Изготвено в съответствие с член 4, параграф 1 от Устава на Европейския омбудсман ^[1]

Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. През февруари 2024 г. медиите съобщиха [2] за вътрешни документи, получени от Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex)[3] във връзка с твърдения за малтретиране на мигранти от страна на българските органи през 2022 г. Документацията включваше преглед на докладите за сериозни инциденти [4], в които служителят по въпросите на основните права на Frontex „счита, че е установено, че така наречените отблъсквания, често включващи високи нива на насилие и друго нечовешко и унизително отношение, са редовна практика на българската гранична полиция“ [5]. Тя също така отбеляза, че „анализът на предишни [доклади за сериозни инциденти] показва значителни проблеми с националното докладване и прозрачността“.

2. През май 2024 г. жалбоподателят, журналист, поиска [6] публичен достъп до два документа, съхранявани от Frontex: i) становището на служителя по въпросите на основните права относно механизма за докладване на сериозни инциденти, публикувано през януари 2024 г. (становище на служителя по въпросите на основните права относно докладването); и ii) становището на служителя по въпросите на основните права относно България, издадено между януари 2024 г. и май 2024 г. (становище на служителя по въпросите на основните права относно България).

3. През юни 2024 г. Frontex отказа достъп до двата документа в тяхната цялост, като се позова на защитата на обществения интерес по отношение на обществената сигурност [7] и защитата на вътрешните процеси на вземане на решения [8]. Frontex счита, че частичното оповестяване не е възможно, тъй като заличаванията биха били непропорционални по отношение на частите, които отговарят на условията за оповестяване, което би накърнило принципа на добра администрация.

4. На 4 юли 2024 г. жалбоподателят поиска от Frontex да преразгледа решението си (като подаде „потвърдително заявление“).  

5. На 24 юли 2024 г., след искане за публичен достъп до документи, Frontex публикува SIR, свързани с България, обхващащи инциденти от 2023 г.[9]. В тези доклади се предоставя анализ на инцидентите, разследвани от служителя по въпросите на основните права, „който хвърля светлина върху по-широк модел на нарушения на основните права от страна на българските (гранични) полицейски служители“[10]. В тези доклади служителят по въпросите на основните права заявява, че „счита, че съществува мълчалива практика за недокладване на действия, които сериозно застрашават основните права на мигрантите“.

6. През август 2024 г. Frontex прие потвърдителното си решение, като повтори позицията си, че двете становища на служителя по въпросите на основните права не могат да бъдат оповестени, без (сериозно) да се подкопае защитата на обществената сигурност и вътрешните процеси на вземане на решения. Frontex също така заяви, че не може да бъде предоставен частичен достъп.

7. Недоволен от решението на Frontex, жалбоподателят се обръща към омбудсмана.

Проучването

8. Омбудсманът започва разследване по жалбата срещу решението на Frontex да откаже достъп до спорните документи съгласно Регламент 1049/2001.

9. В хода на проверката омбудсманът получи допълнителни мнения от Frontex. Проверяващият екип на Омбудсмана също така провери двата документа, определени от Frontex като попадащи в обхвата на искането за достъп на жалбоподателя.

Представени аргументи

Защита на обществения интерес по отношение на обществената сигурност и международните отношения

10. В потвърдителното заявление жалбоподателят припомня публичните изявления на изпълнителния директор на Frontex, направени през 2023 г., според които поддържането на прозрачност и изграждането на култура на откритост са основни приоритети на Frontex [11]. Той също така посочи, че документите вероятно съдържат информация, която вече е била направена публично достояние, като посочи най-общо, че оповестяването не би могло да представлява риск за нито един от интересите, на които се позовава Frontex.

11. Що се отнася до защитата на обществения интерес по отношение на обществената сигурност, жалбоподателят отбеляза, че фактът, че даден документ се отнася до обществената сигурност, сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове прилагането на изключението съгласно съдебната практика. По отношение на жалбоподателя Frontex е представила само общи, абстрактни или общи обосновки, като по този начин не е успяла да докаже риск, който оповестяването би породило за обществената сигурност.

12. В потвърдителното решение Frontex посочва, че документите съдържат подробни данни за i) текущите операции, ii) оперативната зона, iii) броя и профила на служителите, разположени в оперативната зона, iv) инструментите и методите за докладване, използвани от служителите на правоприлагащите органи за извършване на задачи по граничен контрол и противодействие на престъпни дейности, и v) чувствителна оперативна информация.

