Страсбург, 15 декември 2005 г.

Уважаеми г-н Г.,

На 3 май 2004 г. Вие, действайки от името на GFI Umwelt – Gesellschaft für Infrastruktur und Umwelt mbH, подадохте жалба до Европейския омбудсман във връзка със заявление за достъп до документи.

На 19 май 2004 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия. Комисията изпрати становището си на 25 август 2004 г. Препратих Ви я на 30 август 2004 г. с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 27 септември 2004 г. В тези коментари Вие представихте допълнително твърдение.

На 20 октомври 2004 г. поисках от Комисията да ми предостави допълнителна информация във връзка с Вашия случай и да коментира допълнителното твърдение, което повдигнахте. Комисията изпрати отговора си на 14 декември 2004 г. Препратих Ви я на 14 декември 2004 г. с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 30 декември 2004 г.

На 18 януари 2005 г. поисках от Комисията достъп до преписката ѝ. Проверката на съответните документи беше извършена от поверените ми служби на 22 февруари 2005 г. Копие от този доклад Ви беше изпратено на 28 февруари 2005 г. с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 9 март 2005 г.

На 29 април 2005 г. изпратих проектопрепоръка до Комисията с искане нейното подробно становище да бъде представено до 31 юли 2005 г.

С бележка от 5 август 2005 г. генералният секретариат на Комисията ме информира, че подробното становище ще бъде забавено.

На 31 август 2005 г. Вие изпратихте писмо, за да попитате дали е получен отговорът на Комисията. Това писмо пристигна в моята служба на 7 септември 2005 г. В телефонен разговор с г-н Grill от моите служби Вие бяхте уведомен в същия ден, че подробното становище на Комисията все още не е получено.

Подробното становище на Комисията беше получено от мен на 6 октомври 2005 г. (оригинал на английски език) и на 24 октомври 2005 г. (превод на немски език). Препратих Ви я на 13 октомври 2005 г. (оригинал на английски език) и на 25 октомври 2005 г. (превод на немски език) с покана за представяне на мнения, която изпратихте на 7 ноември 2005 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Въведение

Настоящата жалба е свързана с друга жалба (жалба 402/2004/GG), подадена от същия жалбоподател, германско дружество.

Жалба 402/2004/GG

На 3 август 1999 г. Комисията сключи договор за услуги с Rhein-Ruhr Ingenieur-Gesellschaft mbH („RRI“, германско дружество) като ръководител на консорциум, включващ жалбоподателя. Договорът е за предоставяне на двама експерти от ЕС, съдиректор и финансов/административен ръководител за техническа помощ за проекта за интегрирана околна среда между ЕС и Китай Liaoning (LIEP), обособена позиция: Управление на програмната служба и проекта за осведоменост по въпросите на околната среда. През септември 2000 г. г-н W., експерт, нает от жалбоподателя, става финансов/административен управител. След допълнение към договора, подписано през септември 2001 г., г‐н W. става заместник-съдиректор.

На 15 септември 2003 г. делегацията на Комисията в Пекин информира RRI с препоръчано писмо, че е решила да прекрати договора на основание член 15 от последния и на основание, че заместник-съдиректора не е изпълнил задачите си, изменени с допълнение No 2. Комисията обясни, че в две писма, изпратени на 6 юни 2002 г. и на 30 януари 2003 г., тя е посочила, че услугите, предоставени от жалбоподателя, не са били изпълнени по удовлетворителен за Комисията начин, и е предупредила, че ако заместник-съдиректора не изпълни задълженията си, тя ще счита, че консорциумът, ръководен от RRI, нарушава договора.

В писмо, изпратено на 22 септември 2003 г., RRI оспорва това решение и иска от Комисията да предостави по-точна информация относно причините за него. В отговора си от 26 септември 2003 г. делегацията посочи, че заместник-съдиректорът, наред с другото, носи „отговорност за възлагане на обществени поръчки и сключване на договори“. Според делегацията експертът на жалбоподателя не е изпълнил това задължение.

На 10 ноември 2003 г. RRI изпрати допълнително писмо до делегацията. В отговора си от 18 ноември 2003 г. делегацията не предостави допълнителни подробности относно причините за решението си да прекрати договора.

Вследствие на прекратяването на договора за техническа помощ жалбоподателят счита за необходимо да прекрати трудовия си договор с г-н W. Последният обжалва това решение пред Arbeitsgericht (Съд по трудови спорове) в Бон (Германия). Изглежда, че в хода на това производство жалбоподателят е трябвало да предостави подробна информация относно твърдения отказ на г-н W. да изпълнява задълженията си.

В жалба 402/2004/GG жалбоподателят по същество твърди, че Комисията не е предоставила достатъчно точна информация относно причините за прекратяване на договора за техническа помощ.

Омбудсманът реши, че следва да се извърши проверка. Поради това той изпрати жалбата до Комисията за становище. След това това становище беше препратено на жалбоподателя за становище. Въз основа на резултатите от тези проверки омбудсманът счете, че Комисията е предоставила достатъчно точна информация относно причините за прекратяването на договора и че следователно не е налице лошо администриране по отношение на твърдението на жалбоподателя. Следователно делото е приключено с решение от 12 август 2004 г.(1).

Писмо на жалбоподателя от 19 март 2004 г.

В жалбата си жалбоподателят е посочил, че въз основа на Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (2) ("Регламент No 1049/2001") е подал до Комисията заявление за достъп до документите относно прекратяването на договора в същия ден, в който е писал до омбудсмана (5 февруари 2004 г.).

С допълнително писмо от 19 март 2004 г. жалбоподателят уведомява омбудсмана, че това искане е отхвърлено на 26 февруари 2004 г., че на 4 март 2004 г. е подадено потвърдително заявление и че разследването на омбудсмана следва да бъде разширено, така че да обхване отказа на Комисията да предостави достъп.

Като се има предвид, че срокът, в рамките на който Комисията трябваше да разгледа потвърдителното заявление в съответствие с Регламент 1049/2001 (15 работни дни след регистрацията), все още не беше изтекъл към момента, в който жалбоподателят е написал настоящото писмо, омбудсманът информира жалбоподателя, че все още не е в състояние да разгледа това допълнително твърдение, но че жалбоподателят може да представи отново този въпрос веднага след изтичането на съответния срок, ако Комисията все още не е отговорила.

По настоящото твърдение за нарушение

С писмо от 3 май 2004 г. жалбоподателят подновява жалбата си по въпроса за достъпа до документи, като посочва, че потвърдителното заявление е било отхвърлено на 26 април 2004 г. Поради това настоящото писмо беше регистрирано като нова жалба (жалба 1368/2004/GG).

В решението си Комисията прави разграничение между три категории документи. Документите, принадлежащи към първите две категории (1: Договорни документи; 2: Кореспонденцията относно изпълнението на договора) са изброени, докато документите от категория 3 са посочени само общо („различна кореспонденция, главно по електронна поща, между различни лица във връзка с изпълнението на договора“). Комисията твърди, че въпросът за достъпа не може да се разглежда по отношение на конкретни заявители, като се има предвид, че оповестените документи са обществено достояние и следователно са достъпни за всички.

