(Произведено в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман (1))

Жалбата

Жалбоподателят е журналист с френско гражданство, който е създал комуникационна компания, наречена „X“.

Според жалбоподателя относимите факти са следните:

През февруари 2001 г. жалбоподателят представи на Представителството на Комисията във Франция проект относно комуникационните стратегии на Европейската комисия във връзка с разширяването на Съюза. Проектът включваше три посещения за пресата: две посещения на 12 френски журналисти в Полша и Чешката република и посещение на 24 журналисти от 10-те страни кандидатки във Франция.

На 16 ноември 2001 г.(2) Комисията пое финансов ангажимент за съфинансиране на нейния проект в размер на 94 854 EUR за трите посещения за пресата.

Комисията предостави финансова подкрепа за първата част от проекта, свързана с двете посещения на френски журналисти в Полша и Чешката република. Въпреки това, на 22 февруари 2002 г., т.е. четири седмици преди последната част от проекта относно посещението за пресата на 24 журналисти от 10-те страни кандидатки във Франция, Представителството на Комисията във Франция реши да отмени съответния финансов ангажимент.

Жалбоподателят счита, че това решение е било взето толкова късно, че не е бил в състояние да отмени подготовката. Вместо това той продължи с проекта си, като го финансира отчасти със собствени ресурси. Жалбоподателят е предоставил материали, от които е видно, че посещението за пресата във Франция е приключило.

На 18 ноември 2002 г. жалбоподателят пише до директора на Генерална дирекция „Преса и комуникации“ на Комисията, за да поиска възстановяване на разходите, които е трябвало да заплати за последната част от проекта и които възлизат на 20 702 EUR. Освен това той претендира за обезщетение.

На 13 декември 2002 г. жалбоподателят подава жалба до Европейския омбудсман. Той твърди, че представителството на Комисията във Франция носи отговорност, тъй като е решило да отмени финансовия си ангажимент, съответстващ на последното посещение за пресата четири седмици преди последната част от проекта. Жалбоподателят е поискал възстановяване на разходите и обезщетение за причинените вреди.

Задачата

Становище на Комисията

Становището на Европейската комисия по жалбата е обобщено, както следва:

С писмо от 22 февруари 2002 г. Представителството на Комисията във Франция информира жалбоподателя за решението си да не покрива разходите, свързани с прес-посещението във Франция на журналисти от страните кандидатки, предвидено за месец април 2002 г.

Това решение по никакъв начин не представлява едностранно прекратяване на договорно задължение, както изглежда посочва жалбоподателят. Според Комисията в тази рамка не е имало правно задължение от нейна страна към жалбоподателя. В това отношение жалбоподателят явно е объркал бюджетно задължение - чисто вътрешен механизъм в рамките на една институция в рамките на изпълнението на бюджета - и договорно задължение в по-широк смисъл между две страни.

Комисията признава, че писмото от 22 февруари 2002 г. е могло да изглежда закъсняло, като се има предвид времето, необходимо за организирането на такова посещение в пресата. При липсата на договор обаче жалбоподателят не може да счита, че Комисията е обвързана с официално задължение.

Комисията също така подчерта, че преди да изпрати писмото от 22 февруари 2002 г., ръководителят на представителството на Комисията във Франция се е опитал да намери задоволително административно решение, което да бъде финансово съвместимо с исканията на жалбоподателя. Не беше намерено обаче решение, което да е в съответствие с административните и бюджетните разпоредби.

Комисията счита, че Представителството във Франция е трябвало да се освободи от операцията, за да гарантира стриктното спазване на финансовите регламенти. При липсата на правно задължение към жалбоподателя не изглежда да става въпрос за претърпени вреди.

Накрая, както е обяснено в писмо от 7 януари 2003 г. от директора на Генерална дирекция „Преса и комуникации“ до жалбоподателя, това решение по никакъв начин не възпрепятства възможностите на жалбоподателя да участва в бъдещи покани за представяне на предложения на Комисията.

