- BG Български
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.
Проект на препоръка до Европейската служба за подбор на персонал по жалба 2097/2003/(ADB)PB
Препоръка
Случай 2097/2003/(ADB)PB - Открит на Четвъртък | 27 ноември 2003 - Препоръка за Понеделник | 25 октомври 2004 - Решение от Четвъртък | 08 септември 2005
Жалбата
Жалбоподателят участва в конкурс COM/C/2/02, проведен с цел съставяне на резервен списък с немскоговорящи машинописци. Тестът за типизиране и устният тест, съответно тестове е) и ж), са проведени един след друг в един и същи ден. Жалбоподателят е получил 8 точки от теста по буква е) и по този начин не е достигнал изисквания минимум от 10 точки. Поради това на 30 юли 2003 г. жалбоподателката изпрати писмо до Комисията, за да поиска разяснения относно нейната оценка и преразглеждане на теста. Тя поиска обяснение на критериите за подбор и копие от изпитния си документ.
На 16 октомври 2003 г. Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) изпраща на жалбоподателката копие от формуляра за оценка на нейния тест и я уведомява, че нейният тест е оценен по отношение на грешки в пълнотата, оформлението, форматирането и писането. EPSO обаче информира жалбоподателя, че не може да оповести нито изпитния документ, нито критериите, използвани от конкурсната комисия за оценяване на теста. EPSO твърди, че съгласно обявлението за конкурса тестът за машинопис е част от устния изпит и следователно попада в обхвата на задължението за поверителност на работата на конкурсната комисия, както се изисква в член 6 от приложение III към Правилника за длъжностните лица. Според EPSO този принцип е потвърден от Европейския омбудсман в неговото Решение 481/2001/IP. Накрая EPSO информира жалбоподателя, че около 75 % от кандидатите са получили поне изисквания минимум на теста по буква е).
Жалбоподателят е бил недоволен от отговора на EPSO и поради това е подал жалба до Европейския омбудсман. Накратко, тя твърди, че EPSO не ѝ е предоставила достъп до копие от нейния изпитен документ и не я е информирала за критериите, използвани за оценяване на теста. Тя заяви, че следва да ѝ бъде предоставен достъп до копие от коригирания ѝ изпитен документ и да бъде информирана за критериите, използвани за оценяване на теста. Тя се позова на проектопрепоръката на омбудсмана от 2097/2002/GG (2) и заяви, че иска достъп, за да може да подобри резултатите си при бъдещи конкурси за набиране на персонал.
Задачата
Жалбата е изпратена на EPSO за становище. Становището, което омбудсманът получи, обаче беше написано от Европейската комисия.
Становище на КомисиятаКомисията отбеляза, че на жалбоподателя е изпратен формуляр за оценка, в който се посочва, че тестът на жалбоподателя е счетен за недостатъчен по отношение на оформлението, форматирането и писането.
По отношение на искането на жалбоподателката за достъп до копие от нейната маркирана изпитна хартия и критериите за оценка („critères de correction“) Комисията заяви, че тези документи са неразделна част от устния изпит и следователно са обхванати от тайната, посочена в член 6 от приложение III към Правилника за длъжностните лица. Освен това беше направено позоваване на решението на Европейския омбудсман по дело 481/2001/IP, в което според Комисията това изискване за поверителност е било потвърдено.
Комисията отбеляза позоваването от страна на жалбоподателката на проектопрепоръката на Европейския омбудсман в документ 2097/2002/GG и отбеляза, че жалбоподателката е получила формуляра за оценка за практическия си изпит, както и коментарите на конкурсната комисия. Според Комисията във формуляра за оценка се съдържат всички обяснения относно допуснатите грешки, като по този начин се дава възможност на жалбоподателя да избегне такива грешки в бъдеще.