След като изрази становището, че жалбоподателят следва вече да притежава документите, принадлежащи към първите две категории, Комисията направи следните коментари по отношение на всички документи.

Документите съдържат информация с търговски характер за участващите дружества, експерти и лица. Следователно предоставянето на достъп до тези документи е било възпрепятствано от член 4, параграф 2 от регламента, съгласно който достъпът се отказва, когато оповестяването би засегнало защитата на търговските интереси.

Оповестяването би засегнало и защитата на неприкосновеността на личния живот и личната неприкосновеност на отделните лица. Това важи особено за документи, съдържащи имената на определени лица (в някои случаи дори техните автобиографии). Следователно изключението, посочено в член 4, параграф 1, буква б) от регламента, също е било приложимо.

Частичен достъп не може да бъде предоставен, като се има предвид, че цялата информация, съдържаща се в тези документи по отношение на изпълнението на договора, е обхваната от необходимостта да се защитят търговските интереси на засегнатите лица. Нищо не сочи, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят признава, че притежава документите, принадлежащи към първите две категории, но не и тези, принадлежащи към третата категория. Тя подчерта, че не се интересува от документи, отнасящи се до трети страни, а само от тези, свързани с прекратяването на нейния „собствен“ договор. Жалбоподателят също така заяви, че мотивите на Комисията по отношение на защитата на неприкосновеността на личния живот и личната неприкосновеност на г-н W. са „grotesque“. Той подчертава, че Комисията е обосновала прекратяването на договора с твърдяно нарушение от страна на г-н W. и по този начин е оспорила почтеността на последния по много по-лош начин, отколкото би могъл да направи всеки достъп до документи.

Освен това жалбоподателят твърди, че подходът на Комисията би обезсмислил Регламент 1049/2001, като се има предвид, че повечето документи се отнасят до лични или търговски интереси на трети страни.

По този начин жалбоподателят твърди по същество, че Комисията не е спазила Регламент 1049/2001, като е отказала да предостави достъп до документите, които е поискала с писма от 5 февруари 2004 г. и 4 март 2004 г. Тя заяви, че Комисията следва да предостави достъп до съответните документи.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията направи следните коментари.

Изменените отговорности на г-н W. са определени в допълнение към договора. Г-н W. обаче никога не е поемал новите отговорности, може би защото трудовият му договор с консорциума не е бил изменен, за да отрази новия мандат. Делегацията се опита да изясни този въпрос, но така и не получи ясен отговор. Тази ситуация е довела до жалби от новоназначения съдиректор и от китайския директор. В крайна сметка Комисията реши да прекрати договора.

Искането за достъп се отнася до обмена, главно по електронна поща, между други лица, участващи в изпълнението на програмата, като се посочва фактът, че г-н W. не е поел новите отговорности, произтичащи от повишаването на длъжността му в изменения мандат. Разкриването на тези послания би било вредно за г-н W. като физическо лице. Това би засегнало както личната му неприкосновеност, така и търговските му интереси по отношение на позицията му на пазара на труда. Комисията счита, че е длъжна да защитава търговските интереси на г-н W., а не тези на която и да било друга страна. Няма причина да се предполага, че г-н W. е лично отговорен за неспазването на новия мандат. Отказът му да поеме новите отговорности може да се дължи на договорната му позиция с RRI или жалбоподателя.

След като даден документ бъде предоставен на заявител, той става обществено достояние и следва да бъде предоставен достъп на всеки друг заявител. Очевидно е, че документите, до които жалбоподателят е поискал достъп, не могат да бъдат направени обществено достояние. Целта на искането е да се използват документите в съдебни производства срещу г-н W. Това няма нищо общо с откритостта и обществения интерес от оповестяването на документи, държани от институциите.

Въз основа на горепосочените съображения Комисията запази решението си да не разгласява документите на жалбоподателя. Той добавя, че документите могат да бъдат предоставени на съдебен орган само след съдебно разпореждане за представянето им.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят поддържа жалбата си и прави следните допълнителни коментари.

Становището на Комисията, че поведението на г-н W. трябва да се обясни с неговия предполагаемо незадоволителен трудов договор с жалбоподателя, е чисто спекулативно. На 11 април 2002 г. жалбоподателят уведомява Комисията, след като се свързва с г‐н W., че последният е добре запознат с отговорностите си. Искането му да му бъде предоставен достъп до докладите от мисиите, свързани с проекта, или поне до части от тях, отнасящи се до предполагаемите незадоволителни резултати на г-н W., обаче е било отхвърлено. На 5 февруари 2003 г. консорциумът декларира, както беше поискано от делегацията: „Моля, имайте предвид, че договорното споразумение между г-н [W.] и [жалбоподателя] не може да създава пречки по проекта.“

Жалбоподателят посочва, че позицията, която Комисията е възприела по отношение на достъпа до документи, го е накарала да счита, че прекратяването на съответния договор поради твърдяното бездействие на г-н W. не е в съответствие със закона. Поради това тя поиска от омбудсмана да включи този въпрос в своята проверка. В този контекст жалбоподателят твърди, че е странно решението за прекратяване на договора да е взето след подаването на жалба от новия съдиректор и китайския директор. Жалбоподателят подчерта, че новият съдиректор е служител на дружество, което се конкурира с консорциума.

Допълнителни проучвания

След внимателно разглеждане на становището на Комисията и забележките на жалбоподателя се оказа, че са необходими допълнителни проучвания.

Искане за допълнителна информация и за допълнително становище

Поради това омбудсманът поиска от Комисията 1) да обясни защо фактът, че жалбоподателят е възнамерявал да използва документите, до които е поискал достъп в съдебни производства, следва да бъде от значение за обработването от страна на Комисията на исканията, отправени съгласно Регламент 1049/2001, и 2) да му предостави списък на документите, попадащи в категория 3, заедно с посочване за всеки документ или категория документи на изключението(ята), предвидено(и) в Регламент 1049/2001, въз основа на което(които) Комисията счита, че на жалбоподателя не може да бъде предоставен достъп.

Омбудсманът също така поиска от Комисията да представи становище относно допълнителното твърдение на жалбоподателя, според което прекратяването на съответния договор поради поведението на г-н W. не е било в съответствие със закона.

Отговор на Комисията

В отговора си Комисията направи следните коментари.

По въпроса за достъпа до документи

Съгласно член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 1049/2001 заявителят не е бил длъжен да посочва причини, когато е поискал достъп до документи. Следователно интересите на жалбоподателя не били релевантни в този контекст. Като се е позовала на начина, по който жалбоподателят е възнамерявал да използва съответните документи, Комисията е имала предвид, че тази цел не може да се счита за по-висш обществен интерес, който би имал предимство пред необходимостта от защита на търговските интереси на другата страна в производството.