13. По същество според Frontex разкриването на тази информация би позволило на престъпните мрежи да променят начина си на действие, за да избегнат контрола. Това в крайна сметка би изложило на опасност живота на мигрантите или би възпрепятствало ефективността на операциите на Frontex за ограничаване на престъпните дейности по външните граници. Той приема, че рискът за обществената сигурност е разумно предвидим, а не чисто хипотетичен.

14. Frontex добави [12], че оповестяването на становището на служителя по въпросите на основните права относно България, тъй като то съдържа зараждаща се едностранна гледна точка относно спазването на основните права, също би подкопало оперативното сътрудничество с държавата членка в настоящите и бъдещите съвместни операции. Това би подкопало оперативните цели на борбата с трансграничната престъпност и следователно би изложило на риск обществената сигурност.

15. Frontex също така се позова на защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения с трети държави [13], като посочи, че взаимодействието с трети държави е от решаващо значение за сигурността на границите на ЕС. Тя посочва, че разглежданите неоповестени елементи включват оценки на сътрудничеството с трети държави и на дейностите по връщане, прилагани в трета държава. Тя счита, че разкриването на такава информация в крайна сметка би възпрепятствало сътрудничеството и взаимното доверие между Frontex, държавите членки и трети държави и би оказало въздействие върху текущия и бъдещия ангажимент с други трети държави или международни организации.

16. Frontex отбеляза широката свобода на преценка на институциите, когато определят дали оповестяването би засегнало защитата на обществения интерес по отношение на обществената сигурност и международните отношения.

Защита на процесите на вземане на решения на Frontex

17. В потвърдителното заявление жалбоподателят счита, че Frontex не е предоставила доказателства в подкрепа на твърдението си, че текущите обсъждания в рамките на Frontex и под нейна егида изискват „специална защита“.

18. Във връзка със становището на служителя по въпросите на основните права относно докладването жалбоподателят счита, че съответният вътрешен процес на вземане на решения е бил приключен при приемането на потвърдителното решение. Във връзка с това той се позова на заключенията на управителния съвет на Frontex, публикувани през юни 2024 г.[14].

19. Освен това жалбоподателят счита, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването, тъй като е необходим открит дебат [15] относно отговора на Frontex на сериозните недостатъци, установени от служителя по въпросите на основните права във връзка с неговия механизъм за докладване и сериозните нарушения на основните права в България. Жалбоподателят се позова на доказателства, показващи, че Frontex преди това не е взела предвид многократните предупреждения на служителя по въпросите на основните права [16]. Той също така заяви, че Frontex наскоро е решила да разшири оперативните си дейности в България въпреки предупрежденията на служителя по въпросите на основните права. При тези обстоятелства жалбоподателят счита, че оповестяването ще даде възможност на гражданите, включително членовете на Европейския парламент и организациите на гражданското общество, да контролират отговора на Frontex на тези нарушения.

20. В потвърдителното си решение Frontex посочва, че когато даден процес на вземане на решения няма законодателен характер, тя разполага с широка свобода на преценка, за да определи дали оповестяването на даден документ би засегнало сериозно този процес.

21. Frontex счита, че оповестяването на двете разглеждани становища на служителя по въпросите на основните права би разкрило спорни позиции на служителя по въпросите на основните права на Frontex и неговото висше ръководство, като изрично се посочва сътрудничеството с държавите членки и трети страни (като трети държави и гражданското общество). Frontex заяви, че съответните раздели от документите са част от по-широк процес на вземане на решения и ще доведат до „текущо адаптиране на вътрешните правила и процедури“относно оперативните механизми за докладване [17].  

22. Според Frontex оповестяването на документите би довело до упражняване на автоцензура от страна на автора, като по този начин сериозно би засегнало процеса на вземане на решения [18]. Запазването на поверителността на документите би спомогнало за насърчаване на открити вътрешни обсъждания с оглед подобряване на функционирането на Frontex и допринасяне за ефикасното и ефективно протичане на нейния процес на вземане на решения [19].