Комисията посочи, че следва да се отбележат два аспекта:
и) Практическият изпит се провежда в същия ден като устния изпит, поради което разискванията са обхванати от тайната, с която се ползват конкурсните комисии;
ii) Освен това корекцията на практическия изпит е направена директно върху оригиналната писмена изпитна работа. Следователно корекциите и евентуалните забележки, добавени по време на корекциите, са неделими от самия документ за проверка.
Според Комисията съгласно установената съдебна практика задължението за мотивиране не предполага на жалбоподателите да се предоставят копия от изпитната работа, съдържаща поправките на конкурсната комисия. Комисията се позова на решението на Съда по делото Innamorati (3).
Що се отнася до проектопрепоръката на омбудсмана по дело 2097/2002/GG, Комисията заяви, че жалбоподателят не е споменал, че Комисията вече се е ангажирала с практика за достъп до изпитни документи, приложима за конкурси за набиране на персонал, организирани след 1 юли 2000 г. Според Комисията тази практика се състои в отделяне на отделните формуляри за оценка, на които всеки отделен оценител поставя своите оценки, от окончателния формуляр за оценка, приет от конкурсната комисия, и в предоставяне на достъп на кандидатите (по тяхно искане) до последния. Според Комисията тази практика е била спазена в настоящия случай.
Забележки на жалбоподателяСтановището на Комисията беше препратено на жалбоподателя, от когото омбудсманът не получи забележки.
РЕШЕНИЕТО
1 Уводни бележкиЖалбата се отнася до отказ на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) да предостави достъп до документи и информация. Поради това жалбата е изпратена на EPSO за становище. Становището е представено от Европейската комисия, т.е. от институцията на Общността, която първоначално отговаря за въпросния конкурс. Омбудсманът счита за целесъобразно да продължи разследването въз основа на становището на Комисията и жалбоподателят не е възразил срещу това. С оглед обаче на факта, че на първо място EPSO е отказала достъп на жалбоподателя, както и на факта, че понастоящем EPSO е основният орган за организиране на конкурси за наемане на работа, омбудсманът счита, че EPSO продължава да бъде съответният адресат на констатациите и на проекта на препоръка в настоящия случай.
2 Твърдяно непредоставяне на достъп до изпитния документ2.1 Жалбоподателката е участвала в конкурс COM/2/02, организиран с цел съставяне на списък с резерви за машинописци, в който не е получила достатъчно точки, за да издържи практическия изпит. Жалбоподателката е поискала от организатора на конкурса, Европейската комисия, да ѝ предостави критериите за оценка и копие от нейния изпитен документ. Тя получава отговор от новосъздадената Европейска служба за подбор на персонал (ESPSO), която ѝ дава копие от окончателния формуляр за оценка на конкурсната комисия, но ѝ отказва достъп до копие от нейния изпитен документ и информация относно критериите за оценка.
2.2 Жалбоподателката твърди, че EPSO не ѝ е предоставила достъп до нейната изпитна работа.
2.3 Комисията заяви, че на жалбоподателката не може да бъде предоставено копие от нейния изпитен документ, съдържащ писмените оценки и коментарите на оценителите.
2.4 Комисията се позовава на член 6 от приложение III към Правилника за длъжностните лица, който установява тайния характер на работата на конкурсната комисия, както и на решението на Съда по дело Innamorati (4). Освен това Комисията посочи, че тъй като практическият тест за машинопис е бил организиран в същия ден като устния изпит, първият е бил част от устния изпит и поради това жалбоподателката не е могла да получи копие от своя изпитен документ. В подкрепа на своето предложение Комисията се позова на решението на Европейския омбудсман по жалба 481/2001.
2.5 Освен това Комисията посочва, че нейната практика относно достъпа до документи в областта на конкуренцията предполага, че се предоставя достъп - както в настоящия случай - до окончателния формуляр за оценка.