Категория 3 от документите, до които жалбоподателят е поискал достъп, включва 16 документа (3). Оповестяването на тези документи би засегнало защитата на „личния живот и личната неприкосновеност, по-специално в съответствие със законодателството на Общността относно защитата на личните данни“ (член 4, параграф 1, буква б) от Регламент 1049/2001). Разкриването на такива данни може да се осъществи само ако са изпълнени условията за обработка на лични данни, предвидени в Регламент 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (4). Съгласно член 8, буква б) от посочения регламент от заявителя се изисква да докаже необходимостта от предаване на личните данни, а от институцията — да се увери, че предаването не засяга законните интереси на субекта на данните.

По отношение на допълнителното твърдение на жалбоподателя

Договорът за услуги, който е за двама експерти на ЕС (съдиректор и финансов/административен ръководител), е подписан на 3 август 1999 г. На 8 септември 2000 г. RRI обявява, че поради семейни причини финансовият/административният експерт трябва да подаде оставка в края на октомври 2000 г. и предлага г‐н W. за негов заместник. Комисията се съгласи с това.

Поради замяната на съдиректора, в писмо от 10 август 2001 г. Комисията е предложила на RRI статутът и отговорностите на г-н W. да бъдат повишени. RRI прие това. Това е довело до подписването на 3 септември 2001 г. на допълнение (допълнение No 2) към договора за услуги. В това допълнение отговорностите на финансовия/административния ръководител бяха увеличени много подробно, включително разпоредбата (в член 1.2.2 от мандата), че „той ще споделя отговорността за подписването (например по отношение на аспектите, свързани с обществените поръчки, исканията за трансфери, управлението на сметки и договори) с китайския директор“. Сред отговорностите и функциите, които са му поверени, са „отговорност за възлагане на обществени поръчки и сключване на договори“. Друга важна функция беше „замяната ad interim на съдиректора на ЕК, ръководителя на екипа“ (член 4, параграф 1 от мандата). По този начин финансовият/административният ръководител (г-н W.) на практика е станал заместник-съдиректор и ставката на хонорара му е била увеличена.

На 2 април 2002 г. Комисията изпраща писмо до RRI, в което упреква г‐н W., че не изпълнява новите си отговорности и функции. Съгласно член 6 от договора RRI е било единственото звено за контакт по отношение на комуникациите във връзка с договора. На 6 юни 2002 г. тези опасения бяха повдигнати отново. Ситуацията обаче не се е променила.

На 30 януари 2003 г. Комисията отново предупреждава RRI, че ако това положение не се промени, ще бъде счетено за нарушение на договора. В отговора си от 5 февруари 2003 г. RRI обещава да изясни въпроса веднага след завръщането на г‐н W. от отпуските му. Положението обаче не се беше променило и г-н W. продължаваше да отлага поемането на всички нови отговорности. Оплакванията във връзка с това продължават да постъпват в делегацията от всички заинтересовани страни (китайски съдиректор и съдиректор от ЕС), които бяха принудени да поемат това допълнително работно натоварване.

На 15 септември 2003 г. делегацията прекратява договора в съответствие с член 15 от същия.

В заключение Комисията посочва, че счита, че е действала в съответствие с разпоредбите на договора, който е сключила с консорциума, ръководен от RRI.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят подчертава, че шест от осемте документа, попадащи в категория 3 и датиращи от 2003 г., са издадени от съдиректора на ЕС, служител на конкурентно дружество. Освен това жалбоподателят посочи, че ако съответните документи действително следва да съдържат лични данни, Комисията е свободна да не попълва тези части от документите. Тя обаче твърди, че що се отнася до г-н W., последният не е действал като частно лице в рамките на съответния договор, а като служител на жалбоподателя.

Проверка на досието на Комисията

На 22 февруари 2005 г. службите на омбудсмана разгледаха досието на Комисията. По този повод служителите на Омбудсмана посочиха, че Комисията е определила документите в преписката като поверителни и че следователно няма да бъдат направени копия. В отговор на въпрос в този смисъл, поставен им от служителите на омбудсмана, представителите на Комисията, присъстващи на проверката, обясниха, че Комисията поддържа становището си, че достъпът до съответните документи трябва да бъде отказан на основание както на член 4, параграф 1, буква б), така и на член 4, параграф 2 от Регламент 1049/2001, независимо от факта, че само първото от тези изключения е посочено в писмото на Комисията от 2 декември 2004 г.

Забележки на жалбоподателя

Копие от доклада от проверката е изпратено на жалбоподателя за становище.

В становището си жалбоподателят посочи, че позицията му е останала непроменена. Като се има предвид, че омбудсманът вече е видял съответните документи, жалбоподателят го е попитал (1) дали тези документи съдържат достатъчно елементи, обосноваващи прекратяването на договора; 2) дали твърденията, евентуално съдържащи се в тези документи, биха могли да получат отговор и да бъдат опровергани, ако Комисията беше предоставила навреме достъп до тези документи; 3) дали документите съдържат лични данни на трети лица и дали Комисията е преценила в достатъчна степен, че г-н W. е действал като негов служител (на жалбоподателя); 4) дали са налице причини или основания документите да се считат за поверителни; 5) дали Комисията е взела предвид, че разглеждането на документи като поверителни възпрепятства предоставянето на достъп съгласно член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 1049/2001 само когато тези документи се отнасят до въпроси, свързани с обществената сигурност, отбраната или военните въпроси; и 6) дали има признаци, че Комисията се опитва да прикрие лошо управление или неблагоприятно влияние от страна на конкурентите.

ПРОЕКТ НА ПРЕПОРЪКА НА ОМБУДСМАН

Проектопрепоръката

След като разглежда всички доказателства, които са му били представени или които са били събрани от неговите служби, омбудсманът стига до заключението, че макар да не е налице лошо администриране по отношение на прекратяването на договора, Комисията не е предоставила разумно обяснение за отказа си да предостави достъп до съответните документи. Според омбудсмана това представлява лошо управление.

Това заключение се основава на следните съображения:

1 Омбудсманът не е в състояние да се съгласи с позицията на Комисията по отношение на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент 1049/2001. На първо място следва да се отбележи, че съответните документи се отнасят до изпълнението на проект, финансиран от ЕС. Г-н W. е едно от лицата, назначени за тази цел. Поради това е трудно да се разбере как оповестяването на документи относно изпълнението на този проект би могло да подкопае защитата на „неприкосновеността на личния живот“ или „цялостността“ на г-н W. Омбудсманът отбелязва освен това, че съответните документи само потвърждават аргумента на Комисията, че г-н W. не е изпълнил всички отговорности, които са му били възложени с договора. Като се има предвид, че Комисията е изложила доводите си в становището си, което е публично достъпен документ, е трудно да се разбере какви допълнителни вреди би могло да нанесе оповестяването на съответните документи на правото на г-н W. на неприкосновеност на личния живот и неприкосновеност. Въпреки това, дори да се предположи, че неприкосновеността на личния живот или личната неприкосновеност на г-н W. биха могли да бъдат засегнати от оповестяването на документите, омбудсманът счита, че Комисията не е разгледала в достатъчна степен възможността за предоставяне на частичен достъп, например чрез предоставяне на достъп до версиите на документите, в които името на г-н W. е заличено.