23. Frontex подчерта, че член 4, параграф 3 от Регламент 1049/2001 може да се прилага и след вземането на решението. Тя посочи, че документите съдържат множество становища за вътрешно ползване като част от по-широките обсъждания и предварителни консултации в рамките на Frontex за подобряване на управлението на границите. Тя заяви, че тези обсъждания изискват „специална защита“ съгласно Регламент 1049/2001 [20]. Освен това Frontex отбеляза, че описаните рискове за процеса на вземане на решения не са „изцяло хипотетични“.

24. В допълнителните си становища Frontex предостави повече контекст относно вътрешните процеси на вземане на решения, които се стреми да защитава. Що се отнася до становището на служителя по въпросите на основните права относно България, Frontex се позова на текущите предварителни консултации в рамките на Frontex и между Frontex и Главна дирекция „Гранична полиция“ на България във връзка с изпълнението на препоръките, съдържащи се в документа.

25. Що се отнася до становището на служителя по въпросите на основните права относно докладването, Frontex уточни, че в заключенията, приети от управителния съвет по този въпрос през юни 2024 г., въпросът е разгледан само частично. Все още не е взето решение за извършване на процедурни и оперативни промени в рамките на Frontex [21]. Frontex заяви, че се очаква този процес на вземане на решения да приключи по-късно през есента на 2024 г. със „Списък на точките за действие“. В този контекст Frontex счита, че частичното оповестяване на това становище би довело до „неправомерен обществен натиск и прибързани заключения относно обхвата и съдържанието на препоръките“[22].

26. И за двете становища Frontex заяви, че след приключването на текущите вътрешни процеси на вземане на решения тя „е готова да преразгледа (частичното) публично оповестяване на документите“[23].

27. Frontex заяви, че повечето редактирани елементи в двете становища на СВОП са защитени с абсолютно изключение, на което не може да има преимущество общественият интерес от оповестяване. За останалите редакции Frontex подчерта, че тъй като не действа в законодателен контекст, се прилага по-висок праг за доказване на наличието на по-висш обществен интерес [24]. За Frontex аргументите, изтъкнати от жалбоподателя, са твърде общи, за да се установи наличието на по-висш обществен интерес.  

Частичен достъп

28. Frontex заяви, че административната тежест, свързана с редактирането на двата документа, би била особено голяма и би надхвърлила границите на това, което може разумно да се изисква. Във всеки случай частичният достъп би бил лишен от смисъл поради необходимите тежки редакции. Frontex също така посочи специфичното естество на документите и тяхната чувствителност, за да обоснове отклонение от принципа за частичен достъп [25].  Тя също така взе предвид факта, че нито една съществена информация, включена в документите, вече не е била оповестена публично.

Оценка на омбудсмана, водеща до препоръка

Защита на обществения интерес по отношение на обществената сигурност и международните отношения

29. Институциите на ЕС разполагат с широка свобода на преценка, когато определят дали оповестяването на даден документ би засегнало обществения интерес по отношение на обществената сигурност и международните отношения [26]. В това си качество проверката на Омбудсмана има за цел да установи дали е налице явна грешка в преценката на Frontex в това отношение.

30. След като разглежда спорните документи, омбудсманът счита, че тези части от документите, които Frontex е задържала, за да защити горепосочените интереси, не изглежда да се състоят от чувствителна информация в тяхната цялост. Така, макар по принцип омбудсманът да приема, че с оглед на широкото право на преценка на Frontex използването на изключенията за защита на обществения интерес в областта на обществената сигурност и международните отношения не е явно погрешно, тя не е съгласна, че разглежданата информация попада в обхвата на тези изключения в нейната цялост. 

31. Проверката на документите показа, че макар да включват информация като броя на разположените служители или някои елементи, които могат да се квалифицират като modus operandi, по-голямата част от информацията, обозначена като чувствителна от съображения за обществена сигурност, изглежда обща, неточна и в някои случаи вече е обществено достояние. Примери за такава информация са включени в поверителното приложение към настоящата препоръка.

32. Въз основа на обясненията, предоставени в допълнителните становища на Frontex, омбудсманът разбира, че Frontex счита, че оповестяването на спорната оценка на служителя по въпросите на основните права на настоящите политики на дадена държава членка би влошило сътрудничеството с България в настоящите и бъдещите съвместни операции. Това от своя страна би подкопало постигането на оперативните цели, насочени към борба с трансграничната престъпност, и по този начин би изложило на риск обществената сигурност. 