2.6 На първо място трябва да се отбележи, че в решението на омбудсмана по жалба 481/2001/IP се приема, че в този случай може да бъде отказан достъп до протоколите от устния изпит. Настоящото дело обаче не се отнася до протоколите от устния изпит, а до препис от писмената изпитна работа. Фактът, че практическият изпит и устният изпит са проведени в един и същи ден, не доказва, че те са неделими. В част Б от обявлението за конкурса практическият изпит и устният изпит са описани като две отделни фази на оценяване („f“ и „b“) с отделно съдържание и методи за оценяване.
2.7 По отношение на ангажимента на Комисията да предостави достъп до документите в областта на конкуренцията Омбудсманът отбелязва, че този ангажимент е формулиран, както следва: „Комисията приветства отправената от Вас препоръка ... и ще предложи необходимите правни и организационни мерки, за да предостави на кандидатите достъп до собствения им документ за успешно положен изпит, при поискване, считано от 1 юли 2000 г.“ (писмо от председателя на Комисията г-н Prodi до омбудсмана от 7 декември 1999 г.). Впоследствие Омбудсманът разгледа случаи, в които кандидатите изглежда са получили копия от документите си за проверка като въпрос на рутинно прилагане на новите правила на Комисията (5).
2.8 В случая Комисията изтъква, че корекцията на практическия изпит е направена директно върху оригиналната писмена изпитна работа и че следователно корекциите и евентуалните забележки, добавени по време на корекциите, са неотделими от самата изпитна работа.
2.9 Омбудсманът отбелязва, че разглежданият конкурс е бил организиран две години след като Комисията е започнала да предоставя на кандидатите достъп до изпитните им документи. Отговорността за приемане на необходимите мерки, за да се гарантира, че такъв достъп може да бъде предоставен, се носи от Комисията. Това предполага задължение за предприемане на коригиращи мерки, когато такива договорености не са приети. В настоящия случай практическото обстоятелство, посочено от Комисията като основание за непредоставяне на достъп, не е трябвало да ѝ попречи да предприеме мерки, за да гарантира, че горепосоченият ѝ ангажимент може да бъде спазен.
2.10 Въз основа на горните констатации омбудсманът счита, че Комисията не е успяла да обоснове защо на жалбоподателката не е било предоставено копие от нейния изпитен документ в съответствие с ангажимента на Комисията да предостави на кандидатите достъп до техните маркирани изпитни документи. Това представлява случай на лошо администриране и поради това омбудсманът представя проекта на препоръка по-долу.
3 Твърдение за неуведомяване на жалбоподателя относно критериите за оценка3.1 Жалбоподателката твърди, че EPSO не я е информирала за критериите, използвани за оценяване на теста. Тя заяви, че следва да бъде информирана за критериите, използвани за оценяване на теста, и се позова на проектопрепоръката на омбудсмана в документ 2097/2002/GG. Тя заяви, че иска достъп, за да може да подобри представянето си в бъдещи конкурси за набиране на персонал.
3.2 Комисията уточнява, че критериите за оценка са неразделна част от устния изпит и следователно попадат в обхвата на тайната, посочена в член 6 от приложение III към Правилника. Комисията посочва също, че съгласно постоянната съдебна практика задължението за мотивиране на решенията за назначаване е изпълнено, като броят на точките е съобщен на въпросния жалбоподател. Комисията се позова на решението на Съда по делото Innamorati (1996 г.)(6).
3.3 Омбудсманът вече е разгледал въпроса за достъпа до критериите за оценка в своята проектопрепоръка в жалба 2028/2003/(MF)PB, представена на EPSO на 7 октомври 2004 г. (все още висяща). По това дело EPSO и Комисията бяха на мнение, че решението по делото Innamorati ги задължава да откажат достъп до критериите за подбор съгласно член 4, параграф 3, подточка ii) от Регламент 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (7). В проектопрепоръката си омбудсманът направи следните коментари:
„Що се отнася до становището на Комисията, че е трябвало да откаже достъп с оглед на случая Innamorati, омбудсманът счита за полезно да цитира следните параграфи от решението:
„29 Критериите за оценяване, приети от конкурсната комисия преди изпитите, са неразделна част от сравнителните оценки, които тя прави на съответните качества на кандидатите. Те имат за цел да гарантират, в интерес на кандидатите, известна последователност в оценките на съвета, особено когато има голям брой кандидати. Следователно тези критерии попадат в обхвата на тайната на производството по същия начин, както и оценките на конкурсната комисия.