2 В по-общ план позицията на Комисията в настоящия случай би могла да се разбира в смисъл, че когато името на дадено лице (което представлява лични данни) е посочено в документ, съхраняван от Комисията, този документ може да бъде разкрит само ако лицето, което иска достъп, докаже необходимостта личните данни да му бъдат предадени в съответствие с член 8, буква б) от Регламент 45/2001. Като се има предвид, че повечето документи съдържат имена, това тълкуване би лишило правото на публичен достъп до документи от по-голямата част от неговия смисъл, въпреки че то е основно право, признато в член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз. В този контекст следва по-специално да се отбележи, че член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 1049/2001 предвижда, че заявителят, който иска достъп до документи, притежавани от институция на Общността, не трябва да излага мотиви. Мнението на Комисията, че лице, което иска достъп до документ, трябва да докаже необходимостта да му бъде дадено име, когато съответният документ съдържа такова име, е трудно съвместимо с тази разпоредба.

3 За да се избегнат всякакви съмнения, омбудсманът желае да подчертае, че е съгласен, че необходимостта от защита на неприкосновеността на личния живот на дадено лице може да наложи институция на Общността да не разкрива името на това лице, когато се иска достъп до документ, съдържащ името на това лице. Омбудсманът обаче счита, че такова решение трябва да се основава на фактите по конкретния случай и че то трябва да бъде взето при надлежно отчитане на факта, че изключенията от правото на достъп трябва да се тълкуват тясно. Освен това той счита, че възможността за предоставяне на частичен достъп трябва да бъде разгледана особено внимателно в такива случаи.

4 Комисията също така се позова на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент 1049/2001, съгласно който достъпът може да бъде отказан, ако оповестяването би засегнало търговските интереси на физическо или юридическо лице. В този контекст следва да се отбележи, че Комисията е подчертала, че тя е имала предвид търговските интереси на г-н W. и на никое друго лице. Трудно е обаче да се разбере какви биха могли да бъдат търговските интереси на г-н W., които Комисията твърди, че защитава. Както бе посочено по-горе, релевантните документи само подкрепят довода на Комисията, че г-н W. не е изпълнил всички отговорности, които са му били възложени с договора. Като се има предвид, че Комисията е изложила доводите си в становището си, което е публично достъпен документ, е трудно да се разбере каква допълнителна вреда би могло да нанесе оповестяването на съответните документи на предполагаемите търговски интереси на г-н W. Освен това следва да се отбележи, че Комисията подчертава, че няма основание да се предполага, че г-н W. е лично отговорен за неспазването на новия мандат. С оглед на това е още по-трудно да се разбере как оповестяването на документите би могло да засегне търговските интереси на г-н W.

Поради това на 29 април 2005 г. омбудсманът отправи до Комисията, в съответствие с член 3, параграф 6 от своя статут, следната проектопрепоръка (5):

Комисията следва да преразгледа искането на жалбоподателя за достъп до документи.

Подробното становище

В подробното си становище по проектопрепоръката Комисията направи следните коментари.

Комисията беше убедена, че е разгледала надлежно искането на жалбоподателя за достъп до документи и че е мотивирала надлежно решението си да не оповестява въпросните 16 документа (списък, който тя предостави). Въпреки това тя е преразгледала искането на жалбоподателя в дух на добро сътрудничество.

Комисията не счита, че всеки път, когато даден документ съдържа името на дадено лице, той не следва да бъде оповестяван. Той счита, че информацията, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентификация лице, трябва да бъде отказана съгласно член 4, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 1049/2001, ако оповестяването би засегнало личния живот или личната неприкосновеност на лицето или по друг начин би представлявало незаконна обработка на лични данни съгласно Регламент (ЕО) No 45/2001. В съответствие с член 4, параграф 6 от Регламент 1049/2001 частичен достъп може да бъде предоставен чрез заличаване на личните данни.

Когато не може да бъде предоставен достъп до лични данни съгласно Регламент (ЕО) No 1049/2001, възможността за предаване на данните на конкретен получател за конкретна цел следва да се разгледа съгласно Регламент (ЕО) No 45/2001. Съгласно този регламент трябваше да бъде установена необходимостта от предаване на данните.

Тъй като не е било необходимо заявлението за достъп до документи да бъде обосновано, документ, който е бил оповестен на един заявител, следователно е трябвало да бъде предоставен на всеки друг заявител. Поради това при оценката на вредата, която би могла да бъде причинена от удовлетворяването на искане за достъп, Комисията трябваше да вземе предвид последиците от публичното оповестяване.

Комисията счита, че в настоящия случай оповестяването на документите би накърнило репутацията на експерта. Това би подкопало защитата на неговата почтеност и търговските му интереси, тъй като би могло да го постави в неблагоприятно положение на пазара на труда.

С изключение на документ No 13 от списъка, всички документи съдържат части, изготвени от външни за Комисията лица. Тъй като Комисията счете, че не е ясно дали документите следва да бъдат оповестени или не, съгласно член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 1049/2001 е необходимо да се направи справка с авторите. Тъй като обаче Комисията не е могла да се свърже с тези автори, тя е трябвало да вземе предвид техните законни интереси въз основа на информацията, с която е разполагала.

След като преразгледа всеки от въпросните документи, Комисията остана убедена, че пълното оповестяване би засегнало защитата на почтеността на експерта на жалбоподателя, както и неговите търговски интереси. При прегледа на документите обаче Комисията е разгледала възможността за предоставяне на частичен достъп.

Комисията многократно е заявявала, че експертът на жалбоподателя не е изпълнил новите задачи, които са били включени в преразгледания мандат. Доколкото документите отразяват това състояние на нещата, тяхното съдържание може да бъде разкрито. Оповестяването на документи, съдържащи твърдения относно експерта на жалбоподателя, които надхвърлят горното твърдение, очевидно би навредило на репутацията на това лице.

Освен това Комисията счита, че разкриването на самоличността на съдиректора на ЕС би накърнило защитата на неговата почтеност, тъй като името му се появява във връзка с твърдения за незадоволително изпълнение на договорни задължения. Освен това, що се отнася до документи No 1, 2 и 6, Комисията счита, че имената на лицата, които просто извършват прехвърлянето на документи от името на други лица, накърняват тяхната репутация.

Поради всички горепосочени причини Комисията счете, че не може да разкрие самоличността на следните лица: 1. експертът; (2) Съ-директорът на ЕС; (3) лицето за контакт в офиса на работодателя на съдиректора; и 4) лице, което е кореспондирало с експерта от името на изпълнител.

Въз основа на това Комисията зае следната позиция:

(1) Съдържанието на документи No 1, 2, 3, 6, 9, 10, 11, 12 и 13 може да бъде разкрито в заличена версия, от която са заличени имената на някои лица.

(2) Документи No 4, 5, 7 и 8 съдържат пасажи, които не са свързани със заявлението на жалбоподателя за достъп. Тези съобщения бяха оставени извън документите. Съдържанието на останалите части може да бъде разкрито в заличена версия, от която са заличени имената на някои лица.

(3) В документи No 3, 4 и 5 името на дружеството възложител е заличено, за да се защитят търговските му интереси, тъй като това дружество е споменато във връзка с административен проблем. Освен това сумите на авансовите плащания към жалбоподателя и към друго дружество също са били заличени по същата причина.

