгласи с това.

Поради замяната на съдиректора, в писмо от 10 август 2001 г. Комисията е предложила на RRI статутът и отговорностите на г-н W. да бъдат повишени. RRI прие това. Това е довело до подписването на 3 септември 2001 г. на допълнение (допълнение No 2) към договора за услуги. В това допълнение отговорностите на финансовия/административния ръководител бяха увеличени много подробно, включително уговорката (в член 1.2.2 от мандата), че „той ще споделя отговорността за подписването (например по отношение на аспектите на обществените поръчки, исканията за трансфери, управлението на сметките и договорите) с китайския директор“. Сред отговорностите и функциите, които са му поверени, са „отговорност за възлагане на обществени поръчки и сключване на договори“. Друга важна функция беше „замяната ad interim на съдиректора на ЕК, ръководителя на екипа“ (член 4, параграф 1 от мандата). По този начин финансовият/административният ръководител (г-н W.) на практика е станал заместник-съдиректор и ставката на хонорара му е била увеличена.

На 2 април 2002 г. Комисията изпраща писмо до RRI, в което упреква г‐н W., че не изпълнява новите си отговорности и функции. Съгласно член 6 от договора RRI е било единственото звено за контакт по отношение на комуникациите във връзка с договора. На 6 юни 2002 г. тези опасения бяха повдигнати отново. Ситуацията обаче не се е променила.

На 30 януари 2003 г. Комисията отново предупреждава RRI, че ако това положение не се промени, ще бъде счетено за нарушение на договора. В отговора си от 5 февруари 2003 г. RRI обещава да изясни въпроса веднага след завръщането на г‐н W. от отпуските му. Положението обаче не се е променило и г-н W. е продължил да отлага поемането на всички нови отговорности. Оплакванията във връзка с това продължават да постъпват в делегацията от всички заинтересовани страни (китайски съдиректор и съдиректор от ЕС), които бяха принудени да поемат това допълнително работно натоварване.

На 15 септември 2003 г. делегацията прекратява договора в съответствие с член 15 от същия.

В заключение Комисията посочва, че счита, че е действала в съответствие с разпоредбите на договора, който е сключила с консорциума, ръководен от RRI.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят подчертава, че шест от осемте документа, попадащи в категория 3 и датиращи от 2003 г., са издадени от съдиректора на ЕС, служител на конкурентно дружество. Освен това жалбоподателят посочи, че ако съответните документи действително следва да съдържат лични данни, Комисията е свободна да не попълва тези части от документите. Тя обаче твърди, че що се отнася до г-н W., последният не е действал като частно лице в рамките на съответния договор, а като служител на жалбоподателя.

Проверка на досието на Комисията

На 22 февруари 2005 г. службите на омбудсмана разгледаха досието на Комисията. По този повод служителите на Омбудсмана посочиха, че Комисията е определила документите в преписката като поверителни и че следователно няма да бъдат направени копия. В отговор на въпрос в този смисъл, поставен им от служителите на омбудсмана, представителите на Комисията, присъстващи на проверката, обясниха, че Комисията поддържа становището си, че достъпът до съответните документи трябва да бъде отказан на основание както на член 4, параграф 1, буква б), така и на член 4, параграф 2 от Регламент 1049/2001, независимо от факта, че само първото от тези изключения е посочено в писмото на Комисията от 2 декември 2004 г.

Забележки на жалбоподателя

Копие от доклада от проверката е изпратено на жалбоподателя за становище.

В становището си жалбоподателят посочи, че позицията му е останала непроменена. Като се има предвид, че омбудсманът вече е видял съответните документи, жалбоподателят го попита 1) дали тези документи съдържат достатъчно елементи, обосноваващи прекратяването на договора, 2) дали твърденията, които евентуално се съдържат в тези документи, биха могли да получат отговор и да бъдат опровергани, ако Комисията е предоставила достъп до тези документи своевременно, 3) дали документите съдържат лични данни на трети лица и дали Комисията е счела в достатъчна степен, че г-н W. е действал като неин служител (на жалбоподателя), 4) дали има причини или основания да се счита, че документите са поверителни, 5) дали Комисията е взела предвид, че разглеждането на документите като поверителни е попречило единствено на предоставянето на достъп съгласно член 9, параграф 1 от Регламент 1049/2001, когато тези документи се отнасят до въпроси, свързани с обществената сигурност, отбраната или военните въпроси, и 6) дали има признаци, че Комисията се опитва да прикрие лошо администриране или неблагоприятно влияние от страна на конкурентите.