30 Сравнителните оценки, направени от конкурсната комисия, са отразени в оценките, които тя дава на кандидатите. Марките са израз на ценностните преценки, направени по отношение на всяка от тях.
31 Като се има предвид тайната, която трябва да съпътства разискванията на конкурсната комисия, съобщаването на оценките, получени на различните изпити, представлява достатъчно мотивиране на решенията на конкурсната комисия." (подчертаването е добавено).
От гореизложеното следва, че дело Innamorati се отнася само до задължението за мотивиране на индивидуалните решения, взети конкретно в контекста на конкурсите за назначаване. Следователно решението по дело Innamorati не се отнася до въпроса за достъпа до документи. Според омбудсмана решението по делото Innamorati следователно не може да се използва като правен прецедент, задължаващ институциите да пазят в тайна критериите за подбор съгласно Регламент 1049/2001.
Омбудсманът отбелязва, че неотдавнашните решения на Първоинстанционния съд изглежда подкрепят тази констатация. По делата Pyres (8) и Alexandratos и Panagiotou (9) Първоинстанционният съд установи, че макар съобщаването на оценката, получена от кандидатите на различните изпити, да представлява адекватно изложение на мотивите, на които се основава решението на конкурсната комисия, това не означава, че кандидат, който поиска това, не може да бъде информиран за критериите за подбор на конкурсната комисия.
Освен това омбудсманът отбелязва, че предоставянето на достъп до критериите за подбор изглежда в съответствие с политиката и законодателството на Европейския съюз относно прозрачността и публичния достъп до документи, които са се развили значително след решението на Съда по делото Innamorati през 1996 г.
През 1997 г. Договорът от Амстердам измени Договора за Европейския съюз, като въведе следния принцип в член 1 от Общите разпоредби на този договор:
Този договор бележи нов етап в процеса на създаване на все по-тесен съюз между народите на Европа, в който решенията се вземат възможно най-открито и възможно най-близо до гражданите.
Договорът от Амстердам също така включва член 255 в Договора за създаване на Европейските общности. Член 255 от Договора предвижда, че:
„Всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, има право на достъп до документите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията при спазване на принципите и условията, които следва да бъдат определени...“.
Член 255, параграф 2 предвижда, че „Общите принципи и ограничения, основани на съображения за обществен или частен интерес, които уреждат това право на достъп до документи, се определят от Съвета, който действа в съответствие с процедурата, посочена в член 251, в срок от две години от влизането в сила на Договора от Амстердам.“
Въз основа на тази разпоредба на 30 май 2001 г. Съветът и Парламентът приеха Регламент 1049/2001 относно публичния достъп (10).
В преамбюла на Регламент 1049/2001 се потвърждава, че "откритостта ... гарантира, че администрацията се ползва с по-голяма легитимност и е по-ефективна и по-отговорна пред гражданите в една демократична система" (съображение 2, подчертаването е добавено) и че "по принцип всички документи на институциите следва да бъдат достъпни за обществеността" (съображение 11). В член 1, буква б) изрично се предвижда, че Регламент 1049/2001 има за цел „да установи правила, гарантиращи възможно най-лесното упражняване на това право“.
С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че EPSO и Комисията неправилно са счели, че решението по делото Innamorati ги задължава да откажат достъп до критериите за подбор съгласно член 4, параграф 3, подточка ii) от Регламент 1049/2001. Следователно EPSO и Комисията не са мотивирали в достатъчна степен отказа си на достъп. Това представлява случай на лошо администриране и поради това омбудсманът представя проекта на препоръка по-долу.