33. Омбудсманът отбелязва, че националните органи имат задължението да си сътрудничат добросъвестно с Frontex [27]. Регламент 2019/1896 предоставя на Frontex, и по-специално на нейния изпълнителен директор, правомощия да налага изпълнението на такива задължения. По-специално, ако даден оперативен план не се спазва от приемащата държава членка, изпълнителният директор може да оттегли финансирането на дадена дейност или да го спре или прекрати [28]. Поради това омбудсманът не е убеден, че фактът, че оповестяването би могло да повлияе на оперативното сътрудничество на България и следователно на обществената сигурност, може да обоснове неоповестяването на документа. Във връзка с това омбудсманът отбелязва също така, че Frontex вече е оповестила публично опасенията на служителя по въпросите на основните права относно „мълчаливата практика на българските органи да не докладват за действия, сериозно застрашаващи основните права на мигрантите“, в докладите за сериозни инциденти, публикувани на 24 юли 2024 г.[29] (т.е. преди приемането на потвърдителното решение).

34. Що се отнася до защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения, прегледът на омбудсмана показа, че само много ограничени части изглеждат от значение за защитата на международните отношения по отношение на трети държави [30].

35. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че прилагането от страна на Frontex на изключенията за защита на обществения интерес по отношение на обществената сигурност и международните отношения е прекомерно.

Защита на процесите на вземане на решения на Frontex

36. Институциите на ЕС могат да откажат публичен достъп до документ, свързан с въпрос, по който все още не е взето решение, ако оповестяването би засегнало сериозно процеса на вземане на решения, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването [31].

37. Frontex се позова на необходимостта да защити текущите си процеси на вземане на решения, за да откаже достъп до двата документа. От потвърдителното решение обаче не става ясно кои процеси на вземане на решения все още са в ход. Въз основа на допълнителните становища, предоставени от Frontex [32], омбудсманът разбира, че по отношение на становището на служителя по въпросите на основните права относно докладването Frontex се е опитала да защити процеса на вземане на решения, свързан с процедурните и оперативните промени, разгледани в рамките на Frontex вследствие на настоящото становище. Що се отнася до становището на СВОП относно България, процесът на вземане на решения се отнася до последващите действия във връзка с препоръките, включени в становището.

38. Омбудсманът счита, че в допълнителните си становища Frontex е предоставила достатъчно информация, за да покаже, че все още не е взела решение относно промените, разгледани в рамките на Frontex след становището на служителя по въпросите на основните права относно докладването към момента на потвърждаващото решение.

39. Що се отнася до последващите действия във връзка с препоръките, включени в становището на служителя по въпросите на основните права относно България, Frontex не предостави подробности за това какво решение все още не е взето [33]. Поради това за омбудсмана не е ясно какъв процес на вземане на решения все още е бил в ход към момента на потвърждаващото решение.

40. Във всеки случай омбудсманът не е убеден от аргумента на Frontex, че частичният достъп до двете становища на служителя по въпросите на основните права би изложил на риск горепосочените процеси на вземане на решения, ако се приеме, че те са били в ход по това време.

41. Обосновките, представени от Frontex, по същество се основават на риска от автоцензура от страна на служителя по въпросите на основните права в бъдеще с оглед на спорните позиции, изразени в спорните становища. Предвид задълженията си [34] служителят по въпросите на основните права е длъжен да изразява чувствителни и спорни становища. Ако се следва обосновката на Frontex в този случай, всяко становище на служителя по въпросите на основните права, което се отнася до евентуални нарушения на основните права, ще се счита за поверително, като се предполага риск от автоцензура, до приемането на решението относно евентуални последващи действия.

42. „Специалната защита“, на която се позовава Frontex, за да гарантира свободния обмен на мнения в рамките на Frontex, не се подкрепя от Регламент 2019/1896, който не предвижда, че становищата на служителя по въпросите на основните права са предмет на специални изисквания за поверителност. Напротив, в него се посочва, че Регламент 1049/2001 се прилага за Frontex [35] и съгласно приложимата съдебна практика общите твърдения за риск от автоцензура не са достатъчни, за да се откаже публичен достъп до документ, за да се защити текущ процес на вземане на решения [36], нито, a fortiori, затворен процес [37].