РЕШЕНИЕТО

1 Уводни бележки

1.1 Настоящата жалба е подадена от германско дружество. През 1999 г. Комисията сключи договор за услуги с RRI (Rhein-Ruhr Ingenieur-Gesellschaft mbH, германско дружество) като ръководител на консорциум, включващ жалбоподателя. Договорът е за осигуряване на двама експерти от ЕС, съдиректор и финансов/административен мениджър за проект в Китай. През септември 2000 г. г-н W., експерт, нает от жалбоподателя, е назначен за финансов/административен ръководител. След допълнение (допълнение No 2) към договора, подписан през септември 2001 г., г-н W. на практика става заместник-съдиректор. На 15 септември 2003 г. делегацията на Комисията в Пекин информира RRI, че е решила да прекрати договора на основание, че заместник-съдиректорът не е изпълнил задачите си, изменени с допълнение No 2. Впоследствие жалбоподателят поиска от Комисията достъп до документите, на които се основава прекратяването. Това искане беше отхвърлено от Комисията.

1.2 В жалбата си до омбудсмана, подадена през май 2004 г., жалбоподателят твърди по същество, че Комисията не е спазила Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (5), като е отказала да предостави достъп до съответните документи.

1.3 В становището си относно становището на Комисията по тази жалба жалбоподателят представя допълнително твърдение, според което прекратяването на съответния договор поради поведението на г-н W. не е било в съответствие със закона. Омбудсманът реши да включи това твърдение в своята проверка и поиска от Комисията допълнително становище.

1.4 Впоследствие омбудсманът пристъпи към проверка на досието на Комисията. В своите забележки по доклада от тази проверка жалбоподателят попита омбудсмана 1) дали тези документи съдържат достатъчно елементи, обосноваващи прекратяването на договора, 2) дали твърденията, които евентуално се съдържат в тези документи, биха могли да получат отговор и да бъдат опровергани, ако Комисията е предоставила достъп до тези документи своевременно, 3) дали документите съдържат лични данни за трети лица и дали Комисията е счела в достатъчна степен, че г-н W. е действал като неин служител (на жалбоподателя), 4) дали има причини или основания да се счита, че документите са поверителни, 5) дали Комисията е взела предвид, че разглеждането на документите като поверителни само пречи на предоставянето на достъп съгласно член 9, параграф 1 от Регламент 1049/2001, когато тези документи се отнасят до въпроси, свързани с обществената сигурност, отбраната или военните въпроси, и 6) дали има признаци, че Комисията се опитва да прикрие лошо администриране или неблагоприятно влияние от страна на конкурентите.

1.5 Следва да се отбележи, че ролята на омбудсмана е да разглежда твърденията за лошо администриране, а не да отговаря на конкретни въпроси, поставени му от жалбоподателите. Омбудсманът във всеки случай не би могъл да отговори на хипотетични въпроси като втория от въпросите, зададени от жалбоподателя. Изглежда обаче, че повечето от другите въпроси са свързани с твърденията, които са предмет на настоящото разследване. Следователно разглеждането на тези твърдения от омбудсмана също ще даде отговор на тези въпроси.

1.6 Омбудсманът обаче счита, че е целесъобразно да се добави пояснение относно фактите, на които изглежда се основават четвъртият и петият от въпросите на жалбоподателя. Позоваването на „поверителния“ характер на съответните документи в доклада от проверката на досието имаше за цел да покаже, че омбудсманът е взел под внимание позицията на Комисията, че съответните документи не следва да бъдат разкривани на жалбоподателя. Използването на този израз от омбудсмана не означава, че Комисията е представила допълнителни аргументи в подкрепа на становището си, че документите не следва да бъдат оповестявани. Що се отнася до позоваването на жалбоподателя на член 9, параграф 1 от Регламент 1049/2001, следва да се отбележи, че тази разпоредба обхваща „чувствителни“ документи (а не „поверителни“ документи).

2 Твърдяно незаконно прекратяване на договора

2.1 В становището си по становището на Комисията жалбоподателят твърди, че решението на Комисията да прекрати договора поради поведението на г-н W. не е било в съответствие със закона.

2.2 Комисията обясни, че договорът за услуги е предвиждал предоставянето на двама експерти на ЕС, един съдиректор и един финансов/административен мениджър, и че през 2000 г. г-н W. е бил назначен за финансов/административен мениджър. През септември 2001 г. е подписано допълнение към договора. Според Комисията това допълнение значително е увеличило отговорностите на финансовия/административния ръководител, включително разпоредбата (в член 1.2.2 от мандата), че „той ще споделя отговорността за подписването (например по отношение на аспектите на обществените поръчки, исканията за трансфери, управлението на сметките и договорите) с китайския директор“. Комисията заяви, че сред отговорностите и функциите, възложени на г-н W., са „отговорността за възлагане на обществени поръчки и сключване на договори“ и задължението за „заместване ad interim на съдиректора на ЕК, ръководителя на екипа“ (член 4, параграф 1 от мандата).