Освен това омбудсманът желае да добави, че изключението, съдържащо се в член 4, параграф 3, подточка ii), изглежда не се прилага за въпросния вид документ. Член 4, параграф 3, подточка ii) се прилага за „документи, съдържащи становища“. Според Омбудсмана документ, съдържащ критерии за подбор, не може да се счита за „документ, съдържащ становища“(11).“
3.4 Въз основа на горепосочените констатации Омбудсманът изготви следния проект на препоръка:
„EPSO следва да преразгледа отказа си да предостави на жалбоподателя достъп до критериите за подбор, установени от конкурсната комисия, и да предостави достъп, освен ако са налице основателни причини, възпрепятстващи оповестяването им съгласно някое от изключенията в Регламент 1049/2001 относно документите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.“
3.5 В настоящия случай омбудсманът отбелязва, че не е направено изрично позоваване на Регламент 1049/2001 относно достъпа до документи. Изглежда обаче, че нито жалбоподателят, нито Комисията са разгледали настоящия спор единствено с оглед на задължението за мотивиране. Жалбоподателят изрично се позова на проекта на препоръка 2097/2002/GG на омбудсмана, който отчасти се основава на напредъка на Съюза към по-голяма прозрачност, по-специално задължението за вземане на решения при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост (параграф 1.4 от проекта на препоръка). От своя страна Комисията се позовава на новата си практика на откритост, свързана с конкурсите за наемане на работа, която изглежда не е въведена като въпрос на разширено тълкуване на задължението за мотивиране.
3.6 Поради това омбудсманът счита, че констатациите в неговия проект на препоръка към EPSO в посочения по-горе случай са също толкова релевантни и приложими в настоящия случай.
3.7 Въз основа на горепосочените констатации омбудсманът счита, че причините жалбоподателят да не бъде информиран за критериите за оценка са неподходящи. Това представлява случай на лошо администриране и поради това омбудсманът представя проекта на препоръка по-долу.
4 ЗаключениеС оглед на гореизложеното омбудсманът отправя следните проектопрепоръки към EPSO в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на омбудсмана:
1. EPSO следва да предостави на жалбоподателката копие от нейния писмен изпитен документ.
2. Освен това EPSO следва да преразгледа отказа си да предостави на жалбоподателя достъп до критериите за оценка и да предостави достъп, освен ако не са налице основателни причини, възпрепятстващи оповестяването им.
EPSO и жалбоподателят ще бъдат информирани за този проект на препоръка. В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на омбудсмана EPSO изпраща подробно становище до 31 януари 2005 г. Подробното становище може да се състои от приемане на решението на омбудсмана и описание на мерките, предприети за изпълнение на проектопрепоръката.
Страсбург, 25 октомври 2004 г.
П. Никифорос Диамандурос
(1) Решение 94/262 на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (ОВ L 113, 1994 г., стр. 15).
(2) Проектопрепоръката на Омбудсмана по това дело беше, че „Съветът на Европейския съюз следва да позволи на жалбоподателката да има достъп до собствения си маркиран изпитен документ“.
(3) Дело C-254/95 P Innamorati [1996] ECR I-3423.
(4) Дело C-254/95 P Innamorati [1996] ECR I-3423.
(5) Решение по жалба 324/2003/MF и проект на препоръка 2028/2003/(MF)PB.
(6) Дело C-254/95 P Innamorati [1996] ECR I-3423.
(7) Официален вестник 2001 L 145, стр. 43.
(8) Дело T-72/01, Pyres, решение от 25 юни 2003 г., точки 70—71.
(9) Дело T-233/02, Alexandratos и Panagiotou, решение от 17 септември 2003 г., параграф 31.
(10) Официален вестник 2001 L 145, стр. 43.
(11) Други езикови версии на Регламент 1049/2001 изглежда подкрепят констатацията на омбудсмана, например "des avis" (френски), "Stellungnahme" (немски), "yttranden" (шведски), "meningstilkendegivelser" (датски), "opiniones" (испански), "riflessioni" (италиански).