(4) Достъпът до документи No 14, 15 и 16 е трябвало да бъде отказан, тъй като оповестяването им би засегнало защитата на идентифицирано лице, както и неговите търговски интереси. Тъй като тези писма не съдържаха други елементи освен твърдения относно лице, което може да бъде идентифицирано, частичен достъп не можеше да бъде предоставен.

Комисията приложи редактирани версии на документите, до които е предоставен частичен достъп.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят посочи, че приветства направените от Комисията отстъпки, но подчерта, че те не са достатъчни.

Жалбоподателят направи следните конкретни коментари по подробното становище.

Не беше възможно да се види как оповестяването на името на съдиректора на ЕС би могло да застраши неговата почтеност. Упреците, отправени от това лице, изглежда са изиграли важна роля по отношение на решението на Комисията да прекрати договора. Следва да се приеме, че Комисията все още счита тези упреци за основателни.

Що се отнася до консултациите с трети страни, следва да се вземе предвид фактът, че заявлението за достъп вече е било подадено през февруари 2004 г. Беше напълно немислимо Комисията да не може да получи съгласието на тези трети страни по отношение на оповестяването на съответните документи, особено като се има предвид, че автор на много от тези документи е съдиректорът на ЕС, който изглежда е работил по LIEP до август 2004 г. Ако обаче Комисията трябваше поне да гарантира, че в документите, издадени от съдиректора на ЕС, се посочва поне заглавието на последния, жалбоподателят нямаше да настоява за оповестяване на името.

Няма възражения срещу заличаването на имената на лицето за контакт в офиса на работодателя на съдиректора и на лице, което е кореспондирало с експерта от името на изпълнител, или срещу заличаването на договорните данни.

Нямаше обаче причина да се заличи името на г-н W., експерт на жалбоподателя. Релевантните документи описват чисто фактически обстоятелства, а именно факта, че някои услуги не са били предоставени. Въз основа на това обаче Комисията можела само да упреква своя съдоговорител за неизпълнението на договора. Комисията не можа да отговори на въпроса дали вината за този пропуск е на жалбоподателя или на експерта на жалбоподателя. Германските съдилища по трудовоправни спорове имат изключителна компетентност да отговорят на този въпрос и висящото пред тях производство е единственият съд, в който може да бъде възстановена почтеността на експерта на жалбоподателя, която е била поставена под съмнение от решението на Комисията да прекрати договора.

Що се отнася до документи No 14-16, Комисията твърди, че оповестяването на документи, съдържащи твърдения относно експерта, които надхвърлят твърдението, че той не изпълнява задачите, произтичащи от новия мандат, очевидно би навредило на това лице. Това беше изненадващо. Искането му за достъп е имало за единствена цел да получи достъп до документите, на които се основава решението за прекратяване на договора. Именно Комисията се е позовала на документи No 1—16 като релевантни в този контекст. Фактът, че сега Комисията се позовава на допълнителни твърдения срещу експерта на жалбоподателя, предполага, че Комисията е прекратила договора (също) по причини, различни от изложените в писмото, което Комисията е изпратила по това време. Няма основание за отказ на достъп до съответните документи. Поради това омбудсманът следва да се опита да накара Комисията да предостави достъп до документи No 14-16.

РЕШЕНИЕТО

1 Уводни бележки

1.1 Настоящата жалба е подадена от германско дружество. През 1999 г. Комисията сключи договор за услуги с Rhein-Ruhr Ingenieur-Gesellschaft mbH („RRI“, германско дружество) като ръководител на консорциум, включващ жалбоподателя. Договорът е за осигуряване на двама експерти от ЕС, съдиректор и финансов/административен мениджър за проект в Китай. През септември 2000 г. г-н W., експерт, нает от жалбоподателя, е назначен за финансов/административен ръководител. След допълнение (допълнение No 2) към договора, подписан през септември 2001 г., г-н W. на практика става заместник-съдиректор. На 15 септември 2003 г. делегацията на Комисията в Пекин информира RRI, че е решила да прекрати договора на основание, че заместник-съдиректорът не е изпълнил задачите си, изменени с допълнение No 2. Впоследствие жалбоподателят поиска от Комисията достъп до документите, на които се основава прекратяването. Това искане беше отхвърлено от Комисията.

1.2 В жалбата си до омбудсмана, подадена през май 2004 г., жалбоподателят твърди по същество, че Комисията не е спазила Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (6) ("Регламент 1049/2001"), като е отказала да предостави достъп до съответните документи.

1.3 В становището си относно становището на Комисията по тази жалба жалбоподателят представя допълнително твърдение, според което прекратяването на съответния договор поради поведението на г-н W. не е било в съответствие със закона. Омбудсманът реши да включи това твърдение в своята проверка и поиска от Комисията допълнително становище.

1.4 Впоследствие омбудсманът пристъпи към проверка на досието на Комисията. В своите забележки по доклада от тази проверка жалбоподателят попита омбудсмана (1) дали тези документи съдържат достатъчно елементи, обосноваващи прекратяването на договора; 2) дали твърденията, евентуално съдържащи се в тези документи, биха могли да получат отговор и да бъдат опровергани, ако Комисията беше предоставила навреме достъп до тези документи; 3) дали документите съдържат лични данни на трети лица и дали Комисията е преценила в достатъчна степен, че г-н W. е действал като негов служител (на жалбоподателя); 4) дали са налице причини или основания документите да се считат за поверителни; 5) дали Комисията е взела предвид, че разглеждането на документи като поверителни възпрепятства предоставянето на достъп съгласно член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 1049/2001 само когато тези документи се отнасят до въпроси, свързани с обществената сигурност, отбраната или военните въпроси; и 6) дали има признаци, че Комисията се опитва да прикрие лошо управление или неблагоприятно влияние от страна на конкурентите.

1.5 Следва да се отбележи, че ролята на омбудсмана е да разглежда твърденията за лошо администриране, а не да отговаря на конкретни въпроси, поставени му от жалбоподателите. Омбудсманът във всеки случай не би могъл да отговори на хипотетични въпроси като втория от въпросите, зададени от жалбоподателя. Изглежда обаче, че повечето от другите въпроси са свързани с твърденията, които са предмет на настоящото разследване. Следователно разглеждането на тези твърдения от омбудсмана също ще даде отговор на тези въпроси.

1.6 Омбудсманът обаче счита, че е целесъобразно да се добави пояснение относно фактите, на които изглежда се основават четвъртият и петият от въпросите на жалбоподателя. Позоваването на „поверителния“ характер на съответните документи в доклада от проверката на досието имаше за цел да покаже, че омбудсманът е взел под внимание позицията на Комисията, че съответните документи не следва да бъдат разкривани на жалбоподателя. Използването на този израз от омбудсмана не означава, че Комисията е представила допълнителни аргументи в подкрепа на становището си, че документите не следва да бъдат оповестявани. Що се отнася до позоваването на жалбоподателя на член 9, параграф 1 от Регламент 1049/2001, следва да се отбележи, че тази разпоредба обхваща „чувствителни“ документи (а не „поверителни“ документи).