Забележки на жалбоподателя

В своите забележки по становището на Комисията жалбоподателят поддържа жалбата си и прави следните допълнителни коментари:

Жалбоподателят оспори аргумента, изтъкнат от Комисията, че не съществува правоотношение между Комисията и жалбоподателя. Според него електронното писмо от 16 ноември 2001 г. от ГД „Разширяване“ е доказателство за ангажимента на Комисията към неговия проект. Освен това финансовото участие на Комисията за посещението на пресата в Полша - първи етап от финансирания от Комисията проект - което се проведе от 12 до 16 декември 2001 г., беше началото на финансовия ангажимент на Комисията. Жалбоподателят се позова на електронно писмо от 30 ноември 2001 г. от Представителството на Комисията във Франция до него и до ГД "Разширяване"(3).

Жалбоподателят подчерта, че е спазил всички изисквания, определени от Представителството по отношение на промените в процедурата за финансиране. Той оспорва и довода на Комисията, че не може да бъде намерено решение. Съгласно електронни писма, изпратени на 21 ноември 2001 г. и 30 ноември 2001 г., Представителството е било готово да заплати пряко пътните разноски на журналистите и да заплати авансово 80 % от разходите за хотел.

Жалбоподателят е поискал възстановяване на 20 702 EUR, съответстващи на направените от него разходи, и обезщетение в размер на 35 000 EUR за лихви и причинени вреди.

Усилията на Омбудсмана да постигне приятелско решение

След внимателно разглеждане на становището и забележките омбудсманът не беше удовлетворен, че Комисията е отговорила адекватно на твърденията на жалбоподателя.

Предложението за приятелско решение

Член 3, параграф 5 от Устава на Омбудсмана възлага на Омбудсмана да търси, доколкото е възможно, решение със съответната институция за отстраняване на случая на лошо администриране и удовлетворяване на жалбата.

Поради това Омбудсманът отправи към Комисията следното предложение за приятелско решение:

Комисията може да предприеме мерки, за да гарантира, че жалбоподателят, доколкото е възможно, е поставен в същото положение, в което би се намирал, ако не беше налице лошо управление. Това може да включва разумно предложение за финансова компенсация.

Това предложение се основава на предварителното заключение на омбудсмана, че като е отменила финансовото участие в проекта на жалбоподателя, Комисията не е спазила разумните очаквания на жалбоподателя.

Становище на Комисията

В становището си, представено на 16 март 2004 г., Комисията направи следните коментари:

„След писмото на Европейския омбудсман от 4 февруари 2003 г., в което се предлага приятелско решение, беше решено да се приеме неговото предложение. Службите на Комисията ще се свържат с жалбоподателя, за да потърсят справедливо уреждане на спора, което да включва предложение за разумно обезщетение.“

Забележки на жалбоподателя

В становището си, изпратено на 18 април 2004 г., жалбоподателят отбелязва, че Комисията все още не се е свързала с него.

Според него представителството на Комисията във Франция продължава да има поведение, което го засяга отрицателно по отношение на проект, стартиран през май 2004 г. и включващ посещение на журналисти от новите държави-членки във Франция. Жалбоподателят твърди, че на 5 април 2004 г. е бил неофициално информиран от Представителството на Парламента във Франция, че Представителството на Комисията го е предупредило за проекта му, тъй като е подал жалба до Европейския омбудсман. Представителството на Парламента във Франция първо отказа да подкрепи проекта на жалбоподателя. Жалбоподателят обаче успя да промени впоследствие позицията на представителството на Парламента.

Допълнителни запитвания
Искането за допълнителна информация

След внимателно разглеждане на становището на Комисията и забележките на жалбоподателя се оказа, че са необходими допълнителни проучвания. Поради това Европейският омбудсман поиска от Комисията да го информира по следните въпроси:

„Предприемала ли е Комисията последващи действия във връзка с писмото си от 23 март 2004 г., в което е приела предложението за приятелско решение, направено от омбудсмана, и в което се е ангажирала да се свърже с жалбоподателя, за да му направи предложение за разумно обезщетение?“

Омбудсманът също така изпрати на Комисията копие от забележките на жалбоподателя.

Допълнително становище на Комисията

В допълнителното си становище, представено на 15 юни 2004 г., Комисията направи накратко следните изявления:

Комисията потърси най-подходящия начин да предложи на жалбоподателя разумна компенсация. Бяха установени контакти с няколко служби на Комисията, за да се провери дали са налични средства по бюджетната позиция, предвидена за този вид разходи. След това жалбоподателят ще бъде потърсен и ще му бъде предложено финансово споразумение.