43. Освен това омбудсманът отбелязва, че и двете становища на служителя по въпросите на основните права включват в значителна степен информация, която вече е била оповестена публично от Frontex към момента на потвърждаващото решение, по-специално в докладите за сериозни инциденти за България, обхващащи инциденти от 2023 г.[38]. Тези части от докладите за сериозни инциденти, които бяха разкрити, надхвърлят фактическото описание на инцидентите. Те включват критичната оценка на СВОП на тези инциденти и част от препоръките на СВОП. С оглед на това рискът от автоцензура изглежда излишен във връзка с тази информация. Освен това от обясненията, предоставени от Frontex, не става ясно как информацията, която все още не е обществено достояние, ако бъде разкрита, би изложила на риск текущия(те) процес(и) на вземане на решения. 

44. В допълнителните си становища Frontex също така се позова на риск от „неправомерен обществен натиск и прибързани заключения относно обхвата и съдържанието на препоръките“в случай на оповестяване. Това твърдение обаче не е достатъчно конкретно и обосновано, за да се установи наличието на външен натиск и намеса [39].  

45. Накрая, становището на Frontex, че разполага с „широко право на преценка“при прилагането на изключението относно защитата на процеса на вземане на решения по незаконодателни въпроси, не се подкрепя от съдебната практика. Безспорно е, че съдилищата на ЕС са признали особено висок стандарт на прозрачност, когато става въпрос за документи, които са изготвени или получени в контекста на законодателни процедури [40]. От тази съдебна практика обаче не може да се заключи, че по незаконодателни въпроси институциите разполагат с „широко право на преценка“[41] при прилагането на член 4, параграф 3 от Регламент 1049/2001. Омбудсманът е обезпокоен от подобно тълкуване на съдебната практика от страна на Frontex, което противоречи на културата на откритост.

46. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че Frontex не е успяла да покаже как конкретно и конкретно оповестяването на въпросните становища би засегнало сериозно нейните процеси на вземане на решения.

47. Освен това жалбоподателят представи аргументи в подкрепа на по-висш обществен интерес от оповестяването. По-специално той заяви, че оповестяването би допринесло за придаване на по-голяма легитимност на Frontex, като даде възможност на обществеността да разгледа внимателно отговора ѝ на сериозните недостатъци, установени от служителя по въпросите на основните права във връзка с механизма за докладване на сериозни инциденти и становището на служителя по въпросите на основните права относно сериозните нарушения на основните права в България. Въз основа на документи, получени чрез искания за публичен достъп до документи, жалбоподателят отбеляза, че служителят по въпросите на основните права вече е предупредил Frontex за нарушения на основните права от страна на българските органи и проблеми при докладването и е поставил под въпрос отговора на Frontex на тези въпроси.

48. Омбудсманът изразява загриженост, че Frontex не се е ангажирала с тези аргументи, въпреки факта, че те са уместни и конкретни [42]. Frontex е длъжна да отговори на изложените доводи, които могат да поставят под въпрос отказа [43], и сама да провери наличието на по-висш обществен интерес [44].

Частичен достъп

49. Frontex заяви, че предоставянето на частичен достъп до двете становища на СВОП би било твърде обременяващо и би направило документите неразбираеми.

50. В този контекст омбудсманът счита, че редактирането на два документа съответно от 13 и шест страници не може да се счита за „особено тежко“или „надхвърлящо границите на това, което може разумно да се изисква“[45].

51. Омбудсманът отбелязва също така, че съдебната практика, на която се позовава Frontex, за да дерогира принципа на частичен достъп, е приета при особени обстоятелства, които не са приложими в този случай (като например, че съставните части на документите не могат лесно да бъдат отстранени [46], че въпросният документ би бил напълно лишен от съдържанието си [47] или че въпросната информация е представена под формата на графики, карти, географски координати и таблици с технически характеристики и че премахването на поверителната информация би направило документите „до голяма степен неразбираеми“[48]). 

52. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че отказът на Frontex да предостави достъп до двата разглеждани документа в тяхната цялост представлява лошо администриране. Поради това тя отправя съответна препоръка по-долу.

Препоръка

Въз основа на проверката по тази жалба Омбудсманът отправя следната препоръка към Frontex:

Frontex следва да преразгледа позицията си по искането за достъп с оглед на предоставянето на значително по-голям достъп, като вземе предвид съображенията на омбудсмана в настоящата препоръка.