2 Твърдяно незаконно прекратяване на договора

2.1 В становището си по становището на Комисията жалбоподателят твърди, че решението на Комисията да прекрати договора поради поведението на г-н W. не е било в съответствие със закона.

2.2 Комисията обясни, че договорът за услуги е предвиждал предоставянето на двама експерти на ЕС, един съдиректор и един финансов/административен мениджър, и че през 2000 г. г-н W. е бил назначен за финансов/административен мениджър. През септември 2001 г. е подписано допълнение към договора. Според Комисията това допълнение значително е увеличило отговорностите на финансовия/административния ръководител, включително разпоредбата (в член 1.2.2 от мандата), че „той ще споделя отговорността за подписването (например по отношение на аспектите, свързани с обществените поръчки, исканията за трансфери, управлението на сметки и договори) с китайския директор“. Комисията заяви, че сред отговорностите и функциите, възложени на г-н W., са „отговорността за възлагане на обществени поръчки и сключване на договори“ и задължението за „заместване ad interim на съдиректора на ЕК, ръководителя на екипа“ (член 4, параграф 1 от мандата).

На 2 април 2002 г. Комисията изпраща писмо до RRI, в което упреква г‐н W., че не изпълнява новите си отговорности и функции. На 6 юни 2002 г. тези опасения бяха повдигнати отново. Според Комисията обаче положението не се е променило.

На 30 януари 2003 г. Комисията отново предупреждава RRI, че ако това положение не се промени, ще бъде счетено за нарушение на договора. В отговора си от 5 февруари 2003 г. RRI обещава да изясни въпроса веднага след завръщането на г‐н W. от отпуските му. Според Комисията обаче положението не се е променило и г‐н W. е продължил да отлага поемането на всички нови отговорности. Комисията заяви, че в делегацията продължават да постъпват жалби във връзка с това от всички заинтересовани страни (китайски съдиректор и съдиректор от ЕС), които са били принудени да поемат това допълнително работно натоварване.

Поради това Комисията поддържа, че решението ѝ да прекрати договора в съответствие с член 15 от последния е правилно.

2.3 Преди да разгледа настоящото твърдение, омбудсманът счита за полезно да подчертае, че няма правомощия да разглежда поведението на г-н W. Следователно разследването му се ограничава до проверка дали решението на Комисията да прекрати договора поради поведението на г-н W. е в съответствие със закона.

2.4 Омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят не оспорва, че отговорностите на г-н W. са били увеличени с гореспоменатото допълнение към договора и че тези задължения включват отговорност в областта на "обществените поръчки и сключването на договори".

2.5 Омбудсманът провери досието на Комисията по този случай. Проверените по този повод документи показват, че г-н W. действително изглежда приема, че не носи отговорност в областта на „обществените поръчки и възлагането на обществени поръчки“ и че поради това няколко въпроса, попадащи в тази област, трябва да бъдат разгледани от други лица, участващи в изпълнението на проекта. Вярно е, че жалбоподателят е подчертал, че някои от съответните документи са издадени от съдиректора на ЕС, служител на конкурентно дружество. Следва да се отбележи обаче, че съответните документи включват и съобщения от самия г-н W. и че съдържанието на тези съобщения също подкрепя позицията на Комисията.

2.6 В коментарите си по подробното становище на Комисията жалбоподателят предполага, че Комисията може да е имала допълнителни причини за прекратяване на договора. Омбудсманът, чиито служби провериха досието на Комисията, не е запознат с подобни допълнителни причини. Освен това той счита, че фактът, че г‐н W. не е поел всички отговорности, които са му възложени с изменения мандат, при всички положения би бил достатъчен, за да се даде право на Комисията да прекрати договора в настоящия случай.

2.7 При тези обстоятелства и като се вземат предвид усилията на Комисията за решаване на проблема, позицията на Комисията изглежда разумна. Следователно не може да се установи лошо администриране по отношение на решението на Комисията да прекрати договора.

3 Твърдение за непредоставяне на достъп до документи

3.1 През февруари 2004 г. жалбоподателят е поискал от Комисията достъп до документите относно прекратяването на договора. Това искане беше отхвърлено от Комисията. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че по този начин Комисията не е спазила Регламент 1049/2001. Жалбоподателят поясни, че жалбата му се отнася само до третата от трите категории документи, посочени от Комисията в този контекст. Тази категория е описана от Комисията като включваща „различна кореспонденция, главно по електронна поща, между различни лица във връзка с изпълнението на договора“.

3.2 В становището си Комисията е на мнение, че оповестяването на тези съобщения би навредило на г-н W. като физическо лице, тъй като би засегнало както личната му неприкосновеност, така и търговските му интереси по отношение на позицията му на пазара на труда. Комисията подчертава, че няма основание да се предполага, че г-н W. е лично отговорен за неспазването на новия мандат. Отказът му да поеме новите отговорности може да се дължи на договорната му позиция с RRI или жалбоподателя.

3.3 В отговора си на искането на омбудсмана за допълнителна информация Комисията посочи, че съответната категория документи включва 16 документа. Комисията твърди, че оповестяването на тези документи би засегнало защитата на „личния живот и личната неприкосновеност, по-специално в съответствие със законодателството на Общността относно защитата на личните данни“ (член 4, параграф 1, буква б) от Регламент 1049/2001). Освен това тя твърди, че разкриването на такива данни може да се осъществи само ако са изпълнени условията за обработка на лични данни, предвидени в Регламент 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (7). Комисията отбеляза, че съгласно член 8, буква б) от посочения регламент от заявителя се изисква да докаже необходимостта личните данни да му бъдат предадени, а от институцията се изисква да се увери, че предаването не засяга законните интереси на субекта на данните. По повод проверката на досието Комисията поясни, че продължава да счита, че решението ѝ е обосновано и въз основа на член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 1049/2001.

3.4 На 29 април 2005 г. омбудсманът изпрати проектопрепоръка до Комисията, в която препоръча последната да преразгледа искането на жалбоподателя за достъп до документи. Това предложение се основава на становището, че Комисията не е предоставила разумно обяснение за отказа си да предостави достъп до съответните документи.

3.5 В подробното си становище Комисията обясни, че макар да е убедена, че е разгледала правилно искането на жалбоподателя за достъп до документи и че надлежно е мотивирала решението си да не оповестява въпросните 16 документа (списък, който е предоставила), тя все пак е преразгледала искането на жалбоподателя в дух на добро сътрудничество. В резултат на това Комисията е решила да предостави частичен достъп до документи No 1—13.

Комисията подчерта, че е трябвало да разгледа последиците от публичното оповестяване. Според него оповестяването на разглежданите в случая документи би накърнило репутацията на вещото лице. Това би подкопало защитата на неговата почтеност и търговските му интереси, тъй като би могло да го постави в неблагоприятно положение на пазара на труда. Комисията обаче е разгледала възможността за предоставяне на частичен достъп.

Комисията многократно е заявявала, че експертът на жалбоподателя не е изпълнил новите задачи, които са били включени в преразгледания мандат. Доколкото документите отразяват това състояние на нещата, тяхното съдържание може да бъде разкрито. Оповестяването на документи, съдържащи твърдения относно експерта на жалбоподателя, които надхвърлят горното твърдение, очевидно би навредило на репутацията на това лице.