Що се отнася до твърдението относно проекта на жалбоподателя от май 2004 г., Представителната комисия във Франция не се е намесила в решението на Европейския парламент да финансира или не проекта на жалбоподателя.

Допълнителни забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят твърди, че след становището на Комисията, представено на 16 март 2004 г., е трябвало да бъде установен контакт с него преди четири месеца. Продължителността на времето, необходимо на Комисията, за да се свърже с него, за да му предложи обезщетение, е неприемлива.

РЕШЕНИЕТО

1 Обхват на проверката на омбудсмана

1.1 Първоначалната жалба се отнася до решението на Представителството на Комисията във Франция да отмени финансовия ангажимент, за който се твърди, че е поет на 16 ноември 2001 г. и който се отнася до проекта на жалбоподателя относно комуникационните стратегии на Комисията във връзка с разширяването на Съюза.

1.2 В своите забележки по становището на Комисията жалбоподателят твърди, че Представителството на Комисията във Франция продължава да има поведение, което го засяга отрицателно по отношение на проект, стартиран през май 2004 г. и включващ посещение на журналисти от новите държави-членки във Франция. Жалбоподателят твърди, че на 5 април 2004 г. е бил неофициално информиран от Представителството на Парламента във Франция, че Представителството на Комисията го е предупредило за проекта му, тъй като е подал жалба до Европейския омбудсман.

1.3 Съгласно член 195 от Договора за създаване на Европейската общност „Европейският омбудсман провежда разследвания, за които намери основания“. Европейският омбудсман счита, че жалбоподателят не е предоставил достатъчно подкрепящи доказателства относно по-нататъшното си твърдение. Поради това Европейският омбудсман не счита за целесъобразно да разширява своята проверка, така че да обхване това допълнително твърдение. Жалбоподателят обаче може да подаде нова жалба, свързана с това допълнително твърдение, ако желае.

2 Решение за отмяна на финансовия ангажимент

2.1 През февруари 2001 г. жалбоподателят представя на Представителството на Комисията във Франция проект относно комуникационните стратегии на Европейската комисия във връзка с разширяването на Съюза. Проектът включваше три посещения за пресата: две посещения на 12 френски журналисти в Полша и Чешката република и посещение на 24 журналисти от 10-те страни кандидатки във Франция. В електронно писмо от 16 ноември 2001 г. Комисията е поела, според жалбоподателя, финансов ангажимент за съфинансиране на неговия проект в размер на 94 854 EUR за трите посещения в пресата.

Комисията предостави финансова подкрепа за първата част от проекта, свързана с двете посещения на френски журналисти в Полша и Чешката република.

С писмо от 22 февруари 2002 г. Представителството на Комисията във Франция информира жалбоподателя за решението си да не покрива разходите, свързани с прес-посещението във Франция на журналисти от страните кандидатки, предвидено за месец април 2002 г.

Жалбоподателят твърди, че Представителството на Комисията във Франция носи отговорност, тъй като е решило да отмени финансовия си ангажимент, съответстващ на последното посещение за пресата четири седмици преди последната част на проекта. Жалбоподателят е поискал възстановяване на разходите и обезщетение за причинените вреди.

2.2 Комисията твърди, че въпросното решение не представлява едностранно прекратяване на договорно задължение. Според Комисията не е имало правно задължение от нейна страна към жалбоподателя. Комисията счита, че Представителството във Франция е трябвало да се освободи от операцията, за да гарантира стриктното спазване на финансовите регламенти. Комисията признава, че писмото от 22 февруари 2002 г. може да изглежда закъсняло, като се има предвид времето, необходимо за организирането на такова посещение в пресата. Комисията обаче твърди, че при липсата на договор жалбоподателят не може да счита, че Комисията е обвързана с официално задължение. При липсата на правно задължение към жалбоподателя не изглежда да става въпрос за претърпени вреди.

2.3 След внимателно разглеждане на становището и забележките омбудсманът не беше удовлетворен, че Комисията е отговорила адекватно на твърденията на жалбоподателя. С писмо от 4 февруари 2003 г. Европейският омбудсман представи на Комисията следното предложение за приятелско решение:

„Комисията може да предприеме мерки, за да гарантира, че жалбоподателят, доколкото е възможно, е поставен в същото положение, в което би се намирал, ако не беше налице лошо управление. Това може да включва разумно предложение за финансова компенсация.“

В становището си, представено на 16 март 2004 г., Комисията информира омбудсмана, че е решила да приеме предложението му и че нейните служби ще се свържат с жалбоподателя, за да му предложат финансово споразумение.