Frontex и жалбоподателят ще бъдат информирани за тази препоръка. В съответствие с член 4, параграф 2 от Устава на Европейския омбудсман Frontex изпраща подробно становище до 24 май 2025 г.

 

Емили О'Райли
Европейски омбудсман

Страсбург, 21.2.2025 г.

 

[1] На разположение на адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=uriserv%3AOJ.L_.2021.253.01.0001.01.ENG&toc=OJ%3AL%3A2021%3A253%3ATOC

[2] https://www.lemonde.fr/en/les-decodeurs/article/2024/02/27/how-the-eu-is-overlooking-bulgaria-s-unlawful-migrant-pushbacks-ahead-of-its-schengen-entry_6562795_8.html.

[3] Съгласно Регламент 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията: http://data.europa.eu/eli/reg/2001/1049/oj.

[4] „Процедура за докладване на сериозни инциденти [...] задължава всеки участник в оперативните дейности на Frontex незабавно да докладва под формата на доклад за сериозни инциденти за всяка ситуация на възможни нарушения на основните права [...]“, вж.: https://www.frontex.europa.eu/fundamental-rights/fundamental-rights-at-frontex/fundamental-rights-at-frontex/. 

[5] „Overview of SIRs 2022-2023“, достъпен чрез статията в Lemonde на адрес https://www.documentcloud.org/documents/24426126-fro-overview-of-sirs, достъпен и чрез публичния регистър на документи на Frontex от 18 август 2023 г. на адрес: https://prd.frontex.europa.eu/document/bulgaria-serious-incident-reports-and-fundamental-right-office-april-july-2023/ в документ, озаглавен „PAD 2023 00266 point 2“.

[6] Съгласно Регламент 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията: http://data.europa.eu/eli/reg/2001/1049/oj.

[7] Съгласно член 4, параграф 1, буква а), първо тире от Регламент 1049/2001.

[8] Съгласно член 4, параграф 3 от Регламент 1049/2001.

[9] https://prd.frontex.europa.eu/document/serious-incident-reports-concerning-bulgaria-covering-the-period-from-february-to-july-2024/

[10] Вж. SIR 15123/2023, стр. 2, на разположение на адрес: https://prd.frontex.europa.eu/document/serious-incident-reports-concerning-bulgaria-covering-the-period-from-february-to-july-2024/. 

[11] https://x.com/LeijtensFrontex/status/1706970799440105978

[12] В допълнителните си становища от 16 септември 2024 г.

[13] В допълнителното си становище от 16 септември 2024 г., в което се прави позоваване на член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент (ЕО) No 1049/2001.

[14] озаглавен „Заключения на управителния съвет относно осигуряването на активна подкрепа и сътрудничество от страна на националните органи при разследвания на сериозни инциденти, провеждани от Службата за основните права на Frontex“.

[15] Решение по дело T-529/09, in’t Veld, точка 93, цитирано по-горе.

[16] https://balkaninsight.com/2024/02/26/schengen-in-sights-eu-and-frontex-overlook-violent-bulgarian-pushbacks/

[17] Потвърдително решение, стр. 10.

[18] Решение на Първоинстанционния съд от 9 септември 2008 г., MyTravel Group plc/Комисия на Европейските общности, T-403/05, точка 52, достъпно на адрес: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=67825&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=12490253.  

[19] Решение на Общия съд от 15 септември 2016 г., Philip Morris Ltd/Европейска комисия, T-18/15, точка 87, достъпно на адрес: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=183326&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=12490515.

[20] Решение на Съда от 21 юли 2011 г., Кралство Швеция/Европейска комисия и MyTravel Group plc, C-506/08, точка 79, достъпно на адрес: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=107935&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=12490755.

[21] Когато предостави допълнителните становища на 16 септември 2024 г.

[22] Допълнителни мнения, стр. 4.

[23] Допълнителни мнения, стр. 4

[24] Решение на Съда от 14 ноември 2013 г., LPN/Европейска комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, точка 93, достъпно на адрес: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=144492&pageIndex=0&doclang=EN&mode=req&dir=&occ=first&part=1&cid=13144405.

[25] Позоваване на решението на Съда от 6 декември 2001 г., Съвет/Hautala, C-353/99 P, точка. 3, на разположение на адрес: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=46923&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=27934688 .