На 2 април 2002 г. Комисията изпраща писмо до RRI, в което упреква г‐н W., че не изпълнява новите си отговорности и функции. На 6 юни 2002 г. тези опасения бяха повдигнати отново. Според Комисията обаче положението не се е променило.

На 30 януари 2003 г. Комисията отново предупреждава RRI, че ако това положение не се промени, ще бъде счетено за нарушение на договора. В отговора си от 5 февруари 2003 г. RRI обещава да изясни въпроса веднага след завръщането на г‐н W. от отпуските му. Според Комисията обаче положението не се е променило и г‐н W. е продължил да отлага поемането на всички нови отговорности. Комисията заяви, че в делегацията продължават да постъпват жалби във връзка с това от всички заинтересовани страни (китайски съдиректор и съдиректор от ЕС), които са били принудени да поемат това допълнително работно натоварване.

Поради това Комисията поддържа, че решението ѝ да прекрати договора в съответствие с член 15 от последния е правилно.

2.3 Преди да разгледа настоящото твърдение, омбудсманът счита за полезно да подчертае, че няма правомощия да разглежда поведението на г-н W. Следователно разследването му се ограничава до проверка дали решението на Комисията да прекрати договора поради поведението на г-н W. е било или не е било в съответствие със закона.

2.4 Омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят не оспорва, че отговорностите на г-н W. са били увеличени с гореспоменатото допълнение към договора и че тези задължения включват отговорност в областта на "обществените поръчки и сключването на договори".

2.5 Омбудсманът провери досието на Комисията по този случай. Проверените по този повод документи показват, че г-н W. действително изглежда приема, че не носи отговорност в областта на „обществените поръчки и възлагането на обществени поръчки“ и че поради това няколко въпроса, попадащи в тази област, трябва да бъдат разгледани от други лица, участващи в изпълнението на проекта. Вярно е, че жалбоподателят е подчертал, че някои от съответните документи са издадени от съдиректора на ЕС, служител на конкурентно дружество. Следва да се отбележи обаче, че съответните документи включват и съобщения от самия г-н W. и че съдържанието на тези съобщения също подкрепя позицията на Комисията.

2.6 При тези обстоятелства и като се вземат предвид усилията на Комисията за решаване на проблема, позицията на Комисията изглежда разумна. Следователно не може да се установи лошо администриране по отношение на решението на Комисията да прекрати договора.

3 Твърдение за непредоставяне на достъп до документи

3.1 През февруари 2004 г. жалбоподателят е поискал от Комисията достъп до документите относно прекратяването на договора. Това искане беше отхвърлено от Комисията. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че по този начин Комисията не е спазила Регламент 1049/2001. Жалбоподателят поясни, че жалбата му се отнася само до третата от трите категории документи, посочени от Комисията в този контекст. Тази категория е описана от Комисията като включваща „различна кореспонденция, главно по електронна поща, между различни лица във връзка с изпълнението на договора“.

3.2 В становището си Комисията е на мнение, че оповестяването на тези съобщения би навредило на г-н W. като физическо лице, тъй като би засегнало както личната му неприкосновеност, така и търговските му интереси по отношение на позицията му на пазара на труда. Комисията подчертава, че няма основание да се предполага, че г-н W. е лично отговорен за неспазването на новия мандат. Отказът му да поеме новите отговорности може да се дължи на договорната му позиция с RRI или жалбоподателя.

3.3 В отговора си на искането на омбудсмана за допълнителна информация Комисията посочи, че съответната категория документи включва 16 документа. Комисията твърди, че оповестяването на тези документи би засегнало защитата на „личния живот и личната неприкосновеност, по-специално в съответствие със законодателството на Общността относно защитата на личните данни“ (член 4, параграф 1, буква б) от Регламент 1049/2001). Освен това тя твърди, че разкриването на такива данни може да се осъществи само ако са изпълнени условията за обработка на лични данни, предвидени в Регламент 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (6). Комисията отбеляза, че съгласно член 8, буква б) от посочения регламент от заявителя се изисква да докаже необходимостта личните данни да му бъдат предадени, а от институцията се изисква да се увери, че предаването не засяга законните интереси на субекта на данните. По повод проверката на досието Комисията поясни, че продължава да счита, че решението ѝ е обосновано и въз основа на член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 1049/2001.