В становището си, изпратено на 18 април 2004 г., жалбоподателят отбелязва, че Комисията все още не се е свързала с него.

2.4 Омбудсманът припомня, че член 10 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията предвижда следното:

„Длъжностното лице зачита оправданите и разумни очаквания на гражданите с оглед на действията на институцията в миналото.“

2.5 Омбудсманът отбелязва, че както ГД "Разширяване", така и Представителството на Комисията във Франция са изпратили електронни писма съответно на 16 и 21 ноември 2001 г. до жалбоподателя, с които го информират, че проектът е одобрен и че установените разходи ще бъдат покрити. Освен това той отбелязва, че Комисията е допринесла финансово за посещението за пресата в Полша, организирано от жалбоподателя, което представлява първият етап от проекта. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че жалбоподателят е можел основателно да очаква, че Комисията ще участва финансово в посещението за пресата, довело до жалбата.

Омбудсманът също така отбелязва, че Комисията не твърди, че жалбоподателят е действал необосновано, като е направил разходи въз основа на очакванията си за финансиране от Комисията, и че изглежда е приела, че окончателното ѝ решение е било взето твърде късно, за да може жалбоподателят да избегне тези разходи.

2.6 С оглед на гореизложеното заключението на омбудсмана е, че като е отменила финансовото участие в проекта на жалбоподателя, Комисията не е спазила разумните очаквания на жалбоподателя. Това е случай на лошо управление.

3 Заключение

Поради това Омбудсманът отправя до Комисията следния проект на препоръка в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Омбудсмана:

Проектопрепоръката

С оглед на времето, изминало между становището на Комисията, представено на 16 март 2003 г., и допълнителните забележки на жалбоподателя от 30 юни 2004 г., Европейската комисия следва незабавно да се свърже с жалбоподателя, за да потърси справедливо уреждане на спора, което да включва предложение за разумна компенсация.

Комисията и жалбоподателят ще бъдат информирани за този проект на препоръка. В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на омбудсмана Комисията изпраща подробно становище до 30 ноември 2004 г. Подробното становище може да се състои от приемане на решението на омбудсмана и описание на мерките, предприети за изпълнение на проектопрепоръката.

Страсбург, 20 септември 2004 г.

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Решение 94/262 на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (ОВ L 113, 1994 г., стр. 15).

(2) В електронно писмо, адресирано до жалбоподателя на 16 ноември 2001 г., ГД „Разширяване“ посочва следното:
„ me revoici comme promis, j'ai le plaisir de vous annoncer que le projet a été visé, les frais identifiés seront couverts, je guess que vous avez vu avec M. M. comment faire pour la transmission des factures. Tous mes vœux de succès, et tenez-nous au courant s'il vous plaît du bon déroulement de ce projet qui a si bien "retenu toute notre attention".

В електронно писмо, адресирано до жалбоподателя на 21 ноември 2001 г., Представителството на Комисията във Франция заявява следното:
" Faisant suite à mon émail de hier et étant donné de l'accord final que nous avons reçu le vendredi soir 16/11 je vous prie de bien vouloir me transmettre les informations suivantes (…) Je vous remercie encore une fois de votre patience et j'espère que dès la réception de la liste et des dates de votre prochaine voyage nous serons en mesure de startr cette opération.
Par ailleurs, veuillez noter que cette procédure sera identique également pour le voyage de presse en République Tchèque ainsi que le voyage de journalistes de pays candidats en France...“

(3) "По-малки заготовки на авион: Comme déjà mentionné dans mon émail du 21/11, les billets pour la totalité de participants seront achetés par nous et payés directement, [...] Frais d'hôtel: Nous sommes disposés à payer une avance à hauteur de 80% de frais d'hôtel..."

„Enfin, vu les dates proches du voyage en Pologne et en considérant la liste de participants, que vous venez de nous transmettre, comme définitive, je demanderai cet après-midi à notre agence de voyage la réservation de billets pour tout le monde...“