[26] Решение на Съда от 1 февруари 2007 г., Sison/Съвет, C‑266/05 P, точка 64, достъпно на адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=ecli%3AECLI%3AEU%3AC%3A2007%3A75.

[27] Договорите за ЕС установяват задължение за лоялно сътрудничество между институциите на ЕС и държавите членки; член 4, параграф 3 от ДЕС; Член 11 от Регламент 2019/1896 за европейската гранична и брегова охрана (ОВ L 295, 14.11.2019 г., стр. 1—131), достъпен на адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A32019R1896; вж. също: Решение от 14 септември 2022 г., Pollinis France/Комисия, T‑371/20 и T‑554/20, точка 113: https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=T-371/20&language=en.

[28] Член 46, параграф 3 от Регламент 2019/1896.

[29] https://prd.frontex.europa.eu/document/serious-incident-reports-concerning-bulgaria-covering-the-period-from-february-to-july-2024/. 

[30] Много ограничена част от раздел 2.1 и от раздел 3 от спорното становище.

[31] Член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент 1049/2001.

[32] Допълнителни становища, предоставени на омбудсмана на 16 септември 2024 г.

[33] Допълнителна информация в това отношение е предоставена в поверителното приложение.

[34] Както е посочено в член 109 от Регламент 2019/1896.

[35] Съображение 115 и член 114 от Регламент 2019/1896.

[36] Решение по дело T-51/15, цитирано по-горе, точка 42.

[37] Решение на Съда от 21 юли 2011 г., Кралство Швеция/Европейска комисия и MyTravel Group plc. C-506/08 P, точки 86—90, достъпни на адрес https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=107935&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=1533680.

[38] https://prd.frontex.europa.eu/document/serious-incident-reports-concerning-bulgaria-covering-the-period-from-february-to-july-2024/ [38] https://prd.frontex.europa.eu/document/serious-incident-reports-concerning-bulgaria-covering-the-period-from-february-to-july-2024/

[39] Решение на Общия съд от 9 септември 2014 г., T-516/11, точки 71—76, достъпно на адрес https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=157442&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=13075844; и решение по дело T-51/15, цитирано по-горе, точки 31—33.

[40] Решение на Общия съд от 22 март 2018 г., Emilio De Capitani/Европейски парламент, точки 80—81, достъпно на адрес:  https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=200551&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=13076978.

[41] Съдилищата на ЕС са признали, че институциите на ЕС разполагат с широко право на преценка при прилагането на изключенията от обществен интерес, предвидени в член 4, параграф 1, буква а) от Регламент 1049/2001, поради „особено чувствителния и съществен характер на съответните обществени интереси, съчетан с факта, че достъпът трябва да бъде отказан от институцията“ съгласно тази разпоредба (вж. решение на Общия съд от 27 ноември 2019 г., Izuzquiza/Frontex, T-31/18, точки 64—66, достъпно на адрес: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=221083&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=13077645.)

[42] Решение на Съда от 16 юли 2015 г., ClientEarth/Комисия, C-612/13 P, точка 90, достъпно на адрес: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=165903&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=13078468. 

[43] Решение на Първоинстанционния съд от 6 април 2000 г., Kuijer/Съвет, T-188/98, 46, достъпно на адрес: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=45228&pageIndex=0&doclang=fr&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=13079113.

[44] Решение на Общия съд от 25 март 2015 г., Sea Handling/Комисия, T-456/13, точка 100, достъпно на адрес: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf;jsessionid=9ea7d2dc30dd2678276f90cc453ba017bf0696938a4f.e34KaxiLc3qMb40Rch0SaxuPc3j0?text=&docid=163182&pageIndex=0&doclang=FR&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=140063.

[45] Потвърдително решение, стр. 13-14.

[46] Решение на Първоинстанционния съд от 12 юли 2001 г. по дело Olli Mattila/Съвет на Европейския съюз и Комисия на Европейските общности, T-204/99, точка 73, https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=46526&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=1530572.

[47] Решение на Общия съд от 20 март 2014 г., Reagens/Комисия, T-181/10, точки 161, 162, 172 и 175: https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=T-181/10&language=EN.

[48] Решение на Общия съд от 24 април 2024 г., Marie Naass, Sea-Watch eV/Frontex, T‑205/22, точка 97, https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=285143&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=1531224.