Освен това Комисията счита, че разкриването на самоличността на съдиректора на ЕС би накърнило защитата на неговата почтеност, тъй като името му се появява във връзка с твърдения за незадоволително изпълнение на договорни задължения. Освен това, що се отнася до документи No 1, 2 и 6, Комисията счита, че имената на лицата, които просто извършват прехвърлянето на документи от името на други лица, накърняват тяхната репутация.

3.6 Поради всички горепосочени причини Комисията счете, че не може да разкрие самоличността на следните лица: 1. експертът; (2) Съ-директорът на ЕС; (3) лицето за контакт в офиса на работодателя на съдиректора; и 4) лице, което е кореспондирало с експерта от името на изпълнител.

Въз основа на това Комисията зае следната позиция:

(1) Съдържанието на документи No 1, 2, 3, 6, 9, 10, 11, 12 и 13 може да бъде разкрито в заличена версия, от която са заличени имената на някои лица.

(2) Документи No 4, 5, 7 и 8 съдържат пасажи, които не са свързани със заявлението на жалбоподателя за достъп. Тези съобщения бяха оставени извън документите. Съдържанието на останалите части може да бъде разкрито в заличена версия, от която са заличени имената на някои лица.

(3) В документи No 3, 4 и 5 името на дружеството възложител е заличено, за да се защитят търговските му интереси, тъй като това дружество е споменато във връзка с административен проблем. Освен това сумите на авансовите плащания към жалбоподателя и към друго дружество също са били заличени по същата причина.

(4) Достъпът до документи No 14, 15 и 16 е трябвало да бъде отказан, тъй като оповестяването им би засегнало защитата на идентифицирано лице, както и неговите търговски интереси. Тъй като тези писма не съдържаха други елементи освен твърдения относно лице, което може да бъде идентифицирано, частичен достъп не можеше да бъде предоставен.

Комисията приложи редактирани версии на документите, до които е предоставен частичен достъп.

3.7 В становището си жалбоподателят посочва, че приветства направените от Комисията отстъпки, но подчертава, че те не са достатъчни. Жалбоподателят посочи, че няма възражения срещу заличаването на имената на лицето за контакт в офиса на работодателя на съдиректора и на лице, което е кореспондирало с експерта от името на изпълнител, или срещу заличаването на договорните данни.

Жалбоподателят обаче е на мнение, че не е възможно да се види как оповестяването на името на съдиректора на ЕС би могло да застраши неговата почтеност. Според жалбоподателя няма основание да се заличи и името на г-н W.

Що се отнася до документи No 14-16, жалбоподателят заяви, че Комисията е заявила, че оповестяването на документи, съдържащи твърдения относно експерта, които надхвърлят твърдението, че той не изпълнява задачите, произтичащи от новия мандат, очевидно би навредило на това лице. Жалбоподателят счита, че това е изненадващо. Той подчертава, че заявлението му за достъп е имало за единствена цел да получи достъп до документите, на които се основава решението за прекратяване на договора. Именно Комисията се е позовала на документи No 1—16 като релевантни в този контекст. Според жалбоподателя фактът, че Комисията сега се позовава на допълнителни твърдения срещу г-н W., предполага, че Комисията е прекратила договора (също) по причини, различни от изложените в писмото, изпратено от Комисията по това време. Няма основание за отказ на достъп до съответните документи. Поради това омбудсманът следва да се опита да накара Комисията да предостави достъп до документи No 14-16.

3.8 Омбудсманът отбелязва, че Комисията е преразгледала искането на жалбоподателя за достъп до документи и по този начин е изпълнила неговия проект на препоръка. Следователно остава да се провери дали мерките, предприети от Комисията в този контекст, са задоволителни.

3.9 От Регламент 1049/2001 следва, че трябва да се предостави достъп до документи, освен ако може да се докаже, че се прилага някое от изключенията, посочени в регламента. Следователно добрата административна практика изисква администрацията, която желае да се позове на такова изключение, да представи разумно обяснение, за да докаже, че това изключение действително е приложимо.

3.10 Омбудсманът отбелязва, че в своето подробно становище Комисията е представила подробни обяснения, за да обоснове становището си, че пълното оповестяване на съответните документи би засегнало защитата на почтеността на експерта на жалбоподателя, както и неговите търговски интереси, и следователно би било в противоречие с член 4, параграф 1, буква б) и член 4, параграф 2, първо тире от Регламент 1049/2001. Поради това Комисията счете, че може да бъде предоставен само частичен достъп, и предостави копия от заличените версии, до които според нея може да бъде предоставен достъп. В коментарите си по подробното становище на Комисията жалбоподателят посочи, че не възразява срещу заличаването на имената на лицето за контакт в офиса на работодателя на съдиректора и на лице, което е кореспондирало с експерта от името на изпълнител, или срещу заличаването на договорните данни. С оглед на това омбудсманът счита, че неговата проверка трябва да се ограничи до оценка на това дали Комисията е действала правилно (1), като е заличила името на г-н W., експерт на жалбоподателя, (2) като е заличила името на европейския съдиректор и (3) като е отказала достъп до документи No 14-16.

3.11 Що се отнася до първия от тези въпроси, омбудсманът отбелязва, че за да обоснове становището си, че няма причина да се заличи името на експерта, жалбоподателят се е позовал на факта, че съответните документи описват чисто фактически въпроси, т.е. факта, че в настоящия случай не са били предоставени определени услуги. Според жалбоподателя на тази основа Комисията не е била в състояние да отговори на въпроса дали вината за този пропуск е на жалбоподателя или на експерта на жалбоподателя. Омбудсманът е съгласен, че съдържанието на съответните документи не отговаря на този въпрос. Следва обаче да се има предвид фактът, че от тези документи става ясно, че експертът на жалбоподателя — независимо по каква причина — не е изпълнил задълженията си, определени в преразгледания мандат. Поради това омбудсманът счита, че становището на Комисията, че пълното оповестяване на тези документи би засегнало защитата на почтеността на експерта на жалбоподателя, както и неговите търговски интереси, не изглежда необосновано. Освен това следва да се има предвид фактът, че както правилно отбелязва Комисията, документ, който е предоставен на заявител съгласно Регламент 1049/2001, трябва впоследствие да бъде предоставен на всеки друг заявител. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че Комисията е действала правилно, като е решила да предостави само частичен достъп, т.е. като е оповестила съответните документи, като същевременно е заличила името на експерта на жалбоподателя.

3.12 От съображения за изчерпателност омбудсманът счита за полезно да добави, че горепосочената оценка е съсредоточена върху начина, по който Комисията е обработила искането на жалбоподателя за достъп, основано на Регламент 1049/2001. В своите забележки по подробното становище на Комисията жалбоподателят се позовава на дело между него и неговия експерт, което изглежда все още е висящо пред германските съдилища по трудовоправни спорове. В този контекст следва да се отбележи, че в първоначалното си становище по жалбата Комисията заяви, че съответните документи могат да бъдат предоставени на съдебен орган след съдебно разпореждане за представянето им.