3.4 Омбудсманът не е в състояние да се съгласи с позицията на Комисията по отношение на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент 1049/2001. На първо място следва да се отбележи, че съответните документи се отнасят до изпълнението на проект, финансиран от ЕС. Г-н W. е едно от лицата, назначени за тази цел. Поради това е трудно да се разбере как оповестяването на документи относно изпълнението на този проект би могло да подкопае защитата на „неприкосновеността на личния живот“ или „цялостността“ на г-н W. Омбудсманът отбелязва освен това, че - както беше установено по-горе (вж. точка 2.4) - съответните документи само потвърждават аргумента на Комисията, че г-н W. не е изпълнил всички отговорности, които са му били възложени с договора. Като се има предвид, че Комисията е изложила доводите си в становището си, което е публично достъпен документ, е трудно да се разбере какви допълнителни вреди би могло да нанесе оповестяването на съответните документи на правото на г-н W. на неприкосновеност на личния живот и неприкосновеност. Въпреки това, дори да се предположи, че неприкосновеността на личния живот или личната неприкосновеност на г-н W. биха могли да бъдат засегнати от оповестяването на документите, омбудсманът счита, че Комисията не е разгледала в достатъчна степен възможността за предоставяне на частичен достъп, например чрез предоставяне на достъп до версиите на документите, в които името на г-н W. е заличено.

3.5 В по-общ план позицията, заета от Комисията в настоящия случай, би могла да се разбира в смисъл, че когато името на дадено лице (което представлява лични данни) е посочено в документ, съхраняван от Комисията, този документ може да бъде разкрит само ако лицето, което иска достъп, докаже необходимостта личните данни да му бъдат предадени в съответствие с член 8, буква б) от Регламент 45/2001. Като се има предвид, че повечето документи съдържат имена, това тълкуване би лишило правото на публичен достъп до документи — основно право, признато в член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз — от по-голямата част от неговия смисъл. В този контекст следва по-специално да се отбележи, че член 6, параграф 1 от Регламент 1049/2001 предвижда, че заявителят, който иска достъп до документи, притежавани от институция на Общността, не трябва да излага мотиви. Мнението на Комисията, че лице, което иска достъп до документ, трябва да докаже необходимостта да му бъде дадено име, когато съответният документ съдържа такова име, е трудно съвместимо с тази разпоредба.

3.6 За да се избегнат всякакви съмнения, омбудсманът желае да подчертае, че е съгласен, че необходимостта от защита на неприкосновеността на личния живот на дадено лице може да наложи институция на Общността да не разкрива името на това лице, когато се иска достъп до документ, съдържащ името на това лице. Омбудсманът обаче счита, че такова решение трябва да се основава на фактите по конкретния случай и че то трябва да бъде взето при надлежно отчитане на факта, че изключенията от правото на достъп трябва да се тълкуват тясно. Освен това той счита, че възможността за предоставяне на частичен достъп трябва да бъде разгледана особено внимателно в такива случаи.

3.7 Комисията също така се позова на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент 1049/2001, съгласно който достъпът може да бъде отказан, ако оповестяването би засегнало търговските интереси на физическо или юридическо лице. В този контекст следва да се отбележи, че Комисията е подчертала, че тя е имала предвид търговския интерес на г-н W. и на никое друго лице. Трудно е обаче да се разбере какви биха могли да бъдат търговските интереси на г-н W., които Комисията твърди, че защитава. Както бе посочено по-горе, релевантните документи само подкрепят довода на Комисията, че г-н W. не е изпълнил всички отговорности, които са му били възложени с договора. Като се има предвид, че Комисията е изложила доводите си в становището си, което е публично достъпен документ, е трудно да се разбере каква допълнителна вреда би могло да нанесе оповестяването на съответните документи на предполагаемите търговски интереси на г-н W. Освен това следва да се отбележи, че Комисията подчертава, че няма основание да се предполага, че г-н W. е лично отговорен за неспазването на новия мандат. С оглед на това е още по-трудно да се разбере как оповестяването на документите би могло да засегне търговските интереси на г-н W.

3.8 С оглед на гореизложените съображения омбудсманът счита, че Комисията не е предоставила разумно обяснение за отказа си да предостави достъп до съответните документи. Това представлява случай на лошо управление.

4 Заключение

С оглед на гореизложеното Омбудсманът отправя до Комисията следния проект на препоръка в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Омбудсмана:

Проектопрепоръката

Комисията следва да преразгледа искането на жалбоподателя за достъп до документи.

Комисията и жалбоподателят ще бъдат информирани за този проект на препоръка. В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на омбудсмана Комисията изпраща подробно становище до 31 юли 2005 г. Подробното становище може да се състои от приемане на решението на омбудсмана и описание на мерките, предприети за изпълнение на проектопрепоръката.

Страсбург, 29 април 2005 г.

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Решение 94/262 на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (ОВ L 113, 1994 г., стр. 15).

(2) На разположение на уебсайта на омбудсмана (http://www.ombudsman.europa.eu).

(3) Комисията предостави списък на тези документи.

(4) ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том

(5) ОВ L 145, 2001 г., стр. 43.

(6) ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том