3.13 Що се отнася до втория от горепосочените въпроси, омбудсманът отбелязва, че Комисията е обосновала решението си да заличи името на съдиректора на ЕС със съображението, че разкриването на самоличността на това лице би накърнило защитата на неговата неприкосновеност, тъй като името му се появи във връзка с твърдения относно неправилното изпълнение на договорните задължения. Ясно е обаче, че тези твърдения са били насочени към експерта на жалбоподателя или към самия жалбоподател, но не и към съдиректора на ЕС. Освен това, както правилно отбелязва жалбоподателят, Комисията ясно счита, че твърденията, направени или предадени от това лице, са верни. При тези обстоятелства омбудсманът не вижда как необходимостта от защита на неприкосновеността на това лице съгласно член 4, параграф 1, буква б) от Регламент 1049/2001 би могла да даде право на Комисията да заличи името на съдиректора на ЕС от съответните документи.

Освен това следва да се има предвид, че Комисията е обосновала решението си от 26 април 2004 г. да откаже достъп въз основа на член 4, параграф 1, буква б) и член 4, параграф 2, първо тире от Регламент 1049/2001 единствено по отношение на експерта на жалбоподателя. Следователно да се приеме доводът на Комисията, че трябва да се вземе предвид и необходимостта от защита на интересите на съдиректора на Съюза, би означавало да се позволи на Комисията да се позове на причина, която не е била изтъкната в първоначалното решение. Омбудсманът счита, че това не би било приемливо.

3.14 Що се отнася до третия от горепосочените въпроси, на първо място следва да се отбележи, че в отговор на искане за допълнителна информация, отправено от омбудсмана, Комисията е изброила документите, които принадлежат към третата категория документи, достъпът до които е бил отказан. Този списък включва документи No 14-16. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че Комисията не би могла да твърди, че тези документи не са обхванати от заявлението за достъп. Омбудсманът счита, че позицията, която Комисията действително е приела по отношение на тези документи в своето подробно становище, не е напълно ясна. В коментарите си по подробното становище на Комисията жалбоподателят изглежда приема, че Комисията е отказала да предостави достъп до тези документи на основание, че те съдържат (според Комисията) твърдения срещу експерта на жалбоподателя, надхвърлящи многократно направеното от Комисията (а именно, че той не е изпълнил новите задачи, които са били включени в преразгледания мандат). Омбудсманът счита, че това тълкуване на подробното становище изглежда разумно.

Що се отнася до същността на позицията на Комисията, вярно е, че в проектопрепоръката си омбудсманът посочва, че Комисията е изложила довода си, че според него г-н W. не е изпълнил задълженията си, което е публично достъпен документ. Омбудсманът е заключил, че поради това е трудно да се разбере какви допълнителни вреди може да нанесе оповестяването на съответните документи на правото на г-н W. на личен живот и неприкосновеност или на неговите търговски интереси. Тази обосновка очевидно не би била приложима в случай на нови твърдения срещу г-н W., които може все още да не са били оповестени публично. Следва обаче да се има предвид, че в проектопрепоръката си омбудсманът също така е счел, че дори да се предположи, че неприкосновеността на личния живот, личната неприкосновеност или търговските интереси на г-н W. могат да бъдат засегнати от оповестяването на документите, Комисията не е разгледала в достатъчна степен възможността за предоставяне на частичен достъп, например чрез предоставяне на достъп до версиите на документите, в които името на г-н W. е заличено. Омбудсманът счита, че този аргумент продължава да бъде валиден и че би бил приложим и в ситуацията, която Комисията изглежда е имала предвид при изготвянето на подробното си становище. Ето защо е трудно да се разбере защо Комисията не би могла да предостави частичен достъп до документи No 14-16 по същия начин, по който е предоставила достъп до всички останали документи, т.е. след като е заличила името на г-н W.

3.15 При тези обстоятелства и като признава, че в своето подробно становище Комисията е извървяла дълъг път, за да отговори на опасенията му, омбудсманът продължава да счита, че Комисията не е предоставила разумно обяснение за отказа си да предостави достъп до съответните документи, що се отнася до името на съдиректора на ЕС и документи No 14-16. Това представлява случай на лошо управление.

4 Заключение

4.1 Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба е необходимо да се направи следната критична забележка:

От Регламент 1049/2001 следва, че достъпът до документи трябва да бъде предоставен, освен ако може да се докаже, че се прилага някое от изключенията, посочени в регламента. Следователно добрата административна практика изисква администрацията, която желае да се позове на такова изключение, да представи разумно обяснение, за да докаже, че това изключение действително е приложимо. В настоящия случай Комисията не е представила разумно обяснение за отказа си да предостави достъп до съответните документи, що се отнася до името на съдиректора на ЕС и документи No 14-16. Това представлява случай на лошо управление.

4.2 В своите забележки по подробното становище на Комисията жалбоподателят предложи Омбудсманът да се опита да накара Комисията да предостави достъп до документи No 14-16. Следва да се отбележи обаче, че в настоящия случай омбудсманът вече е изготвил проектопрепоръка. Следва да се отбележи, че член 3, параграф 7 от Устава на Европейския омбудсман предвижда, че след като е изготвил проект на препоръка и след като е получил подробното становище на съответната институция или орган, омбудсманът изпраща доклад до Европейския парламент и до съответната институция или орган. Следователно е ясно, че омбудсманът няма възможност да издаде допълнителен проект на препоръка, ако счита, че направеният от него проект на препоръка не е изпълнен правилно.

4.3 В годишния си доклад за 1998 г. омбудсманът посочва, че възможността той да представи специален доклад пред Европейския парламент е безценна за неговата работа. Той добави, че поради това специалните доклади не следва да се представят твърде често, а само във връзка с особено важни въпроси, по които Парламентът е бил в състояние да предприеме действия, за да подпомогне омбудсмана (8). Годишният доклад за 1998 г. беше представен на Европейския парламент и одобрен от него.

4.4 Омбудсманът отбелязва, че настоящият случай се отнася до разглеждането от Комисията на заявление за достъп до документи, свързани с конкретен договор. Освен това той отбелязва, че не е ясно какви действия би могъл да предприеме Парламентът, за да подпомогне омбудсмана и жалбоподателя в настоящия случай. Предвид тези обстоятелства омбудсманът заключава, че не е целесъобразно да представя специален доклад на Парламента.

4.5 Поради това омбудсманът ще изпрати копие от това решение на Комисията и ще включи кратко резюме в годишния доклад за 2005 г., който ще бъде представен на Парламента. По този начин омбудсманът приключва случая.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) На разположение на уебсайта на омбудсмана (http://www.ombudsman.europa.eu).

(2) ОВ L 145, 2001 г., стр. 43.

(3) Комисията предостави списък на тези документи.

(4) ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том

(5) Проектопрепоръката е публикувана на уебсайта на омбудсмана (http://www.ombudsman.europa.eu).

(6) ОВ L 145, 2001 г., стр. 43.

(7) ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том

(8) Годишен доклад за 1998 г., стр. 27-28.